mip

Месенето на хляб е много женска работа. Не е механична. Започнете сами да месите и печете хляба си - вашия и на вашите семейства. Преди така са правили, никой не е плащал пари, освен на мелничаря да му смели пшеницата. Сега всичко се произвежда, нямаме си ниви и т.н. Но безплатно нещо няма, когато става дума за пари... да бъде безплатно, пък откъде ще намерим пари, за да е безплатно... Купете си хубаво пълнозърнесто брашно, мая и сол, друго не ви трябва и една печка и по един час занимание един-два пъти седмично - хранете се така година, две, опитайте го това... първо опитай после прецени може ли. Аз не бих си продала хляба, който меся, но не бих го дала на някой, на когото му е все тая какво яде и не може да го оцени. Хляба е безценен. Парите в тази тема са излишни. Сега условията са такива, но тръгни от възможното.

Ех, колко се радвам, че мога да си поговоря с автора на пиесата. Ради, как ти хрумна наистина да напишеш пиеса за Боян Мага? И дали си писал и други пиеси? А като има какво да се постави, несъмнено рано или късно ще се намери кой да го постави.

Благодаря, Иво. Прочетох я.. интересна е, но в този си вид става само за четене.

Здравейте! Забелязала съм, че много последователи на Учението пишат поезия, разкази, романи, есета и всякакви текстове, композират музика, песни, рисуват картини, правят филми и общо взето вплитат новите идеи във всякакви видове изкуства. Интересува ме дали някой от вас(хора във форума) знае за пиеса, която да е вдъхновена от Учението.. от такива идеи изобщо. Или някакъв вид театрален текст. Дали някога някак театърът се е докосвал като изкуство до Новото, на което Учителят ни учи?

ето аз какво намерих в Гугъл... тази билка е по-деликатна ЗърнастецFrangula alnus Mill. Храст или дърво с височина до 6 м, с гладка сивокафява лъскава кора, с хоризонтални сивобели лешанки. По-старите клони имат по-тъмна кора и разширени лещанки. Листата са целокрайни, елипсовидни, към върха заострени, блестящи, с 6 9 двойки успоредни, слабо дъговидно извити странични жилки, Цветовете са дребни, бледозелени, разположени в пазвите на листата. Пло довете са костилковидни. отначало са зелени, след това червени, а когато са напълно узрели, стават черни. Цъфти през май -август, а плодовете узряват юли—октомври. Понякога се смесва е кори от други дървета; елша — Alnus glutinosa (L.) Gaertn, зърника Rhamnus catharticus L., гроздовидна череша — Padus ra-cemosa (Lam.) C.K. Schnieder, и разни видове върби — Salix L. Тези примеси са недопустими и се разпознават лесно от зърнастеца по следния начин: при леко остъргване на горния слой на кората се вижда зелен или кафяв слой, но не и червен (характерен за зърнастеца). Не трябва да се събира и планински зърнастец — Frangula rupestris (Scop.) Schur (Rhamuus rupestris Scop.), тъй като съдържа много малко действуващи ве щества. При загряване на неговата кора с вода се получава керемиденооранжево оцветяване, а при зърнастеца — вишневочервено оцветяване. Кората (Cortex Frangulae) се събира рано през пррлетта (март—април), преди появяване на листата, като върху стъблата и клоните се правят пръстеновидни нарези с остър нож на около 30 см разстояние един от друг, след което се прави един надлъжен нарез и тогава кората се отделя във вид на тръбичка. Кората може да е с дебелина от 0,5 до 2 мм. Употребява се само кора, отлежала (лагерувала) една година или изсушена при 100 градуса С в продължение на 1 час. Съставки: Прясната кора съдържа предимно димерни, редуцирани производни на антрона и антраиола, които дразнят стомашната лигавица и предизвикват гадене и повръщане. След изсушаване и отлежаване те претърпяват редица промени, като окисление, ензимна хидролиза и др. Престоялата кора съдържа мономерния антрахинонов гликозид глюкофранулин — до 7%, който е главната действуваща съставка на кората, гликозида франгулин и малки количества свободен франгула-емодин, хризофанол, рамноцерин, фитостероловия алкохол рамнол и горчиви вещества. Освен тези съединения се съдържат около 10% дъбилни вещества, органични киселини, етерично масло (следи). Расте из широколистните и иглолистните гори и храсталаци, край реките и потоците, до 1700 м надморска височина. Действие. Билката притежава слабително или очистително действие в зави симост от дозата. Има и жльчегонно действие. За лечение на запека се използува кората на растението след едногодишно престояване. Пресните кори имат слабителен ефект, но употребата им може да предизвиква повръщане. Лечебното действие се проявява 8-10 часа след приемането на дрогата, Билката не променя функциите на тънките черва. Най-добър ефект се получава при атоничен хроничен запек. Слабителното действие отслабва при продължителна употреба на билката едновременно с настъпване на токсични прояви — безсилие, мускулна слабост, обезводняване на организма, диа рии. Може да се предизвика аборт. Начии на употреба - Корите се прилагат като отвара, получена от 1—3 супени лъжици оситнена билка в съотношение 1:10. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно. Корите на зърнастеца влизат в състава на много слабителни смеси и слабителни препарати.

Както каза Донка, щом променим отношението и възприятието си към хора и ситуации, така се променят реакциите ни към тях, следователно това променя и ответните реакции от тях към нас. Ако в един човек наистина има вътрешна промяна, тя неминуемо ще се прояви отвън. В самата същност на човека не знам дали може да има някаква сериозна коренна промяна, но ако развитието на определени дарби, добродетели, способности и знания се счита за промяна, както и откриването на неразкрити и несъзнавани неща, то тогава светът тотално се променя. Поне при мен всичко се измени на 180градуса. Което си беше проблем преди сега е задача, което преди беше удоволствие сега ме отвращава, хората, с които преди съм общувала вече не са около мен. Промяната стана рязко. Според мен това ще е хабене на енергия от твоя страна, защото ако си определил някого като кофти човек, той е такъв в съзнанието ти, независимо ти какъв друг етикет се опитваш да му лепнеш. Идеята е въпреки кофтито, което си разбрал за него, да видиш хубавите черти, които го балансират и всеки път, щом се сетиш за него, да извикваш в мислите си хубавото. Това е метода. Защото ако някой мазен и гнусен циганин ме дразни, какъв смисъл да си повтарям колко е прекрасен този човек... ще си кажа - този е хитър и умее да се справя във всякакви ситуации с добър нюх и по-добре да не се забърквам с него, мълчание.. и край. примерно..

Много ме провокира това - "Помни смъртта". То е същото като: Помни, че има Бог, не Го забравяй. Според мен хората ги е страх от смъртта, защото интуитивно усещат, че животът им на земята е в по-голямата си част безсмислен и че след като умрат нищо няма да са придобили. Повече се страхуват от смъртта тези хора, които разчитат на преходните материални неща, а другите знаят или поне усещат, че ако живеят разумно на земята, могат да придобият нещо, което да им остане и след като си заминат от тук. Така няма да имат усещането, че губят нещо, а напротив - все едно отиват да покажат какво са научили, придобили и развили. Страхът идва от това, че нещо не правим правилно..според мен.

малко извън темата, но ми прави впечатление способността на НиколаДамянов да обобщи нещо генерално, произтичащо от един малък въпрос.. тоест - да преплете малкото и голямото докато не започне човек да се чуди всъщност кое кое беше Тялото ни заедно с всичките си части е инструмент и мозъкът също е един чарк от него. Стомахът може да се нстройва, мускулите също, белите дробове ... целия организъм може да бъде настроен на определени честоти или обороти. Същото важи и за мозъка. И единствения начин, който мога да споделя, защото е от опит, това е честичко да си преповтаря човек какъв е неговият идеал, към какво се стреми, защо се стреми натам. Всяко движение, мисъл и действие да се синхронизират с тази висша цел, която човек е приел за себе си. Дори това да си пишеш мисли на листчета и да си ги оставяш тук там из къщата е добре. Всичко, което помага да не забравиш.

Здравейте! Темата е много интересна и много сте коментирали, затова се извинявам, че не съм прочела всички постове и ако се повторя с някого. Според моите разбирания в момента, щастието е само една идея, която ражда стремеж. Този стремеж дава импулс за развитие, работа в определена посока и живот. Независимо дали става дума за светско/личностно или духовно щастие - и в двата случая стремежът към него е това, което го прави щастие - стремежът да го постигнеш изпълва самата думичка щастие с някакво съдържание. Правя паралел между смисъла на щастието и съвършенството. И двете са напълно недостижими тук при тези условия на тази земя. Затова аз гласувах за доброто. Защото доброто е един от методите за работа да се постигне онова щастие, което води към съвършенството и към истината. И тук пак идва противоречието: как да правя добро като не съм щастлив ... и аз питам: как ще съм щастлива, ако не мога да направя едно добро нещо? ... говоря само от личен опит, въпреки че той не е особено голям. понякога се чувствам добре, задоволени са всичките ми моментни желания и решавам, че съм щастлива. В следващия момент това състояние изчезва. Сякаш се откриват нови неща, които искат да бъдат разрешени, и тяхното появяване запраща усещането за пълен мир и хармония в миналото като спомен, че е възможно. Този спомен именно ми дава увереност и желание да разреша новите въпроси и противоречия, за да се върна пак на същото усещане, което обаче е по-силно и по-пълно от предния път. И пак временно, разбира се. Цялото това нещо ми прилича на един човек, който едва едва крета нагоре по някаква планина и отвреме навреме поглежда към върха, където свети идеята, към която върви. Поглежда и пак навежда глава, за да не се спъне. Искам да съм щастлива. Искам и да съм добра. И сега като написах това, че искам да съм добра и едно гласче ми каза: Ами че ти си добра в толкова много неща... Искам да съм добра, защото знам, че щастието се показва и се скрива, като едно слънчице, а добротата я има като възможен избор във всяка една ситуация.

Денят е повече от подходящ за такава тема. Знам, че когато човек попадне в някаква среда или общество, в което са наложени правила и начин на мислене, нормално е той да се приспособи, за да оцелее. Или да го промени ако е по-силен от самата идея, която крепи това общество. Темата може да се раздели на мислите, които произлизат от един неестествен начин на мислене, набит в главите на децата още от раждането им до края на живота им или да обсъждаме прехвърчащите от глава на глава мисли. Сигурно всички са пробвали в автобус, пълен с хора, да гледат продължително време някой симпатичен човек, докато той накрая не се усети, че е наблюдаван. Става някакъв обмен.. един предава, друг приема. Понякога напълно несъзнателно. Понякога се сещаш за някого минути преди той/тя да звънне по телефона. А когато си в депресия, тогава сякаш мозъкът е на черна вълна и не приема никаква светлина в себе си. Тогава всички тъмни мисли са добре дошли, а светлите са абсурдни, нереални, глупави. Когато си щастлив - обратното е. В крайна сметка излиза, че нито в депресията сме постоянни, нито в щастието. А щом и двете като мисъл и състояние са преходни в нас, значи не са плод на това, което носим в себе си - защото ако го носим в себе си, тогава то е там във всеки един момент. Следователно мислите, които сме подхранвали по един или друг начин в различните ни състояния, не са били плод на същността ни, а влияния отвън. Невидими влияния в повечето случаи. За повечето от нас.

Ще ти помогнем. А ако ние не успеем, Господ ще ти помогне по най-добрия начин. А ако успеем, пак Господ ще ти е помогнал чрез нас. Първото най-важно нещо е да не потискаш спомените си и да не се опитваш да ги забравиш като ги забуташ на дълбоко място в подсъзнанието си. Трябва да ги разплиташ и разглеждаш отново и отново да ги преживяваш вътрешно докато не намериш истинските причини и отговорът на този въпрос, който си задаваш: "Защо?". Разкажи малко повече за себе си? С какво се занимаваш в момента? Учиш ли, работиш ли?