октим
-
Общо Съдържание
90 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Мнения добавени от октим
-
-
Възгордяването и припознаването на чужди мисли и опитности за свои!
-
По пътя на духовното се върви само емпирично, няма друг начин!!
-
Станимир е прав! Привличат се противоположностите, в няшият дуален свят за да протича енергия трябва да има положителен и отрицателен полюси! В противен случай дуалноста ще изчезне, на една страна ще бъдат добрите, на дрругата по-добрите, на трета - най-добрите! Двигателя на еволюционният процес в нашия дуален свят е борбата между противоположностите!
Донка също е права! Всяка една инкарнирана душа има своите водачи, или духовни наставници, или ангели хранители, това са едни и същи хора от ирационалния свят на по-висока степен в развитието си, разликата идва от разстоянието от което ни наблюдават! Те са на една мисъл разтояние от нас и когато една мисъл ни обсеби (не е задължително да е отрицателна) и блокира съзнанието за тях е по-лесно да променят малко реалноста и да освободят съзнанието! Тоест случва ни се това което сме си пожелали и готово!
-
Е те това не го разбрах!!!Пострадалият има не по-малка отговорност пред Вселената за извършеното от причинителя.
-
-
Честно казано, не бих желал някой да ме обича с Божията любов, т.е. да бъде само проводник а не инициатор на потока на любовта. ........ценността и разнообразието в живота идва именно от индивидуалния и уникален начин по който всеки я проявява...
Казват - Учителя каза! Христос каза! Мохаммед каза! Буда каза! Но нали ние не живеем техният живот, не е ли редно да имаме собствено мнение по въпросите възникваци от сега обкържавацата ни деиствителност, а тя е по-различна от действителноста в която са живели тези велики личности!
Станимир,
Любовта е енергия в света където няма дуалност, ние хората не сме проводници ние трансформираме тази енергия в нещо използваемо в нашият дуален свят, това емоционално състояние го наричаме спростичко обич и тя може да съществува само между две същности! Как можем да изразим обичта си - Само чрез грижа! Така, че Божията любов се изразява чрез грижата за живота като цяло (всеобхватна) а нашата любов към него можем да изразим чрез грижа за творенията Му и грижа за хората които обичаме в частност!
-
-
Да говорим за контрол върху раждаемоста в момента е просто смешно! Достатъчно е да попитаме чичко Гугъл за демогравската крива от освобождението насам Население по години на преброяванията за периода 1900 - 2011 година http://www.xotspot.com/2011/04/census-results-2011.html Вижте кривата и можете да дискутирате по нея!
Просто ценностите за българското семейство се изместиха към материалното! Сега всяка майка родила повеме от две деца е подложена едно пренебрежително (подигравателно отношение) от страна на институции и обкържаваща среда! За българката в момента, а тази тенденция е усточиво залегнала в бита ни, е по важно не да има повече деца, а повече любовници! По телевизията се показват кой с кого отколкото проблемите с децата!
Образованието - Отчете се на високо ниво, че тетрадките с голият гъз на Азис стимулирали децата да ходят на училище! Живота не е развлечение, а низ от задължения и колко по-отрано научите децата си да не бягат от задълженията си, толкова по-стойностни личности ще пораснат!
Малка България изхранваше сама 9000000 си население, а сега се затруднява със 7000000защо? До 1989г всички деца ходеха на училище нямаше клошари и просеци, но това е друга тема
-
Благодаря, Б.Зим
Учителя е прав в твърдението си, че любовта е само божествена енергия? Възниква обаче въпроса щом ние не сме крайният потребител, а само проводници, за кого е предназначена?
-
Извинявам се за невежеството си, но бихте ли ми помогнали да намеря пасажа където учителя казва, че ние сме просто проводници?
-
Да простиш - значи да забравиш! Докато помниш не си простил. За нашите човешки възможности е достатъчно да не се поддаваме на поривите за отмъщение. Не е важна конкретната ситуация - важно е как ние реагираме в конкретният случай! Да не забравяме, че когато си отидем от този свят ще ни съди собствената ни съвест, а тя съвеста не се интересува от това което сме сторили, а от мотива защо сме извършили въпросният акт!!
-
Защо не вярваш в живота след смъртта и не ти ли се иска да вярваш ? Не ти ли се иска ?
Няма живот след смъртта, оттатък просто съществуваме - има разлика!
-
Единственото което искам е да си отида от този свят в сънят си - тихо и кротко!
-
Неговите книги, както и тези на Норбеков и други руски и западни автори са от типа "Ноу хау" - дават ти алгоритъм, действаш по него, желателно без много да разсъждаваш, и ... нещата стават. Ама защо, ама как - това е второстепенно
. Пък по-важното - какво плащаш и какво объркваш, като правиш така и така ... е, нали се разбрахме, че е по-добре да не мислиш, ами да си следваш алгоритъма. А ако нещата все пак не станат точно така или се появят "готини" последици - ами сега какво да правим, като ти така си ги свършил приятел
Всичко което отнема възможноста ти да мислиш, или те принуждава да мислиш в една посока, те зомбира! А аз да попитам капацитетите: Ако аз сънувам една мацка и на сън и на яве, но същото прави и комшията Пешо, какво става с мадамата, ако пък тя сънува друг! Сериозен въпрос, не се подвеждайте от ироничният отенък!
-
Мисля че всеки има Ангел хранител който му помага в трудни моменти.
Според някои Ангелът хранител идва при Светото кръщение и пази човека да края на живота му.
Аз мисля,че Ангел хранител е онази частица от Бога която носим в себе си от момента на зачеването ни до края на земния ни път.
Ангелите хранители са духовните ни наставници! И това не зависи от религията или даже от това дали си вярваш или си атеист!
-
Мисля че съм чел изказване на Учителя, в което той казва, че ако човек няма любов в душата си, ще загуби опитностите си и ще почне наново да ги трупа.
Не е вярно това твърдение!
-
-
Ако имаме всичко, за което мечтаем, ако разполагаме с могъщи сили, със всичкото знание и най-вече с това, че не можем да умрем, щяхме ли да бъдем наистина щастливи? Живот, прекаран в свръхестествена осигуреност, без страдание и липса на изненада (тъй като ще знаем всичко), няма ли по-скоро да бъде отегчителен? Как мислите?
То в такъв случай мяма да мислим! Овладеем ли причнно-следственият закон, значи наистина де се обречем на скука и то каква скука! В една друга тема писах, че съществуването е скучно, но бях неразбран. Интересен е само живота тук на земята. Земята я наричат планетата на свободната воля или планетата на избора!
-
П.П. Който има възможност нека да отсее с огромен интерес ще прочета извадките, а сега ставам да се трудя. Хубав ден на всички!
Ако си направиш регресия, ще се получи нещо интересно!
-
И мисля напразно обиждаш хората - цитатници, папагали ...
Вярваме, че има Бог и ако зи зададем въпроса - Защо вярваме, тоест не повтаряме цитати като папагали, а осмислим вярата си, неминуемо ще стигнем до знанието за Бога, тогава вярата, че има Бог е ненужна!
Не можеш да обидиш някого когато в израза включваш и себе си!
-
октим, написах знаене, а не знание!
И не беше случайно или пък правописна грешка.
--------------
П.П. Не знаех, че има вяра от различен порядък - обясни, моля те, по-подробно.
Едно малко детенце с месеци ходи държейки майка си за ръка, ходи така докато си повярва и направи първата крачка, вярва си за втората за третата докато вярата изчезне и остъпи мястото на знанието за ходенето, ще мине още доста време докато това знание се превърне в опитност. Нали ние не мислим как ходим, това значи, вярата и знанието вече не са ни нужни за да ходим, осланяме се на опитноста си!
Вярваме, че е по силите ни да скачаме..................................
Вярваме, че има Бог и ако зи зададем въпроса - Защо вярваме, тоест не повтаряме цитати като папагали, а осмислим вярата си, неминуемо ще стигнем до знанието за Бога, тогава вярата, че има Бог е ненужна! Появява се нова вяра, че знанието ще ни отведе до Божественото (вяра от нов, по-висок порядък) свързваме се с духовните си водачи! Щом сме достигнали това ниво ви питам: Защо ви е да вярвате и знаете, че има Бог, та вие контактувате!
-
Аз не искам да вярвам, аз искам да знам!
Хм, може би затова хората са казали - внимавай какво искаш/си пожелаваш.
По принцип първо идва вярата, после знаенето.
О, за какво ми е знанието -- да ме превърне в цитатник ли? - Трябва ми опитност, това е крайният резултат!
Някои хора разглеждаж вярата като нещо застинало и я превръщат в догми. Няма да се спирам до какво води това. Типичен пример е християнството през средновековието и мюсюлманството до наши дни.
Ако нещата следват своят естествен ход на развитие вярата винаги се трансформира в знание, а знанието в опитност! Не знанието, а опитноста е базата за възникването на вяра от по-висок порядък!
Вяра -- знание -- опитност -- вяра
-
-
Може ли човек да е свободен, ако търси виновни?
в Езотерика
Добавено
Чуството за вина се поавява само когато откажем да поемем отговорност за избора си!
Няма грешка има ли поука!