orisha

Все пак непосредствено преди да започне революционната си дейност, Левски е бил дякон- логично е, че с това изказване обвързва по-нататъшния си път с духовното, приема, че това е неговата мисия. Нищо негативно не виждам в изказването му, напротив- още едно свидетелство, че за времето си това е било изключително трудно, и в същото време правилно, решение

Моят живот честно казано се проеобърна в един момент, когато може би бях на границата между живота и смъртта....след няколко секунди там, после светът ми се видя по-различен: по-светъл и красив. От тогава си давам сметка за тези неща, от тогава гледам от високо на суетата и материалните стремежи, но пък и си давам сметка, че от много от тях не мога да се лиша...което създава много противоречия и може би много хора, които ме познават, не биха взели на сериозно и не биха повярвали, че наистина мисля тези неща Иначе да- действително вярвам, че животът ни подготвя за всичко, което имаме желание да усвоим и приемем

Глупости, как ще ме обидиш- нали за това дискутираме...

мда, усещам, че съм разкрила зодиакалния си знак Нали и аз това казвам- не знам как се съчетават, опитвам се да преодолявам тези стремежи...

Изобщо не смятам, че мнението на другите има значение и никой не се отнася зле към мен, а към самата идея, затова не мога да търся причината в себе си. Май трябваше да поясня, че съм на 20 години, от 18 годишна не ям месо, а хората разбират случайно- когато седнем н маса и аз си поръчам нещо без месо или сме на барбекю, т.е. на никого не натрапвам начина си на хранене. На тази възраст хората гледат по далеч по-хедонистичен начин на света, за да гледат сериозно на такива идеи...просто споделих впечатления, няма значение така или иначе.

Напротив, повечето хора изобщо не са запознати с вегетарианството и гледат доста скептично. И мисля, че с право се смятат за по-особени: във времето, когато лакомията ни поглъща изцяло, е доста трудно и парадоксално да си различен, да се лишаваш от нещо, което е съвсем нормално за масата хора. Ако си заобиколена от хора, които не се впечатляват- това е супер, но на мен редовно ми се случва да ме гледат с насмешка и неразбиране

Благодаря!

Да, и аз го правя по този начин ориза, ще пробвам и с тези подправки, слагам 3 чаши вода на една ориз и варя 21 минути- така го знам аз

Не, аз не говоря за елементарните, битовите неща...Интересувам се много от духовното си израстване, на 20 години съм и смея да кажа, че съм постигнала много в тази насока за възрастта си. Но, от друга страна, имам едно прекалено влечение към лукса, към добрия начин на живот, към това да изглеждам винаги най-добре, да съм нещо повече от другите в различни отношения....такива неща, може би трябва да дам конкретен пример, за да стане ясно....не говоря за вещи като телефон- това никога не съм го ценила като материална ценност. А целите ми не се различават от тези на всеки човек, но....и в тях присъства материалното с особено силен акцент

Много мисля от известно време за това противоречие- постоянон се стремим към благосъстояние, аз поне не мога да се откажа от повечето си удобства и материални богатства. Мога да огранича храната си- да не изпитвам лакомия, да се лиша почти изцяло, но от далеч по-преходни неща не бих могла да се откажа! Предполагам, че след години ще успея, когато постигна целите, които сега съм си поставила...но за сега това противоречие много ме обърква и пречи на принципите ми!

Искам да попитам какви видове ориз използвате- в магазина има десетки видове, на мен повечето са ми еднакви, но.... И също така с какво комбинирате червения ориз?

И аз имам такъв уред за готвене на пара, но как се прави оризът на него? Иначе си варя всякакви зеленчуци и риба от време на време- много добре се чувствам: не ми става тежко, но съм сита

След като прочетох една книга- изведнъж казах, че това не ми е нужно, че моите принципи са други. После се сетих, че в най-ранните си години имах инстинктивна погнуса от месото, без да преувеличавам! Едвам го преглъщах с хляб и вода, така че просто постепенно се върнах към естественото си състояние. Не натрапвам на никого възгледите си, но искрено се дразня, когато другите го правят или ме смятат за "луда", когато изказвам предпочитанията си...

Аз бих ти казала така: можеш и да отслабнеш, можеш и да не...зависи от това, което ядеш след това.Аз съм вегетарианка от 2 години, но едва в последните месеци отслабнах колкото искам- сега съм 46-47кг, защото освен, че не ям месо и т.н. "мръсна храна", спортувам и се движа много С други думи не е достатъчно само да спреш месото...