Михаил_

Операта „Мадам Бътерфлай” Опера в парка. Дали има повече живот в една опера, ако представлението е сред живата природа? По това вечерно време живата природа, след като слънцето вече се е скрило, уморено притваря очи. На този ден - 24 юни, казват, че слънцето трепти, може би като крила на пеперуда. Какво друго така нежно трепти? Виждали сме хванати в клетка нежни души. Или осъдени от клетва верни дъщери и жени като Чо Чо Сан. Като малки хващахме красивите пеперуди, за да им се радваме. Прашецът от крилата полепваше по нашите пръсти и след това, колкото и да подхвърляхме докоснатата от нас пеперуда, тя не политаше. Тази любов между децата и пеперудите е несподелена. Това е любов – клетка. Дали това знаят и хора с името Бътерфлай или е необходима цяла вечност? Операта е над сто години, за да се повтаря на хората многократно чрез една опера, за да го разберат. И дали това е имал като идея Джакомо Пучини – идеята за несподелената любов? Мисля си след като гледах операта, че хората все още не разбират източника на любовта. Не е необходимо да си мислим дали Джакомо е имал пред вид това. Не съм убеден, че авторите винаги разбират дълбокия смисъл на своите произведения. Говорим за значимите произведения, които са проводник на вечните идеи. Всеки човек има такива произведения. Някои ги наричат душевни терзания, по-точно човешки терзания. Тези терзания променят картината на света и главните герои уморени притварят тъжни очи, като малко преди това са забили острие в своето сърце. Джакомо е бил също много уморен. Уморен, защото и той е криел своя любов. „И за какво е всичко това”, сякаш ме попита в тъмното едно малко момиченце, което тръгна да излиза със своята баба малко преди Бътерфлай да затвори очи. Исках да й кажа да не вярва на Джакомо, че това е истинската любов. Може би детето искаше да каже и на нас същото, че не си заслужава да стоим докрая. Докрая стоя тригодишното момче на Бътерфлай. Чакаше момента, в който гордо щеше да вдигне парче раиран плат с пришита синя кръпка на него с много звезди /искрящи карфици на притиснати с тях пеперуди/. Неговата нова любов, неговата шарена пеперуда, която ще гони след като порасне. Само че малкото момиченце си беше вече отишло и нямаше как да му каже, че истинската любов не е записана като смразяваща клетва на бащин самурайски нож, нито е затворена в красивата клетка на богатия американски дом, нито е с лъскава офицерска униформа. Даже не е и в музиката на Джакомо. Истинската любов е над всичко това. Тя може да се види вечер в операта в парка, но трябва да запазим тишина, да угасим светлината и да погледнем нагоре всемира. Тя искри чрез звезди и ни гали с криле с прашец от любов – Божията Любов. Поздрави, Михаил 24 юни, 2011 година П.П. По време на антракта разговарях с диригента Йордан Камджалов. Говорихме за Словото на Петър Дънов - Учителя. Той ми каза, че хората преди не са разбирали Учителя, все едно че сега го разбираме. И даде пример, че хората разбирали Словото колкото неговия тригодишен син. Не, драги Йордане, децата разбират повече, защото те знаят повече за истинската любов - били са при нея съвсем скоро. Нали малкото момиченце от моя ред ми каза това. А ние, порасналите, сякаш всичко сме забравили и ходим на опера в парка уж за да си я припомним. Жалко, че не се сещаме да погледнем нагоре всемира. Затова всяка вечер притваряме уморени очи, за да можем да я видим в невидимия свят и тогава ресните ни трептят нежно като крилата на пеперуда...

Видовден Тази вечер гледах филма „love.net”. Хубаво направен филм, но не ми хареса. Нещо ми напомня на друг български нашумял филм „Дзифт” на Явор Гърдев. Залепна ми преди време чернилка от този филм и дълго се чистих. Подобно усещане имам и за тази сладка дъвка – любовта в нета. Прекрасната музика на Котарашки подвикна от екрана „опа, хей” и любовта се втурна да друсне кючека...Но дали така не се издаде, че това не е Истинската любов? И всичко това праз май. Един филм несъвместим с уханието на този месец. Та сега всичко ухае на люляци. Нощите и дните са запълнени с разцъфналите люляци , сякаш пролетни гроздове изпълват гърдите ни. Пием с дъха си от това люляково вино и природата ни завъртва с нейния ритъм, нейното „опа,хей” звучи с песните на птиците и ни потапя в онази нестихваща благост, за която и Вазов пише : „люлякът ми замириса”. Пролетта e младост. Вчера, в късния следобед възрастният, вече доста отпаднал, бай Киро, седеше на стол пред своята къща. Държеше в скута си огромен букет от люлюк. Бай Киро придържаше с една ръка люляков цвят, все едно виолетов грозд откъснат от храстите на двора, а с другата ръка късаше едрия цвят с дългите си пръсти и с шепа пълнеше устата си. Да , той ядеше люляк, сладко и дълго предъвкваше ароматния цвят. Извиках му през оградата и се помъчих да му обясня да не го прави. Но, защо, попита ме той, това е толкова вкусно. Може да се отровиш, да ти стане лошо. Ех, усмихна се той, утре ще разберем дали е така, нали е видовден. По мое настояване подаде ми през оградата останалия люляк и „зачакахме” сутринта на видовден. Защо ли остават възрастните хора, вече немощни, на никому дори и на себе си ненужни, защо продължават да живеят. На кого са нужни? Нужни са на тези около тях, за да разберат те какво представляват, не какво си мислят, че представляват, а какви са в действителност, да разберат истината за себе си.. И това се разбира, понякога късно, когато възрастният човек вече го няма. В очите на възрастния човек може да видим своето бъдеще ние, тези на които люлякът все още ухае. Днес, 13 петък, според бай Киро, е видовден. Случайно изпусната дума, си мислех аз, какво може да е толкова важно, какво може да ми дойде от „нета”, нали „там е любовта”, дори и филм са направили затова. Порових в нета, но нищо не се появи. Имаше много „любов”, но обич няма, сигурно защото няма такава английска дума, затова и нета не е ухае на люляк ,а повече на sex.net. Отворих Словото на Учителя, „Истинския нет” и видовден се появи, ще кажем пак „случайно”: Беседа „ Единство на съзнанието”. „..взимате в ръката си една ябълкова семка, свивате ръката си, навеждате се към земята и посаждате семката. Щом направите това движение, след малко ще направите обратното движение – ще се вдигнете нагоре. След няколко години дървото ще израсте и ще даде плод. За да откъснете един от тези плодове, вие протягате ръката си нагоре и после я спущате надолу. При тези движения – спущате ръката надолу, за да посадите семката, и протягането й нагоре, за да откъснете плод от дървото, чиято семка сте посадили – се образува буквата И. С буквата И започва думата Истина. Какво означава тази дума? Истината подразбира опитване на плодовете на това, което някога си посадил.” Това е и видовден, ден в който отдавна ще сме забравили уханието на люляка, ще чуваме слабо песента на птиците, но ще опитваме от плодовете наши. И ще се радваме на сладостта им или ще търпим тяхната горчивина, защото това ще е Истината за тях – Любовта им. 13 май, 2011 година П.П. След време се чудим дали цветът на всеки вид люляк е четирилистен, но днес упоени от арамота му не забелязваме нищо. Затова казват: „Май любовта е сляпа.” Сигурно е заради люляка през май...

Рила е душата на България. Учителя е казал, че от Велико Търново - от Сърцето, отиваме в София -Главата. Така се обеснява защо България е уникална страна - дух и тяло в едно. Стара планина е гръбнак на това тяло, там са тайните, както се пее в песентата, колко тайни криеш. Виждате ли го това тяло, ако погледнете картата ще го видите. А дробовете, душата е Рила. Тук е живата вода от която пием всички. Истината, която носи Словото дава отговор как ще се помогне на Рила. Както е казал Учителя, както се прави въже, трябва 5000 пъти да се обиколи между коловете за да стане здраво въже, по-малко не може, ще стане конец. Конец значи и край, ако се уплашим и решим, че всичко е загубено. Постоянството на усилията е в тези 5000 обиколки.