Поддържам си мнението от 30 май миналата година по темата За ИСТИНАТА и ЛЪЖАТА:
За каквото мислиш/говориш/пишеш ...ти се свързваш с него и го подхранваш/ даваш му живот ...
това е положението и с разсъжденията по тази тема.
Как се случва така, че се оказваме в такава отрицателна ситуация....в повечето случаи неправилно зададен от нас въпрос/неподходящо поведение и прочие ...и така предизвикаме другия да изменя на истината с неточни думи/жестове и т.н.
От нас и само от нас зависи да предразположим другия да бъде искрен/честен .
За осъзнатия човек съществува - истината и само истината , а когато си се поупражнявал малко в истинолюбие ( простичко е- във всеки един миг душата знае критерия за истинност, от мен се иска само да се "сетя да се попитам" - казвам ли в този миг истината...моята субективната истина...и ако не - спокойно премълчавам...). и в един момент тя - истината... просто започва да се случва и разбираш, че когато обичаш и прилагаш истината - виждаш Бога навсякъде. Не е сложно - опитайте.
Хората с които общувам с лекота говорят/споделят/доверяват истината.Много по лесно е.
Другото е състояние на заблуда/илюзия...и говоренето/разсъждаването за тези състояния е ...загуба.
Когато си деликатен, тактичен, досетлив , обичащ и спокойно буден...хората около теб говорят истината.
За мен е важно аз да мога да разбирам другия - да разбирам истинските му желания и намерения/интереси/мотиви.... и се случва така, че веднага се случва искреността...Другото ...е загуба на време и енергия, а това в днешните времена е недопустимо....
Знаем, че и с най-нищожното отклонване от вибрацията на истината....губиш...Убедила съм се че е по-лесно да говориш истината и че няма сила която да те накара да и измениш - освен собствената ти глупост / невежество/ припряност.
Любов+ Светлина+Мир + Радост