Благост

Благодаря за препоръката за пазенето и за профилите на истинолога и алтруиста... Много ясно си ги подредил " Аз искам... и аз не искам " , признавам си че ми допада изказа ти.Накара ме да се замисля относно : Аз се стремя към Истината, ама без да я търся Любов + Светлина + Мир + Радост

Мелхиседек появляется в Библии как покровитель Авраама, предшественник Давида и прообраз Христа. 1. Мелхиседек и Авраам (Быт 14). - М. царь и, следовательно, священник Салима (отождествляемого в Пс 75.3 с Иерусалимом) предлагает Аврааму трапезу хлеба и вина по обряду союза (Быт 31.44-46; Ис Нов 9.12-15); он преподает Аврааму свое благословение и получает от Авраама дань за свое покровительство. Все эти действия совершаются перед лицом Эль Элиона, Бога Всевышнего, прародительского Бога семитских племен, к-рого М. считает по меньшей мере Всевышним Богом, а Авраам - Единым. Главная роль здесь принадлежит М., священнику не иудейскому. Еврей Авраам, прародитель священников колена Левиева, занимает по отношению к нему низшее положение. Раввинистическое толкование замалчивало это; хр-ское же - оживило в памяти. 2. Мелхиседек и Давид (Пс 109). - Утвердившись в Иерусалиме, Давид проводит как бы политику освоения. 109-й псалом представляет царя Израильтян как продолжателя славного М. Ягве клянется своему помазаннику как царю в Иерусалиме: «Ты священник вовек по чину Мелхиседека.» Гиперболическое выражение по отношению к преходящим мессиям становится истинным для последнего Мессии, к К-рому после Изгнания псалом 109-ый обращает надежды Израиля. Тем, кто читает его, воистину предстоит в упованиях Спаситель, сочетающий в Себе священство и царство. Пророки возвестили, что в грядущем власть царская и власть священническая соединятся (Иер 33.14-22; Зах 3-6). Нек-рые требовали, чтобы царская власть принадлежала первосвященнику. Так и было у Маккавеев (1 Макк 10.20,65; 14.41,47). На это возлагали надежды иудейские составители «Заветов Двенадцати Патриархов» (в особенности Завета Левия). Другие, напротив, сохраняя верность направлению, данному М. и Давидом, предпочли признать верховное священство за будущим царем. На деле же, тесное единство очищенного испытанием царства и подлинного священства осуществилось только в Иисусе Христе. 3. Мелхиседек и Иисус (Евр 7; ср 5.6-10; 6.20). - Иисус как ч-к происходит не только от Авраама, но прежде всего от Адама (Лук 3.23-38). Согласно посл, к Евр., Иисус-священник осуществляет совершенное священство, не связанное со священством Левия (Иисус и происходит из колена Иудина). Ему присуще царское священство Мессии, сына Давидова, преемника Мелхиседекова (Пс 109). Уже в кн. Быт. этот священник-царь выше священников-левитов, ибо в лице своего прародителя Авраама сыны Левия почтительно склонились перед ним, получили его благословение и принесли ему дань. Образ, имя и сан М. как бы намечают черты Иисуса. Появившись «без конца и начала», он предвосхищает Христа - вечного священника. Имя Мелхи - седек значит: «Мой царь - правосудие». Царь Салима почти однозвучно царю Шелома, т.е. царю мира (покоя). А именно Иисус и принес миру справедливость и мир. Торжественная клятва 109-го псалма не касается священников-левитов, грешных, смертных и, следовательно, многочисленных, сменяющихся из поколения в поколение, служителей уже превзойденного Завета. Клятва эта обращается к Царю-священнику, истинному сыну Давидову, Иисусу непорочному, бессмертному и, следовательно, единому, к служителю Нового и окончательного Завета-Союза, ознаменованного Хлебом и Вином, как некогда договор с М. Т. обр. М., чуждый Израилю, принадлежащий к «народам», но человек благочестивый, «самоучка в познании Бога» (Филон), могущественный друг Авраама, признанный Давидом, предвосхищающий Иисуса, был необычайно возвышен. Имя М. упоминается в требнике (при освящении алтарей) и в служебнике (в евхаристической молитве). Он - свидетель всемирности Божиих замыслов. Бог, чтобы привести нас ко Христу, пользовался не только Израилем, но и язычниками. http://www.krotov.info/library/bible/comm/melhisede.htm Любов + Светлина + Мир + Радост

беседата "Да слушат"," Красотата на душата" Утринни слова 13.03.1938г http://triangle.bg/1938-02-06-05.1998/1938-03-13.05.html Любов + Светлина + Мир + Радост

Колко мноооого си го търсила към храста...само със събути сандали Любов + Светлина + Мир + Радост

Напънчето винаги се брои защото твоята истина може да стане светлинка и свобода за другите търсещи Когато човек не търси/иска постижения, а търси/иска само Бога...той постига целта си ИСТИНАТА + СВОБОДАТА Любов + Светлина + Мир + Радост

Знайно е, че е определено ТЪРСЕНЕТО да е по-важно от НАМИРАНЕТО, защото дори и да намериш ИСТИНАТА - търсенето продъъължава Любов + Светлина + Мир + Радост

И малко по темата от извора на древната мъдрост : казано е, че който служи на ИСТИНАТА - може да влияе на мрака! Силата на търсещия ученик е в това да "изчезне" в устрема си към Истината и същевременно да запази Будността си! Любов + Светлина + Мир + Радост

Имам интуитивно усещане, че "битката" не е свършила и че няма поообедени, а само пооомъдрели Sivis pacem - parabellum!=Искаш мир - готви се за война! Любов + Светлина + Мир + Радост

Здравейте, приятели! По темата един мааалко дълъг материал, но интересен за прочит и инфо! Любов + Светлина + Мир + Радост

Отлично свършена работа Благодаря ти за светлината + топлината, които споделяш Любов+ Светлина + Мир + Радост

Благодаря! Крайно време беше! Любов + Светлина + Мир + Радост

Любов + Светлина + Мир + Радост

Хармонията да е винаги в и около нас + Рила + Езерата + Любовта Любов + Светлина + Мир + Радост

малко само да поразширя изказа : Прости им, Господи, въпреки, че те знаят какво правят Раждаме си се с всичките си дарби и таланти...само трябва да си ги пробудим + прилагаме / поразработим...Защо смяташ, че някой някого обожествява?! туй за смирението + добротата + греденето с внимание и старание ми хареса и туй също и туй също ме изкефи направо сте си от новите типажи...важното е че се упражняваме да мислим и общуваме майсторски Благо+дарско Любов + Светлина + Мир + Радост

МИР + ЛЮБОВ

Центърът е Един - радиусите и кръговете са много!Короната и жезълът са само символи... Формите религиозни , които са заради ползата / интересите / изгодата на вътрешния кръг и са за "сметка" на сподвижниците / симпатизантите си/ пасомите си ...са преходни, но са нужни...за да излезем от "стадния" си етап и да не чакаме външен водач...всеки с кръста си + заедно по Пътя...но носени от надеждни ръце http://triangle.bg/books/1927-08-19-07.199...7-08-22-07.html Много ми е добре, когато ме носят на ръце Любов + Светлина + Мир + Радост

Беседата "Пробуждане съзнанието на ученика " "Глупак" = невинност + безкористие + просто - чисто...сърдечие... Спокоен + Смел + Силен + Светещ Любов + Светлина + Мир + Радост

Даааа и да ни пази от туна беда + да ни укрепява в правдата и разумността + да ни пратиии Своя благ Дух...да ни учи Може би молбата да е за конкретни неща, а молитвата - за възвишени Любов + Светлина + Мир + Радост

Добре ще е да ослепее за външната любов и като се просветли / озари/ възроди четейки + пишейки вече по Божественому...да възраства във вътрешната непреходната Любов Религията е Една, формите и разнообразни са изобретение на човеците според съзнанието + разбиранията + нуждите им, защото това са все възможности / варианти, с които да се върнем при Отца си и да му служим като синове...всекиму според отдадеността + чистотата + силата + разумността... Любов + Светлина + Мир + Радост

И аз съм така Да изпълним Волята Божия! Любов + Светлина + Мир + Радост

Отношението ми по темата засега не е съвсем ясно и еднозначно даването / вземането на ....Органи + Тъкани + Клетки...е следствие / удовлетворяване на определена нечия нужда/потребност/ необходимост. А и нали всичко е от Бога допуснато или пък туй си е човешко изобретение Всъщност има ли някаква информация / знае ли някой евентуално какво "предават"/споделят от отвъдното "донорите" иначе в Закона за трансплантацията ни е дадена възможност за избор / свободна воля...останалото е въпрос на осъзнатото индивидуално решение което ще трябва да го пишем в здравната си книжка Любов + Светлина + Мир + Радост

Десета неделя след Петдесетница Библията е пълна с примери за родители, чиято вяра и молитва за техните деца е по-силна от вярата и молитвата на самите апостоли. За тези обикновени хора ние не научаваме почти нищо. Но има хора, които буквално стигат „до ръба”, до пълно отчаяние, когато усещат, че губят най-важното нещо в живота – децата си. Но тъй като надеждата умира последна, характерно за повечето такива родители е, че не се отказват. Да вземем бащата на болното момче, за което разказва днешното евангелско четиво (Мат. 17:14-23). След Преображението този нещастен мъж се доближава до Христос и казва: „Господи, помилуй сина ми; по новолуние го хваща бяс, и зле страда, защото често пада в огън и често във вода; водих го при учениците Ти, ала те не можаха да го изцерят” (ст. 15). Болестта на момчето явно се дължи на бесовска намеса. Тя не е епилепсия, защото е свързана с циклите на луната и момчето търси смъртта си. Древните юдеи не обичат луната, защото околните езически народи се покланят на идоли, които са нейно олицетворение. Бащата сигурно е изчерпал всички възможности да помогне на детето си. Той моли апостолите, които се оказват безсилни, а накрая възлага упованието си на Иисус. Най-интересната подробност в случая е, че момчето не се изцелява поради собствената си вяра. Напротив, то до такава степен е обладано от демона, че не иска да бъде излекувано и да се освободи от него. Изцелението не е предизвикано и от вярата на апостолите, които не са в състояние да извършат чудо. Тук действа вярата на родителя. В какво се изразява тя? Евангелието подчертава, че бащата пада на колене пред Спасителя и Го нарича Господ. Той моли Иисус от все сърце и не може да допусне, че ще му откаже. Когато Христос изгонва беса и излекува момчето, апостолите остават смаяни и питат защо те са могли да направят същото. А Той им казва откровено: „Поради вашето неверие; защото, истина ви казвам, ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тая планина: премести се от тука там, и тя ще се премести; и нищо няма да бъде за вас невъзможно. Тоя пък род не излиза, освен с молитва и пост” (ст. 20). Каква вяра изисква Господ? Тя може да е наглед незначителна и миниатюрна – като синаповото зърно, което едва се вижда. Сравнението на Христос с това зърно не е случайно. След като бъде смачкано и смляно, то отделя огън, коойто се чувства при вкусване. Такова е и сърцето на този баща – смачкано, сломено, раздирано от болка за сина си. При това състояние молитвата му съдържа „огън”, излъчва пламенност, която предава неговата вяра. Той не казва за своя син празните безучастни клишета, които чуваме всеки ден: „Карма ли е, какво е, така ще си умре”, „абе пробвай, пък каквото стане” или дори жестокото „до гуша ми дойде от него”. Този разказ трябва да се допълни с една интересна подробност, съхранена от евангелист Марк. Бащата има смирението да осъзнае и признае, че вярата му в Бога не е съвършена. Той се провиква пред събралата се тълпа: „Вярвам, Господи! Помогни на неверието ми” (9:24). Този баща взема всичките си несъвършенства, душевните си слабости, сърдечните си колебания и и ги стоварва пред нозете на Иисус. Желанието на родителя става желание и на Спасителя, който изцелява момчето. Бог винаги чува безкористните молитви на майките и бащите, които не се отказват да се борят за най-скъпото си достояние - децата. Но днешното евангелско четиво съдържа и друг съществен урок. Ние не трябва да очакваме Христос да се моли винаги, когато извършва чудо, защото Той черпи пряко от силата на Бога. Причината, поради която апостолите не могат да изцелят момчето е, че те възприемат благодатта като нещо дадено веднъж завинаги, а не като нещо, което трябва да се поддържа постоянно с пост и молитва. Този урок е за всички свещенослужители и вярващи. Без молитва, която е проява на вярата, богослужението ни е сбор от празни ритуали, които граничат с магия. То така се и възприема от хората, които не притежават никаква вяра. Но в религията, както и в живота, няма нищо магическо или автоматично. От една страна ние зависим изцяло от Бога, а от друга страна Бог, условно казано, зависи от нашето доверие, нашата надежда, нашите усилия. Каквото и да вършим, каквито и планове да правим, първо трябва да ги съобразяваме с Божия закон и да молим за Божието благословение, за да се радваме на успех. http://www.religiabg.com Любов + Светлина + Мир + Радост

Апостол Павел в първо послание до Тимотей, прословутата втора глава казва да се обръщаме с Просби , Молитви, Молби и Благодарения... С просбите - искаме разни блага - вечни или временни Благодаренията... за всичко и всякога Молитвите и Молбите ( каква ли е разликата ) Любов + Светлина + Мир + Радост

Здравейте, приятели! В Откровението на Йоан 17 : 14 е казано : те ще воюват против Агнеца, и Агнецът ще ги победи, защото Той е Господар на господарите и Цар на царете, и ония, които са с Него, са звани, избрани и верни. Звани - Избрани - Верни.... Какви ли са наистина истинните критерии, които ИЗБРАНИте трябва да покрият? Или е само един - ВЕРНИ да са.... Любов + Светлина + Мир + Радост

От утре сме гоооре на Езерата и мислено ще бъдем с всички вас Любов преизобилна + Любов свята + Любов пресвята+....цветовете на Дъгата...за всички всички светли душички Любов + Светлина + Мир + Радост