Трета Неделя след Петдесетница
"Никой не може да слугува на двама господари: защото или единия ще намрази, а другия ще обикне; или към единия ще се привърже, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона", т.е. богатството (Мат. 6:24). За повечето от нас тези слова на Христос от днешното евангелско четиво означават елементарна нравствена дилема – или Бог, или парите. Просто и ясно!
Всъщност проблемът не е толкова прост, защото ако не служим на Бога, не винаги служим на богатството. Много хора се посвещават на науката, отдават се на политическа кауза, погълнати са от спорта или любовта. Те не служат нито на Бога, нито на парите. Но фактът, че не работят за лична изгода, не означава, че работят за Бога. Христос иска да каже, че ако ние сме поробени от мисълта и грижата за парите, не можем да се постигнем вътрешната свобода, която Бог ни дава.
Първо, трябва да изясним, че думата „мамон”, която в синодалния превод е оставена непреведена, не означава в миналото това, което означава за нас днес. След 2000 години християнска проповед ние възприемаме тази арамейска дума едва ли не като някакъв зловещ, древен, лъжлив идол на богатството, синоним на алчност и ненаситност. Но за хората от І в. тя означава чисто и просто „пари”, а не нещо, което е непременно зло.
Обикновено се смята, че в този откъс от Евангелието Спасителят противопоставя материалното и духовното, парите и вярата. Това обаче не е вярно. В следващия 25-ти стих Иисус контрастира две материални неща – тялото и облеклото. Парадоксалното е, че тук Христос изобщо не говори за духовното, освен ако не приемем, че парите са духовно понятие. Във всеки случай те са по-„духовни” от хляба, виното, тялото. Парите даже не са „нещо”. Те означават власт над света и особено над хората. Всеки, който е преживял инфлация, знае, че няма значение колко са парите – те може да са хиляди банкноти с много нули по тях, а каква власт те имат. Христос контрастира двата начина за отнасяне към света – начина, представен от служението на парите, и начина, представен от служението на Бога. Единият е подходът на властта и придобиването, а другият – на благодарението и всеотдаването.
Като противопоставя тялото и облеклото, Господ сравнява това, което сме и това, което притежаваме. Ние сме тяло, но имаме дрехи. Без първото второто няма смисъл. Ние много често забравяме, че тялото или животът е дар от Бога, а другото печелим сами. Иисус не препоръчва да лежим цял живот и да чакаме Бог да ни слага мръвки в устата, вместо сами да се трудим за тях. Нито птиците, нито полските цветя не правят това. Христос ни напомня, че нашият живот, нашите борби, нашите трудове са Божи дар.
Естествените материални нужди зависят от дома, храната, облеклото. Но в друг, по-дълбок смисъл ние зависим от Бога, на Когото трябва да благодарим и да служим. Служението не означава дребни жестове като палене на свещи или ядене на курбани, а осъзнаване на самите нас като Божии дарове. Ако ние забравим това и ако възприемаме живота си само като сума от спечеленото и постигнатото, от властта ни над предметите и хората, ние отдаваме на парите – властта над света – онази благодарност, която подобава само на Бога. В такъв случай нашите чувства се колебаят между егоистичното задоволство, че сме успели, и нервното безпокойство, че можем да се провалим. Провалът би означавал загуба на смисъла на живота ни, а този смисъл е в властта, която можем да упражняваме.
За един истински християнин най-важното е това, което получава, а не това, което върши. Има значение това, което Бог прави с нас, а не това, което правим със себе си. Бог ни обича и ние трябва да обичаме себе си като Божии чеда, защото ако обичаме себе си, ще можем да обичаме и ближните си. Когато ни се струва, че Божията любов е изчезнала от света, а животът е „напразен дар” по израза на Пушкин, нека си спомним, че предвечният Син на Бога беше беден дърводелец, Който „понизи Себе Си, като прие образ на раб” и беше „послушен до смърт, и то смърт кръстна” (Филип. 2:7). За света Христос беше безумие и провал, но в Него и чрез Него Бог яви Своята любов към нас.
Архимандрит доц. Павел Стефанов Теология, Шуменски университет 30.06.06 - 15:27
източник: www.religiabg.com
Дали по ирония на съдбата са братя или по Божия Промисъл...за да има баланс все пак
Пушека - видял, аа Огъня - разбрал
Любов + Светлина + Мир + Радост