благодаря ти + върна ме назад във времето, когато навремето родителите ми закодираха следната заръка...
хехе...положението беше такова от тортата не вземах най - голямото парче - просто знаех, че то на мен ще се даде обаче посягала съм към лешниците и бадемите, ягодите, малините, къпините и смокините когато никой не ме гледа + но заръката тръгна след като тайничко бях "глътнала" повече от нормалното череши ( без дръжките но с костилките) незаменима опитност е след като са ти казали заръката грижовно и благо...да се изкушиш + да нарушиш + да се изпотиш докато се оглеждаш и трепериш сърцето ми тогава ми беше съвестта + направо щеше да изскочи + когато станах на доста пъти " лудо биещо сърце" взех че проумях и спрях да се изкушавам да посягам...не помня колко скоро след това беше, но когато веднъж се удържах с гооолям зор и вътрешна детска борба ме обля такава чудна топлина и светлина че оттогаз даже автоматично някак си сработваше удържането...може би съм искала да преживея отново този непознат ми прилив + научих се да се самонаблюдавам и самоконтрола някак си естествено. Споделям това, защото абсолютно същата неземна грееща топлина усетих + преживях някъде след брой годинки, когато направих едно важно добро без никой да ме види + на никого не казах + бях вече в седми клас. Наблюдавала съм отначало неволно + после вече с интерес...поведението на човеци с рангове и възрасти разни, мислещи си че никой не ги гледа + беше ми нещо като игра на скрита камера + весело и поучително е още веднъж благодаря за припомнянето.
Любов + Светлина + МИр + Радост