Ирина - Horus - Чебурашка

Прав си. Но, дали всеки човек успява да чуе вътрешния си глас? Или той бива заглушен от чревоугодното гласче на тялото, което винаги намира своите доводи да ни убеди с неща от рода на "Изяж го! Ти имаш нужда от него! Полезно е!" - както се оправдават повечето хора, за да продължат да ядат нещата, които си мислят, че обичат Истината е, че първото сетиво, което се развива у бозайниците (в това число и у човека) - е обонянието. Затова и повечето деца имат непоносимост към тежките храни (под тежки включая всички меса и подправени, пържени и готвени гозби). Но, родителите насила им създават навика да ги ядат, защото "имат нужда и са полезни".. и най-вече, защото всички така правят от поколения наред. Следствие на което - на детето му се насаждат вредни навици и му се отнема възможността да изгради усет за ядене и критерий за подбор на храните, а му се внушават клишета. После, останалото го довършва обществото - в детската градина, в училище, във всевъзможни публикации за полезността от дадено нещо и за вредата от друго. И така то загубва способността си да определя самичко, посредством собствената си глава и интуиция, а започва да вярва, че гласът на интуицията му - това е гласът на стомаха му или на тълпата около него. И другата истина е, че организмът ни е в състояние да свикне с АБСОЛЮТНО всичко и след време да го възприеме като оптимално полезен за него начин на живот. Независимо дали това ще е здравословен или нездравословен начин - дотолкова навикът е в състояние да изгради в тялото ни механизми за самозащита и саморегулация. Например: В темите за вегетарианството съм споделяла личния си опит. Моите родители бяха либерални и нетрадиционно мислещи - и благодарение на това от рано бях оставена сама да решавам какво да ям. По естествен начин постепенно отпаднаха всички храни от животински произход и тялото ми отвикна от тях. Нещо повече - свикна дотолкова с липсата им, че при евентуална тяхна употреба - реагира стресово. От 1991 година не ям месо. През няколко последващи години спрях готвеното, варивата, яйцата и млечните продукти. Тялото ми прие липсата им и отдавна съм убедена, че това не са храни, от които човек има нужда в действителност - а са просто генетични навици, от които постепенно трябва да се освободим. Нещо повече: случвало се е през последните години да опитам нещо, което да съдържа яйца (например баница с късмети) или сирене (например салата) - и винаги получавам разстройство на стомаха или сърбежи по кожата, както и засилена жажда. И се чудя как някога съм яла такива неща и доколко са били притъпени тогава сетивата ми, за да не усещат вредата им. И как след премахването им от менюто ми - всъщност наистина разбрах от какво точно има нужда тялото ми. А именно: от съвсем прости и малки неща в готов вид - няколко плода, зеленчуци, ядки и вода.

Честит Св. Валентин

Това ми хареса много По шеговит и прям начин формулира основният проблем на цивилизацията, както и крайъгълният камък на човешката ни еволюция. Отново си прав - едно е човек да изказва свободно мнението си, а друго е да заклеймява. А всяко нещо, което е в противоречие с личните ни индивидуални разбирания - не е в противоречие с природата, а само с това, което самите ние знаем за нея. Извинявам се, ако изразявайки мненията си - съм била прекалено огнена или ледена

О, свещенна простота! Била ли си някога на такова място, та да знаеш колко е лесно? Да ставаш всеки ден в три, мизерни битови условия, за които дори не си и санувала, по няколко часа задължителна медитация, лекция и изучаване на свещените текстове, изморителен физически труд... Нямало ги ежедневните стресови ситуации. Това е така, защото толкова мнаго ангажименти имаш, че наистина нямаш време за глупости. И кой е казал, че трябва целият си живот а прекараш на такова място? "О-у аскетизъм, това е прекалено." Айде да си говорим истината! Ние толкова много сме свикнали с удобствата на цивилизацията, че дори и да искаме не можем да станем аскети. Принципно не обичам да откликвам на заяждания, особено на анонимни хора. Но, в случаят става дума за поредно недоглеждане при четене на чуждо мнението и прибързани изводи. Да, Браман (не ти знам името и затова те наричам така) - запозната съм с живота и режима в затворените общества. Някъде да съм казала, че животът им е лесен? Казах, че е лесно да запази човек равновесието си сред себеподобни и при еднотипен начин на живот. Именно, защото сам доброволно е декларирал, че ще спазва правилата на това затворено общество. И тези правила определено не му позволяват да изпада в глезотии, капризи и истерии. Запозната съм и с трудовата терапия, която се прилага в тези затворени общества. Прав си, тя и с такава цел се прилага - за да няма време човек за глупости, и най-вече да няма време да мисли. Защото именно с мисленето и осъзнаването - идват и проблемите. Не съм казала и че там няма стресови ситуации - чети по-внимателно, моля. Казах, че липсват социалните стресове и проблеми. Правиш ли разлика? Също така, запозната съм и с психоемоционалните проблеми до които води подобна изолация в такива затворени общества и сред пациентите ми има достатъчно такива, на които след това им трябват години адаптация, за да излязат от омаята на потисканията и проекциите си, за да започне съзнанието им отново да функционира адекватно и самостоятелно да взема решения. Затова - съгласна съм с теб, че не бива да издребняваме. Не бива да стигаме и до крайности. Прекалени светци и Богу не са драги. Именно, защото са безполезни с пасивното си бягство от реалността и са социално неприспособими да оцеляват самостоятелно.

На всички, които са попълнили картата си по електронен път - им е дадена парола за профила им при регистрацията, чрез които многократно можем да влизаме там. И в самите указания е казано изрично, че данните могат да се коригират впоследствие.поне още една седмица. Аз самата няколко пъти вече коригирах данни и допълвах други хора, които съм включила в моята карта. Затова, не е късно при вече попълнена карта, да се направят корекции, ако желаете. А относно това дали ще пишем принадлежността си: Аз я писах - паганист, ученичка на Всемирното Бяло Братство.. Самата анкетна карта е ограничена откъм възможности и определенията на категориите на отговорите е доста бедна. Например, аз не съм религиозна, но съм вярваща. За мен това е съществена разлика, защото смятам, че религията служи на политиката, а вярата служи на Бога. Също така, не смятам, че Всемирното Бяло Братство е християнско учение. Корените му са много по-назад във времето, още в старите векове и още у първите му предвестници в лицето на Орфей и Ехнатон. Затова, считам себе си за паганист (езичник) - ученичка на Всемирното Бяло Братство. И моят избор е да го заявявам винаги открито, без срам или скрупули кой как го приема. Но, това е личен избор. Въпреки, че данните не са публично достояние - хората се срамуват (или страхуват) да бъдат напълно открити. И доста мои познати не са отговаряли на твърде личните въпроси

Много е лесно човек да бъде духовен и да запазва равновесието си, когато е далече от света и се е отдал на изолация - било то като е избягал в някой манастир, храм, ашрам и т.н. сред себеподобни. Където ги няма ежедневните социални стресови ситуации, проблеми и изпитания. Много е лесно.. Но, това си остават бягство и страх, прикрити зад псевдодуховност. Истинската духовност се създава, изпитва и калява в тежките условия на битието. Когато в кипежа на житейските тегоби човек трябва да запази равновесието си в досега с реалността. За мен такъв човек е духовен. Не, който просто знае как да се моли, медитира или някакви такива практики, с които се опитва да събира последователи и да продава на "непосветените" - а едновременно с това не го бива сам дори да си завърже обувките, защото бил толкова много "духовен" човек и толкова далече от суетата на "простосмъртните невежи" Духовният човек е този, който запазва Светлината си и в тежките житейски условия на мрак, запазва топлината си и в неуютния човешки свят на безлюбие, запазва вярата си и когато светът тръгне срещу него. И най-вече - духовният човек обича хората и изпитва потребност да е сред тях, защото има нуждата да бъде полезен на когото може. Духовният човек не се крие - той е харизматичен, той е като фар, който осветява пътя и привлича със Светлината си хора около себе си. Духовният човек може от време на време да има нужда да остава сам, но той не е затворен в себе си. Не. Той остава сам за да пие от вътрешния си Извор, връзката си с Бог. Но, в сърцето си никога не е сам - защото той обича света и е дошъл тук, за да претвори в него всичко, което е вложено в него, всичко което носи в душата си. Духовният човек знае, че е преди всичко къстче от космическата душа и всички други души са негови братя и сестри, с които има общ път, където всеки от всеки се обогатява и всеки засиява още повече само, когато споделя Светлината си с останалите

Аз лично смятам, че доста се преувеличават притесненията и страховете на хората, които не са правили Режим досега. В крайна сметка, режимът не е пълен глад, а напротив. На тези, на които им предстои да го правят - сами ще се убедят всъщност колко достатъчно е количеството на житото, меда, орехите и евентуално ябълките. Често дори ми се е случвало да не си доизям предвиденото за деня жито, защото усещането за ситост ми е било налице. Правила съм и няколко вида гладувания - по схемата на Лидия Ковачева и също само на дестилирана вода. Е това последното - си е истински глад , в сравнение с който Житният режим си е чисто кулинарно удоволствие. Да, ако няма предварителна подготовка от около десетина дни и директно се мине на Режима - може да има определен стрес за организма, изразяващ се в главоболие, световъртежи и други разни.. Няма как, ако до вчера сме яли тортички и кифлички и изведнъж минем на някакъв здравословен Режим. Затова е добре да има известна подготовка, изразяваща се в няколко етапа в рамките на десетина дни преди Режима. Първият етап е пренастройването на съзнанието, че ще правим Режим. Вторият етап е хранителната подготовка, изразяваща се в съзнателно изключване на определени храни от ежедневното ни меню (особено за тези, които консумират месна, млечна или готвена храна). А при някои хора е препоръчително да вземат и някакво очистително средство. Всичко това подготвя организма и го пренастройва за нов режим на работа. Имам една съседка (сестра от Братството на 67 години), която беше на подържащи лекарства за хипертония и инсулин. От 4 години прави Житният режим и това й повлиява до степен, в която сега само от време на време пие "Сиофор" (защото тялото си е изработило механизъм така да редуцира стреса и този навик по-бавно ще отпадне). Едновременно с това, тя всяка сутрин извървява почти 6 километра в две посоки от дома си до морето, за да посрещне изгрева (независимо от сезона). Движението също е от изключително значение по време на диета, пост или режим. Тялото не бива да залинява, а трябва да бъде стимулирано да активизира всички жизнени енергии в себе си, за да може да циркулират пълноценно процесите в него. Но, каквото и да говорим - най-добре е всеки сам да опита и да се убеди за себе си

Честит Рожден ден, Хриско! Желая ти дълъг живот в здраве, благополучие и Любов. Нека твоят Път ти носи Радост, Вдъхновение и Истина. Нека всяко твое намерение среща Светлина и с лекота постигаш това, от което имаш нужда. Претвори в света около себе си всичко, което Вселената е вложила в теб и следвай звездната искра на сърцето си. Обичам те и те прегръщам, братле:

Обещавам да подходя сериозно и отговорно А иначе, аз не правя захранването по стандартната схема - защото от години съм на суровоядство и картофите и варивата отсъстват - и при мен преминаването от гладуване и/или Житен режим към нормален (за мен) начин на хранене, е като просто включа пълната гама плодове и зеленчуци за сезона. Да, житото е част от храната ми напоследък (замества хлябът и тестените продукти) и съм се убедила колко по-пълноценно е в това отношение. За мен именно в изключването на тестените (и захаридните) продукти беше проблемът през годините - защото много ги обичах и мислех, че не мога без тях. Оказа се, обаче, че това е заблуда на апетита, а не потребност на организма. Всеки сезон предлага голямо разнообразие от плодове и зеленчуци и аз лично не споделям мнението, че зимата ни ощетява по някакъв начин в това отношение - напротив. Сега е времето да си набавим нужните ни за организма въглехидрати и целулоза. Едно примерно мое ежедневно меню през зимата включва огромна салата от зеле, цвекло, моркови, ряпа (може да добавя и настъргана тиква или царевица) - и всичко това ми дава нужната ситост и енергия за деня. Досега ядях това с няколко (с доста ) препечени филийки, но откакто започнах да добавям накиснато от вечерта жито - виждам колко по добре се чувствам. Млечни продукти и производните им субпродукти - не ям от години. Смятам, че всичко от което се нуждая - го има в плодовете, зеленчуците, семената и ядките. И просто слушам шепота на тялото си за това кое е най-добро за мен. Но, сега няма да прекалявам с Режима - защото зная, колко опияняващо (поне за мен) действа той.. (до степен, в която може да те отклони твърде много то земното

За пръв път правя Режима във Водолей (благодаря ти solej за насоките в това отношение ) и виждам съществена разлика - не само в лекотата на самия Режим, но и във вътрешните промени у себе си. Досега през периода на Режима все бях някакси философски настроена.. (чак тормозех хората около себе си ) А сега се чувствам някак приятно фриволна и нахално решителна за толкова много неща, които имам желание да структурирам и реализирам (Нещо, което се оказва доста полезно за твърде сериозната ми и отговорна Сатурнова натура - колкото и да се опитвам да не ми личи, че съм такава Затова, смятам да продължа Режима за неограничено време - колкото-толкова. И вероятно ще се засечем с повечето, които са решили да го правят от 21 февруари (и тъкмо ще направя сравнение доколко различни са нещата, в зависимост от периода). И нещо, което смятам за особено радващо за мен - е това, че доста хора около мен наблюдавайки начинът по който изглеждам и се чувствам - се решиха да предприемат Житен режим този месец. Мнозина за пръв път чуват за него и са впечатлени и вдъхновени - и това е чудесно

Да, всеки решава сам и преценява кой път да избере - Черния или Белия Но, остава насаме със себе си в един момент.. И дали тогава ще хареса онова, което ще види? Или ще се изненада от личния си Минотавър, който отглежда в душата си..( Ако изобщо има кураж да влезе в собствения си вътрешен Лабиринт, разбира се

Ноетика или какво преживя Едгар Мичъл на връщане от Луната Институтът по ноетика е основан от астронавта от „Аполо 14” Едгар Мичъл през 1973 година след неговото мистично преживяване на връщане от Луната през 1971: „Неочаквано зад хоризонта на Луната бавно и невероятно величаво се показва искряща в синьо и бяло скъпоценност – светеща в нежно небесносиньо сфера, обточена с бавни, спираловидно въртящи се бели воали, – която се издига лека-полека като малка перла в гъст океан от черна загадъчност. Доста време е нужно, преди да осъзнаем напълно, че това е Земята – нашият дом. На връщане към дома, вперил поглед през ширналото се на 240 000 мили космическо пространство към звездите и планетата, от която бях дошъл, внезапно усетих Вселената като нещо интелигентно, любящо, хармонично.…На отиване към Луната бях прагматичен пилот-изпитател, инженер и учен като много от колегите си. Но когато видях как планетата Земя се носи в безбрежния космос… почти осезаемо долових присъствието на Божеството и осъзнах, че животът във Вселената не е просто случайност, основаваща се на произволен процес.” Божественото проникновение на Мичъл му вдъхва решимост да „разшири знанието за природата и възможностите на ума и на съзнанието и да приложи това знание за увеличаване на човешкото благо и за подобряване на качеството на живот на планетата”, поради което две години по-късно той създава Института по ноетика. Названието на организацията произлиза от гръцката дума `ноетикос`, която означава „вътрешно, интуитивно познание”. През следващите три десетилетия Институтът по ноетика, разположен на площ от около 800 декара северно от Сан Франциско, работи с висококвалифицирани изследователи от цял свят и изследва същността на съзнанието от най-различни новаторски гледни точки. Организацията е свързана с някои от първите проучвания във връзка с „виждане от разстояние”, проведени от Ръсел Тарг и Харолд Путоф от Станфордския изследователски институт, впоследствие превърнали се в програма „Старгейт” на американската армия. Институтът по ноетика си сътрудничи и с изследователи от Принстънския университет в областта на аномалните взаимодействия между съзнание и материя и във връзка с програма, изследваща ефикасността на терапията чрез визуализация при нелечимо болни от рак, а освен това предлага стипендии на изследователи, проучващи въздействието на молитвата и на решителността върху лечението. Председателят на Института по ноетика Джеймс О’Дий неотдавна очерта настоящата мисия на организацията: „Има ясна нужда от смел нов синтез на резултатите от нашите открития относно природата на съзнанието и от също толкова смело приложение – смята О’Дий. – Институтът по ноетика ще бъде връзка и умело ще демонстрира как промяната на светогледа може да осигури по-добро здраве, творчески способности и мир за всички човешки същества.” Пределни науки За мнозина изследванията и целите на Института по ноетика вероятно изглеждат по-скоро в духа на Ню Ейдж и доста спекулативни. Само че преди да отхвърлите тези идеи, поразсъждавайте над следните бележки на един изтъкнат учен: „Посредством прилагането на стандартните средства на всички останали науки е направено заключението, че психичните функции са добре проучени. Статистическите резултати от разгледаните изследвания значително надхвърлят онова, което се очаква по случайност… Няма почти никаква полза да се продължава с експерименти, конструирани така, че да предлагат доказателства, тъй като почти нищо повече не може да се предложи на някого, който не приема досега събраните данни.” Това е изключително обобщение на статистичката от Калифорнийския университет професор Джесика Атс. Мнението е от нейния обзор на класифицираното и финансирано от правителството изследване на т.нар. „пси” феномени, екстрасензорни способности, и по-конкретно на способността за „виждане от разстояние” (ясновидство). Атс участва в провеждан от двама човека обзор, възложен от Американския конгрес, целящ оценката на корпуса от експерименти, предприети за две десетилетия. Нейният партньор в начинанието е известният скептик професор Рей Хайман. Изводите му се отличават от тези на Атс малко, но показателно. Той смята, че: „…експериментите са добре замислени и изследователите са се постарали да отстранят известните от предишни парапсихологически изследвания грешки. Не мога да дам подходящи примери за грешки, ако изобщо има такива. Също така е принципно невъзможно да се каже, че конкретен експеримент или поредица от експерименти са напълно лишени от недостатъци.” Разбира се, критично мислещият човек ще забележи, че всъщност единствената „критика” на Хайман е твърдение, засягащо научните опити по принцип, и коментарите му ни най-малко не поставят под съмнение валидността на положителните данни. Атс конкретно споменава този факт (съдейки по фразата „прилагането на стандартните средства на всички останали науки”), а твърдението на Хайман говори за човек, забелязал резултати, които не са в съгласие с неговия светоглед, и поради това допускащ, че макар да не вижда грешка, просто би трябвало да има такава. Тези думи от устата на Хайман са най-близкото възможно подобие на потвърждение, дадено от „краен скептик”, за съществуването на „пси” феномени. Виждането от разстояние е класифицирано като вид екстрасензорно възприятие и описва дейност, посредством която човек е способен да опише подробно действия и места („цели”), недостъпни за обичайните сетива. Резултатът изглежда не се влияе от разстоянието и експериментите дават еднакви резултати при отдалеченост на няколко метра и на хиляди километри. Показателен пример за съвременен човек, който вижда от разстояние, е бившият полицейски комисар и бивш заместник-кмет на Бърбанк, Калифорния, покойният Пат Прайс. По време на първия неофициален опит, свързан с паранормалните му способности, той е смайващо точен, успява дори да прочете етикетите на папки, заключени в картотека. Прайс демонстрира в хода на множество експерименти великолепна способност да вижда от разстояние и дори провеждащият опитите д-р Хал Путоф отбелязва, че прецизността на Пат „започна да поражда у мен параноичен страх, че може би Прайс и директорът на отдела заговорничат, за да проверят дали съм способен да уловя измамата”. Заключението на Джесика Атс относно изследването на способността за виждане от разстояние е важна стъпка напред в признаването на факта, че ние все още имаме много да учим за същността на Вселената и за границите на човешките способности. Друго неотдавна проведено проучване подкрепя този факт. В Принстън професорът по физика Робърт Джан и психоложката Бренда Дън намират доказателства, че човекът е способен да влияе на поведението на физически апарати само със силата на мисълта – „съзнанието владее материята”. Джан и Дън са провели и опити с виждане от разстояние, дали положителни резултати. След продължили 28 години изследвания лабораторията е закрита през 2007 година, защото по думите на Робърт Джан: „…няма смисъл да останем и да бълваме още от същите данни. Ако хората не ни вярват след вече постигнатите резултати, значи никога няма да ни повярват… Време е за нова епоха, за някого, който да установи какви са последиците от нашите резултати за човешката култура.” През 90-те години на ХХ век учените от Лабораторията за аномални изследвания и от Лабораторията за изследване на съзнанието към университета в Невада работят над феномен, който наричат „полево съзнание”. Проектът „Глобално съзнание” стартира през 1998 година и провежда експерименти, изучаващи въздействието на важни световни събития върху устройства, генериращи случайни числа. В проекта участва международен екип от около 100 изследователи и данните от него сочат, че „груповото съзнание” на голям брой хора, които гледат телевизионни предавания на живо – например връчването на наградите „Оскар” или съдебния процес срещу О’Джей Симпсън, – могат да окажат въздействие върху физическия свят. Дийн Рейдин, работил в Лабораторията за изследване на съзнанието – в момента старши учен в Института по ноетика – също е събрал данни, които сочат, че хората притежават способността да изпитват емоция преди случването на дадено събитие – вид предварително усещане, наречено предчувствие. Подобни експерименти са извършени и в независими лаборатории и са отговорили на изискванията за валидност на която и да е „общоприета” научна хипотеза. източник

Здравей! Вероятно мнението ми може да ти се види пристрастно, предвид практиката ми в сферата на ритуалната и сакралната магия. Затова предварително моля за извинение, ако ти прозвуча някак хладно Символиката на предмета е ясна - предвид това, че мартеницата е предмет на персонално наричане. Както знаем, те биват два вида - двойни и единични. Като и в двата вида се съчетават мъжките (посредством белия цвят) и женските (посредством червения цвят) символи. И сме приели да използваме този символ като пожелателен - за здраве и плодородие (у човека и у природата). Разбира се, могат да бъдат вплитани и други ивици цветове (по заимстване от други чужди фолклорни традиции) - като всеки цвят има и свой пожелателен израз. Конкретно снимката на горната мартеница може да изразява две неща: Очевидно е, че това е човек и вероятно е направена като идентификация на теб. От една страна това може да символизира "завръзване и заключване" на твоите жизнени енергии (следователно - за пожелаване на болест). А от друга страна - нарушаване на външният израз на мъжкото и женското проявление на енергиите в живота ти (тоест - за раздяла и липса на партньорство, семейство и т.н.). Дотук, добре.. Обаче, както знаеш, всеки един предмет сам по себе си е лишен от съдържание и приема енергията на вложената в него мисъл (при направата му) и намерение (при даването му). И този енергиен заряд се запазва за определен ограничен период от време, ако периодично не бъде подновяван. Това на практика означава, че всеки един предмет може да бъде използван като предметномагнитен носител на информация. По-сензитивните хора лесно усещат това в обкръжението си Важно, в случая е друго, обаче: Как ще подходим ние към това. Дали ще се паникьосаме и ще си самосугестираме всички тези негативни неща, които асоциира предмета. Или ще го омаловажим до степен, в която посланието му ще се саморазруши от самосебе си поради липса на подхранваща го мисъл и намерение (тоест, енергия) от наша страна. Тук в подфорум Езотерика има теми за Магията. Ако желаеш, може да погледнеш. Там е писано доста по тези въпроси. Тема: Магиите

Бобаля, как си със щитовидната жлеза и с периферното кръвообръщение? Ако симптомите са резултат от приложен от теб Житен режим - наблюдавай дали ще отшумят до няколко дни. А ако ти е хроничен проблем - най-добре се обърни към специалист за евентуални изследвания, защото проблемът може да е следствие от нещо по-сериозно При мен режимът всеки път протича леко. Като изключим това, че ме тресе и този път страхотен студ Сигурно съм ядосала пак с нещо Снежната кралица като съм й пипала Огледалото

Здравейте, приятели Аз започнах своя първи за тази година режим онзи ден. Ако има и други от вас, които са го направили - ще се радвам да започнем споделянето. Желая ви Светлина и Хармония!

Благодаря ти, Аделаида! Претворявай вълшебства навсякъде около теб и нека твоят свят е пълен с музика, изящество и Любов. Благодаря и на всички, които ми писаха, обаждаха ми се или просто си мислеха за мен с топлина и Светлина!

Донче, Анита - благодаря ви за красивите послания!

Благодаря ви, Приятели, за милите поздрави! Желая ви една прекрасна година - - за вас, за близките ви, за България и за Света! http://www.youtube.com/watch?v=p_l-Ob2v608

ето кой ме е издал Опитах да си скрия ЧРД-то, за да не задължавам никого да ми честити... ама, май не се получи Розичка, Обичам Те! Ти си моят Слънчев Координатор на Щастливото Намерение и ти благодаря от сърце за чудото на приятелството ти! Благодаря и на всички ви тук, Приятели - за всичко, което общуването с вас ми дарява! Прегръщам ви!

Мона, това е гадно... Когато ти задаваш някакви въпроси и се опитваш да насочиш вниманието на хората към нещата, които теб те вълнуват – значи това е в реда на нещата. А когато друг търси внимание и разбиране – трябва да му се подиграваме, така ли? От думите ти излиза, че едва ли не мотивът, за да изказваме мнение трябва да е не е за да помогнем, а за да получим благодарност!? Съмнявам се, че наистина ги мислиш така нещата и пак си реагирала прибързано емоционално. Поне аз имах други впечатления за теб – като за състрадателен човек, .. който сега разбирам и че е на настроения. Няма начин всеки един да не е изпадал в някаква такава ситуация, когато да не са му минавали мисли за безсмислие и безнадеждност. При всеки причината може да е била различна – материална, емоционална и така нататък. И е съвсем човешко в такъв момент да се опитаме да изразим самотата и отчаянието си, търсейки малко топлинка навън у хората. Всички сме имали такива периоди, но явно като ги надживеем и забравяме колко сме били смачкани, а помним само, че сме излезли от тях и после когато срещнем такъв човек в подобна ситуация – го изкарваме какъв ли не („мазохист, ревльо, слабак, досадник и т.н.”), въпреки, че и ние сме били някога такива. Това, че някой търси съвет и помощ - разбира се, не задължава никого да дава оценка, мнение или съчувствие. Но е меко казано жестоко да вадим нож на умряло куче. Ако не можем или не искаме да помогнем – по-добре да замълчим, отколкото да обвиняваме отсрещния и да наливаме отрова в раните му като го акълосваме и охарактеризираме с психопрофили (най-често грешни). Защото като гледам доста мнения са се изписали, изразяващи критика и обвинения, отколкото за сметка на малкото, изразяващи разбиране и помощ. В такива теми е по-добре да се изказват психолозите упълномощени от сайта, които да подхождат сериозно и професионално.

По молба на Христо публикувам този негов сън. Моля, ако някой има идея за тълкувание - нека да му отговори публично в темата. Благодаря предварително

Присмял се хърбел на щърбел Ами, че вземи си сложи първо една снимка и дай малко описание за себе си - пък после се жалвай Разбрахме, че вече не си рус и синеок. А дали си "красив, прилично дебел, в разцвета на силите си, живее на покрив и има перка на гърба"? Ако си такъв - знай, че изцяло покриваш идеалите ми

Аз вече изказах мнението си и няма да се мотая излишно тук, за да не заемам пространство, което другите биха използвали за излагане на личната си гледна точка. Само ще внеса уточнение относно едно объркване, което виждам, че е станало снощи. към Мона: Не си прочела внимателно изложението ми и не си ме разбрала относно философията. Никъде не съм казала, че тя опростява нещата, а че аз стоя надалече от всякакви философии и че аз опростявам нещата, посредством разумен и безстрастен анализ на причинно-следствните им връзки.. Цитатът ми, който си коментирала - ясно излага тезата ми, но вероятно не си ме разбрала. А иначе, не съм съгласна и че примерът ти за болните животни е верен по презумция. Споделих мнението си, че сами избираме къде и при какви условия да се родим. И съвсем не е задължително на повтаряме грешните модели (генетични, психични, емоционални и всякакви). Въпрос на избор е и това. Независимо, че хората не го осъзнават и удобно прехвърлят вината другиму. Ани, принципът на силата на мисълта не е да въздействаме на света, а на себе си. Наистина няма такова нещо като вечно позитивно мислене, защото то граничи с идиотизъм. Става въпрос, че винаги можем да въздействаме на собствените си мисли, което в един момент ще влезе в резонанс със съответните магнитни сили и ще се материализира в живота ни. Този принцип май не се разбира много добре и затова не дава резултати - защото хората погрешно се опитват да въздействат върху света, вместо върху себе си. И никой не казва, че това ни спестява болката. Болката винаги я има на земята, сред тази гъста и тежка материя от преплетени човешки съдби. Просто трябва да я разглеждаме разумно и да търсим отново причинно-следствените връзки на нейната закономерна поява в живота ни.

Ради, направо ми скри шапката

Мона, мисълта ти е като многоцветна пеперуда, кръжаща в сферите на познанието, докосвайки и събирайки прашец отвсякъде.. Но, за медът е пагубно, ако му сложим и катран.. А в много от цветята, към които е устремен взора ти – има и катран и е по-добре да не поглеждаш натам, за да не объркаш съзнанието си с излишна чужда философия, която на практика ти е безполезна. Защото всички правилни отговори са.. в Теб Аз съм стоик, който винаги опростява нещата на съставните им елементи, съпоставя ги и прави причинно-следствените връзки. Така виждам нещата отгоре и безстрастно ги анализирам. И лесно намирам пробойните на всяка една теория, която издиша от някъде. А философията определено издиша отвсякъде и не е удачен (според мен) метод за обяснение на нещата. Тя дава вероятности и хипотези – но не и закони и аксиоми. Според мен, няма нещо, което да не зависи от нас. В съдбата ни няма пръст свръхестествена или мистификационна сила, а само простите закони на привличането и причинно-следствените връзки от изборите, които правим. И също като теб мисля да не намесваме и Бог в цялата каша, защото, знаеш, че дори и оттам погледнато – ние сме образ и подобие Негово и нашата воля е и Негова Воля. А това на практика значи – че от една страна самите ние сме съ-творци на собствения си живот, а от друга страна означава, че нам ни се въздава, според делата ни. Казано поетично: “Внимавай за мислите си - те стават думи. Внимавай за думите си - те стават действия. Внимавай за действията си - те стават навици. Внимавай за навиците си - те стават характер. Внимавай за характера си - той става твоя съдба.” А относно дали има и външни влияния и закономерности (за които също споменава Розалина): Смятам, че и те са също избрани и привлечени от нас. Сами избираме кога и къде да се родим, през какви изпитания да минем (Само дето не си спомняме, че сме го направили този избор и какъв е в детайли. Единствено интуицията ни шепти верните отговори на тези въпроси.). Дори и разположението на планетите и звездите ни съдействат в това. И ние можем да се възползваме от тях при промяна на жизнената си линия, ако желаем ( Друго си е като те подритват и планетите от време на време ). Звездите така или иначе си имат периоди на влияние. Но не влияят еднакво на всички. Обаче, при избор от наша страна – бихме могли да използваме това влияние (благоприятно или не) като катализатор и движеща сила при решаване на житейски задачи. Това също е въпрос на индивидуален избор и лична потребност дали да се вземе предвид. Може мнението ми да се различава от това на някои хора, вярващи, че са пионки в шахматната дъска на Съдбата. Но, аз считам себе си за основен сценарист на Съдбата си, а Бог за мой Арбитър. Стремя се "Оскар”–ите ми да са повече и винаги да играя главната роля в живота си - за добро или зло