Ирина - Horus - Чебурашка

Поздравления, момичета! Да са ви живи и здрави малките пухчовци и грижовните им майки. Убедена съм, че те живеят обградени с любов и имат топъл дом, радват ви ежедневно с деликатното си присъствие… и котешки номера. Същото правят и моите домашни любимци – дават ми голяма радост всеки ден. Обаче, аз имам и други, по-малки, но трогателни радости с уличните си любимци, за които се грижа. Трогателни и малки, защото там се радвам дори и само на това, че са преживели деня. Тази пролет се сдобих с 6 котета, но оцеля само едно – останалите биваха убивани. Преди месец се сдобих с 4, а сега са само две…. Всяка сутрин се радвам, когато ги намеря живи, когато “мили” хора не са напъхали камъни в самоделно направената от мен смешна къща, когато “случайно” не са изхвърлили водата им и не са им подхвърлили отрова, когато не са удавени в дъжда или измръзнали…. Радвам се… и се моля да им се случи най-доброто за тяхната еволюция, независимо какво е то. Преди две седмици се зарадвах на едно куче, което се появи пред вратата ми. Беше с рана от некадърно направена кастрация. Не го познавах, не знаех откъде е дошло и защо при мен, но опитах да направя всичко за него. Сблъсках се с пренебрежението и погнусата (дори и подигравките) на доста хора, най-вече лекари, смятащи, че “уличните кучета са зверове, заслужаващи унищожение”… Е да, но нали и някои от хората убиват и това не значи, че всички представители на човешкият род са убийци. Защо тогава да принизяваме и унифицираме останалите земни обитатели!? Не срещнахме подкрепа за кучето от никого. Сега нея я няма… Често се сещам за ключовата фраза в “Пътеводител на галактическия стопаджия”, която казват делфините, напускайки Земята преди да бъде унищожена: “Сбогом и благодаря за рибата…” Мисля си защо ни напускат животните и как с тях изчезват даровете, които ни носят. Толкова ли е трудно да ги опазим? Ходейки по ветеринарни клиники, видях как все повече домашни любимци боледуват – именно от допира си с хората, как се нарушава естественият хомеостазис на природата, как от суета човек може да обича собствения си любимец и да мрази всички останали, как призваният да спасява лекар – всъщност убива. Май пак се поувлякох и се получи тягостно мнение. Искрено се извинявам, но имах нужда да поговоря - а тук при вас се чувствам като у дома.

Klaudia, благодаря за въпросите. Имам предвид следното: Много хора прочитат книга, публикация или нещо в интернет как с мисълта си да се свържат с някакви по-висши сили и енергии, да следват определени инструкции за самовнушение и визуализация – и така ще получат желаното. Е да, но обикновено не го получават. Или как да си внушат, че всичко им е наред и няма нищо невъзможно за тях. Всичко това съпроводено с нареждания от типа на: „гръбнакът Ви трябва да е изпружен като на кадрови офицер, усмивката ви трябва да е паралитично позитивна от американски тип… и т.н. И после рогът на изобилието ще се изсипе в скута Ви…”. От друга страна, на Изток духовните Учители твърдят, че за да се свържем с духовните светове – трябва да прекратим мисленето за определено време. Защото мисленето е оперативно в материалния свят само и единствено, когато е придатък на волята ни. Ще дам пример. Да речем, че човек извършва тежък физически труд, работейки на строеж и си упражнява силата на мисълта, мечтаейки си да притежава голяма бизнес-сграда насред София. Или има вреден навик (тютюнопушене, чревоугодничество..), който му създава дискомфорт и здравословни проблеми. Но, както казах по-горе, силата на сътворението в ежедневния живот не е само в човешката мисъл сама по себе си, а във волята да постигнем нещо с цената на собствените си усилия. Тоест, нужно е да крачим към целта, посредством намерението. (А както знаеш, Намерението – това е решимостта да Имаме и да Действаме.) Да се движим към целта, означава не да си внушаваме и да мечтаем как всичко ни е наред или ще се оправи от самосебе си, а да извършваме конкретни действия в реалната действителност за постигане и претворяване на намерението си. Така няма да се получи бягство в позитивното мислене, т.е. самозаблуда, а именно трансформация на мислите, която ще ни помогне да добием увереност по пътя към постигане на целта.

В изказването на Орлин за "поливане на злото" - аз разбирам една трезвост в преценката за нещата. Защото и бягството с позитивното мислене е фалшиво напомпане с илюзия и води до психични изкривявания. Силата на сътворението в ежедневния живот не е само в човешката мисъл сама по себе си, а във волята да постигнем нещо с цената на собствените си усилия. Както каза и Добромир - цялостността не е в крайностите, а в това да прескочим отвъд категориите на нещата.

Споделям мнението на Добромир, че не всичко е под общ знаменател. Има огромна разлика между лечител и Духовен Учител. Един Учител има лечителски способности и борави с тях по чист и разумен начин. Но, лечителят рядко е и Учител, а обикновен човек, който живее като всички останали и просто има умението да усеща и разбира (къде повече, къде по-малко) нещата на по-висш план и така да бъде полезен на останалите. Духовният Учител няма личен живот, а е отдаден на хората и работи за колективното съзнание. Поради тази причина - той има и последователи, които се грижат за неговото битово благополучие - като вид отплата за неговата саможертва. Обаче, обикновеният лечител - има и обикновени делнични нужди, грижи и сам трябва да си осигурява оцеляването. Често такива хора се препитават единствено и само с това, което могат като "дарба" и нямат странична дейност. Относно въпросът за загубата на способностите: това става, когато човек се отклони от разумният път и духовното си гледище по отношение на себе си, хората и света като цяло. И смятам, че става и с всяка една професия, когато човек допусне духовна, морална, физическа или психическа разруха на личността си.

Лично аз не виждам разлика между услугата, предлагана от психотерапевта или алтернативния лечител. Всеки един от тях се намесва пряко в живота, мислите, чувствата, намеренията, волята ни, съдбата ни и всичко, което му позволим. Единствената разлика е в предпочитанията на човека при кого да отиде (според собствената му нагласа, манталитет, предразсъдък или каквото и да е там). И в двата случая това е пряко въздействие, което може както да помогне, така и да навреди. Но, все пак е оказана услуга, която следва да се заплати. Би следвало тази услуга да се оказва разумно и да се заплаща разумно. Въпрос на морал на съответния терапевт. От друга страна, всяко нещо в живота ни оказва влияние по един или друг начин и се намесва в съдбата ни. Често приятелите ни също играят ролята на терапевти и лечители в живота ни - непрофесионално. Често дори биваме манипулирани и от най-близките си. Въздействията (позитивни или негативни) - са навсякъде около нас. Наша е отговорността да се "пазим".

Казано с "градинарски аналог": Ако не посадим цветя, вечно ще скубем плевели.

И аз като Велина направих аналог - с Ной, на когото е дадено знанието и задачата да спаси хората и да постави началото на новата раса, чрез саможертва и новораждане.

Tsefey, става въпрос за изневяра (не задължително сексуална) Това няма да те изненада особено, т.к. ще ти бъде сервирано от човек, който не веднъж те е предавал Отгоре на всичко, ще се опитат теб да искарат виновна

Ех, Станимир… Защо човек да не може да „достигне до същността на нещата и едновременно с това да продължава да е затънал в преходността на човешкото ежедневие, в човешките желания и проблеми”? Нима всички не го правим? Нужно ли е такова разделение на хората и принизяване на тези, които по твоите критерии не са „мъдреци”? Защо „мнозина да не могат гордо да заявят: Аз притежавам силно развита интуиция”? Не са ли те изумявали хора, съвсем обикновени, които притежават интуитивно знание, не по-малко от тези, които определяш като „мъдреци”? Всеки човек се появява на бял свят със способността за телепатия, за предвиждане на бъдещето, за общуване с отвъдните светове или измерения. Просто някои ги развиват. Други се страхуват от общественото неодобрение и предразсъдъци. Много деца проявяват свободно вложеното в тях, но кой ли приема нормално „странните деца”!? Затова, първоначално подсъзнателно, а после и съвсем съзнателно те започват да избягват да „виждат”. Така, когато пораснат – способностите им закърняват, но все още съществуват. През цялото време мозъкът им се облъчва с посланията на образователната система и обществените „ценности”, които смятат, че всичко свързано с окултното е атеизъм, плод на психични заболявания и прочее лозунги. Затова уменията се превръщат за мнозина и в нежелан опит, преживяване или светоглед. Да, за мнозина животът е по-лесен и приятен, ако не си създаваш „подобни главоболия”… От друга страна, какво ти трябва да си напъваш телепатията как е човекът когото обичаш или приятелят, като можеш просто да вдигнеш мобилния телефон и да го попиташ!? Научните достижения не само не помагат за развитието на естествените ни способности, те просто ги заместват или изместват. Нещо като: взели сме ти телепатията – ето ти телефонче, взели сме ти усета за време – ето ти часовник, взели сме ти способността да медитираш – ето ти научно релаксираща програма за синхронизация на мозъчните полукълба, ето ти метод Силва, метод Норбеков, метод Не-знам-си-кой... Взели сме ти всичко, което ти принадлежи по право като човешко същество.. но, по твой собствен избор сме ти го взели, доброволно. Според мен става въпрос за регрес, доколкото въпросният световен прогрес ни отнема нашите най-естествени способности. Хайде да си представим следното: Вечер е, спира токът, телефонът е блокиран. Как ще разберем къде е любимият ни човек или кога ще бъде отстранена повредата, или какво ще е времето утре? Това са неща елементарни, които ги може всяко едно бедно, необразовано и окаяно индианче от амазонската джунгла. Аз също го мога. А вие? Ако изпаднете в ситуация, която да ви лиши от „благините” на „цивилизацията и прогреса” – ще успеете ли да се адаптирате? Защото някои трудно си намират дори вода за пиене, ако ще и до колене да са в реката.. Дотам ги е довел именно „прогресът”.

Интуиция, буквално преведено от `intuitio` - означава “наблюдавам” (лат.), а като философско определение - “непосредно” достигане на истината без помощта на научния опит и логическите умозаключения. Тоест, това е способност за несъзнателно проникване в същността на явленията. И тя не е нищо повече именно от това. Никъде не се твърди, че тя гарантира някакво духовно постижение или качества. Затова, май се отклоняваме доста от темата и интуицията нещо започна да се хиперболизира.. И повечето хора я бъркат с озарение, откровение, прозрение .. или подобни – които могат да се определят вече наистина като по-висши състояния, но съвсем не са интуиция.

Вдъхновена от мнението на Klaudia в темата за Интуицията – си позволявам да открия и тема за Транссърфинга. Имате ли практика на прочетеното? Какви резултати сте постигнали във вашите пътешествия, посредством транзакцията? Транзакцията е движението ни в пространството на варианти. Така нареченото пътешествие във времето - напред и назад. Но, не просто ментално и илюзорно, а физически. Състои се от 3 елемента: - контрол на енергийните потоци в тялото ни /възходящ и низходящ/ - визуализация на целевия слайд - съзнателен и ясен поглед напред към целта Резултатът от транзакцията е, че слоят на нашия свят преминава в друга жизнена линия. Признаците са - смяна на отенъците на декора в заобикалящата ни реалност /т.нар. знаци/. От изключително значение за резултата, е да намалим важността.. и просто да се въоръжим с известно търпение. Резултатът няма да закъснее. Транзакцията служи единствено, за да видим със собствени очи движението в пространството на варианти. Но, основното ни внимание в транссърфинга - трябва да е прожектирането на целевия слайд. Външното намерение работи по този начин, независимо дали го виждаме или не. Книгите по Транссърфинг могат да бъдат изтеглени от Спиралата.нет (на руски и български). Ето линк и към руския сайт: http://zelands.ru/ А ето и самият Зеланд:

Станимир, напълно съм съгласна и не виждам противоречие в изказванията ни. Имах предвид, че интуицията не е приоритет на хората и свръхсъзнанието - а е мост между него и подсъзнанието. Как иначе бихме обяснили проявите й, например в малцинствените групи (роми, индианци, аборигени.. или други племена, които често дори са неуки и неграмотни)? Също смятам, че границата между нея, инстинктите и другите извънсетивни възприятия (като форми на телепатия и биолокация) е много малка и те често се бъркат и преплитат.

Така е Орли, но идеята ми всъщност беше друга. Че интуицията е проява на подсъзнанието и често е несъзнавана биолокация. Затова дадох примера с децата и животните, които не правят никакви ментални гимнастики и я използват от самосебе си. Когато живеех във Виница, си правех експеримент да си „викам” кучето да ме посреща. Прибирах се по различно време и слизах на различна спирка. Още от „Явор” започвах да му пращам сигнали къде да ме чака. И то беше там. Винаги. Имах съмнение първоначално, че просто като наближи определен час – отива там и чака или обикаля двете спирки, докато дойда. Обаче, тези съмнения се разсеяха, когато започнах да питам в магазина отсреща кога е дошло на спирката. Всеки път се оказваше, че то идвало десетина минути преди да сляза – тоест, няколко минути след като бях започнала да го „викам”. Независимо, че сменях мястото и часа на прибиране. Следователно – интуицията няма общо с мисленето, интелекта и осъзнаването. Тя се родее с инстинктите ни – и всички същества я притежават. Друг е въпросът колко от тях я използват и кои са бариерите, които на нас „големите” ни пречат да я използваме. Това е обективна подсъзнателна биолокация, която съзнанието ни често изкривява. Ей това си мислех тия дни...

ЖЕНА През горещото пладне на твоите мисли минава жена - с гърди окръглени от вятъра и с коси като слънчева примка. Има нещо езическо в тази видяна за миг светлина, в тази дреха едва закрепена и като въздуха призрачна. С нозе бисерни през тревите, готови да ми сторят легло, с тяло в росата окъпано и като търсена истина бяло - през твоя пулс разнебитен от борбата на добро и на зло, преминава жена – всеотдайна, неуловима и цяла. И през къпини, високи до пояс, тичаш останал без дъх – първичен и сам, със сърце обгорено от вятър и вик на звезда. И сред въздух, пронизан от слънце и зов – на постеля от мъх ме настигаш.. И над нас в прозрачните клони птиците вият гнезда. 21.02.2006 г.

Най-трудно се овладява съмнението на ума, а то е и чувство за вина, несигурност, изобщо отрицанието на нещо по-различно... Но ако имаме смелостта да се потопим вътре в себе си, бихме могли да овладеем това чувство. Просто да повярваме, че го има Знаеш ли, мисля си колко сме обременени... и че, твърде много мислим. Децата, например, не мислят - те сякаш знаят. Животните - също. Днес точно това ме споходи като усещане за пореден път. Спомних си как навремето като работех с децата в Руското училище - сякаш се потапях в един приказен и вълшебен свят и всичко беше лесно, просто и цветно. Споделях често проблемите си с тях и те ми даваха толкова простички решения и ми казваха: "Ех Ирина, вие големите все мислите и все нищо не виждате!" Спомних си как кучето ми знаеше винаги кога ще се прибера от София и ме посрещаше, как кварталните кучета всяка вечер ме чакаха на спираката да ме съпроводят до вкъщи, и макар всеки път да идвах по различно време - те знаеха. Сега виждам как същото прави котарака ми...

Станимир, дълбоки въпроси задаваш… Да, ясновидството просто дава информация – къде обективна, къде субективна. Нищо повече. Много често, обаче, то се бърка с телепатията-телеестезията. Поради тази причина, нужно е да се отсява, съпоставя и анализира прецизно получената информация – дали става въпрос за реално възможни събития или визията е просто за мисли и намерения на реципиента. Има и друг момент, за който намекна Никола: За какво му е на човек ясновидство? Каква полза би имал от него? Въпросите са двояки. От една страна - за ясновидеца, а от друга за реципиента. В най-добрият случай за ясновидеца ползата да види (като „види” е условно казано, т.к. не е задължително информацията да идва под формата на визия) е първо, че може да бъде полезен на себе си и подготвен за евентуални оптимални корекции и промяна на събитийният план, и второ – да бъде полезен по същият начин на реципиента си. Това, в случай, че има чисти и безкористни намерения. И от друга страна – случва се за въпросният реципиент да няма голяма полза да научи какви са възможните вероятности на предстоящите събития в живота му. Какво имам предвид: Може да се случи например, когато на някого бъде казано, че през следващата година има вариант да ... (например: да се ожени, забогатее, пътува, оздравее.. и т.н.) – той да приеме казаното за неотменна предопределеност и пасивно да чака да му се случи, да не си мръдне пръста, че даже и да се опита напук да саботира вероятностите. Тогава, разбира се – нищо от това няма да му се случи. Тоест, както и да го погледнем винаги опираме до личният ни избор и намерения, които допринасят нещата да ни се случат и независимо какви са прогнозите – всичко си зависи от нас самите (от мислите, намеренията, действията). На мен лично уменията ми помагат и в работата си се старая да съпоставям всяка получена информация по няколко метода, а и най-вече много да внимавам да не вляза в ролята на „сугестор на бъдещето” за някой друг. П.П. Никола, в книгите на Виктор Кандыба и Евгений Закладний ще намериш търсените доказателства – за нещата, които казах в Русия и Украйна, а също и са разгледани регистрираните феномени по света (в това число и български). Разбира се, описани са и ескпериментите, които са правени (още от времето на Хитлер). Родният ни сугестолог проф. Лозанов също има разработки по темата, в частност изследвайки Ванга – и изводите му също разбиват на пух и прах доста заблуди.

granat1, уважавам мнението ти, но наистина представата ти за нещата е ненаучна и в известен смисъл романтична. Доказателства в подкрлепа на думите ми има достатъчно, но вероятно те не ти се нравят и поради тази причина ги подминаваш и не ги познаваш. Има и достатъчно източници по въпроса - най-вече чужди, и ако желаеш - би могла да попрочетеш Вярно е, че в България се правиха и се правят доста неуспешни опити да се фабрикуват "феномени" .. асоциации и учители - наспорил Бог. Ако по това се ориентираш - права си да мислиш така, т.к. тук нивото на обучение е допотопно и непрофесионално. От години съм в тези среди и лично съм изследвала бумът на екстрасенси и школи в България. Обаче, другаде се осъществяват качествени експерименти още от началото на 60-те години с появата на "поредната партида" от индигови деца. Например, продукт на руската школа (под егидата на тогавашният институт под патронажа на правителството в лицето на проф. Кандыба и акад. Закладний) - са създадени всички руски феномени. Китай също има своите постижения, а за НАСА - да не говорим. Почти всяко световно известно име от средата до края на миналия век, за което се сетиш - е продукт именно на научен експеримент с "имплантиране на способности". И всички те са запазили тези свои способности и са ги развили до пределно допустимото си лично ниво. Затова - по този въпрос не виждам смисъл да спорим. Ясновидството подлежи на "научаване". Потърси и ще намериш доказателства по въпроса и ще промениш мнението си. Относно примера с Вера Кочовска: Сама доказваш с този пример тезата ми, че способности, придобити следствие злополука и потология - подлежат на "изветряване", съпътствано с куп странични психически и физически проблеми. Всички знаем каква беше Вера и в какво се превърна впоследствие, за съжаление... (Така стана и с краха на всички подобни - да не цитирам имена, т.к. са известни в публичното пространство и се знае кои са). Публична тайна е и как Вера злоупотребяваше със създаденият от нея фонд (уж за деца, нуждаещи се от присаждане на стволови клетки) и как използва тези пари, за да направи двете си скъпи операции в Русия... Всеки плаща за злоупотребите си Лично като разследващ журналист, разполагам с аудио и видео материали (филми и интервюта), направени с родни "феномени", в които лъсват режисираните ТВ-реклами и изяви на "надарените" (не без съдействието на медиите, от чието име и аз имам достъп до тази информация), изфабрикуваната им слава и прозира истинската им бездарност. Затова, заставам зад думите си и това, което твърдя.

granat1, позволи ми частично да не се съглася с теб Ясновидство, (т.е. някакви извънсетивни способности), придобито например след автомобилни катастрофи или други злополуки - идва изневиделица и НЕ Е СЪПЪТСТВАНО с друга личностна еволюция. Поради тази причина - способностите не могат да се овладяват и стават абсолютно бреме за притежателя им. Примери има много за хора, притежаващи ясновидска способност, но нямащи никакви морални или ценностни устои. Защо? Защото който и лекар да попитате, ще ви обясни за "виденията и транса" на психичноболните. Знае се, че ако човек претърпи злополука, свързана с удар в главата и последвана от клинична смърт, това може да доведе до халюциогенни видения, епилепсия, изпадане в алфа-ниво и медитативни състояния, дължащи се на неправилното функциониране на хипофизната железа. За всеки е ясно, че т.нар. "център на ясновидството" е именно там. Това обаче, което не е ясно на медицински необразованият човек е, че след възстановяване функциите на железата, "способностите" за изпадане в подобни състояния - се изпаряват окончателно. Така с времето - много "феномени" губят способностите си. Това не пречи, обаче, на шарлатаните да продължават да разиграват шоуто на "контакт с отвъдното", което им носи пари и впечатлява околните. Така улучили формулата на успеха, родните ни "ясновидци" си приписват в биографията ужасяващи катастрофи, злополуки, дни на кома и т.н. Най-ярък образец за "отворено трето око" е Ванга - следствие на злополука.... и съпътстващите я от това физически и психически патологични увреждания. Другояче стои въпросът, обаче, за способности придобити по пътя на естествената ни еволюция на сетивата ни. Получени по този начин - те не могат да бъдат загубени. Също така - придобивайки ги, те са съпътствани и с определено ниво на Знание, Осъзнаване и Овладяване. Само тогава те са чисти и само тогава те са Дар, който може да бъде използван за придобиване на още повече знания и личностно израстване. Затова е нужно да се прави разлика между срособност и Способност, ясновидец и Ясновидец - тоест, между умения придобити следствие патология и такива, следствие етап на еволюцията ни. Да, някои се раждат такива - плод на многовековен личен опит. От тях самите зависи дали ще го продължат и развият още. Други стават такива временно - следствие претърпян инцидент. Също зависи от тях дали ще научат даденият урок и как ще продължат напред. Но, има и трети - съзнателно търсещи, учещи и развиващи всичко заложено в себе си. И техният брой никак не е малък.

Днес нещо съм настроена поетично.. Щом вечерта разтвори своя плащ, а в теб разцъфне миг успокоение, щом след деня – напиращ и бучащ, остане миг за твойте въжделения – измий очите си от хорската роса и потърси ме за Любов, която пазя: почукай тихичко на моята врата – ще те лекувам аз от болки и омраза. С целувки ще сваля от теб калта - натрупана от куп ограничения. Ще те завия с моята коса, ще плача с теб за всички огорчения. И след това - пречистен и богат, ще дойдеш с мен да ти покажа Другото – безбожен или рай е този свят, реалност или само сън е чудото.. Ще носи вятърът мелодия на кос, ще ни погалват с дъх тревите. След мен ще тичаш - окрилен и бос, по тайнствените нишки на звездите. Ще яхнем прилива и сплели пак тела – един през друг ще се надбягваме с вълните – водата ще е твоята душа, а моята ще бъдат пак скалите. На плажа ще поседнем – ей-така, да помълчим и да послушаме морето – ръката ми във твоята ръка ще шепне туй, което е в сърцето. Ще бъдем вечни само аз и ти – безмерна Любовта ще се разлее – над нас луната кротко ще мълчи и от магия тишината ще ни пее.

Благодаря ви, приятели!

Никола, чаках отговора ти С две думи ми казваш: "Внимавай в картинката!" Мда, като съпоставя нещата - този сън винаги е бил съпроводен с реални събития, съдържащи проглеждане за доста чужди "истини, заблуди и намерения неблагородни", а както и за мои лелеяни стремежи - за жалост, май повече мечтани и "безплодни".

mecholari, благодаря ти! Даваш ми съдържателни идеи за размисъл и както винаги - интуитивно долавяш точни състояния Не бях поглеждала нещата от този ъгъл - но, то кой ли може обективно да види себе си, без наличието ан предложено му от другите Огледало. Двамата с Шелтър правите уникални лични разбори и се надявам и тя да ми даде подсказки, които да разграничат собственото ми състояние (настоящо или някога преживяно) от страничен събитиен план.

Имах известни колебания дали да споделя този сън, защото в известен смисъл се отклонява от общоприетите символизми. Като цяло, моите сънища са много повече прозрения за бездните, над които „виси” съзнанието ми, отколкото режисура на подсъзнанието ми. Тоест, повече своеобразни видения за събития (минали, настоящи или бъдещи), отколкото интерпретация на делнични преживявания. Поради тази причина – „кадрите” са епизодични и забързани, а чувството е като да изгледаш дългометражен филм за няколко секунди и цялата информация да те връхлети изведнъж. Затова ми е трудно да предам сюжета в подробности, т.к. след визията остава само синтеза на съдържанието и липсват индивидуални чувства и усещания. Снощи този сън се повтори. Първоначално го „видях” преди 4 години. Ако някой има идея – ще се радвам да ми я предложи. Разказвам го по единственият възможен и присъщ за мен емоционален начин, който умея – чрез стих. СЪНЯТ Димеше юртата със дъх на мляко, в далечината пъплеха стада. Открехната виделина обагряше съня на равнината. Преситени от лов орли се спускаха в крайречната вода – и тя с беззвучни тласъци отнасяше надолу тишината. Искаш ли да минеме оттатък? Има брод в реката. Не е страшно. Още малка газила съм неведнъж. Планината е отсреща с хубост много по-богата – храсти, скрити извори на сянка, старини и ръж. С обрядна преданост, каквато има само при раздяла, аратите отрупваха възбудени широката софра. И нещо ми подшушваше настойчиво при тях да спра, където даже времето забързано завинаги е спряло. Изневиделица дойде дъжда.. Кълвяха капките зърна неоплодени. Дали пастирите ме упоиха с дъх от песента – не знам, но после дълго чувах над степта как тръскаш мокрия си ямурлук над мене..

От сърце ти пожелавам най-доброто за двама ви. Благодаря ти за информацията, която си поместила, относно фондациите.

Здравей, dim3r ! Зависи от това кой път ще избереш – на страха или на любовта. Ако избереш първият – ще видиш люта черна магия, зла воля и прочее осмъртяващи мистификации. Ако избереш вторият – ще видиш просто игла и конец. Изборът определя и последствията. Казано простичко – винаги получаваме това, в което вярваме и според вярата ни се въздава. Не ме разбирай погрешно – срещат се и професионално направени магии. Но рядко, много рядко. Магията не е залъгалка за назаднали, както погрешно се разбира и интерпретира. Обаче, обикновено става въпрос за повече или по-малко зрелищен декор, целящ да събуди именно страха на „жертвата” и тя сама да си „види сметката”… според собствената си нагласа, суеверие и фантазия. Относно съвета на granat1 за пожеланието "Върви там,откъдето си дошло!": Това е въздаване на лично „правосъдие” чрез насочване на собствена зла воля. Никой, отбиращ поне малко от същността на Магията (целяща в основата си Знание и Посвещение) – не би ти го препоръчал, т.к. това е сквернословие от низш порядък и няма нищо общо с прийомите на Изкуството Магия.