Ирина - Horus - Чебурашка

Хрис, не става въпрос да се призовават демони, сукуби, инкуби, Скуби Ду.. и прочее фантасмагории Това са били някога живи хора, които човешкото въображение е склонно впоследствие да възнася или принизява - според собственото си индивидуално разбиране или изгода. Затова и като се говори за "низши същности" - то и ние хората сме сред тях и мнозинството от нас след смъртта си "засядат" в астралните полета, прераждат се отново и отново, после пак в астрала.. и така, докато успеят да преминат Отвъд. Затова и по-надолу в предишното си мнение казах, че: Почтеността не е сред качествата на низшите духове! (в това число сме и ние хората). И бидейки в астрала, тези души не са кой знае колко по-еволюирали от нас самите земни обитатели и това, че не са сред живите не ги прави нещо повече от нас. Другояче стои въпросът, разбира се, когато отправяме молби, апели или търсим починал въплътен Учител, който макар и бидейки някога сред земните и надземните полета - има съвсем различна същност. Но.., в такива случаи не говорим точно за призоваване (инвокиране и евокиране), а простичко казано - за молитва.

.. Хич недей звъня! Нали точно това прави каката - размахва пухкави ръчички - само дето не уточнява, че парите в крайна сметка отиват при нея.. защото все ще има балъци, дето ще й звънят Нали Законът е "Дай, за да получиш!".. И каката дава шоу и получава за него кинти.. То, да не е лесна работа да се прави на шут!

Аз лично - не! (пък ако ще и да е крал Артур Пендрагон ) Защото смятам, че успехите на подобни мъже се коренят в алчността и подлостта им и нямат нищо общо с интелигентността. А за мен са важни моралните принципи. Нещата опират и до това колко умна е жената. И дали преценява мъжа само по това, че той е успял. "Закуската не е причина за обяда", както се казва.. Тоест, фактът, че две неща се случват едно след друго, не означава, че едното е причина за другото. Според мен, има жени (и това често са повечето!), които смятат, че да бъдеш жена - това предполага съществуване в мъжки контекст. Затова, главната цел на жената на първо място трябва да е - да има ясна и определена представа какво всъщност означава женствеността, разграничавайки я от мъжествеността, да познава основните характеристики на своя пол, както и да определи кои са нейните цели, стремежи и ценностна система. С други думи, средностатистическата жена не познава собствената си женска същност и свежда положението си на жена до способността да бъде майка. По този начин ролята й се определя изключително от основата на майчинството - обстоятелство, което я прави още по-зависима от мъжа. И се поставя в положение, в което сякаш е лишена не само от идентичност, но и от собствена цел, която да е различна от дейността или съществуването на мъжа. Наистина, основната цел на по-голямата част от жените е да "хванат" някой умен мъж - цел, на чието постигане се придава прекомерна значимост, т.к. в случай на неуспех жените смятат, че животът им е безвъзвратно провален. Доказателство за това е различното съдържание, което се влага в думите "стара мома" и "стар ерген". Тоест, съществуването на жената не се възприема отделно от това на мъжа, докато той проправя своите пътища в живота, които не зависят от жената, макар и да не я изключват. Така възниква и "състезанието" с мъжа, като неосъзната потребност да се постигне по някакъв начин превъзходство над него. Напразно усилие!! Защото, не може да се превъзхожда някого, на когото се подражава. Не трябва двата пола да действат по един и същи модел - мъжкият! Не трябва жената да "кръжи" около мъжа, а около собственото си "Аз". За съжаление, това поведение се превръща в адски капан, в който рано или късно жената-ловец се хваща сама. И именно по своя вина тя губи всякаква възможност да се реализира сама, защото тя не се утвърждава чрез себе си, а чрез мъжа. Затова, много често, животът й губи смисъл и съдържание, когато способността й да "хване" и привлече мъжа, да го привърже и задържи до себе си - с времето намалява и изчезва, понеже тя се е обезличила тотално, загубила е собствената си индивидуалност и женственост.. и така е разстроила психиката си.

Знаеш, че злото влиза само там, където му отворят врата и че едно семе покълва там, където има благоприятна почва за него. Така е и с убийствените и самоубийствените мисли - външните влияния не могат да бъдат причина за тях, а са само лост за подсилването им.. Лост, с който сами трябва да се справим. Мисля, че Бог прощава всичко, абсолютно всичко и на всеки. Но, това че прощава, не значи че не въздава справедливост. И тази справедливост се изразява в това да постави човека в ситуации, в които посредством страданието ще го накара да осъзнае грешките си и да ги поправи.

Всекиму се въздава, според заслугите А личните ми наблюдения сочат, че "потърпевшият" нерядко също носи отговорност за това, че е станал обект на чужда зла воля. Не. Редактира едни наши раздумки с Христо, на които не им беше мястото тук

... Сега сериозно: Резултатите от магията невинаги могат да се предскажат и онова, което мислиш, че преследваш в началото, може всъщност да не е онова, което ще искаш по-късно. С две думи: Няма кон, който да не може да бъде обязден. Нито пък ездач, който да не може да бъде хвърлен от седлото. И чак след като паднеш няколко пъти "от коня" - се научаваш как "да яздиш". И чак тогава разбираш какво означава, че истинската Сила идва и с нежеланието да я използваш. Говоря от личен опит.

Значи пак не си схванал кога съм се шегувала с теб. п.п. Защото на мен хич не ми се е разминавала "играта със свещите"

Хрис, не вярвай на подобна небрежна самоувереност. На никого не му се разминава отговорността за извършените деяния. Дали, ако сега попиташ тази твоя позната - отново ще ти каже същото? И дали, ако се е заигравала с магията, си е дала сметка впоследствие, че нещата, които са й се случили като проблеми - са пряко следствие от тази й небрежна самоувереност?.. Защото не всеки си дава сметка за причинно-следствените връзки от делата си, а малцина от тях пък се опитват и да ги осъзнаят. Основата на магията се корени в херметиката, в равновесието. И всеки, нарушил това равновесие - си плаща. Иначе, в почти всички булевардни езотерични книжки можеш да прочетеш какви ли не глупости за магията и да си изградиш една такава холивудска представа за нея. Но, истината е, че те нямат нищо общо. Въпреки това, хората се изкушават "да пробват".. и после.. "става страшно весело у дома" (тук думата `страшно` я приемай буквално ) Магията не е за всеки. Неведнъж съм предупреждавала, че истинската Сила идва и с нежеланието да я използваш. Именно, поради осъзнаването на Отговорността от нея. Магията пази своите тайни за малцина. А Светлината заслепява тези, които се водят от тщеславие.

я, Хрис, ти си събудил любимата ми тема! Пък аз съм проспала да ти отговоря (значи нета не помага много на телепатията ) Сега сериозно: Според мен, всичко зависи от употребата - дали ще използваш дадено нещо в полза или във вреда. В този смисъл, прекомерното боравене със съвременните средства на транслиране на информацията - води до притъпяване на естествените ни такива. Например, представи си, че спира токът, GSM-ът ти е блокирал, тоест орязан си откъм комуникации. Как тогава ще разбереш как се чувства в този момент любим за теб човек или как ще му предадеш послание от теб? Или как ще оцелееш, ако си някъде в джунглата "без обхват"? Това са неща, които ги може всяко едно бедно и окаяно, неграмотно и необразовано туземче. Докато ние "белите умници" във вода газим - а жадни стоим .. и ако изпаднем в ситуация, в която да се лишим от "благините" на битовизмите си - ще сме мъртви още преди да сме се адаптирали. От друга страна - с малко повече фантазия, възможностите на интернет могат да се използва и за развитието на телепатичните способности, и за развитието на каквото и да е.. в границите на разумното и без да прекалява човек със зависимостта си от технологиите.

Ивета, подкрепям те в изпробването на личните ти възможности! Даже бих дошла с теб - вероятно този път няма да скоча, но пък може да те чакам долу в лодката с шампанско.. Преди доста години и аз го направих. Поводът беше някак на шега и по комшийски (Росен ми е съсед). Тогава "Адреналин" предлагаше възможност за доста екстремни преживявания (например скално катерене в Урал) - а аз бях човек, който обичаше да експериментира със себе си всячески. Сега вече не е така и съм позагубила ентусиазъм в това отношение, а вероятно може и да съм си "взела своето" откъм щуротии.. По онова време все още имах почти парализиращ страх от високо и смятах, че скачането ще ми помогне. Бях на принципа, че човек трябва да се изправи очи в очи със самия страх, да го усили до предел - и така да го преодолее.. сам. А и това упражнение вече ми беше помогнало при страха ми от дълбокото. Съвсем съзнателно ходех на плуване и правех дълги нощни гмуркания в морските дълбини. И в крайна сметка, мисля, че донякъде преодолях тези страхове още тогава, но същинската работа я свърших години по-късно чрез самоанализа на съзнателно ниво. И макар, че като психолог да знам, че влечението към екстремности да е просто един канализиран суициден импулс - смятам, че императивите на подобни изживявания си струват достатъчно много, за да ги изживее човек - и лично за мен са били едни от най-страхотните ми изживявания под небето. Желая ти върховно физическо и емоционално приключение!

Да, Канел, такава е логиката - ако говорим за времето, когато "човекът ще изработи тялото си от Светлина". Тогава тези неща просто няма да са му нужни. Но, на този етап от еволюцията ни - все още са ни "отпуснали кредити", които можем да използваме.. в границите на разумното.

Тцъ! Докато месцето няма шанс пред теб, и ти няма да имаш шанс. (И не става въпрос само за месцето, а за всичко!) Шанс има само този, който дава шанс. Тоест, съотнася се към всичко и всеки като към себе си - при равни условия и без императивни приоритети в своя полза.

През изминалите дни имахме подобна дискусия с един приятел, когото повечето постоянни потребители тук познават - Никола Дамянов. Бих искала да споделя с вас една негова лична публикация, която според мен е ценен поглед върху настоящата тема и дава Светлина по въпроса:

Божидар, благодаря за уточнението - сега те разбрах. Душите, пребиваващи в надземните полета - винаги са готови за връщане тук при подходящите за тях условия, в зависимост от опитността, която имат да придобиват още. Няма такова нещо като "Всеки носи в полето си енергийния ембрион на бъдещите си деца." Това също е предмет на личен избор. Някои хора решават да трупат опитност като стават родители, а други по друг начин. Отношенията и връзката родители-деца - това е взаимен избор и синхронизирана програма за развитие в дадена инкарнация. Няма вариант и една душа да не намери къде да се въплъти. Съществуват хиляди благоприятни условия. Душата няма за "учене" само един урок, та да се тревожим, че ще си "пропусне влака", ако някоя жена реши да няма деца. Душата ще си намери друго място много лесно - я гледай що народ се плоди и размножава, а благоприятни условия за въплъщение - колкото искаш Всичко е индивидуално. Изключения не съществуват - има само избор и последствията от него. Ние сме съвкупност от своите собствени избори и ако те са разумни - в последствията няма проблеми, а само натрупване на опит.

Не съм съгласна. Душата не се "оформя" - тя си съществува и духът чака свое подходящо място за вселяване. Има много спорове по въпроса кога става това вселяване. Дали това е още през втория месец, когато бебето в утробата притежава всички органи във функциониращо състояние, дали на 24-тия ден, когато започва да бие сърцето му, или на шестата седмица, когато се появява и мозъчната му дейност. Още през 210 година Тертулиан заклеймява аборта, а след това го правят в посланията си апостол Варнава, Св.Григорий Нисийски, Св.Йоан Златоуст, Св.Василий Велики, има го и във втора глава на Учение на 12-те апостоли и така нататък.. Отношението на Църквата към аборта е категорично: "Абортът представлява убийство на невинно човешко същество, а онези, които са го извършили, или са способствали за извършването му, са убийци. Те са виновни пред шестата Божия заповед "Не убивай” и втората най-важна Христова повеля "Възлюби ближния”. Едва през 692 година на Константинополския църковен събор е взето решение, което гласи: "Няма разлика дали някой убива възрастен човек или човешко същество в самото начало на образуването му”. Така Църквата налага вето, което до тогава не е съществувало в целия тогавашен свят и абортът е бил право на личен избор, а не "грях". Всички останали източници (извън църковните канони) твърдят, че Духът влиза в тялото на новороденото веднага след неговото раждане, в момента на поемането на първата глътка въздух, при изплакването на бебето. В този момент материята вече е овладяна от Духа и той започва своето пребиваване и въплъщение в нея. Според мен, абортът е изпитание, заложено в програмата на родителите и от това, как ще реагират на тази ситуация, зависят и бъдещите им изпитания – отмяната на някои от тях или облекчаването им. А в случаите, когато заложеният като изпитание аборт бъде отменен и детето се роди, в него се въплъщава млад дух, който тепърва предстои да гради пътя си. Съгласна съм с Ивета. Човек трябва разумно да прецени кое в дадения случай е по-малкото зло и да не постъпва импулсивно, повлиян от разни внушени му "закони".

Не го е извикал той! Извънземните са. Кацнали са на покрива около 00:15 часа снощи. Избили са всички в блока и са напълнили сградата с яйцата си. Някои от тях всеки момент ще се излюпят

Канел, странно как все поглеждаш и тълкуваш нещата откъм една такава прокобна страна, която според мен не съществува Мисля, че давайки пример с Хитлер, Учителят има предвид нещо съвсем различно. Точно и ясно е казал: "Четете историята на Хитлер" - и всеки, който е запознат с биографията му и отсее патологичните му извращения, ще разбере и дадения от Учителя пример. А именно: Неговата отдаденост, постоянство, целеустременост и всички онези положителни качества, които трябва обективно да видим у него. В мирния свят Хитлер бил парий, но по време на войната той се чувствал до голяма степен реализиран, като човек, който тежи на мястото си. Но, той не бил тласкан от силен прилив на патриотизъм, както погрешно смятат мнозина. По-реалистично би било да се смята, че той възприемал войната като възможност да изпита вярата в собствената си съдба и при всеки удобен случай отправял предизвикателства към закрилата на "провидението", което според него го защитавало заради световната му историческа мисия. А трудностите на ежедневието в окопите той считал за възможност да развие у себе си качествата на волята, необходими му, за да се превърне във вместилище на неумолимия дух, който бил надвиснал над него и се опитвал да обладае душата му (според собствените му думи). Никой от съратниците му по оръжие не бил в състояние да възприеме свръхчовешката сила на волята му и самодисциплината, която му помагала да приеме съдбата си, без да проявява слабост или да се оплаква. Така бил удостоен с ордена "Железен кръст" първа степен - най-високото отличие, което можел да получи обикновен ефрейтор в немската армия. Потвърждение за получената награда, но не и описание на подвига, заради който е била присъдена, откриваме в официалната история на полка. Според широко разпространеното мнение Хитлер получил ордена, еквивалент на британския Викториански кръст, за един удивителен подвиг, когато съвсем сам, въоръжен единствено с пистолет, той пленил един френски офицер и петнайсет от подчинените му. Оттам нататък, целият му живот бил отдаден изцяло на идеите, в които вярвал. Друг е въпросът, че той не е съзнавал без­спорната си шизофрения и факта, че тя чес­то има дълбоко и разтърсващо въздействие върху личности като неговата - понякога напълно лишавайки ги от чувство за иден­тичност, като ги запокитва и ги върти шеметно из дебрите на собствените им умове към други измерения на времето и съзна­нието. Хитлер не подозирал и това, че почти непрекъснатото му гладуване и психотичното му състояние на постоянен стрес са създали онази химия на тялото му, която не е била в състояние да му осигури почти никаква закрила от съкрушителното въз­действие и на силните халюциногени, които е вземал. От една страна, умът му се насочвал навън към пробудено възприемане на духовното, стоящо зад материалния свят, за построяване на мост между човека и природата, така че всички преходни и земни явления да изглеждат като дрехата, с която е облечено Божественото. Но, от друга страна, съзнанието му потъвало в жив гоблен от цветни подвижни образи на високите нива на въз­приятие, които са напълно откъснати от земното сетивно възприятие и водещо го до неконтролируема лудост и садизъм.

Добрият учител обяснява и наставлява, а истинският Учител само те вдъхновява.

"Знаеш ли каква е разликата между един лош гуру и едно добро кенгуру? Никаква. Тъй като и двамата обичат да пълнят джоба си." Далай Лама

Черва (проблеми) Физически блокировки Червата започват след дванадесетопръстника и завършват с ануса. Състоят се от тънките черва, които играят важна роля при усвояването на хранителните вещества и дебелото черво, в което окончателно се разграждат някои видове храни и се усвоява останалата вода, докато фекалните маси получат окончателната си форма. Това е резервоар за отпадъци от храносмилането, т.е. на това, от което тялото няма нужда. С тънките черва са свързани следните проблеми: тумори, рак, дивертикулит, болест на Крон, диария. В дебелото черво може да се получат: запек, диария, колики, колит, газове, тумори, рак, конвулсии, гастроентерит, глисти. Емоционални блокировки Ако възникне проблем в тънките черва, това е свързано с неспособността на човека да извлече от ежедневието и да поеме това от живота, което му е полезно. Този човек прилепва към детайлите тогава, когато е нужен глобален подход към ситуацията. Той често отхвърля всичко, което се случва, ако не му харесва. За такива хора казват, че „правят от мухата слон”. Проблеми с дебелото черво се срещат при хора, прилепени към стари идеи или убеждения (запек), или твърде бързо отхвърлят идеи, които могат да им бъдат полезни (диария). Те често се сблъскват с големите противоречия в живота си, които не могат да усвоят. Хората от този тип обикновено са раздразнителни и не могат да видят положителната страна на дадена ситуация или човек. Психични блокировки Проблемите с червата ви казват, че трябва да се научите да подхранвате в себе си добри мисли и добри идеи, а не да си губите енергията в страхове и съмнения. Вие не трябва да се страхувате за материалното благополучие. Опитайте се да имате вяра в това, че у вас присъства Божественото начало и че Вселената се грижи за всички живи същества на тази планета, включително и за вас. Освободете се от старото, за да дадете път на новото. Корем (болки) Физически блокировки Обясненията по-долу се отнасят за болки в корема, които се проявяват без видима причина и не са свързани с някаква болест. Емоционални блокировки Ако болката се среща в горната част на корема, която е в слънчевия сплит, тя ви казва, че сте твърде притеснен за други хора. Вие се страхувате за някого. Ако болката е в долната част на корема (под пъпа), тя ви казва, че сте твърде притеснен за това, което се случва в живота ви в момента. Вие се страхувате за себе си. Психични блокировки Болката в горната част на корема ви напомня, че вие сте на тази планета не за да се грижите през цялото време за щастието на хората, които обичате. Можете да покажете съчувствие към тях, но никой не ви кара да си губите здравето заради това. Оставете ги да живеят живота си и им помагайте, само ако те искат и само ако наистина имате такава възможност. Що се отнася до болките в долната част на корема, тогава трябва да спрете да мислите, че тревожността и безпокойство може по някакъв начин да ви помогнат да се отървете от даден човек или ситуация, които ви предизвикват страх. Опитайте се да се успокоите и тогава ще имате повече шансове да намерите правилния изход. Тревожността ви кара да вземате решения под влиянието на страха, а не въз основа на истинските ви нужди. Лиз Бурбо – из „Твоето тяло казва: Обичай се!”

АУТИЗЪМ Физически блокировки Под аутизъм в психиатрията се разбира състоянието, в което човек е напълно откъснат от действителността и затворен в себе си, в своя вътрешен свят. Най-характерните симптоми на аутизъм са мълчание, болезнена предпазливост, загуба на апетит, липса на местоимението „Аз” в речта и неспособност за гледане на хората право в очите. Емоционални блокировки Изследванията на това заболяване показват, че причините за аутизма трябва да се търсят в начален стадий, на възраст от 8 месеца. Личното ми мнение е, че едно дете с аутизъм, твърде много е свързано с кармата на неговата майка. То несъзнателно избира болестта, за да избяга от реалността. Може би в предишния си живот между това дете и майка му се е случило нещо много сложно и неприятно, а сега то й отмъщава, като отхвърля храната и любовта, които тя му предлага. Неговите действия показват също и, че то не приема доброволно това въплъщение. Психични блокировки Детето с аутизъм трябва да осъзнае, че щом е решило да се върне на тази планета, трябва да живее този живот и да извлече от него нужния опит. То трябва да вярва, че в себе си има всичко необходимо, за да го изживее и само активното отношение към живота ще му даде възможност да се развива духовно. Родителите на детето не трябва да се самообвиняват за болестта. Те трябва да осъзнаят, че детето им самичко е избрало това състояние и че аутизмът е едно от нещата, които то трябва да изпита в този живот. Единствено то самичко един ден може да реши да се върне към нормалния живот. То може да се оттегли в себе си за цял живот, или може да се възползва от това ново въплъщение за да преживее и други състояния. Родителите играят важна роля в живота на едно дете с аутизъм. Ако те го обичат безусловно - ще му дават право на самостоятелен избор, включително избора между затворена и нормална комуникация. Също така е много важно те да споделят с болното дете своите проблеми и преживявания, свързани с неговия избор, но така, че в него да не възникне чувство за вина. Комуникацията с дете с аутизъм е необходим урок за семейството му. За да се разбере смисъла на този урок, всеки един от тези хора трябва да определи кое представлява за него най-голяма трудност. Ако детето ви е болно, споделете това с него. То ще разбере всичко, така както децата възприемат не думите, а вибрациите. Лиз Бурбо – из „Твоето тяло казва: Обичай се!”

Може, що да не може. Зависи от това, доколко хард-диска ни е в изправност и мощност Все пак, всичко зависи от човека, на когото се влияе.. Няма как, например да монтираш двигател на Пежо върху Москвич, нали така Първо трябва човекът доста да поработи върху личностното си "модифициране", за да има и капацитет на възприемане, осъзнаване и прилагане на промените. Пък, ако не може сам - затова сме и ние, терапевтите Няма проблем, ти имаш чар в задаването на въпросите и затова с удоволствие ти споделям, доколкото повеляват знанията и опита ми

Не, не си разбрал принципа на хипнозата.. Вникни по-внимателно в написаното от мен и от Орлин. Хипнозата няма за цел да те убеди в нещо и въобще не може да го направи (тя действа на подсъзнанието, а не на съзнанието). Хипнозата има за цел да те препрограмира чрез алтернативно поведение. Тоест, да се премахне вредният навик чрез замяна с друг полезен. Например, от алкохолизъм.. към градинарство А другото - осъзнаването на дълбинната причина за проблема - е вече цел и дело на психоанализата и психотерапията.

Разбира се, това е възможно, ако се разчита само на внушенията и не се работи за преодоляването (чрез продължителна психотерапия) на дълбинната причина, пораждаща появата на поредица от зависимости. А иначе, целта на хипнотичния сеанс е решаването на определен проблем или промяна на навик, само при условие, че подсъзнанието е настроено за промяна. Тук идва ролята на постхипнотичните внушения. Хипнотерапевтите и клиничните хипнотизатори използват състоянието на транс, за да внушат желаните промени от пациента на подсъзнателно ниво. На практика те препрограмират подсъзнанието за промяна на навиците и поведението по време на транс с цел настъпване на промяна след излизане от него. Най-често това става с предлагане на алтернативно поведение. Ако непример човек се опитва да спре цигарите, хипнотизаторът му предлага при желание да си запали цигара да изяде плод, да пие вода или чай, или друго. Или ако целта на терапията е овладяване на апетита или спиране консумацията на вредни храни, внушението е пациентът да не изпитва желание за ядене, а да излезе на разходка. Същото е например при преодоляване на други навици - шопинг-мания, гризане на нокти и т.н. Ключовият елемент на подобни внушения е нещо негативно да се замени с нещо позитивно. Изключително важно е на мястото на промененото действие да има алтернативно положително действие, за да се постигне промяна. Защото много по-добре реагира подсъзнанието при съобщение, че желанието за цигара е заменено с пиене на вода, отколкото ако чуе само команда да откаже пушенето. Постхипнотичните внушения работят и когато съзнанието е наясно с тях. Внушенията, подадени от хипнотизатора, може да са директни или косвени, да са под формата на команда или избор. В случая "изборът” не е реален, а принудителен между две полезни възможности. Тук целта е на подсъзнанието да се създаде илюзия, т.е. да се излъже че има избор, като на практика всяка от възможностите е желан резултат. Подсъзнанието реагира по-добре на внушения за замяна на един навик с друг, отколкото само на внушение за забравяне на стария. Природата не търпи вакуум

По-горе описаните от Орлин неща се отнасят именно за т.нар. водена медитация и лека хипноза. Те са чудесно средство именно за изглаждането на несъзнаваните "трески" и повлияват положително изчистването на редица психосоматични и емоционални разстройства. А свободната воля можем да я съотнесем най-вече за ситуации, при които се прибягва до по-дълбоката хипноза. Тогава самият пациент е наясно защо иска тази хипноза и тук става въпрос вече за съзнаван проблем. Например, в случаите, когато трябва да се преодолее зависимост (отказване от алкохол, цигари, различни видове пристрастявания). Именно в такива случаи, при които пациентът не може сам да се справи с проблема, се извършва и т.нар. имплантиране на команди за поведение. Всичко това става по негов избор, с негово знание и без негово участие в самия процес (той е в състояние на по-дълбок транс и на практика му липсва рефлекс за контрасугестия). Важно е да се знае, обаче, и че макар хипнозата да има своята доказана терапевтична стойност, не е доказано, че тя на практика наистина възстановява обективна информация или спомени. Това го споделям, поради факта, че стана "модерно" през последните години провеждането на редица регресивни терапии. В подобно състояние на дълбока хипноза са констатирани най-вече внушени спомени и макар пациентът винаги да се чувства добре след подобен привидно "пречистващ" процес, всъщност направените заключения от терапията нямат нужната обективност, за да послужат като база за решаване на реалните му проблеми. Затова и се препоръчва подобни експерименти (а това са точно експерименти, а не терапия!) да се извършват от поне двама оператори, за да се постигне поне донякъде безпристрастна диагностика и обективност на извлечените спомени.