Ирина - Horus - Чебурашка

Е, въпреки, че рецептата за събуждане е универсална за всички - процесът на протичане е строго индивидуален при всеки. Информационният електромагнитен (светлинен) поток тече непрекъснато. Въпрос на еволюционни параметри е на кого кога ще му се отпушат ушите и ще му се отворят очите (просто казано) и ще възприеме този поток. (Често основна пречка тук се явява навикът на хората да се опитват да рационализират заобикалящия ги свят и да умуват твърде много. Това на практика им слага наушници и наочници, прикрити зад маската на стремеж към развитие. Докато същественото остава скрито от тях, тъй като то подлежи на възприемане единствено по извънсетивен начин.) Оттам нататък - са индивидуални и процесите, през които преминава възприемането, осъзнаването и вътворяването на тази информация. При някои индивиди това отнема векове, а при други часове. Добрата новина е, че рано или късно всички ще се събудят. Вселената не търпи "празно пространство" и услужливо ни подритва, когато се налага..

НИКЪДЕ не се говори за полови сношения (просто някои хора с първично подсъзнание си го интерпретират както им се иска). А и предвид различните полови белези на двата вида - сексуален акт на практика би бил невъзможен. За сметка на това пък, в мого по-древни от Библията писания, свитъци, рисунки и изображения – се описва как е ставало възпроизводството. Можем да го сравним по-скоро с изкуствено оплождане, чрез внедряване на техен генетичен материал в човешки яйцеклетки. Това е аналогично на съвременните експерименти за кръстоска между хора и животни. Само, че днешните опити все още не са довели до поява на жив хибрид, докато пришълците са достигнали до този стадий. Това обяснява и артефактите с изображения на полухора-полуживотни (каквито са били и първите езически богове). Впоследствие, след множество експерименти (чието подробно описание ни е спестено), се е усъвършенствала формулата и е създаден така познатият ни днес хомо-сапиенс.

Поздрав за теб, Гарванче, с феноменалния глас на Михаел Киске:

Аз пък напоследък ям много праз Ей-така с препечени филийки и меродия. Сигурно кулинарните майстори ще си кажат: "То пък голям праз, че ядеш праз!".. Ама, не ме бива в яденето на готвено. Затова, ще ви предложа 2 рецепти.. с праз , които съм си измислила да приготвя на баща ми. Супичка Продукти: 2-3 картофа, 2 праза, 2-3 шепи фиде, 2 домата, зехтин, мащерка, чесън, магданоз (копър). Празът се задушава с малко сол, прибавят се картофите и заедно врат до сваряване. Отделно фидето се слага в нагорещен зехтин и 2-3 минути се "джъзва", докато стане хрупкаво. Към него се добавят ситно накълцаните доматки, чесънчето и мащерката. Като се задушат напълно и те - се прибавят към готовата супа, заедно със свежите зарзавати. Салатка Продукти: 1 пакет кус-кус, 2 праза, 1 чаша млечна царевица, копър, сол, червен пипер, зехтин. Царевицата и празът се задушават в зехтин и червен пипер. Отделно се сварява кус-кусът с малко сол. След това, се смесват и им се добавя копър. Сещам се и за една друга интересна комбинация, която опитах преди години - супа от леща и карфиол. Приготвя се по стандартния начин, както се прави леща, но с разликата, че се добавя и 1 зелка карфиол (отделена на розички). Беше вкусно.

Твоят пример ме подсеща колко пъти съм се чудела как ли животните ни търпят нас Сигурно и ние им миришем и ни смятат за мръсни А на всичкото отгоре - те са тези, които ни слугуват на нас "висшите" планетарни обитатели.. В тази връзка се сещам за един виц (може и тук някъде във Форума да съм го прочела), който ще си позволя да споделя - за антракт в темата : Срещнали се две планети и едната се оплакала на другата, че страда здравословно.. - От какво страдаш? - Ах, имам хомо-сапиенс.. - Не се притеснявай - то скоро ще отмине.

Смята се, че окосмяването по принцип е генетично обусловено. Но, не е задължително човек да е роб на гените си. Също така, въпросната поява на "смешни" косми на местата, за които говориш - е пряко свързано с понижаването на нивото на хормоните с навлизането ни в зрялата възраст. Но, пак не е задължително. Наистина има хора, при които това не се забелязва, колкото и да са редки случаите. А относно побеляването - те и него го смятат за генетично определено... уж... Ще дам пример със себе си и личните си проучвания. В нашият род от страна на баща ми са все руси и синеоки, а от страна на майка ми - чернокоси и пъстрооки. Е да, ама аз съм рижа като лисица И в двата ми рода - окосмяването е налице. Обаче, аз от дете съм като бял боб - без грам косъм .. даже до втората си година съм била и плешива, че и без вежди - бебешките ми снимки го потвърждават.. ( Пък уж не са ме осиновили, ама то знае ли човек ) Освен това, откакто станах вегетарианка през 1990 година - започнах да побелявам застрашително и в момента половината от косата ми е бяла..( Дължало се на липсата на животински меланин.. или нещо от сорта.) Хвала на козметичната индустрия, че е изобретила боите за коса и благодарение на която имам шанса да поддържам имиджа си на рижа вещица Сега сериозно: Преди няколко години си направих мое проучване по тези въпроси. Работих в институт по козметика и наблюдавах и проучвах ползващите процедурите за кола-маска. Оказа се, че хората наистина са силно зависими от гена си и той пряко повлиява не само на физиологичните, но и на психологичните изменения в човека, както и в предразположеностите му към такива. Но, смятам, че човек може да използва силата на мисълта си, за да въздейства на тялото си и да го промени в желаната от него посока и визия.

И Учителят на няколко места посочва, че идеалната разлика между мъжа и жената - е 12 години. Но, Той има предвид съвсем други показатели при довода. Лошото е, че мъжете рядко имат предвид тях, когато харесват по-млади партньорки. А напоследък, след събуждането на еманципацията, може да срещнем и зрели жени с много по-млади от тях мъже за партньори. И мотивът е именно посочения от Хриско - търсенето на преимущество над другия партньор с манипулативни цели. Аз разбирам хората, чийто мотив например е сексуален нагон, когато предпочитат млади партньори. Все още хората трудно преодоляват нагоните си и това си има биологични причини. Но, не разбирам, когато мотивът на предпочитанията е манипулативен. Според мен, човек който търси преимуществото в дадена връзка - е човек с дълбоко вкоренени лични комплекси и проблеми, кристализиращи в извратеност на предпочитанията и проявите.

Много сладко сравнение! Което май е подходящ пример за днешните критерии за красота. С цялата силиконова индустрия - параметрите за разбирането на физическата красота, през последните години взеха много да се шаблонизират. Днес например, е модерно една абитуриентка да иска от мама и тате за подарък нов бюст, дупе или устни.. То, както е тръгнало, след няколко години човек ще има чувство, че жените са се превърнали в еднотипни киборги, излезли от ксероск Така стигаме до до момента, в който разноообразието изчезва, заменено от "расовите" клишета и еднаквостта става основа на грозотата

В практиката си съм се натъквала на всякакъв вид влияния - ритуални или просто ментални. Първите лесно се виждат, но вторите също могат да се усетят. Ако някой иска да навреди другиму - не са му нужни дори вещи. Има хора, дотолкова вкопчени в мисълта за чуждото неблагополучие - че са в състояние да се превърнат във вампири или злодеи, без оглед на средствата. Някои го правят напълно осъзнато с преднамерена злоба, а други го правят от чиста неосъзната глупост. Предполагам, че всичко е въпрос на зрялост на съзнанието.. Такива хора всъщност нямат стремеж да вървят по собствения си път на развитие, не зачитат свободата на другия, не умеят да обичат и затова се вкопчват в другите, за да осмислят изкуствено живота си чрез проекции и идентификации. Независимо дали човек сам се занимава с такива неща или е в ролята на поръчител - отговорността за намеренията и действията му няма да му се размине. Затова, аз винаги съветвам жертвите на подобни влияния - да оставят справедливостта на равновесните сили, които рано или късно ще възстановят естествения порядък на нещата и всеки ще си получи заслуженото. Съветвам ги да не тръгват на война с подобни неуравновесени личности и да се опитат да неутрализират въздействието им чрез чисти методи на ограждане и защита. Защото на практика, всички постоянно сме подложени на всякакви влияния. Живеем в толкова глобално общество, където личния ни периметър се преплита с всякакви въздействия. Съзнателно или не - всяко едно общуване, съжителство, партньорство.. - ни влияе. Достатъчно е някой целенасочено да мисли с нездраво намерение или зла воля за нас - и тази информация се лепва като паразит отгоре ни. И затова периодично трябва да се "обезпаразитяваме" - като всеки си избира лични методи (визуализация, медитация, формули, ритуали.. и други). Забелязала съм и друго, което няма връзка с теб и въпроса ти, но което е по темата и ще го споделя. Всички хора, които са склонни да търсят извън себе си причината за неуспехите си – рано или късно си намират външна причина. Така, дори и без да имат повод, започват да си внушават, че със сигурност някой им прави магия или е виновен за неуспеха им. И започват да подозират тези, които в техните очи изглеждат най-подозрителни – бивше гадже, с което не са приключили отношенията си по взаимно разбирателство, свекърва или тъща, бизнес-конкурент, любопитна съседка, роднина, с когото са имали конфликт, човек в обкръжението си, с когото нямат хармонични отношения... и така нататък. И не само това, ами и решават, че след като са жертва на някой друг - трябва да си го върнат. Въобще, когато човек е склонен към оправдания – крачката до параноята е твърде малка и лесно намира вина у другите, а трезвата му самопреценка се размива.

Здравей, Anita03! Всеки един предметен носител на информация, използван при ритуал, пази за определен ограничен период от време тази информация. Обикновено това са няколко месеца и поради тази причина така направеното кодиране на информация трябва да се подновява. А ако не се подновява - губи заряда си. Ако отвориш вързопчето, което си намерила - най-вероятно ще попаднеш на копие от страница (най-често Коран), където има молитва. Предвид естеството на текста в нея - се индикира и посланието, което носи муската. Често се добавят и други предмети към муската - най-често коса, нокти, влакна от дрехи на човека, за когото е правено. Но, страхът на хората от муските се предизвиква по следните причини: 1. Защото те обикновено не могат да разчетат текста на муската и неизвестното ги плаши. 2. Умишлено се добавят елементи на сплашване - пръст, сапун, восък.. и подобни. Оттам нататък, останалото върши нашето съзнание, което се поддава на страха от неизвестното и създава параноичен страх, който става причина въображението ни да създаде самоизпълняващо се пророчество за нещо лошо, което бива привлечено в живота ни - било то болест, раздяла, фалит и т.н. Съвет: Пробвай да си внушиш, че намереното ще ти донесе късмет в нещо, което искаш да постигнеш - и виж какво ще стане. Гарантирам ти, че ако внушението ти е убедително - скоро ще се сбъдне Въображението на хората може да бъде стимулирано и по друг начин. Дори и да разчетат текста на муската - обикновено това е символичен архаичен текст, в който също фигурират "странни" за начина ни на мислене изкази - които допълнително ни плашат. Например: Големият Соломонов ключ е пълен с кодирани формули. Предназначението му по принцип е защитно, но тъй като са използвани хипербализирани и митични символи, звучи непонятно и оттам страшно за незапознати. Моят съвет е - не си вкарвай в съзнанието нищо. Независимо дали ще изгориш, нарежеш или просто ще изхвърлиш намереното вързопче - не му придавай значение. Така, независимо кой с каква цел и мисъл го е направил, ще блокираш въздействието му. Аз лично постоянно намирам и съм намирала пред офиса си какви ли не неща, които трезвото човешко въображение на нормален човек не би могло да побере. През годините, всякакви "доброжелателни" канкуренти са ми правили "изненади". Не им обръщам внимание и просто ме разсмиват с простотията си

Здравей Ако си беше направил труда да се запознаеш с транссърфинга - нямаше да се изказваш така и да задаваш подобни въпроси. Защото той не действа за подобни капризи и с него няма как да повлияеш върху намеренията на друг човек. С две думи, нямаш шанс насила да наложиш волята си над някого и определено не може да въздействаш върху нечии чувства, камо ли пък да зомбираш някого без негово съгласие п.п. Аз лично все още продължавам да се чудя как хората си въобразяват, че нещо може да им даде вълшебна пръчка за сбъдване на всяко желание и как навсякъде виждат зомбиране Няма такъв филм! Никой насила не може да бъде зомбиран, хипнотизиран или заставен против волята си за нещо. Всеки един пробив в психиката ни е плод на лично допуснато вмешателство, било то осъзнато или не.

Здравей, Силвия Аз не съм била пряк свидетел на подобни извращения, когато са се случвали, а са ми били разказвани от познати. Да, бих могла да ти кажа информацията, която съм научила – но, какво ще постигнем без преки доказателства? Например, зная няколко човека тук във Варна, които системно тровят улични животни. Зная и групи деца, които ми разказват как "едни батковци” им плащат по 2 лева на уловено и предадено малко живо котенце. Приятели от други градове са ми разказвали сходни сличаи, че имат информация за частни развъдници на кучета за бой (участващи в залагания), които биват обучавани в разкъсване и изяждане на други кучета като им се пускат уловени от улицата. Обаче, една сериозна организация няма как да предяви обвинения без доказателства на преки свидетели, снимки, имена на извършителите и т.н. А тези, които са ми давали информацията и от които съм искала да се ангажират да свидетелстват – са отказвали. Уж всеки е потресен, но само дотам – никой не иска да направи повече. Предполагам, че една от причините е страхът им, че няма да бъде запазена конфиденциалност на информацията при едно евентуално дело или разследване и най-вече това, че тях ги е страх да не станат жертва на саморазправа от страна на извършителите на деянието. Тук в България, знаеш, че малцина вярват в правосъдната система и в способността й да ги защити. В Америка със сигурност е друго – и като култура на отношение към природата и животните, и като право. Там има програми за защита на свидетелите и т. н. Това на практика прави така, че у нас нелегално да се извършва почти всякакво беззаконие. А съдилищата имат повече интерес да фабрикуват безкрайновлачещи се дела, без кой знае какъв стремеж към правосъдие. Просто системата все още е такава. Вярно е, че има хиляди съвестни адвокати, има и достатъчно местни организации, които биха подходили сърцато и коректно – но в крайна сметка, те се сблъскват с тази система и остават безсилни в един момент. Всички тези неща карат хората да искат да стоят колкото се може по-далече от инстанции и бюрократщина и да се опитват сами да решават проблемите си, доколкото могат с помощтта на съмишленици. Това, обаче, рядко се оказва истинско решение. Така се излюпват всевъзможни асоциации уж за закрила на животните – частни сдружения от идеалисти, най-често с ограничени възможности и разчитащи на чуждо спонсорство. В България бездомните животни на практика са собственост на местните общини и поради тази причина гражданите нямат право да защитават тяхното право.. Това е парадоксът! Така тези животни стават жертва на всеки. И понеже държавата не се грижи за тях, а хората по кварталите - единственият начин да бъдат опазени е законно да им се издадат документи, че са собственост на хората. Тогава няма да има чак такава опасност да бъдат убивани и прибирани, защото вече няма да са собственост на Общината, а на частни лица и законът ще е на страната на тези частни лица. А какво правим ние природозащитниците в България – все още ходим и крещим по митинги, хабим нерви, време и средства за тоя дето духа. А пътят е много по-простичък за разрешаване на проблема – животните се осиновяват от тези, които се грижат за тях по райони, издават им се документи.. и по този начин се предпазват от посегателство. Така животното има няколко собственика (частни лица), които се грижат за него по законен начин и си помагат в средствата по грижите. Това е факт, който може да го каже и всеки адвокат при консултация. И аз не проумявам защо никой от въпросните асоциации и защитници не иска да го разбере, а все още се мъчи да "решава" проблема по негов си начин, който не води до никъде. Явно всички предпочитат публичността и гръмките думи, тиражирани по интернет и митинги. Защо ли? Защото е много по-лесно да си "съпричастен" пред компютъра или пред общинарите при митинг, пред телевизора, докато гледаш поредния репортаж за гавра с животно. Обаче, този вид съпричастност не помага на животните, а само временно привлича вниманието – докато в един момент се превърне просто в обществен сеир. Силвия, това е истината все още у нас. Ако имаш идея за това как можем да променим нещата – ще се радвам да я споделиш, защото твоите наблюдения и информация за това как трябва да стават правилно нещата в това отношение – са ценни. А засега ние сме далече и от Америка, и от Европа по отношение на устройство и функциониране на етичните закони за защита на хората, животните и природата. Слънчев морски поздрав от мен: Ира

Ти сам го каза – ключовата дума тук е именно "приоритет”. Тоест, човек трябва да е наясно преди всичко със себе си - кои неща са действително важни за него и доколко реално може да даде от себе си в съответната ситуация. Дали по-важен е за него начинът, по който ще го видят и оценят другите в конкретната ситуация, или това как той възприема себе си и нещата, които прави. Дали начинът, по който се представя в собствените си и чуждите очи е по-важен от това, което прави. И т.н., и т.н.. Като е много важно да се има предвид, че определение като "най-доброто от себе си”, не е константна величина, а променлива. В даден момент или ситуация, за различни неща – ние имаме определен капацитет и възможности да проявим себе си по различен начин. И категорията "най-доброто” е относително понятие, спрямо всеки един индивидуално в конкретната ситуация. Например: На мен ми се налага често да се изява на сцена. Справям се перфектно като конферансие, водещ или аниматор. Но, ако ми се наложи да пея в даден момент – предполагам, че публиката също ще очаква да се справя добре. И най-доброто, което мога да направя в този момент – не е да се опитам да засенча примадоната на вечерта , а да се опитам да пея поносимо-приятно, дотолкова, че да не изгоня публиката И това ще е най-доброто, на което съм способна в дадения момент. Ако, обаче, преценя, че пеенето е приоритетна величина в моя живот по пътя ми на развитие – тогава ще вложа енергия, работа и старание да се усъвършенствам. Така най-доброто, на което ще бъда способна вбъдеще, ще е различно във всеки един момент отново. Дали е задължително човек да "прилепва” към резултата и успеха? Зависи. Това не е въпрос толкова на патологичен перфекционизъм, а по-скоро на разбирането на конкретния човек за перфекционизма. Ако той разглежда перфекционизма като константна величина, максималистично раздута до недостижимост – това вече е патология, манийно вкопчване в нещо нереално. Но, ако го разглежда като стремеж да покаже най-доброто от себе си в дадения момент, но с ясното осъзнаване, че никой не е безгрешен и няма как да бъде съвършен – това е нещо нормално. И в този случай, просто ще бъдем усърдни и старателни, приемайки собствената си несъвършеност и различност, и ще осъзнаем факта, че крайният резултат от добре свършената работа трябва да е удоволствие само по себе си, а не повод за състезание.

Разбира се, че може. Човек може да използва всеки един метод по избор, стига да му помага за концентрация и насочване на мисълта и намерението - дали това ще е восък, медитация и визуализация, кристали, куршум, муски и талисмани, руни, индиански плитки, деспачо, плетен на двойна кука английски ластик.. или концентрация върху варен картоф Не се шегувам.. Методът е без значение, защото "чудото" не е в него, а в способността ни да концентрираме и насочим мисълта си към постигане на желаното и впрягане на намерението ни в конкретни реални действие към постигането й. Защото и "най-магичния и чудотворен" ритуал няма да ни помогне, ако разчитаме само на него. Целта на ритуала е да подпомогне нашата ангажираност с това, което желаем, а неговата единствена функция е да способства за самосугестирането ни. Оттам нататък - всичко е в ръцете на решимостта ни да постигнем желаното, посредством конкретни постъпателни действия от наша страна в реалния ни живот. На повечето хора днес ритуалите вече им се виждат излишна отживелица и слава Богу, че е така. Предвид еволюцията на човешкото съзнание - човек може да постига желаното и без помощта на "патериците" на етно-предметните символи и носители на информация и без да се занимава с призоваване на низши елементалии.

Спиритизмът като цяло е клон на низшият окултизъм, т.к. има за цел предимно задоволяване на нечие любопитство и/или призоваване (инвокиране или евокиране) на низши астрални същности за изпълнение на разни желания или като източник на информация. Въпросът, обаче, е – че тази информация не винаги е достоверна, а и няма как да сме сигурни кого точно сме призовали (почтеността не е сред качествата на низшите духове!). Защото бидейки в астрала, тези души не са кой знае колко по-еволюирали от нас самите земни обитатели и това, че не са сред живите не ги прави нещо повече от нас. Освен това, тук на Земята полетата на материално-земния план са прекалено "тежки и твърди” и това прави почти невъзможно призоваването и явяването на напредналите светли същества и вероятността да попаднем наистина на такива – е крайно минимална. Има и един важен закон: Ако едно светло същество иска и трябва да се свърже с нас – то само ще ни потърси и ще намери начин да се свърже и определено няма да дойде заради наш каприз. Затова, според мен, въпросните медуими по-скоро наджапват в едно непознато блато, в което най-често се оказва, че самите те не умеят да плуват и стават причина за личното си и чуждото замърсяване. Аз лично намирам и за ненужно призоваването и свързването с духове на починали хора - и за нас, и за душата на починалия. Не само, защото надали бихме почерпили кой знае какъв опит от душата на който и да е предишен въплътен, пък бил той и наш близък – защото това е само неговият индивидуален опит, но и защото това може да стане причина да се отклоним от индивидуалния си път и да попречим и на него да върви по своя (като създадем излишни кармични обвързаности и последици, следствие на този акт). Има и друго: Относно това дали нечия енергия на жив човек може да бъде изсмукана или нечие съзнание може да бъде обсебено от дух на починал – бих отговорила така: Нашето съзнание е като Врата, през която от нас самите зависи кой ще влезе и ще остане. Ако ние самите отворим тази врата и позволим – вината и отговорността си е само наша. Никой насила не може да ни завладее, обсеби, въздейства и т.н., ако пазим съзнанието си будно, чисто и внимателно..

"В теорията на информацията съществува двойка полярни понятия – ентропия и негентропия – която корелира с анализираните от нас понятия хаос и ред. Поначало ентропията е въведена като физическа величина, характеризираща състоянието на някаква затворена система. Вторият принцип на термодинамиката гласи, че ентропията на всяка затворена система винаги се стреми към нарастване, т.е. към нарастване на хаоса. В теорията на информацията ентропията е мяра за недостатъчност на информацията в някаква физическа система и е функция на вероятността – ентропията е безкрайна, ако вероятността е нулева. Негентропията е обратна величина и представлява мяра за организираност и подреденост на материалните обекти. Между негентропията и информацията се прави аналогия, доколкото информацията характеризира възможността за подреждане на системата чрез управляващо въздействие върху нея. Това е израз на борба с ентропията – внасянето на нова информация увеличава възможността за прогнозиране и опознаване на бъдещето, т.е. нараства неентропийният елемент – редът. Понятията за ентропия и негентропия са приложими и върху макро- и микросистеми, както и върху отделната личност. Общото за тези равнища е, че се търси непрекъснато баланс между ентропия и негентропия и важи правилото, че ако в един смисъл ентропията (хаосът) нараства, в друг смисъл тя намалява, успоредно с нарастване но негентропията (реда). В крайна сметка, от гледна точка на развитието, категориите хаос и ред са коекзистентни. Става дума не за търсене на равновесно състояние между двете, а по-скоро за едновременното им присъствие в отношение на дозирана нестабилност, което се явява основен двигател на развитието." д-р Георги Попов – из "Хаос и Ред – или принципът на дозираната нестабилност”

"Дори ако човeк явно гладува и изглежда много слаб и измършавял, щом не изпитва глад, значи, тялото му НЕ Е В СЪСТОЯНИЕ ДА ИЗПОЛЗВА ХРАНАТА, и следователно е неестествено и погрешно да се яде. Не бива, обаче, да пропуснем да направим разграничение между глад и апетит. Гладът е призивът на несъзнавания ум за повече градивен материал, от който тялото се нуждае, за да се подхрани и обнови и да съхрани вътрешната си топлина. Чувството за глад никога не се появява, ако тялото няма нужда от нов материал и ако стомахът не притежава енергия, нужна за процесите на храносмилането. Апетитът е желание за удовлетворяване на някакво усещане. Не може да изпитвате глад за чай, кафе, алкохол, бонбони, подправки и всички онези изкушаващи вкусовите рецептори изобретения. Природата никога не иска нещо, което не може да използва съобразно целите си.. Много често апетитът е въпрос на навик. Ако човек яде или пие в определен час и особено ако е свикнал на съдържаща сладко или подправки храна, желанието за ядене ще идва редовно в един и същи час, но то не бива да се бърка с глада. Гладът не се появява в определени часове. Той идва само тогава, когато тялото чрез работа или упражнения е изразходвало достатъчно енергия и това е породило необходимостта от нов градивен материал. Резултатът от поемането на непълноценни храни често води до ново увеличаване на апетита." Уолъс Д. Уотлъс (Wallace Wattles – 1860-1911) – из „Науката да бъдеш здрав”

Хитлер разбира, че Веселин Маринов спира да пее http://vbox7.com/play:6f9e1612&start=20&r=emb

Извинявам се, че "оспамвам" темата, но нападките срещу мен са лични и смятам, че имам правото да отговоря. Ако прецените, че някои хора са с предимство пред модераторите - изтрийте ми мнението и спете спокойни, проблема не е мой. Деяна, за последните 5 години нееднократно се опитваш да правиш интриги по мой адрес. Досега два пъти си позволявам да ти отговоря - по темата за делфините, с която опищя чрез вулгарния си език, а сега това е втория път. Нека боговете на търпението те закрилят да прочетеш скромните ми думи сега - и ти обещавам, че вече няма да те забелязвам - няма смисъл! Колко си умна и красива ТИ, няма как да знаем но две причини: 1. Не си публикуваш снимки и явно криеш ослепителната си красота. Но, забравяш, че сме от един град, а градът ни е малък... и то се вижда кой крие "красотата" си и това определено не съм аз 2. За това колко си умна - също няма как да знаем, защото поведението ти тук граничи обикновено с простащина и обиди. Затова, няма защо да ти се сърдим - ти сама компрометираш себе си. Прави си проекциите както и колкото си искаш - щом ти харесва... Относно намеците ми за това как и колко печелиш мъжете... Мисля, че изповедите ти в интернет пространството говорят сами за себе си, както и спонтанните ти публични признания за неудачите ти. Но, май и това си забравила.. Поне помни кога какво пишеш, за да не изпадаш в комични ситуации. Относно забележката кой какво да пишел тук в темата: Смятам, че темата е за споделяне. Всеки доброволно иска съвети и няма право после да се цупи и пени, че му ги дават. Не мисля и че е редно да има ограничения някакви си, казармен тип, кой, кога и какъв сън да споделя... Или и тук греша? Доколкото мога да прочета - изискванията са да се спазва добрия тон. И това важи ЗА ВСИЧКИ !!!! Не мисля, че някой е редно да бъде толериран повече от другите. Ако има и други изисквания - ами, напишете си точно и ясно претенциите, че да ги спазваме... Само, че от многото ограничения - резултаът е липса на желаещи за участие. Приятна вечер на всички! Аз отивам да правя магии за омагьосване на мъже - че с тая моя противна външност и плитък ум, закъде съм без магийки Администраторска бележка: Моля изяснявайте личните си отношения на ЛС.

Здравей, Деяна! Ето и нещичко нетрадиционно от мен - дано ти е полезно с идеи за интерпретация. Във всички ритуали на Старата култура, прилепът е този, който се използва при природните, селските и низшите ритуали на любовната магия. (В много страни, включително и нашата, продължават да битуват все още тия примитивни и кръвожадни ритуали, за съжаление..). Сънят ти е буквално интерпретация на този ритуал, в който операторът е самият човек, за когото се отнася ритуалът. А това се прави рядко, по принцип.. Обикновено, заинтересованият и желаещият ритуала е поръчител, а изпълнителят е местния знахар или баяч, или както там го наричат. В случая ти сама извършваш ритуалното убийство. Това, според мен означава, че се освобождаваш от чувствата си към някого, като наред с това осъзнаваш и естеството на тези чувства. Помисли: някога искала ли си да придобиеш нечия любов по "нетрадиционен" и в известен смисъл насилствен начин? Възможно ли е вътрешно съвестта ти да се е бунтувала и да си изпитвала вина в сърцето си? Ако има истина в това, тогава в този смисъл - в съня си ти се изчистваш и освобождаваш от тях. Извършвайки този ритуал в съня ти - (един вид, "отработвайки" го както каза Александър) - това показва пълното ти осъзнаване като изпитваш върху себе си въздействието му, и така ставаш съпричастна с това, което е изпитал човека за когото е правен. А това, което той е изпитал, без да разбира откъде му е дошло - май никак не е било приятно.. Другата ми идея е: просто спомени, когато някога си била магьосница, преплетени с интериор от сегашно време и обстановка. Модераторска забележка: Поради нарасналите страници на предишната тема и трудното следене на определени постове, се налага и нова тема за Тълкуване на сънищата, част 5-та. Тълкувайте на воля