Ирина - Horus - Чебурашка

Мона, поздравление за темата. Отново поставяш важни в житейско отношение въпроси За да си обясним закономерностите на "черните периоди” в живота ни – първо трябва да се направи едно важно уточнение, а именно: Не трябва да разглеждаме случващите ни се неприятности като нещо извън нас. Защото те са следствие на причина, която е в нас самите, и която ги е привлякла. Също така, не е точно и определението ми, че те са "неприятности”, защото те са такива само докато ги преживяваме, а после се оказва, че са били важни полезности, благодарение на които сме си възвърнали баланса на състоянието. Имам предвид следното: Нещата могат да се обяснят и по простите закони на физиката и химията. Тук действат съответни центробежни и/или центростремителни сили на привличане и/или отблъскване. В зависимост какво привличаме или отблъскваме с мислите си. Ако си направим самонаблюдение и анализ за периода преди да са се случили неприятните събития в живота ни – ще установим, че и в нас самите е имало промяна съм негативна нагласа, която е нарушила равновесието ни. С други думи: всякакви събития и случки, отговарящи на параметрите на мисловното ни излъчване – ще бъдат привлечени и материализирани в живота ни. В този смисъл – винаги и за всяко нещо първо трябва да търсим причината в себе си. Като при всеки – тази причина е индивидуална. Понеже нашият живот е огледало на нашето отношение към него. И докато обикновеното огледало отразява веднага изменящия се образ, то на житейското огледало му трябва известно време за да създаде съответната конфигурация от събития, отговаряща на нашето вътрешно състояние. Така "черните периоди” в живота ни – са отражение на вътрешното ни състояние (независимо дали веднага си даваме сметка за това или след време). А събитията, които ни се случват и хората, които участват в тях - са само инструменти, чрез които се реализират тези събития, които сме привлекли в живота си, посредством нашето отношение към него. И пак нашето отношение става основа те да бъдат "оцветени" като "черни или бели" събития и периоди.

Истина е, че точно през последните 100 години е имало най-концентрирани военни прояви, а само нацисткият и комунистическият режим са взели невиждано количество човешки жертви - жертви на извратеното политическо съзнание на шепа хора. Но, издребняването в статистики и подробности не е важно, защото пък точно през последните години прирастът на населението в световен мащаб е и най-голям. Както и извращенията на човешкото съзнание, именно благодарение на интелектуализацията, глобализацията и осведомеността. Ядрото на проблема си остава в нас самите, така или иначе. В собствената ни пасивна безотговорност извън рамките на личния ни ареал. Защото, и без да има войни, ние сами ще си видим сметката успешно.. както е тръгнало. п.п. Канел, някъде казват, че реалният живот е сън, а сънят е реалност.. Затова, винаги можеш да се сънуваш синеок, рус и къдрав

Ето това е причината. Демографският фактор никога не е имал и няма да има решаваща роля. Не можем да сме сигурни и колко точно е било реалното население на Земята, преди да започнат да се водят статистики за това, както и през различните периоди на еволюция на Земята. Но факт е, че планетата ни е оцелявала винаги. Обаче, е факт и това, че нейният начин да се справи с екологичната катастрофа - е апокалиптичен в пълния смисъл на понятието, където под "справяне с проблема" се разбира пълното унищожение на живота и неговото възраждане от Нищото. И така до безкрай, докато на човекът му дойде акъла как трябва да се избави от самонавлечени бъдещи апокалипсиси.. (Пък и то и да му дойде акъла - полза няма, защото пак нищо не прави, а само говори Според мен, за да не се стигне дотам отново да търкулнем нещата към подобен край - трябва много повече от това да осъзнаем проблемите. Че то всички уж сме ги осъзнали и достъпни източници на информация - колкото щеш, ама пак човечеството си кара постарому и прехвърля отговорността другиму като чака някой друг да му решава проблемите (я държавата, я Световната банка, .. я Бог). И докато човекът само се интелектуализира и трупа информация - Земята недотам бавно се превръща в пустиня. Иначе, място и ресурси за живеене - колкото щеш. Но, човекът отвикна да носи отговорност за земята си и предпочита да я продава. Просто го мързи да произвежда и се тъпче с ГМО. Вероятно това е и целта на правителствата в световен мащаб - потискане на производителя, обезсърчаване и създаване на непоносими икономически условия, с цел да държи монопол върху производството и разпространението на храните. Тоест, ставаме съучастници в престъплението за промиване на собствените ни мозъци - защото се примиряваме! През последните години се наблюдава и тенденция към предизвикване на масови психози и истерии на тема икономически кризи, катаклизми и каква ли не спекулативна информация, целяща да внуши страх и безнадеждност, и така да манипулира съзнанието ни още повече. Следствие на което, един от друг се заразяваме на препредаване на излишна информация, вместо реално да променим света, в който живеем - с действия. По този повод - ето една интересна статия отпреди две седмици: 10 начина за края на света - кой е най-вероятен?

из книгата на Прия Флорънс Шах, в превод на Петя Илиева (Cocoa): Уверено в себе си поведение е: * Да отстояваш правата си без значение какви са обстоятелствата. * Да коригираш ситуацията, когато правата ти са били нарушени. * Да търсиш уважение и разбиране на чувствата ти в определени ситуации или обстоятелства. * Да взаимодействаш по зрял начин с тези, които намираш за нападателни, отбранителни, агресивни, враждебни, обвиняващи, атакуващи или по друг начин неотзивчиви към теб. * Директно, прямо (не отбранително или манипулативно) поведение. Хората, които имат уверено в себе си поведение посрещат проблеми, разногласия или лични дискомфорти директно и тяхното намерение е ясно за другите. * Изрязяване в първо лице, единствено число (аз), като човек казва на другите как се чувства по отношение на определена ситуация, обстоятелства или поведение от страна на другите. * Поемане на риск да бъдеш разбран неправилно като агресивен, оскърбителен или атакуващ. * Да имаш способност да защитаваш правата си, като в същото време защитаваш и уважаваш правата на другите. * Поемащо риск поведение, което не е продиктувано от страх от отхвърляне или неодобрение, а от рационално схващане, че “Аз заслужавам да отстоявам правата си.” * Рационално мислене и самоувереност за собствената стойност, уважение и права. * Здравословен стил на поведение в личните отношения. * Намиране на “печеля-печелиш” разрешение при преодоляване на проблеми между двама души. Ситуацията “ти печелиш, аз губя” е пасивно разрешение, при което един човек предоставя собствените си права на другия. Ситуацията “ти губиш, аз печеля” е агресивно разрешение, при което един човек игнорира правата на другия, за да получи това, което иска. Ситуацията “ти губиш и аз губя” е тотално пасивно разрешение, при което двамата се отказват от правата си. Здравословните права на двете страни се разпознават, уважават и оползотворяват при постигането на здравословен компромис. Десет права на индивида, отстояващ себе си *Утвърдително правило № 1: Имам правото да съдя собственото си поведение, мисли и емоции и да поемам отговорност за тяхното иницииране и последствия. Поведението на другите може да има отражение върху мен, но аз решавам как да избера да реагирам и/или да се справя със ситуацията. Аз сам имам силата да преценявам и модифицирам мислите си, чувствата си и поведението си. Другите могат да повлияят върху решението ми, но крайният избор е мой. *Утвърдително правило № 2: Имам правото да не предлагам причина или извинение, за да оправдая поведението си. Нямам нужда да разчитам на другите да преценяват дали моите действия са правилни или коректни. Другите могат да изразят несъгласие или неодобрение, но аз имам опцията да не уважа техните предпочитания или да работя за постигането на компромис. Мога да избера да уважа техните предпочитания и съответно да променя поведението си. Това, което е важно е, че изборът е мой. Другите могат да се опитат да манипулират моето поведение и чувства като изискат да знаят причините ми и като се опитат да ме убедят, че греша, но аз знам, че аз самият съм решаващият арбитър. *Утвърдително правило № 3: Имам правото да преценя дали аз съм отговорен за намиране на разрешение на чужди проблеми. Аз съм изначално отговорен за собственото си психологическо благополучие и щастие. Мога да изпитвам загриженост, състрадание и добра воля по отношение на другите, но нито съм отговорен, нито имам възможност да създам умствена стабилност и щастие за другите. Моите действия може индиректно да са причинили проблем на някой, но така или иначе, тяхна собствена отговорност е да се справят с проблемите и да се научат да се справят сами. Ако не успея да приема това утвърдително правило, другите могат да изберат да манипулират мислите и чувствата ми като ми вменят вина за техните проблеми. *Утвърдително правило № 4: Имам правото да променя решението си. Като човешко същество, нищо в живота ми не е непременно вечно или непроменливо. Моите интереси и нужди могат напълно да се променят с течение на времето. Вероятността да променя решенията си е нормална, здравословна и благоприятна за личностното ми израстване. Другите могат да се опитат да манипулират избора ми като настояват да призная, че съм направил грешка или да заявят, че съм безотговорен. Въпреки това, за мен не е необходимо да оправдавам правотата на решението си. *Утвърдително правило № 5: Имам правото да кажа “Не знам.” *Утвърдително правило № 6: Имам правото да допускам грешки и да бъда отговорен за тях. Да се правят грешки е част от човешкото състояние. Другите могат да се опитат да ме манипулират, като ме карат да вярвам, че грешките ми са непростими, че трябва да правя поправки за прегрешенията си, като се ангажирам с пригодно поведение. Ако позволя това, моето бъдещо поведение ще бъде повлияно от миналите ми грешки и решенията ми ще бъдат контролирани от мненията на другите. *Утвърдително правило № 7: Имам правото да бъда независим от добрата воля на другите. Би било нереалистично за мен да очаквам другите да одобряват всички мои действия, независимо от техните заслуги. Ако допусках, че за мен стои необходимост да получавам благоволение от другите преди да имам възможност да взаимодействам с тях ефикасно, това означава, че бих оставил себе си отворен за манипулация. Неправдоподобно е да изисквам нечия добра воля и/или съдействие от другите, за да оцелявам. Връзките не изискват 100 процента съгласие. Неизбежно е, че другите понякога ще бъдат наранявани или засегнати от моето поведение. Аз съм отговорен само за себе си и мога да се справям с периодично неодобрение от страна на другите хора. *Утвърдително правило № 8: Имам правото да бъда нелогичен, когато вземам решения. Понякога си служа с логиката като мислещ процес, който ми асистира при правенето на преценки. Така или иначе, логиката не може да предвиди всичко, което ще се случи във всяка ситуация. Логиката не е от голяма полза при справянето с желанията, подбудите и чувствата. Логиката общо взето третира въпроси от рода на “бяло или черно”, “всичко или нищо” и “да или не”. Логиката и разсъжденията не винаги работят добре, когато става въпрос за справяне със "сивите" области от човешкото състояние. *Утвърдително правило № 9: Имам правото да кажа “Не разбирам”. *Утвърдително правило № 10: Имам правото да кажа “Не ме интересува”. източник

Що да не може? Той и комунизЪма пропагандираше атеизъм и пак си имаше свои логични отговори на всички въпроси Ти не го помниш това време, защото си заченат и роден в зората на демокрацията Обаче, ако се разровиш в архивите и прочетеш трудовете на чичковците Ленин и Маркс - свят ще ти се зайде колко са удовлетворяващо екзистенциални

Въпреки, че `атеизъм` е синоним на `безбожен`, често хората го бъркат с "нихилизъм" - което е нещо съвсем различно. Аз лично вярвам, че има атеисти - тоест хора, невярващи в свръхестествени и нематериални същности, а само в материални неща, подчиняващи се на природните закони. Но, не вярвам, че има нихилисти - защото няма човек, който да не вярва все в нещо "в" или "извън" себе си.

Не е мястото в тази тема да правя лични излияния или оправдания, а и в темата за Радиестезия съм писала доста по въпроса как емоциите и чувствата пречат при работата с махало.. особено, когато обичаш някого и си зависим от собствената си телепатия-телеестезия на емоциите. В твоят случай бях накарала въпросите да провери и моя близка приятелка - това също беше грешка, защото нейното махало прихвана и индикира пак моите отговори

да, на теб никога не съм можела да ти позная изпитите по конспекта - и слава Богу, че и без това ми нямаш доверие и учиш

На мен пък винаги са ми се виждали смешни хората, които имат нужда да се ровичкат в живота на другите, но ако направо ги накараш да си признаят - се правят на ощипани Даже стигат дотам сами да станат инициатори да дадат на партньора / -рката си уж пълен достъп (като запазят, обаче, "компрометиращите" си общувания в недостъпност) и така да настояват също да получат пълен достъп. И се случва отсрещния въобще да не се усети навреме и да го изпързалят впоследствие... Доста случаи са ми разказвали, а аз все не спирам да се питам откъде започва играта и къде свършва патологията на подобен род отношения.. На мен лично не ми е интересно да чета чужди писма, да бъркам в чужди джобове или каквото е там "бельо". Вижда ми се някак извратено воаьорско и бездушно. Не може да се сравни с това да преживееш реално мига на общуването, когато другият сам ще ти сподели това, което иска да ти каже. Обаче, познавам хора, които обичат да шпионират защото параноично си създават фобии и малоценности, без да го осъзнават. В случаите, за които по-горе писах, когато споделям с други хора общи източници на лично общуване - аз приемам на доверие информацията, която другите ми дават за себе си. И съм спокойна, защото ако някой се опитва да ме изпързаля или излъже - то идва момент, когато това лесно се разбира. Ще си призная, че на два пъти ми се случваше "насила" да "хакна" чужди пощи В единият случай ставаше въпрос за близък приятел и делови партньор за когото надушвах, че крие важна информация от мен и злоупотребява с нея. Типично в мой стил - заклещих го в ъгъла и поисках да ми каже истината. Той изсумтя два-три пъти и продължи да мълчи. Тогава му казах, че ще разбера сама и съвсем по Арсен Люпеновски го предупредих, че ще "вляза с взлом" Вторият случай беше свързан с лични отношения и ставаше въпрос да разбера паролите на човек, който беше умрял и трябваше да залича важна кореспонденция, за да не се злоупотреби с нея. И в двата случая "хакнах" паролите като ползвах махалцето - лесно е, просто се проверява последователността на буквите и символите от клавиатурата

За мен няма проблем да дам достъп до пощи, профили и т.н. и както знаеш - го правя. Една от причините е, че лично аз нямам какво да крия и съм от хората на които като им се случи нещо - го споделят свободно и в публичното пространство. Другата причина е, че в интернет имам определени ангажименти към няколко сайта и групи, където публикувам различни неща (статии на различна тематика - научна, публицистична и недотам "традиционна"), както и различни мои музически състояния, изразени в стихове и есета в по-творчески специализирани сайтове. Или пък, ако правя някакво обръщение някъде. Тогава се случва профилът ми да се ползва от някой друг - с мое позволение или молба да се пусне от мое име предварително подготвен от мен материал. Никога не ми се е случвало да имам проблем с това или да бъда замесвана в някакви интриги. Вероятно защото честността и доверието, с които изхождам - стимулират такова и у отсрещните. На доста хора съм предоставила достъп. Единствено две мои пощи пазя ревностно, т.к. в тях си кореспондирам с пациенти и смятам споделеното за конфиденциално спрямо пациентите ми.

Благодаря ти, Пламъче, за милите думи и поздравите. Със сигурност любимците ти са в сигурни ръце и знам колко е голямо сърцето ти към животните. Чак ми се приисква и аз да съм твоя котка

Освен за котките и другите приходящи животинки (които отглеждам и за които съм писала в темата) - днес попаднах на едно мое мнение, отпреди доста време, което съм публикувала в групата на Христо във Vbox7 - Светлик Бях забравила, че съм писала там за една своя мечта - в темата Имам си една мечта... Споделям това, защото, явно изразявайки тази мечта тогава - съм й дала светлина и енергия да се въплъти.. и сега си давам сметка, че малко след това моят вълк се появи на пътя ми. За жалост, за кой ли път мечтите ми се сбъдват съвсем буквално, а аз отново съм пропуснала да си пожелая съпътстващи уточнения Навремето така си пожелах хафлингер и го получих "изневиделица".. Ама, то няма как да си отглеждаш кон на балкона.. С две думи - вълкът дойде и той, ама го дадох при един приятел, където е и коня, защото то вкъщи няма как.. Следващият път не трябва да забравям да си поръчам и къща с голя-я-я-я-м двор

цъ, цъ, цъ.. пак съм неадекватна, значи Той и фолка явно си има стилове. п.п. А ти хич не ме поощряваш, значи, като ми говориш така

абе, я да взема и аз да се включа в сладката ви философска раздумка (пък може някой да донесе и пуканки Елфи, и аз се опитах да изляза от омаята на рока и да хвърля лупа на фронта на чалгЪтЪ Да, прави ми впечатление, че елитарните чалгопейки ползват добри текстове напоследък.. (На мен ли ми се струва, или дочувам стихове на Надежда Захариева Боже, до каква мизерия ги докара тях държавата - гениалните ни поетеси да изкарват хляба си с писане на поп-фолк-песни...) Ето и две предложение от мен, на които попаднах, докато проучвах пространството.. и които явно са класика в жанра - Радо Шишарката: http://vbox7.com/play:4d3d0737

Хрис, споко братле! И за мен теста беше изненада Оказа се, че мозъкът ми си е съвсем женски - "Вие събирате 395 точки." Това трябва да се полее, защото обикновено в епистоларното и виртуалното общуване имам проблем да убедя отсрещния, че съм жена. (Явно мъжете все още страдат от предразсъдъци, че една жена не може да е чак толкоз умна.. и "скромна" като мене ) А да не говоря, че първият път, когато стъпих за снимки в телевизия - с моя ръст и красота, ме взеха за травестит.. Ама, то това е друга тема

Честит Имен Ден на всички, носещи името на Християнския Божи Избраник! http://vbox7.com/play:5dfe6ef7

Съгласна съм с вас. Но, Ирина не е изумена от нищо, а е ядосана на човешката нагласа да мултиплицираме негативното в живота ни Смятам, че хората са достатъчно прозорливи да видят и анализират реално ситуацията. И реакцията ни не трябва да е просто преразказ-разсъждение защо така се получава и да заплюем някого като виновен. А наистина да се опитаме да променим нещата - първо в нашия малък собствен свят и обкръжение.. а оттам и цялата парадигма има предпоставки да се промени постепенно. Не зная дали тук проблемът е в типичната ни балканска пасивност и склонност да търсим вината другаде..Но, на практика точно това става. Защото познавам доста родители (и учители!), които са върли защитници на какво ли не, уж недоволстват и пропагандират "какво трябва да се направи и как трябва да стават нещата" - а не поглеждат собствените си деца и нямат представа доколко нещата са се просмукали в собственият им дом, благодарение на персоналната им безотговорност и липсата им на внимание (докато цялата им енергия отива в "анализи" на обществото..). Какъв е смисълът човек да крещи недоволно срещу света, ако не е вкарал ред първо в собствения си свят? Няма как да създадем функционален и градивен положителен модел на света, ако не сме го претворили първо "в" и "около" себе си. п.п. Хрис, мнението ми не беше насочено към теб. Използвах го като пример за мултиплициране. Разбирам мотивите ти да разбудиш вниманието ни към наболелите рани на обществото и съзнанието ни. Възхищавам се на партриотизма и енергията ти.

Уф, Хрис, всичко това е доста тъжно.. Но, не разбирам какъв е смисъла на стремежа ти да пренасяш тук в Портала простотията, която се шири в интернет, както и лични твои чат-проучвания? Ние и сами виждаме каква е виртуалната и земната реалност. Мисля, че акцента на темите не трябва да е в еднотипните негативни примери, с които така или иначе гъмжи живота, а в трансформирането на някаква положителна градивна енергия. Защото, кой знае какво ние не можем да направим като действие (освен да се погрижим за личното си усъвършенстване и да подходим отговорно към това на децата си). Затова - поне да култивираме положителната си нагласа към света и да спираме погледа си само на положителните й аспекти.. (та, поне да не увеличаваме мръсотията като я разпространяваме и обсъждаме).

Най-вероятно е от прекалените емоции (наред с очакванията и разочарования), тежка храна и алкохол. При нас статистиката за смъртността по Коледа не е по-малка от тази по време на Великден или абитуриентските балове. В другите страни - също е пряко свързана с празниците (при американците например, най-много по време на Деня на благодарността и Независимостта). Това на практика изключва мистичния смисъл.. А от личен опит през последните години, мога да кажа и че психотерапевтите имаме най-много работа по празниците

Орлик, желая ти здраве, благополучие и Любов. Нека твоят Път ти носи Радост, Вдъхновение, Мъдрост и Истина. Бъди Светлината, която Си. Наздраве и прегръдки!

Че то навсякъде гъмжи от артефакти - в епосите на шумерите, акадите, египтяните, маите, индийците.. Не само в текстовете и устните предания, но и в рисунките. Лесно ще намериш по търсачките. Аз съм само скромен познавач предимно на египетските мистерии (моля, да не се бърка с "истерии" ! ) и в галерията тук се опитвам да разкажа туй-онуй в катринки и текст