Ирина - Horus - Чебурашка

Мечик, аз казах ли ти на теб - никакво кафе преди сън след септември Гуш!

Орлик, дали пак нещо се джафкаш с мен или аз пак нещо не мога да схвана - но, го отчитам като височайше внимание от твоя страна Иначе, разбира се, че всичко помага - при мен най-вече студения душ

Да Орлик, дали ще наречем нещата по езотеричному или по научному - няма значение. За другото: Телепатията е именно директен метод. В предаването на мисли няма нищо директно, т.к. ако просто мислим за някого нещо - той може да улови нашите мисли, но да не реализира действието. Докато в предаването на намерението - това предполага извършването и на конкретното действие. В първият случай имаме внушаване на мисъл и/или образ, а във втория мисълобраз+действие. Същото е и при предаването на състоянията. Ако излъчваме само определено чувство - другият ще го почувства като наше, а не като свое. А когато предаваме състояние - имаме вече чувство+съпреживяване.

В действителност не съществуват чисто соматогенни, психогенни и ноогенни неврози, а по-скоро само смесени случаи, в които съответно един соматогенен, психогенен или ноогенен момент излиза на преден план в теоретичните схващания и терапевтичните намерения. С други думи: нито всеки метод може да бъде използван във всеки случай с еднакви изгледи за успех, нито всеки терапевт може да прилага всеки метод с една и съща ефикасност. Психосоматичната медицина ни помага не толкова да разберем защо човек се разболява, а по-скоро защо човек остава здрав. Или: разболява се само този, който более. "Болеенето" се проявява в електрокардиограмата като токсин, предизвикващ коронарни спазми, докато "радостта" се отразява като нитрит. Следователно, радостта също може да има патогенно въздействие. От практическа гледна точка, можем да различим няколко групи соматогенни псевдоневрози: - Базедовоидна (лавирана хипертиероза) с психичен моносимптом агорафобия, обективируемо състояние основна обмяна на вещества и терапия на избора дихидроерготамини. - Адисоноидна (ларвирана хипокортикоза) с психичен моносимптом диперсонализация и психичен адинамичен синдром, обективируемо състояние кръвно налягане и терапия на избора дезоксикортикостерони. - Тетаноидна с с психичен моносимптом клаустрофобия Globus "hystericus" и проблеми с дишането, обективируемо състояние Chvostec+K: Ca>2 и терапия на избора калций, дидихидротахистерин, о-метоксифенилглицеринетери.

Ей, ама вие нищо не сте разбрали, значи По време на телепатията не се предават мисли, а намерения. Не се предават чувства, а състояния. Например, искам някой да ми се обади по телефона. Аз не си мисля как той го прави, а го виждам как го прави. Или както е с примера на shining_star. Тя не прехвърля собствени чувства, а внушава състояние. Просто нещата не се разбират правилно, бъркат се понятията - и оттам няма успех. С упражнения и практика, когато се овладее телепатията и започне да се прилага съзнателно и всеки я изпита на гърба си - всичко ще му стане ясно.

Да, ама - не! Често птичката се връща в кафеза, не защото си го обича - а от глад Когато не успее да си намери храна другаде, тя по навик се връща там, където знае, че я чака храна - макар и вече омръзнала.. До следващата възможност

Тогава го остави да си спинка на топличко. Може да пробваш вместо вода, да му дадеш топъл бульон (например, ако ти се намира разтворим някакъв) - може пък да реагира, а и така ще си спокойна, че няма да се обезводни. Дано само не е било ритнато в главата - това не остава белези, но често е фатално за малки котета.. и симптомите често са подобни. Извинявай, че ти давам акъл - но, много се трогвам от животинки и все си пъхам носа.. Моля, утре пиши какво е станало. Спокойна вечер на всички ви, здраве и успех!

Здравей, Vespertine! Въпросното коте, както го описваш - е доста мъничко и е възможно досега за него да се е грижила само майка му. Ако досега, откакто е при теб, не е пишкало - значи то още не може да го прави самичко и това е причината за тиковете (наподобяващи лек гърч). Ако е така - то вземи голям тампон леко навлажнен памук и с продължителни кръгови движение с лек натиск му натъркай дупенцето. Принципно, котетата започват сами да ходят по нужда след захранването с твърда храна. Ако то не яде - значи не е и научено. Тогава, можеш да започнеш постепенно захранване (например с пастет). Също така, не те съветвам да даваш обикновено прясно мляко - то няма да му е достатъчно калорично за растежа, а и ще предизвика колики. Най-добре е (ако сериозно си решила да се грижиш за него и имаш възможност) да даваш бебешки NAN по 100 грама на всеки два-три часа, успоредно със захранването с пастета. Дала си ни малко описание на поведението му - а най-важните показатели за преценка на здравето му са храненето и изхождането му. Ако те са наред - тогава значи пробема е друг и е най-добре е да го види лекар.

Аз като един хипертоник, ще ви попитам – колко от вас имат това заболяване? А колко от вас са минали по всички възможни пътеки за неговото диагностициране и лечение? Защото, мога да се съглася единствено с Мона за някои неща . Всичко е строго индивидуално. Вегетарианка съм от дете, а от десетина години съм целогодишно на “храна за зайци” (разбирайте суровоядство). В менюто ми няма нищо печено, пържено, че и варено. Чат-пат от време на време ям нещо сладко – не, че не мога без тортички и сладолед, но просто не искам да се откажа засега. Не пия кафе, какао, та дори и сокове – просто не ги обичам. Бивша спортистка съм (разбирайте плуване, тенис, Тай Чи). Всяка година правя задължителни изследвания пролет и есен, включително и хормонални. Сигурно съм и единствената луда (поне досега не съм срещала друг), която обича да ходи на зъболекар, ехографи и всякакви –графи и –грами. С две думи – прилежен пациент. Като терапевт пък, знам и колко е важна психическата ми устойчивост – затова редовно си преглеждам и “ку-куто” и си сверявам часовника с колеги. Общата констатация от всички прегледи и анализи – е, че съм здрава като бик. Нямам никакви оплаквания, спя като шамандура, даже и глава не помня някога да ме е боляла. Обаче – високото кръвно е факт. И не се повлиява дори и от лекарства. Нямам и никакви съпътстващи симптоми и ако не го измеря – няма и да разбера, че е високо. За пръв път го констатирах случайно, преди няколко години. От любопитство си го измерих. Нямам представа дали то не е било винаги такова, още от дете – кой ще тръгне да мери кръвното на дете без причина.. И сега не си го меря – какво значат някакви си показатели, ако аз се чувствам добре.. Нямам намерение да влизам и в схемата на лекарствената зависимост. Минах по този път – две години се чудеха какви хапчета да ми изпишат и ме убеждаваха, че ако не ги пия току-виж съм умряла. Е, пих ги. Резултатът беше нулев. Тогава спрях да слушам чичковците с белите престилки и искрено се помолих да ми се изпрати знак и помощ как да реша проблема си. На вторият ден след молбата ми – както си вървях, намерих Пентаграм. Всеки, който някога е търсил Пентаграм знае, че той не се намира на пазара и не се продава - поне не и в приличен вид. Дори и да направиш сам поръчка - най-вероятно ще ти откажат (Знам от личен опит, т.к. в рода ми от руска страна имаме и арменци златари във Варна. Те самите са ми отказвали направата, т.к. нямат калъп). Този, който намерих, е с диаметър 4 см. и е от стомана – бял и изключително красив. Оттогава е неизменно на врата ми. Сутрин и вечер, наред с другите формули – си казвам и тази: “Моето сърце бие ритмично и се слива с пулса на Слънцето. Моето сърце изпраща енергията си по цялото ми тяло така, както Слънцето изпраща енергията си по целия свят”. Може и да си внушавам – не ме интересува – но, се чувствам страхотно с Пентаграма, едно такова уютно и топличко. Пробвала съм да го давам на приятели – но, са ми го връщали, т.к. те пък не се чувстват добре с него. Една приятелка го искаше миналата година за Събора на Рила – после сподели, че за първа година й се струпвали все премеждия там и на косъм избегнала една пропаст в мъглата. Е, впоследствие се разбра, че тя тайно си хапвала месо – а това със сигурност не се е понравило на Пентаграма.. Та, щом са ми го “пратили” на мен - аз си го нося и друго “лекарство” не ми трябва. Пък, ако ще и да си внушавам - не ми пука

Ей Хрис, липсваше ми Отношенията ни с някого могат да прерастнат дотолкова, доколкото и ние растем в тях. На изток има една мъдрост, която гласи: "Потребностите на тялото раждат привличането. Потребностите на духа раждат уважението. А потребностите на душата раждат приятелството. Само трите заедно раждат истинската земна любов". Аз ще стигна и по-далече и бих казала, че с хората, ние се свързваме на различни нива: 1. Физическо (материално) - по привличане във външен вид, статус, възраст и т.н. 2. Интелектуално ниво 3. Интереси - любими занимания, работа, свободно време.. 4. Ценности (начин на живот) - убеждения, вярвания, идеали.. 5. Психическо (емоционално) - способност за създаване на близост, психо-емоционална зрялост, нагласи и реакции.. 6. Творческо начало - таланти, ниво на енергия и трансформирането й навън.. 7. Духовност - следване на Пътя (общо казано) 8. Същност - способността да се свързваме и ръководим от свръхсъзнанието си по пътя към Бог Според това доколко покриваме параметрите на тази скала, дотолкова и връзката ни с даден човек расте, надскача делничният битовизъм на земната любов и се доближава до същността на космическата Любов.

Философското послание на Диоген е, че човек колкото и да търси в четирите посоки на света, може да открие много истини, но истинското търсене на Истината е в "петата посока" - в нас самите.

Всички сме чели много за ползата от лечебното гладуване (и за вредата от самоцелното). На мен лично, не ми се е налагало да го прилагам по здравословни причини, но съм виждала чудесни целебни резултати у мои близки. Веднъж (преди десетина години) опитах за 20 дни, само защото обичам да експериментирам със себе си и да изпитвам да гърба си ефекта от нещата, които научавам. Усещането беше направо летателно.. имах чувството, че не ходя, а хвърча. Толкова ми хареса, че побързах да спра гладуването, защото имаше сериозна опасност да стигна до преждевременен летален изход от този свят. Обаче, това което за себе си съм установила през годините е, че колкото по-малко ям - толкова по-добре се чувствам и толкова повече енергия имам. Защото яденето, всъщност е компенсация на енергия, която бихме могли да си набавим в много по-чист вид от естествените енергийни източници в природата. Например, колкото съм по-активна и работя, колкото повече творя или общувам с хора, природа и животни - толкова по-малко нужда имам да се храня. Работата ми винаги е била свързана с ежедневно общуване с хора, пътувания и творчество - и като журналист, и като терапевт. Винаги съм се изненадвала на мои колеги, когато казват, че срещите с хора ги уморяват и изцеждат. Странното е било, че те нито са били така активни като мен, нито са имали моя маломерен режим на хранене - а са били уморени от всичко. Веднъж и аз имах период, когато изпаднах в хипоактивност, изолирах се от всичко и всеки. Тогава се получи нещо странно: От една страна, това беше период на кристализация на способностите ми от натрупания опит и знания. Но, от друга страна - имах дефицит на енергия, който си беше направо чиста депресия. Тогава, някак неусетно, стана така, че увеличих количеството на храната си и качих малко излишни килца. Въпреки, че при моя "скромен" ръст от 180 см това много не си личеше - някак се чувствах тромава и заземена, нямаше го и дръзновението и вдъхновението, което изпитвах преди. И колкото повече нищо не правех и бях затворена, толкова повече си хапвах.. и нямах енергия за нищо. Затова, моят личен опит ми показа, че храната е компенсация на дефицита на енергия, а не източник на енергия. А, когато се зареждаме от други природни енергийни източници, някак нуждата от храна отпада от самосебе си. П.П. Като казах Източник на енергия, направи ми впечатление картинката, която си е сложила granat1 на красивия еднорог и се сетих за Пегас. `Пегас` на гръцки значи `Извор`. Неземното същество било сътворено от Зевс като подарък за хората. То обичало да препуска волно из Олимп, а там, където тропнело с копито - бликвал извор. Оттам му дали и името. Изворът е в нас самите.

Една от най-близките ми приятелки имаше проблеми по задържането на плода и контракции още в ранната си бременност. Наложи се да излезе в майчинство при 4-тия месец, а лекарите я затрупаха с една камара съвети и лекарства. Тя имаше предубеждения към тези методи и започна да търси алтернативно решение. По една от руските телевизии "случайно" попадна на филм, в който представяха една съвременна московска клиника, в която бъдещите родилки прекарваха ежедневно по няколко часа в басейн с делфини. Беше нещо впечатляващо и изумително - цялостното общуване на плода с делфините на техен си магически език, състоянието му на радост, спокойствие и блаженство, което се предаваше от него и на майката! Разбира се, нямаше как да ни пуснат тук в местния делфинариум да поплуваме Затова Дени си взе музика с делфини. Каза, че усещането е наистина прекрасно.. И така изкара остатъка от бременността си безпроблемно и роди леко по нормален начин. Не мога да посоча точен линк, но диска се казва "Dance of the Dolphins".

Преди време бях една година в институт по козметика, където се провеждаха обучения по различните видове терапии за лице и тяло. Едновременно с това, имаше и работещ салон, обслужващ клиенти. Моята работа по обучението беше подбор на обемния материал, оформянето му в лекции и изнасянето им пред курсистите. Освен придобиване на знания по специфичните терапии и практическите занятия, курсистите задължително изучаваха анатомия и физиология на човешкото тяло и психология на козметика и клиента. Наред с това, нужно беше да познавам състава, свойствата и приложенията на всички видове козметични продукти за лице и тяло. За да мога да информирам и клиентите на салона. Това, което ми направи впечатление, беше разликата в отношението към красотата между тези, които просто идваха да бъдат обслужени и тези, които изучаваха изкуството по подържането на човешката красота. Първите излизаха красиви, релаксирани и доволни от положените усилия на козметика. Повечето полагаха и домашна грижа за себе си вкъщи, обичаха тялото си, харесваха се.. Но, някак приемаха за даденост това, което имат и не се стремяха да го запълнят със съдържание. Отношението към тялото им беше като към обвивка, за която се грижат да бъде в добра форма и визия. Докато вторите, благодарение на придобитите си знания по анатомия, физиология и психология, създаваха у себе си едно уважение към цялостния си организъм, учеха се да се вслушват в него и разбираха, че красотата идва отвътре, от цялостното здраве – физическо и психическо. Да, казват, че красотата е 50% ген и 50% грижа. Някои хора го приемат буквално – и толкова. Но други, осъзнават, че в тази грижа сериозната работа е повече в подържането на вътрешното състояние на организма. Защото не всеки има физически дадености и колкото и да се клепа с мазила или да прибягва до корекции и импланти – няма как да промени черепната си конструкция, която е единствената неподлежаща на промяна и която е отговорна за красивата визия. Но, всеки може да се грижи за здравето и красотата си отвътре. Защото, именно тогава красотата бива цялостна – когато струи отвътре.

Често родителите в стремежа си да бъдат родители, забравят, че и те самите някога са били деца. Забравят, че детето може и да не осъзнава само своите желания, но ги знае . Знае кое му харесва и от какво има нужда. Като бебе то не може да ги изкаже, но ги изразява. После - само си ги показва и казва. Някои деца са любвеобвилни, а други не чак толкова. Затова, според мен, няма универсални правила. Детето трябва да е обект на собствените си желания и нужди, а не субект на нашите. Именно слушайки и усещайки неговите собствени желания - трябва да определим и поведението си спрямо него. Така му даваме точно това, от което то има нужда (а не това, от което ние смятаме, че то има нужда) и го учим свободно да изразява себе си.

Не се тревожи, мила, няма как да ме засегнеш. Дай Боже повече ерудирани и взискателни хора като теб. Вярвам, че това ще повиши нивото на ерудиция и взискателност и на терапевтите към самите себе си. Така нито на хората ще им минават празни приказки и обещания, нито терапевтите ще си купуват дипломите и ценза.

Viki3, по принцип съм съгласна с теб за някои неща, но нека не изпадаме в другата крайност и да не "изрусяваме" нещата.. Има сериозни проблеми, които не могат да бъдат решени нито от арменския поп, селския учител, врачката, съседката или приятелят. Поради тяхната некомпетентност, а често и пристрастност. Не е и етично да се стои само от другата страна на барикадата и да се хули терапевта, без да се познава естеството на работата му. Разбери ме правилно, не защитавам "братята си по оръжие", напротив. Аз също съм в граничната зона - и професионално, и по убеждения. Никой не е безгрешен. Но, да слагаме всички под общ знаменател - надали е уместно.

bsface, хич не ти трябва да ходиш при "ясно"-видци и шаШмани.. За какво ти е да питаш и проверяваш - като отговора е в теб. Ти мислиш за този човек, значи връзката за теб е факт. Ако тя ти тежи или те притеснява - работи по въпроса. Най-чистата работа е самостоятелно свършената. Какво значение има дали и при другия човек има връзка с теб. Нека сам си решава какво да прави, ако е така. Всяка една намеса и режисура от името на другия - е неправомерно вмешателство. Ти си имаш избор как да постъпиш и да се погрижиш за своята половина от връзката, а другият си е негова работа какво да прави с неговата си половина (ако въобще има такава за него). Ритуалите, за които споменаваш, можеш и сам да си направиш. Без значение какви - предметни, мисловни, визиуализационни... Те затова им викат и практики - защото се правят. Ще ти отнеме известно време и труд, но резултатът няма да закъснее. Цялата работа се върши от съзнанието. Всичко останало е само средство за концентрация на мисълта и насочването й в желаната посока. Успех!

Мда.. носиш ли пистолет безотговорно и самоцелно - той рано или късно ще гръмне, подчинявайки се на неосъзнатата потребност на егото ти. И ще гръмне срещу теб самия Добра тема, подканваща към самоанализ на водещите ни мотиви по пътя на придобиване на уменията.

За мен пък въпросът с искането и даването (на каквото и да е), стои по следният начин: Другият има пълното право да си иска кавото и да е и сам да си решава и носи отговорност какво ще прави с това, което му дават. Аз пък имам пълното право да дам или да не дам. Но, реша ли да дам на някого нещо (каквото и да е) - то нямам право след това АЗ да му търся отговорност, да го съдя и да преценявам какво той ще прави с полученото. Ако някой не може да овладее егото си да съди и да преодолее властността си да държи сметка кой как употребява дарението му - то тогава по-добре нищо да не дава. Защото иначе създава програма за идеализация на отношението си и претенция за получаване на компенсация. А това не е наше право. Има кой да съди постъпките - наши или чужди - и това, определено не сме ние. Законът за Даването и Получаването не предполага режисиране на последствията от наша гледна точка. Най-доброто Даване е безвъзмездното. Имаш желание, даваш и после забравяш, че си дал.

Здравей Viki3 и добре дошла при нас и от мен "Превеждам" на разбираем език : "Сетивен пробив" означава наличието на канал за отворена връзка на възприятия. Когато мислим за някого, който физически е далече от нас - ние го "виждаме" и усещаме с вътрешните си сетива. Следователно, при нас има отворен канал за връзка (пробив). Има вариант и при него това да е така - тогава връзката е двустранна и се получава приемане, предаване и препредаване на енергия (информация). Обаче, ако той не мисли за нас и не ни "вижда" - двустранна връзка няма, нито тече двустранна енергия (информация). В този случай, всички наши "визии" и усещания за него - може да са просто плод на халюцинации и/или самовнушение. Не винаги, но в повечето случаи е така. Респективно, и обратното: когато друг някой мисли за нас. Ние можем да му взаимстваме и връзката е факт. Но, може и хабер да си нямаме за това и поради тази причина той да влезе в капана на възприемане на необективна енергия (информация) от нас. Разбира се, има и хора (и техният брой никак не е малък), които преодоляват тези бариери на двустранната връзка и могат да черпят информация за някого и без негово участие и/или знание.

Да, всеки един метод има своите императиви и носи послания и не би следвало да правим класификация. Защото предимствата на всеки са различни. Махалото борави прецизно само, когато изключим мислите и емоциите. Мария Мандаджиева има добри таблици за измерване параметрите на храните, билките, пространството, здравето, и въобще всякакви въздействия. Подобрени версии на таблици бихме могли и сами да си направим. Други методи, боравят именно посредством посланията на мислите или емоциите. Някои хора пък имат вродено усещане за диагностика и преценка, посредством тялото си (т.нар. весцерална биолокация). Но, както каза Диана Илиева в една друга тема - дали ще е махало, карти, звезди... всичко това са патерици, които след време трябва да отпаднат от само себе си по пътя на усъвършенстване на сетивните и извънсетивните възприятия. Единият път за постигането е посредством практиката с даден метод и съзнателната работа. Това настройва съзнанието към по-фини възприятия. А, както знаем - функцията изгражда и органът. Другият път е, когато органът е в състояние на "готовност" по рождение. Тогава той сам има нужда от функциониране и изпраща своите послания по естествен начин. Разбира се, никой не е застрахован от грешки - хора сме, все пак, не сме съвършени. Но, по пътя на опита се учим.

Системен, много си сладък.. Добре де, съгласна съм, че виждането на аурата е все пак някаква екстра и наистина всеки може да се научи. Обаче, както споменах - това нищо не значи и може съвсем да не е обективна диагностика и преценка. Представи си, че даден човек може да е прекрасен, но в момента да е болен или в някаква временна лека депресия. Това неминуемо ще се отрази на излъчването на аурата му - и със сигурност ще те подведе в преценката ти за него, ако се ръководиш само по нея. Или пък виждаш прекрасна светлоструйна аура, но някак се оказва, че индивидуалната ти енергетика не влиза в резонанс със собственика на тази ослепително чиста аура. Тогава какво? Виж, обаче, тази екстра може да има едно добро практическо приложение. Например, когато си купуваш праз. Говоря сериозно. Определено ще ти помогне да си избереш добър праз. Друго кой знае какво полезно приложение на това умение аз не виждам. Защото винаги се ръководя от много по-голям набор от рецептори, при преценката си за нещата (особено при преценката си за това сложно и многоизмерно същество, наречено Човек).

В "Книга на промените" е казано: "Цял един град може да се премести на друго място, но не и един кладенец. Влюбените се срещат, утоляват жаждата си, построяват къща и отглеждат деца около кладенеца, ако поискат. Но, ако единият от двамата реши да си тръгне, кладенецът не може да го последва. Кладенецът на Любовта е в теб самия - винаги пълен с чиста вода. Намери го!" "Любовта няма друго желание, освен да се изпълни." Халил Джубран - "Пророкът"

Позволявам си да пусна тук отговора до всички, които ми писахте на ЛС за повече инфо по въпроса за раждането на Амон. Хор означава “Този, който е горе” или “Този, който е далече”. Божеството се изобразява с глава на сокол, т.к. за птицата се смята, че само тя (заедно със събратята си орел и ястреб) може да гледа Слънцето в очите. Хор е наричан “Бог на Светлината” и е смятан за първият фараон. Фараонът на Египет е негово въплъщение и именно тази божествена същност дава законното основание за владичеството. Очите му са Слънцето - дясното и Луната - лявото. Брат му близнак Сет (в някои източници Анубис) ослепява лявото му око в битката им за господари на Земята. От тогава то става символ на невидимото и непроявеното, окултното и магията. Смята се, че то е обърнато към Небето и малцина търсещи могат да виждат през него. Дясното око е насочено към Земята и е дар за хората, чрез който Слънцето ги озарява по равно. Именно то е проявеният Амон. Анубис – “Черният Близнак” е наричан “ими ут” (в превод “Този, който е облечен в ут” – ут е египетската дума за бинтовете на мумиите). Изобазяван е с глава на черно пустинно куче. Той е бог на мъртвите, претеглящ душите им с перото на Маат (Богинята на Истината). Син е на Озирис (в превод “Седалище на Окото/Ириса на Хор”). Озирис е еквивалент на Небесната Колесница (кораб). Сет – “Червеният Близнак” е Бог на войната, убийството и хаоса. Воюва с брат си Хор в битката за Земята, поробването и унищожението на хората, които Хор е създал. П.П. Всъщност, цялата тази история (която се среща в различните митологии, религии и учения по света с различни имена) за Космос, Колесници, Богове-Близнаци и т.н. на мен ми “мирише” на анунаките.. А на вас?