Ирина - Horus - Чебурашка

Тази китайска стратегема на Сун Дзъ със сигурност се прилага от векове. И какво от това, че отдавна са в ход и всякакви зомбиращи технологии? Тях не можем да ги спрем - че то всичко ни облъчва и зомбира. Но, не е ли по-добре сами да си вземем мозъка в ръчички, а оттам и живота - и така хич няма да ни пука кой какво и кого се мъчи да зомбира. tonika, може просто да си си пренавила машинката за бързи резултати и да си възприела твърде буквално подадените команди за самовнушение. Почивката ще ти се отрази добре, според мен.

Здравей, ris_78! На прага си на някакъв житейски обрат – той вече е започнал, но пълното му развитие очаквай към средата на идната година. Няма да ти е особено лесно, но смятам, че имаш достатъчно сили и решителност да се справиш. Това е важно за теб и от доста време го обмисляш. Евентуалните спънки, които ще срещнеш по пътя си – са от бюрократичен и семеен характер. Това няма да те обезкуражи и ще ги преодолееш. Също така, очакват те и срещи с нови хора – положително настроени, които ще се появят в този важен за теб момент и ще имаш тяхното съдействие, симпатия и подкрепа. Личната ти трансформация ще стане и очевидна, съпроводена и в цялостна промяна в нагласата на околните към теб и на самата теб към теб. Има и някакъв документ, чието му придобиване също е важен етап от тази промяна. Успех!

О, преди да ти е писнало съвсем от мен и отново да ме нариташ да си "правя пясъчните езотерични кули на муренцито", ще си позволя само да защитя и другото си другарче-мускетарче Хрис, дето ми го биеш С мненито си той всъщност искаше да те подкрепи, но както и да е.. пак не се доразбрахте. А аз както и да ти обяснявам, че завършвам магистратура по приложна психология - ти не, та не! Все ме виждаш в ореола на вещица Гуш!

Грешиш Орли, никой не те изкарва черен или лош! Напротив, смятам, че си единственият тук, който смело застава зад името си, образа си и биографията си, който разкрива душата си в цялото й пълноцветие до най-малките подробности. Възхищавам ти се, наистина - и съм ти го казвала и винаги ще ти го кажа, ако поискаш. Именно тази ти откритост ни стимулира да ти задаваме въпроси и да искаме още повече обяснения от теб. Моля те, не го приемай като провокация и не спирай да си така открит и честен. Смятам, че достатъчно съм те преценила като човек, а също и Иво - затова и той те попита дали се шегуваш. Защото никой не очаква от теб да злоупотребиш с хорските проблеми. Поне аз така го усещам. За мен си прав - амплоато ми е компилация от наука и езотерика, от сърце и мозък, от каквото искаш го наречи. Професионалният ми опит е едва от 6 години, а целите ми са именно изграждането на мост между различните измерения. Правя го и ще го прая - на това съм посветила живота си и това е моят смисъл. Там, където не ми достига мозъкът - разчитам на учени колеги, с които работя. Именно от тях научавам как е от "другата страна". През тези 6 години през сърцето ми са минали и достатъчно хора, за да знам и как е от "тяхната страна". Всичко, което споделям си позволявам да го правя, т.к. се базира на личния ми преживян и отработен опит. И колкото и да са субективни - те са ценни за мен, с всичко, което са ми дали. Някои хора обичат да мислят и умуват над прочетените книжки и да предполагат и да се догадават “какво, как, защо, кога..” биха направили нещо. Аз нямам нито време, нито желание за умуване и предположения. Затова, такива като мен (а и като теб) – обичат да практикуват и да се учат на база опита си. И тогава не просто “си мислиш”, че дадено нещо е еди-как-си – а вече “знаеш”, че е така. Такава съм в този ми живот, така е било и в многовековната ми история, откакто се помня. Така е и при теб. Просто всеки избира методите си и пътя си. П.П. Извинявай, ако съм те обидила с нещо. Обичам те.

Това сериозно ли го казваш? Дали всички терапевти го правят? Масова практика ли е? Въпросът не е до мен, но си позволявам да изразя лично мнение. Да, това е масова практика - да се превръща пациентът в абониран за услутите на терапевта, да се протака помощта и по този начин той става зависим от услугата и постоянен източник на средства. Разбира се, ако терапевта е достатъчно търсен - той няма да има нужда да прибягва до подобна тактика, т.к. няма да насмогне да помогне на всичките си пациенти. И именно прилагането на подобна тактика често е критерий доколко даден терапевт е търсен. Според мен, ако терапевта работи на достъпни цени и с времето се докаже като ефективен - няма да е необходима подобна тактика. Наблюденията ми, обаче, са че много "колеги" тръгват с хипер-самочувствие и завишени неоправдани такси и разчитат не на висока посещаемост следствие на високия си професионализъм, а на десетина богати наивници, които да абонират за услугите си в дългосрочен план. Смятам и, че помощтта от страна на терапевта трябва да се изразява в това да помогнем на пациентите си да "се изправят и да тръгнат сами по пътя си", а не "да ги учим да ходят" и да им внушаваме, че без нас са загубени.

Има различни школи, които разделят човешката любов на различни видове: Според Аристотел те са: Агапе – жертвената любов , Лудус – любовта-игра, Ерос – чувствената любов, Мания – неудържима любов, Прагма – разсъдъчната любов, Сторге – любов-приятелство. Според други - има родителска любов, братска любов, романтична любов и любов-самолюбие. Съвременните психолози пък я разделят на: 1.Харесване - отношението, което предполага интимност, но без посветеност и страст. 2.Страстна любов - бурна с голяма отдаденост, заслепеност, обичаният е идеализиран. За съжаление тя е нестабилна. Тази връзка не достига до дълбоко обвързване. 3.Празна любов - продължителна, с взаимоотношения основани на ясни и твърди правила, поддържащи сигурноста. Тя се появява в отношения, които са изградени върху навика и инерционноста. 4.Съдбовна любов - ражда се от дълбоко чувство на страст, което и двамата изпитват един към друг. При нея отсъства сигурноста. 5.Романтична любов - изпълнена с близост, желание за споделяне на интимните преживявания, обагрена със страст, това е любов без обвързване. С времето може да започне да се изпълва с по-голяма загриженост и посветеност на другия. 6.Приятелска любов - отношение, изпълнено с дълбока привързаност, близост, изградени върху уважение с общи интереси, това е стабилна и засилваща във времето любов. 7.Съвършенната любов - идеална връзка, в която се съчетават посветеността, интимността и страстта. Така погледнато, явно можем едновременно да изпитваме различни видове любов към някого.

Идеализмът, според мен, не се уповава "само на личен опит и проверени неща", а на оптимално добри очаквания. На база личния си опит (знания, преживявания и наблюдения) правиш собствени изводи, асоциации и предположения. На база своите такива – аз правя други. И виждам и други нюанси за развитието на дадена ситуация. Чета внимателно мненията ти и се радвам, че изхождаш от оптималното развитие на нещата. Но, понякога забелязвам, че ако очакванията ти не се оправдаят – го приемаш някак мъничко лично. Аз, от своя страна, рядко изхождам от логическите си предположения (съобразно личния си опит) и винаги допускам всичко – и оптималният вариант, и съвсем друго развитие на нещата. Така нямам очаквания, а оттам нямам и разочарования, ако всичко се развие по различен начин, нямащ нищо общо с моят предполагаем сценарий.

В смисъл - книгата има връзка с кореспонденцията ви и от това е породена изненадата ти , или че въобще е издадена на български (доколкото знам, тя има издадени и други книги)

Ти си идеалист, Никола. Според мен в живота нещата са малко по-прозаични и обикновено става така, че най-силно дрънчат кухите камбани..

На мен нищо не ми стана ясно досега lounge, сама преценяваш доколко да си открита (въпреки използването на псевдоним и липсата на лични данни), но не разбирам желанието ти за започване на тема, ентусиазма ти да направиш няколко провокативни копки.. след което да се оттегляш в най-съществения момент от дискусията Подкрепям Орлин, че би следвало едно изказване на се състои от реални факти и конкретика по разглеждания въпрос и съжалявам, че липсата на такива в случая обезсмисля дискусията П.П. Все пак, ако размислиш и се престрашиш - ще се радвам да продължим

Системен, не зная дали правилно ти отговорих и дали ти ще ме разбереш - затова ще опитам да го кажа по друг начин. "Кармична (или родова) обремененост" е преднаучното наименование на "генетична обремеменост". Има се предвид онаследените "слаби звена" по линия на нашите собствени прераждания и по линия на хората, с които влизаме в роднински (генетични) връзки в настоящия си живот. Всички имаме такива "слаби звена", но и в наши ръце е да работим по тяхното осъзнаване и преодоляване. Никола

Здравей Това колоритно съчетание от полу-научни термини означава, че "сензитива", който си питал (ти си знаеш какво си го питал), тактично се опитва да ти каже, че не може да ти помогне, защото сам си си виновен. Това, което остава в подтекста на думите му е, че всъщност той си няма идея как да ти отговори и да ти помогне (толкова му стигат силиците на човека) и се измъква с "умни" думички. Или си попаднал на това в някоя булевардна книга по езотерика (или където и да е) от автор, който се опитва да обяснява сложно простички неща. През последните години този "термин" много нашумя и се използва масово. Мода, какво да се прави. В действителност, той нищо не значи. Защото всички сме "кармично обременени" - тоест, тук сме дошли да вършим някаква работа, да учим житейски уроци и да си носим отговорността от всичко, което правим и мислим и да си понасяме "обременяващите" последствия от тези си мисли и действия. За съжаление, обаче, много хора не се замислят за смисъла на това словосъчетание (а именно, че то няма смисъл) и го приемат за нещо сложнозначещо.

Никола, ама какво си тръгнал да се оправдаваш, че и цял наръч от теми ме караш да чета в твоя защита? Че даже ти се привиждат и някакви заговори и мнението ми „не те изненадва и напълно си очаквал подобен отговор и упреци...Само не си можел да си обясниш забавянето на всичко, след толкова дълго обсъждане...” Понятие си нямам какво имаш предвид, вчера случайно попаднах на тази тема и ме изненада гледната ти точка. Като нормален и свободен потребител – изразих мнение. Къде ти се привидяха персонални упреци – не ми е ясно. Нито имам намерение да споря и да се надцакваме за дреболии. Изразих учудване за метода ти на диалог и това, че вместо да видиш положителното и градивното – погледа ти е все в дебнеща засада кой къде ще се спъне (така го виждам през моята призма, а ти не си длъжен да се съгласяваш с мен). Твоя си работа е дали да се замислиш и защо все те „обвиняват, че джобовете са ти пълни с горчиви хапове”. Щом си харесваш този метод – дерзай! Моите методи са други. Аз вместо да насочвам погледа си в чинията на другите, да им бутам хапчета и да ги меря под лупа, предпочитам да меря себе си и да следя собственото си отношение към всичко около мен. Защото смятам, че от прекомерно вглеждане в чуждото – стигаме до параноя и недоглеждане на своето собствено развитие. Дай да си стиснем ръцете и стига сме издребнявали. Има далеч по-съществени неща в човешкото общуване и смятам, че всички имаме какво да си дадем един на друг.

Никола, аз вярвам в твоята добронамереност, но се учудвам на гледната ти точка. А именно: как така, докато си пускаш въдицата на ретроспекцията – все хващаш само неща, за които да критикуваш? Как пък не видя колко много всички са израстнали в житейските си, интелектуалните си и духовните си търсения – и не направи темата с такава насоченост, зарадван от това? Също така, ти сам си даваш ролята на "Огледало, Коректор.. или друго", без никой да ти я иска. Думи като "на мен хич не ми е приятно да изпълнявам тази роля" и "Вече съм се примирил обаче, защото оценката "от Горе" е по важна, нали ?" - звучат като на мъченик, жертва на собствените си намерения. Чиито намерения, обаче, е твърде спорно дали са "оценени от Горе" и доколко собствената ти представа за това кое се оценява "от Горе" е правилна. Ти като имаш нужда да си правиш някакви ретроспекции, инспекции.. (и каквото е там) за разни минали хорски конценпции – прави си ги наум. Какво си тръгнал да чоплиш хората? И защо си мислиш, че тях ги интересува субективния ти и пристрастен анализ (а той си е очеизвадно такъв)? Пък и какво значение има кой кога какво е писал? То си е било валидно за тогава. Ако някой има нужда нещо да сподели за себе си – ще го направи, ако сам го иска, а не защото ти му държиш сметка за това. Дай сега да вземем да подскачаме на едно място и да се въртим в кръг, докато си изкопаем дупка, която да ни зарине целите – само, защото сме казали нещо някога и да си сложим наочниците, за да изглеждаме в твоите очи “ретроспектирани” (това малко ми звучи като Експедицията на Мечо Пух до Северния полюс). Нима ти самият знаеш какъв ще си утре? Защото аз не знам и не искам да знам. И това му е хубавото на живота – вечните метаморфози, през които минаваме.

Ами, трябвало е да съм Водолей, но се раждам по-рано - в средата на 8-мия месец и съм Козирог. Не разбирам от астрология, никак. Знам си планетите коя къде е, но не знам какво значат. Имам във Водолей - Венера и Меркурий. Луната и Юпитер са в Риби, а в Стрелец имам Асцендент, Марс и Нептун. Уран май беше в Скорпион.. Ей, тук стана доста задушевно

Их значи.. не мога да устоя. С милите си думи, направо ме гъделичкате да ви покажа и Унуфренцето Той се роди тази пролет и от цялото му семейство оцеля само той и майка му. Тя роди отново и преди два месеца - но, пак й убиха котетата..

Лелееее Никола, чета и не вярвам на ушите си Каква е тази дребнавщина и праволинейност, бе човек!? В качеството си на какъв правиш ретроспекция на хората!? Нима на тебе всичко ти е наред, та си тръгнал да хвърляш камъни срещу другите!? Какво значи" еди-кога-си си писал еди-какво-си, а пък сега това-онова"!? Че ние всеки миг сме различни. Всяко наше дихание, всеки срещнат изгрев, залез или човек - ни променят. По-скоро тежко на този, който си остава в мъничката си мрачна кутийка на собствените си предубедености и се опива от грандоманщината, че държи кранчето на топлата вода и смята, че правотата му е константна абсолютна величина. Я се вземи в ръце, усмихни се на хората и гледай по-ведро

Не е задължително Патологични физиологични промени в един здрав (психически, че и генетично) организъм, могат да настъпят, ако щеш и от климатични промени

Извинявай Добромир, сега видях, че си ми задал въпрос. В горната класификация (както я наричаш), става дума за соматогенните псевдоневрози. Имам предвид, че не винаги психичните конфликти се превръщат в соматични симптоми. Често заболяванията са си резултат просто от физиологични фактори.

granat1, примерите, които даваш са изключително интересни (и показателни) като психологически казус - с въпросите си, които задават Доколко човек, поставен при екстремни условия, може да се отклони от нормалните си при други обстоятелства поведение, мислене, реакции..? Доколко човек е податлив на социалните (групови) фактори и средата, в която се намира и доколко те оказват влияние на поведението, мисленето и реакциите му? Доколко човек може да бъде манипулиран, чрез лишаване от подръжката на биологичните му физически нужди? Доколко въобще човек запазва идентичност и устойчивост на убежденията си и поведението си при независещи от него екстремни обстоятелства? .. и още.. Моето мнение е: Да, не можем да правим сигурни и твърди предположения.

Мда.. както и да го погледнем - и откъм психоанализата, и откъм духовните науки - щом сме тука на Земята, значи не сме чак толкова чистички и невинни Иначе, просто нямаше да сме тук. А детето, колкото и да не осъзнава природата на своите желания - това не прави тези желания "възвишени и чисти". Намеренията му, може би, донякъде. Но, не и природата на желанията. Дори и да погледнем нещата от ъгъла на това, че въплътената в него душа преди също е била в човешко тяло, имащо и преживяло същите тези желания и преди. Да, у децата, връзката на тази душа с по-висшите светове може да е по-силна (макар и неосъзната) - но, пак всичко е строго индивидуално. У зрелият човек - още повече е индивидуално. Особено съзнателният избор да приеме желанията си, нагоните си - такива каквито са - и да ги култивира и трансформира в по-висши и творчески импулси и прояви.

Хей, така както го описваш - прилича на моя Нунинтрол Ето ни нас двамата: Той е на шест години и половина и живее при баща ми. Роден е в апартамент и винаги е живял в апартамент.. и хич не е залинял, напротив - страхотен тайфун е Но, наистина е най-хубаво, ако котетата си живеят свободно в двор. Аз си отглеждам и такива и виждам разликата. Унуфри (един от любимците ми) е много по-контактен, гальовен и т.н. Е, рисковете са повече за тях, когато са навън, но пък свободата си е свобода..

Много се радвам Гушни го и от мен. Какво име ще му дадеш?

Не Орлик, телепатията не е магия (това ти го каза по-горе). В основата на магията лежи трансформацията, а в основата на телепатията – резонанса (общо казано). Те не са и нещо “делнично за всички ни”. Да, някои хора го правят, без да го знаят. Други се учат да го правят, а трети – съзнателно го използват. Вбъдеще, когато стане “делнично за всички ни” – голяма част от тези “всички” просто няма да са тук. Поради простата причина, че те не биха оцелели на подобни честоти на вибрация и не биха имали шанс. Когато всеки започне да “вижда” съдържанието на другите – от самосебе си ще станем много по-внимателни и съпричастни един към друг (както загатна и xameleona). Делнични примери за телепатия и телеестезия: Срещу мен стои човек и ми говори – и аз знам дали ме лъже или не (стига и той да го знае). Или нищо не ми говори, даже може и да не ме вижда – но, аз мога да “виждя”, че в този момент той се тревожи за нещо (информацията за какво конкретно той мисли, идва сама). Представи си го като все едно да разполагаш с оптика за далечно виждане, която действа и като сонда. Или срещу мен стои пациент. Той мисли за проблема си такъв, какъвто е в неговата глава. Може да мисли и как да ме излъже, че има проблем. И аз “виждам” целият този процес, ставащ в главата му. Важно! Телепатията диагностицира и предава информацията такава, каквато е в главата (съзнанието и/или подсъзнанието) на отсрещният. Но, не е гаранция, че тази информация е обективна. Просто това е информацията, която другият има в себе си (за себе си, за другите, за света..) Телепатията е нещо като получаване на огледален образ или ксерокопие на информацията от главата на другия. А процесът на предаване на информация – се нарича телеестезия. Отличен пример за това е когато си отвориш хладилника и видиш, че вътре няма това, което търсиш или хлябът вкъщи е свършил. И ти се прииска другарчето, с което живееш, да купи хляб (или друго) по пътя към дома. Делничен пример за телепатия-телеестезия: Или така да си “поръчваш” подарък. Например, наближава рождения ми ден и аз съм си харесала един намордник, който ми е точно по калъп – един такъв синичък, мекичък.. И си викам:”Я да вземе Орлин да ми го купи за ЧРД!” И, о чудо! Ти прихващаш инфото и ми го купуваш. Чиста работа – хем аз доволна, хем ти няма да се чудиш какво да ми подариш (Повечето така наречени “ясновидци” всъщност боравят с телепатията, получават информация за намеренията и желанията на клиентите си /дори и клиентите да не осъзнават ясно желанията си – те са в главата им!/ и после внушават самоизпълняващи се пророчества. Въпросните “ясновидци” също рядко си дават сметка, че боравят с телепатия /къде ти толкова мозък у селската врачка!/ и си вярват, че са успели да предскажат бъдещето.) Делнични примери за магия: Всяка една съзнателна трансформация на нашето състояние (физическо, емоционално и психическо).

xameleona, абсолютно! Много хора се плашат от думи като магия (телепатия, внушение..) - т.к. не познават от какво естество са. Всъщност, те ги интерпретират погрешно като жажда за власт, "любов", пари.. и щом попаднат в техният плен - към света тръгват с "тигрови крачки". Но, в един неизбежен момент осъзнават, че на "хищника" в тях - те са всъщност същинската плячка. А относно питането на търсещата1: Надявам се, че нямаш намерение да му внушаваш неща, против волята му. А каква е волята му - той сам трябва да реши. Защото всякакви други твои сметки, ако са егоистични и неправомерни вмешателства - рано или късно ще се разбият на пух и прах и ще те затрупат с отломките на неразумните ти желания