Ирина - Horus - Чебурашка

Хей, mecholari, липсваше ми ЧНГ, здраве и Любов

Въпросните полигамни общества от европейска гледна точка може да не са особено развити икономически, морално или каквото е там, обаче от гледна точка на разбиранията си за свобода, уважение към другия, съпричастност и т.н. - май са по-напред от нашите модели. Имам приятел лекар, който от години работи в Африка и прилежащите й държави. В момента е в Конго и това, което ми разказва за наследниците на зулуската култура - доста ме изненадва. Въпросната полигамия (нямам предвид някаква сексуална разюзданост или перверзия), според мен, много повече позволява в отношенията да има "въздух", да не се вкопчваме един в друг "докато смъртта ни раздели" и други подобни заблуди. И така като гледам, ако изходим от това, че всяко едно физическо заболяване започва от някаква психо-емоционална причина - може би, следва да се замислим защо всички проблеми в пикочо-половата система са приоритет на негово величество расовия европеец, радеещ за вкопчването в брака.

Кривотия Естествено, че нищо от това не е задължително да стане - не го приемай чак толкова дразнещо това, което ти казвам. Ти споделяш открито, аз пък решавам да отговоря - какво толкоз Сънищата са някаква си там проекция на подсъзнанието и аз просто анализирам какво подсказват. Разбира се, това не значи че първо - те са компас за бъдещите ни постъпки, и второ - че човек си дава сметка за дебрите на подсъзнанието си.

Хрис, кой е тоя политик Май скоро ще сатнат явни някои негови дела, вършени "на тъмно".. А ти, когато с изострения си нюх, го разбереш - сподели го и с нас. Знам, че си изключително честен и не обичаш непочтени неща, обаче все пак на един от изпитите си сериозно ще се изкушиш да "минеш на тънко".. Внимавай и с предоверяването към хора, които смяташ за авторитет в очите ти. Възможно е да се разочароваш от тях. Както и по задължение и от куртоазия недей да се чувстваш длъжен да търпиш нечие поведение. Определено ти предстои разочарование, заради добрината ти и опитите ти да намериш общ език с някого - не си струват усилията, според мен. В крайна сметка, ще ти писне от компромиси.. и всичко ще си дойде на мястото.

Станимир, отлично те разбрах - просто исках ей-така кавалерски да го уточниш отново.. и просто да те разприказвам, защото ми е приятно да те чета Да, докато не постигнем своята цялостност - Умът (Мъжът) ще има нужда от струните на Сърцето (Жената), а Сърцето от управлението (не звучи грубо) на Ума.

Извинявай, ти за Бог ли говориш? Или за мъжът - като обитател на тази планета, равнопоставен на жената и детето? Защото за мен той е точно такъв. Някакси понятия като "отговорен за чужди грешки (ако въобще имаме право да съдим някого)", "управление" и "поверени неща" - ми звучат доста атавистично.. и обидно спрямо въпросните "поверени неща". Извинявай, аз в качеството си на такова едно "поверено Нищо" искам да попитам все пак какво имаш предвид и нужна ли е подобна класификация

Дъщеря ти е вълшебница..

Klaudia, думите ти ме поразтърсиха.. Да, права си. Благодаря за лъчът, който ми посочи там, където аз виждах сянка.

Знаеш ли, и аз съм забелязала същото. Много вярващи хора изпитват едно своеобразно чувство за вина за някое свое минало дело. Тогава, според следваните от тях религиозни доктрини, би трябвало да получат наказание или възмездие. Така идва и страхът. Някак от едно такова натрапено им чувство за отговорност, изопачено до категория "грях".. Нямам предвид, че така е при баба ти - просто така са ми споделяли други хора.

Хрис, имаш уникалната дабра да ме обръщаш изоткъм хастара - в добрия дълбокомислещ смисъл, разбира се Благодаря ти за което Май наистина е нужна специална нагласа, следствие от лични прозрения и пробуждания, за да стигнем до извода, че страданието може да е път към учене, но със сигурност не е единственият възможен. И тази нагласа идва наред с подхвърчането ни "елегантно" на по-високо ниво, както ти се изрази. От друга страна, наистина не е и нужно лично да преживяваме нещо, за да се научим. Например, да си завираме муцуната в локвата на житейски излишности, за да разберем естеството и предназначението им. Има неща, които аз лично не виждам смисъл да бъдат преживявани или опитвани, защото надали всичко по пътя ни си струва урокът. В този смисъл, смятам че си абсолютно прав, че за много неща достатъчно прозорливият ум може да се догадае и само като ги наблюдава

Ами, аз не смятам, че духовното ниво в случая има някакво значение. Често духовният човек е в пъти по-доверчив, та дори и наивен в сравнение с останалите, да не говорим и че обикновено си пати от добрината. Често и в житейски и социален план най-практични и прагматични са не-духовните. По-скоро духовността има някакво значение в причинно-следствените връзки и в последствията от грешките ни. И тук противоречията са доста. На духовният човек много по-малко неща са му позволени.. Също така, не е и задължително да учим уроците си и да трупаме опит по пътя на страданията. Това е натрапен модел, посредством който си самонавличаме съответните страдания, благодарение на собствените си очаквания и предположения, че "така трябва".

Според мен, в основата на страха от смъртта е страха от неизвестното (за атеистите) и страха от новото начало (за останалите). Този страх към неизвестното и/или новото начало съпътства човека през целия му живот и толкова е пропит в гените му, че той го проецира и в представите си за смъртта. Иначе, надали в смъртта има нещо страшно - всеки има някакъв спомен или поне някакво преживяване, когато е бил на прага на това изживяване. Аз поне съм се давила като дете поне десетина пъти.. Мнозина са преживяли и по-страшни неща. И всички споделят, че паниката идва не от мисълта за смърта, а от чувството за загуба на контрол над живота. Защото всички обичаме да си въобразяваме, че държим живота си под контрол Защото, колкото и да знаем, че има живот след смъртта, то за мнозина живота преди смъртта е толкова прозаичен, че въображението им ражда предполагаеми страхове и кошмари.

Край! Ти ме вдъхнови! Още утре си подбирам един впечатляващ екземпляр, кръщавам го Фадил Първи (ами.. звучи някак фараонски, нали ) и поставям началото на династията П.П. А и Лападунди Нунинтрол е свикнал да му прелитат покрай ушите и няма да му направи впечатление

Диде, току-що видях поста ти.. държейки една миризливка Телепатия! И аз си ги гушвам в шепи и ги пускам навън. Обикновено ги намирам в мушкатата си - явно търсят през зимата топло място и променят цвета си, ако ги оставя вкъщи да се самоотглеждат. Всъщност, не ти ли приличат на мънички скарабеи? На мен да

Относно близнаците: Обикновено близнаците се възпитават да правят всичко заедно. Другите хора, дори родителите им, са смаяни от тяхната прилика и наистина ги подкрепят да действат като едно лице, вместо като две. Това често води до близост, която е далеч над повечето човешки преживявания. В резултат на това, двамата близнаци и хората около тях са склонни да вярват, че те са истински феномени. Всички изследванията (научни и езотерични) на свръхсетивното познание, показват обаче, че близнаците са склонни да мислят по сходен начин и да реагират едновременно, но техните психични способности не са по-големи или различни от тези на другите хора.

Егрегорът възниква тогава, когато голям брой хора започват да мислят по еднакъв начин и отделяната от тях еманация се обединява и обемът й достигне до определени размери. Само че, материята на мисълта е много фина и обикновено не се възприема от нашите груби сетива (и изключение на случаите на спонтанна телепатия или ясновидство). В психологията подобни моменти на получаване на дългоочакваното решение или откровение, се наричат озарение или инсайт. Почти във всеки момент, който и да било от нас, се намира във връзка с един или няколко егрегора, в зависимост от състоянието на мислите си. Ние можем и съзнателно да избираме с какви егрегори да се „сприятеляваме”. Това става посредством вслушването в сигналите около нас. Защото към нас постоянно тече информация за всичко, просто не за всеки човек тя е явна и не всеки е свикнал да я отчита. Много ми е трудно да обясня как точно става локирането и разшифроването на тази информация… Разбира се, съществуват всякакви обсянения – и научни и езотерични.. затова можем да разсъждаваме до безкрай. Но, освен теоретични постулати, това не би било нищо. Практически ми е трудно да опиша процеса, т.к. при мен той е сведен до автоматизъм. Никога не съм полагала усилия да се уча да го правя и не съм искала да мога да го правя – просто го мога и го правя от самосебе си. А как да обясниш нещо, което не си учил и не помниш пътя на придобиването му, защото винаги е било част от теб? Аз поне не мога да го обясня, а и обяснението не гарантира разбиране или можене.. Ако някой тепърва върви по този път към учене, откриване, придобиване и развиване на тези умения – нека сподели как се учи, ако му е ясно. Сигурно е както при ученето на език или изкуство.. не знам.

Ясновидството може да бъде спонтанен акт, а както и съзнателен процес. „Орган” на ясновидство може да бъде и кожата, и каквото и да е. Но, това не значи нищо, т.к. от съществено значение е как съзнанието ни възприема и интерпретира тази информация – и именно това е индивидуалното и определящото. Нивото на нашата енергия определя и изпълнението на „поръчките” и скоростта на тяхното изпълнение. Хората, които си взаимодействат с високочестотните енергии, се явяват най-мощните получатели и творци на събития. (Друг е въпросът, че подобни хора, когато влизат във взаимодействие с тези енергии, тях престават да ги вълнуват обичайните човешки грижи и желания – някакси така се получава.. ) За останалите хора – достатъчно е да имат високо ниво на енергия само в онези моменти от времето, когато боравят с тази фина материя. И затова – придобиването на високочестотната енергия зависи от определени практики (чисто съзнание, чисти мисли, чисто тяло и т.н.). Обаче, хората обикновено изцяло се отдават на властта на емоциите и искат да постигнат всичко наготово. Мислят си, че като знаят теоретично нещата – това е достатъчно. И не правят никакви „жертви” да променят навиците си и поне да водят здравословен живот, да съблюдават какво ядат, пият и т.н., да извършват определени духовни практики и упражнения. Така изразходват енергията си за размишления и преживявания, които не са достатъчни за промяна и придвижване по жизнената линия на собствената си еволюция. Колкото по-мощна и чиста е нашата енергетика – толкова по-лесно ще се реализират нашите желания и толкова повече ще сме свързани с високите измерения, отговарящи за процеса на творчество на съдбата. Обаче, с умуване не става – иска се работа и цялостна промяна в начина ни на живот, навиците ни и житейската ни парадигма като цяло. От друга страна, със свойствената си смонадеяност, имаме навика да разглеждаме останалите хора като отделни личности, които извършват определени постъпки (добри или лоши - от наша гледна точка). Е да, ама и най-лошият човек е свързан чрез невидими нишки с нас. Как? Посредством въпросните енергийни егрегори. Затова, когато неочаквано някой в обкръжението ни предприеме своите действия, той предизвиква раздразнението им и те от своя страна започват да търсят начин да укротят нервака и нарушителя – тоест и нас в това число. Това означава следното: Работата на мисълта е много важна, а също и правилно организираната дейност и формирането на нужните ни събития. Ако наред с мисълта не предприемем реални ходове (в съответствие с вътрешното намерение на отсрещния, а не с нашето) – нищо не става. Обаче, хората са упорити и се стараят да се ръководят в действията си само от своите идеи и планове. Затова реализирането и получаването на информация за събитията се проточва задълго. Егрегорите са същности от астралния и менталния план и се състоят от вещества (общо казано), отделяни от хората в процеса на размишления и емоционални преживявания. Тези вещества са доста разредена субстанция и колкото и да са мощни – те не могат самостоятелно да повдигнат дори и перце. Затова техните инструменти са именно нашите мисли и емоции, а средствата с които постигат целта си – като намират подходящи изпълнители, резониращи с тези вибрации. Така те могат да бъдат наши врагове, но и наши съюзвици – в зависимост дали им се противопоставяме или съзнателно ги използваме за наши цели.

Разбира се, че всеки орган (бил той физически или астрален) си има свои уникални рецептори, с които диагностицира определен набор от параметри в заобикалящата го среда и играе ролята на своего рода транслатор на данни. Мозъкът синтезира тази получена комплексна иннормация като краен продукт.. Но, хората рядко си дават сметка откъде (от кои сетива) е дошла информацията в главата им. Разбира се и че само малцина могат да разшифроват тази информация и да я съотнесат към съответния сектор, с който е свързана. Въпрос не толкова на развити сетива, а на .. мозък А относно въпросните атрибутивни свойства – то, като се има предвид коя „чакра” за какво отговаря, лесно можем да се досетим, че и естеството на необходимите култивирани качества ще е различно.

Всяка чакра (за удобство използвам този преднаучен и популярен термин), дава своя специфичен принос към цялостното трансцендентно изживяване. Очевидното сравнение между разцъфването на тези чакри и законите за природното развитие, проявяващи се в цъфтежа на цветята, са вдъхновили древните мислители да нарекат тези органи на ясновидството "лотоси". Въпросните дремещи способности биват разбудени от развиването на специфични умения, от придобиването на нравствени качества и овладяването на тайните процеси в човешката душа. Всеки център "дава плод" в резултат на придобиването на определен брой атрибутивни свойства. Например, будисткият Осмостепенен път води към придобиването на осем качества, благодарение на които осмолистният лотос (асоцииран с щитовидната жлеза) разцъфва и предизвиква видения. Всеки от тези "органи", разположен в една от седемте ендокринни жлези, предизвиква различен тип видения. Например чакрата, разположена в тимуса, позволява появата на видения за променящите се чувства и нагласи на другите хора, а десетолистният лотос, разположен в слънчевия сплит, "отваря листенцата си" за визии, свързани с дарбите и способностите, и позволява общуване с духовните същества. Други центрове разкриват скритите мотиви и помисли на околните и животът на напълно непознат човек се превръща в разтворена книга

То така е най-добре като стане - взаимно да се изпогазят.. и по-добрият да победи.. рано или късно.

Поздравления, Гарванче и честито! Усещанията ти, интуицията ти и всичките ти възприятия се развиват все повече, ставаш все по-отворена и слята със света около теб, придобиваш мекота и готовност за промяна. Очаква те и.. любов Успех, Вяра и Светлина по пътя!

Като е тръгнало да се поздравяваме, искам да честитя и на всички именици, които ще празнуват след полунощ! п.п. Хриско, обичам те много и ти благодаря за безценното ти приятелство.

Божидар Понеже, въпросът с ЧРД-то е спорен.. да взема аз да честитя на Митра, Озирис, Серапис, Дионисий..

Вярно е. Той служил като военен куриер, който пренася съобщения между щаба на полка и предните части. В мирния свят Хитлер бил парий, но по време на войната той се чувствал до голяма степен реализиран, като човек, който тежи на мястото си. Но той не бил тласкан от силен прилив на патриотизъм, както погрешно смятат мнозина. По-реалистично би било да се смята, че той възприемал войната като възможност да изпита вярата в собствената си съдба и при всеки удобен случай отправял предизвикателства към закрилата на "провидението", което според него го защитавало заради световната му историческа мисия. А трудностите на ежедневието в окопите той считал за възможност да развие у себе си качествата на волята, необходими му, за да се превърне във вместилище на неумолимия дух, който бил надвиснал над него и се опитвал да обладае душата му (според собствените му думи). Никой от съратниците му по оръжие не бил в състояние да възприеме свръхчовешката сила на волята му и самодисциплината, която му помагала да приеме съдбата си, без да проявява слабост или да се оплаква. Така бил удостоен с ордена "Железен кръст" първа степен - най-високото отличие, което можел да получи обикновен ефрейтор в немската армия. Потвърждение за получената награда, но не и описание на подвига, заради който е била присъдена, откриваме в официалната история на полка. Според широко разпространеното мнение Хитлер получил ордена, еквивалент на британския Викториански кръст, за един удивителен подвиг, когато съвсем сам, въоръжен единствено с пистолет, той пленил един френски офицер и петнайсет от подчинените му.

Издигнали са го хората, които са знаели това, и именно заради това "Следвайте Хитлер! Аз го посветих в тайното учение, отворих органите на вътрешното му зрение и му дадох средствата за общуване със силите. Не скърбете за мен: вероятно съм повлиял на историята повече от всеки друг германец." - Това са думи на Дитрих Екарт, изречени непосредствено преди смъртта му. Той е един от седмината основатели на нацистката партия и този внушителен баварец бил известен като поет, даровит писател и историк, бонвиван и любител на хитроумните разговори. Онези, които са го виждали привидно отдаден на веселбата в мюнхенските кръчми, нямало откъде да знаят, че зад веселата външност на този армейски ветеран се крие всеотдаен поклонник на Сатаната, висш адепт в изкуството и ритуалите на Черната магия и централна фигура във влиятелния и доста широк кръг от окултисти - обществото "Туле". Истината е, че Адолф Хитлер получил заповед от разузнавателния отдел на армията да стане член и да превземе лидерския пост на Германската работническа партия. Осведомили го как точно самите военни са предизвикали повторното учредяване на партията с намерението да я превърнат в най-силното самостоятелно движение в Германия. Хитлер получил гаранции от генерал Еп и неговия помощник - капитан Рьом, че ще му бъде оказвана цялата необходима финансова подкрепа, както и допълнителното обещание, че редовните войници и ветераните ще подпомогнат първоначалното набъбване на членската маса на партията и ще бранят първите й публични прояви от "злостната намеса" от страна на комунистите. Налице били и други важни фактори, които Хитлер внимавал да не споменава в „Моята борба", освен истината, че се е издигнал в политическата власт като подчинен и представител на армията. Фактът, който най-силно се опитвал да премълчи, бил, че комитетът и четирийсетте от първоначалните членове на партията били членове и на най-силното окултно общество в Германия, което също било финансирано от Върховното командване - същото общество "Туле".