Ирина - Horus - Чебурашка

Елфи, то и аз не успявам да събера всички нито пък да изчакам да дойде ред да ходим в гората Понякога се налага преждевременно да ги горя с разни други неща (също и като изтупам хралупите и одеялцата на домашните любимци) - и печката или домашно запаленото огънче (имам си една тенекия за случая) вършат чудесна работа. Пък и знаеш, че мисълта, с която се извършва даден ритуал е по-важна от самите детайли в него.

Ами, не знам дали е подходящо тук и дали има значение за някого, но ми се иска да споделя собственото си състояние в момента, защото ако някой може да го разбере – то това са хората тук. При мен в последните години в такива дни (обикновено след втория-третия) се появяват желания за „чистене” – буквално на всичко. Сякаш всички натрупани потиснати чувства и желания набират енергия да излязат. Всичко, което съм натрупала през годината като излишества от предмети, вещи, дори и отношения, както и всичко, което съм недоизказала и потиснала като изява – сега просто напира да се прояви. И това желание сега е по-силно от мен и ако допреди тези дни съм го пренебрегвала или по някакви причини и съображения не съм му обръщала внимание – сега вече не мога (а май и не искам) да го спра.. Обяснявам си го с това, че това физическо прочистване, което става в тези дни – води до подчиняване на човешкото и физическото пред по-висшото и съкровено желание на Азът, който поема кормилото безпрепятствено и иска да освободи и прочисти и себе си. Напоследък сънят доста бяга от мен и до късно чета и пиша. После, сутрин ставам по-рано от обичайното и започвам да тормозя и ръчкам всички около мен.. Днес ме обхвана мания да чистя и да изхвърлям и досега напълних догоре почти два амбалажни чувала с всякакви „куклички и парцалки”, бележки и творения, събирана коса, нокти и дрехи.. С една приятелка (също „пироман” като мен ) имаме „хоби” на три-четири месеца да ходим на Караач-теке тук до нас и да си правим малък горски пожар от събраните излишества – и въпросните чували, заедно с нейните, които тя също подготвя тези дни, ще ни свършат добра работа. След пожара ще си правим и деспачо за годината. Имам да „доизчиствам” и някои неща в отношенията си са някои хора. И се подготвям да им се обадя и да приведа в ред нещата и там.

Честита рождена годишнина, Хриско! Посрещни я с радост и надежда, изживей я в щастие и Любов, изпрати я със здраве и верни приятели до теб. за Теб: Ще си помислите, че аз съм син на звън дъждовен и на песен птича – а аз съм само тъжен арлекин, дошъл със сребърната дреха на смеха да ви облича. Вървете с нея през най-сивите си часове и нека вятърът на радостта да я издува – към други помисли, към други брегове – с нозе побити нека бъдният ви ден пътува. На тебе щедрия, на тебе – злия, на тебе – овъгления като хартия, върху чиято мъдрост огънят пълзи; разискрен като уличните водоскоци аз преподавам тъжните уроци – умей да се усмихваш през сълзи! Обичам те и ти благодаря!

Ти май имаш проблеми и с бутоните за цитиране.. Относно поговорките: "Нужна е храброст, за да се опълчиш срещу враговете си, но също толкова, за да се опълчиш срещу приятелите си"

Точно така я разбирам и аз - никой не говори за случайни технически грешки или клавиатурна дислексия, които всички правим бързайки. Приемам и констатацията на Хриско, че тук сме рядко срещана културна и грамотна аудитория. Темата е да говорим по принцип за тенденцията към опошляване на българския езика и за това, че подобряването на собствената ни култура зависи от нас самите.. Език се учи не само с четене, а с писане. Също като Мона имам "дефекта" да получавам едно такова дискомфортно чувство, когато се сблъскам с този "феномен" на свръхдоза опростачване на езика и правописа. И трудно ще се насиля да повярвам за нормално един човек да е хем интелигентен, хем неграмотен - е, аз не съм срещала такъв хибрид досега! Тук се споменаха и разни светила от литературата, които видиш ли, не блестели с високи оценки.. Да, факт е. Но не е вярно, че всички са били неграмотни. Също така, наличието на творчески гений и талант, далеч не е предпоставка за интелект или морални качества - напротив, историята го е доказала. Има и друго - речевата и писмената ни култура не само, че твърде много е спаднала, но и отдавна се е наложил речевият сленг и чуждиците. И в един момен, просто вече не знаеш кого имаш насреща, а камо ли пък той самият да е наясно днес в кой филм и в коя роля се е вкарал...

Едно време (само допреди десетилетия) хората обработваха земите си - с пот, а не с пестициди. А сега ги продават на чужденци - и после се угояват пред телевизорите с парите от продажбите, преживяйки полуфабрикати. Викат "ох" и "ах" - и търчат до аптеката за лекарства да се лекуват от угояването и болестите си

http://www.youtube.c...h?v=cz2fwQYfv98

Да, поредицата на Милан А. Миланов „Тайните подземия на България” (досега са излязли четири части) е наистина изумителна – много повече от историческа книга, носеща ценни космически послания. Няма как да се опишат с няколко думи всички разбулени загадки в нея. Любопитно е и, че авторът в част втора (глава „Антимис”) разказва за приятелството си с Борис Николов, един от най-близките ученици на Учителя и споделените от него знания и тайни..

Локумът има доказани свойства, права си. Чувала съм за успешното му прилагане при гнойни и мастни топчета, врастнал косъм, а в съчетание с индрише и разтопен на водна баня - като средство за прочистване на поликистозни яйчници с напоен в сместа тампон.

какво да ти кажа... поне двайсетина са - затова, всяко име е добре дошло Сигурно има и женски, но не ги различавам. Всъщност, различавам само едно мъничко.. и съм го кръстила Евстатий

Атлантида... нямам думи Специално за теб - един страхотен глас и мъж: http://www.youtube.c...h?v=jx9tMk3qoZI

Петър Димков препоръчва сутрин нагладно в продължение на една седмица да се изяжда по едно листо от живовлек (без значение дали е широколист или теснолист). Действа - изпитано е. Нали знаеш, че покрай мене е пълно с мъже (а хемороидите са приоритет предимно на мъжете) и винаги се запасявам - лятото си събирам листа, измивам ги и ги слагам във фризера. Ако нямаш, ще ти пратя по пощата Чувала съм и че меда помага, но не знам как точно се употребява и дали самостоятелно.. въпреки, че се досещам

„По улице моей” · Автор текста: Ахмадулина Б · Автор музыки: Таривердиев М. · Исполняет: Резникова Анна По у лице моей который год Звучат шаги мои друзья уходят Друзей моих медлительный уход Той темноте за окнами угоден О одиночество как твой характер крут Посверкивая циркулем железным Как холодно ты замыкаешь круг Не внемля увереньям бесполезным Дай стать на цыпочки в твоем лесу На том конце замедленного жеста Найти листву и поднести к лицу И ощутить сиротство как блаженство Даруй мне тишь своих библиотек Твоих концертов строгие мотивы И мудрая я позабуду тех Кто умерли или доселе живы И я познаю мудрость и печаль Свой тайный смысл доверят мне предметы Природа прислонясь к моим плечам Объявит свои детские секреты И вот тогда из слез из темноты Из бедного невежества былого Друзей моих прекрасные черты Появятся и растворятся снова Друзей моих прекрасные черты Появятся и растворятся снова http://www.youtube.c...h?v=Bx-WvpE8KKY Ето и в изпълнение на Алла Пугачова: http://www.youtube.c...h?v=n-azqrIF7jQ

Амчи, как тъй ще пропускаме най-хубавата буква в азбуката, тоест моята и на Елфи "I" http://www.youtube.c...h?v=zNbZodZYHJk http://www.youtube.c...h?v=mLYgS0s9TY0

Мдааа, вегетарианеца в теб се бори с "хищника", въплътен насън в двете дечица - и всеки те "изкушава" по своему, посредством "съучастници" в съня

Да, всеки в една или друга степен го е правил - и е разбирал колко е уморително. И за самият него, и за отсрещният (защото той рано или късно го усеща). В основата на всяко лицемерие, според мен, стои някаква форма на вампиризъм и кражба на енергия. Хора сме, не сме съвършени

Диди, моята миризливка е в някакъв летаргичен период или в зимна депресия.. Ни глас, ни звук! Обаче, от две седмици на балкона ми има някакво нашествие на врабци – вдигат страхотна, но и доста тонизираща врява.. Кръстих ги семейство Чароне – и приемам идеи за имена от дъщеря ти Много обичат пуканки, а следобяд им варя и булгур – голяма радост настава! Обаче, няма да ти кажа каква мръсотия ми е на балкона.. и скоро време може да ме изселят от вкъщи със сите династии и животински кланове, дето развъждам

А който иска - може да го гледа още 5-6 пъти и от този директен линк: http://mysite-bg.com/video/2702 Не е нужно да се сваля филма на компа, а просто се гледа като клип.

http://www.youtube.c...h?v=46dOFLzwgP0

Божо, мен не ме боли глава, особено пък след сън Това какво значи: 1. Вие сте проста и главата ви е празна! 2. Следващия път си легнете с обувките, за да може да отидете достатъчно Далече! 3. Вие не сте се върнала откъдето съм била и още сте Там! 4. Я, си легнете пак, за да си доспите, докато ви заболи главата! 5. Моля, не се дърпайте, докато ви "придърпваме"! 6. Означава друго, но няма да ви го кажем! п.п. Възможно е да има повече от един отговор в моя случай

Благодаря за точното инфо.. ще предам. И чак ме хвана срам.. Точно през въпросната година бях там на стаж като студентка, но даже и спомен си нямам кой тогава отговаряше за музикалното оформление Същата година Бригита (Светлина по Пътя на Душата й!) ме взе като мама-квачка и започна журналистическото ми практическо обучение в ноктите й. Ех, спомени..

Веско, засега няма нищо по твоя въпрос.. Всички от по-възрастното поколение, свързани с БНТ изказват предположения, че вероятно това е нещо на Вили Казасян. Възможно е и взаимно да си влияят на преценката, т.к. Лили им пусна мухата.. Продължаваме на търсим Дано Мона или някой друг имат повече късмет..

Студено е.. .. и отивам на ски!

За някой са спомени, а за други нещо съвсем нереално Да отидеш до телевизора и да го включиш от копчето на стабилизатора. Да поставиш игличката на грамофона точно там, където започва новото парче. Да върнеш бурканчетата от кисело мляко и бутилките от олио в магазина. Да си оставиш ключа под изтривалката, когато излизаш. Да пишеш писма на руско другарче. Да идеш на градска баня. Да носиш лентите във фотото да ти ги проявяват и после да чакаш да си вземеш снимките, за да ги видиш за пръв път. Да позвъниш на съседката в неделя сутрин с молба да ти услужи с чаша захар, понеже магазинът не работи, а после в знак на благодарност да й занесеш 3-4 парчета кекс. Да си оплетеш блуза по образец от списание “Бурда”. Да бързаш да се прибереш, защото ще ти "звъннат". Да отидеш на сладкарница и да ти налеят от кранчето една от шест. Да вариш прясното мляко след като го купиш, защото ще вкисне. Да отключвиш с ключа, както ти е на врата. "На ти две лукчета, че нямам да ти върна. "Да събираш салфетки и станиоли от шоколадови яйца. Да си абониран за Славейче, Пламъче, Мурзилка, Веселые картинки, Космос, Паралели, Септемврийче… Да се качиш в асансьора, да дръпнеш решетката и след това да пуснеш монетка 1 стотинка, за да тръгне. Да сложиш индиго м/у два листа и да напишеш доклад по биология в 2 екземпляра. Да влезеш в детската градина и да видиш всичките деца облечени в сини или червени пресилки и шорти под тях, на ситни или едри квадратчета, тип " голям пипит". Да пушиш в самолет. Да пиеш кафе смляно лично от теб с ръчна кафемелачка. Да се вълнуваш, когато "пуснат" нещо в магазина. Да имаш да пишеш домашно и да отидеш в читалнята да търсиш материали, защото няма Гугъл. Да си разменяте подаръци в училище за Нова година – старателно надписани книги и грамофонни плочи. Да свириш от балкона на детето да се прибира за вечеря, а не защото е тъмно или страшно. Да ходиш до "Домашни потреби" за тиган, до "Плод-зелечук" за чушки и домати, до "Млад техник" за детски играчки, до "Битовия комбинат" за … Да си купуваш плочи с музика. Да сменяш ремъка на касетофона. Да бъркаш нескафе със захар и лъжичка докато направи пяна, за да стане фрапе. Да играеш на криеница, стражари и апаши и пътни знаци. Да играеш на > ръбче /без да мине никаква кола покрай теб/. Да звъниш на вратата на някоя бабичка и да тичаш да се скриеш. Да си дадеш чорапогащника на 'ловим бримки'. Да си вариш домашна кола-маска. Да хвърляш яйца от балкона върху неприятелите си. Да гледаш на черно-бял телевизор "Студио Х" всяка събота, след 23.30 часа. Да скачаш на ластик на улицата пред блока. Да участваш в Ленински съботник. Да гледаш в неделя сутрин "Бързи, смели, сръчни". Да познаваш мириса на "Кореком". Да цъкаш пред величието на новия Москвич. Да се съберете родата на копане или бране на царевица или грозде. Да печеш чушки на чушкопек на терасата и да се питате с приятелката ти от 2 етаж коя колко има още да пече. Най-големият магазин, който си виждал да са централните хали. Да разлистваш Некерман и да му се взираш с влажни очи. Да си правиш захарна вода за косата, вместо гел. Да се подредите всички от семейството за банани на Нова Година и да се правите, че не се познавате. Да си шиеш разни дрехи, когато те поканят на сватба, банкет или друго събитие, за да си по-модерен. Да си боядисваш дъвката с магданоз в зелено. Да се състезаваш с другарчетата за най-бърза подредба на кубчето на Рубик. Да събираш лайка, мащерка, други билки и кестени за чавдарско поръчение през лятото. Да те гледат кисели продавачки, а ти да се отнасяш с тях като с богини. Да имаш уокмен и за да не му се изхабят батериите, да въртиш касетата на химикал/молив. Да си мечтаеш за "ходеща кукла" от СССР.Да отидеш на истинско изпращане на войник. Да чакаш с нетърпение Дядо Мраз на Нова година, да се чудиш какво ще ти донесе и още преди да е дошъл, да откриеш подаръка в гардероба, прилежно скрит из дрехите. Да се возиш в автобуса с билетче от 6 стотинки. Да купуваш бира и да вдигаш всяка бутилка, за да провериш дали няма утайка, като избираш само зелени или само кафяви бутилки. Да носиш пръстенчета, направени от обвиката на бонбони Лакта. Да си опечеш филийка на печка с дърва или на котлона, вместо на тостер. Да увиваш чужда книга, взета назаем, с вестникарска хартия, за да не се повреди. Да влезеш в супера, а там да има само сол и оцет. Да стоите до тъмно с децата на вън и да си разказвате страшни истории за извънземни. След това се изпращате взаимно, защото си умирате от страх. Да звъниш на телефон 177, предшественик на чатрумовете. Включваш се в конферентен разговор с още "n" на брой хора, ако някой ти допадне - разменяте си телефоните и си звъните. Да заминеш на море с руло тоалетна хартия в багажа. Всеки възрастен, познат или не, да може да ти плесне един зад врата или да ти издърпа ухото, ако си направил нещо нередно, а майка ти не само няма да се възмути, че някой е пипнал безценното й чадо, което се държи като диване, ами и ще им благодари и после сама ще ти плесне един зад врата и ще ти издърпа ушите… Да си купиш половинка хляб за 15 ст. Преди филмите да има преглед със сериозен чичко, който да ти обясни какво ще видиш и как трябва да го разбереш. Да ядеш луканка по празници. Да си носиш стотинките в кожено портмоненце на врата. Да си прибираш ключа на връв под блузата. Да слушаш всеки следобед нивото на река Дунав в сантиметри. Да нямаш видео, да слушаш филма, преразказан от приятел, който го е чул от приятел, а после да го преразкажеш толкова подробно и цветно на друг, все едно си го видял сам. Да идеш в чужбина точно след падането на режима и всичко, което да можеш да напишеш в картичката до близките да е 'Тук магазините са пълни!', от което майка ти да умре от срам. Майка ти да донесе огромен чувал със соц. дамски превръзки, на които лепилото не им държи даже предпазната лента, и вкъщи да настъпи небивала веселба, защото сте три жени, а лигнинът е неудобна работа. Да има само два канала на телевизията: Първа програма - работи от сутринта до 12, завършва с химна; Втора програма - работи от 5 следобяд до 9-10 вечерта. Да си "дежурен" до вратата на класната стая и да викаш "Клас стани! Клас мирно!" Да си простират съседите от първите етажи прането на онези простори, дето бяха поставени пред всеки блок. Гащи, чорапи, гащи, чорапи, потник. Да си купиш еспадрили и да им слагаш подметки при обущаря. Да се прибереш вечер и ако вашите ги няма, да тръгнеш да си търсиш в съседите, ако не ги намериш, да ги изчакаш у тях. Да се събирате у вас или съседите защото спират тока 2 към 1 и освен това няма друго какво да се прави. Да гледаш през прозореца кой блок има ток и да прелистваш на ум дали не познаваш някой от там за да му идеш на гости да гледаш мача. Да те накажат с мъмрене по радиоуредбата в училище. Да ти намалят поведението! С две единици! Да си купиш касети за 7 лева с връзки. Да гледаш в тавана светлината от нафтовата печка, докато заспиш. Да ходиш до "Кореком" и да гледаш показаните тоблерони, шоколадови яйца и касетофони с жален поглед. Да помагаш на тате да прекарате "държавния" бензин през филтър със син камък, за да му се махне боята и да не ви хванат. Да ходиш на училище от 07.00ч., за да участваш в задължителната физ. зарядка. Баща ти да монтира втора инсталация вкъщи на 12V за осветление и да върже портативен руски телевизор към нея, за да гледате "Время" или "Панорама". Да си купиш билетче за градски в София и да се возиш с него във Варна, а при проверка от контрольор всичко да е наред. Да ходиш в "Търговия на едро", за да си купите банани с връзки и в пълна секретност. Да носиш 2 стари гуми годни за регенерат, за да можете да си купите 1 нова "Вида Спорт". Имаше и руски в "Кореком". Да скриеш изкуствените зъби на баба си. Да се хвалиш пред приятелчетата си колко бой си изял от мама и тате. Да висиш на опашка всеки вторник пред РЕП-а с още десетина вагабонти, с надеждата да докарат "Pif" и ако няма да търчите през глава до следващия РЕП. Да можеш по всяко време като огладнееш да отидеш у съседите и да те нахранят. Да слагаш хартийка в кибрита, за да не му дрънкат клечките и да те хванат в училище, че пушиш. Да си занесеш запалката за зареждане. Да си мечтаеш за електронен часовник. Да отидеш на НВО( военно). Да стоиш две години в казармата плюс три месеца задръжка ако не си приет да учиш. Да имаш политически изпит за влизане във ВУЗ. Да имаш политически изпит за дипломиране във ВУЗ. и т.н.