Ирина - Horus - Чебурашка

Божидарче, сега виждам, че някъде из мелето си се опитал нещо да ме попиташ.. Що питаш мене? Аз нямам претенции да се правя на разбирач и да проповядвам „велики Идеи”. Изразих мнение по тема, която е пусната публично – и смятам, че имам това право. Както и се надявам, че няма за пореден път някой от „защитниците на Идеята” да ми вменява претенции, които нямам и които не съм заявила. Те са тези, които ни се праскат на високи децибели навсякъде с „великите си виртуални дела”. Така, че – те да доказват Идеите и думите си РЕАЛНО на практика. А пък ние останалите ще продължим да се правим на тикви на бостан – само и само, за да не ги ядосваме с неудобни въпроси и критики .. нали така Че то тя тяхната истерия вече започва да не се трае - и очевидно е нещо, с което се гордеят. ОК, но моля, ако може да го правят другаде – на нас ни писна.

Ивелина, много ви харесвам - и теб и цялата ви групичка от пламенни мускетари Но, преди да ми скачаш с доводи, че аз не съм ви била прочела "авторските мнения", по-добре вземете и се препрочетете вие самите какво сте писали и как "аргументирано" сте представили проекта си - "доказвайки го" единствено и само на теория, посредством някакъв си чужд "доказан на теория в Германия филм". Е, ние тука сме в България - ако не си забелязала, и теорията не ни върши работа. Не ви вършат работа и пламенните папагалски пропаганди, нито пък виртуалния "чар и харизма". И не съм казала, че не намирам слаби неща в Проекта, а напротив - точно тях посочих и точно това те ядоса и предизвика да ми скачаш с някакви емоционални апострофи. Защото, както вече споделих и както е очевидно за всички - именно вашето отношение към критиките и агресивното ви поведение и авторитарно писане е една от причините да не ви вземат насериозно. Това е и основната причина в действителност в рекламираните ви виртуални групички и странички - да си говорите сами и присъствието на останалите да е само като бройка. Бройка, която само доказва безхаберието на хората към виртуалните ви напъни - защото вие сами сте ги напъхали вътре тези хора, а не че те проявяват "голям интерес", както се опитвате на ни убеждавате. Впрочем, пропуснала си да добавиш в мнението си дузина-две удивителни и възклицателни знаци, многоточия и въпросителни - както обикновено правите в "защита на аргументите си" Да, наистина САМО АКО човек не е предубеден и не се влияе от нечий чар и сърцати хипарски лозунги за "Свобода, Равенство..!" - може реално да види дали някой има реално покритие на чара си, или просто е "хванат от гората". Точно тези неща ще лъснат, когато тези хора излязат от виртуалния си аквариум и се наложи да говорят публично. Нима си мислиш, че хората са чак толкова наивни, че да вярват на някой наистина "безработен лентяй с виртуален имидж", колкото и той да им стане симпатичен? ОК, вие вярвайте и разчитайте на който си искате. Но, моето мнение вече го казах - липсва ви качествено и аргументирано представяне, липсва ви добро поведение, липсват ви хора с компетенция, социален авторитет и статус. И не самият Проект ще ви провали, а именно тези неща. Ваша си работа е дали ще обърнете внимание на тези слаби места у вас самите, а просто удобно ще се вторачвате в това да търсите кусури на хората и ще проектиране собствения си неуспех върху тях. Времето само ще докаже нещата - така, както доказва вече близо година как една друга ваша уж "доказана и аргументирано представена" Идея "гние в килера". Докато се върви по този Път и се търсят външни причини - нищо няма да стане. Не е ли по-добре да се оставят настрана емоциите и да се търси реален начин тези Идеи да се осъществят кадърно и сериозно - вместо да се хаби енергия във виртуално подскачане из интернет и да се клонират едни и същи пропаганди? Не е ли крайно време да се излезе от този аквариум - с нещо реално на дела? И чак тогава вече ще имате основание да си пишете активи и ползи - защото дотогава всичко ще изглежда несериозно.

Ако разглеждаш хората абстрактно - те няма как да са равни, поради простата причина, че всеки човек е индивидуална съвкупност от лични качества и степени на развитие, реализация и т.н.. Но, в случая това не е предмет на разглеждане. Защото тук говорим за хората като част от едно гражданско общество и Държава. И по тези параметри, по отношение на гражданските си и социални права - те би трябвало да са равни. Казвам "би трябвало" - защото на практика и това го няма в нашата Държава. И именно и това е идеята на настоящия Проект, както и въобще това е в основата на повечето протести на хората - всички да имат равни граждански права и социални условия за живот.. така, както уж се делегира във всяка една Конституция. Обаче, си прав, че "то такова чудо нема" в действителност.. а просто в други страни се създават приблизително равни базови условия. А оттам нататък - всеки може да се развива повече или по-малко успешно, на основата на индивидуалните си качества. Въпросът е да се даде някаква базова равнопоставеност на всички хора по отношение на гражданския им и социален статус - нещо, което сега в нашата Държава го има само на книга, но не и на практика..

От няколко дни се колебаех дали въобще да взема отношение по виртуално обсъжданата напоследък тема за ББД. И причината за тези колебания е в това, че целта ми е да посоча някои слаби места НЕ на самия Проект, а във възможностите му за неговото реално осъществяване. Първо ще уточня, че аз намирам този Проект за прекрасен и вярвам в неговия автор. Правя това уточнение, за да може пламенните му защитници да са наясно, че в това отношение нямаме разминавания. Защото не ми харесва това, че за пореден път – вместо на самата Идея, отново се акцентира на личността на автора й. Аз няма да взема отношение в тази насока, защото достатъчно добре познавам Никола Дамянов от години и вярвам в неговата добронамереност. Ще кажа само, че наистина в голяма степен една от причините Идеите му да не се приемат с нужното внимание и сериозност – е именно поведението му. Това за пореден път му играе лоша шега, за съжаление – и тук, и по други места, където той е писал и пише. Няма да му правя анализи или упреци към личността, понеже не е етично да се говори за някой зад гърба му, когато той не може да се защити. Но, като бивш участник в този Форум – тук все още стоят неговите мнения, в които е очевидно как на практика той няма човек, с който да не е влязъл в спор или конфликт. И не само в този Форум – а кажи-речи навсякъде в публичното виртуално пространство, където е писал. Това е една от причините неговите Идеи да „гният в килера”. Защото няма как да убедиш хората в нещо и да ги увлечеш в действие, ако не се държиш с тях добре и постоянно им се репчиш. За съжаление, това негово поведение се копира и от защитниците му. И ако това негово и тяхно поведение не се промени – всичко, което се прави все ще е обречено на крах или на минимален успех. Позволявам си да кажа това, защото съм го казвала лично и на самия Никола.. и то неведнъж. Друг е въпросът дали той ме чува.. или все си слага банани в ушите като го критикувам Другото слабо място в представянето на Идеята за пореден път е в това, че всички останали, които я разпространяват - не казват нищо повече, освен папагалско повтаряне и цитиране думите на Никола. И никакви сериозни, аргументирани и убедителни лични мнения – а единствено и само едно сърцато крещене като на уличен протест с назубрени клишета от Проекта. Впрочем, същата грешка се допусна и с Идеята за Хляба.. И както всички виждат, тя още си „гние в килера”, поради липса на кадърно разпространение, разяснение и поддръжка – както и поради неспособност да бъдат проведени нормални диалози с тези, които биха проявили интерес. А отново има само скандиране и крещете за това колко велика и добра е тази Идея и щом „не сте с нас – значи, сте против нас.. и сте родоотстъпници, глупаци и т.н.”. Това е най-слабото звено в реализацията и на двата Проекта – лошото представяне и защита. Личното ми мнение е, че всичко, което вижда Никола (и по двата Проекта – за Хляба и за Дохода) – наистина може да бъде реално постижимо. Не е и нужно да си кой знае какъв икономист, за да го разбереш. Проблемът е, че – когато човек тръгне по един Път, трябва да е много наясно накъде отива и да е напълно готов да мине през препятствията, които ще му се дадат. Не е достатъчно да създадеш нещо и да го пуснеш някак да живее, надявайки се да се появят някакви други хора, които да го реализират. Една такава Идея, ако не се превърне в реално действие – каквато и еуфория да създаде в интернет, си остава просто виртуална. Четох, че се отправя апел към хората – че се търсели „млади, харизматични личности с честност, интелект, почтеност, надпартийност и т.н.”, които да представели и защитавали Проекта пред медиите. Е, питам ви аз, уважаеми „лица на Проекта” – вие имате ли си представа каква огромна разлика има между това да пишете сърцато и смело в интернет, и това да излезете на екран и да успеете не само да убедите аудиторията и да я грабнете, ами и да повлечете хората след себе си? За подобно нещо съвсем не е достатъчен чар, слово и интелект. Защо ли? Ще ви отговоря като журналист, от личен и дългогодишен опит: Ако аз водя едно тематично предаване и някой дойде при мен като гост – първата ми работа е аз изоснови да проуча този човек. С какво се занимава, какъв социален и обществен статус има, доколко е реализиран, доколко е компрометиран, доколко на този човек въобще може да се гледа сериозно и как миналото му говори само за него. И, повярвайте ми, проучването на един сериозен журналист и нещата, които би изровил за всеки – биха накарали и койотът да изглежда като заблудено паленце пред него. А после, в момента в който гостът на журналиста застане в студиото пред него – той ще го провокира и върти по всякакъв възможен начин и от всички страни. Поне така се прави в сериозните медии и предавания – които са и на практика единствените, които се гледат и в които си заслужава да се търси публичност и обществено внимание за Проекта. При това положение, аз съвсем не съм убедена, че ще е достатъчно просто да хванем от гората една чаровна и интелигентна, добродетелна и почтена личност – и да я гледаме как сърцато плещи в ефир лозунги за „Равенство, Свобода и Любов..!”, докато медийните и политическите лешояди я изяждат с парцалките. Не разбирам и поредното задкулисно дърпане на конците от Никола Дамянов, който разчита на това някой друг да представи и защити Проекта, вместо него. Защото, според мен, той трябва да преодолее социалните си притеснения от публична изява и вместо да разгръща ораторски писмени съчинения в интернет – да излезе от виртуалния си аквариум и да говори сам наживо пред всички. Всичко останало на мен ми се вижда несериозно и от сега мога да кажа, че надали някой друг ще се справи с цялата организация по популяризирането и реализирането. Защото, колкото и добре някой друг да схване Идеята – няма да се справи като автора й. Преди време някой в интернет беше дал едно сравнение, че не можеш да родиш едно дете и после да чакаш някой да го осинови, очаквайки да се грижи за него по-добре от теб, а ти само да му даваш инструкции, ако той нещо вземе да се издънва.. И така, колко пъти ще го гледаш как се издънва, докато накрая не ти уври главата, че всичко това ще спре да се случва в момента, в който сам поемеш основната отговорност за това, което си създал!? Защото нещата в един момент започват да изглеждат по следния начин: Ще използвам аналогията, която самия Никола дава за пример – с едно човешко тяло на операционна маса, което е захранвано изкуствено.. Аналогията, колкото и да е неприятна, е много точна – и точно тя всъщност показва най-голямата опасност за Проекта. Защото аналогията напомня и за една друга трагична история – за д-р Виктор Франкенщайн.. За неговият Проект от мъртъв труп да създаде жив човек, който първоначално изкуствено да захранва, а впоследствие той да започне да води самостоятелен живот. И точно тук се крие и опасността – че в един момент това самостоятелно същество може да се обърне срещу създателя си! Тоест, има ли интерес Държавата от въвеждането на едни такива полезни за хората Проекти (като тези за Хляба и Базовият доход)? Имат ли интерес Държавата и политиците народът да живее добре? Не, нямат! Защо ли? Защото доволните и щастливите хора не могат да бъдат манипулирани! В този смисъл – мисля, че ще има големи препятствия пред всички, които се ангажират с представянето на Проекта реално и публично. Подобни хора ще бъдат подложени на сериозна маша от страна на медиите, на сериозни провокации от страна на всякакви политически активисти, на сериозни проверки от страна на всеки финансист, на сериозни съмнения, недоверие и подигравки от много хора като цяло. И точно тук в това отношение е нужно устойчиво ядро от хора, които да устоят на всичко това. Хора, които да не могат да бъдат съборени по никой параграф – и като компетенция, и като изява, и като личен морал. Хора, на които всички да имат основание да гледат с уважение и респект, за да могат да бъдат взети насериозно думите им. А това може да стане само, ако въпросните хора са реализирани по един или друг начин като личности и се ползват с вече доказан социален авторитет - а не просто да са хванати от гората „чаровни и интелигентни волни птички”, които обаче ако се разровим в реалния им живот - виждаме, че са си най-обикновени чаровни и безработни лентяи с нищо повече от виртуален имидж. В противен случай – всички ще видим как поредната прекрасна и човекохуманна Идея остава пак консервирана „да гние в килера”..

Той нашият варненски кмет вече ни го натресе тоя "закон": http://varna.dir.bg/news/-12469292 .. и вече "тръпнем в очакване" в скоро време да ни наложат я някоя Наредба да не си храним врабчетата, или я някоя Наредба да си.. кастрираме и чипираме морските гларуси, например. п.п. Като стана дума за врабчета, от известно време все се каня да питам Диана Илиева - как е популацията на миризливки в Южна България? Щото тука май през последните две години нещо понамаля и вече не мога да проследя потомството на моя Фадил І. Иначе, врабчетата ми от семейство Чароне - се множат. Сдобих се и с двойка гарвани. Единият е много нагъл и ме шпионира всеки път, като разбере, че съм вкъщи.- та чак се крия вече като се преобличам А котаракът ми, разбира се, изпада в потрес, че някой му подскача под носа самодоволно по парапета - и ръмжи през мрежата.. Диана, как е при теб положението - разкажи, ако желаеш..

Emmy, благодаря ти за уточненията. Ако правилно те разбирам – имаш предвид нещо като "вземане на превантивни мерки, против кризисни ситуации и бедствени положения”.. или нещо от сорта!? Ти си знаеш с каква цел желаеш придобиването на подобни опитности и какви са мотивите ти. Щом си преценила, че това ще ти е от полза – тук в сайта със сигурност ще откриеш ценни мнения и споделяния. Права си, че в живота ни понякога има ситуации, при които трябва да оцеляваме на ”съпротивление, което не е създадено от самите нас” – или, казано по друг начин, да издържим на екстремни изпитания. Като например тези от типа да работиш неуморно по 16 часа ежедневно, или да издържиш на принудителен глад, студ, материален недоимък, или дори да преживееш загуба на работа, здраве или смърт на близък човек.. Все неща, които и аз съм преживявала, а някои от тях преживявам дори и в момента (..и за които дори тук съм споделяла открито в отделни теми). За преминаването през подобни ситуации се иска много повече от издържливост, така е. И за такива ситуации никога не можеш да си напълно подготвен. Не е и нужно, според мен. Защото то ще е все едно предварително и превантивно ”да пиеш лекарства и антибиотици”, че за да изкараш по-лесно ”болестта и грипа”, например Или пък да се втурне човек да се учи да скача с парашут, да издържа без да диша под вода.. или кой знае какво друго - че току виж "като дойде Апокалипсисът - да сме готови".. Не, че и аз не съм си правила експерименти в това отношение преди години - правила съм и съм споделяла тук един такъв с гмуркането и скачането с бънджи, например.. Но, впоследствие се убедих - че от тия неща полза няма и че те пак не са гаранция, че това ще помогне да оцелеем - ако "ни е писано да мрем" Както и съм убедена, че ако трябва да оцелеем - това ще стане, НЕЗАВИСИМО дали сме подготвени или не. Е, някои хора го правят това с "каляването" и вярват ,че така ”са подготвени”.. Аз не го правя, въпреки, че животът постоянно ме подлага на изпити. Споделих ти, че моите методи се заключават много повече във Вярата, отколкото във Волята. Какво имам предвид: Вместо да калявам Волята си, която да се надявам, че ще ми помогне в ситуации, когато дойдат тежките изпитания – аз усилвам Вярата си. Вярата, че КАКВОТО И ДА МИ СЕ СЛУЧИ - ще успея да оцелея и че ще ми бъде пратена помощ да премина през изпитанията. И това наистина става. Винаги. По ”неведоми пътища”, както се казва – но, става. В живота често ми се налага сама да оцелявам и да се справям – във всяко отношение. Не мисли, че съм нямала ситуации на отчаяние и слабости – имала съм, и то перманентно. Израснала съм без майка, загубих и баща си – преди да съм ”подготвена и готова” за това. Имала съм и много дни на глад и лишения – за да мога да плащам образованието си, за да мога да си позволявам елементарни неща за оцеляване дори, живяла съм и без ток и без каквато и да е възможност за ”съвременна комуникация”, извървявала съм ежедневно десетки километри, поради липса на средства за транспорт, години наред ежемесечно пътувах от Варна до София и спях само по няколко часа в автобуса - само и само, за да мога да съм на разположение като терапевт да помогна на пациентите си с каквото мога.. и така нататък.. Убедена съм и че мнозина от нас са имали своите индивидуални тежки житейски изпитания - и че всеки може да даде свои примери за такива. И че всеки е намерил методът, който му помага и е подходящ за него - за да се справя в такива изпитания. За мен това е Вярата. Вярата, че КАКВОТО И ДА МИ СЕ СЛУЧИ - ще успея да оцелея и че ще ми бъде пратена помощ да премина през изпитанията. За теб – е съвсем нормално това да бъде Волята или нещо друго. На всеки човек силата му е в нещо – и щом я открие, нещата се получават

Здравей, Emmy Ще си позволя да изкажа моето мнение, провокирано от въпросите, които задаваш. Разбира се, това си е на база моя опит – и не е задължително и при останалите да е така Да ти кажа честно, аз това с налагането на волята за постигане на нещо – хич не го разбирам.. Често хора в обкръжението ми (близки и недотам близки) са ми задавали въпроси от типа на ”На теб трудно ли ти беше да станеш вегетарианка? Трудно ли ти беше да се откажеш от това или онова? Сигурно имаш силна воля, упоритост и самоконтрол? Как се справяш в ситуации, когато имаш някакви изкушения? ”.. и така нататък въпроси, все в този дух. На подобни въпроси винаги отговарям така: Не, никак не ми беше трудно, никакви усилия не съм полагала, никаква воля не съм прилагала. Досега, когато съм отговаряла така – никой не ме е разбирал.. освен тези, които са минали по моя път. Защото, вероятно на хората им е трудно да си представят, че нещата могат да стават и по естествен начин. Ще обясня: Ако под Воля се разбира овладяване и установяване на власт над нещо (било то изкушение, недостатък или нещо в този дух) – то тогава стигаме до положение, при което властта е подмяна на Любовта, а Волята заменя вдъхновението. Тази аналогия не е случайна.. Вдъхновението е разширение и окриляване на свободата, а Волята – ограничаване и съсредоточаване на свободата в твърде малък обем. Вдъхновението и Волята са различни форми на битието на свободата, които водят до разликата между това да правиш нещо с Любов или до това да го постигаш чрез насилие и власт. Любовта е завършено и осъзнало се вдъхновение, водещо до единство. Властта е завършена и осъзнала се Воля. (Волята често се бърка със способността да упражняваш власт над свободата, но всъщност тя е ограничение на свободата!) Именно затова смятам, че Волята придобива смисъл само като път към Любовта. В противен случай тя се превръща в абсолютно ограничение. Конкретно ще споделя моя опит в случая: Когато преди двайсетина години започнах да чета Учителят – все едно ”ме удари ток”.. буквално Всяка една дума от Словото – някак влизаше и минаваше през мен – променяйки ме безвъзвратно. Аз НЕ ПОЛАГАХ НИКАКВА ВОЛЯ, УСИЛИЯ и така нататък, с цел да придобия нещо или да променя нещо в себе си. То просто се случваше по естествен начин. Не съм се старала да правя никакви упражнения, утвърждения, самовнушения или подобни неща. Не съм си налагала да се ограничавам или да си забранявам нещо, защото е ”лошо или вредно”. Не знам как да го обясня, но то е нещо като просто да си изцяло отворен към Потокът, който тече и минава през теб, да си изцяло мек и податлив, без никакво противоречие или съпротива. И именно, според мен, в това е ключът към всяка една трайна промяна и метаморфоза – в липсата на противоречия в теб. Така стана с мен – отворих се за Словото и То си свърши работата бързо е лесно. Затова аз лично смятам, че там, където на човек му се налага да използва Волята си за постигане на нещо – значи, че вътре в него все още има някакво противоречие. Тоест, от една страна умът се опитва да убеди сам себе си, че това, което трябва да бъде постигнато, си заслужава. А от друга страна – тялото все още е подвластно на определени потребности, които умът класифицира като ”вредни, неблагонадеждни, нездравословни.. и така нататък”. И именно от това противоречие между умът и тялото – идват и изкушенията, и липсата на условия една такава метаморфоза да стане по лесен и естествен начин, без да се налага стоическо прилагане на Волята. И именно, поради наличието на противоречия в себе си или поради самоцелният стремеж да ”станем духовни” - на хората им е по-трудно да осъществят метаморфозите в себе си и смятат, че единственият възможен начин е като наложат Волята си. В мен нямаше противоречия и пред мен не са стояли изкушения. Не съм изпадала в състояния на колебания, дилеми или разсъждения. Просто отворих ума си изцяло за Словото на Учителя – и То и Той си свършиха работата един вид вместо мен Това, според мен, е най-лесният начин. При който избираш да се довериш изцяло и да се повериш изцяло – без колебания и безвъзвратно. Тогава не ти е нужна никаква Воля да постигнеш нещо, защото вътре в себе си нямаш съмнения и противоречия.. и всичко става лесно и с Любов,.. когато си готов. И не само, че се получава – ами, и постигнатото е трайно и неизменно. Моят начин е този. Ти намери своя начин – и следвай него. Желая ти да постигнеш успеха и хармонията, които искаш!

Хе, хе.. Винаги ми е било забавно да чета или гледам как мъжете спорят помежду си за това колко са ”компетентни” относно женската сексуалност. Човек би си казал, че едва ли не те са преживели тайнството на първият сексуален акт на жената вместо нея.. Много е забавно.. Сега сериозно: Прочетох статията и трябва да кажа, че според мен има много истини в нея. От една страна – тези истини могат да бъдат доказани посредством медицината и в частност генетиката. Няма да навлизам в подробности в това отношение, т.к. познанията ми в тези науки не са професионални – а който желае, може и сам да се образова по темата. Генетиката е наука, с която е добре всеки да е запознат поне отчасти – особено пък ако тръгва да създава деца. От друга страна – тези истини могат да бъдат доказани посредством психологията. Тук също няма да навлизам в отегчителни и научни постулати.. защото за всеки, който желае да осъществи цялостен личен дълбинен анализ и психологическа интроспекция – има достатъчно достъпни средства за това, изразяващи се в методи за самоанализ или консултации с терапевт. И след подобни анализи голяма част от истините за важността на първият сексуален контакт (особено при жената) - ще се докажат от самосебе си. Ще споделя само малко разсъждения по темата, откъм езотерична гледна точка. Преди двайсетина години, когато започнах своите изследвания в тази посока – аз самата все още се формирах и осъзнавах като жена. Тогава, наред с книгите на Учителя, изучавах и други Школи. Като, например Херметизмът – където нещата се припокриват с Учителя. Много силно въздействие ми оказаха описанията за принципите на магнетизма, полярностите и творческата (сексуална) енергия – и тяхното проявление в мъжа и жената. Сега не мога да дам някакви точни цитати от книги и така нататък – но, в общи линии нещата са описани отлично от автори като Джон Бейнс в книгите му ”Науката за Любовта” и ”Съществува ли жената”, както и в книгите от Учителя ”Любовта” и ”Мъжът и жената”. Та, в тях се пише много за процеса на сублимация, който става между мъжът и жената по време на сексуален акт – и за циркулацията на енергиите между сърцето, половите органи и гръбначния мозък. Където любовта не се явява сливане на двамата партньори в едно същество – а в тяхното допълване, с цел да се образува трети индивид, андрогенно същество, синергия в която те запазват индивидуалността си. За да стане това, двойката трябва да постигне съвършено общуване в сексуално, инстинктивно, емоционално и интелектуално отношение. Много е важно да се знае и това, че при всеки пол – всеки от органите му има различни активни сфери и характеристики. Например, мозъкът при жените е активен и с мъжки характеристики, а при мъжете е пасивен и с женски характеристики. Това означава и че матрицата на мозъка на мъжа е стерилна и има постоянна нужда да бъде ”оплодявана” и вдъхновявана от общуване с жена – и че основните промени, които стават с него по време на това общуване, остават траен отпечатък именно там в мозъка му. Защото мъжът не е творец в света на разума и се нуждае от съюз с жена, за да претвори себе си в света. По същият начин жената не е творец в сферата на инстинктите и емоциите – и за тази цел се нуждае от силата и виталността на мъжа. И именно, понеже при жената ВСИЧКО минава през нейните инстинкти и емоции – е от съществено значение с кого и как влиза в отношения. Затова има значение и какво ще бъде качеството на първата й връзка – тъй като тя се явява един вид импринтинг за жената. И ще има огромна разлика между това дали тя ще я осъществи в състояние на пълна осъзнатост с мъж, с когото има допълване във физически, емоционален, интелектуален и духовен аспект – или ще я осъществи ей-така просто от любопитство, скука, мода, под действието на емоция, алкохол.. или някаква друга причина. Този първи сексуален акт трябва да е нещо като акт на Посвещение и за нея, и за него. Защото женската душа е инстинктивно по-тясно свързана с колективната душа на природата и именно гените на жената се предават ¾ и върху потомството й. Неслучайно, например, се казва и че щастието или злощастието на едно семейство – зависи от жената, т.к. тя проектира себе си емоционално върху средата си и според собствения си статус и състояние влияе на творческите сили около себе си (по конструктивен или десктруктивен начин). Да, животните имат вродени инстинкти за това как да подбират партньорите си, от които да имат здраво потомство. А ние, хората - май сме позабравили тези неща.. Правени са множество изследвания в това отношение. И се е установило, че понеже обонянието е първото сетиво, което се развива у бзайниците – ние инстинктивно избираме генетично подходящия партньор по миризмата. Разбира се, това става неосъзнато при хората и за съжаление рядко използваме тази ”дарба” на обонянието си. Но, тези изследвания показват, че при двойки, отгледали генетично здрави потомства – го има този така наречен ”импринтинг на миризмата”. И така нататък.. Няма да ви отегчавам повече с разсъжденията си.. Темата е интересна и важна, според мен, и не трябва с лека ръка да я иронизираме и отхвърляме.

Честит Рожден ден, скъпа моя Рози Нека винаги имаш всичко, от което се нуждаеш и Благополучието те съпътства във всеки миг. Нека в живота ти има само щастливи избори и нека всеки твой Избор те прави щастлива. Нека твоят Път ти носи Радост, Вдъхновение, Мъдрост и Истина. Бъди Светлината, която Си и претвори в света около себе си всичко, което Вселената е вложила в Теб и звездната искра на Сърцето ти. Прегръщам те и много те обичам.. .. и нека дните ти са пълни със Слънце и усмивки, а вечерите с топлина, нежност и споделени чувства.

Предлагам ви една лесна рецепта, която в рамките на десетина дни решава всякакви проблеми с уринирането - дължащи се както на възпаления на мехура и пикочните пътища, така и на остър или хроничен простатит, хипертрофия или дори рак. Рецептата е изпробвана многократно десетки пъти при жени и мъже на различна възраст, с различна степен на възпаления, включително е предотвратявала и ситуации стигнали до степен за оперативно лечение - и съм била пряк свидетел на лечението на тези хора. В 100 грама гроздова ракия се сипват 1 чаена лъжичка нишадър и 1 чаена лъжичка пречистена сяра. Размесват се добре и само сутрин на гладно се пие по 1 чаена лъжичка от сместа след разклащане на шишенцето. Ефектът се забелязва още в първите дни на приемането. Здраве и Успех ви желая!

Аз имам едно старо книжле - само с български имена.. (И да, нас с тебе ни няма вътре ) Сега се поразрових в нета и намерих, че е преиздавано и днес може да се намери на книжния пазар в този вид ( Ето, в случай, че ти потрябва един ден като си кръщаваш дечурлигата ):: http://paradigma.bg/book/216-ot-a-do-ya-imenata-na-bulgarite

Абе, според мен - лъжат Преди време, когато нашумя филма "Четвъртият вид", пуснаха статистика на всички регистрирани уж "отвличани" от извънземни през последните стотина години .. И се оказа, че над 90% от тях са с някакви психични отклонения още отпреди "отвличането". А останалите десетина процента са били склонни към психози - и след "инцидента" са били регистрирани с психични диагнози. И че всички травми и рани, които уж били следствие на "експерименти с тях", всички те са си ги причинили сами. Та, питам се аз братле, как пък тия извънземни не взеха да отвлекат поне веднъж някой нормален - който после да разкаже не под хипноза какво е преживял, ами ей-така съвсем адекватно и с реални доказателства!? Или пък, как така не отвлякоха поне веднъж.. някой циганин например.. ами все американци предимно "отвличат"?! Затуй и на мене тия истории ми понамирисват на комерсиализъм, да знайш.. п.п. За "вихренето ми" в подобни теми - не отричам! Влизала съм в достатъчно излишни спорове по всякакви въпроси.. Затова и твърдя от личен опит, че това е безсмислено. От една страна, защото всяка една хипотеза все от някъде "издиша", ако я разгледаш в детайли.. и не си струва губенето на времето.. А от друга страна - губене на време е и да доказваш или отричаш пред някого нещо, в което той иска да вярва.

Това не са теории.. а недоказани хипотези, базирани на митологията (предимно шумерската) и на множество езотерични фантасмагории, ченълинги.. и прочее "контакти". То е ясно, че не сме сами в Космоса! И ако трябва и когато трябва - ще осъществим "ползотворни съседски или роднински отношения на по чаша чай с бисквитки".. Обаче, да се вкопчваме в разни фентъзи-крими сюжети за това как ей-сега ще дофтасат някакви си там гущероподобия и ще ни видят сметката.. или че ще кацнат разни светлоструйни пеперудоподобия и ще ни "спасят" от нещо си.. или пък да вярваме на всеки психичноболен, че е прекарал по-голямата част от изтерзания си живот на космически кораб, където някакви си зелено-сиви индивиди са експериментирали с неговото "уникално интересно" човешко тяло - всичко това са смехории Всъщност, да се спори дали има НЛО и да се разубеждава някой, който чака "Спасение" или "Наказание" от извънземни - е все едно да вземеш играчката на едно дете, да му удариш два шамара и да му кажеш строго "Дядо Коледа не съществува!" В такива случаи резултатите са два - то ще те намрази, че си му разбил илюзиите (това е по-малкото зло), а от друга страна - ще се вкопчи още по-силно в илюзиите си (това е по-голямото зло). Всеки има нужда да вярва в нещо - според степента си на Вяра. За някои хора вярата в мистификации е нужна - като мост да повярват в Бог. И затова, според мен, не е добре да им вземаме "помощните колелца" - а с времето те сами ще се научат да вярват в по-съществени неща и да се уповават в Този, Който трябва.

Има! Ето тази:

Димитър, искам да ти благодаря за достойното ти поведение! Малцина са хората, които имат смелостта да бъдат открити и прями - и аз дълбоко ценя това. Да, прав си - много често отстрани прямотата се приема за грубост. И аз понякога съм груба (а и направо заядлива дори ) Важното е човек да поема отговорност за нещата, които е казал или направил, както и да се извини ако неволно е засегнал някого. Ти го стори - и аз сърдечно ти благодаря за тази достойна постъпка! Желая ти много усмивки и светлина по Пътя пред теб. Нека в живота ти има само щастливи избори и нека всеки твой избор те прави щастлив! Поздрави: Ира

Димитър, не разбирам защо толкова много подскачаш всеки път, когато някой спомене името ти (или името на Никола ), както и ако изкаже мнение, което ти не харесваш? Някъде с нещо да съм те засегнала? Да съм изказала някакво неодобрение към теб? Не съм. Защо тогава си позволяваш да ми сипеш разни класификации и етикети, както и да фамилиарничиш с мен? Защо всеки път държиш да си "на всяка манджа меродия" и да имаш последната дума? Благодаря ти, все пак, че си прям и казваш в очите на другите какво мислиш. Ако все пак си се почувствал настъпан по някакъв начин от мен - моля те, приеми извиненията ми! Но, за мен е вече безпредметно човек да общува с теб, освен ако не мълчи и не те остави само ти да говориш (обаче, на това вече не му се казва общуване Защото, ти от една страна не търпиш чуждо мнение и въпреки, че постоянно натискаш хората да те четат и да те разбират – ти самия явно не ги четеш внимателно и разбираш това, което на теб ти се привижда. А от друга страна – имаш навика да изпадаш в обременяващи квелорантни фази, както и да употребяваш думи, чието значение явно и ти не знаеш – само и само, за "да отвърнеш на удара" (като думата `ментор`, например). Пропускаш обаче, една съществена подробност: Че никой нито те напада, нито изразява несъгласие с теб. Това защо винаги пропускаш да го разбереш и изпадаш в ненужна параноидна защита? Чети бе, човек, чети по-внимателно - и виж, че хората са добронамерени Ако опиташ да видиш сам себе си обективно отстрани – ще разбереш какво имам предвид. Ако, желаеш, разбира се..

Здравейте! .. Тука голяма какофония станала, дайте и аз да кажа нещо, а Въпреки, че след предишното ми мнение Донка и Ивелина се опитаха да ме успокоят, че "темата не е породила разединение" - аз виждам нещо съвсем различно на практика .. Не разбирам какви са тия определения за "меки, фини, твърди и т.н.. " !? Да ме прощаваш Димитър, но въпреки добрите ти идеи и намерения - някакси мненията ти ми идват чрезмерно етикирани и прекалено стремящи се да бъдеш разбран и одобрен. И наистина във всеки един пост повечето все повтарят едно и също .. и така около 13 страници.. и всеки се оплаква на всеки, че никой не го разбирал, не бил съгласен и не го уважавал.. и на мен всичко започва да ми заприличва несериозно точно като в селска бръснарница .. А това с "фините и не-фините, твърдите и меките" и "кой проект е по-по-най-" - ми напомня за един руски виц, където спорели за това дали на знамето трябва да има чук или трябва да има сърп - и накрая разбрали, че трябва да ги има и двете Не разбирам и какво пречи на който реши да застане на страната на който си иска проект, но без да убеждава другите в предимствата на избора си и в недостатъците на избора на другите. И не разбирам защо продължават персоналните спорове - от типа на "Ти сега мен уважаваш ли ме и как може някъде и някога-си да ми изтриеш мненията?" Не разбирам и защо се изписаха сума критики и препоръки (че даже и редакции!?) по адрес на Никола, и то от хора, които нито са схванали идеята му, нито ги интересува, нито са си мръднали пръста за нещо по въпроса? Стига сте му "дрънкали кокалите" на човека, не е коректно - той отдавна не е в сайта, нито пък сте видели някога той да се е оправдавал или защитавал от нечии нападки! Разбира се, кой каквото си харесва като идея - да си я хваща и да си действа без много приказки и критики по чужд адрес. Аз и двата проекта не ги разбирам, ако трябва да си призная Обаче, защо да не помогна с каквото мога и защо да не ги подкрепя! Аз хляб не ям, а за месене - и дума не може да става даже и в най-смелите ми фантазии. Но, това не ми пречи да вярвам в тази идея - както и например да се вдигна и да хукна при Диана, ако ми каже, че има нужда "някой да й подава брашното, или водата.. или каквото там може да й потрябва".. нали така!? От маркетингови политики и подобни сложнотии - също нищо не разбирам. Ама и това не ми пречи да вярвам в проекта на Никола и ако някой прецени, че може с нещо да съм му полезна като журналист или каквото там иска, да ме ползва за нещо.. нали така!? Та, с няколко думи - нещата наистина не опират само до думите, а действия трябват.. п.п. ISTORIK, приятелю, май нещо попрекаляваш с линковете и излишната информация.. Ние не сме от люпилнята или от инкубатора и доста поназнайваме за бойните и не-бойните изкуства, философии, че даже и сме потренирвали доста.. Та, ако решим - и сами можем да прочетем повече, .. пък и да не разводняваме излишно темата, . нали Модераторска бележка: Три от следващите мнения, които бяха публикувани в отговор на настоящото, се отклоняват от темата и коментират лични качества и поведение на участниците в дискусията. Поради тази причина са преместени тук.

Здравей no_self и поздравления за искреното споделяне. Обикновено писането под псевдоним или анонимно, често прави хората по-смели и искрени в интимните неща.. Не бих вземала отношение по личния ти казус. И никой няма право да ти дава съвети или решения на твоя личен казус - казвам ти го като дългогодишен терапевт, тъй като това е извън всички етични професионални кодекси. Ако човек има достатъчно кураж и интелигентност да работи по собствените си проблеми, тогава всяко странично мнение или консулт - са единствено начин да му помогнат той сам да стигне до отговорите. Но, ако трябва да ти кажа моето приятелско мнение за изход от ситуацията, то ще се състои в една проста максима: Човек рядко се забърква в неприятности, ако винаги казва истината и постъпва честно. Казваш за себе си, че си просветлен човек.. Това е доста смело изказване Според мен, един просветлен човек никога не би изпаднал в подобна ситуация като теб, състояща се от сложни сексуални триъгълници, многоъгълници, нагонни и его-изкушения, лъжи и зависимости. Не би нарекъл живота "кучка" и би бил наясно, че всеки сам прави избора си и носи отговорността си за него. В подобни ситуации и схеми попада обикновения човек, който по пътя на личното си страдание придобива просветление. А с идването на просветлението - идват и верните отговори на всички въпроси, които си задава. При такъв човек мисленето е свързано именно с намирането на отговорите на въпросите в един прецизен и обективен анализ и себеанализ. При такъв човек мисленето е тъждествено с решенията. (С това изказвам и мнението си по темата на Божидар.) Просветленият човек винаги осъзнава своя избор, последствията и отговорността от него. От всеки един избор! И поради това той е винаги прецизен в изборите си. Случва се такъв човек често да изглежда в очите на другите като пасивен. Но, това не е от липса на отговори - не. Това е поради липса на желания. (Но,това е вече друга тема.. и да не се отклоняваме..) А при не-просветленият човек - обикновено многото мислене води не до решения, .. а до оправдания.

..ами, ти като ми наливаш "бензин" не мислиш - пък после, аз що съм палела, ааа! То ако слушаме кой какво казва - доникъде няма да стигнем! Ако слушаш Б. Димитров - едно, ако слушаш Хайтов - друго. Като се има предвид и заможното състояние на Вазов и факта, че е писал повечето си творби в леглото (най-често в компанията на млада дама и портвайн) и даже не е и помирисвал бойно поле - това само доказва неговият литературен гений, творческа фантазия и .. факта, че спрямо неговото материално положение всеки селянин, който не е накичен с пендари, не пуши лула и не ходи по балове - е беден прошляк Версиите и за Иисус са също колкото си искаш (имал жена - нямал, имал деца - нямал, ял това - ял онова... и т.н.). Пък и ти откъде знаеш колко от иконизираните от Църквата са били чак толкоз праведни и безгрешни? Напротив, повечето са били все разкаяли се грешници, престъпници, търговци.. и прочее. (Пък и то голям праз да те канонизират, да ти виси иконата в някаква си църква и идолопоклонниците да те целуват и да ти се кланят! Напротив, даже си е неприятно отвсякъде - и е отговорност, която не всеки дух може да носи за подобно идологизиране!) п.п. Знам, колко много значи Левски за теб и че си бъбрим тука най-приятелски. А пък, ако чак толкоз си се фанал за перченето на кон - нямай грижи: Ела ми на гости и ще те науча да яздиш като потомствен джигит

Хрис, ти ме изумяваш!! Нима е недостатък човек да е спретнат и чистоплътен!? Нима в твоите представи светците са хора, които трябва да ходят немити, небръснати и вмирисани.. (то сигурно има и такива, дето се мислят за светци, понеже живеят като скотове и отричат "материалното") !? Ти представяш ли си какво би било, ако например от Иисус се е разнасяло смрад и зловоние, имал е бълхи, а тялото и бельото му са виждали вода само веднъж месечно!? Мислиш ли, че щеше да направи впечатление такъв човек на някого - а още по-малко пък да успее да събуди духа и да запали душите им със Словото си!? Напротив, та нали част от мисията им е била да дават ЛИЧЕН пример! А в спомените и разказите - и Иисус, и Левски, и Учителя - са описани като много чисти и спретнати мъже, от които се е носело благоухание. Те самите често са говорили и за важността на физическата чистоплътност и грижа към тялото - като предпоставка то да бъде един "красив съд" и едно "чисто вместилище" на човешката Душа. п.п.1. И какво значи "яздел кон неведнъж"? Та конят по онова време е бил транспортно средство! Все едно аз да съдя за някого по това дали има и кара автомобил, само защото аз не съм шьофьор и не се интересувам от коли?! п.п.2. Благодаря на Донка за посочения сайт с писмата на Левски

Отговор Г - Ако бях мъж, щях да си намеря жена, която не ползва мляко (понеже и аз не го ползвам) Отговор Г: Ще си намеря мъж, с който да имаме общ път и в професионално отношение - и няма да допусна той да изгуби вдъхновение да вървим заедно по този път. С няколко думи: Винаги е по-лесно да си с някой, когото приемаш и обичаш такъв, какъвто е - и не изпитваш потребност да го променяш и манипулираш. Тоест, всеки трябва да разбере сам себе си какъв е и какво иска - тогава е най-лесно просто да потърсиш някой като себе си, с който да живееш в хармония или.. просто да живееш сам със себе си, без да нарушаваш нечия чужда хармония

Здравейте, приятели! И аз се колебаех дали да пиша в тази тема, която от самото й създаване е много повече инвестиция в споровете, отколкото креативни мнения, обсъждане и предложения. Според мен, още от самото начало идеята е представена зле тук и така като гледам – не успя да грабне никого. Освен копи-пейст от думите и коментарите на Никола – аз не видях нищо повече при представянето й. Както и съм убедена, имайки предвид ниската активност на дискусии тук и другаде, че повечето хора нищо не са разбрали Вярвам, че Ани е искала да даде пример със собственото си емоционално преживяване по време на репортажа за гладната смърт на хората от Стражица.. Добре! Но, нима това е достатъчно – да се опираме само на нечий чужд репортаж, материал, цитат или мнение? Нима това е достатъчно, за да грабне сърцата на хората? Не е ли по-добре да напишем нещо авторско, достатъчно истинско и силно – за да запали огънче в сърцата на четящите? И нима, след като видим, че не сме успели да ги убедим в тезата си – трябва да се врътнем сърдито и да кажем ”Съжалявам, че отворих темата.. Въобще, някой мен разбра ли ме.. Аз напускам дискусията и повече нямам намерение да пиша, който разбрал-разбрал .. Дали пък да не взема да заключа темата.. и т.н. все в този смисъл неща”.. Вярвам и че Ивелина, Галина, Мария и Вили – в стремежа си да се аргументират и защитят, съвсем не са искали да обидят никого. Но, смятам и че трябваше да подходят по друг начин – също с много повече аргументи и авторско мнение, а не само да цитират Никола.. Защото по този начин направиха лоша услуга и на себе си и на него. Разбирам и че има хора, които не приеха Идеята само, защото идва от него. Това също е техен избор! Аз за няколко години активно общуване с Никола, съм си съставила мнение за него – базирано не на красиви думи, а на реални дела и факти. Никола знае това мнение – и това за мен е достатъчно. А и не мисля, че той има нужда от адвокати, които да пишат от негово име или да влияят на хората в определяне на тяхното мнение за него. Ако искаше това – той сам щеше да намери начин да дойде и да пише тук. Въобще, трябва ли да измятаме разговора в междуличностно пране на ризи и да се замерваме с някакви си чужди лични кореспонденции, спорове в разни групи другаде, цитати.. и прочее излишни за останалите четящи неща? Трябва ли да се сърдим, че има хора на които Идеята не им допадна, но пък роди у тях други Идеи? Че това е прекрасно – и нека от сърце им пожелаем тяхното вдъхновение да даде плод! Но, нека не се държим като чавдарчета по време на ден на самодейността, които са си облекли рокличките, сложили са си панделките – но, понеже някой не им е харесал песничката, са решили сърдито да се врътнат, да тропат с краче и да съсипят тържеството и на останалите! И на мен много ми харесва това, което прави Надя в хлебните къщи и благодаря на Юл, че ни качи филмчето за дейността й. Харесаха ми и откровените споделяния на Диана, Донка, Димитър.. Харесаха ми и отрезвяващите провокации на мъжката част от дискутиращите.. Жалко, обаче, че вместо до обединение на Идеите на всички в една Обща Цел – се стигна до разединение. Аз вярвам в Никола. Вярвам и в Идеята. Вярвам и в много други Идеи, родени от Светлината на човешкия ум и Любовта на сърцата им. Вярвам и в хората. Вярвам, че всеки ще претвори в света около себе си най-доброто, което е вложено в него - и че има място и възможности за всеки да направи това, което извира от него. Вярвам и в това, че нашето бъдеще зависи от нас. Това е моето мнение към дискусията досега и моля да ме простите за думите ми – не искам да обидя или упрекна никого, само споделям впечатленията от прочетеното дотук. И искрено се надявам да не допуснем това да се превърне в поредната заключена тема, поради непремерени думи и излишни спорове.

.. и не само над тялото Без контрол (бих го нарекла по-точно `култивиране`) на мислите и емоциите - няма контрол и над тялото. Всъщност, това "Пътят на Воина".. ми звучи точно като книжките на Бенджамин Хоф - "Дао-то на Пух" ("Пътят на Пух") и "Дъ-то на Прасчо" ("Добродетелта на Прасчо") Ако искаш ги прегледай, може да ти допаднат (написани са в един такъв много сладък мускетарски дзен)

Аз пък не съм съгласна с теб Това, за което говориш - не е манипулация, а сугестия (където манипулацията е само част от нея, един вид нейн прийом). При сугестията е така - често няма осъзнаване. Но, при манипулацията от чист вид - осъзнаването може и да е налице, но.. с тази разлика, че на реципиента нерядко това му харесва . Тоест, той осъзнава, че е манипулиран, но може да не осъзнава, че това става и по негово желание. п.п. За повече яснота на тезата си - ще дам примери: Хората осъзнават, че са манипулирани от медиите (новини, реклами.. и т.н.), но въпреки това доброволно си пускат телевизора и им се поддават, нали! А после се оправдават, че причината за манипулацията не била в тях.. В личният им живот също има редица примери - а, на най-популярната форма на доброволна манипулация й викаме.. женитба или брак

Сигурно има опция за получаване на съобщенията си оттук и на ел.поща (аз имам такава включена опция). И просто е получил известие в тази поща, в която вероятно влиза всеки ден. Така се е присетил за теб и за портала. Тоест, нищо мистично А относно по-горните въпроси на arachne: Доста статии съм писала за телепатията, базирани на изследвания. Но, най-простичко казано: телепатията е транслиране на информация - нищо повече. При всеки човек това става по един и същи начин - посредством мозъчните рецептори (общо казано), но по различен начин може да се възпроизведе тази информация. Тоест, при някого е и в съчетание с образно-катринно интерпретиране, звуково, вкусово, ароматно.. и т.н. Това най-често зависи доколко ни е близък човекът, от когото я получаваме. Ако тази информация е свързана с много близък човек - може да изпитаме и едно цялостно физическо и емоционално усещане, заедно с менталните послания. Ако не ни е близък или дори е непознат - това са по-скоро откъслечни информационни щрихи. Следователно, принципно е възможно да се получи и предаде информация от всеки и на всеки. Степента на близост и емпатия между дадените обекти-субекти определя и доколко "цветен и пълнометражен ще е филма" Важно!: Ако човек желае да развива и усъвършенства тези си способности - то той може да стигне до ниво, при което не се влияе от никого, както и да е в състояние да получи и предаде информация от всеки и на всеки. От съществено значение е всеки да е наясно с мотивите си при едно такова развиване и използване на извънсетивните си възможности, защото колкото тези способности са по-големи - толкова по-голяма е и отговорността при използването им. А това не е бреме за всеки и "шамарите" след това трудно се понасят от "аматьорите и чираците".