Ирина - Horus - Чебурашка

Да, и аз си мисля, че само приликите и приятелството съвсем не са достатъчни за едно съжителство. С повечето си приятели от мъжки пол имаме еднакви гледни точки почти за всичко, еднакви убеждения, че ако щеш и верую... Обаче, само при мисълта, че мога да живея с тях - настръхвам Като сродни души - сме супер, но съберем ли се под един покрив... някой може да бъде превърнат в жаба, докато спи... и аз лично давам гаранции, че тази жаба няма да съм аз Защото, и мен от своя страна ме смятат за мил и прекрасен човек, приятелче на дечицата, мечетата и херувимчетата... обаче, в къщи съм направо Чудо (галено от Чудовище) Затова май успешното съжителство зависи от съвсем различни неща - като характер, навици, еднакво виждане за съвсем делничните неща, еднакво разбиране за прекарване на свободното време, способност за поемане на семейна отговорност.. и ей-такива нагласи и очаквания в битовизмите.

Да. И твърдо заставам зад думите си, че няма значение мястото на срещата. От значение е нашата откритост. Тя е предпоставка за изграждане на приятелство, което впоследствие може да бъде пренесено и в реалния живот и да остане приятелство или да прерастне в нещо повече при взаимно желание. Аз лично имам активно участие в няколко сайта от различно естество - с цел публикации или с цел подържане на групи и дискусии. Тук във Форума дойдох по покана на приятели и по сърце - защото се чувствам най-много сред себеподобни. В този смисъл - именно този сайт е мястото, където сме се събрали единомислещи и къде, ако не тук на това място, измежду цялото виртуалното пространство бихме имали по-голяма възможност да срещнем себеподобни и да изградим връзки, основаващи се на повече сходства. Единственото условие - това е взаимната честност и откритост. Всичко останало - или се получава по естествен начин, или пътищата се разминават. Аз лично, навсякъде в интернет, където общувам - съм пределно открита, дори и понякога с цената на възможни противоречия, спорове и различия.. но, това са несъществени неща. Такава ме знаят всички - и виртуално, и реално. И всички хора, които съм определила като приятели в профилите и групите си - също са се съотнесли открито с мен, имала съм личностно общуване с всеки от тях и те са докоснали сърцето ми с това, което са споделили с мен. С други - просто не сме се забелязали, поради отсъствието на взаимна необходимост и сходства. Да Хриско, всичко зависи от отношението на хората, така беше и с приятелството ми с теб - събра ни нашата честност и сходство. Няма нищо "писано" - има резонанс на излъчването и припокриване на намеренията за приятелство.

Сладур Това е ключовият въпрос и момент. То човек лесно си дава сметка какъв е, но обикновено се цели там, където не му е мястото.. Или някой него го нацелва, докато блее и не е наясно със себе си, и го вкарват там, където също не му е мястото.. Затова и се разпадат отношенията.

Не мила, темата е именно за тези, които не намират половинката си защото не знаят какво търсят и имат нереални представи за ролите в една връзка. А ролите са точно това: Каква Жена си и от какъв Мъж имаш нужда до себе си, за да си пълноцена? Осъзнаваш ли реално качествата, недостатъците, интересите си, нуждите си.. и Какъв Мъж си и от каква Жена имаш нужда до себе си, за да се чувстваш пълноцен? Осъзнаваш ли реално качествата, недостатъците, интересите си, нуждите си..

Като сте много смели и открити - я марш тогава в другата тема, където трябва да бъде описан Мъжът за вас, според вашите представи ааааа, що не писахте там, а?

Ти сама каза първоначално, че когато човек има реална представа за себе си - това е най-важната стъпка към подбора на подходящия партньор. А защо да слагаме рамки, че трябва да е подходящ ли - ами, по простата причина, че ако искаме да водим съзнателен живот (а не да задоволяваме егото си или нагонното си либидо), трябва да сме наясно, че пълноцени и хармонични отношения може да имаме само с някой като нас. За целта трябва да познаваме себе си, обаче. Също така, изрично уточних, че не търся всякакви отговори... но, вие с Елф калпазанки такива, така или иначе задръстихте темата с талашит и измъквания по терлици Относно въпроса ти какво търся аз: Не търся. В този живот си минах моето откъм "волната програма". Оттук нататък за мен има друг Път. Вече съм го споделила и тук в други теми, знаят го и всички, които ме познават и с които работя. Целта на темите, които откривам с подкрепата на Донка - е опознаване. През последните си години на работа като терапевт това правя - помагам на хората да намерят себе си, после да се опознаят и след това да разпознаят от какво имат нужда. Искам, ако мога да бъда полезна и тук, защото ежедневно получавам такива молби от хората тук. Диди (Диана Илиева) - благодаря ти, че прекрасно разбра идеята ми и веднага се включи открито.

Напротив Елф, и аз не споря - но, хайде да си прочетеш мненията от позицията на страничен наблюдател.. и сама ще видиш, че нищо конкретно не казваш. Общи приказки от рода на: - звучат като наизустени правила и нищо повече. И всички ги знаем. А реалността в живота ни покрива ли ги, или просто вярваме в тях!??? Приканих към споделяне на конкретни неща, а не бля-бля... Всъщност Елф доказа на практика защо съществуват самотни хора или нездрави отношения - имено защото у тях отсъства реална представа за търсенията им, а се базирт на шаблонни постулати, чиято реализация даже не им е ясна и живеят в утопии.. Не е важно какво мислим, а какво правим на практика! И животът на всеки един сам го доказва. Защото, ако другите успяваме да заблудим - то себе си и Бог не можем! Хайде всеки да си вземе огледалото и ей-тъй честничко да си погледне живота, а.. Ако иска, разбира не. Ако не иска - просто да не пише тука и да не се правим на умнички Благодаря за вниманието, аз се оттеглям от подобни празнодумни шаблонни дискусии, в които няма никакво личностно споделяне от реалния живот, саморазкриване и преживяване... а просто преразказване на прочетеното някъде.

Приятели, май нещо не ме разбрахте.. В този сайт има достатъчно теми, където да разсъждаваме за това какви трябва да бъдат човешките отношения. Тази тема е за това да сподели всеки, който търси партньор или има партньор - как определя ролите, какво според него трябва да е участието детайлно на всеки един във връзката. Иначе, дискусията няма смисъл - защото в "умните и дебели книги" по психология и духовни практики пише достатъчно и "наръчници" по въпроса бол! Целта е всеки да каже какво търси и как си го представя за себе си.

Според мен "убеденост" и "неубеденост" - са игра на ума, който няма как да е сигурен, преди да си го докаже на практика и винаги ще се колебае докато не се убеди нагледно. Затова, известна доза категоричност и леко заставяне насила (както казваш) - не е излишно. В началото, поради дългогодишният навик, наследственост и памет на тялото и клетките - ще има известен дискомфорт, а както и колебания и игра на ума. Тоест, известни състояния на психична криза, които ще водят и до физически дискомфорт. Тук е много важно да устоим с воля (което пак е някаква форма на леко насилие). Впоследствие, сами ще се убедим, че се чувстваме много по-добре - а оттам и ума ни ще се успокои. Просто така е устроен човешкият ум и винаги има нужда от доказателства. А преди да сме опитали, няма как да сме сигурни. Даже много източници твърдят, че са нужни около 7 години, докато се превърнем в истински вегетарианци и напълно изключим всички храни от животински произход и тялото да се пречисти и превключи на нов режим. Много хора дори и не успяват да изключат млечните, морските и яйчните продукти. Следователно, нужно е търпение и постоянство, не без участието на волята най-вече, наред с непоклатимите ни убеждения.

Ха сега да ви видя.. Знаем, че всички красиви приказки свършват в момента, в който Принцът и Принцесата се женят После.. никоя приказка не ти разказва какво става, а думи от рода на "и живяли дълго и щастливо" - всички знаем колко несериозно звучат. Затова ми се иска тук да поразсъждаваме и за това как си представяте партньорството в делничното си съжителството с някого. Ей-така, съвсем земно и битово. Свършва ли "приказката" или нея въобще не я е имало? Имаме ли обективна и трезва представа за това, че партньорството в ежедневието е преди всичко взаимна грижа? Или го разбираме чак при "челен сблъсък" с него.. и почваме да бием отбой, всеки по своему? Доколко се загубваме в нереалните си очаквания, че Другият ще задоволи някоя наша потребност и ще реши някой наш проблем? Не изграждаме ли връзките си, именно с очакването Другият да придаде смисъл на живота ни и да запълни у нас празнота? И не се ли вкопчваме в него, точно поради тези причини? И поради същите причини, не го ли губим впоследствие, дори и когато продължаваме да съжителстваме още заедно? Задавам ви всичките тези въпроси, защото в практиката си ежедневно се сблъсквам с доказателството, че хората НЕ изграждат пълноценни отношения, именно защото не са наясно с моделите и очакванията си. Независимо, че рядко си признават открито. Независимо, че ВСИЧКИ знаят какви трябва да са пълноцените отношения и се преструват, че ги имат. Реалността е друга - хората се разделят, браковете се разпадат, практикува се съжителство по неизбежност.. и т.н. Да, всички сме умни, знаещи, разбиращи... но, дали сме искрени пред себе си? Защото от там започва истинската близост и общуване - предпоставка за пълноценни отношения. Моля, нека който желае да се включи - да бъде искрен в споделянето си.

Здравейте, приятели! Иска ми се да ви приканя към повече откритост. Не просто да поразсъждаваме за отношенията - защото това винаги е лесно от позицията на наблюдатели, а да се вгледаме в себе си. От какво имате нужда в една интимна връзка? Как си представяте най-подходящия за вас партньор? Моля, опишете го! Кои са критериите, по които избирате и се влюбвате в някого? Какво сте готови да дадете в една връзка и какво очаквате да получите в нея? Миналите разочарования – как се справяте с тях и влияят ли на бъдещите ви търсения в любовта? .. и още - каквото спонтанно решите да споделите. Моля, изразявайте лично мнение, а не позиция по принцип или теоретично. Нека направим една открита приятелска дискусия, посредством която ще се опознаем... а, най-вече и сами себе си

Гранат, това за Гарванче ли го казваш... или за себе си? Помисли си, моля! Не виждам Гарванче да има проблем с приказването тук или в реалния живот - напротив, момичето си пише предимно само в тази тема и сънищата й са очеизваден признак на потиснатата й богата фантазия и притеснителност. Но, виж "други хора", наистина приказват много и са "на всяка манджа меродия" - тоест, можеш да ги видиш във всяка тема или постоянно правят празни теми... Не ме разбирай погрешно, моля те, просто съпостави себе си в случая и сама виж как пишеш уж нещо, а май е повече не защото имаш какво да кажеш, а колкото да отчиташ активност. Отново нищо съществено не казваш.. Сънят на Деяна заслужава внимание и за пореден път се убеждавам, че ти се "включваш" някъде само заради направено "впечатление", а не от имане какво да кажеш. Което за мен е знак, че не го правиш, за да си полезна някому, а за да направиш самата ти впечатление.... Да, правиш го - но, според мен не впечатлението, търсено от теб! Извинявай, ако прямотата ми те засяга по някакъв начин - но, от известно време ми се искаше да ти го кажа, а днес не издържах, виждайки провокативното ти поведение за пореден път.

Благодаря, Злинчо http://www.youtube.c...feature=related Аля (AL414) http://www.youtube.c...feature=related

Орли, благодаря ти, че сподели линка на филма. Това е интересна гледна точка. Аз лично, никога не съм се съмнявала, че за всички неприятности за които не са виновни евреите - са виновни извънземните Истината винаги е .. някъде Там http://www.youtube.c...h?v=JDZBgHBHQT8 "Сладки сънища, амиго!"

Елфи, обичам те Може да не е по темата - ама нека ти го кажа, да си го знаеш. Защото нали най-важното в тези дни е да приведем в ред всичко в нас и около нас. п.п. Няма ли други смелчаци, които да споделят размисли и ситуации по темата..

Един приятел вчера ми зададе въпрос в ЛС, предполагайки, че мога да му отговоря. От съображения за конфиденциалност няма да кажа кой е, но се надявам да му отговорят тези, пред които е стоял подобен казус, а и да разсъждаваме по принцип по тази тема. Прилагам копие на кореспонденцията ни: Моля, за вашите мнения. Аз лично смятам, че всяко нещо правено с любов не е вредно - независимо дали става въпрос за въздържание или невъздържание. Важното е да няма насилване от наша страна към това, което правим. И това важи най-вече за интимните отношения.

Амчи, не знам, пък! Щом ги оСвещават после като мъченици - сигурно се въздигат. Обаче, според мен май много повече ги въздига това, че хората започват да ги смятат за светци и така ги "захранват". Но, пък е и голяма отговорност да те титуловат земляните като светец - трупаш карма и други такива тежести. Важното е Бог как те "титулова" - а това със сигурност само Той може да ти каже

Аз мисля, че за този, който го прави - не стои въпроса дали ще се издигне или не чрез постъпката си и той самият не гледа на себе си като на мъченик. Подобна суета следва да му е чужда, ако има Истинска Вяра. И именно опазването на тази Вяра е приоритет за него, а не "да бъде или да не бъде". По този въпрос вероятно разсъждават само хора, които нямат Вяра, а мислят само кое би им донесло "червени точки" и се заставят да го правят, защото "така трябва" Например, Левски надали се е питал "да бъде или да не бъде", "трябва или не трябва". Той просто Е имал Вяра - и друго не го е интересувало. Обаче, виж, векове след него не-Вярващите разсъждават по въпроса - и това ни най-малко не ги приближава и на сантиметър до Вярата, която е имал Апостола.

mochito, аз нямам проблем с житото (само, дето днес бях доста гладна ). В момента ползвам църковно, но често си правя и обикновено грухано като основно ядене през годината. По време на Житния режим за мен е по-важна духовната работа и чак толкова не издребнявам в храната Но, ако имаш храносмилателни оплаквания - според мен е по-добре да ползваш обикновено грухано, защото е по-меко. Вероятни причини могат да са и ако не си направила стомашно очистване в началото или преходните ти дни не са били достатъчни, а както и ако си подложена на някакъв страничен стрес в момента или имаш чувствителен стомах по принцип.

Когато говорим за обикновена вяра, аз бих казала, че това не е никаква Вяра.. а веро. И подобни убеждения са нетрайни колкото сапунен мехур. В тези случаи човек лесно е готов да отрече всичко, заради физическото си оцеляване, задоволяване на някакви потребности... и прочее. Говорейки, обаче за Истинска Вяра - тук отричането под каквато и да е форма е невъзможно, по простата причина, че подобна Вяра е над битието и човек, който я е придобил не се вълнува от земни ефимерни неща и временни благополучия на физическото си тяло, а гледа в перспектива към еволюцията на душата си.

"Свръхтеглото е един вид защита срещу тези, които искат прекалено много от теб, защото ти знаеш, че ти е трудно да отказваш и проявяваш склонност да поемаш всичко на свой гръб. Възможно е също така да си човек, който често се чувства хванат между двама души и трябва да се бориш, за да направиш щастливи хората и от двете си страни. Често се случва и даден човек да качи килограми, за да не бъде повече привлекателен за другия пол от страх с него да не злоупотребят. Пълният човек всъщност не осъзнава, че има нужда от закрила." Лиз Бурбо - кн. "Твоето тяло казва: Обичай се!"

Аз винаги изхождам от това, че Бог иска най-доброто за нас. Следователно, всяко наше израстване е проявена Божествена Воля, посредством нашата собствена свободна воля. Примерът на Веско с майка му и брат му е явно доказателство за това

Как тъй на половина, Хрис Коя половина? А с другата половина какво беше?

Днес във Варна е прекрасен и усмихнат ден - слънцето грее, птичките пеят, чайките се спускат над брега.. Чак ме унася в дрямка..

Идва време, когато Азът научава, че най-верният негов израз е в Божествената воля, във Висшето Аз на Вселената - и тогава се "скъсват веригите" на материята и започваме да се осъзнаваме ведно с Бог. Това осъзнаване може да стане само, когато мисълта за самоопределеност или не се заражда, или се надраства.