Ирина - Horus - Чебурашка

[url="http://www.sil.si.edu/digitalcollections/hst/scientific-identity/fullsize/SIL14-G001-04a.jpg"]източник[/url] [size="3"][b]Франц Йозеф Гал[/b] (9 март 1758 - 22 август 1828) е немски лекар-анатом, който основава един от най-противоречивите клонове на съвременната невронаука френологията. [img]http://www.probertencyclopaedia.com/j/Franz%20Gall.jpg[/img] Гал завършва медицина в Страсбурския университет. Като студент с най-голям интерес той посещава лекционните курсове по неврология. Най-силно младия лекар се увлича по архитектониката на главния мозък, която по това време още остава недостатъчно изследвана. След като завършва образованието си в Страсбург, Гал заминава за Виена, за да специализира при известния по това време холандски лекар Герхард Ван Суитен. Франц Йозеф Гал посвещава цялата си духовна енергия на изучаването на мозъчната цитоархитектоника и на подробно хистологично изследване на бялото и сивото мозъчно вещество. С модерните си невроанатомични изследвания в областта на мозъка и функционалната специализация на полукълбата, Гал поставя началото на основната си теоретична парадигма, останала в историята на науката под името френология. [img]http://www.usyd.edu.au/museums/images/content/exhibitions/ePhren_Gall.jpg[/img] Гал прави многобройни дисекции на умрели хора и животни, за да потвърди хипотезата си, според която съществува зависимост между специфичните издатини на черепа и менталните способности на хората. Един от основните приоритети в работата на Гал е да очертае значението на големината на мозъка, за да може чрез тези емпирично получени данни да изгради нова универсална антропометрична система. [/size][url="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%86_%D0%99%D0%BE%D0%B7%D0%B5%D1%84_%D0%93%D0%B0%D0%BB"]източник[/url]

[url="http://farm3.static.flickr.com/2475/3846958183_6a55258e3d.jpg"][size="2"]източник[/size][/url] [size="4"]Публикация на картата на Самуел Уелс във в-к "[i]Американски френологически журнал и илюстрован живот[/i]" от 1871 година. [/size]

[url="http://skepdic.com/graphics/phrenjournal.jpg"]източник[/url] [size="4"]в-к "[i]Американски френологически журнал и илюстрован живот[/i]" на братя Фаулър и Самуел Уелс, издаван от 1838 до 1911 година.[/size]

[url="http://www.geocities.jp/senribb/jewels/CanteraOpal2.jpg"]източник[/url] [size="3"][font="Verdana"][font="Verdana"]Неблагородните опали[/font][font="Verdana"] също притежават свои чудесни свойства и носят названието "вкаменено дърво". Този камък се образува в процес на проникване на наситени кремнеземови разтвори в малките пори на дънерите и стволовете на умрелите дървета, като на мястото на дървесината се отлага опал, който удивително точно повтаря нейната структура. На някои места на планетата има даже цели каменни гори от такива дървета. [/font] [img]http://www.angelitasurmon.com/images/opal_creek_forest.jpg[/img] [url="http://www.angelitasurmon.com/images/opal_creek_forest.jpg"]източник[/url] [/font][/size]

[url="http://skelemitz.files.wordpress.com/2009/07/opal.jpg"]източник[/url] [font="Verdana"][size="3"]Този камък е известен от незапомнени времена и с това може да се обясни сходството в наименованието му при повечето индоевропейски народи. На санскрит "упал" означава "скъпоценен" или "благороден" камък. [/size][/font][font="Verdana"][size="3"]Семейството на опалите е многочислено и разнообразно, те се делят на благородни и прости опали. [/size][/font][font="Verdana"][size="3"]Главната особеност на благородния опал е способността да предизвиква разнообразна игра на цветовете. Този ефект е подобен на образуването на дъгата, когато светлината премине през намиращи се във въздуха капчици вода и се разлага на чисти цветни лъчи. Именно от водата опалът взаимства своите цветове и играта на дъга. Обикновено този камък съдържа 6 до 10%, а понякога и 30% "свързана вода". Затова той се бои от горещина и сухота, потъмнява от тях и губи своята привлекателност, като че ли умира. Ако се сложи във вода за известно време, той може отново да оживее и да възстанови качествата си. [/size][/font][font="Verdana"][size="4"][size="3"]Природата е съединила в този камък две противоречия: студ и огън. В един камък има нежен цвят, като руменина изпод нежната кожа на красавица, в друг - очите ще опари такава жар, че неволно ги закриваме с ръка, в трети светлината струи на вълни. Такива преливания на светлина в благородния опал са дали живот на думата "опалесценция". Само камъни с опалесценция се използват в ювелирните изделия. [/size][url="http://flyovertheworld.blogspot.com/2008/12/blog-post_20.html"][size="3"][size="2"]източник[/size][/url][/size][/size] [img]http://www.opalsociety.org/images/Opal%20black.gif[/img] [url="http://www.opalsociety.org/images/Opal%20black.gif"][size="2"]източник[/size][/url] [img]http://4.bp.blogspot.com/_JAmvXtyD31A/SSQw-Fcta1I/AAAAAAAAA6Q/7os9pT_oJZQ/s400/opal171..jpeg[/img] [url="http://4.bp.blogspot.com/_JAmvXtyD31A/SSQw-Fcta1I/AAAAAAAAA6Q/7os9pT_oJZQ/s400/opal171..jpeg"][font="Verdana"][size="2"]източник[/size][/font][/url][/font]

[url="http://arthistory.hit.bg/images/12%20-%20Egypt%20-%20Ankh2.jpg"]източник[/url] [size="4"]Анкх е сред най-значимите символи на древните египтяни, известен също и като Crux Ansata (или Ansate), т.е. "Кръст с ръкохватка". В Анкх се обединяват два символа - Кръст (като символ на Живота) и Кръг (като символ на Вечността) и заедно те изразяват Безсмъртието. Той също така символизира и единението на женското божество - Асет (Изида) и мъжкото божество - Асар (Озирис), т.е. съюза на земното и небесното. В иероглифното писмо с Анкх се бележи "живот". Египтяните го рисували върху амулетите си, за да удължат земния си живот и така били погребвани, за да са сигурни, че ги чака живот и в отвъдния свят. Вярата в силата на този символ се градяла върху представата, че именно така изглежда Ключът, с който се отваря вратата на смъртта. Надявайки се, че самото присъствие на символа предпазва от наводнения и колебания на нивото на водата, го рисували и върху стените на каналите. Срещаме го и във всички рисунки в ръката на боговете, а също и в останалите древни паметници на Египет. Какво точно изобразява Анкх - все още се спори, но от всички хипотези най-логични са твърдящите, че това е: - Дървото на Живота (овалът е Вечността, а кръстът по дължина и ширина - непреодолимото пространство на четирите посоки на света). - Слънце, издигащо се над хоризонта. - планетата Венера, майка на Асет (Изида). [/size] [img]http://www.ankh.datasnake.co.uk/ankh3.JPG[/img] [url="http://www.ankh.datasnake.co.uk/ankh3.JPG"]източник[/url]