Ирина - Horus - Чебурашка

За кой ли път държавата в лицето и на управляващите, и на народа си - постъпва като някой, който от безотговорност е направил детето си инвалид и за да прикрие грешките си.. иска да убие детето си. А подобни подписки рядко решават проблеми у нас, т.к. са порява на пасивна агресия, лишена от реални действия.. И поради което рядко някой ги взема на сериозно, освен част от тези, които са участвали в подписването й (защото, да не говорим пък и, че повечето граждани на китната ни Родина просто подписват всичко или коментират всичко - но, ей-така колкото да участват, но въобще не им пука..)

Защото винаги намираш публика, която да те слуша

Ами, аз не знам дали моето мислене е в състояние да промени света, пък нямам и такива амбиции Достатъчно ми е това, че с промяната в мисленето ми - светът на мен ми се вижда променен Даже светът сигурно си е същия.. просто моите мисли го правят цветен или черно-бял в очите ми (според зависи кога колко ми стигат силите.. за автосугестия

Един от исполините на българското перо – Алеко Константинов – има изключително драматичен живот. Навремето, в университета, ми беше и един от любимците, върху когото пишех курсови работи. Така се запознах с много неизвестни неща в неговата биография. Ще разкажа за две-три от тях. Като потомък на знатен търговски род, детството и младежките му години са белязани с охолство.. и поради това, с непристъпната и студена самота на „висшата класа”. Белязани са и с трагичната смърт на майка му и сестрите му. Впоследствие, тогавашното правителство и бюрокрация всячески се опитват да възпрепятстват адвокатската му кариера - като софийски прокурор, а впоследствие и като частен адвокат със скромен кабинет на ул.”Дондуков”. Алеко, с типичния си алтруизъм и честност, винаги поема делата на онеправданите и тези, които никой не иска да защитава. Това са предимно бедни хора, които не могат да си плащат хонорара. Едновременно с това, високопоставените му врагове използват лостовете на чиновническата бюрокрация и той е принуден да води и лични дела срещу техните обвинения. Наред с това, литературният елит, също не може да му прости острото и прямо перо – и ежеседмично го подиграват във вестникарските си статии. Всичко това го води до пълен фалит и мизерно финансово съществуване. Като ответна реакция, напук на всичките си нещастия и с типичния си хумор, Алеко заменя литературния си подпис от „Круглый Сирота” на „Щастливец”. В дългогодишното си „опознаване” на този изумителен човек – попаднах и на доста любопитни факти за него. Така, например – след убийството му аутопсията установява, че мозъкът му тежи 1595 грама.. а това и до днес се смята за най-големият мозък на българин. Интересно е и друго: след смъртта му, родната му къща в Свищов запустява, поради липса на наследници и макар отначало в нея да влизат да живеят поред няколко семейства – при всяко от тях се констатира нещастие. Хората в Свищов започват да говорят, че в дома имало „духове и вампири” и никой вече не иска да влиза в „прокълнатата” къща. Накрая, една сиротна бабичка се настанила в една от стаите, за да пази пустата къща. Сега къщата е музей от 1926 година, но слуховете за „проклятието й” – продължавали.. Също така: Алеко, макар да е обичал събирания с компании и пътешествия, да е бил изключително красив и забавен мъж, харесван, преследван и ухажван от жените – няма информация да е имал интимна връзка с никого. Няма информация и според медицинските архиви да е имал здравословен, психически или физически проблем, който да му е пречел да има интимни отношения.. Той просто казвал, че харесва свободата си

Всем влюбленным и тем кто только собирается посвящаем Картинките са страхотни, а текстът.. просто трябва да се чуе А това по-долу - специално за Хриско и Ева - Азбуки Трям! Здравствуйте! - Rammstein - Sonne

В случая, който е писал тази статия - явно е представил нещата умишлено злонамерено. Първо, защото понятия като "Китай" и "комунистическа пропаганда" - не са еквиваленти в случая, напротив. Помним че у нас, в комунистическа България, а както и в Русия и целият соц-лагер - пропагандите бяха "плодете се, множете се", бяха стимулирани и поощрявани многодетните майки-героини с предимство, абортите бяха забранени и т.н. Просто в Китай проблемът е съвсем друг и няма общо с комунистическия режим. Впрочем, те китайците (а както и кубинците) си харесват много режима и не искат и друго. И второ - въпросните ел-импланти (т.нар. чипове) се предлагат свободно, за всеки, който преценява, че не може да се справи с проблема за контрол върху възпроизводителните си способности. Не са задължителни, не са дали и странични ефекти засега. И при всички случаи е много по-хуманен метод от насилственото заставяне от страна на "милият съпруг" жена му да се тъпче с хормони (от които в най-добрия случай заприличва на Карабас Барабас и той отвратен бърза да си хване любовница ), или да се подложи нещастната му жена на касапска операция за "връзване на тръби или други такива", поставяне на силиконови спирали..., а не дай си, Боже, и до аборт.. и нека не изброявам други....Пък, ако духовните ни убеждения не го допускат - какво пък?, ще си навъдим една дузина малки ангелчета и ще живеем в мизерия.. И всичкото това унижение и болка на жената, в името на това, че "милият съпруг" има навика често да пропуска да внимава.. и да става белята. Обаче, той миличкия, и дума не може да става да се подложи на вазектомия.... Абсурд! Къде се е чуло и видяло такова нещо у Бай Ганя А въпросните чипове, са може би нов, безболезен и интелигентен начин да се справим с проблема. Затова, нека преценим реалните плюсове и минуси и да не бързаме да скачаме срещу всяко ново нещо.. Още повече, че миналото съвсем не ни е донесло кой знае какво хуманно решение на проблема. И защо това решение да не стане сега, благодарение на новата мултиелектроника, а не с касапските някогашни кръвни методи, които е крайно време да забравим...

Ани, отново се присъединявам към обективния ти поглед. Моето мнение съвпада с твоето и също се базира на безпристрастност и много разговори с „обикновени” хора. А „обикновените хора” – са по-обективно огледало за нашите слабости и грешки като Братско Общество. И мисля, че определено нямаме интерес да се правим, че мнението на външни хора е без значение, защото така си оставаме все още общество, затворено в своята същност и криещо се зад оправданието, че е „неразбрано” и че другите са ни виновни. Не зная предимно какви са контактите на останалите и с какво разнородно количество хора общуват, но се съмнявам, че всеки говори по въпроса за Паневритмията с външни хора или прави сериозно проучване. Повечето общуват по тези въпроси само с братски хора. А естествено, че мненията в братските среди ще бъдат оптимистични и хипербализирани, но те далеч не са обективни, защото са пристрастни и се базират само на факти, в полза на затвореното ни общество.. А останалите хора, все още подигравателно ни наричат „ония там откачалки по белите нощници”..(други по-остри епитети – няма да казвам..) Така са ни наричали и по времето на Учителя и сигурно и ще продължат така, ако ние не променим основни неща в нагласата и PR-ра си. И тук искам да благодаря на Орлин, който каза неща от изключителна важност в първия си пост – за промяна в парадигмата на самите личности (участници и организатори), както и осъвременяване и адекватност към реалната обстановка на времето ни. (Не искам да навлизам в подробности за „тъмните петна и компромати” в Обществото ни – повечето ги знаят. Но, стари грешки продължават да се повтарят и не се търси излизане от тази схема.) Вярно е и, че има много нови хора – но, те са от най-близкия или семеен кръг на последователи на Учението. И като такива – имат предимството дори да вземат „лични частни и безплатни уроци”. Всички други, напълно нови хора – определено се отказват, именно поради причините, които посочва Ани. Аз лично, макар уж да съм от „старите сестри”, т.к. съм в братските редици още по апокрифно време от 88-89г., трябва да призная, че много неща ме дистанцираха. Навярно преди съм била „млада, наивна и зелена”, но отдавна няма как да си затварям очите. И тези неща са най-вече новопоявилите се „авторитети по всичко”, в чието поведение се забелязва една надута компетентност и демонстративно превъзходство пред останалите, с което си поведение именно те стават причината много хора (и то от най-ревностните дългогодишни последователи) да се оттеглят. Както и е причина да не се привличат външни хора в редиците, или да не се задържат други, освен близки на наличните, които се чувстват страхотно в „играта на йерархичност и власт”. (Който е от години в тия среди – го знае по-добре и от мен, че истината е точно такава.) Предполагам, че думите ми не са лице- и ушо-приятни, но като ще си говорим честно – нека е с обективни факти. Аз не съм от хората, които си заравя главата под юрганчето и се прави, че проблемът го няма. Но, за жалост, повечето хора предпочитат да продължават така. Изказването ми се базира на много разговори и споделени мнения с хора от Братството, които имат смелост само в частен разговор да изказват разочарованието си, от страх, че ако го направят публично – ще загубели авторитет и изява пред другите. Базирам се и на много разговори с всякакви хора, включително и през многократните ми пътувания зад граница – и всички те нямат никак добро отношение към Общество Бяло Братство (и многото му частни организацийки тук) и изучават Учителя индивидуално и в самота. Повечето споделят само разочарования от срещите си и мнението, че ни липсва единност и толерантност към външните хора, а я проявяваме само към „себеподобни братя и сестри”. Темата е от сериозно и наболяло значение. Мисля, че заслужава разискване и активност, изразяваща се в конкретни предложения за действие, а не замазване на проблема с красиви цитати и мечтани картини.. които няма как да се нарисуват сами в реалността. За сто години нищо от самосебе си не е станало – няма и да стане!

Ани, такава е обективната действителност у нас, за съжаление. Дори и понастоящем – играещите Паневритмия предимно са или потомци на ученици, или такива, които са били последователи и по време на тоталитарния режим. Разбира се, благодарение на ежедневния ви труд в този сайт и в другите сайтове, посветени на Учителя – се популяризира Учението и много нови хора се присъединяват. Надявам се и вбъдеще да останат последователи и благодарение и на Новите хора да се спомогне за утвърждаването на Новата култура. И нека това бъде една активна, действаща и смела култура, която не се крие – а е горда със собствената си духовност и дава личен пример. От личен допир знам и как медиите гледат на обективното отразяване на информацията.. У нас все още с приоритет е злободневието, вместо да се търсят начини за прослава на културното ни, историческото ни и духовното ни богатство. Медиите все още отpазяват събития от подобен характер - или благодарение на частни спонсори на предаванията, или за да запълнят "медийни дупки в програмата си". Обаче, според мен, не става въпрос за това, че: .. защото истината е, че режим имаше и в Китай, както и в далечния изток. Наистина там практиките са предимно индивидуални, но са толкова много, че успяха да запазят общото си ядро и разпространение. А паневритмията е уникална. И като всяка уникалност – явно уязвима. Не е вярно и че тя няма дълбоки корени. За пръв път по нашите земи е въведена по времето на Орфеевата школа (наричана е -Танцът с бели одежди), после и при богомилите, а благодарение на тях е и разпространението й в Европа. За сравнение – предполага се, че Орфей е живял през 1400 г.пр.н.е., а Конфуций е роден "едва" през 551 пр.н.е. Затова мисля, че както и да го увъртаме – стигаме пак до вината у самите себе си. За това, че позволяваме да изтръгват корените на душата ни и че нямаме самочувствието да се зовем българи.. Руснаците ни присвояват азбуката, светът ни присвоява научните открития, учените ни ги е срам да кажат откъде са и си променят имената.. или в най-лошият случай – сами ставаме предатели на апостолите си.. Примери болезнени в историята ни – много.

Мона, съгласна съм. Човек не може дълго време да задържи в мислите си определено убеждение, ако не действа воден от сърцето си и себе си. И точно това имам предвид под воля - че единствената й правилна употреба е, когато определим върху какво да спрем вниманието си и да следваме себе си. Иначе, знаеш, че става точно както го описа - временно следване на мода и чужди внушения .. докато, отново се върнем пак към себе си

Усилието на волята е едно, издевателството над себе си - друго, а борбата пък с демони - трето За да се изгради правилен начин на хранене - е нужна воля. Както и за всяко нещо - поне в началото. Без прилагане на волята си, човек не може да води осъзнат живот и ще се движи по течението на натрапените отвън модели и клишета. Когато се самоосъзнаем и открием истинските си потребности и желания - определено е нужно голямо количество воля, упоритост и постоянство (поне в началото, докато изградим навикът да следваме собствената си свобода). Именно защото и "Вегетарианството е осъзнатост", както казваш Мона За да бъдем осъзнати, обаче - не е достатъчно да мислим по определен начин. Нужно е да приложим тази мисъл към себе си и да й дадем израз и форма във външния свят, като действаме по съответния на тази мисъл начин. Например, има ли полза че осъзнаваме вредата от алкохола и цигарите, ако не прилагаме воля да ги откажем? Смятам, че наличието на подобни теми, дискусии и споделяне на личен опит - е много важна подкрепа за всички, които са решили да тръгнат по стъпките на промяната към воденето на един съзнателен физически и духовен живот. Форумът предлага уникална възможност за докосване до дълбочината на Учението, но и споделяне на много друга ценност и знания. Дава свободата и всеки да избере дали това е неговият Път или не, да срещне съмишленици и приятели или не.. и т.н. Но, никому не е нужно да бъде обезкуражаван или съден за избора му или различията му. Винаги е по-добре човек просто да замълчи, но не и да убива ентусиазма на някого чрез личните си разочарования. Всички вървим по свой път и няма гаранция, че нашият опит е единственият възможен, правилен и градивен. Аз също си го повтарям всеки ден и се старая да не натрапвам своите емоции и "истини" като меродавни.., но, разбира се, не винаги успявам

Може, разбира се. Зависи дали има функционираща телепатична връзка между въпросните хора. Знаеш, че може - ти, например, няколко пъти вече насън си "ме хващал" за доста неща, без да сме ги говорили А Гранат ти посочи и друг път за получаване на информация

И аз получих в събота покана от Иво да отида и да раздам два-три къча на предстоящия семинар .. Може и да отида да се поразкърша този път.. пък да видим "кой кого"

Радвам се, дребосъче и със сигурност няма да те пропусна да те нагушкам Който иска - също може да се "изкомбинира" с нас

ох, Хрис.. твърде много мислиш и усложняваш нещата, приятелю! А те са много по-простички. Сигурно наистина е досадно "цял живот човек да трябва да казва, че не яде месо и евентуално да влиза в спорове/да става обект на насмешка от "нормалните" (както казваш). Но, това е при условие, че намираш себе си за не-нормален и едва ли не изпитваш вина за това. Аз намирам себе си за "стандартна и нормална", според моите си възгледи - просто, защото за мен те са стандартни и нормални, а както и не мога да бъда друга. Лично на мен, за двайсетте години, откакто съм суровоядно веге, не ми се е налагало на никого да обяснявам каквото и да е. Не, че не са ме питали или не са се опитвали да ме убеждават "колко незаменимо и животоспасавящо е месото, как ей-на-сега ще се гътна от прекомерно хрупане на плодове и зарзавати" Разбира се, че най-малкото от любопитство, хората са се опитвали да ми влияят по някакъв начин. И понеже, за мен са безсмислени подобни спорове, които така или иначе няма да променят нито моите убеждения, нито техните - тактиката, която съм възприела е: казвам "да, да, добре..", кимам умно като кон пред празни ясли .. и после си правя, каквото си знам. Защото, влезе ли човек в спорове - доникъде не се стига, освен до трупане на излишна горчилка. Другото, което питаш "Дали има опасност вегетарианството да навреди на един човек с отношенията на останалите хора?", според мен може да се отнася за всеки, който се опитва силом да наложи възгледите си и навиците си на друг, независимо дали е веге или не. Насилието в налагането на убежденията (макар и превилни, според нас) - не е донесло нищо добро за никого. Също така, "хора, които са най - подходящи за общуване с дадената личност ще бъдат покрай него въпреки евентуалните различия в храненето" .. Именно, защото не мисля, че чак толкова се определят от различията в храненето (това създава известни трудности само в съжителството с някого, само ако хората не се разберат да си дадат свобода един на друг да бъдат себе си). Например, с теб общуваме свободно и пълноценно, даже и когато ти беше месоядец (виж, ако беше людоед - малко щях да се позамисля .. шегичка!). Както и има хора, които са веге като мен, но пък с тях може и да не общувам пълноценно.. Зависи от човека, все пак, нали така. Вярно е, че когато вегетарианството е следствие от някакви духовни убеждения, това предполага повече общи звена на интереси и разбирания с някого - но, пак не е гаранция.. Все пак, когато общувам с някого, аз не си обменям готварски рецепти, затова и чак толкова не се вглеждам в чинията на другите, а в душата им

Стан, благодаря ти за уточнението - абсолютно споделям написаното. А това: - според мен е отговорът на казуса в темата

Кралица Пентакли Дяволът Светът Звездата Луната Висша Жрица Колесницата Любовниците Императорът

Уф, това с убийството - при каквито и да е обстоятелства - никак не го разбирам. Напълно съм съгласна със Стан, че "Реално обаче винаги има възможност да спасиш животното без да убиваш човека, който го застрашава". Но, ми е трудно да приема суровостта на думите му, че "По-добре е да умре невинно животно, отколкото човек, пък дори и такъв проявяващ жестокост към животните". Може да е прав, ама на мен ми е трудно да приема каквото и да е убийство "с приоритет". Всъщност, мисля си - дали това хората, не сме същества, чието себелюбие е безкрайно и винаги за сметка на другите обитатели в природата.. Дори, като се замисля - самите растения и животни гледат на хората като на господари и дори в техния свят ние сме им наложили подчинение да ни смятат за по-важни от тях и затова те се жертват за нас.. Просто сме им го вменили, че така трябва и с нашето потисничество върху тях ние не им даваме възможност да се развиват

Миналата седмица уличната ми котка Маша роди 6 пухчета.. Вчера като се прибирах, децата от квартала ме посрещнаха пред вкъщи и ми казаха, че 3 от котетата са убити, докато ме няма. Миналата година, и от двете раждания на Маша, също й убиваха бебетата. Да си призная, нямам надежда и останалите 3 пухчета да оцелеят.. Не разбирам такива хора, не искам и да ги разбирам. Но, когато чуя или видя подобно нещо - болката в мен е парализиращо голяма, че нямам сили даже да ги осъждам, нито каквото и да е - достатъчно ме боли и като виждам как осакатяват собствената си душа по този начин.. И нямат нужда някой друг да ги убива - те сами прекрасно се справят с това, като с деянията си убиват всичко добро в себе си.

Знаейки за тракийските ми (а в частност и хасковски) корени, една приятелка оттам ми изпрати тази песен, която искам да споделя с всички приятели тук. Прегръщам ви и с мислите си съм при вас

Хрис, пророческите сънища са средство за постъпване на интуитивна информация. И именно, поради това, че тя е такава – рядко идва по команда. Обикновено, когато „даваме поръчка” за тъкъв сън – имаме фиксация в процеса, условия, претенции.. и т.н., които всъщност блокират протичането му. Малцина са тези, които са успяли да подчинят и контролират тези команди да не влияят на свободното протичане на интуитивната информация. Но, с практика – става. Стига човек да иска да усвои изкуството на осъзнатото сънуване и да реши точно по този начин да му идва информацията. Не само в сферата на сънищата стои този проблем. Трудно е по команда да си „заповядаш” и наяве да те споходи интуитивното знание. Вярно е, че всяка постъпваща информация трябва да „тече в коловоза” на разума, за да може да се отсява нейната обективност, но приоритет трябва да има интуицията в тези случаи. Също така, може да се фиксира и определен ден, в който да ни спохождат сънища от този род. Пример: Имам приятел, който е настроил съзнанието си, че всеки четвъртък да сънува т.нар. пророчески сънища. Човекът е лекар – невролог, а сега завърши и клинична психология – с две думи, логичен и разумен човек, изцяло неподвластен на „фантасмагории”. Та, той направи този ескперимент със себе си: настрои се да получава послания всеки четвъртък. В момента е довел процеса до автоматизъм, работещ безотказно и изключително полезен – задава си въпроси, на които иска да получи отговор или решение чрез съновидение.. и ги получава.

Няма класификация на метафизичните същества по външен вид. Ако има такава – то тя е според степента на тяхната еволюция. При повечето хора, образът съответства на някакви вековно натрапени религиозни иконоподобни модели – някои „виждат” образи, подобни на Христос или Богородица, други твърдят че това са ангели.. Но, всички са единодушни, че попадат в областта на светлината и се срещат със същество, от което се излъчва любов и разбиране. У всеки „визията” е в съответствие със собствените му представи и въпросното „същество” приема образ, приемлив за собственото му съзнание и способност за възприятие. Това е и целта: приемайки такъв образ – въздействието да е понятно и по-голямо. Аз лично, предвид липсата си на каквато и да е религиозност, никога не съм била спохождана (било то насън или наяве) от субстанции с религиозноподобна външност. Близки приятели или пациенти, пък са споделяли с мен за свои визии на същества с пантеистичен произход, че даже и с извънземен. Всъщност, от значение е не образът, а посланието, което този образ ни носи. Също така, наличието на образ, често не е и задължително, защото то може да дойде и по изцяло интуитивен път, а фиксацията в образа – често може да доведе до погрешна интерпретация или пропускане на същественото, както и до заблуда. Според мен, доза разумен скептицизъм не е излишна никога, особено, когато си имаме вземане-даване с метафизичните светове.

На мен нарочно не ми пращат картинки с приказни сюжети.. че, току виж с присъщата ми елегантност и късогледство - съм се набримчила на някое вретено... и после хър-мър взема та се бутурлясам за идните сто години

В момента изглеждам така: п.п. Елфи, не се смей! Някой ми е изхрупал карфиола (може и аз да съм ) ..

Злинчоооо, люблю твой гороший гумор п.п. Благодаря за идеята! Сетих се, че мога да викам на Хриско Гриско .. няма само на мен да ми викат Горус, я