Ирина - Horus - Чебурашка

http://www.youtube.com/watch?v=rMltoD1jCGI

Божидаре, разбирам накъде вървят разсъжденията ти - но, явно ти не си ме чел внимателно Защото никъде не съм казала, че човек трябва да се фиксира и фанатизира в някакви си възрастови ограничения. Даденият от мен пример не беше за това, че един мъж на 40 трябва да бъде само с жени на 28.. а че в случая под този праг не е приемливо да слиза, според антропологията (като се има предвид, че изчисленията са индивидуални за всеки, според възрастта). Може би, не си ме разбрал - и защото аз приведох научни данни, а не свое мнение.. Ако трябва да изразя лично мнение, то ще е следното: Мисля, че има основателен резон в тези твърдения - но, разбира се, човек не трябва сляпо да се ръководи от тях, защото в междуличностните отношения имат значение и редица други фактори. Също така, антропологията и науката винаги се базират само и единствено на това, кое би било приемливо и благоприятно за еволюцията на човека като биологичен вид. И според тях - вероятността партньорите да създадат и отгледат здраво потомство, е именно когато те са в тези посочени параметри (включващи възрастовите и културни близости). Да, това важи за връзките от типа "секс" и "семейство". И да, човешките отношения не се изчерпват само с тях. Както и никой не твърди, че по презумпция трябва да се приема, че двама души трябва да общуват само заради секса и създаването на потомство, както и не е задължително те да са интелектуално, емоционално и културно близки, само защото видиш ли били "от едно поколение".. Ако става въпрос, има дори и още по-сурова статистика, според която циклите на привличане между партньорите продължават до 4 години - достатъчно време, за да си кажат думата хормоните и да бъде създадено дете. И това също е в подкрепа на твоето изказване, че "Всяка връзка има начало и край" - и че този край обикновено е следствие на това, че между партньорите са се "изпарили" хормоните и онези ефимерни неща, които най-често са в основата на създаването на връзките в днешно време. Аз от личен опит и от психологическата си практика през последните десет години - мога да кажа, че наистина не съм срещала изключения от това. Защото, колкото и човек да избира "по сърце и сантимент" даден партньор - то ако между партньорите не са налице физиологически, психологически, интелектуални, творчески и културни сходства - то въпросната връзка е нетрайна като розов балон и е въпрос на време да се разпадне. И тогава най-добре е хората са се разделят, за да не стоят както казваш ти "в тази агония". Да, ако имат вече деца - тогава те може геройски да понасят агонията неопределено време - но, така или иначе връзката вече се е разпаднала отвътре. А относно твоето романтично изказване, че "Ако съдбата е събрала двамата, то те реално при запознаването си не виждат такива неща като разликата в годините." - аз да ти кажа честно, не вярвам в подобни абстракции като "съдба" и т.н. Защото, според мен, това са извинения - чрез които човек оправдава собствения си избор, приписвайки отговорността на някаква Сила или обстоятелства извън него. Истината е, че това, което на пръв поглед може да изглежда метафизично (като съдба, карма, синхроничност и т.н.) - не е нищо повече от сложен масив от причина и следствия, чрез които ние самите сме станали причина за дадена среща или събитие в живота си - защото в действителност светът се обосновава и ръководи от много точни и рационални закони. И ако ние решим да се отклоним от тях - то ще си носим последствията, за които самите ние сме си виновни, а не "Бог, Съдбата.. или някой друг".

Всъщност, позволете ми и аз леко да се отклоня от темата – но, се изкушавам да кажа, че има много ясно дефинирана антропологична формула по отношение на максимално допустимата разлика във възрастта на партньорите. Изчислява се по следния начин: Вземат се половината от годините на партньора + добавят се 8 години. Всяка разлика над този максимум – се счита за антропологично неразумна и за психологически и физиологически неприемлива (с други думи – за извращение). Тоест, например за един мъж на 40 години – допустимата граница ще е 20 (половината от годините му) + 8 = 28 години допустима минимална възраст за партньорка. Въпросните доводи са базирани от една страна на това, че наличието на отклонения от тази допустима граница е признак не само за инфантилност и незрялост в избора - но и признак за психологически проблеми, сексуални отклонения и перверзия. А от друга страна, най-вече се базират на това, че едно физически и психически здраво потомство - може да бъде резултат само на разумното съчетание на гените на двама зрели физически и здрави психически индивида, които имат културна съвместимост. (Което е невъзможно, ако например единият партньор е тинейджър, а другият е пред пенсия ). Тоест, няма как един застаряващ мъж (или жена), който задоволява нагона си с двойно по-млада партньорка (или партньор, ако е жена) – да очаква „плодовете” на този нагон да бъдат здрави физически и психически, при условие, че първоначално връзката им се основава на физическа, умствена и психологическа несъвместимост и само по себе си намерението им за подобна връзка – е явен признак за незрялост и патология у самите тях. п.п.1. Впрочем, от антропологична гледна точка, не е особено приемливо и това жената да е по-голяма от мъжа – защото тук вече връзката и потомството биват подложени на доста рискови от психологическа гледна точка матриархални фактори.. Но нека, да не се отклоняваме чак толкова от темата, все пак п.п.2. А пък според Учителя - идеалният вариант е когато мъжът е по-голям от жената най-малко с 9 и най-много с 12 години..

just.me, разбирам те, че сигурно много страдаш.. Обаче ти самият решаваш дали да продължиш по този начин - като се оставиш на агонията, или ще решиш да действаш и промениш нещата. Ти сам поиска да ти се даде съвет – и аз ти казах част от моето мнение. Сега ще опитам да съм още по-конкретна: Не си търси оправдания от рода на това, че понеже в миналото нещата били виртуални и сте се карали за глупости; че някога уж сте планирали да се видите, а пък сега тя можело да те отреже и излъже; че сте си правили номера да флиртувате с други хора, че някой с някого си разменял коментари, сърчица и прочие.. - и заради всичкото това се е получило така. Не, всичкото това е много несериозно и не е причина да си вадиш някакви обективни заключения. Нещата могат много лесно да се изяснят – ако просто предприемеш някакви адекватни и активни действия. Като това, например да й се обадиш и да поискаш разговор (а още по-добре – среща!) – в който съвсем честно и открито да й обясниш как се чувстваш ти, какво изпитваш към нея, какви са намеренията ти и да я попиташ дали тя споделя същите желания, чувства и намерения, дали и тя иска да бъдете заедно и да се опитате да създадете една реална и пълноценна връзка. Това е. Просто бъди открит – за всичко. Ти сам решаваш дали да се държиш по едни от двата варианта: 1. Като „лукова глава”, която се самосъжалява и бленува по някакво си виртуално минало, която страда и търси съвети от разни непознати хора в интернет, която се поддава на разни свои чувства за вина, страхове и т.н. 2. Или пък ще решиш да поемеш нещата в свои ръце - и ще бъдеш мъж, който се бори за това, което иска. При първия вариант - ти не правиш избор, а се носиш по течението. Тоест, действаш на принципа, че по време на буря всяко пристанище върши работа.. Само дето в твоя случай - ти ще се превърнеш в корабокрушенец на самотния остров на самосъжалението. При втория вариант - поемаш отговорност за чувствата и желанията си. И действаш с ясното намерение да ги реализираш. Няма нищо сложно в това да знаеш какво точно искаш и да го направиш. Разбира се, тя също ще има право на избор дали ще реши да бъде с теб или не. Но, знай че няма нищо страшно в това да ти откажат. Ти няма да се провалиш ако ти откажат – ще се провалиш, ако сам се откажеш. Схващаш ли разликата? Аз мисля, че и двамата заслужавате много повече от една виртуална връзка. Затова – дайте си повече! Защото, ако има нещо, от което на нея може да й е писнало – това е именно това, че сигурно тя иска повече и не го получава от теб. Вярвам, че и ти искаш повече от нея. Може тя да се е оттеглила, защото на този етап ти не й предлагаш друга алтернатива, освен тази да сте „виртуални гаджета” - и тя просто очаква от теб, че като мъж ти би трябвало да си по-активен и да й предложиш повече. Така че, ако наистина си толкова силно влюбен в това момиче – направи го. Предложи й алтернатива за нещо повече. Желая ти успех!

just.me, ако ми позволиш, ще ти задам няколко въпроса: Ти на колко си години? Вие с това момиче виждали ли сте се и познавате ли се наживо, или всичко е било само виртуално? Как така уж я обичаш и „умираш за нея” – а в същото време късаш с нея, тръгваш с друга, а после пак се „събирате” .. и всичкото това за един ден? Това „късане”, „изневяра” и „събиране” – реално ли е било или е било виртуално? Как си й показвал, че я обичаш – само виртуално и само на думи, ли? Защо все се карате и защо все по нейно желание сте се „събирали”? Това означава ли, че тя и друг път си е „тръгвала”? Мислиш ли, че този път на нея вече наистина й е писнало? Дали причината наистина е в „твоите грешки”? Или тя просто търси повод да прекрати връзката, защото наближава време уж да се видите и тя не иска това? Всъщност, тези въпроси могат да бъдат и чисто реторични, ако отношенията ви са били само виртуални – защото в такъв случай отговорът ще е ясен от самосебе си: Това не е реална връзка. Това са сурогатни отношения и имитация на връзка, които ако не прераснат в едно живо физическо общуване – рано или късно се изчерпват.. И колкото по-рано стане това – толкова по-добре, за да не стига човек до зависимости и илюзии, че уж преживява нещо истинско. Единственото истинско нещо в подобни случаи – това са чувствата, които човек изпитва. Но, тези чувства не са породени от емпиричната реалност. Подобни „връзки” са само в сферата на ирационалното, предполагаемото, вероятното.. и т.н. И ако те не прераснат в открити отношения с реални срещи, разговори и преживявания – те просто ще си останат в сферата на виртуалното и ирационалното, докато стихнат от самосебе, независимо с колко „виртуална храна” ги храниш. Възможно е една от причините, че все се карате – да се дължи именно на натрупването на напрежение от това, че връзката ви не се развива и стои ограничена само в еднотипието на виртуалното пространство. Да, има доста хора, които дълго-дълго „хранят” подобни отношения – и като че ли в днешно време става мода хората да „ходят виртуално”.. Най-често тези хора са движени от някакви лични свои страхове да създадат една реална връзка и да поемат отговорност за нея. При всеки причините са различни – но, в основата на подобен избор винаги могат да се открият редица личностни комплекси, страхове, психологически защитни механизми.. и прочие патологии на емоциите. Не че е лошо човек да създава близко виртуално общуване – още повече, че понякога това е единственият начин за общуване, ако с даден човек те делят хиляди километри, континенти или океани.. Но, всичкото това е до време и не може да замести една реална връзка и физическо общуване, още повече пък да се нарече „ходене” или „любов” в смисълът им, в който те се съдържат в една истинска връзка. Затова моето мнение е, че няма полза да се „тръшкаш и да умираш” – ако „връзката” ви е била чисто виртуална. Просто в случай, че чувствата ти наистина са толкова силни – действай! Виж се с това момиче и намери начин да опитате да бъдете заедно в реалния живот. Едва тогава вече ще можете и двамата да прецените дали си подхождате, дали нещата при вас се получават и дали става дума за сериозни чувства.

Вторият филм - "ХОБИТ: Пущинакът на Смог" - е с българска и световна премиера на 13 декември 2013 г. Последният филм от трилогията - "ХОБИТ: Дотам и Обратно" - ще излезе по кината на 17 декември 2014 г. източник: http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=5841071 трейлър: http://vbox7.com/play:dd72b90852&r=emb

Томи, да кажеш, че в една игра на шах има ”желание за смърт и постигане на смърт” или че това е деяние, с което се ”свързваш и превръщаш” едва ли не в някакъв си инструмент на Злото, който "нарушава" някаква Хармония, Равновесие, Безсмъртие и така нататък – това е нещо, което е изфабрикувано само и единствено от твоята човешка логика. Шахът е просто спорт – и щом съществува, значи в него има смисъл. Да, както и при всеки спорт – в него има победители. Но, това е само в рамките на спортната игра – и никъде другаде. И не мисля, че като го анализираме е редно да излизаме от тази рамка – защото то по тази твоя човешка логика ще следва, че едва ли не всеки спорт е някакво Сатанинско дело, което нарушава Хармонията и Равновесието в Природата, в Човека, във Вселената.. и къде ли не, според теб. А това не е така. Защото в Божият план – няма и не може да има никакво противоречие или грешка. На Бог не можем да приписваме нашите лични човешки разбирания, тълкувания, интерпретации, намерения, страхове, грешки или възприятия. И щом спортът и игрите са дадени на човека като вид занимание, изкуство или форма на изява – то това означава, че всичко това има някакъв смисъл, който е извън нашата ограничена човешка логика. Защо не погледнеш на нещата по следния начин: Че всички тези така наречени спортни победи или форми на съревнование – са всъщност един перфектен начин от страна на Бог да ни покаже съвсем фигуративно какви са вариантите за развитие на дадено нещо и какви могат да бъдат последствията и поуките от тях. Нима в това не виждаш един перфектен замисъл от страна на Бог да ограничи Злото – като го огради само в рамките на играта? Нима не е по-добре човек да ”воюва и побеждава” само в спорта – отколкото да го прави в реалния живот, третирайки хората и ситуациите около себе си като противникови? Помисли върху този аспект за смисъла на това да същуствуват различни форми на спорт, игри, хобита и човешки занимания – и не са ли те една по-хуманна и по-добра форма за учене на определени уроци в чисто тренировъчен вид. И дали ако те не съществуваха - нямаше да се стигне до много повече реални ситуации, в които не става въпрос вече за игра, а за реалност с необратими последствия.

Томи, не знам дали за теб шахматът е творение на Черната ложа, но за мен определено това да класифицираш и отхвърляш нещо, без да го познаваш – е със сигурност следствие на някакви субективни пристрастия, които най-вероятно се коренят във вярата и страха на човека от разни Черни ложи.. или прочее теории на Конспирацията. Чудя се даже как не откри и Масонска символика в играта на шах.. Смея да твърдя, че съм човек, който определено е избрал пътя на духовното развитие – и ИМЕННО ПОРАДИ ТОВА не мога да се съглася с тезата ти. Не мога да се съглася и защото 4 години съм ходила на шах. Тренирала съм и други спортове, дори по-продължително (плуване - 12 години, тенис на корт - 8 години и тай чи - 2 години). Затова и мога да заявя категорично и от личен опит – че по-честна игра от шахматът НЯМА. Защо ли? Защото при другите спортове нещата стоят другояче - те са по-живи, по-динамични, .. по-творчески ако щеш. При тях никога не можеш да повториш една и съща игра, за разлика от шаха. При другите спортове можеш да импровизираш, да блъфираш, да нарушаваш частично някои правила. Но, при шахът – това е невъзможно. Всичко следва строга последователност, всичко е открито и видимо за всички – всеки твой ход и всяко твое намерение на практика са очевидни за всички и не можеш да заблудиш никого. Да - не само, че играта на шах е сериозно нещо, а това е и самотно занимание.. като да свириш на инструмент, например. Изисква много, много упражнения - докато накрая всичко се запамети. Много бъркаш и като намесваш в шахмата интуицията. Там няма никакви подобни абстракции, фантазии или творчески мистификации. Не може да се каже и че шахът е гаранция за развиване на интелекта – не, той по-скоро развива паметта. Да, и тук са нужни желязна самодисциплина, търпение и способност да се поемат рискове. Но, в крайна сметка – печели този, който познава всички конфигурации и варианти за развитието на играта. Всичко е строго и математически изчислено – и случайности няма. И както се казва, ”точно затова тази игра е велика” – защото в нейната основа стоят честността и откритостта. Разбира се, това се отнася САМО за самата игра като такава. Друг е въпросът, че това не означава, че можем да приписваме по презумпция подобни качества и на всеки, практикуващ шах. Не, естествено. Друг е въпросът и че именно поради естеството на правилата си и поради самотността на практиката си – шахът съвсем не е най-доброто занимание за един човек, а дори напротив – то съвсем не го социализира и не му способства за изграждане на чувство за общност, умения за комуникация и колективно мислене. Не, тези неща вече са продукт на нашето лично себеусъвършенстване - в една или друга степен, погледнато съвсем индивидуално. Шахът е просто едно забавление, един спорт – който има своите предимства и недостатъци.. и нищо повече. Затова и не мисля, че е етично да хипербализираме нещата и да ги заклеймяваме - че били ”бели” или ”черни”. Всичко зависи от намеренията на играча. Това важи и за всяко едно нещо – без изключение. Защото нещата не са нито добри, нито лоши – те са такива само в нашите умове и сърца, които ни водят до реципрочните действия. Е, в такъв случай, кой е виновен и отговорен – шахът, Черната ложа, Баба Яга, Кашчей Безсмертний.. или просто самите ние с нашите собствени намерения и действия, с които ползваме дадено знание и умение?

"Позитивното мислене е само козметика, ако човек не се обича" - Димитър Кръстев (практически психолог) източник - http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1906710 - Г-н Кръстев, вие от години се интересувате от печеливши стратегии за живеене. Как ще се включите в дебата "за" и "против" позитивното мислене, който се разгоря в последно време? - Аз съм изумен как на някого може да му мине през ума да посочва положителното мислене като проблем или като източник на беди. То е стратегия, философия, нагласа. За всички, които се оплакват, че не им е помогнало, причината не е в него, а в липсата на последователност от тяхна страна и в неумението да го превърнат в работещо. - Какво е вашето определение за положително мислене? - Това е нагласа на ума да прави подкрепящи интерпретации на това, което се случва с човека. Това означава човек да търси начините, шансовете, да си обяснява нещата по начин, който му отваря хоризонт за намиране на решения, а не по начин, който го блокира или който обяснява ситуацията като нещо, което е невъзможно да се промени. Например, ако аз започна да се занимавам с йога, но поради амбицията да изпреваря другарчето по килимче правя лотоса по-усилено и разтегна коленни връзки, йогата ли ще е виновна?! Но всички казват: Внимавате с йогата! Тя е много популярна, но ето, вече има осакатявания. - Какво означава да интерпретираме нещата по подкрепящ ни начин? - Това означава така да формулираме нещата, че да видим подаръците, да видим онези факти, които ни помагат да се подпрем, за да излезем от ситуацията. Да си кажа: "Аз ще реша този проблем", е положително мислене, "Ще сбъдна мечтите си"- също. Оптимизмът и положителното мислене вървят ръка за ръка. - Но модерните гурута стигат доста по-напред. Твърдят, че позитивното мислене лекува от неизлечими болести, дават рецепти за щастие. - Доказано е, че вярата в оздравяването, че положителната нагласа стимулира имунната система, и в този смисъл помага. Естествено, всичко отвъд това е нереално. Безспорно е, че има много козметика, която съпътства позитивното мислене и го опорочава. Аз съм твърдо против добронамерените лектори, които провеждат курсове и които не бъркат до корена на проблема. Ако се действа повърхностно, само с мантри и евтини техники, това няма как да проработи и хората бързо ще разберят, че пак не са получили търсената от тях панацея. Хиперболизирането и уедряването на позитивното мислене, внушението, че може да замести всичко останало, са безпочвени. - Кое според вас прави хората нещастни и неудовлетворени? - Всичко тръгва от дълбоката вътрешна нагласа за непълноценност. А когато човек не се обича, и най-последователното позитивно мислене не може да му помогне и се превръща във вредна козметика. Щастието е пряко свързано с комплекса за малоценност. Много хора не слушат себе си, не знаят кои са Ако човек е със средно ниско самочувствие, често си забранява полезните му удоволствия, полезните информации дори . Ако е с по-тежък комплекс, той с лекота участва в самонаранявания, в провали на връзки, в самосаботажни действия. Трудно може да е щастлив един високомерен човек например, защото високомерието е патологична компенсация на комплекса за малоценност. Виждате навсякъде около нас хора, обсебени от идеята, че са се родили да бъдат лидери, шефове, убедени, че всички останали трябва да им бъдат свита. Те търсят отчаяно щастието в строгата йерархия, драпат със зъби и нокти да се изкачат на върха на пирамидата. Няма как човек да има такива стремежи без комплекс за малоценност. Затова дори успехът им не ги прави щастливи. Неслучайно има узрели хора, които се късат от йерархията и са като свободни електрони. Те са готови да създадат мрежа, а мрежа може да се направи само от равнопоставени хора, които казват: " Ти си окей, - аз съм окей". - Много хора се чувстват нещастни, но причините за това наистина са обективни - нямат пари, чувстват се неоценени, прецакани. - Това е един обществено приемлив начин те да изглеждат като невинни жертви. Жертвата обаче никога не е невинна. Това може да се промени просто като научим жертвите да не бъдат жертви. Така ще намалим процента на страдащите. Нищо съществено не се прави в тази посока заради табуто, заради това черно-бяло мислене. И хората продължават да се оплакват колко са нещастни. Най-обичайната реакция на повечето е да си намерят виновен, търсят причините извън тях. На другия полюс пък са тези, които търсят вината у себе си - това са т.нар. невротици. - Един ваш колега наскоро каза, че Хейтър Петър е новият национален герой. Какво ще кажете за вълната от омраза и тотално отрицание на всичко, която очевидно е на мода? - Хейтърството също е самосъхранителна реакция на хората като песимизма. Хейтърът е щастлив, когато казва, че нещата ще вървят на зле. Но това не е истинско щастие. Хейтърът изпитва его удовлетворение, заклеймявайки всичко ново и различно като лошо, тъпо и безсмислено. Но това не значи, че е щастлив. Щастието е съвсем друга категория. Няма как с доказване на такива самоосъществяващи се пророчества ти да бъдеш щастлив. Като твърдиш колко са лоши хората, колко е кофти животът, няма как да бъдеш щастлив и да постигнеш кой знае какви екстазни висши преживявания. За да е щастлив, човек трябва да се научи да се обича и да се приема такъв, какъвто е. - Това е много трудно. - Не. Трудността идва от пристрастяването към драма, от лъжите, набутвани в главите ни, че сме всичко друго, но не и уникални прекрасни същества. Единственото, което човек трябва да си внуши, е, че е живо пълноценно същество. Щом Вселената е казала "да" на това, че те има, значи ставаш, значи от това има смисъл и никакви други схеми, условности, чужни оценки и шаблони не трябва да те разколебават. Но повечето хора са пристрастени към драмата. Тази пристрастеност кара човека да съдейства да се случват пак нещата, които е свикнал да вкусва. Ако аз съм свикнал да гледам като дете как майка ми и баща ми се карат, аз смятам, че това е нормалният модел, и с лекота го възпроизвеждам с половинката си. Пристрастявам се към скандала и особено към последващото го удоволствие от сдобряването. Постепенно обаче се стига до увеличаване на дозата, което води до много по-тежки сакатлъци, дори до самоубийства. - Какво в крайна сметка препоръчвате? - Моята формула е: "Обикни себе си, защото така ще се опознаеш по-добре". Ако човек се погледне спокойно в огледалото и признае пред себе си, че е направил нещо лошо на някого, или пък чувства тъга - ами нека си я изживее. Няма нужда от напъни, нито от самовнушения, че според позитивното мислене не трябва да е тъжен. Естествено е човек да мине през тъга, през меланхолия. Може пък някой да има нужда от това. Къде е драмата, къде е проблемът?! Напъване не трябва да има. Има ли напън, минаваме в сектор "борба". А аз съм за хармоничното съчетаване между хората. Борбата е неефективен начин. Печеливше е по-гъвкавото отношение.

Права си mvm – нещо вече започнах твърде много да се разгорещявам.. и е време да прекратя безсмисленото си участие по темата. Казвам безсмислено – защото: 1. Вече изложих мнението си по Проекта. 2. Казах, че съм готова да го представя публично - и дори лично и най-нахално се самопредложих за тази цел. 3. Към момента аз не виждам това да е довело до някаква промяна. Затова, не виждам и смисъл повече да се дъвчат едни и същи неща безспир. Нямам намерение вече и да чакам да получа отговор на въпросите си дали ще имам някаква подкрепа и съдействие от автора на проекта и от останалите. Само по себе си цялото това туткане и препредаване на информация от страна на трети лица, ваденето на чужди „кирливи ризи” и оправдания – действа демотивиращо като цяло на всички и само се излагаме. Не ме интересуват и тези, които продължават да ми предлагат от мое име да говорели с Никола – а после да ми препредавали и копирали той какво мисли.. Време е да спрем да се занимаваме с обсъждане на.... Никола - защото вече от всички се вижда реално кой „колко” и в „какво” го бива. Съветвам и Галина да не вярва на чужди фантасмагории и да не се оставя повече да я манипулират на емоционална основа. Защото Никола е достатъчно умен,....... Аз няма да се подмамя и да вляза в подобни режисирани игрички – като започна да се обяснявам или оправдавам като него. Ще предложа на Галина сама да стигне до истината, като сама си зададе въпросите: - Защо Никола като е толкоз честен, открит и няма от какво да се притеснява - не вземе сам да ми вдигне телефона и да се разберем, а вместо това ...... блокира профила и контактите си и ми забранява да го търся? Ами, че да излезе с някакви реални и сериозни аргументи срещу мен очи в очи –....... - Защо на Никола да му е по-удобно да говори с Галина или с друг един страничен човек, който няма наблюдение върху отношенията му с мен и който лесно може да бъде заблуден и подведен? - Защо въобще той допуска някой друг да се намесва и да му разпространява думите, след като той сам трябва да си поеме отговорността, ако някъде нещо се обърка в този „развален телефон” – че да не стане така, че после за негово удобство пак някой друг да му излезе виновен? -....... И какви са тия глупости и оправдания - с примери от типа на: „Ходила Червената шапчица за гъби в гората, сготвила като подарък чорба за баба си, после настоявала да й я изядат.. Но тя Червената шапчица нямало да яде от чорбата си, щото пък много й дошло от толкоз бране и готвене..!” Или от рода на: „Гонят ме, мамо, тука едни политици – искат да ме купуват. Дали да се дам, дали пък да не се дам.. Не, няма да им се дам! И суратя си, мамо, няма да им покажа – щото и без това ме чернят, та ако се покажа – ептен шъ ма попилеят, та и сектант накрая шъ изляза..!” - ...... И най-важното: При това положение – струва ли си въобще да очаквам, че с такъв човек мога някога да се разберем като зрели и разумни хора, както и въобще мога ли да върша някаква сериозна работа с някой, който иска да си играем на „сляпа (а в случая и на глуха) баба”? Защото аз не мога да взема насериозно някой, който ми се държи насреща по този начин – а още по-малко пък ще предприема да върша с него някаква работа с обществена значимост. Вече започвам и аз да се съгласявам с думите на Станимир: „Аз ако бих се ангажирал с реализирането на подобен проект, нямаше да си направя труда да осъществя някаква връзка с Н. Дамянов, Просто защото не считам, че ми е необходим за реализирането на проекта. Нищо лично към него, просто за проекта биха ми били нужни хора с други качества и познания.”

Зара, аз пък съм ЗА изграждането на света. И смятам, че това е наша грижа и отговорност - така, както е наша грижа и отговорност изграждането на себе си. Чувствам се част от този свят и не ми е безразлично какъв е той и как ще живея аз и всички около мен. Чувствам се и прекалено стара - за да си позволя повече да правя грешката да чакам някой друг да ни "оправи света". Чувствам се и прекалено млада - за да се примирявам с компромиса да пропилея живота си бездействайки и в пасивно умуване. А на теб щом ти е "все едно кой какво казва" - не участвай в тази тема. Тук подфорумът е "Общество" и щом това не те вълнува и нямаш идеи в социална насока - можем да се срещнем и споделяме в други теми, с друга насоченост.

Зара, никъде не съм твърдяла, че хората са равни - и ако беше прочела внимателно мненията ми, щеше да го разбереш. Ето тук отговарям на този въпрос: http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=14091&page=4#entry184192 В моите мнения няма противоречия, а по-скоро има противоречия при други участници в дискусията - които от една страна вадят аргументи, че хората хем не били равни и не заслужавали равни привилегии, а хем пък от друга страна се опитват да ги приравняват - като скачат срещу Галина, че видиш ли не искала да се приравнява по социален статус с циганите.. Това какво е, според теб, не е ли противоречие именно в мненията на тези, които отричат равенството? Разбирам те какво се опитваш да ми кажеш за "духовните закони" - и не мисля, че представите ми за езотеризма са "странни". Напротив, мисля като теб в това отношение. Обаче, кажи ми колко от херметическите закони за Подобието са в действителност валидни на този етап? То е много лесно да кажем "Трябва да се ръководим от духовните закони, за да изградим света си по правила!".. Но, това на практика не става и няма как да стане, защото пламенните езотерици пропускат да видят, че основният компонент в прилагането на тези духовни закони - е да има наличие на хора, достатъчно пробудени и осъзнати, които да станат градивна основа за тези промени. На този етап реалността е - че този компонент (осъзнатия Човек) липсва в достатъчно висок процент, за да бъдат приложени тези промени по "езотеричен начин". И следователно - не може да се тръгне Отгоре надолу, а трябва първо да се започне със социални и обществени реконструкции на обществото ни, които постепенно да доведат и до неговото осъзнаване и наподобяване по духовните закони.

Зара, когато се казва, че в едно нещо има твърде малко от едно, а твърде много от друго - това не значи да противопоставяш двата параметра, а означава да виждаш отклоненията им от действителността. Какво имам предвид: Да, безспорно в умерения езотеризъм има много храна за душата. Но, само толкова - за душата. А в прекаления езотеризъм - има вече патология и бягство от действителността. Да, същото е и в прекалено малкия реализъм - което също води до вяра в илюзии и мистификации. А именно умерен реализъм ни е нужен, за да ни способства да преценяваме обективно нещата и да реагираме адекватно на тях. То и на мен ми се иска да вярвам в приказки от типа на "Властелинът на пръстените" - как завръщането на Краля ще ни избави от всички зли орки и беди Или как ние ей-така чудотворно (въпреки болното си общество, психика и гени) ще си отгледаме едни такива светли розово-бели ангелски дечица - които ще ни спасят от несгодите и ще ни създадат едно Ново общество..и т.н. Обаче, то тези неща не стават от самосебе си или само с молитви, чакане и бездействие от наша страна. Защото езотерични доктрини е имало още от сътворението на света - и въпреки това, аз не виждам кой знае колко да сме еволюирали само с чакане "някой там да дойде и да ни спаси, вместо нас"..

Това като прочит - звучи поетично и красиво.. Но, като решение на проблемите ни - звучи доста безотговорно. Защото в днешно време децата са много повече продукт на обществото, отколкото ни се иска да бъде. А при положение, че ние не можем да им предложим едно здраво общество и не можем да им осигурим реализация в собствената им родина - как можем да очакваме от тях да станат такива "учители", каквито са ни нужни. А дори и част от тях да успеят да станат - ние какво ще правим? Ще стоим и ще спим блажено и безотговорно, чакайки те да ни решат проблемите с "магическа пръчка"? Или да ни поведат като "пастири", които водят "стадо овце" на паша.. или на заколение (според случая, защото то "учители" се раждат всякакви - и черни, и бели)? Моля, не го приемай лично - но, на мен подобни изказвания ми звучат твърде много езотерично и твърде малко реалистично.

Vorfaх, съгласна съм с теб – положението е такова, каквото го описваш. Това се вижда и разбира от всеки достатъчно интелигентен човек – и е смешно, и е тъжно. Въпросът е какво да правим: Да стоим и анализираме безучастно, или да се опитаме нещо да променим? Ясно е, че като не си харесваме живота – ще трябва да го променим и няма кой друг да ни свърши работата. Не може да се разчита нито на държавата, нито на политиците, нито на търтеите и калинките.. На мен поне отдавна ми е писнало от празни приказки и демагогии, с които ни залъгват от години. Писнало ми е и от примирението на хората. Че то в тази държава на думи уж всеки знае какво трябва да се промени, обаче стигне ли се до действия – бива ни само да хвърляме камъни, да крещим, да висим по палатки пред общините и да се самозапалваме.. И така, докато ние си се мотаем по улиците и си лаем някой да ни чуе – керванът минава, идва нов на негово място.. и се оказва, че той пак бил същия като предишния. Докога така? Ти не се ли чувстваш отговорен по някакъв начин към себе си и към живота си? Не искаш ли да го промениш? Така ли ще си умрем в тоя живот – гледайки как се затриваме и деградираме постепенно като нация? Или ще се самозалъгваме, че уж така се учим на търпение, смирение.. и ще отидем в Рая. Лесно е да проумеем, че изходът (както каза и Диана) е в „повишаване съзнанието на хората и обединяването им в едно активно гражданско общество”. Обаче, как да стане това – като ги чакаме сами да се осъзнаят и образуват такова общество? Аз не вярвам, че това ще се случи от самосебе си. Какво да направим, тогава? Имаш ли ти някаква идея? Не анализ на ситуацията – която така или иначе е очевидна за всички – а идея как да се осъществи промяната?

vorfax, ти ме утрепа с мрачните си пророчества Виж сега, никой няма да ти плаща, защото си правиш и отглеждаш деца - и даже така по-скоро ще загубиш. Защото, парите са за пълнолетни граждани - то си го пише в Проекта. Най-много отчасти това да стимулира хората да се женят (за да си обединят дохода) - ама, не и да раждат. Тоест, няма опасност да се събудим някоя сутрин и да се окажем заобиколени от роми и прочее популации Пък, който иска да създава деца безотговорно - той така или иначе винаги ще го прави, със или без пари. Няма и да ти е изгодно да напускаш работа, защото надали с тези пари кой знае колко ще успееш да си уредиш живота. Да, който си е бил лентяй - ще си остане такъв. И това е по-скоро опасност за младото поколение у нас, които нямат изградени все още навици да работят и да оцеляват сами. Но, тук отговорността и вината няма да е на държавата - а на родителите им и възпитанието, което са им дали. Моето лично мнение е, че на по-зрелите хора им се работи и не искат да лентяйстват. И те няма да се примирят с това да получават този минимален доход от държавата - а ще търсят начин за повече. Парите за този доход няма да се вземат от сираците и т.н., нито тези държавни звена ще бъдат ощетени - защото всички знаем колко малко пари отиват за поддръжката на тези държавни инфраструктури и звена, а колко много пари всъщност изтичат в частни джобове. Тук проблемът е да се регламентират тези потоци и да се съблюдава техният контрол. И именно така ще се установи, че след покриването на тези звена - ще останат достатъчно пари, за да могат те вместо по частни джобове - да се разпределят на хората. Това не е утопия. Това трябва да е устройството на всяка една държава - имаща претенции за правова. Да, това на този етап не се прави - не защото е невъзможно, а защото така е удобно на управляващите и те нямат никакъв натиск от страна на хората, за да го направят. Въпросът е да бъдат притиснати. Въпросът е и в това - хората да не продължават да чакат друг да им оправи живота, а да си размърдат "мозъка и задника" и да го поискат. "Идиотите" като теб, които работят - няма да са ощетени с нищо. Те ще си получават и заплатата и допълнителния доход. Ще си плащат и данъците като всички останали. Какво ще те бърка тебе после дали тези пари отиват, за да помогнат и на всички останали - след като и на теб ти дават същите помощи? Единствено ще те бърка само това - дали тези пари отиват по равно за народа, или потъват някъде по трасето в чужди частни депутатски джобове. И ако е така - вземат се мерки, тези крадци да се дисквалифицират от схемата. А лентяите, на които така или иначе не им се работи - те няма да работят при никакви условия, независимо дали имат или нямат пари. Това, че ще получават някаква помощ от държавата, за да не умрат от глад - хич няма да им реши проблемите или да ги направи щастливи като калинки по време на цъфтеж. Напротив, те пак ще си останат на нивото, което са - но, това вече ще е въпрос на манталитет. Защото подобни хора не са жертва на обществото - а са продукт на своя собствен избор. Всички останали, които имат стремеж да учат и да се развиват - ще го правят със или без подобен доход от държавата. Просто тези пари ще са им в помощ за едни базисни материални разходи - така, както ще са в помощ и на останалите. А това никак не е малко! И при всички случаи ще е по-добре, отколкото те да бъдат крадени от държавата и институциите, за да си купуват отделни частни лица имоти, хотели, лимузини и прочие..

Аз знам неговата истина и мотиви - той ми ги е казал. И ги приемам. Нямам нужда от публични обяснения или да се създава такава ситуация, в която Никола и аз да бъдем коментирани за лични неща. Защото, макар че въпросите по Проекта да са "принципни" и касаещи обществени дела - истината е, че каквото и да си говорим - не вярвам да има човек, който дотолкова да е узрял духовно, че да игнорира напълно личните си мотиви и те да не се отразят за сметка на общите интереси. Също така, аз самата колкото и да претендирам, че съм готова да загърбя всичко лично - честно казано, засега не мога да ти потвърдя със сигурност, че след всичко случило се ще имам желание за сътрудничество с Никола оттук нататък. Нямам и претенции от негова страна той също да има такова желание - и не очаквам нищо такова от него. Защото, в подобни случаи всеки има своите мотиви и причини. Виновни в човешките отношения няма - има само разминавания. А при наличието на разминавания между хората - няма как да се работи и по общите дела. Или.. поне аз на този етап не го вярвам, че е възможно да се получи сътрудничество между нас с Никола. Времето ще покаже какво трябва да стане.. и дано да не закъснеем

Мила Галина.. благодаря ти за всички тези топли думи на загриженост и готовност за посредничество.. но, не е нужно да правиш всичко това. Защото на мен не ми е нужно да ме убеждаваш какъв е Никола или да го защитаваш пред мен - аз го познавам отлично.. и лично Бъди спокойна - разбирам го, уважавам странностите му и го обичам достатъчно, за да не го съдя за тях. Никола също ме познава и на практика знае всичко за мен. Наясно е и с качествата, и с възможностите ми. На мен не ми е и проблем нито да му се обадя, нито дори да отскоча до Дупница - и ако не наложи даже и с руски танкове да го изкарам от вкъщи Запозната съм и с така наречените му "притеснения" и всички останали подробности, които споделяш около него. Преди няколко дни говорихме с него по телефона и знам и за "нарежданията Отгоре" - които са основната му движеща сила за всичко, което той прави Проблемът между нас с него, както вече казах - е в това, че никога не бих пристъпила нечия воля насила. Още повече на човек, който лично ми е отказал сътрудничество във всяко отношение. И това не се е случило, защото ние с него не се познаваме или уважаваме - а е на лична основа. Няма да навлизам в подробности, т.к. това не е редно - но, така или иначе аз не проумявам как може един човек, имащ претенции да "работи за Общото Благо и в полза Богу" - да се остави под властта на подобни лични мотиви. Това е - по отношение на Никола. И те моля, не се опитвай да ми "помагаш" - че, насила хубост не става и не искам да навличаш на себе си негативи заради нас, макар и водена от чисто и добро сърце. А другото е, както вече казах: Това, че аз не мога да си делегирам сама на себе си права от името на останалите хора, подкрепящи проекта и искащи той да се реализира - ако те самите не пожелаят това от мен. Благодаря ти още веднъж - и пак ти се извинявам, ако с поведението или думите си досега съм те наранила по някакъв начин.

Понеже пак започнах да получавам писма с въпроси от типа на ”Ами, ти Ирина, защо не направиш нещо – след като хем харесваш Проекта, хем виждаш недостатъци и хем критикуваш другите, че нищо не правели като хората и само мрънкали..?” Не разбирам защо получавам в личната си поща подобни писма – след като може и публично да ме питате и аз не се притеснявам да ви отговоря. Не се притеснявам и от това, че някой в мое лице е видял остър критикар от типа ”присмял се хърбел на щърбел”.. Не се притеснявам и от това, че има хора, които ме виждат като човек, способен наистина да помогне с нещо. Притеснявам се само от цялата тази виртуална мижитурщина, в която влизаме – вместо направо да си кажем в очите нещата. Вече веднъж отговорих на подобни въпроси и помолих да не ме търсят за участие във виртуални интрижки. Сега ще отговоря и на всички, които не смеят да ми зададат публично въпроса ”Смятам ли, че мога да помогна реално на Проекта.. и ще го направя ли?” Да, смятам, че имам качества и възможности да помогна. По средно образование съм програмист и икономист – и това ми дава поне дотолкова подготовка, нужна ми да схвана в общи линии ”картинката на Проекта”, откъм икономическата й част. По висше образование съм журналист и психолог – а, това пък ми дава достатъчно знания и практика, за да мога да общувам свободно, да се справям в ситуации, където ми се налага да се изявявам публично, да убеждавам и да въздействам на хората. А като прибавим и това, че имам множество лични и професионални контакти, които мога да използвам.. Както и това, че по характер съм напълно лишена от притеснения и достатъчно упорита и ”нахална”.. - смятам, че ако реша няма врата, през която да не мога да вляза Дотук добре – от моя страна проблеми няма, за да направя каквото трябва. Проблемите, обаче, са в следното: Нужно ми е да разбера самия Проект на ниво, достатъчно дълбоко и компетентно, че когато ми се наложи да го представям и защитавам – да съм убедителна и непоклатима във всяко отношение. Нужно ми е и това да знам, че хората са съгласни да ги представлявам публично. 1. За тази цел ще ми е нужно на първо място – пълно съдействие от страна на автора на Проекта (Никола Дамянов), изразяващо се в готовност от негова страна да ми помогне да схвана всички детайли на самия Проект, както и в желание от негова страна да работи с мен по неговото публично представяне и защита. На този етап аз НЯМАМ НИКАКВО съдействие от въпросния автор, нито пък изявено желание от негова страна да има в мое лице съмишленик и съреализатор. А дори напротив – въпросният автор лично ми е делегирал пълен отказ от комуникация. Отказ, който дори е изразен от него по брутален и авторитарен начин – вероятно защото за пореден път личните му чувства и афекти вземат превес над обективността. Също така, въпросният автор е и човек, който предпочита да живее във виртуален интернет-аквариум, вместо да излезе публично и на светло пред всички - с името, лицето и думите си. 2. За целта ще ми е нужно на второ място - това да съм сигурна, че хората нямат против аз да се ангажирам с Проекта. Както и все пак да имам някакво частично съдействие от тяхна страна – изразяващо се в някаква реална подкрепа, а не в някакво си виртуално ”харесване и одобрение”. Защото аз не желая да натрапвам никому себе си и нямам никакви абмиции да се себедоказвам и себеизявявам където и да е и пред когото и да е – понеже тези неща съм си ги доказала отдавна на самата себе си и това ми е достатъчно. И понеже смятам, че е редно, когато извършваш някаква работа в обществен интерес и правиш нещо от името на много хора – да не го правиш от немайкъде, или от някакви си лични мераци за изява, или от тщеславие, или от псевдозагриженост и духовност, или каквито и да е подобни амбицийки.., а е редно да го направиш защото хората са видяли в твое лице някой, който има качествата и възможностите да ги представляваш, защото са ти гласували доверие и разчитат по някакъв начин на теб. На този етап аз НЯМАМ нито предложението, нито желанието и на останалите хора, че искат от мен подобно нещо. При това положение (имайки предвид отговорите от т.1 и т.2) – аз не виждам какво мога да направя за общественото представяне и реализиране на Проекта. При това положение – аз мога само да се моля за вас и да ви пожелая успех в намирането на нужните ви хора, които (както вие, така и автора на Проекта) да харесате и да одобрите за работа по реализацията на ББД. п.п. Благодаря ви за вниманието и търпението да ме изчетете. На този етап не виждам какво повече мога да кажа от това, което вече съм изписала – и спирам участието си по темата. Спокоен и пълноценен уикенд желая на всички. Слънцето ще продължи да търси място да пробие облаците и да ни залее с топлината си, а навън през идните дни ще е пълно с ваканционно-щуращи се дечица – и аз смятам да се потопя изцяло в тази пролетна атмосфера.

Галина, благодаря ти за искреното споделяне и дано не си се почувствала по някакъв начин обидена или наранена от нас. Беше важно (поне за мен) да чуя личните ти мотиви и мнение. Разбирам те отлично и съм съгласна, че когато бедността почука на вратата или влезе в къщата ти - е много трудно човек да запази чистотата си по време на това изпитание. Това го преживява, рано или късно, всеки човек - тръгнал по духовния Път. Но, ако този човек е направил такъв Избор и се е "обрекъл" на него - помощ винаги му се дава по Пътя. Обаче, пак остава спорен казусът - "А как би се отразило на всички останали въвеждането на ББД?" Разбира се, предположения много могат да се правят.. Аз също съм склонна да се надявам, че това ще има благотворен ефект, ще спаси живота на доста хора, ще им помогне да оцелеят, ще ги стимулира да направят още повече за своето развитие и реализация.. Но,.. дали ще е така? Кой знае.. Може и да не стане така, а да има обратен ефект. И да, причината няма да е в Проекта - а в самите хора. Спорен остава и казусът - "Имат ли интерес държавата и управляващите от това хората да живеят добре?" Тук личното ми мнение е, че нямат. Добре, съгласна съм - струва си да се опита! Знаеш обаче, че със сладки приказки по интернет или маршируване с плакатчета по протести - това няма как да стане. Няма как и да бъдат убедени хора, които вътре в себе си вече не вярват в нищо добро и виждат само порочност навсякъде - и даже не се опитват поне за малко да си представят, че се раждат и хуманни идеи, които предлагат един по-добър вариант за развитие на живота им. Или хора, които от всяко нещо искат да извлекат само личен "келепир".. Какво да се направи тогава? Имаш ли идея? Лесно е да кажем "трябва да се представи пред медиите, трябва да се осъществят срещи с представители на партии и правителството, трябва да се иска референдум, трябва промяна в конституцията, трябва това, трябва онова.. и т.н.".. Само с казване на "трябва" няма да стане. Все някой "трябва" и да го направи, нали?

Ей за това говорим, Галина! То всичката ви работа май е в това само да копирате - първо някаква идея от чуждестранен филм, после разни "доказателства" дошли от нечии медитации и халюцинации.. А накрая искате да ни убедите с всичкото това, че хората като им се осигурят някакви минимални доходи - те видиш ли, толкова духовни и реализирани ще станат, та чак ще почват да подхвърчат и целият свят ще ни завиди каква велика и богоизбрана нация сме. То, хубаво - ама ако може така и малко мозък първо да си копирате вие (я, иди виж как са нещата при Никола откъм мозък - и копирай, к`вото можеш! ), а после отнякъде да си копирате и способност да мислите самостоятелно и трезво. Всъщност, с цялата си реторика по копиране на чужди мнения и виртуални дискусии - само ни даваш пример за това колко оспорвана е идеята за ББД от толкова много хора, както и за това как се опитвате да убеждавате хората в правотата си само чрез общи приказки, иносказателни примери и пълно игнориране.. Друго засега не успявате да ни докажете. Да, безспорно ползата от въвеждането на ББД ще е облекчение на материалния живот на хората - това никой не го оспорва. Но, друга полза - няма! Никой не оспорва и това, че при добро представяне от сериозни и кадърни хора, където трябва и както трябва - този проект може да стане реалност.. Обаче, да ми твърдите, че само по себе си това ще доведе до някакво си личностно развитие - е меко казано спекулация. Тези неща не се копират и не се имитират! Тях или си ги имаш и развиваш неизменно и при всякакви условия.. Или стой та чакай да станеш духовен, съзнателен, отговорен и реализиран по някакъв начин - само защото някой ти плаща помощи за облекчение на материалния живот! То, ако беше така - всички богаташи да са станали светци отдавна

Хайде, пак.. Абе, ти Галина, нямаш ли собствено мнение – че всеки път ни цитираш и софлираш Никола? Той ли ти е идеала за успял и реализиран човек? Това ли е заветната ти мечта – да живееш като търтей, стимулиран финансово (я от държавата, я от нещо или някой друг) - за да имаш ”време и възможности да се развиваш творчески и духовно”? И при това положение - с какво ще си полезна на обществото? Въобще какви сериозни качества ще придобиеш и това ли ще е оправданието ти, за да бъдеш духовна – само, ако нямаш други проблеми и само ако ти се създадат ”благоприятни” условия за това? В предходното си мнение поисках да ми дадеш пример с човек, който сам е постигнал всичко, ..а не някой, който го има по наследство или живее от наеми и ренти – и ежедневието му минава предимно в това да лешпери пред компютъра, да убеждава със сладки приказки околните колко е ”духовен, опитен, умен, щастлив и преуспял” и как ще ни даде акъл да си оправим проблемите и живота.. Защото - тежко ни, ако повярваме, че в това е смисълът на живота ни.. и така станем причина да създадем едно общество от безполезни търтеи. (В това число са и търтеите с духовни и философски стремления, които са си решили чрез наследство материалните проблеми! ) Знаеш ли какво става с търтеите, когато дойде време на бури и земетресения, или кошерчето им се разпадне по една или друга причина? Те умират от глад, понеже няма вече откъде да цоцат блага! И не могат да оцелеят - понеже са неприспособими, а наготово са имали средствата за оцеляването си и това е закърнило адаптивните им способности и социални качества. Е тогава, кое е по-добре, според теб? Това всеки да се научи да бъде пчеличка, която независимо от условията - продължава да учи, да работи и да се развива? Или да станем търтеи – и да се молим да не ни се случи нещо, което да ни разруши и отнеме придобитите на чужд гръб блага?

Галина, ти наистина ли вярваш, че хората не се развиват духовно, интелектуално, професионално и творчески - САМО защото живеят бедно? Моля те, не ме разсмивай! Да, въвеждането на един такъв гарантиран пожизнен доход – определено ще освободи хората от страха и стреса по отношение на материалното им оцеляване.. донякъде. И нищо повече! Защото това няма да ги направи нито по-отговорни, нито по-духовни, нито по-съзнателни, нито по-полезни на обществото – ако те и преди това не са били такива. Човек, ако иска с нещо да е продуктивен и полезен – нищо не би го спряло и ограничило. Наивно е да си мислим, че той видиш ли е някакъв си нереализиран и низвергнат индивид, понеже е беден. И че ако му платим сметките – той ей-на веднага ще се повдигне духовно, творчески, интелектуално.. и т.н. Не, истината е – че той става нереализиран от мързел и липса на социално съзнание и възпитание. Истината е, че човек е такъв какъвто е – не поради невъзможност да се прояви, а поради СОБСТВЕНИТЕ си неправилни възгледи и модели, които са в ущърб на развитието му. За пример мога да ти дам хиляди млади хора, които живеят на гърба на родителите си, при осигурени добри битови условия – и които не са полезни никому, дори и на себе си. За пример мога да ти дам и хиляди възрастни хора, които едва оцеляват материално – но, въпреки това винаги гледат да свършат нещо, да научат нещо, да помогнат с нещо.. пък ако ще това да е и една акция по почистване и залесяване. ОК, да приемем оптималния вариант – че на хората им се осигурят парични средства за покриване на основните им битови нужди (ток, вода, отопление, комуникации.. и общо взето само толкова). Мислиш ли, че това ще им е достатъчно да създаде у тях някакви си творчески и духовни стремления ей-така изведнъж, ако те досега са нямали такива? Да, може би, ще има малцина, които поради една или друга причина заради финансовите си проблеми са били потиснали подобни свои потребности от развитие – но, това ще са САМО тези, които винаги са имали подобни потребности и които в една или друга степен винаги са ги изявявали. Всички останали – просто ще си останат същите, с тази разлика, че вероятно ще се подобри качеството на нервната им система, поради намаляването на финансовите им тревоги за плащане на сметките им. А да не говорим, че ще има и мнозина, за които въвеждането на ББД ще им създаде благоприятни възможности да продължат живота си като тунеядци и паразити за обществото. Затова, ако можеш, дай ми реален пример за човек, който благодарение на това, че е решил материалните си проблеми – е станал духовна и реализирана професионално и творчески личност. Моля те, изкажи свое лично мнение – а недей да ми даваш пример с Никола Дамянов или да копираш негови мнения. От една страна - Никола може и да няма финансови проблеми, но това не мисля, че го е направило полезен на обществото. Напротив, не виждам полза в това да си безработен и да висиш по цял ден пред компютъра, за да правиш виртуални проповеди пред шепа други виртуални реципиенти.. А от друга страна – даже и да обеднее като църковна мишка и да остане на улицата, Никола никога не би спрял интелектуалното си и духовно развитие. Искам да ми дадеш реален пример за човек, когото наистина познаваш и който е разцъфнал творчески, интелектуално, професионално и духовно – понеже е успял да си покрие битовите сметки! Защото, аз мога да ти дам стотици примери за хора, които ВЪПРЕКИ материалните си проблеми – никога не са спирали да се развиват интелектуално, творчески и духовно, както и да правят каквото могат в полза за другите. Защото това не е нещо, което се създава благодарение на ”добрите условия и среда за оцеляване” – а е нещо, което човек си го има отвътре. Също тока, това е и достатъчно силна вътрешна потребност, която при никакви условия не може да бъде спряна или ограничена. Аз мога да ти дам и пример със себе си: Била съм в периоди от живота си, когато съм живяла "и като Принцеса, и като Пепеляшка".. както се казва. И никога за мен не са съществували невъзможни неща. Не защото съм имала или нямала пари. А защото винаги съм знаела, че придобиването на най-големите богатства е мое рождено право като човек на тази земя – и че тези богатства са всичко онова, което Бог е вложил в мен и което САМО от мен зависи аз да развивам и да реализирам в живота си. Защото никой друг не може да ми ги осигури! Разбира се, никак не е малко това да бъде осигурена на хората финансова помощ за оцеляване. Много е важно това, особено във времената на анархия и деморализация, в които живеем сега. Но, освен намаляване на страха и стреса от битово оцеляване – друго не ни гарантира. Защото ”другото” – зависи от всеки един индивидуално, в зависимост от личните му качества. Толкова по отношение на това, че ББД ще ни стимулира ”творчески и духовно”.. По другите точки засега няма да се изказвам, защото на този етап аз не виждам от страна на хората никаква реална подкрепа към Проекта – освен шепа пламенни виртуални активисти. Но, пък виждам как времето минава и хората все повече се оттеглят от участие – даже и тези, които първоначално искаха да го подкрепят. Причините за това са очевидни – липсата на адекватни и обективни отговори, както и постоянното обиждане на хората, че били ”глупави, безумни и разбеснели се лумпени, духовни лицемери, слепци, педерасти, помийни ями..”.. и прочее - да не цитирам повече от гнусотиите, с които те биват наричани от вас "духовните и творчески личности, които са си решили материалните проблеми и семействата им живеят в благоденствие".

Приятели, нека спрем да се караме и да бистрим ”полит-икономика”, като в селска бръснарница Защото, каквито и счетоводни и икономически гимнастики на езика да си правим, всички знаем неоспоримите факти – а те са: - Хората не живеят добре и нямат финансова сигурност. - Имат ли интерес държавата и политиците от това хората да живеят добре – и ще направят ли нещо наистина по въпроса? Не, няма. Защото хора, които живеят добре – не могат да бъдат манипулирани. - Имат ли интерес хората да живеят добре, без да бъдат манипулирани и зависими? Да, имат. - Пари в държавата има. И въвеждането на този Проект – е начин тези пари да се извадят на светло и да се разпределят справедливо на хората. - Следователно: От самите нас си зависи дали ще се борим за правата и интересите си – и дали нещо реално ще се промени. Затова, вместо както досега да викаме на митинги и протести, като пияни моряци на палубата на потъващ кораб – да излезем с някакви сериозни и категорични искания. За последен път ще се повторя, и моля да не ми се сърдите, но сам по себе си Проекта няма кусури и нека не скачаме срещу него. Проблемът е, че на този етап освен виртуално разпространение – му липсват каквато и да е реална популярност и защита. Да, има вече доста ентусиасти – и всеки прави каквото може.. Всички видяхме и представянето на Иван в Кауза.бг – което беше неразбрано и неуспешно. То и аз като му гледах авторското видео – нищо не разбрах.. Имах чувството, че гледам рошава катерица в хралупа, която умишлено прави тъмен и размазан запис – за да не си проличи как чете и прелиства записките си. Гледах и живото му представяне в студиото на БНТ, където той през цялото време нервничи, жестикулира, подскача, речта му е пълна с многословия и тавтологии, на места се запъва - все едно не мисли, а е учил текста наизуст и зацикля от пропуски в паметта.. и т.н. Въпреки това, момчето има смелост, хъс и желание да направи нещо – и прави, каквото може. И поне заради това, заслужава подкрепа и адмирации! А другите и това не правим – а само спорим и хленчим. Така никой няма да ни чуе и да ни вземе насериозно. На този етап слабото място на Проекта – е в неговата реализация и там трябва да се насочат усилията и енергията. Насила не може да накараш някой да работи по неговото представяне пред медиите. А иначе, ако се намерят такива хора – останалото е лесно: Хлопа се по вратите на сериозни социални и публицистични предавания с достатъчно висок рейтинг, а не някакви си творчески продукции с ограничена аудитория. При достатъчно упоритост – все някоя врата ще се отвори. А отвори ли се една врата – след това сами ще започнат да се отварят вратите и на останалите медии. Само така хората от всички възрастови и целеви групи ще научат за идеята, ще се убедят, че е полезна - и ще съдейстават за нейното законово прилагане.

Вили Николова, ти нямаше ли и друг профил тук? Ето този: http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showuser=15476 Това ли ви е начина да създавате усещането за мнозинство – като се клонирате с профили, като от инкубатор или ксерокс? Това ли ви е начина да представяте и популяризирате Идеите си – като прехвърчате виртуално и софлирате с копи-пейст съчиненията на Никола? Това ли ви е начина да привличате хората – като им се репчите да бъдат „съвестни Българи и родолюбци” и им посочвате личните си критерии за това, а именно: че ако не се съгласяват с вас и не ви ръкопляскат чинно – значи, че са родоотстъпници, глупаци и т.н.? Това ли ви е отговорността – да излюпите нещо, на базата на чуждестранен опит, да го префасонирате и побългарите, а после да публикувате „великата си Идея” и да си измиете ръцете с това, че ако Тя не се реализира – значи, че другите ще са виновни, защото вие сте „дали всичко от себе си”, „направили сте необходимото и достатъчното” и „нямате вина” за провала? Лошо, Николова, много лошо.. И не си мислете, че на хората не им прави впечатление поведението ви и че сме толкова тъпи, че да не можем да преценим кой колко струва реално, кой е хванат от гората или кой се филмира, въобразявайки си, че чрез виртуалните си и напудрени буфонади ще успее да запълни дефицитите си в собствения си живот, да задоволи нуждите си от изява и тщеславието си с псевдодуховност. Ще използвам и момента да се обърна към всички, които се опитаха да ми натрапят волята си да им вляза във виртуалните им групички или да харесам авторските им странички и творчества, свързани с Проекта. Както и към всички онези, които ме потърсиха с цел медийно съдействие и помощ по текстообработката на материалите - да редактирам множеството правописни и стилистически грешки, за да могат материалите да се представят културно пред медиите. Молбата ми към всички вас е: Не ме търсете повече. Аз и сама мога да преценя дали да взема участие в нещо или не. Мога да преценя и това дали има смисъл да влизам в общуване с хора, които не чуват нищо друго, освен собствените си крясъци – а всяко едно неудобно за тях странично мнение го възприемат с истерия и параноидна мания. Затова, на този етап не желая и не търся общуване и „коалиции” с нито един от настоящите автори, пропагандатори, поддръжници и разпространители на така наречената Идея или Проект за Безусловен Базов Доход.