кая

ааа,да пропуснах да кажа,вярно е,това с изминаването на километрите е напълно вярно,аз самата още когато получавах кризите,имаше моменти,в които не бях в състояние да се кача в превозно средство от страх да не ми стане лошо и да се изложа пред хората и си намирах по-неоживени маршрути и ходех пеша от работа до вкъщи,но по-късно,когато вече нещата се подобриха вече го правя по желание,сега си имам 3 различни маршрута единия 8,другия 9 и най дългия около 11 км,естествено е,че избирам най оживения,разнообразявам се и ми е приятнов градски транспорт се качвам само,когато много бързам.Успех,мили момичета и момчета,надявам се и при вас нещата да са наред и в живота ви да се появи усмивка,която аз също нямах повече от 6 години.Стискам палциБъдете здрави

Здравей,Илина ,и всички останали в сайтаИлина,наистина странно съвпадение ,в името което аз съм си написала и името на котенцето,което си си взелаМоже би нещо в мен наистина се пречупи ,дали осмислих нещо,дали от котето и аз незная,но от месец май до сега не съм имала криза и наидтина се чувствам много много добре,а котето дори на море го водихме,вече е по-големичко и е като топчицаимам си го за талисманче.Мога да кажа,че след преодоляването на тези ужасни кризи се чувствам пълноценна,по-самоуверена и вече мога да кажа,че съм почти щастлива.А почтито е може би от суеверие,да не се объркат отново нещата.Поздрави,целувки и много щастие и успех на всички.

Благодаря за отговора ,КЪСМЕТЧЕ,съгласна съм с всичко това,което си написала,аз също се боря срещу замърсяването,което ни убива,преди време си изпуснах нервите и казах на мой познат,че не природни бедствия и озонови дупки,а както се е извратил света,май имаме нужда от потоп,Ноев ковчег и ВСИЧКО отначало....а за котетата,щастлива съм,че го спасих,макар,че е още мършавичко,но тази негова борба за живот ме накара да се замисля,че съм се предала,а не трябва,ще го гледам и храня,но тук в двора,вкъщи имам две котки на 11 и 9 години и просто нямам възможност,ще се постарая да намеря стопани и на тези сладурчета,невероятно мили и красиви са,и страшно много ме успокояват И като заключение ще кажа,че е необходимо всички да се борим не само за лична хигиена,а за хигиена на града,държавата,планетата,но мисли ли някой за това?!Отвръща ни природата с това,което ние правим за нея.Успех.

Здравей,Натали,и всички останали във форума,аз също съм новорегистрирала се,по същата причина-психически атаки,които ме спохождат вече повече от 6 години,случваше ми се около веднъж-два пъти месечно и бяха с всички "екстри"-сърцебиене,задушаване,червени петна по тялото,страх от смърт,припадък или полудяване,излагане пред хората и бяха на някакви кризи,които ме държаха по 8- 12 часа с кратки прекъсвания,преди месец след неприятно преживяване,нещата се усложниха,започнах да изпадахм в паника абсолютно всеки ден,страхувах се да се кача дори в превозно средство,при мен лошото е,че в такъв момент нищо не ми действа,кръвното ми се повишава,чувствам се замаяна,но въпреки това имам нуждата постоянно да ходя напред назад в затворено помещение и то сама,притеснявам се от присъствието на друг човек,имам чувството,че ако спра да се движа,силно прегърнала се през корема с две ръце,ще получа гърч или ще умра....Една вечер след 5-6 безцелни обиколки и страх да се кача в трамвая,за да се прибера и срам да извикам мъжа ми да си ме вземе,реших,че единственото решение е де се прибера пеша и така и направих-9км,на другия ден историята се повтори,на следващия също,имам много книги на тема психология,вярваща съм от дете и молитвите също ме успокояват,но трудно се справях,просто незнаех откъде да почна.Преди около седмица ми попадна книгата Самоизцеление на Курт Тепервайн и я прочетох на един дъх,сега препрочитам някои от нещата,започнах да се уча да медитирам,постепенно променям живота си като се уча на много нови неща и за момента да чукна на дърво имам някакво подобрение,надявам се да не е затишие пред буря,но наистина намирам някаква промяна.Искрено се надявам да се оправя,защото в определени моменти ми се искаше да се нагълтам със сънотворни и да приключа с всичко,който не е минал по този път той не може да разбере,колко ужасни са тези атаки Започнах да си водя и дневник с хубавите неща,които ми се случват,понякога дори си преписвам цитати,които ми харесват от книга или стих,общо взето ,стремя се постоянно да ангажирам съзнанието си с нещо ,което ме кара да се чувствам полезна и важна,за да намирам смисъл да живея.Сега бих искала да дам един пример,който може би на много хора ще се стори смешен,но за мен беше важен обрат в живота ми-в двора зад офиса на фирмата,която работя живее един човек,които има котка,която ражда всяка година,но тази година стана така,че едновременно родиха 2 котки,на така наречената нашта котка дечицата са живи и здрави,а на другата са болни,особено едното беше като жив скелет с две затворени от конюктивити очи,недоразвитомалко...ужасно...купих капки,антибиотик и витамини,но когато отидох да го мажа и лекувам,разбрах,че хазяйна го е изхвърлил...стана ми много мъчно,но нищо не можех да направя.Но какво стана-майка му си го беше намерила през нощта и отново го донесе-вече около 2 седмици отново е в двора,в началото си мислех,че ще умре,но какво видях-НЕВЕРОЯТНА БОРБА ЗА ЖИВОТ,макар и недъгаво и сляпо успя да оживее,от няколко дни и очите му се отварят,а от днес яде и храна.Та всичко това ме навежда на мисълта-дали не сме се предали по някакъв начин в ръцете на страха и затова е всичкото зло,което ни преследва.Ставам досадна и то още от първия ден Успех на всички.Здраве и много щастие.