Донка,както много често става, мненито ти се покрива с моето.Аз съм била дълго втреме шеф.Повярвайте,че никак не е лесно да си "бавачка " на толкоз народ.Като се има впредвид,че подчинените бяха сервитьорки,бармани,готвачки,музиканти,хор
а израснали в кръчми и със особен морал...няма ви казвам какви спорове съм разрешавала,как съм бърсала сълзи и сополи,то не бяха любовни драми,сапунки,абе цирк голям.Накрая се бях принудила към списъка със заповеди да добава и следните:
На Колегите се забранява да установяеат интимни отношения помежду си!
Забранява се на персонала да ми звъни по телефона с лични въпроси в часовете от...до
Забранява се на готвачката ... да замеря с домати сервитьорките!
Сервитьорките да не прикючват взимането на поръчките с думите-Само това ли?
Певеца рИве,че музиканта свирел твърде силно и му заглушавал гласа,спирал му бил ехото...абе един през друг вървяха!Ужас ви казвам
всички искаха да съм на тяхна страна-а бяха 15 човека !Представете си на какво напрежение бях подложена?!
И ще завърша с това,че зимните месеци работехме само заради персонала-никаква печалба за нас!!!И едната готвачка се разболя от някакъв рак-изрязаха и половината нос.Обаче не можехме да я уволним-сама жена на 60!И и плащахме макар,че нямаше нужда от друга готвачка в момента.Не да се правя на ангелче с крилца-просто искам да изкажа и другата гледна точка.
Вече не се занимаваме с ресторанта,но бившия персонал още идва да ме види понякога.Това ме радва,а честно казано си мислех,че съм прекалено взискателна и ме мразят.Но не било така