Божествения промисъл ще се реализира без значение съществува ли престъпност или не съществува. Престъпността си е човешки избор, който засяга най-вече самите хора. Престъпността не е необходима за изпълнението на Божествения промисъл и човек не е задължително да минава през нея. В този смисъл престъпност е по-добре да не съществува. От друга страна, веднъж човек направил своя избор, Божествените закони и най-вече този за причината и следствието ще осигурят такива последствия, които ще дадат възможност да бъде извлечена максимална полза от направения избор (в случая погрешен). Изборът, който човек прави е важен най-вече за самия него. С този избор (например избирайки престъпността) човек утежнява и забавя своя път, преминава през излишни страдания и пропуска благоприятни възможности за развитие. Но когато пропуснеш една, две, десет, сто възможности, рано или късно се осъзнаваш и се възползваш от сто и първата. Тогава вместо да избереш да извършиш някакво престъпление, ще се въздържиш. Значи, няма да е точно да се каже, че тези сто случая в които си избрал престъплението са били необходими, въпреки че си извлякъл някакъв опит благодарение на тях. Учил си се по много по-бавния и болезнен начин, но е можело да избереш да се учиш в съгласие с Божествените закони.
Нормите и правилата не са измислени. Те са изведени на базата на опит, разсъждения и др. качества, които няма да изброявам. Да, те не са съвършени, но също така човешките норми и закони се развиват. Това е ясно-забележимо в дългосрочен план. В случая с организираната престъпност, определянето и като отрицателно явление е очевидно правилно. Вредата която това явление причинява на отделни хора и на обществото като цяло е невъобразимо голяма. Това са стотици милиони съсипани и провалени животи. Души чието развитие е било ненужно усложнено и са им отнемани възможностите за нормално развитие. Цифрите не са преувеличени. Сега някой ще каже, че има закон за кармата и това, което организираната престъпност причинява пряко на отделните хора и косвено на абсолютно всички останали е заслужено, обаче това не е съвсем така. Донякъде е вярно, обаче само донякъде. Кармата регулира следствията, а не самите решения на хората, т.е. причините. В крайна сметка и от това ще бъде извлечена полза, обаче се преминава през ненужно дълъг и болезнен път.
решенията се взимат на базата на следствия и по твоята логика тя регулира и самите решения!
при войната какво е? вземаме за пример виетнам и америка .... умрели са хиляди хора но всеобщото мнение че войната е правилна, но за кой ? ако питате виетнамците едва ли ще отговорят така.