turist

Имам чувството, че се самоубеждаваш, че не трябва да продавате апартамента, всъщност някой убеждава ли те в обратното или това е спор на теб с теб? Може ли да е и двете? Какви бяха онези неща в психологията за "семейния мит", затова какъв те натоварват да бъдеш ---- 1. приятелката ми смята, че не трябва да продаваме апартамента. Тоест това, за което ние не сме се потрудили сами - не бива дата леко да го продадем 2. Може би си мисля, че приятелката ми е по-разумния от нас по отношение на тази стъпка и може би трябва да я послушам, защото това с продажбата със сигурност не би било одобрено от никой от умрелите ми роднини, а може би и в голяма част и от живите... ПП: Благодаря, че обръщате внимание на моите главоблъсканици!

Благодарности към отговорилите до момента! Но да обърна внимание на Диляна на следното в моята първа публикация Бива ли да предприема такава крачка продавайки своя апартамент. Та дори и купувайки нещо с по-малка квадратура във Варна и да замина на село, да купя някоя къща, която тепърва да ремонтирам... или пък да се настаня там на квартира. - С приятелката ми имаме подозрения, че може и да не ни хареса на село. Ами ако наистина не ни хареса - после КЪДЕ ще се върнем назад, ако сме продали 4 стайния апартамент в Центъра на Варна, съграден от дедите ми, които на практика пак от село са дошли и са се установили в града...

Отскоро чета в този форум. Прочетох всичко написано от теб докрай. Не съм имал проблеми като твоите и не бих казал че мога да ти дам компетентен съвет, но това, което ми хрумна, докато четох е - заради това, че не си почивал вече 3-4 години - имаш ли възможност в най-скоро време да зарежеш всичко (работа, учение, приятелка, телефонни разговори с когото и да е - сведени до минимум) за около седмица. Да отидеш на някое място сред природата или в някое село, където никой не те познава и няма да те разпитва за нищо. Да не мислиш за нищо. И така може да изплува решението на проблема ти. - Представих си как вътрешния ти глас е заглушен - или ако го чуваш - не го разпознаваш като такъв. И си представих мястото, където ще успееш да се свържеш с него. - Това е от мен

През Януари тази година почина майка ми. Октомври миналата година се запознах с настоящата ми приятелка От февруари тази година живеем заедно. През 2012 година напуснах работата си като електротехник за да се грижа за раково болната ми майка у дома. От тогава съм безработен. Приятелката ми я съкратиха от работа на 15.май. Вече нямаме доходи. Исках да измисля да се занимавам с нещо друго, което не е електротехника и не е администратор на рецепция в хотел. Но заедно не можахме да го изумуваме. Живея в центъра на Варна, а от април месец с приятелката ми сме засели на 200 квадрата зеленчукова градина, на 12км от Варна. Привлича ме живот на село. Далеч от града, но никога не съм живял там. Искам да продам апартамента си и да опитам, но приятелката ми казва, че не бива да захвърлям с лека ръка, това която са съградили баба, дядо и майка ми през 65та година, още когато аз дори не съм бил роден. Знам, че всички отговори са в мен. Знам, че понякога е нужно едно съвсем леко побутване, за да се завърти колелото, да се задвижи енергията...., но все още не усещам нищо или пък съпротивлението е по-голямо - не знам.