rumbic

http://vbox7.com/play:6c351635

Когато аз бях дете, всички тези игри: ластик,къщички,криеница,стрелки и ...какво ли още не,бяха любими за всички мои приятели. Сега за съжаление, децата не играят, тяхното мислене е съвсем различно, дори бих казала, че това вече не е детство, незнам един ден за какво ще си спомнят.Тъжно е когато виждам всичко това, когато чувам дори начина по който говорят помежду си днешните деца,много е тъжно!!!

Невероятно! Наистина, това кара човек да се замисли! Ние не виждаме Бог, но усещаме неговото присъствие, вярваме, че Той е нашият създател, или поне някои от нас вярват. Май и ние сме като неродените бебета, делим се на вярващи и такива, които са абсолютно черногледи и невярващи в каквото и да е.Тази тема е много обширна, може много да се беседва по нея, но е много хубаво, че е поставена във форума.

Колко малко му трябва на човек за да се усмихне!!! Една усмивка може да е от голямо значение за другите около нас, дори и да са непознати. Усмихвайте се на малките неща, на цветето което е напъпило, на децата, които играят наоколо, дори и на хората, които ви гледат сериозно и намусено , така денят ви ще е малко по-добър!

Благодаря Ви от сърце, че споделяте своето мнение по въпроса, това означава много за мен!!!

Съгласна съм, че децата не трябва да се насилват за каквото и да било, просто притесненията ми се подсилват и от това, когато виждам по-малки деца да отговарят на въпросите на родителите си и да свързват изречения. Но и разбирам, че всички не можем да бъдем еднакви в своето развитие, особено децата, те са уникални сами по себе си, дано и моето да е такова, ще чакам търпеливо и с много любов първите смислени думички, които той ще ми каже!!!

Чета всичко което пишете по темета и Ви благодаря искренно за мненията и това, което споделяте.

ПРОБУЖДАНЕ Събуждам се от своя сън, щастливо очарована от утринта и чувам някакъв прекрасен звън, това е то, настъпва пролетта! Пробуждат се зелените треви, напъпват розови цветчета и ето, в мен нахлуват пролетни мечти, като във приказка с безброй звънчета!!! Това е чудо тъй голямо, да виждаш слънце и цветя, да вдишваш аромата на трева и да усещаш дивна красота!!!

Благодаря Ви много за изказаното мнение, човек се чувства по-добре когато сподели своите притеснения с някого.Вярно е, че не съм писала много за този така наречен "проблем" ,но ... Малкия палавник е доста контактен, обича доста да се налага, но лошото е, че когато много иска да получи нещо,започва да хленчи и да мрънка, поради тази причина, че не може да каже нищо, освен да сочи с пръстче. А кое ме притеснява много, когато му говорим или повтаряме някоя думичка, не винаги ни обръща внимание, незнам дали това е проява на характер, или е нещо, за което още не зная. Мисля и да се консултирам със специалист.Иначе е контактен, радва се когато види дете на неговата възраст, обича животни, но когато му задаваме въпроси, няма признак, че разбира.

Синът ми е на 2 години и 4 месеца и не говори изобщо,освен обичайните думички:МАМА,БАБА... Изобщо не се опитва да повтаря думи, да не говорим за свързване на изречение, това започна много да ме притеснява!!! Ако има някой, който е преживял нещо подобно или има мнение по въпроса, моля ви да споделите!