Здравейте,
Много се радвам, че открих форум, в който на въпросите ни отговарят истински специалисти. Прочетох някои теми и понеже ми хареса начинът, по който отговаряте, реших и аз да пиша.
От октомври миналата година досега страдам от паническо разстройство. Всичко започна съвсем изведнъж, преди това дори не знаех, че такова нещо съществува. Отидох на психиатър, изписа ми антидепресанти и от 1-2 месеца съм сравнително добре, макар че от време на време пак имам леки кризи, но не са вече това, което бяха. Това, което ме притеснява обаче, е каква е главната причина за това разстройство, защото знам, че дори да излекувам симптомите, тя си остава. Засега не съм ходила на психотерапевт, все не намирам време, но се опитвам сама да изследвам съзнанието и подсъзнанието си и мисля, че достигнах до някои изводи за себе си. Мисля, че главната причина за всичко е тази, че се чувствам прекалено слаба, усещам света около себе си враждебен и не мога да се приспособя към него. От няколко години живея самостоятелно, имам семейство и дете, но някак не мога да се науча да поемам отговорност и тъгувам по времето, когато самата аз бях дете и се грижеха за мен. Много често, почти всяка вечер сънувам дома, в който живеехме като бях малка и понякога дори плача насън.
Отделно не усещам подкрепа от съпруга си, нито тази любов и топлина, която ми е необходима, макар че не е лош човек по принцип. Просто аз не преставам да копнея за нежност, закрила, топлина, а навсякъде около мен виждам само студенина и отчужденост. Понякога мечтая дори за извънбрачна връзка, в която да открия това, което нямам, но се срамувам от желанията си и гледам да ги подтискам. Така и така няма кой да ми я даде...
От малка съм притеснителна, прекалено чувствителна и уязвима. Заради тези си "качества" в училище често бях подигравана и унижавана. Бях самотна, нямах приятели. Измислях си мои си светове и живеех в тях. Казвам тези неща, за да придобиете някаква представа за характера ми.
Това е накратко. Не зная как да разреша тези проблеми. Най-вече се притеснявам, че стигнах до степен да изпадам в панически кризи, които не зная в кой момент ще се появят пак. Ще се радвам на съвет от някого...