ivail

Житния пост не се прави със модерното жито - това жито дори е вредно за здравето, защото е пръскано е с хербициди и други химикали, почвата там е и бедна на минерали, то е изкуствен хибрид създаден за високи добиви след 50-те години на миналия век. И именно че не е естествено растение се нуждае от пръскане. По времето на Учителя такова "жито" не е имало, а е имало лимец, спелта и емер(двузърнест лимец), които са се наричали с общото име жито. Тези не се нуждаят от пръскане с химикали, защото имат собствени, естествени защитни функции против плевелите. Представете си хилядите декари някой да тръгне да ги плеви. Трябва да мислим правилно и да не прилагаме сляпо, поради изопачените от корумпираната система думи.

Предоставям за свободно изтегляне, преведените от мен до този момент, диалози на Платон, съответно "Евтифрон" и "Апология - защитата на Сократ". Преди да се запознаете със „Защитата на Сократ“, бих препоръчал преди това да прочете диалога „Евтифрон“, тъй като последният предхожда първия, както по хронологическа развръзка на събитията около процеса и смъртта на Сократ, така и в идейно отношение. В този ред на мисли, очаквайте скоро заключителните два диалога на Сократовата драма и висок морал на дело - "Критон" и "Федон". Това е сравнителен превод, съставен с помощта на четири независими английски и единствения български(правен през времето на „светлия социализъм“), и през езотеричния ми поглед - все пак Платон е бил високо Посветен в духовната наука. За съжаление, не всички негови трудове са достигнали до нас, и особено онези, които са били с дълбоко метафизично съдържание, но това може да се компенсира, чрез неоплатонизма на Плотин, който явно е имал достъп до платоновите, сега загубени за нас, свитъци. Целта е да се представи творчеството на Платон на модерен и разбираем език. За тези, които изучават философия в университетите не препоръчвам да ползват цитати от тук – може и да не си вземат изпитите. Пожелавам на търсещите – намиране! "Евтифрон": http://goo.gl/Tf75Zz "Апология - защитата на Сократ" http://goo.gl/NxN4Cx

„Окото вижда само това, което съзнанието е готово да възприеме“ Прераждането, Кармата и начина на избор на земен живот е една много интригуваща тема, чиято основа намираме в изследването при сравняване на религиите и философиите. От горното разбираме, че доктрината за Прераждането не е била част от инструментариума на западните мислители в античните времена. Тя произлиза от западна Индия и постепенно се разпространява на юг, като по-късно навлиза в Египет и Гърция, и накрая в западния свят. Всъщност доктрината на Метемпсикосис(от гръцки - μετεμψύχωσις – трансмиграцията на душите или прераждане след смъртта), е сравнително скоро възприета от запада. До времето на Омир(около 8 век пр.н.е.), гърците не са имали усещането за живот след смъртта - не са имали идея какво се случва с човешката душа след като тялото умре. За да запълнят тази основна липса от знание, те са трябвали да вярват в концепцията, че след смъртта, духът на починалия се лута завинаги във вечността в невидимия подземен свят на душите, без наказание нито награда. Това води до известната мисъл от литературата им „Най-бедният жив роб е по-щастлив от великия починал Ахил.“ В древна Гърция, около 1000 години пр.н.е., е имало много малки възможности за културно израстване, защото имаме изследванията на сравняването на религиите, показващи, че развитието на концепцията за безсмъртието, е основен фактор за прогреса на дадена цивилизация. И когато тази концепция липсва, наблюдаваме чувство на неудовлетвореност, безсилие и бъркотия, което се простира и до личния живот на човека. Ако нищо не случва и няма нищо след смъртта, тогава наистина няма смисъл от самия живот, който се проявява на Земята. Това логическо заключение, поставя материалистите в много неудобна позиция. Материализма никога не може да бъде решение за каквото и да било, което е от съществено значение. Това ми напомня за един разговор между двама подобно мислещи при едно погребение относно починалият „...Той е добре облечен, но няма вече къде да отиде да си покаже дрехите... “. И това е безсилието, объркването и безизходицата на материализма. Няма значение колко богат някой е станал, колко власт е придобил, колко е известен е станал в обществото... и какво означават всички тези, ако всичко свършва в нищото, в несъществуването. Ако е така, дори не би могъл да си спомни дали е бил щастлив или нещастен – това може да бъде доста удобно успокоение на някои, но за други, търсещи смисъла в Живота, това е неприемлива илюзия. Така че, докато нямаме някаква концепция като живот след смъртта, наистина няма смисъл да се гради морално или етично учение за начин на живот. И това осъзнаване навлиза в Европа сравнително късно, докато в същото време на Изток отдавана са написали библиотеките си. Първият, който наистина приема проблема сериозно е Питагор. Той е бил в Индия, учил е там, като все още го помнят там като йонийския Учител. Питагор изучава езотеричния закон на Индия и Египет, като наред със всичко друго е и идеята за безсмъртието на човека. След като я донася в Гърция около 600 г. пр.н.е., се появяват различни мнения за нея, както и сега в наше време има такива, и за дълго време тази разлика в мненията не е била преодоляна. В началото гръцката култура е изглеждала така: Питагорейците е трябвало да пазят знанията си за източния мистицизъм за себе си, защото те противоречали на общите вярвания на тогавашното време. Така че концепцията за Прераждането, донесена от него, е била забулена в тайна и като цяло обикновения човек не е бил запознат с нея. По-късно, по времето на Платон, който я поставя в устата на Сократ, и чрез която този голям философ, изпива отровата преди смъртта си. В същност Сократ не е осъден на такава смърт заради престъпление, а заради това че отказва да плати малка глоба, като настоява че не е виновен за нищо. Така той избира смъртта за да заплати присъдата. И когато учениците му са около него, той им казва „Не се притеснявайте, аз съм на печелившата стана на тази сделка. Аз осъдения скоро ще напусна този свят, но тези които ме осъдиха ще страдат още много години в материалистичното съществуване.“, с други думи Сократ е бил убеден, че най-после се изплъзва от мъчителна действителност - „Сега има само два възможни отговора за живота след смъртта: или ще изпадна във вечен безсънен и безсъзнателен сън и няма да има вече Сократ, или няма да изпадна в такъв вечен сън, и когато отида от другата страна на живота, ще се намеря в друг свят, свят който години наред се мъчех да изучавам от тук, като всъщност никой не знае как е там със сигурност, докато не отиде. И от другата страна, ако наистина има живот, аз бих могъл да намеря отговорите на великите въпроси, които търсех през целия си живот, не само отнасящите се до мен, но и тези за общото добро. “ Това е начина, по който по времето на Платон, будните гърци и самия той, са разбирали концепцията за безсмъртието. В Азия, където идеята за прераждането е била възприета много преди това, откриваме внимателни съображения върху елементите участващи в тази доктрина. И когато почва ирано-арийската миграция, в нея се влива огромна група от фолклорни украси и народни религии от целия свят, заличаващи идеята за прераждането до голяма степен. Добър пример за това е догматичното християнство, в което тази идея дори до наше време се отхвърля. И от времето на разцвета на Александрия, наблюдаваме скрито разпространение на доктрината, което се налага с цел да не попадне учещия в смъртоносната ръка на църквата. И така концепцията се е държала в тайна, и малко са тези в Европа, които са вярвали в нея. Защо някой въобще трябва да преследва друг, за това че последния вярва в безсмъртието си? - за това има много предположения: защото тя противоречи на една проста, но незадоволителна доктрина за „рая и ада“. Така че, вече лошите вече не отиват в „ада“, а добрите не отиват „рая“. Ако е вярно това за „ада и рая“, логично е да се приеме, че между хората има много малко такива, които са достойни за един от двата варианта – недостатъчно добър за да отиде в „рая“, и недостатъчно лош за „ада“. Нещо би трябвало да случва с тези, които са по средата. И отговора изплува от някои гръцки и други европейски източници, така наречените тайни общества, които водят началото си от Азия: в същност единственото място, където човек отива за да изпълни земната си съдба, е обратно тук, където тя е започнала. Какво е решението, ако имаме само един единствен живот, който е прекратен по средата на действията си? - виновния бива убиван или се самоубива, за да избегне последствията за действията си. Добрия човек умира сред роднините си, с надеждата за един по-добър живот. Но всички тези обстоятелства зависят от нещо друго – накъде от тук, какво става когато тук всичко приключи? - Ако има еволюционен план, ако има образователна система във Божественото съзнание, ако сме тук с предназначение и сме създадени паради причина, с цел да усвоим нещо, значи този план нещо не е сработил добре. Човек изведнъж разбира, че е дошъл без да знае защо и си отива без да знае накъде. Като по време на живота си е направил някои греши, добил малко интелигентност, направил е някои съзнателни подобрения в съзнанието си, добил някои нови неморални качества, и след всичко това изведнъж ляга и си отива. Какво се случва със всичко това което е в него? Какво е станало със Сократ, когато тялото му вече не съществува? - Дали той избира да продължи да съществува вечно в някакъв „подземен свят“ или се присъединява между духове? - Защо някой, който все още не е достигнал най-високото възможно усъвършенствуване на Земята, не би трябвало да може да се преражда? - Това са проблемите, които са занимавали великите философски мислители. На пръв поглед изглежда, че няма отговор на въпроса за причината, защо човек, в неговия не толкова дълъг земен живот от няколко десетки години, идва неусъвършенстван и си отива неусъвършенстван, и ако има някакво съвършенство, изглежда не сме го достигнали все още. И когато някой с изключително високи морални качества се появи, ние го преследваме ожесточено. Така че отговора на проблема е, че ако работата не е довършена и е започната тук, къде другаде би била завършена, освен пак тук. Каквито и проблеми да са създадени, те трябва да бъдат решени, за каквото и да сме тук да научим, то трябва да е от полза. Ако сме били добросъвестни и любящи в този живот(при догмата че живеем само веднъж на земята), ще трябва ли да съществуваме след това във вечността, с онези, които не са вложили нито една добра мисъл в живота си? Ако се учим да контролираме негативните си настроения, какво добро си правим, ако добрите и лошите отиват заедно в един вечен сън? Каква е наградата за положените усилия? - би било неразумно да се смята, че просто с членство в църква, някой ще получи награда. Би трябвало да има някакво следствие от нещо, което е в самия него, на база на което да заслужи по-добър живот. И за да го заслужи, той би трябвало да се научи на това, тук където живее. Защото ние нямаме доказателства, че може да се заслужи по-добър земен живот, някъде другаде, освен тук на земята. И ако се живее само един път, каква е ползата след смъртта, от опитността която е придобил, и ако отива в свят, със съвършено различни условия, какво би спечелил от тази земна еднократна опитност? Малко по малко, хората са започнали да осмислят всичката тази проблематика, и от това е произлязло едно много внимателно заключение, което се изразява в концепцията за Прераждането – за прераждането на следствията – Кармата като действащ закон за компенсациите. И ако сме започнали нещо, трябва да го довършим, ако не сме успели да научим някой урок, ще трябва да се завърнем и да опитаме пак, и така нататък. И изглежда това е принципа, на който се основава живота тук. Не може да анатемостваме човек, заради единични грешки, не може да съдим незнаещите за това, че не знаят, онова което мъдрите знаят. Не може съдим хората родени в различни условия от нас, защото това е над разбирането ни за причините, за грешки, които ние не правим, но за тях са нещо нормално. От всичко това излиза, че единствения отговор е, да се връщаме и да си довършваме работата, тук, където сме я започнали. Сега ни изглежда разумно да запитаме, къде можем да научим повече по въпроса? Може би най-добре било да отидем там, от където това учение е произлязло. А това е основния поток на традиция, която се е спуснала от мистериите на миналото, пробивала си път в целия свят от около един милион години. Изключителна концепция за съществуване. Разбира се, тя е трябвало да се слива с различния народен фолклор, месни обичаи и религии, с магиите и табутата на примитивните хора, със спекулациите и дори с напредничавостта, и всичко заради малкото, които са осмислили нуждата от тази доктрина. И процеса на филтрирането й от живота на съвременния човек, е в голяма степен успешен. Обаче чрез нея, стигаме до един непосредствен резултат – съвременния човек, който всички познаваме е сложно същество, състоящ се не само от тяло, но и от ум, съзнание, душа, дух. Има „нещо“ в него, което повече от физическото тяло. И сега, когато това “нещо вътре“ в човека, се отдели от тялото, нямаме причина да предполагаме, че живота умира-изчезва, заради това че тялото умира. Тялото може да умре внезапно, преди да се „износи по естествен път“, от войни, болести, бедствия, и т.н., или по причини независещи от нас. И по принцип, всичко материално се износва, но няма причина живота да се износва. Ако живота умира с тялото и нашето самосъзнание изчезва, тогава всъщност получаваме точно нула-нищо за живота си, каквото сме научили е безсмислено, каквото не сме успели да научим също е безсмислено, и въобще няма смисъл от него така или иначе, и няма възможност да подобрим ситуацията. Но от учението за Прераждането, ние откриваме, че човешкото същество е разделено основно на две части: частта която е смъртна и частта която е безсмъртна Безсмъртната част е облечена от смъртна материя, като това облекло може да бъде отделено, и е възможно тази безсмъртна част да устой разрушението на смъртността. Също така намираме из документите на историята, както и от случаи от нашето време, в които човек е напълно умрял, и след няколко дена оживява. И почти винаги историята е същата, че това което се е случило с тях, е напълно различно от това материално съществуване. Тази част от разказите е изключително подобна навсякъде. Разбира се може да им се противоречи, че докато има възможност за завръщане, смъртта не е била напълна. Този проблем е интригувал много велики мислители. Но за практическите ни цели, ние избираме да вярваме, че божествената част в нас, която произлиза от Бог, не е смъртна, и затова не може да умре. Ако има неумираща част - или трябва да оцелее или да се завърне в Бога, от Който е дошла. Човекът със чисто съзнание, не може да предполага, че духовните ценности, Божествените принципи - съществуващи в природата и в него, изчезват безследно, и че усилието за създаване на човешко същество – най-съвършената структура на земната природа до сега, да се разпадне напълно след относително късо време. Изглежда че би било мъдро да предположим, както е било предположено в Азия, Египет и по-късно на много места в Европа, че има в същност две тела, и така мислейки, се приближаваме и до философията на амазонските индианци – смъртно тяло, което си отива със смъртта – то включва и физическата нервна система, жизненото(етерно) тяло, определени части от емоционалната ни природа и нисшия ни ум(его). Когато така описаното тяло умре, реалността не е променена – със смъртта на тялото, реалността(духът) в човека никога не умира. Това, което остава, преминава в субективно състояние. Условията и мястото на това състояния, са били обсъждали от много различни хора. Тенденцията, което днес се приема е, че човек се оттегля във безсмъртната си част, която е във самия него, според най-мъдрите мислители. И като се оттегли, оставайки тялото си, човек намира че в същност се е оттеглил в нещо безкрайно по-голямо от тялото. Открива че вътре в него са всички принципи, всички причини и елементи обясняващи циклите на смъртта, открива изворите на всеки импулс, настроения, намерения. Тук също е и големя строителен план, духовната архитектура, чрез която великия Създател изгражда вътрешния живот на отделния човек, изразен в много прераждания. Така, нека за момент да приемем, че не желаем да причиним пренаселеност в света, в който отиваме след живота тук, като да се намерим в ситуация на задръстен с хора автобус, и че няма бъдем част от вечно увеличаваща се маса на мъртъвци, безкрайно увеличаващо се число от другата страна, защото другата страна както казахме по горе, е вътрешната ни страна. Страната, достатъчно странна, откриваща ни свят с огромни размери. Вътрешния душевен живот на човека е безкрайно по-голям, безкрайно по-важен от физическия живот. Но в този вътрешен живот има опитности - вече преодолени проблеми, този вътрешен живот расте чрез външния, расте в смисъла че преобразува потенциалните възможности в сили, че преобразува идеи за реалността в оси на реалността. Затова можем да заключим, че това е единият от великите ключове на живота – Опит. Опитността е доказателството за всички неща, опитността в науката се нарича Експеримент, а във вътрешния живот на човека, се нарича Растеж. И така човек в неговото търсене на реалността, завръщайки се обратно в неговата собствена природа, открива с учудване, че именно той самия е господаря на собствената си душа. Открива, че има силата да взима важни решения, че има дългове, които трябва да изплаща, че може да създава нови планове и ще ги изпълни, открива че търсейки реалността, той трябва от време на време да влиза в контакт с материалното съществуване. Така че за древните хора, Прераждането е продължителен процес на обучение, в което индивидуалния човек постепенно става господар на проявлението на собствената си природа. Той е тук да расте и растежа е просто освобождаване на вътрешното. Растежа не е резултат от повечето ядене, а е резултат от повечето научаване и прилагане, и от развитието на вътрешния живот. И духовната почтеност и многото символи, представляват чудесния еликсир на живота – универсалната медицина, чрез която най-после всички ограничения и несъвършенства в човешката природа биват изгладени. И ако не сме господари на собствените си души, кой е отговорен тогава? - Трябва ли в този случай да приемем, че Бог е отговорен за нашите грешки, след като не сме господари на себе си? Трябва ли да приемем, че сме родени дефектни заради някаква божествена заповед или че няма указания, които да ни предпазват от правене на грешки, когато изкушенията на темперамента ни се събудят? Отговора е „Не“, и той доста по-сложен от две букви и в същото време безкрайно разбираем. Целия проблем е, да се направи щастливо приспособяване към вътрешния живот – човека никога да не забравя, че целта на душата е самата душа. И когато практикува това, той влиза в общуваме със все по-голяма част от самия себе си. И така, човек имайки тази мисъл в основата на съзнанието си, започва да осъзнава, че е бил покриван с различни воали в продължение на доста време. Но каквото и където да е, винаги ще съществува постепенното освобождаване на вътрешното през външното. Ако това освобождаване е прекалено бързо, ще унищожи преждевременно външното – много хора бързайки с метафизичните упражнения, нямайки търпение да израснат духовно, развиват нива на вибрации, чрез които унищожават живота си, ставайки болнави, емоционално и психично нестабилни. Ние трябва да растем естествено, без напрежение с радост и търпение, с вярата че в края на краищата резултата на резултатите ще е Добър, иначе всичко не би имало смисъл – от прашинката до милиардите галактики. Растежа е нещо, което на физическо ниво е биологичен процес, докато на метафизическо-духовно ниво, е духовен процес – движение на духа. И това трябва да става тихо, и трябва да бъде подкрепяно от постоянно увеличаващо се разбиране за причините на поведение на всяко живо същество. Ако вътрешния живот расте естествено, означава че този човек развива добродетели, които ще направят възможно освобождаването на вътрешния живот. Тези добродетели биват развивани чрез прилагането на морални принципи – като например 10-те Божи заповеди при юдеите или осемте заповеди на Буда, като учението на Мохамед, и най-вече Словото на Христос, като последното стига до върха на земния морал и етика с призива „...Обичай враговете си, моли се тях...“. Всички тези учения имат морално и етично естество, с намерението да се обогати осъзнаването на индивида за Единната Истина. Ако пази 10-те заповеди, по-нишата част на живота се пречиства и обновява. Колкото по-съвършено живее, колкото повече прилага мъдрите правила, толкова повече душата придобива способността да се предвижва извън тялото. Затова моралните добродетели са основа при човека, за освобождаване на вътрешния живот. Но едно физическо тяло не е достатъчно за този процес. Обаче, ако някой се занимава само със собственото си развитие, без да отделя време за нещо друго или за някой друг, най-вероятно ще има кратък земен живот, просто защото ще е развил вътрешния си живот до максималните възможности на текущото си тяло, и за да продължи напред ще му трябва по-добро тяло, и тогава самия негов дух, с цел да се развива, ще отхвърли това тяло по един или друг начин. И все пак това един нормален процес, и не е нещо катастрофално. Но за онези, които не са разбрали това и не са изградили вътрешните сили на разбирането, тези неща изглеждат катастрофални. И сега когато сме достигнали до тук, нека предположим, че душата като живо същество е отишло в отвъдния живот, и малко или повече се сблъсква със собствената си моралност – със съвестта си. Индивида започва да разбира взаимоотношенията между Божествената реалност и човешката полуреалност, разбира защо е бил роден в тялото, което току що е изоставил. Роден е заради недовършена работа, роден е защото не е преодолял ограниченията, които са върху смъртните същества. Затова, в периода когато постепенно нисшите движещи сили на тялото биват преодолявани, и малко по малко жизненото(етерното) тяло се завръща в живителния извор на живота, емоционалното(астралното) тяло се завръща в астралния свят, и духовното(менталното, духът) тяло се завръща в Божествения свят(ум). Обаче Самоосъзнаването не изчезва. Тогава може би за пръв път в цикъла на идване-отиване, вътрешния и външния живот придобиват ново странно значение. Преди егото(индивидуалното себе) да избледнее, изведнъж му стават ясни причините за самото негово съществуване, придобива разбиране за съдбата, за която е било създадено. Чрез това прозрение, излизащо от вътрешно припомняне(съзерцание), а не от външни проповеди, индивида осъзнава мястото си във Великия План. Осъзнава защо е преживял нещата от живота си, и какво още остава да бъде свършено в бъдеще. В ранните времена на еволюцията, та дори и сега, има по-напреднали и по-малко напреднали, но в онези много ранни времена, онова което сме „занасяли“ след смъртта, е било определено малко, за да бъде използвано за нещо интелигентно. Човека, от гледна точка на духовната мъдрост, е приличал на знанията на детенце, починало преди да завърши детската градина. Така че, е нормално в едно и също време и място, да съжителстват различни по развитие хора, като обикновено, дейността на по-напредналите не би трябвало възпрепятства останалите. Затова, не може да се очаква от незнаещия човек, да бъде отговорен за нещо, което не знае, и дори поради ниското си развитие – не трябва да знае, или по-точно не е възможно да разбере знанието. Айнщайн не е казал, че всички които не разбират доказаните му идеи, са глупаци – именно чрез това неосъждане, проличава величието на човека. И напреднали, и къде по-малко напреднали, всички сме на стълбата на еволюцията, постоянно качващи се нагоре, ден след ден, прераждане след прераждане. И виждаме колко съществено е всичко това в днешния ни живот. Ние живеем в свят пълен с болка, с всякакъв вид превратности и безумия, заточения, затвори, мъчения – всичко това е част от съвремието ни. И въпреки това, в Големия План, не може да има никакво реално зло, като всички тези негативни факти са кармична реакция върху тялото. Но Живота, Който се намира в това тяло е безсмъртен, вечен и без всякакво съмнение е предопределен да стане съвършен. И това е толкова истина, колкото и най-скромния, безпомощен, изгладнял, умиращ човек, съществува на сцената на живота. И често има случаи, при които тези, изживели скромен, по най-добрия начин по който са могли, и незаписан от историците живот, са направили повече от онези, които са се считали за напреднали, постоянно правейки компромиси със съвестта си, заради облаги и печалби. И така, „там горе“, човек гледа живота си, и го вижда както давещ се в океана, виждащ за миг целия си живот да преминава пред очите му. Питагорейците са имали същата концепция при техните медитативни упражнения, като основната им ежедневна задача е била да разберат значението, на това което се случва – защо се ядосвали за проблеми, като по-добре да бяха мислили как да ги решат; какво е би трябвало да направят, вместо това което са направили; И такъв начин на дисциплина и методика, е много по-ценен за процъфтяването на душата, отколкото следването на някоя религиозна догма. И така, това същество от позицията на „горния свят“, поглежда надолу и вижда от къде се връща, и вижда себе си все едно е видяло непознат странник, после поглежда себе си, и си казва „Май не изживях този живот много пълноценно, можех и по-добре, но можех и по-лошо“. Но в този преглед от такава перспектива, както и питагорейците казват, индивида би могъл или може да види възможните последствия, при вземането на различни решения за едно и също нещо. Ако е взел решения, които не са нарушили закон, няма да има кармични проблематични следствия. Ако е преодолял някои емоционални подтици, тогава минава в следващото ниво, безболезнено и без неудобства. Но всяко добро нещо в този свят трябва да се бори за живот, като в много случаи ние избираме за по-лесно, корупцията на изкушенията. И чрез високо моралното мислене и съзерцание, човек почва да планира бъдещето си съществуване. Според старите учения, младите души не съзерцават, те просто взимат каквото дойде, защото това е единственото което могат, но това което идва не е случайно и не е непосилно за тях, и не застрашава израстването им. Това е така, защото те не са будни все още до степен, над която да взимат определени решения за себе си - поради липса на опитност. Но живота се развива, хората се усъвършенстват, и когато интензивността на усилията се увеличат, намираме различни разделения на нива на развитие сред хората. Откриваме че има такива, които опитват много усърдно да правят това което е правилно, като правят и някои грешки. Откриваме хора, които започват живота си с благородни цели, но стара карма ги настига и ги изпълва с притеснения. Навсякъде виждаме този процес на развитие, който разбира се е божествена институция, защото ние всички сме в училището на Светия Дух. И когато са взети определени решения, когато са достигнати определени нива, и когато са усъвършенствани някои форми на знание (като математика, музика, архитектура, медицина и т.н.), индивида или по-точно духовната му същност, която не е умряла с тялото, започва да осъзнава, че има неща, които тя трябва да извърши за самия свой прогрес, и трябва да ги направи, за да приключи всички започнати работи, за може да започне нови неща, които са й също необходими и подходящи. Постепенно душата добива осъзнаването за собственото си място в принципите на прераждането и кармата. И когато е достигнала до такова ниво, започва да има привилегията да борави със собствените си енергии при избирането на подходяща съдба. Ако индивида има неприятен кармичен урок, това може да е такъв който е избягвал кармата за подобен случай, и ако е починал без да научи назрелия кармичен урок от някоя лоша негова постъпка, може да си помислим че му се е разминало – обаче, нищо не се разминава във вечността. Но поглеждайки от „Горе“, си казва: „Тук има малко недовършена работа, която ще ми попречи в развитието. Ядосан съм на Иван, и винаги ще му бъда ядосан, докато не престана да му се ядосвам. Трябва да коригирам поведението си спрямо хората. А и винаги работех повече за печалба и недостатъчно за моралните принципи. Бях егоист. Време е да се заема с тези проблеми.“ И малко по малко, индивида почва да може да избира, и често дори избира личната тежест, която ще понася следващия път когато се завърне на земята. Обаче когато се роди в тяло, и види какво си е избрал, може да не му стане приятно, защото вече не вижда и не разбира всичко, което можел без телесните и материалните ограничения. И тази ситуация може да се окаже прекалено тежка, и той пак успява да я избегне. Но дори и 99 пъти да я избегне, в крайна сметка ще я плати, защото иска да се развива, и всеки път ще я избира с чистото си съзнание, а ще я избягва със земното, като за вечността бройката опити няма значение, а то важи единствено за самия него. От друга страна, ще започва да разбира, че добрите неща които направил, са от голямо значение. Трябва да се знае, че кармата не означава наказание, това е неутрален причинноследствен закон, даващ подобаващото за извършените от нас действия, намерения, мисли и думи. Голяма част от кармата е много красива, изразяваща се в моментите на радост, като не забравяйте, че сте си ги заслужили достойно – Щастието, Спасението трябва да се заслужи. И кармата, този закон трябва да ни дава онази непоклатима основа за Справедливостта на Бога, която прави да виждаме смисъла на изначалното Добро заложено в нас от Твореца. Ако имаме правото на мнение, и си кажем „Аз изживях последния си живот добре, справих се относително сполучливо, хората ме уважаваха, но защо не забелязах как разруших семейството си, заради нещата които преследвах. Мислех си, че бях прав. Но сега, от тази по-висока гледна точка, виждам че не съм бил прав. Тогава, май ще добре за следващия път да добавя тази задача в плановете си, и да опитам този път да се правя както трябва.“ И така, тези които са достигнали определено ниво на усъвършенстване, имат привилегията до известна степен да избират задачите, върху които ще работят в следващия живот, но все още не са достигали нивото-мърдостта, да избират само това, което те желаят. Но ще изберат и онова, което им дава като задача, наред със собствените избрани задачи. И в резултат на тези дадени и лично избрани задачи, те идват на земята в една сложна обстановка. И обществото, което виждаме днес е резултат именно от тази ситуация. Ние сме тук, и не знаем защо дадени ситуации се появяват, и или се справяме, или се проваляме в тях, като пак не знаем защо. И така до следващото ни раждане. Но всичко това в края на краищата, ще доведе дадения човек до всестранна опитност и мъдрост, и минавайки през такива ситуации, някой ден ще стане един от големите учители на човечеството, и по-късно ще се израсне в основател на нови светове, за които ние нямаме никаква информация. Но всичко е растеж, и всичко е дефинирано от Божествената Любов, в Която няма омраза, няма несправедливост. Измислените от хората закони, може да се провалят, но законите на Небето – никога. И това, което понякога си мислим, че е трудна работа и разбира се ще бъде трудна, ако се основава на ограничения фактор на земната обективност - но ако можем да погледнем вътре с себе си, ще открием че е тя е основателна и подходяща. Разбира се, не е необходимо да чакаме следващо прераждане, за да разрешим някои от тези проблеми, като единствения начин да решим външен проблем е, като обърнем поглед навътре. Грубата сила и караниците не водят до нищо – длъжни сме да търсим решението отвътре, защото това е най-доброто, което имаме за взимане на правилно решение, дори и за обикновени битови ситуации. И между преражданията е същото – ние винаги работим за изпълнението на съдбата си, която е „Бъди съвършен, както Отец ти на Небесата е съвършен!“. Ние трябва да правим това, защото само в съвършенството е нашата сигурност и опора, и не само за индивида, а и за обществото. Всичко трябва да бъде направено правилно, или неприятностите никога няма да свършат. Прикритите, задни цели и мотиви, са най-опасните неща на света, и единствено което правят е, да дърпат човека обратно в земен живот, пълен с неплатени сметки. Всички духовни учения имат морална страна, която има основни правила, като 10-те заповеди и подобни. Те се опитват да учат хората да бъдат достатъчно добри, за да имат цивилизовани отношения. Опитват се да предупреждават за всякакви големи или малки грешки, като помагат да градим основи за подобрение на живота. И принципа за Прераждането не противоречи и не пречи на тези основни правила, защото те са необходими за осъществяването му. И само когато индивида направи някакъв вид самоотдаване, посвещава себе си за някое добро, започва да израства. Ако не изживява по-морално всеки следващ живот, става застой в природата му. В същност, този застой не може да продължава много дълго, защото в интервалите между земните животи, без натиска на материята, импулса за праведност идващ от учителите, и най-вече от съвестта му, е ясен и мощен. И когато е преодолял, е стъпка по-близо до безсмъртието. Много хора питат, колко често сме част от цикъла на прераждането. Според повечето източни мистични школи и Питагор, при нормални условия(ако е живял според божествените принципи), индивида е в безтелесно състояние между 600 и 1200 земни години, за да осъществи две цели: -На първо място, много важно нещо, което рядко разбираме при темата за прераждане, е че всеки път когато идваме на земята, в същност идваме в един друг свят с различни представи за лични и обществени отношения. И сравнено с предишния живот, ситуацията вече е по-сложна и различна. Но ако би се завърнал по-рано без основателна причина, не би имал прогреса, който всъщност му е необходим. Има много случаи, в които индивида има специална задача или причина за да се завърне по-рано – например ако човек е живял прекалено егоистичен живот, да кажем е бил груб кариерист, и не е научил нищо съществено от спецификата на времето, обществото и пола, в които се е родил – за да навакса, той ще трябва сравнително скоро да се прероди, преди да са дошли нови условия. Позовавайки се на Учителя Петър Дънов, можем да говорим за около 45 години. Понякога има случаи, когато старите мъдреци не могат да се прераждат, докато не настъпят нови условия, или просто се изчаква човечеството да напредне – понякога може да минат дори 10 000 години, за да появят уроците, от които те се нуждаят, за напредъка си. Те идват за утвърдят старото знание и да подготвят новото. В будизма има една интересна идея, която малко хора знаят. Според нея, Бодисатвите или Будите са просветени същества, развили се под същите вечни закони, които важат и за нас. Но идва момент от развитието, в който достигайки определено ниво на просветление, закона за прераждането вече не е необходимост, за по нататъшното ни развитие. И така, според преданието, един от тези Буди, е готов да си тръгне, след като е приключил със всички кармични задължения, направил е всичко за благото обществото си, и никой закон или земна емоция не го завържа вече. И стоейки на ръба на пропаст готов да се отдаде в Нирвана, чул жалния писък на страдание на едно птиче, и огромна вълна на състрадание обляла душата му, при което дал обет, че няма продължи развитието си в божествените сфери, правейки тази последна стъпка към Нирвана, докато не помогне и вземе със себе си всички живи същества на земята. Това е действието на великото Себеотрицание, чрез което по собствена воля той се задължава да остане в кръговрата на прераждането. И това е част от душевния, вътрешен свят и живот на великите Учители и мъдреци на човечеството. Те може да са научили всичко, което може да се научи в нашия свят, но са дали обет да помагат, чрез споделяне на знанието си със всички. Трябва да се знае също, че Нирвана не е вечна, тя е състояние свързано с начина, по който света се развива, тя е най-висшето състояние, което в този свят(реалност) може да се достигне. Тя трае докато последния завърши развитието си със всички участници в него. И тогава ще се появи нова концепция на друг вид реалност, т.е. ще има и друга Нирвана, която трябва да се достига. -Другото на което, рядко обръщаме внимание или не осъзнаваме е, че всяко друго живо същество, е също под същите закони, за които става дума – дървета, насекоми, животни... Всички са зависими от закона на причината и следствието на свое собствено ниво и по уникален начин. Отделното същество, трябва да изпита това, което е за него самото. Ние не можем да съдим тези опитности, защото не можем да знаем, от каква следваща опитност има нужда например дървото или насекомото, като единствено вечния Живот в тях знае нуждите им. Затова би трябвало да предположим, че закона за прераждането важи не само за нас, но и за останалите живи твари, чрез наставленията на груповите им духове – всеки вид има един общ дух, който не се проявява на земно ниво, като в телата на животните от един вид например са само индивидуалните им души, ръководени от този общ дух. Всички имат своите малки уроци, като имат специфичен начин за проявлението на душата си. Според анализите на езотеричната наука, душата на малката птичка не стои по-ниско от душата на човека, разликата е, че в човека на земята има проявен индивидуален дух, а не общ за вида и непроявен. И всичките тези същества се развиват според закон, и този закон е вечната Любов, и само чрез дисциплина този закон действа, ги довежда до собственото им изявяване. Няма кой знае какво благородство в опитите ни да се подготвяме в този живот, за следващото ни прераждане. Каквото би трябвало да правим, е не да се опитваме да градим предположимо мечтание, чрез медитация за някакво по-добро бъдеще, а да обърнем внимание на две прости неща: Доброто бъдеще зависи от доброто минало, като решаваме неотложните проблеми, които биха довели до лошо бъдеще. В основата за правилно взимане на такива решения е Морала - гласът на съвестта ни. Знаем че в обикновената съдебна зала, неискреността нормално е наказуема, но от наблюденията си, виждаме че там липсата на морал рядко е осъдителна, което означава, че трябва да спрем да се уповаваме на подобна илюзорна справедливост. Също така, понякога се отдаваме на атеизъм, който разбира се е голям проблем, разрушаващ всичко, с цел да се освободим от ограниченията наложени от истинските нужди на душата ни, като приемаме че тя не съществува. Докато в същото време за нас е напълно възможно да растем, да се развиваме, и да усъвършенстваме всички тези неотложни неща на деня. Но какво да кажем за края на този процес? Да кажем че сме изплатили кармичните си задължения, какво става след това? Разбира се има много обяснения. Най-краткото е на теолозите – отиваме в „рая“- но това е доста мъглява концепция, която не събужда много ентусиазъм в мислещия човек. И повечето хора, непознавайки други духовни учения, освен широко разпространените догматични такива, с радост разменят „рая“ за няколко години по-комфортно земно съществуване. Обаче във философията, това е много интересна тема, защото се навлиза в областта, която някои наричат астротеология. Тука се прави опит за обяснение на великата космична система, която включва целия свят, другите светове, галактики, и всякакъв вид видими и невидими феномени, като последните са интуитивно предугадени от учени като Питагор и Клавдий Птолемей от Александрия. Ние живеем в една вселена, която е един огромен Организъм, една изключителна Сила, едно велико Същество и дори повече от това, надминаващо нашето въображение. И ние сме част от това Същество, пратени от него тук за да се учим, с цел израствайки, да ни се доверяват по-дълбоки тайни и по-отговорни задачи в голямата система на Живота. Нашата малка слънчева система, на ръба на голямата вселенска система, е почти незабележима. Но тук в този почти незабележим за космическите мащаби планетарен живот, кове собственото си усъвършенстване – за да стане един ден слънце, имащо собствени планети. И всички тези същества, които са живели докато е била земя, ще продължат с нея, и ще станат част от нещо по-облагородено, по-хубаво и по-прекрасно. И винаги ще има Учене, Живот и Любов – това са големите ключове на вечността. И може би ще минем през много и различни галактики и чудни пространства, докато най-накрая се озовем пред Трона на Вечният. И когато стигнем там, ще узнаем какво Е - преди това, това е невъзможно. Но във всяко част на развитието, не се развиваме само за да слизаме и да си отиваме от земята, а изпълвайки се с повече Доброта ставаме граждани на Творението. Всички сме част от тази постепенно разкриваща ни се мистерия, и според източните мислители, някой ден всеки от нас ще бъде духът зад собствена слънчева система и дори нещо повече, но ние сме такива и сега, само дето не го разбираме. В телата има повече живи части отколкото на планетата ни, милиарди живи същества(клетки) за зависими от нас за да оцелеят, и когато сме ядосани, милиони от тях в нашата собствена плът умират. Ние се развиваме и в същото време сме храмове на Живота, и когато нарочно правим грешки, ще трябва да ги изплащаме. Но тези грешки няма да бъдат фатални, никой не ще бъде загубен. Няма загубена душа, а просто ще има някои, които ще закъсняват малко повече от другите, заради нещата които правят, и по начина, по който живеят. Но накрая, някъде в незримото е изключителния блясък на Славата. Якоб Бьоме немски християнски мистик, в две видения вижда космоса(небесата) отворен, което е било толкова изключително, че едва е дишал. Видял е една изключителната Реалност, която е заключена за нас чрез сетивата ни, липсата ни за почтеност и доброта. Но всички ние, отиваме към тази Реалност, защото никой не може завинаги да умре. Ние може да имаме всякакви грешни представи по темата, да вярваме в каквото си искаме, но истината е, че всички сме безсмъртни, искри излезли от безкрайния Огън. И постепенно развикайки се, ние ще създаваме светове и нови форми на живот. Дори тук, на нашия малка земя, имаме разнообразие от откриватели, учени, архитекти... Имаме образователна система, която е доста смътна сянка на реалността. Тя почва от детската градина, и там имаме началото на нашето образование, и така докато стигнем евентуално до университетите, като в последните учим обикновено повече онова, което искаме да правим, отколкото от любов към знанието. И тази ситуация е слабата й страна, която в близко бъдеще може би ще бъде коригирана. Би трябвало да има универсална образователна система, която в основата си, още от ранните ни години, да ни учи накъде наистина отиваме, която да ни отваря вратите за осъзнаването на бъдеще, което е безкрайно по-велико от бъдещето, на която и да е съвременна земна институция. Но така или иначе ние учим професии, занаяти, приложни и теоретични науки и изкуства, и ако имаме късмет да завършим и дори да напишем докторат, ние предположимо би трябвало да сме си осигурили прехраната, като последното не е сигурно, както показва наблюдението. Какво учим и как да учим, е контролирано от хора с високо мнение(предимно за себе си), но на теория принципа е същия, който идва от Училището на Светия Дух, в Което началото на обучението ни, отдавана не си спомняме, а краят дори не можем да си представим. Обаче Великото Космично Училище, няма да ни направи известни или популярни на земята, но в това Училище, ние учим тайните на Небесата, на вечния Живот, и как да прилагаме Доброто в пълнота. И така постепенно в това Училище, растейки в нови нива на напредък и добрина, да станем достойни съжители в голямата Реалност, с пълно право на глас. И тук на Земята ние гласуваме за някой земен кандидат, и после се си казваме, по-добре да не бяхме гласували. Но Там, придобиваме правото да гласуваме във вечното израстване и вечния живот, където има нещо повече от демокрация, и това е реалното чувство и изживяване, че сме в огромно семейство, където всеки работи за всички. И когато този процес на израстване стигне това ниво, ще видим чудесата, за които земния ни ум дори не може и идея да си има. Защото чудесата не са в обозримия космос, няма да ги намерим с космически кораб, нито с телескоп или сонда снимайки отломка от счупен камък на Марс – там не са отговорите на Живота. Ние сме в огромен Жив Свят, с безкраен потенциал, и един ден ще се превърнем в хора, които ще бъдат горди от себе си, но тогава няма да ни е грижа дали сме горди или не, просто ще сме заети със нещата, които следват да бъдат свършени. И сега нека се върнем на Земята и да видим, какво става с Кармата и Прераждането в обикновения живот. Независимо къде и кога, ние ще трябва да приключим със всичките задачи, които сме отлагали или са в процес на довършване. Ще трябва да свикваме с мисълта, че не можем да си позволяваме повече да кръшкаме за сметка други, да лъжем или мамим другите, нито да мразим и клюкарстваме, нито да правим кариери независимо от средствата. Всички тези неща, ние просто не можем да си позволяваме, и да разберем, че няма как да избягаме от негативните им последствия, независимо от мнението на тълпата и модата. Един интересен пример има в следната будистка история: Едно време, голям генерал, водач на армия, защитаващ местен владетел, отишъл при Буда и му казал: “Дал съм клетва да защитавам моя цар и моята родина, и в случай на война, аз трябва да направя всичко за да я спечеля. А ти ми казваш, че не трябва да убивам. Как да реша тази дилема?“ Буда се вгледал в него за момент и му казал: “Ти си се заклел във вярност в царя си. Когато си направил това, ти не си осъзнал, че си навличаш карма. Ако е необходимо за теб да спазваш клетвата си, и ако стане война, в която трябва да убиваш, тогава ще трябва да изплащаш последствията в бъдеще. Те са част от отговорността, която си поел като на главнокомандващ армията му. Това че ще спечелиш войната, не е истинският отговор. Всяко разрушаващо действие, независимо от причината, трябва да бъде изплатено. И ако го вършиш, защото си се посветил на човешки принцип или човек, трябва да разбереш, че имаш това като карма.“ Така че, не може да служим на някой, без да платим за това служене, ако то изисква разрушение или негативно действие. Това е доста стриктно правило, но то е част от начина, по който и днес ние трябва да гледаме на нещата, които вършим в живота си. Ние трябва да вървим по пътя си със дисциплина, както Питагор е учил учениците си. Дисциплината на мисленото връщане и анализиране на минали действия, още в докато сме в земния живот, вместо да чакане да анализираме след като си отидем, току що миналия живот. Този метод помага и в акта на прошката, когато в съзерцанието на една минала ситуация, от която сме излезли имащи “зъб“ на някой, да простим истински и сърдечно, като чрез спомена я преживяваме още веднъж от по-дълбока гледна точка. И така, ако сложим в ред вътрешния си живот, преди да смъртта на тялото, тогава „Горе“ няма да ни измъчва, вече освободена от филтъра на материята, нашата ясна съвест. И единствения начин, по който можем да добавим към растежа ни добра карма е да си оправим сметките. Закона на кармата не може да бъде компенсиран нито променян, но отрицателното му за нас действие, може да бъде внимателно предотвратявано, ако осъзнаем кои неща са отговорни за това. Например, ако сме ядосани, ако продължаваме да поддържаме високо кръвно налягане, причинявано от честото ни ядосване – ясно е че ще страдаме. Всички такива подобни трябва да бъдат, едно по едно отработени в правилна посока. И ако така ограничим негативните фактори в ежедневието си, тогава се появява възможността за растеж, чрез освобождаване на добродетелите, които пък ускоряват усъвършенстването. Така че, можем да се развиваме директно, правейки добро, отколкото да правим грешки, учейки по обиколния път на негативните последствия от последните. С други думи, всеки ден ние можем да вършим много неща, които ни помагат да преминем предизвикателството на прехода. Ако живеем така, ние постепенно откриваме, че условията ни са станали по-добри. Питагор е бил в състояние да помага на учениците си да отстраняват всичките си малки несъгласуваности, дребните им проблематични действия в държанието, всякакъв вид слабости и грешки, чрез метода на мисленото връщане и анализиране на минали действия и решения. И по този начин да разбират и учат уроците на живота, без да чакат пасивно за назряването на кармата в бъдеще. Ако ние можем да правим това, със сигурност ще бъдем по-добре, отколкото алтернативната на учене чрез страдание, защото така ще растем съзнателно във всеки ден от живота си, а не оставяйки се на това, което хората без знание, наричат случайност и лош късмет. Има и друго нещо, на което трябва да обърнем внимание, и това е възможността да добавяме ежедневно положителна карма. Като правим грешки, ние добавяме по малко към негативната й страна, затова трябва да правим и нещо добро, за да добавим и към добрата страна. Всяко добро дело е тайна Сила, която ни носи напред по пътя на великия растеж на Живота. Има една вътрешна несигурност по въпроса, която занимава много хора, дали има или няма Зло. Например, Парацелз (средновековен философ, мистик, лекар) е смятал, че то е като чудо, и като всяко чудо е проява на висш закон. Дявол никъде няма, дявола е това което боли, когато вършим грешки, използвайки неправилно свободната ни воля. Няма това нещо като Дух на злото. Има обаче изкушението, и то е сътворено за да му се противопостави силата или временното безсилие на волята и човешкия дух. И често много от нас предпочитат негово проявление в живота си, заради земни облаги. Но изкушението е нещо, по което преценяваме нивото си на усъвършенствуване, нещо като ориентир, чрез който или се проваляме или го побеждаваме. И така ние го намираме във всички религии и философии, опитвайки се да го драматизират на различни нива. И прераждането ни, проявявайки се в различни страни, народи и времена, и изживявайки всякакви народни легенди и фолклор, се попива в най-различни цветове и опитности във връзка с изкушението. Това е също част от великото ни пътуване. В системата на мистичните учения, голямото пътуване е тук до Там. И Платон, който е един от най-големите до преди неоплатоническите мистици, уточнява, че голямото пътуване е пътя на самотника устремил се към Онова, Което е само. Ние всички се движим към нещо Голямо, и не е възможно да влачим с нас, цялата тежест на предишните ни грешки. Трябва да растем и сме тук за да растем, и това може да бъде много приятно преживяване. И ако не е приятно, понякога си мислим че може би трябва да се изчака, защото нещата могат да се променят. Обаче, плановете на Природата няма да се променят, заради това че ние забъркваме всякакви каши. Различните ситуации, в които се въвличаме като например икономическите и начините на разпределение на благата, също имат карма, преценките ни имат карма, банките имат карма, бизнес организациите я имат. Кармата не е ограничена само в живите организми, тя важи за политиката, важи групови стереотипи на поведение, важи за мислите и намеренията ни – не само за действията, и за всичко което се определя като част от действителността и живота. Всичко, чрез чието действие е причинено болка, тъга, страдание... трябва да заплати за тези последните. Корумпираната система, трябва да заплати, за собствената си корумпираност. И така Прераждането и Кармата, могат да се приложат към всяка ситуация от живота, и където има некоректност, има и възмездие. Всички войни от нашето съвремие са кармични и натрупват още карма. И ще продължаваме да живеем през тези, често тъжни цикли, докато не разберем, че живеем в Космос, който не приема от нас нищо, освен Почтеност. И колкото повече се бавим, толкова по-трудно ще ни бъде в бъдеще в изплащането. Но ако го няма това изплащане на грешки, ние ще се самоунищожим. Без неутралния закон на Кармата, всеки би получавал лошо или добро, без да го е заслужил, както това се случва понякога в „правното“ законодателство на хората, в което моралните ценности са принизени до тъжно ниво. Кармичното задължение винаги се плаща, но никога не причинява унищожаване на живота. В края на този маратон, човека ще бъде победител, победител над себе си. Но в някои случаи почваме да разбираме, че този маратон става безсмислено дълъг. И така, в името на общото благо, ние ще трябва да изградим нова обществена система, с нови закони, с нови ценности, с нов тип образование, които да бъдат по-близки не само до желанията на нашите сърца, но и по-съвместими с Божественото ни предназначение и План. Ако направим тези неща с Мъдрост и Любов, ще осъзнаем че Прераждането е възползването ни от велика и прекрасна възможност, че е Принципа правещ възможно всичко да израства и да изпълнява предназначението си, и че е Абсолютното Обещание за абсолютното безсмъртие на живота във всичко, в това число и на дребното насекомо радващо се на слънчевия лъч.

Всяка забрана води до изкушения, мъдрото образование води до разбиране. От забраните се появиха наказанията и затворите, от мъдрото образование се проявява творческия дух.

"Що може повече човек в живота да добие, Освен в природата Бог се нему да разкрие, Как твърдото тя прави в дух да се стопява И как създаденото от духа втвърдено съхранява!"

Защо си решил да изградиш нов навик за хранене без месо? - все пак трябва да има мисловна основа, основание за да се предприеме една промяна, каква е твоята причина? Истината е, че месото не е храна за човека. Тези неща за кръвните групи са несериозни, и много заблуждаващи. Всичко е в морала, начина на мислене, възприемането на околния свят, навика да бъдем слуги на страстите си, които са ни вкарани от детство на база на фалшиви традиции, като на база на това си измисляме какви ли не извинения(уж научни обосновки). На хората им липсва знание, а знанието е истина, а истината ще ни направи свободни, а може ли да си свободен, когато другите живи същества не са и страдат. Нивото на разбиране за Единството на Живота, показва нашето ниво на еволюция - физическо, душевно и духовно. Съвета ми е, да прочетеш биографиите на Великите духовни Учители на човечеството и те да ти бъдат за пример. Подробно за храненето, ти препоръчвам да прочетеш какво е казал Учителя Петър Дънов, и ако погледнеш непреднамерено на биологията и метаболизма, сам ще се убедиш че думите му не противоречат на науката, която служи на хората, а не на корпорациите.

Нека само информативно да добавя, че написаното в 1-вото и второто мнение е за втория Заратустра. Първия Заратустра е велик посветен и учител на Хермес(Тот), живели и повели народите в далечните времена малко преди потъването на Атлантида.

СМЪРТТА НА МОИСЕЙ Когато Мойсей отвежда своя народ пред Ханаанската земя, той знае, че мисията му вече е изпълнена. Какво представлява Иеве-Елохим за Синайския ясновидец? Това е Божията промисъл, видяна изцяло, във всички сфери на вселената, и осъществена на видимата земя с прозрението за небесната йерархия и за вечната истина. Не, той ненапразно бе съзерцавал лицето на Вечния, което се отразява във всички светове. Книгата е в кивота и кивотът се пази от един силен народ, жив храм на Бога. Вярата в единствения Бог е възцарена на земята, името на Иеве блести с огнени букви в съзнанието на Израел, вековете могат да заливат с вълните си непостоянната и изменчива душа на човечеството, но те никога вече няма да заличат в нея името на Вечния. Мойсей разбира всичко това и затова призовава Ангела на смъртта. Пророкът полага ръцете си върху своя наследник Исус Навин пред Скинията, за да проникне в него Духът на Бога, после благославя цялото човечество чрез дванайсетте племена на Израел и се изкачва в планината Нево, придружен само от Исус и от двама левити. Аарон вече се е "прибрал при бащите си", пророчицата Мария също го е последвала. Редът е на Мойсей. Какви мисли бушуват в ума на сто и двайсет годишния пророк, когато се оттегля в голямата планина на Елохим и очите му вече не виждат лагера на израилтяните? Какво изпитва той, оглеждайки Обетованата земя от Галаад до Йерихон - града на палмите? Един истински поет (Алфред дьо Вини) предава неговото душевно състояние с възклицанието: "О, Господи, живях могъщ и уединен, Позволи ми да заспя в сън земен." Тези хубави стихове разкриват душата на Мойсей по-добре, отколкото коментарите на стотици теолози. Тази душа прилича на голямата пирамида в Гиза - огромна, гола и затворена, тя крие велики тайни и в средата й лежи саркофаг, наричан "саркофаг на възкресението" от посветените в тайните. Оттам през дълъг коридор се вижда полярната звезда. Така и неуловимият дух на Мойсей вижда от своя център крайната цел на нещата. Да, всички силни хора изпитват онова чувство на уединеност, което създава величието, но Мойсей е по-усамотен от другите, защото неговият принцип е по-абсолютен, по-съзерцателен. Неговият Бог е предимно мъжкият Принцип, чистият Дух. За да го всади в ума на хората, той обявява война на женския принцип, на богинята Природа, на Хеве(Ева), вечната жена, която живее в душата на земята и в сърцето на мъжа. Той е принуден непрестанно и безпощадно да се бори с нея, но не за да я унищожи, а за да я подчини и обуздае. Тогава няма нищо удивително в това, че Природата и Жената, свързани в тайно съглашение, треперят пред него? Нищо удивително няма в това, че те се радват на неговото заминаване, очаквайки с трепет времето, когато сянката на Мойсей няма да хвърля върху тях предчувствието за смърт, за да възвърнат силата си? Несъмнено такива са мислите на ясновидеца, когато се изкачва по пустата планина Нево. Хората не могат да го обичат, защото той обича само Бога. Дали делото му ще пребъде? Дали народът му ще остане верен на своята мисия? О съдбовна проницателност на умиращия, трагична дарба на пророка, която в последния миг повдига всички завеси! Колкото духът на Мойсей се издига над земята, толкова по-ясно вижда той ужасяващото бъдеще: той вижда измяната на Израел, вижда анархията да набира сили, вижда царете да заместват съдиите и да оскверняват Божия храм; вижда книгата си неразбрана, а мисълта си - изопачавана и унизена от невежи и лицемерни свещеници; вижда вероотстъпничеството на царете, вижда прелюбодеянието на Юдея с идолопоклонническите народи; вижда задушено свещеното и чисто учение, прогонени и преследвани пророците, обладаващи живото слово. Седнал в една пещера на планината Нево, Мойсей вижда всичко това. Но смъртта простира крилото си над него и полага студената си ръка на сърцето му. Тогава това лъвско сърце се опитва още веднъж да прореве, възбудено от народа на Израел. Мойсей призовава отмъщението на Елохим върху народа на Юда. Той вдига отмалялата си ръка и Исус и левитите, стоящи край него, със страх чуват думите на умиращия пророк: - Израел измени на своя Бог и нека бъде разпръснат по четирите ветрове на небето! Ужасени, левитите и Исус виждат учителя си безжизнен. Последната му дума е проклятие. Дали с нея е изпуснал и последния си дъх? Но Мойсей отваря очи за последен път и казва: - Върнете се при Израел. Защото Господ ми каза: "Аз ще им издигна Пророк изсред братята им, какъвто си ти, ще вложа думите Си в устата Му, и Той ще им говори всичко, що Му Аз заповядам; а който не послуша думите Ми, които Оня Пророк ще говори от Мое име, от него ще диря сметка*/*Второзаконие, 18: 18 - 19./. След тези пророчески думи Мойсей издъхва. Слънчевият Ангел с огнения меч, който пръв се появява пред него на Синайската планина, вече го чака. Той го издига към просторните обятия на небесната Изида, към вълните на Светлината, която е Съпругата на Бога. Далеч от земните светове, те летят сред сонмове души с все по-силен блясък. Най-после Ангелът Господен му показва Дух с магическа красота и с небесна кротост, толкова лъчезарен и така сияен в светлината си, че пред нея Мойсеевата светлина е само сянка. Този Дух носи не меча на наказанието, а палмата на саможертвата и на победата. Мойсей разбира, че този Дух ще довърши неговото дело и ще обърне хората към небесния им Баща чрез могъществото на Вечната Жена, чрез божествената благодат и чрез пълната и съвършена Любов. И законодателят пада на колене пред Изкупителя - Мойсей се покланя на Исус Христос.

В коя беседа го е казал Учителя това? - защото така общо казано за всички хора, това е невалидно, и особено изразът "правилното място" е крайно неподходящ - кое е "неправилното място?". Има ли задължаващ закон, по който трябва да се погребват починалите в рамките на ... да кажем два дена... иначе глоби?

Юля, прочети тази беседа на Св. Серафим Саровски - За целта на Християнския живот Малко е дълга, но полезна, също има и описание на уханието, което той обяснява на ученика си.

Това е списък на изтъкнати биолози, повечето с професорски титли, и на техните обобщителни трудове за несъстоятелността на Теорията на Дарвин( която не е и негова, а на един беден биолог Алфред Ръсел Уолъс, Дарвин само я превръща, променяйки основната концепция, в политически инструмент на викторианска Англия ), помислете защо след като тази теория - опровергана и все още недоказана, все пак насила я налагат на подрастващите... Дарвин поставя акцента върху конкуренцията между индивидите за оцеляване и размножаване, докато Уолъс подчертава биогеографския натиск и натискът на околната среда върху вариетети и видове, като основна движеща сила, която ги кара да се адаптират към условията на околната среда. Oscar Hertwig - The Origin of Organisms – a Refutation of Darwin’s Theory of Chance Nonrandom evolution, "Развитието на организмите. Опровержение на дарвиновата теория за случайността" Robert Broom Finding the missing link, The coming of man: was it accident or design? Spiritual Agencies, Lamarckism Soren Lovtrup Darwinism: The Refutation of a Myth Saltationism Fred Hoyle The Intelligent Universe, Mathematics of Evolution Panspermia & evolution directed from space Periannan Senapathy Independent Birth of Organisms Independent Organism Theory David Stove Darwinian Fairytales Criticism of natural selection no alternative mechanism given Graeme Donald Snooks The Collapse of Darwinism : Or The Rise of a Realist Theory of Life Realist theory Leo Berg Nomogenesis Nomogenesis (directed mass mutations) orthogenesis. Olan Hyndman The Origin of Life and the Evolution of Living Things Lamarckism, Environmental theory Michael Denton Evolution: A theory in crisis Non-random evolution theory Francis Hitching The Neck of the Giraffe: or What Darwin Got Wrong Lamarckism mixed with saltationism, hopeful monster theory Michael Pitman Adam and Evolution: A Scientific Critique of neo-Darwinism Archetype creationism Richard Milton The Facts of Life: Shattering the Myths of Darwinism Lamarckism Lee Spetner Not By Chance! Non-random evolution theory, Lamarckism Richard Goldschmidt The Material Basis of Evolution Hopeful monster theory, saltationism Norman Macbeth Darwin Retried, also see his work on Rudolf Steiner Saltationism, and in his other works spiritual evolution of Rudolf Steiner Robert Wesson Beyond Natural Selection Chaos theory Frank Ryan Darwin’s Blind Spot: Evolution Beyond Natural Selection Co-operation, symbiosis Lynn Margulis Acquiring Genomes: The theory of the origins of the species symbiosis Lima-de-Faria Evolution without selection. Form and Function by Autoevolution Autoevolution – evolution with no natural selection Christian Schwabe The Genomic Potential Hypothesis Independent origin of organisms from chemical pools. William Fix The Bone Peddlers Psychogenesis, spiritual evolution James Le Fanu Why Us?: How Science Rediscovered the Mystery of Ourselves Vitalism, Cosmic force Edward J. Steele Lamarck’s Signature : How Retrogenes Are Changing Darwin’s Natural Selection Paradigm Lamarckism Richard Spilsbury Providence Lost: Critique of Darwinism Criticism of natural selection Arthur Koestler The Case of the Midwife Toad Lamarckism Amit Goswami Creative Evolution: A Physicist’s Resolution Between Darwinism and Intelligent Design Quantum fields Rudolf Steiner Occult Science, see also his other books Anthroposophy, Spiritual evolution Lynne McTaggart The Field: The Quest for the Secret Force of the Universe Zero point field Rupert Sheldrake A New Science of Life Morphogenetic field?s, Organicism Bruce Lipton The Biology of Belief Consciousness Gregg Braden The Divine Matrix Cosmic Force Gordon Rattray Taylor The Great Evolution Mystery Lamarckism, Orthogenesis, masking theory, internal factors Austin Hobart Clark The New Evolution: Zoogenesis Zoogenesis, independent evolution David Wilcock The Source Field Investigations: The Hidden Science and Lost Civilizations Behind the 2012 Prophecies Energy source field I. L. Cohen Darwin was wrong: A study in probabilities Criticism of Darwinism H. P. Blavatsky The Secret Doctrine Theosophy, Spiritual evolution Stuart Pivar On the Origin of Form: Evolution by Self-Organization Urform theory David Swift Evolution Under the microscope Intelligent design Mae-Wan Ho Beyond Neo-Darwinism Organicism, anti-reductionism Brian Goodwin How the Leopard Changed Its Spots : The Evolution of Complexity Field theory, structualism Philip Ball The self-made tapestry. Pattern formation in nature Pattern formation Hubert Yockey Information theory and molecular biology Information theory Stuart Kaufmann At Home in the Universe Self-Organization Stephen Rose Lifelines. Biology, Freedom and Determinism, Lifelines: Life Beyond the Gene Anti-reductionism Pierre-Paul Grasse Evolution of Living Organisms Lamarckism, Orthogenesis Robert G. B. Reid Evolutionary Theory: The Unfinished Synthesis, Biological Emergences. Evolution by Natural Experiment Compilation of anti-Darwinian mechanisms Richard A. Watson Compositional Evolution – The Impact of Sex, Symbiosis, and Modularity on the Gradualist Framework of Evolution Anti-gradualism Paul S. Moorhead Mathematical Challenges to the Neo-Darwinian Interpretation of Evolution Rejection of Darwinism James A. Shapiro Evolution: A View from the 21st Century Information/Systems theory Denis Noble The Music of Life: Biology Beyond Genes Anti-reductionism Lee Alan Dugatkin The Imitation Factor: Evolution Beyond The Gene Imitation theory Stephen Rothman The Life Beyond Molecules and Genes: How Our Adaptations Make Us Alive Anti-reductionism Ernst Michael Kranich Thinking Beyond Darwin: The Idea of the Type As a Key to Vertebrate Evolution Anthroposophy, Goethean Science, Orthogenesis Gerd Muller et al. Origination of Organismal Form: Beyond the Gene in Developmental and Evolutionary Biology Self-Organization David Ray Griffin Evolution Without Tears; A Third Way Beyond neo-Darwinism and Intelligent Design Process philosophy Elisabet Sahtouris, Willis Harman Biology Revisioned Holism Jan Sapp Evolution by Association Symbiosis Boris Mikhaylovich Kozo-Polyansky Symbiogenesis: A New Principle of Evolution Symbiosis James Gardner Biocosm: The New Scientific Theory of Evolution: Intelligent Life Is the Architect of the Universe Biocosm Hypothesis Johnjoe McFadden Quantum Evolution: How Physics’ Weirdest Theory Explains Life’s Biggest Mystery Quantum evolution Fritjof Capra The Web of Life: A New Scientific Understanding of Living Systems Living Systems Theory Ludwig von Bertalanffy Various publications General systems approach Henri Bortoft The Wholeness of Nature : Goethe’s Way Toward a Science of Conscious Participation in Nature Goethean Science Adrian Harrison Arvin LifeConscious: An Alternative Theory to Evolution and Creationism Lifeconscious theory Henri Bergson Creative Evolution Vitalism Carl Johan Calleman The Purposeful Universe: How Quantum Theory and Mayan Cosmology Explain the Origin and Evolution of Life Directed evolution Michael Cremo Human Devolution: A Vedic Alternative to Darwin’s Theory Devolution G. de Purucker Man in Evolution Theosophy, Spiritual evolution L. F. C. Mees Secrets of the Skeleton: Form in Metamorphosis Anthroposophy, Goethean Science, spiritual evolution W. T. S. Thackara Evolution and Creation: A Theosophic Synthesis Theosophy, Spiritual evolution Henry T. Edge Design and Purpose : A Study in the Drama of Evolution Theosophy, Spiritual evolution Henry Fairfield Osborn Aristogenesis, the creative principle in the origin of species Aristogenesis Charles Dixon Evolution Without Natural Selection: Or, the Segregation of Species Without the Aid of the Darwinian Hypothesis Evolution without natural selection J.C. McKerrow Evolution Without Natural Selection Lists examples where evolution occurs without natural selection Charles Otis Whitman Orthogenetic evolution in pigeons Orthogenesis Theodor Eimer Organic Evolution as the Result of the Inheritance of Acquired Characteristics According to the Laws of Organic Growth Lamarckism, Orthogenesis Frederic Wood Jones The Ancestry Of Man, Design and Purpose Lamarckism, directed evolution Charles Benedict Davenport Evolution without mutation Lists examples where evolution occurs without mutation Simon Powell, Dorion Sagan Darwins Unfinished Business: The Self-Organizing Intelligence of Nature Self-Organization Leonard Richmond Wheeler Vitalism: Its history and Validity, Harmony of Nature Vitalism, co-operation Hans Dreisch The history and theory of vitalism Vitalism, entelechy J. H. Woodger Biological principles Organicism, Holism Alister Hardy The Living Stream Telepathy John Scott Haldane Mechanism, life and personality Organicism Jan Smuts Holism and Evolution Holism Johannes Reinke Kritik der Abstammungslehre neovitalism Alfred Russell Wallace The world of life Spiritual evolution Guy Coburn Robson, Owain Richards The Variation of Animals in Nature Rejection of natural selection Jerry Fodor, Massimo palmarini What Darwin Got Wrong Criticism of natural selection Suzan Mazur The Altenberg 16: An Exposé of the Evolution Industry Compilation of non-Darwinian theories Rhawn Joseph Astrobiology, the Origin of Life, and the Death of Darwinism Panspermia John Avery Information theory and evolution Information theory Fred Hoyle and Chandra Wickramasinghe Evolution from space Panspermia & evolution directed from space Carl Becker A Modern Theory of Evolution ? Thomas Goudge The ascent of life;: A philosophical study of the theory of evolution Noosphere Vladimir Vernadsky The Biosphere Holism Peter Corning The Synergism Hypothesis: A Theory of Progressive Evolution Synergism Hypothesis Arthur Keith A new theory of human evolution Parallel evolution Elymer J. Murphy Beyond Darwin: An alternative to the theory of evolution ? Ralph Stayner Lillie General Biology and philosophy of organism Organicism Viggo Cauling The Collective Spirit: An Idealistic theory of Evolution Idealism Ernest Lester Smith Intelligence Came First Directed evolution Herbert F. Standing Spirit in Evolution Spiritual evolution Hilbert Siegler Evolution or degeneration which? Devolution Brian Leith The Descent of Darwin: A Handbook of Doubts about Darwinism Compilation of anti-Darwinian writers Edward Goldsmith The Way: An Ecological World-View Holism Arthur Koestler and J. R. Smythies Beyond Reductionism New Perspectives In The Life Sciences Anti-reductionism Ronald Campbell Macfie Heredity, Evolution, and Vitalism Vitalism Tom Lethbridge The Monkey’s Tail: A study in evolution and parapsychology PSI, directed evolution John Philip Cohane Paradox: The Case for the Extraterrestrial Origin of Man Extraterrestrial intervention Jeremey Rifkin Algeny: a New World: a Provocative Critique of Darwinism Rejection of Darwinism Robert Lanza Biocentrism: How Life and Consciousness are the Keys to Understanding the True Nature of the Universe Biocentrism hypothesis Dorothy Allford Instant creation–not evolution Creationism Michael Denton Nature’s Destiny Directed evolution Walter Remine The Biotic Message Message theory Mark Ludwig Computer Viruses, Artificial Life And Evolution: What Computer Viruses Can Teach Us About Life Intelligent design Francis Crick Life Itself Directed panspermia Lloyd Pye Everything You Know is Wrong: Bk. 1: Human Origins (Human Origins, Book 1) Extraterrestrial intervention Joseph Farrell Genes, Giants, Monsters and Men Extraterrestrial intervention Charles Birch The Liberation of Life: From the Cell to the Community Process Philosophy Edward Drinker Cope The Primary Factors of Organic Evolution Lamarckism Hermann Klaatsch The evolution and progress of mankind Lamarckism, Polygenism Huston Smith Various publications Traditionalism, rejection of Darwinism Samuel Aun Weor Gnostic Anthropology Spiritual evolution, devolution Max Heindel The Rosicrucian Cosmo-conception Spiritual evolution Douglas Baker Anthropogony: The Esoteric Origin of Man Spiritual evolution Giuseppe Sermonti Why a Fly is Not a Horse? Rejection of Darwinism Otto Binder and Max Flindt Mankind Child of the Stars Extraterrestrial intervention Björn Kurtén Not from the Apes: A History of Man’s Origin and Evolution Parallel evolution Jeffrey Goodman The Genesis Mystery a Starling New Theory of Outside Intervention in the Development of Modern Man Spiritual evolution Friedrich Salomon Rothschild Creation and Evolution: A Biosemiotic Approach Semiotic Biology Claus Emmeche, Kalevi Kull Towards a Semiotic Biology: Life is the Action of Signs Semiotic Biology William Fix Star maps: astonishing new evidence from ancient civilisations and modern scientific research of man’s origins and return to the stars Spiritual evolution G. A. Kerkut Implications of Evolution Rejection of Darwinism Robert Shapiro Origins; A Skeptic’s Guide to the Creation of Life on Earth ? Luther Sunderland Darwin’s Enigma; Fossils and Other Problems Rejection of Darwinism John Willis The Course of Evolution Rejection of Darwinism Thurman Duane How to think about evolution ? Rene Gallant Bombarded Earth Catastrophism Henry Drummond Natural Law in the spiritual world, The Ascent of Man Theistic evolution, symbiosis Wilhelm Troll Various publications Idealistic Morphology Franz Heikertinger Die Coccinelliden, ihr “Ekelblut”, ihre Warntracht und ihre Feinde”, Biologischen Zentralblatt Rejection of natural selection Samuel Butler Various publications Lamarckism William Bateson Materials for the study of variation Mutation theory Adolf Portmann Animal Forms and Patterns: A Study of the Appearance of Animals Goethean Science E. W. Macbride Text-book of embryology Lamarckism Léon Croizat Panbiogeography, Space, time, form: The Biological Synthesis Panbiogeography, Orthogenesis D’Arcy Thompson On Growth and Form Structuralism Douglas Dewar The Transformist Illusion Criticism of Darwinism H. Graham Cannon The Evolution of Living Things Lamarckism Daniele Rosa Ologenesi; Nuova Teoria dell’Evoluzione e della Distribuzione Geografica dei Viventi Hologenesis Sri Aurobindo The Life Divine Spiritual evolution Trofim Lysenko Various publications Lysenkoism Edward Haskell Full Circle — The Moral Force of Unified Science ? Ken Wilber Various publications Integral Theory Erich Jantsch The Self-organizing Universe Self-Organization Peter M. Kappeler et al. Cooperation in Primates and Humans: Mechanisms and Evolution Cooperation Lee Dugatkin Cheating Monkeys and Citizen Bees: The Nature of Cooperation in Animals and Humans Cooperation Przibram Théorie apogénétique de l’évolution des organisms, Revue générale des Sciences pures et appliqués 40: 293–299. apogenesis Labbe Le conflict transformist. Libraire Félix Alcan, Paris: 1–201. allelogenesis Otto Schindewolf Basic questions in paleontology typostrophism Thomas Hunt Morgan Evolution and Adaptation Mutation theory Hugo De Vries The Mutation Theory Mutation theory Wolsky The Mechanism of Evolution Lancelot Law Whyte Internal factors in evolution Internal factors, internal selection E. S. Russell Form and Function Organicism Teilhard de Chardin The Phenomenon of Man Omega point, Noosphere, Spiritual evolution Elaine Morgan The Aquatic Ape Aquatic ape hypothesis David Holbrook Evolution and the humanities Criticism of Darwinism J. Odling-Smee Niche construction. The neglected process in evolution Niche construction Gabriel Dover Dear Mr Darwin. Letters on the Evolution of Life and Human Nature Molecular Drive Wallace Arthur Biased Embryos and Evolution Criticism of Darwinism

И аз това се чудя - защо юдейте неприкрито се смеят, че християнството е идолопоклонничество. А пък християните - защо отхвърлят по-дълбочинните тълкувания (вкл. кабала) на древните източници, та нали се признава,че една книга е вярна или не е, свещена или не е. И ако съборите са отрекли определени доктрини, то съвременниците не би ли трябвало да си поправят грешките? Извинявам се, ако темата става по-догматична и религиозна. Уча се да задавам въпроси Православието не е езотерика и дори не е ранно християнство, и обяснението от линка, съответно не е езотерично, а за да се направи опит за разбиране, ясно е че този който желае това, трябва да попрочете православна литература.

източник ( не че разбирам какво значи, но все разни детайли за кабала и кабалистите ми се появяват пред очите... търсете истината и Бога, и се пазете от "машините за изсмукване на пари") Аз знам, но ще ми трябват 20-на страници , и това е не само при евреите, има дори пасажи на тази тема в стария завет, разбира се тук думата "не е разрешено" е в смисъл, че за посветилия се на учението знае функциите на косъма и ползата му за телесните, душевните и духовните процеси.Мисля дори да напиша изследване по този въпрос(върху което вече работя), като общовалидно за езотериката като цяло, и като съм готов ще бъде разбира се безплатно.

Разсъждения?!? Бъркаш смисъла на думите отново - има разлика между способността за Представа и способността за Разсъждение. Разсъди честно в себе си, за причината да създадеш тази тема. Както и да е - не ми е необходим отговор, аз вече знам какъв ще бъде.

Из Новия Завет: Никой няма по-голяма Любов от това щото да даде живота си за приятелите си. От това познаваме Любовта, че Той даде живота Си за нас. Значи Левски е имал най-голямата степен на Любов, която може да се прояви на земята, чувствайки всички хора(народа) за приятели.