Elia

Да, посланията могат да бъдат най- разнообразни - понякога скръбни и печални, а понякога и шеговити...с добро и оптимистично настроение. Напр.: А, тук са изваяни няколко саги за любовта от пясък, музика, фантазия и цветове:

Здравей Mdrya1953, би могла да изтеглиш книгата и оттук: Електронна библиотека - Езотерика http://star05.net

Максим, в случая те подкрепям напълно; за скромното ми четиринадесетгодишно присъствие съм се убедила в несъстоятелността на този термин "младежки" по отношение на Мадарския събор. Какъв е критерият този събор да се определи като "младежки"? Това биха ли могли да разяснят организаторите? - през годините съм чувала учудени реплики по този повод - много хора не могат да си дадат необходимия отговор...

ЗДРАВЕЙТЕ ! Радвам се за възможността да ви поздравя! Отскоро имам нет в къщи и затова отскоро, но с голям интерес посещавам Форума от Портала. ЧУДЕСНИ СТЕ !!! Но... умеем ли да разказваме? Какво, къде, как? Какво сме видели, чули, а и какво ни е развълнувало или пък вдъхновило, когато "удобно" сме седнали в концертната или театрална зала? Предлагам ви тази тема да бъде за една от най- вълнуващите срещи - за "живата" среща с изкуството! Обичам да ходя на концерти, изложби и т. н., но често се учудвам как все по- малко хора оценяват тази своеобразна "среща", а салоните са почти празни или пък с ограничена аудитория Предлагам ви разказа си за един отминал, но и незабравим концерт в града ни. А вие бихте ли споделили за впечатленията си "на живо" или пък за мига Вечност, който преживяхте ?!? Страници от " малкия град " Мили приятели, познати и непознати, пиша ви по повод събитието, което дълго ще се помни не само с музикалноестетическото си, но и с художествено интерпретиране на песни и мелодии от Учителя Беинса Дуно. В края на ноември, в "Ден Първи" на Виделината (неделя) се състоя концертната изява на обичните ни сестри Йоана Стратева - цигулка и Радостина Нягалова - пиано, гостуващи на град Шумен. Въпреки студа и първия сняг, белият братски автобус, подобно на морски албатрос "долетя", за да ни направи отново съпричастни, както към живописните кътчета на Рила - малки бисерчета, уловени чрез фотообектива на сестра Галя Герасимова, така и към чудесната програма, представена ни от двете инструменталистки. Празникът на Духа започна с тиха и мистична вглъбеност -" Ще се развеселя", "Нева Санзу", "Мелодия 16.".., а изпълненията се характеризираха с висок професионализъм. В малката читалищна зала, но с чудесна акустика ( едно важно качество за доброто интерпретиране на музика), с изящество се преплитаха звучните интонации на Йоанината цигулка с приглушената педална звучност, арпежираните акорди и кадифеномеките украшения на пианото. Последните, подобно на малки звънчета деликатно въздействаха на съзнанието, което като че ли бе в унисон с представящите ни се картини от видеостената: капчици роса в тревите и дъхавите планински цветя; многобагрени изгреви, а и лунна светлина; стичащи се водопади, както и задружен братски живот - носене на вода и дърва за кухнята, приготвяне на вкусен обяд. Втората част от концерта бе посветена на известни пиеси от класическата музика. Произведенията от "стари майстори " - Й. С. Бах, В. А. Моцарт, бяха последвани от тези на Фр. Шуберт с "Пчеличката" , както и от емблематичната програмна "Песен на Солвейг" от Ед. Григ. Но като че ли най- голямо впечатление направи финала на програмата - пиесата за "Радостта и Скръбта", по аранжимент на брат Георги Стратев. Тук драматичният диалогизъм се почувства на няколко равнища: чрез многобройни щрихи и интонационни обагряния, както и с ефектно преминаване на мелодичната линия от единия към другия инструмент - символично представящи двата емоционални пласта. В кулминационните моменти звукът бе мощен и силен, достигащ посредством големи кресченди и темпово забързване до фортефортисимо, като по този начин конфликтността се изразяваше в най- пълния си вид. Присъстваше и голямо движение в дълбочина - чрез контрастност на двата инструмента: ефирността на цигулката се противопоставяше на плътността на клавирната техника, което като че ли разширяваше хоризонтите на възприемчивост, граничещи до навлизане в други измерения... Отзвучаващите акорди бележат края, но и началото. Началото на нещо ново и нетрадиционно. Под звуците на "Унгарски танц" на Й. Брамс пред нас се разкри необичайна картина от братския живот: яркожълтата "птица-въртолет " дойде на помощ на братята и сестрите, а пренасянето на багажа към Рилския лагер бе осъществено като с магическа пръчица. Още много може да се разкаже, но като че ли най- важното остава недоисказано - в сърцето и в душата на всеки един от нас, докоснал се чрез езика на изкуството и импровизацията до творческото проявление на Духа. Благодарим ви от все сърце, мили братя и сестри - гости на Шумен, че ни направихте съпричастни на тази феерия от звуци и живописни Рилски нюанси и до нови срещи!