Натали

Благодаря Ви ! Много свестни хора срещнах тук, това ме прави щастлива, че все още съществуват такива.Признателна съм на всички !Дано се стабилизирам , за да бъда полезна за семейството си.

Здравейте приятели ! Пак се обръщам към Вас за помощ...от пет дни ме тормози жестоко безсъние, нито спя през нощта , нито мога и през деня.Отмаляла, отпаднала, а съня не идва...много е мъчително.Аз винаги съм се радвала на здрав сън и сега съм шокирана и уплашена. Не зная как да се справя...ще съм Ви благодарна за съветите Ви !

Привет !Започни да пиеш на гладно всяка сутрин по една чаена лъжичка чист зехтин.Бъди стриктен,не пропускай и ще видиш че ще ми се похвалиш с твоето подобрение.Успех !

Привет !Направих си пълни изследвания на сърцето.Кардиолога ми каза , че всичко е наред с изключение на това ,че съм имала някакъв козметичен дефект, който се норича ..пролапс на митрално платно.Изписа ми Конкор от 0,5 мг.А по отношение на твоя съвет да си отвличам вниманието по време на криза...на този етап е невъзможно.Ужаса е голям , аз не меря пулса , то нямаш време..сърцето сякаш спринтира, прималявам ,чувствам се безпомощна и жалка и мисълта ми е ..кой ще ми помогне.Страха е огромен и непреодолим в този момент.

УСМИХНАТ И СЛЪНЧЕВ ДЕН НА ВСИЧКИ ! Страшно съм Ви благодарна за милите и напътстващи думи ! Дано се справя, защото пак повтарям ..в момента съм в тунел без светлина, а това е ужасно..никой не бих искала да го изпита.Очаквам Ви !

БЛАГОДАРЯ ВИ за съпричастността !Не вярвах ,че толкова хора ще ми пишат.Страшно съм ВИ ПРИЗНАТЕЛНА ! Ще съм по уверена занапред , ако ВИ имам ! ПРЕГРЪЩАМ ВИ !

Благодаря !Толкова ми се иска да Ви послушам, и да следвам съветите..за сега ми се струва абсурдно. Сърцето така галопира,че ужаса който ме обхваща е жесток,... същото е и при няколкократни опита да си поема въздух, ако не успея и за мене края идва.Чувствам се последните седмици, като ранено животно...

И днес имах пристъп на сърцебиене , но не много дълъг...в такъв момент първата ми мисъл е да бягам при някой да ми помогне, на никой не пожелавам такова изживяване.Много искам да знам как да се държа в такива моменти...

Благодаря за подкрепата и милите думи !Отговарям на част от въпросите.Най силна е тревожността ми да не би да се случи нещо с мен пред очите на децата ми.Това не ми излиза от съзнанието нито за миг, та дори и когато примерно домакинствам.Мисля си ,че ако не ми достигне въздух или пък получа сърцебиенето, дори няма да мога да се кача до комшийката да я повикам да ми помогне.Мисълта,че в близост до мене няма жива душа също много ме тормози.Аз живея на първи етаж в блок и по стълбите мога да се изкача сама най много до 3 етаж, иначе ми става страшно че няма никой и че вратите са затворени и докъто ми отвори приятелката в която съм тръгнала аз няма да мога да изчакам..т.е нещо ще ми стане.Не зная дали ме разбрахте, даже се и срамувам, но такива са нещата ...Страхувам се да си полегна примерно следобяд, тъй като имам лошо спомен когато за пръв път получих страхотна криза след събуждане...силно сърцебиене ,което ме държа около 10 минути, и тогава си помислих ,че идва края..аз се гърчих в банята под студен душ,К а дъщеричката ми стоеше на вратата и ме гледаше обезумяла и много плачеше, а тя е само на 9 год.Като пиша това и аз плача, толкова ми се иска да съм силна и стабилна...В моя град няма психотерапевти, така ми каза психиатърката ,която ми назначи ципралекса и ривотрила...

Привет! Колко съм благодарна , че веднага ми писахте...Ами всичко започна така...преди няколко месеца загубих моя баща, който беше покосен от страшната болест..рака.Покрай грижите около него се бях стегнала и иДзобщо бях забравила , че съществувам.Но като ни напусна....страшна мъка.Започнах да плача непрекъснато, почти през целия ден, получавах сърцебиения...ама жестоки, не можех да се концентрирам върху нищо т.е чувствах се объркана , уплашена не намирах смисъл в нищо.стигнах до там , че на моменти се плашех да не полудея, и през цялото това време мисълта за дечицата ми не ме напусна, и това още повече усилваше симптомите.Оприличавам се буквално на инвалид...не мога да си седя сама в къщи, не мога да пресека улицата, не мога да вървя по безлюдни улици, страхувам се вече и в колата ни да се возя....Абе не съм аз..само като си помисля, че винаги аз съм зареждала приятелите ми, колегите ми с позитивизъм и настроение..а сега съм една развалина.От пет дни пия по схема ципралекс, ривотрил и за сърцебиенето конкор.Дали някога ще си върна жизнерадостната усмивка и без усилия да се грижа за семейството ми.Сега всичко ми е трудно...Мили хора ще Ви бъда адски благодарна , ако ме подкрепите със съвети и начини да се измъкна от този тунел без светлина.Прегръщам ВИ !

Мили приятели!От няколко дни съм регистрирана тук,в момента съм много зле ...на ривотрил и ципралекс съм.Имам нужда от помощ ,защото изживяванията ми са адски, а имам две прекрасни дечица и искам да се оправя най много заради тях...да мога да им бъда полезна.Простете ми , че редовете ми са нахвърлени объркано,но такова е и състоянието ми в момента.Моля пишете ми , за да мога полека полека да се приобща към Вас и тогава ,ако желаете мога да бъда по обстоятелствена.Благодаря ВИ предварително !