"Забраненото познание беше в прадревни времена, тъй като за човешките същества е голям проблем да разберат Адам и Ева. В началото Бог създаде човешките същества отделно от небесните, които бяха съвършени. Той искаше да разбере дали тези човешки същества ще нараснат на брой, дали ще израсте тяхното съзнание и невинност. Те трябваше да станат Себереализирани. Но това беше експеримент.
Човешките същества забравиха за Бог, защото насочиха вниманието си към примамливи неща или същества. Така те се провалиха и загубиха своята невинност. Човешките същества поеха път, различен от този на невинността. А това познание, което споменах, не е истинско познание. То беше авидйа, изкуствено познание, познание, което казва, че човек е извършителят. До стадия на животните нямаше его, а после то – егото - започна разрухата. Това е началото на първородния грях – т.е., “аз съм нещо, “аз сам мога да направя нещо”, “аз мога сам да го направя”. Затова Бог рече: "Добре, нека видим колко сте смели”. И остави хората да решават." - © Шри Матаджи, Виена, Австрия – 26 септември, 1982 г.