Гърбавия

Благодаря ти Орлине за отговора, хубави неща казваш и верни, но хората и животът навън диктуват съвсем друго. Слабите и неприспособимите трябва да са извън борда, това е животинският импулс в болшинството хора навън да се наложат и наранят по-слабия. Срещу това не мога да се преборя, защото в мене си е закодирано биологически и характерологично да бъда слабият, аутсайдерът, губещият. Това е нормалното разпределение на индивидите в природата, едни са победители и можещи, други - не. Не се стремя да изнасям вината за нещата изцяло вън от мен, но е и страхотно трудно да се правиш, че не забелязваш реакциите на околните към теб, техните реакции ме затварят херметически, защото предварително знам с какво око ще ме гледат и как ще ме възприемат. Те нямат никакви познания в психологията, за голяма част от тях животът е по първа сигнална система, потребностите им се ограничават до задоволяване на физиологичните нужди. Според мен трябва да сменя средата коренно и съм го опитвал, отивайки в чужбина, но там попадам на още по-големи трудности. Ясно е, че това ще го нося със себе си, където и да ида, но ако остана тук, това ще бъде едно доживотно зацикляне, аз не искам да умра като самотно куче тук дълбоко в провинцията, проблемът е не само психически, но и житейски. Трябва да се смени коренно физическата среда, за да се освободи психиката от МОДЕЛА, който ако щеш се произвежда от нея. Пределно ясно ми е също, че по химически път с медикаменти не може да се противодейства на промененото съзнание, на променената психика, но чрез подпомагане на отделянето на ендорфините, искам да бъде заглушена моята свръхчувствителност към случващото се наоколо, което ме държи постоянно на тръни и ми носи дори и физически дискомфорт. Майка ми няколко години след брака не е могла да забременее и е била лекувана медикаментозно с Кломифен цитрат. Почти съм сигурен, че физиологичните деформации у мен са следствие от това, и не мога да си го обясня по друг начин, даже смятам, че това е именно основата и причината за последвалите ми психични отклонения. По-лесно щеше да ми бъде ако бях с умствена изостаналост, но с този съхранен интелект само осъзнавам и се измъчвам от случващото се и случилото се с мен.

Здравейте, ще се радвам, ако някой прочете това и даде отговор, тъй като видях, че в този сайт се коментира тази тема. Страдам от няколко психични заболявания, които бяха по-точно диагностицирани през 2004 г., когато ме изпратиха във ВМА в София, понеже бях донаборник. Правиха ми тест и интервю и диагнозата беше "смесено личностно разстройство с обсесивно-компулсивни елементи, шизоидия, депресивност, мисофобия, хипохондрия" и т.н. Аз от малък съм проявявал странности, много трудно и с голям рев ме водеха на детска градина, там си спомням като олигофрен седях на столче и повтарях "Къде е мама, къде е мама?", а и вкъщи като съм бил ядосан съм казвал, че ще заколям разни деца опонентчета от детската градина. Винаги съм бил със затворен характер и кротък, страхлив съм и до ден днешен. Когато бях на 12 започна пътят надолу, нападаха ме разни неприятни натрапчиви мисли за болести, неприятни картини от филми или други гледки, които са ми били неприятни. Ревях всеки ден, не можех да се концентрирам върху нещата около мен, понеже не трябваше да правя нищо докато тези мисли присъстваха в съзнанието ми, водиха ме един път на детски психиатър, тя каза, че това било от пубертета (а никакъв пубертет изобщо не е имало), било информационен стрес и тогава пиех Анафранил и Минитиксен. После през годините с различна интензивност се проявяваше това. Не стига, но и на 16 г. нямах никакви наченки на развитие и започнахме да ходим в София при един андролог. Диагнозата, която ми постави, беше Пубертас тарда - закъсняващ пубертет и изкарах 2 курса лечение със синтетичен тестостерон. Дори и в момента (сега съм на 26) не мога да кажа, че съм мъж, тялото ми е с макроскелен тип на хипоорхидизма или евнухоидно, имам мека брада, направо не мога да се гледам, всичко в това тяло не е като хората, имам някакво подобие на маймунски разкривен череп, гадни сенки под очите, големи гърди за мъж, тяло със женски таз, пръстите ми са криви, дълги и тънки, краката ми също, прегърбен съм (когато ходех към училище се прегърбвах ако може да не ми личат гърдите) и после допълнително се прегърбих, защото съм висок 204 см и от напрежение и стрес. Още по-тежкото дойде през студентските ми години, манията ми за чисти ръце и чисти принадлежности достигна върха си, стоях с часове всеки ден на мивката и в банята, докато всичко не стане по идеалния начин. Избягвах излизанията, защото после трябваше да има голямо миене, стоял съм си и с по 1 месец вкъщи. През 2003 покрай военните комисии, местната психиатърка ми предписа Cipralex 10 mg, който пих 2 мес. без подобрение. Дръжките на вратите като трябва да отварям - с възможно най-малко повърхност от ръката си, която после държа извън джобовете и ръцете ми в този сезон измръзват докато се прибера. За социален живот и дума не може да става, почти нямам приятели, гадже никога не съм имал и по-ужасното е, че и никога няма да имам с тази външност и с тия заболявания. Много малко съм работил, нямам никакви умения и способности, въпреки висшето си икономическо образование, пробвах и в чужбина, но не мога да се адаптирам ли, какво ли и се прибирам тука. Късмет в живота - също 0. И как да ти се живее при всичко това, много пъти ми се е умирало, но съм прекалено страхлив и жалък, за да приключа със себе си сам. Ако бях в дивата природа, отдавна да ме няма, само цивилизованият свят в лицето на родителите ми ме поддържа жив, но това е изкуствено поддържан живот. За съжаление нямам брат или сестра, щях да съм по-спокоен за гените им. Навън повечето хора са ми се присмивали или се държат снизходително с мен, аз и не ща да се влача като някакъв боклук подир разни. Сякаш съм опериран от чувства и емоции, дори не изпитвам вече опиянение от алкохола. Завиждам на другите, че имат нормален живот, че могат да идат на море и да се съблекат по бански, че имат човек до себе си. А пред мене само едно мъчение и самомъчение. Именно затова се интересувам има ли ефективни медикаменти, които да замъгляват съзнанието ми и да не мисля така трескаво за пропадналото си съществуване. Знам, че няма да мога да се докопам до тях без да са ми предписани от психиатър, но майка ми е фелдшер и би могла да ми ги набави, в интернет попадах на такива, но не ги записах, а сега пък не мога да ги намеря с търсачката. На психолог не мога да ходя, бедни сме, живеем в провинцията, а и това моето е до живот, няма лекуване. Затова ще съм благодарен, ако някой ми посочи нещо, с което подтискам това съзнание.