Лъчезарна

Дух и материя са двата полюса на човешкото битие. Под „дух” се разбира вечното, безсмъртното, а под „материя” – преходното, променливото. Човек неизбежно минава през живота на материята и живота на духа. във временния живот, т.е. в живота на материята, съществуват всички философски теории, всички противоречия и заблуждения. Противоречията водят към истината, но истината не е в тях. Който обича истината и живее в нея, той не се измъчва, не измъчва и другите; той не работи за пари. Който проповядва, че културата може да дойде чрез убийства, насилие и грабеж, е на крив път. Който е готов да убие своя ближен и да мисли, че с това внася свобода, той е на крив път. Той и себе си заблуждава, и окръжаващите. Мъже и жени, които се изнудват едни други, са на крив път. За такива хора Христос казва, че са лъжци и разбойници. Съвременните хора на XX в., наречени културни хора, си служат с една истина, която е милиони пъти далеч от действителната, от същинската истина, наречена Божествена. Изчислено е, че земята се намира на 92 – 93 милиона мили далеч от Слънцето. Такава част представя човешката истина от истината на слънчевите жители. *** Може ли човек да бъде силен като Бога? – Може. Тая сила се проявява, когато човек трябва да се въздържа от правене на зло. Ако намислиш да направиш едно зло, приложи Божията сила и спри желанието си към злото. Ако Бог никога не наказва и не върши зло, защо ти ще го вършиш? Бог говори на човека отвътре, съветва го, какво да прави и, ако не послуша, Той го остава свободен. Законът наказва човека. Въпреки това, човек си живее спокойно, мисли само за себе си, като същество, отделно от цялото, и гледа да се осигури добре. Светът е пълен с осигурителни дружества. Гробищата са пълни с осигурени хора. Като умре някой, близките му се заемат да го погребат, да го опеят и за всичко това плащат.За всичко мислят, но най-малко за това, де отива техният близък, ще живее ли и след смъртта. Колко души от вас са убедени в живота след смъртта? Повечето мислят, че като умрат, с тях всичко се свършва. – От колко хиляди години съществува учението за смъртта? – От грехопадението. Бог каза на първите човеци, че, ако ядат от плода на дървото за познаване на доброто и на злото, ще умрат. Те ще умрат за живота в рая, но ще живеят на земята. Като изправят погрешката си, ще се върнат отново в рая. В това отношение, смъртта представя материята, а животът – духа. Дух и материя са двата полюса на Битието. В материята се крие горивото на духа. Колкото по-гъста става материята, толкова по-големи безверници стават хората. Добре е понякога хората да не вярват в нещо, например, в злото. Трябва ли, да вярваш във всичко, което се пише във вестниците? Обаче хората вярват в това, в което не трябва да се вярва, затова казвам, че те страдат от много вяра. Вярваш, че след смъртта всичко се свършва. Наистина, свършват се противоречията, но не и самият живот. Като изплатиш дълговете си, свършват се безпокойствата. С това заедно престава и вярата в лъжата. След това човек започва да вярва в живота, в доброто и в благото на своя ближен. Той започва да щади живота на своя ближен, както и своя. *** И тъй, животът е голяма призма, която пречупва светлината. Като дойде до призмата, светлината се пречупва и оцветява всеки човек различно. Хората са различни до смъртта си. Минат ли отвъд смъртта, те се обединяват и стават еднакви. Казвате, че зад смъртта няма живот. Питам: Преди да се е разложила, светлината не е ли съществувала? Преди смъртта, светлината имала ли е енергия? Имала е, разбира се. Защо тогава след смъртта да няма енергия? Енергията съществува преди и след смъртта на съществата. Да се говори за живот след смъртта, това значи, да се говори за продължаване на Божията дейност, като вечна и непреривна. *** Всички можете да възкръснете, но не вярвате във възкресението и затова умирате. В това отношение, вие приличате на затворник, на когото често прилошава. Колкото пъти му прилошее и припадне, все го спасяват, докато дойде деня да го обесят – според присъдата му. Хората не подозират, че животът, който прекарват на земята, има голям смисъл, и живеят ден за ден. Вие трябва да живеете не само индивидуално, но и колективно, да съзнавате, защо сте дошли на земята. Само така съзнанието ви ще се пробуди, и животът ви ще се осмисли. Ето защо, желая в бъдеще да не се срещаме на земята, но вие да дойдете при мене, на слънцето, и да се убедите във верността на всичко това, което ви говоря.Слънцето е стомахът на слънчевата система. Там ще ви предложат богат обяд и, като се нахраните, ще решите, на слънцето ли ще останете, или ще отидете другаде, да работите и помагате на по-малките от вас. Христос възкръсна, за да даде свободен билет на хората, всеки да пътува, дето иска. Така, именно, хората ще се освободят от връзките на лъжливите философски системи. Като го видя Петър, Неделни Беседи, 20.04.1919 г., София

"Роди се" - това е най-ободрителната дума в живота на земята. Какво съдържа тази дума? Раждането съдържа възвишеното, мощното и силното, което подтиква цялото човечество към съвършенство. Често запитват: "Как може да се влезе в Царството Божие?" "Как можем да се освободим от ограниченията на законите, на природата, и можем ли да ги владеем?" Аз отговарям: "Когато се родите." Говоря за думата "раждане", а не за "прераждане". Човек се е прераждал хиляди и милиони пъти. Започнал своя живот от микроб, увеличавал се, преработвал се, за да се роди, най-сетне, като човек в пълния смисъл на думата. Прераждането е процес, а раждането - един завършен цикъл от този процес. Като се казва в Евангелието "Днес се роди", разбира се, че онзи, който е заченат преди милиони години, най-сетне се е родил. Кой се е родил? Христос Господ и Той се е родил. Думата "раждане" съдържа велика идея, която Бог е вложил в Духа. И когато всеки от вас почувства, че се е родил, тогава ще се избавите и ще разберете смисъла на живота. Защото мнозина от вас не сте се родили още, а се прераждате, и в прераждането трябва да се родите един ден, и ангелите да кажат за вас: "Роди се в града Давидов". Във всяко сърце и във всяка душа трябва да се роди Христос. Съвременните хора казват: "Той се е родил в Йерусалим" и отиват там на поклонение, но при всичко това те не разбират смисъла на това раждане: в тях няма стремеж да живеят като Христос. Той се роди между евреите, които бяха избрания народ, но и те не разбраха дълбокия смисъл на Неговото раждане - това което Той носеше в себе си за цялото човечество: Божията Любов. *** Сега нека разгледаме психологически думата "раждане". Тази дума има отношение към мистицизма. Един християнин, който иска да стане мистик, да проучи Божествената природа, да се удостои с името "човек", трябва да разбира добре думата "раждане". Чели сте в Битието, че Бог направи човека от пръст, вдъхна в него и той стана жива душа. Тогава е царил процеса на "вдъхването", а сега - процеса на "раждането". Аз бих ви обяснил думата "вдъхване", но и моето обяснение ще бъде непонятно, защото в тази дума има нещо необяснимо за сегашните хора. Обаче, ще дойде ден да я разберете. Сега да преминем на противоположностите, които изисква законът за раждането, който е закон за вечното развитие. Чрез този закон, Господ напълно се изявява на нашата душа и чрез него Духът положително работи. Всичките ви въжделения, са под закона на раждането; чрез него се проявява и усъвършенства висшето, Божественото съзнание в човека. Обикновеното човешко съзнание е тъмно понятие. Върху раждането има различни схващания. Ако ви попитат за тази дума ще кажете: "раждане, значи да се зачене и роди дете." Раждането не се разбира по отношение на тялото, а по отношение на човешката душа, т.е. зачеване на онзи Божествен зародиш, за който ви говорих, и раждането му. И когато кажем: "роди се човек", освен процеса на завързването и растенето, ние подразбираме и процеса на знанието и мъдростта. Докато няма знание, човек не може да каже, че се е родил. И животните, и рибите, и микробите се прераждат и имат стремеж да завършат този цикъл на прераждането. В българския език думата “прераждане”, подразбира преработване на нещата. Да преживяш, като вола, не е нищо друго, освен да преработваш. Значи, и ние тука на земята не вършим друго, освен преработване известна опитност, която сме придобили от милиони години. *** Ще направя малко отклонение. В раждането се крие една велика сила на движението; то е най-силният импулс, който може да се даде на човека. Ако бихте се пренесли на слънцето с окото на един ясновидец, вие бихте разбрали, с каква грамадна енергия изпраща то своите лъчи. Вие казвате, че топът бил много силен, понеже можел да изхвърли една граната с такава сила, че я праща на 120 км разстояние. А представете си с каква сила и бързина всяка секунда, слънцето хвърля вълните от своите лъчи и колко километра преминават, докато се спрат на едно място! Според физиците, това са 300 000 километра в секунда. Можете ли да си представите тази сила? Тези лъчи постепенно отслабват и намаляват светлината, понеже светлината зависи от силата на движението. Колкото по-силно е движението, толкова по-силна е и светлината, докато този изстрел срещне крайния предел и се спре и преобърне на тъмнота. А знаете ли що е тъмнота? То е обратният процес; изстрелът на светлината е отдолу нагоре, а движението на тъмнотата, което достига крайния предел - е движение отгоре надолу, т.е. от периферията към центъра. То е най-слабото движение. И така, тъмнотата е горе, а светлината е долу. Но ще кажете: "Нали знаем, тъмното място - това е адът." Адът какво е? Някои мислят, че адът е специално място на мъчение. Що е място на мъчение? Жена, която иска да роди, мъчи се; също и земята е заченала, и милиони и милиарди същества в нея и над нея се мъчат да родят. То е адът. Някои не искат да бъдат там, а искат да бъдат на Небето и казват: "Аз не искам такъв ад." Докато не минете през ада, хора няма да станете. Затова именно раждането подразбира този ад. И той не е така страшен. Човек, който се е родил и е прегрешил, отклонил се е от закона; предстои му падане и то ужасно. Пак ще бъде сложен в топа на слънцето, изхвърлен със силен изстрел и ще пътува в пространството милиони години и някъде ще се спре - ще зависи, с каква сила ще бъде хвърлен от Господа. И ако бъде хвърлен с голяма сила и пътува 100 милиона години, толкова години ще му трябват да се върне. Колкото по-силно се движи в пространството, толкова по-бавно ще се движи назад към Бога. И когато вече го наближи, Бог ще го привлече с по-голяма бързина. И тъй, да се роди човек, то значи да достигне крайния предел, до който неговата душа е хвърлена в пространството, където ще се спре и поеме своята еволюция наново. И когато завърши така своите прераждания, той ще се роди. Човечеството, с прегрешението на Адам и Ева, изгуби надежда. Родиха им се две деца, но смъртта ги завладя; нямаше кой да ги утеши и те, като някои богати, които нямат деца, се оплакват: "Нямаме наследници - всичко това ще остане на чужди хора, и са обезсърчени. Човечеството се намираше в такова положение, но Бог му даде безсмъртно дете, за да го избави - то е Христос. *** Затова казвам, че трябва да се застъпвате за вашия Господ и да кажете: "Ще живея с Господа; живее ли Той, и аз ще живея; умре ли, и аз ще умра." И както след страданията, Христос възкръсна, така и вие ще възкръснете - ще научите Закона за безсмъртието. Има хора, които са близо при възкресението; апостолите са възкръснали и работят на земята. Ще кажете: "Защо не ги виждаме?" Възкръсналият може да види възкръсналия, както музикантът разбира музиканта, както докторът разбира доктора и т.н. Трябва да имате тази способност да разбирате и затова именно стоите на земята. И тъй, Христос се яви. Сега Той живее, Той е между вас, Той работи във всички ви. И това, което хората наричат "възкресение", то е раждане, тъй наричат християните възкресението - да излезе от гроба. За мен, вие всички сте гробове - някои по-големи, други по-малки. Виждам разни надписи върху вашите надгробни паметници: еди - кой Иван, толкова години живял; еди - коя Елена, живяла толкова години; друг пък като умрял, пак бил заровен в същия гроб. Колко пъти е умирала тази Елена и носи своя надгробен паметник, с надписи на всички свои роднини. Питате: "Кога ще възкръснем?" Днес можете да възкръснете, но надгробните ви камъни са много тежки. Трябва да слезе някой ангел да ги махне. Ако за Христос трябваше да слезе ангел да махне камъка от гроба Му, колко повече трябва да слезе за вас. Христос в 33 години претърпя едно велико променяне, което в своя край се нарича "възкресение". Под думата "възкресение" разбирам борбата и победата на едно дете върху смъртта. И затова се ражда човек - за да се бори и победи смъртта. Когато победите смъртта, ще дойде денят на възкресението. Някои казват: Когато се роди Христос и ангелите отгоре възвестиха мир на хората, защо хората не се поправиха? - Защото не са научили Христовото учение, както трябва. Христос пак ще проповядва в този свят; ще Го видите, положително ви казвам. Някои от вас няма да го видят. Защо? Много естествено - защото са слепи. И дълго време ще викат, като онзи слепец: "Сине Давидов, милост към мен, допри ръката Си на очите ми!" Като ви пипне очите, Той ще ви попита: "Виждате ли?" – “Виждаме, Господи, хората, като дървета.” После пак ще ви пипне - "Сега какво виждате?" - "Хората мърдат." Това какво означава? Че вашите мисли и желания, първо са неподвижни, като дърветата, а когато почнете да виждате, нещата стават живи, като хората. Тогава ще разберете, какво нещо е и добродетелта. Христос е дошъл да покаже, че трябва да се борим със смъртта, да я победим и да възкръснем. Това означава рождението. Раждането, Неделни Беседи, 07.01.1915 г., София

В живота на Христа има три периода, които са важни – има ги във всеки живот: раждане, смърт и Възкресение. Забележете, че когато Христос се роди, Ангелите се явиха на Небето и възвестиха Мир между человеците; значи Христос се роди тържествено, но виждаме, че този тържествующ Христос трябваше да умре с най-позорна смърт. А пита се защо трябваше така да умре? Съвременните хора умират и често са ме питали защо умират – има причини. Христос умря позорно и най-после възкръсна. Сега ще направя едно малко съпоставяне – как се появи смъртта в света? Знаем, че когато Адам беше в Рая, Бог изрази Живота и смъртта във вид на две плодни растения, от които едното нарече Дърво на Живота, а другото – дърво за познание на доброто и злото. В чисто окултен и мистичен смисъл, под Дърво на Живота се разбират всичките стремежи на Природата към Божеството – стремежът, който върви от долу на горе; то е приливът, който расте. Дървото за познание на доброто и злото обаче идва от горе на долу. Сега, как се е родила смъртта? По най-естествен път; ако пуснем два влака от две противоположни страни да се движат към една и съща точка, какво ще стане? – Катастрофа. Адам се намери между два такива влака и като не знаеше как да избегне катастрофата, умря. И всякой от вас по същия начин ще завърши, ако пипне от забраненото дърво – в деня, в който пипне, същото нещо ще се случи с него. Но понеже, когато пипне, той ще влезе в това велико течение от горе на долу – към Земята, него може само Божествената сила да избави от това течение. Именно затова Христос дойде на Земята, за да вмъкне хората пак в първоначалния поток на Живота – в обратния процес, който ние наричаме Възкресение. *** Значи има две раждания, но не прераждания. Защото прераждането подразбира всеки процес на пресекване; прераждането е закон на дисхармонията в света: да се преродиш, то значи да почнеш отново работата, която си напуснал – улавят те, затварят те и като излежиш двадесет години, останат ти петнадесет, избягаш, връщат те и ти турят още десет години, та стават пак двадесет и пет за излежаване; след пет години пак избягаш, хващат те наново, затварят те за трети път и ти налагат още по-голямо наказание. Туй е и прераждането – човек, който не иска да си излежи затвора; или в друг смисъл: когато вие сте пратен на Земята и не искате да живеете както Бог е определил, а искате по лесен начин да избягате, тогава ще ви хванат, ще ви турят в затвора и ако все бягате, няма да се свърши вашето затваряне во веки веков. Законът на новото раждане подразбира да изпълни човек Волята Божия. И не е мъчно да я изпълните, мъчнотията лежи винаги в дълбоките причини на неразбиране на Живота. *** Настанал е последен час – всинца трябва да възкръснем и ще възкръснем. И при туй Възкресение трябва да се запитаме не дали Христос е възкръснал, а дали е наближило нашето време да възкръснем – ето въпросът. Питат дали Христос е лежал три дена в гроба; вие от осем хиляди години лежите все в този гроб и не е ли достатъчно това време? Достатъчно е. И този Ангел отгоре е зов Христов, че Второто пришествие иде. Как ще ви намери Христос? Ако камъкът на вашия гроб е затворен, как ще каже Христос: „Лазаре, излез вън?“ Вашите ближни и приятели трябва да ви направят тази услуга да отвалят камъка от гроба ви и тогава Христос ще каже: „Станете!“ – и ще възкръснете. На всички, които ме слушате тази сутрин, аз отвалям вашите надгробни камъни. Христос иде. Той ще застане пред вашите отворени гробове и ще каже: „Излезте вън!“ Великден, Неделни Беседи, 22.03.1915 г., София

http://www.youtube.c...feature=related

"Който не влиза през вратата в кошарата на овцете, но прелазя от другаде, той е крадец и разбойник”. Значи, който не живее според разумните закони на физическия свят, той е крадец и разбойник. Ако човек става рано сутрин, наблюдава изгряването на слънцето и не знае, какво да прави след това, животът му няма смисъл; ако се жени и не знае, защо се жени; ако ходи на църква и не знае, защо прави това; ако се е родил в един народ и не знае, каква е задачата му като гражданин между своите сънародници; ако е станал майка или баща и не знае, защо е заел тази служба, животът му няма никакъв смисъл. Защо майката ражда деца? – За да се научи да люби, а същевременно да събуди любовта на децата към себе си. Ако майката не може да люби децата си, и ако те не й отговарят с любов, тя не е истинска майка. Тя трябва да има отношение не само към телата на своите деца, но и към душите им. Ако не може да влезе във връзка с душите им, тя остава чужда за тях; същевременно и те остават чужди за нея. Една от причините за смъртта на децата се крие в майките, а именно, те нямат връзка, отношение към душите на своите деца. Майка, която обича децата си, внася живот в душите им. Затова Христос казва: „Аз дойдох да им дам живот и да го имат преизобилно”. Дългият живот на детето зависи от майката. Каквото е било състоянието на майката като бременна, такова ще бъде и детето. Ако бременната жена носи детето си и не вярва, че то ще живее много, детето, наистина, умира скоро. Каквото е вложила майката в детето си като зародиш, това израства. Каквото се казва за майката, същото се отнася и за бащата, понеже те са полюси на живота, от тях зависи бъдещето на децата им. Бащата и майката са главни фактори за изграждане бъдещето на своите деца." Който влиза, Неделни Беседи, 08.06.1930 г., София

"Само Великото, Божественото Начало в човека е в състояние да раздвижи заспалите умове и затворени сърца. Само тогава човек става мощен, готов на всякаква жертва, на всякаква милост. Когато дадете път на Божественото в себе си, вие няма да бъдете облечени с черни дрехи, но ще се облечете с дреха, съставена от седемте цвята на спектъра. Червеният цвят е проява на живота; оранжевият означава индивидуализиране на живота; жълтият – проява на интелигентността в живота; зеленият – стремеж към растене; ясносиният –проява на вярата; тъмносиният – придобивка в живота; виолетовият – проява на силата в живота. Цветовете на спектъра, събрани заедно, показват, че всички спорове и недоразумения между хората изчезват. Белият цвят на светлината показва, че човек трябва да бъде готов да служи на Господа с всичката си душа, без никакви външни правила и методи. Всеки трябва да служи на Бога, както разбира, по вътрешен път, като децата. Красивото в децата е това, че определят отношенията си към хората по вътрешното си разположение. Днес хората се страхуват едни от други, изгубили са доверието си. Едни други се убеждават в нещо, но не си вярват. Когато иска да сподели убежденията си с хората, човек трябва да каже само това, което знае, което е опитал и в което вярва." Проява и постижение на любовта, Съборни Беседи, 28.08.1938 г., София

"В древността, в Китай живял един беден, скромен, но крайно мъдър човек. Той се оженил за една красива китайка. Тя живяла с него добре, в мир и съгласие, но в беднотия. Като се отегчила от тоя живот, тя казала на мъжа си: Драги, дотегна ми беднотията; храна оскъдна, това-онова нямаме, искам да ме освободиш. Намерих си един приятел, богат човек, искам да отида при него. Мъдрецът й казал: Свободна си, иди и живей с радост. Минали няколко години, Китай изпаднал в голямо бедствие. Обърнали се към мъдреца, да даде някакъв съвет за спасяването на Китай. Той направил всичко възможно и спасил отечеството си. От благодарност го провъзгласили за цар на Китай. Като чула това, жена му отишла при него и му казала: Готова съм да се върна при тебе, да заживеем, както по-рано живяхме. Той взел едно шише, пълно с чист, хубав нектар, излял го на земята и казал: Ако можеш да събереш тоя нектар от земята и да запази чистотата си, каквато по-рано е имал, тогава и ние ще заживеем, както в миналото." Най-мъчната работа, ООК, 15.12.1943 г., София

"Какви са понятията на съвременните хора за тялото? Много хора гледат на тялото като на автомат, като на механизъм, а не като на нещо разумно. Питам: Как е възможно разумен човек да живее в нещо неразумно? Може ли живият човек да живее между мъртвите? Това са въпроси за размишление, които ще ви доведат до някои елементарни, основни мисли в живота. След това анализирайте в себе си колко от вашите мисли са живи и колко - мъртви. Мъртви или смъртни хора наричаме ония, в които отсъства духовният елемент. Думата смърт в българския език започва с буквата С; във френски - с буквата М; в латински - също с буквата М; в английския -с буквата D; в еврейския - с буквата М; в гръцкия - с буквата Θ. Значи, думата смърт в различните езици започва с различни букви: С, М, D, Θ. Как ще се примирим с тази дума, която започва с толкова различни букви? Те имат почти едно и също съдържание. Буквата М, като се обърне означава, че смъртта се явява като резултат на материалния живот. Смъртта не е нищо друго освен прекъсване на връзката между живите частици на тялото. Следователно, прекъсне ли се връзката между Бога и човека, настава духовна смърт, която е по-страшна от физическата. Англичанинът казва: „Дето няма равновесие, там има смърт." Това означава буквата d, с която те пишат думата смърт. Българинът пък казва: „Всяко нещо, което не свети от само себе си, ражда смърт." Първата буква в думата смърт е С, която причинява всички вреди в света. Тя е стъргало, нож." Три вида служене, ООК, 23.12.1925 г., София

http://www.youtube.c...feature=related http://www.youtube.com/watch?v=mvM-PoU6RrQ&feature=related

Думите са излишни... Човек само трябва да отвори Душата, Сърцето си, за да усети Всепроникващата Божия Милост, изявена чрез Учителя.

- Тази сутрин, по кое време стана - по новото или по старото? - По часовника!

http://www.youtube.c...feature=related

"Като нямаме правилни понятия за всички явления и промени, които стават в Природата, ние създаваме една крива култура. Постоянно критикуваме, че този или онзи не живеят правилен, добър живот, че този или онзи е невъзпитан човек. Питам: кои са правилата, по които трябва да се живее, за да ги приложим. Какво нещо е възпитанието? В християнството не трябва да има критика, а трябва да има знания и добродетели. Критиката трябва да се обуславя от такова вътрешно разбиране, което би било в състояние да измени и поправи нашия живот." Старият книжник, Неделни Беседи, 29 юни 1919 г.

"Природата е създала всевъзможни храни и всеки трябва да се храни със специална за своя организъм храна. Всеки човек, всеки народ, всяко общество, трябва да си избере подходяща храна, която да дава най-добри резултати. Чрезмерното избиване на млекопитаещите животни създава аномалия в природата. Повечето болести се дължат на избиването на млекопитаещите и на птиците. Понеже с това избиване се спира тяхната еволюция, всички сили, които трябва да образуват тяхното благо, остават неизползвани и с това се явява един хаос, който е причина за разните болести. Знаете ли, какво става след безразборното изтичане на тази животинска кръв? - От изпаренията се образуват разни серуми и култури за вредоносните бацили, от които идват всичките злини в органическия свят. За да се сложи равновесие в Природата, тя трябваше да отдели около 100 000 000 кг кръв, за да се балансира тази на животните. Но днес, в тази война се пусна около 200 000 000 кг човешка кръв. Някои ще искат да докажа това нещо. Аз имам ред доказателства за това и виждам, че законите в природата са верни и по отношение на вашия живот. Ако биете, нагрубявате баща си, проверете след това, дали ще имате такова разположение на духа, каквото сте имали и по-рано. Особено, ако този човек е поет, нека се опита след това да напише нещо хубаво. Също и някой драматург или писател, който бие жена си, може ли след това да съчини някаква пиеса или книга? Жена, която е правила опити да отрови мъжа си, изгубва своята хубост" Старият книжник, Неделни Беседи, 29 юни 1919 г.

"Така че, когато хората се женят, центровете на техните мозъци трябва да имат известно съотношение. Ако между центровете на женския и мъжкия ум, не става правилно преплитане на енергиите, непременно ще се образува едно нервно състояние. Причината на това е, че от едната или другата страна, остава излишна непласирана енергия и тя произвежда злото. Затова жена, която е недоволна от своя мъж, нека потърси друг мъж, в когото да вложи, да пласира своята излишна енергия и по този начин да стане обмяна, за да няма загуба. Но това трябва да става по един духовен начин между тези двама души и така, като вложат излишната си енергия, да възстановят хармонията помежду си. Като не разбира положението на жена си, мъжът казва: "Не може да имаш приятелски връзки с друг мъж", и започват разправиите и раздорите. По същия начин постъпва и жената с мъжа си, когато той, за да вложи своята излишна духовна енергия, търси друга по-възвишена жена извън семейството, с която би могъл да влезе в духовно общение. Започват и двамата по стария начин на разправии. Казвам на такива хора: "Вие сте започнали зле и ще свършите зле, защото като книжника, не видяхте, какво имате в торбата." Мъжът и жената са двама книжници, които не разбират законите, а трябва да постъпват като книжника. Затова, като се жените, извадете старото и новото, което имате на разположение. Момъкът и момата, преди да се оженят, казват, че всичко в техните торби е в ред и порядък, но като се оженят, отварят торбите и не излиза така, както е говорено. *** Ако мъжът има излишна енергия, нека я пласира в друга жена, но разумно; ако пък жената има излишна енергия, нека я пласира в друг мъж, но достойно и разумно. Необходимо е да става навсякъде духовна обмяна, за да има растене, мир и хармония." Старият книжник, Неделни беседи, 29 юни 1919 г.

"В миналото, преди отклонението на човечеството от правата посока на своята култура, хората са имали много правилни понятия за законите, които направляват растежа на нашия живот. Този растеж може да се определи математически, с пергел. Например, взимам пергел и с него най-точно измервам носа на един и виждам, че е 4 см, на другиго е 5 см и т.н. След това, пак с пергел измервам брадата на един, на втори, на трети и виждам, че всички имат различна големина. По същия начин измервам челото на един и виждам, че е напр. 3 см, на другиго 4 см или 5 см и т.н. Ще попитате: "Какво съотношение има тука?" Има голямо съотношение, защото ако видите, че носът на един човек е къс и широк, това показва, че енергиите в неговия организъм са в напрегнато състояние и от най-малкото побутване ще е в състояние да предизвика експлозия. Ако неговата брада е много широка и дълга, това показва, че енергията на този човек не е само много възбудена, но и много активна, затова където мине, той ще произведе разрушение. От долната част на брадата, тази, която е под носа, ще се определи каква е човешката воля и как би се проявила тя на физическото поле. Наблюдавайте това нещо във великите пълководци, в генералите. *** Размерите на вашия нос ще определят обема на вашите чувства, дължината на брадата ви - силата на вашата воля, а височината на челото ви качеството на вашия ум. Някои казват, ако човек има малко чело, пак може да бъде умен. Това не е вярно. Какво отношение имат в геометрията правите линии, острите ъгли и т.н.? Ако в устата ви се сложи острието на един ъгъл, нали тя ще се разтвори? Следователно, по отвора на вашата уста ще се определи степента на вашия апетит. Колкото повече си отваряте устата, толкова по гладни сте. Ако пък ъгълът е обърнат с острото навънка, това показва, че вие сте в почивка. Като съдим по това, дали носът е прав, накъде е вдлъбнат или изпъкнал и навън или навътре към челото, по същия закон се определят и нашите чувства. Ако носът е широк, сърцето ще има едно състояние, а ако е сплеснат, ще има друго състояние. Ако вашите устни са тънки или дебели, вашият стомах ще се намира в едно или друго състояние. Състоянието на вашия стомах може да се определи и по вашите бузи, дали те са вдлъбнати или изпъкнали. Така че, външният човек е израз на вътрешния. Всяка ваша мисъл се определя на лицето ви. По лицето ви може да се определя и добродетелта ви - тя е поставена отгоре на устната ви. Ако очите ви са разногледи в две противоположни посоки, това показва, че във вашето естество има раздвояване. Ако ъгълът на зрънцето ви е насочен нагоре или надолу, това са две различни състояния. Ако очите ви са много отворени, това показва, че имате голяма впечатлителност, а ако са малко отворени, впечатлителността ви е по-малка. Дали очите ви са по-близо или по-далеч от носа и това има значение. Очите на всеки човек са поставени от Бога с геометрическа точност. Всеки човек е направен по скица, която е определена отгоре. Всеки носи с най-малките подробности на лицето си свидетелството, което определя не само сегашния негов живот, но и миналия, и бъдещия. И ако съвременните хора биха могли да четат по тези свидетелства, по тази Божествена книга на лицето, която всеки носи със себе си, хиляди нещастия биха се избегнали. *** При някои устните са червени и лекарите казват, че имат повече червени телца. Тънките устни показват, че си фалирал по чувства, или пък си скъперник. Някой път момата си прави нарочно устните тънки, свива ги. Момъкът си мисли, че това е по-добре, защото няма да даде другиму чувствата си. Тънките устни са едно зло, а дебелите - друго. Според ръста, трябва да има съответствие между широчината на гърдите, на устните и на челото. Ако ние носим Божествените идеи в нашия ум, щяха да се създадат поколения по всичките правила на науката и децата щяха да ни обичат" Старият книжник, Неделни Беседи, 29 юни 1919 г.

Учителят винаги, по всякакви начини ни подсказва, да имаме правилно отношение към нещата. Да се опитваме да проумеем правилната им подредба и заложения в тях смисъл, те да са такива. И, колкото и да е трудно, отсявайки (научили се от грешките си), да приложим знаието - в дадения момент, на "точното място".

- Бабо, защо казваш за татко, че ти е син?! - ??? - Ами аз не виждам нищо синьо по него. Не може ли да ти е зелен?!

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК! НА ФЕЕРИЯТА БАГРИ, РАДВАЩИ ОЧИТЕ И ДУШАТА, С АРОМАТА - МУЗИКА, ДОСТИГАЩА СЪРЦАТА!

"И на вас казвам: Когато се намерите в мъчнотия, оставете се на Божествената Промисъл. Той ще свърши това, което вие сами не можете. Той ще смекчи коравината, която ви противодейства. Причината за коравината на вашето сърце е вътрешна, органическа. Вие я търсите отвън някъде, но няма да я намерите. Жаден си. Ще дойде някой отвън да ти говори сладки думи, да не усещаш жажда. Не, сладките думи са сладки сиропи, те не утоляват жаждата. Вода е нужна на човека. Като я приеме вътрешно, тя ще задоволи жаждата му. Без вода не може. Тя съдържа жизнена сила, необходима за организма. Сиропите са човешки изобретения. Колкото и да са хубави, те не помагат. Всички човешки тълкувания са все сиропи. — Отлични са сиропите. — Каквито и да са — човешки са те. Човешките тълкувания не помагат на живота. Човешкото се отличава от Божественото по това, че не уталожва жаждата. Дойде ли Божественото, и жаждата, и гладът са задоволени. Ето защо, ако искате да се успокоите вътрешно, приемете Божественото и не се месете в неговите работи. — Как ще се повдигна? — Не мисли за това. Какво е било миналото ми? — И за това не мисли. То е работа на живота. Божественото начало в тебе има грижа за всичко. Важността на размишлението, Утринни Слова, 07.12.1930 г., София

"В човешкия живот има три основни елемента, които никога не се меняват – три главни принципа, върху които се гради неговият настоящ живот. Те са прокарани в граматиката, логиката и математиката. Например, първо, когато учат децата изреченията, казват, че изреченията имат подлог, сказуемо и връзка. Може да има и определения, допълнения и т.н., но основата е в тия три думи, които дават мисъл. Ако бих запитал вас що е подлог, вие щяхте да кажете: „Думата, която означава предмета, за който се говори в изречението.“ – А сказуемо? – „Думата, която показва какво се разправя за предмета.“ Добре, ако един учител беше ви дал да разчлените граматически прочетения стих, да покажете кои са най-важните думи в него, всички щяха да се спрат върху думите Бог и Исус Христос. Но тук основната мисъл е Вечен живот, а Исус Христос е допълнение на тази мисъл. Бог и Исус Христос са двете начала, от които произтича Вечният живот, или двете опори, двата стълба, върху които се той крепи. Логически казано, Бог е голямата предсилка1, Исус Христос – малката предсилка, а Вечен живот – заключението. Да направим тази мисъл още по-ясна: думите Вечен живот подразбират разумното движение на душите; думата Бог – зародишите на Духа, условията, силите, законите в Природата, върху които се гради и крепи този величествен ред на нещата, а Исус Христос – разумното начало, което излиза от Единия Бог и което насочва и съхранява всички живи същества." 1) ”предсилка” (рус.) - „предпоставка, необходимо условие, (мат.) предикат” "Да се върнем на думата вечен. Тя се отнася за Духовния свят, подразбира в себе си материали, от които може да се съгради Безсмъртният живот. Думата живот подразбира органическия живот в материята, който расте и се развива, и не може да бъде непрекъснат, вечен – неговата форма може да се измени и това изменение наричаме смърт. Представите обаче за смъртта са различни. Да умре човек не значи ни най-малко, че той губи своето съзнание, но че може да изгуби онези условия, при които се проявява Животът. Съзнанието може да остане тъй както, когато човек умре, остават неговите кости. Съзнанието – то е духовният гръбнак на човека. Значи върху този гръбнак, както върху човешкия гръбнак, е основана цялата нервна система и удовете, които функционират заедно с другите чувства и способности. Когато дойдем до Бога, Той е върховната сила или необходимата среда, в която човек е потопен духовно." "Сега да се обърнем към думата познание. В нашата писмена реч думите са съставени от известни знакове – буквите, с които те се пишат. За пример да вземем българската дума познаване: първо имаме две черти, спуснати от горе на долу; като им турите отгоре още една чертица, става буквата п. Искаме да направим о – пишем кръг и го туряме до п, става по. За буквата з вземаме двете половини на буквата о и ги туряме едната отгоре, другата – отдолу. За буквата н вземаме също отвесните черти на п и поставяме горната чертица в средата им. Трябва да напишем а: вземаме две линии, допрени горе, а през средата – съединени също с чертица. За буквата в вземаме права линия и до нея залепваме знака на з и т.н. Но онзи, който е образувал тия знаци, е имал известна мисъл вътре в себе си. Аз разсъждавам по аналогия за растенията, цветята по следния начин: цветето, когато расте, стои като чаша, отворена нагоре, докогато възприеме зародиша; щом го възприеме, почва да се обръща надолу и най-сетне увисва – образува буквата п. И аз казвам: в познанието чашата е обърната към Бога – да ̀и налее нещо, и като го възприеме, иска да опита в себе си какво е – създава опита. Или пък в органически смисъл подразбираме, че този цвят е вече завързал и че плодът трябва да узрее. Значи не може да имате познание, докато не заченете – инак вие ще бъдете празна душа, обърната нагоре. Когато душата се обърне надолу, ще кажем, че Господ е турил нещо във вас. Може този плод да падне преждевременно, но тогава той пак трябва да повтори процеса на развитието и узряването, защото без мъка няма сполука. О, нулата, казват, е нищо, но в математиката тя има сила да увеличава и да намалява по десет пъти, ако я сложим пред или зад една цифра. Ако например след 1 турим 0, получаваме число, десет пъти по-голямо, а ако я турим пред 1, получаваме десет пъти по-малко. Значи и нищото е нещо. Как може сега туй, което няма нищо в себе си, да увеличава и намалява нещата? В моите схващания в нищото съществуват времето и пространството като два елемента на нашето органическо развитие; в пространството действат Светлината и Топлината. Значи, когато турим нула зад п, това показва, че цветът има условие да се развива." Условия на вечния живот, Неделни Беседи, 12.10.1914 г., София

Честит Рожден Ден, АЛЕКСАНДЪР! Една капчица...

За всеки, който ... се променя http://www.youtube.c...feature=related