Лъчезарна

"Някои казват, че ще преживеят, както и да е, на земята, та като отидат на небето, тогава ще мислят. Не е така. Бог е навсякъде – и на небето, и на земята. Следователно, както живеем на земята, така ще живеем и на небето. Животът е един и същ навсякъде, само че онези, които имат пред вид целокупния живот, трябва да живеят по един и същ начин и между хората, и между ангелите. Хората слизат на земята, качват се на небето, да научат нещо ново. Добре е, когато човек съзнателно слиза и се качва, но страшно е, когато пада. Първото наричаме слизане и възлизане, а второто – смърт и раждане. Човек може да се ражда и на небето, и на земята; също така той може да умира и на небето, и на земята. Докато живее разумно, човек се ползува от благата на Божествения живот. Той живее в Божията Любов, Мъдрост и Истина, и за него няма смърт, но възкресение." Доведете ми го тук, Неделни Беседи, 27.04.1930 г., София

"Какво значи, да прилага човек любовта? Някои мислят, че сладките думи са израз на любовта. Не всякога сладките думи произтичат от любов. Любовните думи имат съдържание, което може да се приложи още в момента. Кажеш ли една дума в името на любовта, трябва да си готов да я приложиш. Някой казва, че обича едного, но се страхува да направи нещо за него. Любов, в която има страх, не е истинска. Единствената сила в света, която не познава страха, е любовта. Когато любовта е вътре в човека, а страхът — отвън, той е в правия път на живота. И обратно: ако страхът е вътре в него, а любовта — отвън, той се отклонява от правия път. Този закон се отнася до всички хора: майки и бащи, проповедници и учители, управници и управляеми, господари и слуги и т.н. Христос казва: “Аз и Отец едно сме.” На друго място Христос казва: “Дето са двама или трима, събрани в мое име, там съм и аз.” И до днес хората продължават да се събират на малки и на големи групи, в общества и в организации, но ако любовта не ги свързва, те ще се разпаднат. Всичко, каквото природата е създала, почива на закона на любовта. Например, човешкият организъм представя грамадна държава, на която поданниците са обединени в името на любовта. Тя е употребила милиони години, за да организира всички клетки в едно цяло, да вършат обща работа. Който съзнава това и може да запази великата хармония, която съществува в неговия организъм, той се радва на добро здраве и на щастлив живот. Обаче, най-малкото нарушаване на тази хармония разколебава единството между клетките, внася известна дисхармония в организма, и човек заболява. Докато мисли, човек знае мястото на всяка дума и никога не петни езика си. Щом езикът му е чист, и тялото му ще бъде здраво. Внесе ли една нечиста дума в езика си, той петни мисълта си. Щом мисълта му е опетнена, той внася отрова в организма си и след време заболява." Аз и Отец сме едно, Неделни Беседи, 20.04.1930 г., София

ТУРМАЛИН и ФЛУОРИТ Ето ви два минерала, крайно различни по състав, но с еднакво проявление като цветова гама. Много пъти, разглеждайки някъде минерали, тези две "камъчета" ги бъркам. Можем да кажем, че флуоритът (CaF2 флуорит) е по-големият аристократ - кристализира във висшата сингония - кубична. Но красавецът турмалин (сложен алумоборосиликат турмалин), въпреки че е от по-низшата - тригонална сингония, никак, ама никак не е за изпускане. Та, ТУРМАЛИН - името му идва от Шри Ланка (на езика на сингали) и означава "привличащ пепелта", според едни автори, а според други "многоцветен". Многоликият турмалин: Розов - рубелит зелен - увит, верделит; елбаит (розовозелен до розовожълт); и още дравит (жълтокафяв); шерл (тъмно масленочерен до тъмновиолетов); индиголит (топазено син)... ... част от разноцветието на турмалина... А сега за ФЛУОРИТА Той може да е безцветен, виолетов, зелен, розов, млечнобял, черен ... Нещо да ви напомня... ... следват и негови фотографии ТУРМАЛИН и ФЛУОРИТ - два минерала с изключителна красота. Ето местенца, където можете да прочетете още за - турмалин, още турмарин, естествено - турмалин ... и местенца за - флуорит, флуорит, но и турмалин.

http://www.youtube.c...feature=related

Това "чудо" е ... странно... Някой би ли се наел да го определи... Аз... нещо... такова... http://www.youtube.c...feature=related

Да, пътят на Мъдростта или пътят на Любовта! Дълго време съм се лутала, докато разбера какво искам... Имах много желания и те бяха сковаващата рамка, която ме държеше недоволна, сърдита и трудно поносима - не само за себе си, но и за близките ми. Настроена съм да разсъждавам постоянно - защо, какво, как, къде, кога... и още въпроси. Но открих, че ставам все по-хладна и дистанцирана. Все по-критична и взискателна. (Астролози, може да ме припознаете лесно!) А когато се тръгне по този път, става много, много трудно - студът те обгръща... Срещата ми с Ученето на Учителя, промени посоката на погледа ми. Сега, след много години, знам на коя пътечка съм стъпила. Това е моето спасение. Нито искам да убеждавам някого, нито има желание да го правя. Всеки от нас, сам, съзнателно, трябва да избере посоката си. И да се самоопредели. А това, дали самоопределянето ще доведе до истинско проникновение... Имаме много да учим, но и да прилагаме. Без приложение, Любовта или Мъдростта, няма да ни припознаят. "Човек трябва да има само една основна идея. Ако има две или три основни идеи, той има три глави едновременно, а това е невъзможно. Казваш: Аз вървя по пътя на любовта, на мъдростта и на истината. — Това е невъзможно. Ще вървиш или по пътя на любовта, или по пътя на мъдростта, или по пътя на истината. Любовта крепи живота, мъдростта крепи светлината и знанието, а истината крепи свободата. Основният елемент в живота е любовта, а светлината, знанието и свободата са условия за проява на любовта. Те представят външната страна на живота. — Искам да вървя в пътя на мъдростта. — Тоя път изисква големи знания. Най-лесният път е на любовта. Ако в тоя път нищо не постигнеш, в пътя на мъдростта вероятността е още по-малка. Искаш ли да влезеш в пътя на истината, там вероятността за постижения е още по-малка. — Обичам истината. — Как я обичаш: както детето обича плода, или по друг начин?" Външен и вътрешен живот, Утринни Слова, 27.06.1937 г., София

"Като изучава законите на природата, човек дохожда до положение да различава разумните закони от неразумните. Значи, има разумни и неразумни закони, на които се дължат различните явления в природата. Например, съвременните учени са забелязали, че и земята, както всички живи същества, диша. Земната кора се повдига и спада на височина 25 см., т. е. става дълбоко дишане. Значи, един велик, разумен закон регулира дишането на земята и на всички живи същества, които живеят на нея. При това, ако ритмусът в дишането на хората съвпада с ритмуса при дишането на земята, в техния живот настава пълна хармония. Ако ритмусът при дишането на хората не се съвпада с ритмуса на земята, явява се дисхармония в целия живот. И слънцето диша. Това, което учените наричат бури на Слънцето, не са никакви бури, но дишане. Повърхността на Слънцето се вдига и слага, както кората на Земята. Дишането на Земята и на Слънцето е свързано с разумни закони, вследствие на което не може да се обясни по механически начин. Съществуват и органически процеси, които също са разумни, но те се различават от дишането на Земята и на Слънцето, което се управлява от друг род разумни закони." Доведете ми го тук, Неделни Беседи, 27.04.1930 г., София

източник Не знам за вас, но аз все по-често мисля за там...

http://www.youtube.com/watch?v=luo3wd9RxHs&feature=relatedurl

"Ученикът трябва да се учи от всичко, което среща в живота си. Това значи будно съзнание. Имате ли будно съзнание, вие ще дойдете до положението, когато ще ви поверят големи задачи и длъжности. Само по този начин ще добиете свободата, която днес очаквате и казвате: „Ние трябва да бъдем свободни!“ Не е лесно човек да бъде свободен. Даже и пророците в миналото не са били абсолютно свободни хора. За пример, за пророк Елисея се казва, че като го видели децата, започнали да викат подир него: „Плешивия, плешивия!“ За да се освободи от техните подигравки, той измолил небето да изпрати някакво наказание върху тези деца. Не е лесно да носиш подигравките на хората. И светиите на времето си са били подигравани. Не е благороден човек онзи, който обича да се подиграва. Затова подигравките трябва да се избягват. Турците по този случай имат една поговорка, смисълът на която е следният: „Не се смей на погрешките на хората, защото те ще дойдат и до твоята глава“. Видиш ли някаква грешка някъде, кажи: „Бог да ме пази от подобно нещо!“ Ако някой мъж и жена не живеят добре помежду си, кажи: „Бог да ме пази от подобно нещо!“ Не казвай, че те са глупави, не се смей на погрешките им, защото няма да мине дълго време и същото нещо ще се стовари върху главата ти." Здравословни условия, ООК, 28.04.1926 г., София Ние всички сме ученици, след като сме се родили на тази Земя. Пратени сме да се обучаваме, но и да проумяваме и прилагаме наученото. Всички, в настоящето, имаме нужда да усетим свободата - вътрешната, и следствието от нея - външната свобода. Но си имаме задачи за изпълнение и всеки, дай боже всеки!, е нужно да си спомни защо се е преродил отново. Никой не казва, че е лесно. И всеки има пътеки за преброждане. И - всеки - има погрешки и постижения. И те са негови, доколкото са следствие от нуждата му да се себенамери и себепознае. Школи - много. Самоопределянето е нужно, но... и ненужно. Липсата на жив учител, в която и да е школа, поставя ясно разграничение - никой не може да се нарече ученик. По простата причина, че Учител не те е посочил. Единственото, което може да те определи - къде си - е Божествената Любов. Трябва да си задаваме постоянно въпросът - това, което съм сега; това, което мисля; това, което чувствам; това, което върша; това, което давам и приемам - в съзвучие ли е с Божествената Любов... Ние сме стъпили в пътя на Любовта. И, както казва Учителя "Великият живот е влязъл вече в нас и ще ни измени без нашата воля. Както железарят туря желязото на огъня, за да го пречисти, така и великият живот ще ни прекара през огън, за да ни очисти и кали. Така и фитилът, турен в лампата, гори и дава светлина, без да го питат, желае ли това, или не желае." (Ще живее, Неделна Беседа, 07.12.1919 г., София)

Молитвен наряд за начало: Добрият път - молитва на ученика 91 Псалом - песен Беседа: Ще живее Молитвен наряд за край: Отче наш - песен Молитва за всеки ден ...Приложете правилото на новото учение: Любов към живия Господ, Любов към вашата душа и любов към своя ближен... ...Докато аз постъпвам според Божията воля, и Господ е готов да изпълни моето желание. Ако аз изменя отношенията си към Бога, и Той ще се измени към мене. Ние сме отражение на Бога...

"Днес всички спорове, недоразумения, заблуждения между хората се дължат на тяхното материалистично схващане за Бога. Днес думата „Бог” се е обезсолила. Всъщност, тя е единствената мощна дума във всички езици, но хората са я изгубили и не могат да я намерят. Тя е превод от истинската дума, от която почти нищо не е останало. Че думата „Бог” е далечен превод от оригинала си, познаваме по нейното безсилие. Всички употребяват думата „Бог”, но никой не чувства нейната сила. Тази е причината, задето, въпреки изговарянето името на Бога, става нужда да изреждаме Неговите качества: Бог е любов, мъдрост, светлина, чистота, сила, живот и т. н. Можеш ли, като изговориш и напишеш думата „Бог”, да получиш срещу нея всичко, каквото желаеш? Обаче, достатъчно е да имате подписа на някой цар или крал, за да получите срещу него това, което желаете. Ще кажете, че вярвате в Бога. Щом е така, напиши това на един лист и иди в някоя банка да получиш сумата, от която се нуждаеш. Не само че нищо няма да получиш, но ще ти се смеят. Може да се намери някой човек да ти даде някаква сума за твоята вяра, но тя ще бъде малка, няма да задоволи твоите нужди. Ти вярваш в Бога, но заболяваш и не можеш да си помогнеш сам, търсиш помощ отвън. Викаш един-двама лекари, но положението ти се влошава. Каква полза имаш от твоята вяра?" На видело, Неделни Беседи, 04.05.1930 г., София

връх Мальовица

Най-големите гипсови (CaSO4·2H2O) кристали в света се намират в пещерата Найка, дълбоко под северните части на мексиканската пустиня Чиуауа. Тези гиганти от селенит - прозрачна и безцветна разновидност на гипса - са израснали до удивителни размери: някои са с дължина повече от 10 м, а най-големият, кристалът Син, е дълъг 11,4 м! В продължение на около 600 000 години в пещерата се просмуквали богати на минерали води, които отлагали калциеви молекули - все едно подреждали тухлички. Първоначално магмена интрузия дълбоко под повърхността загряла водата до много висока температура. След това, преди около половин милион години, температурата спаднала до 58 градуса и създала подходящите условия за образуването на кристали селенит от калциевия сулфат. Средата в пълната с вода пещера останала непроменена в продължение на стотици хиляди години и позволила на кристалите да достигнат удивителни размери. National Geographic; Вокруг Света; Crystal Cave of Giants

http://www.youtube.c...feature=related

Klaudia, xameleona - наистина сме мислили в синхрон. Вие просто доизявихте моите мисли. И за мъжа и за жената, като частност, и за човешкото сърце. Получи се нещо прекрасно. Благодаря Ви! Само ще добавя, че за месец април, хората, които разработихме темите, бяхме подложени на една особена въртележка - кой, коя, кога... Дори отварянето на тази тема бе под въпрос, докато не се синхронизирахме. Преживяванията са за нас, но случилото се е и подтвърждение на думите за единомислието. Пожелавм на всички, да усетят силата на хармонизацията между хората. Тогава сътворяващото се, изпълва с радост Душите, стопля Сърцата и повдига Духа ни!

Избягвам да коментирам по надълго беседите от Учителя. Всеки възприема думите му спрямо позицията, на която се намира. Но ... В темата, има една тънка нишка за "мъжът" и "жената". Кавичките ги слагам, защото - за мен, Учителят говори иносказателно за двата полярни принципа - ин и ян. Въпреки че два от следващите цитата са с ясна насоченост към външната форма - мъж/жена, то те не губят и иносказателността си. Учителят казва тези думи преди деветдесет години. Не виждам нещо да се е променило. Ако се разменят местата на мъжа и жената – същото се получава. Ако на мястото на мъжа сложите – началник, на мястото на жената – сложите подчинен … Отново всичко ще се подреди по гореописания начин. Казаното от Учителя, като-че ли е най-лесният път за създаване на карма, независимо от коя страна на монетата си. Но! може би, това е и необходимия момент за осъзнаване и промяна, за разрешаване на кармата. Все някой от двойката (всичко се променя), ще усети новото и ще се опита да промени позициите. Мъчното е, че този, който първи се осъзнае, първи трябва да поеме кръста за развързване на нещата. А когато си в началото, инерционната съпротива е най-силна. И егото най-трудно се преодолява… А много по-късно следва и надрастване на ин/ян полярността. Мислите на човек е нужно да бъдат отправени в една посока. Когато посоките са различни, разнобоят поражда мъртво вълнение, което лесно изсмуква силите и запокитва в глъбините на ред деструктивни чувства, които допълнително усложняват живота. Учителят много пъти ни приканва да се пазим от раздвояване. Дори и да го има – да го открием, да го проумеем, да приложим воля за преодоляването му. Което отново е издигане над плюс и минус. Ако имахме вяра, колкото синапено зрънце... И, представете си, хора в единомислие... Разсъждавайки по този начин, изглежда че приемам надрастването като нещо положително и отново - предизвикване на полярност. Приемам го като липса на дефиниране добро/зло. Това, което е, то Е. Тези думи, лично на мен, са ми трудни. Новораждането на мъжа и на жената – като изява на чистите принципи – да. Но „жената да се готви да получи поне две ребра от новия живот” и „откъде ще се вземе материал за нея? Това ще разрешите вие.” … Материалът, може би, това сме ние самите… ...да получи поне две ребра… Ако раждането на „новата жена” е свързано с проява на латентни качества на женския принцип… Вие как го разбирате?!