Лъчезарна

"И тъй, първата проява на любовта е на привличането, т.е. магнетичната любов. Втората проява на любовта е приятелството. Тя е по-висока степен на любовта от магнетичната. Всеки човек иска да има приятел, с когото да споделя своите мисли и чувства. Но и приятелството не е устойчиво, лесно може да се развали. – Кога приятелството между двама души не устоява? – Когато не почива на здрава основа. За да устои, то трябва да има три допирни точки: на физическия, на духовния и на Божествения свят. Двама души се сприятеляват и започват обща работа. Връзката им е главно на физическия свят. Те стават съюзници, но не минава много време, приятелството им се разваля, не може да устои само на една връзка. Третата проява на любовта почива на сродство между душите. Когато двама души имат сродни мисли, чувства и постъпки, те не се привличат, нито се сприятеляват, но се свързват в името на Божественото в себе си. Тяхната връзка е неразривна. Нищо не е в състояние да ги раздели. Така се свързват само сродни души. „Ако не бях дошъл и не бях им говорил.“ – За какво им говорил Христос? – За третата проява на любовта. Ако хората бяха приели Христовото учение, грях нямаше да имат и щяха да станат безсмъртни. Сега, понеже живеят повече в магнетичната любов, грехове имат, и смъртта ги дебне. Хората още не познават сродството, като проява на любовта, затова боледуват, страдат и умират. Сродството между душите подразбира единство в проявите им, единство във възгледите им, в разбиране на великите добродетели: любовта, мъдростта, истината, правдата и доброто. Това не значи, че те са еднакви по буква. Те се разбират по дух, а не само по външни прояви. Велико нещо е да си свързан с една душа по вътрешно сродство. Това, което ние разбираме под „истина“, коренно се различава от разбирането на обикновения човек. Неговата истина означава „изстиване“. Истината е квасът на Божествения живот. Тази истина са търсели алхимиците; тази истина търсят и съвременните учени. Всички търсят истината, но не я намират, защото я търсят по крив път, там, дето не е. Вместо на истината, те се натъкват на птичар, който ги туря във своя кафез, при други птички. Като им се насити, той ги изхвърля навън." Ако не бях дошъл , Неделна Беседа, 02.03.1919 г., София

Както ръждата разяжда желязото, така и грехът подкопава основите на човешкия живот. Грехът е огън, който разяжда, опетнява и покваря човешката душа, като я лишава от тялото й. – Не може ли душата да се прояви без тяло? – Не може. Както солта не може да се прояви без киселина и основа, така и човешката душа не се проявява без тяло. Такъв е законът на физическия свят. Следователно, за да се извърши една химическа реакция, нужни са две тела, които взаимодействат помежду си и се получава трето тяло. За тази цел е нужен огън. Той топи и окислява телата. Благородните вещества се топят от огъня, например, злато, платина, сребро, а неблагородните се окисляват и разлагат. От гледището на Божествения закон, т.е. от гледището на алхимическия закон, кои са двете тела, които си взаимодействат? Това са небето и земята, съставени от четирите главни елемента: въздух, вода, огън и земя, т.е. от твърда, течна, въздухообразна и светлинна или лъчиста материя. Като резултат на това взаимодействие се явил човекът, петият елемент, наречен „малкият свят“. Ако земята и небето в човека не се съединят, как ще се роди истинският, вътрешен човек? От гледището на алхимията, земята е основа, небето – киселина, а човекът – сол. Затова Христос казва: „Вие сте солта на земята“. Под „киселина“ се разбира Божествена сила, която прониква навсякъде и твори, създава нови светове. Под „основа“ се разбира съвкупност от сили, които съдействат на Божествената сила да събере необходимите елементи за създаването на човека – малкия свят. Като се говори за небето, не подразбирам рая, защото той е състояние, а не място на блаженство. Като говори на учениците си за блаженствата, Христос пак разбира състояния, които човек преживява. Той казва: „Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството небесно.“ Под „нищ духом“ се разбира човек, който лесно се топи и разтваря. Това са качества на солта. Добрият човек трябва да се топи като солта. Туриш ли сол във водата, тя веднага се разтваря, без протест, затова Царството небесно е нейно. Водата е основа, носителка на живота, а животът – едно от условията за придобиване на Царството Божие. Тъй щото, щом се разтопи като солта, човек влиза вече в Царството Божие. Като пада на земята, снегът се топи и така носи своето благословение за живота. Докато хората тлеят и се мъчат, а не се топят, злото ще се шири и управлява света. Защо се мъчат хората? – Защото са твърди, не се топят. Казано е в Писанието: „Затвърдя сърцето на този народ“. „Блажени нажалените, защото те ще се утешат.“ Готварската сол, като стои на въздуха, поглъща водата и овлажнява, т.е. започва да сълзи. Така тя осолява телата. Значи, нажаленият привлича влагата, т.е. живота, и така осолява средата, в която живее. Ако не правите същото и вие, не може да се утешите. „Блажени кротките, защото те ще наследят земята.“ И солта, в широк смисъл на думата е тиха и кротка. Като се разтвори във вода, тя не ферментира, не вдига шум около себе си. И в разтопено състояние, солта спокойно чака времето си, да дойде топлина отвън, да изпари водата, и отново да се яви в първоначалния си вид, като чиста, кристална сол. Тя знае, че сега ще бъде по-чиста, отколкото е била по-рано. Следователно, кротките хора са сол, която овлажнява въздуха и започва да плаче, разтваря се във водата и това състояние се разнася навсякъде по земята, докато най-после отново кристализира в хубави, чисти кристали. „Блажени, които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят.“ – Кога човек усеща жажда? – Когато е ял солена храна. Тогава той има нужда от повече вода. Само човек изпитва жажда в различни направления: жажда за вода, за знание, за светлина, за свобода и т.н. Казано е, обаче: „които жадуват и гладуват за правдата, те ще се наситят“. Кроткият, който се уподобява на сол, трябва да гладува за правдата. Христос казва на учениците си: „Вие сте солта на земята“. За себе си казва: „Аз съм виделината на света.“ Солта играе важна роля на земята. Даже и светлината не може да се прояви без сол. Наистина, учениците на Христа бяха среда, чрез която той се прояви. Солите се състоят от две неща: от метал и металоид, или от метал и остатък от киселини. Но солите не се намират отделно нито в киселините, нито в основите. За да си обясните, как се образуват солите, посейте едно житно зрънце и наблюдавайте, как расте и се развива то. Растенето е процес на духа и не се дължи нито само на земята, нито само на слънцето. Земята и небето, съединени в едно, дават условия на духа да се прояви. На евангелски език под „дух“ разбираме сол. Дето е духът, т.е. солта, там има съзвучие; дето духът отсъства, там съществуват противоречия. Така са разбирали старите хора духа и така са работели с него. Старите учени са признавали съществуването на четири елемента в природата: земя, вода, въздух и огън. Съвременните учени са считали това учение за криво, но най-новите учени са съгласни с него и, от това гледище, поддържат съществуването на четири състояния на материята, които отговарят на четирите велики свята. Земята крие в себе си много сили, някои от които хората в бъдеще ще изучават. Земята е проучена повече външно, по-малко вътрешно. Обаче, външният изглед на земята и нейното вътрешно съдържание са две различни неща. Киселината, за която говори химията окултистите наричат небе, а основата – земя. Небето в човека постоянно твори, действа, желае. Тази е причината, дето човек постоянно е недоволен, все иска нещо ново. Земята пък, наречена основа, плът, отхранва желанията, оформя ги и от тях образува човешкото тяло. Значи, има небе и земя вън от човека и вътре в него. Той трябва да познава тяхната служба и да им съдейства. Желанията и идеите идат от небето, а се реализират на земята. Тя е майка на проявения човек, а небето – негов баща; земята е душата, а небето – духът на човека. Те са работили, за да го създадат, те работят още, за да го усъвършенстват. Христос казва: „Ако не бях дошъл и не бях им говорил, грях не щяха да имат.“ Щом няма грях, и смърт няма да има. Ако киселината и основата не си взаимодействаха, щяха да се проявят като разрушителни сили. Понеже си взаимодействат и образуват сол – носителка на живота, разрушителните сили не се проявяват. Живот има и в киселината, и в основата, но той се различава коренно от живота на солта. Сегашните хора разбират повече живота на солта, отколкото живота на киселината и на основата. *** Какви трябва да бъдат вашите възлюбени? – Те трябва да бъдат нищи духом, да се разтопяват; трябва да бъдат нажалени, за да се утешат; трябва да бъдат кротки, за да наследят земята; трябва да гладуват и жадуват за правдата, за да се наситят. Гладуването и жадуването подразбират самопожертване. – За кого се жертва човек? – За ближния си, с цел да го повдигне. Христос казва: „Дойдох на света за да положа душата си за своя ближен. Имам власт да я положа, имам власт и да я отнема.“ *** „Блажени нажалените, защото те ще се утешат.“ Думата „нажален“ подразбира растене в добродетели. Не можеш да растеш в добродетели, ако не жалиш. Ако жалиш за майка си, или ти трябва да отидеш при нея, или тя трябва да дойде при тебе. Ако жалиш за светлината, ти трябва да отидеш при нея. Само така ще растеш в добродетелите. Следователно, ако искаш да растеш и да се развиваш в добродетели, първо трябва да отидеш при Бога. Това значи, да се откажеш от всички временни връзки на земята, които спъват развитието ти. „Блажени кротките, защото те ще наследят земята.“ Кроткият е солта на земята. – Как се среща солта в природата? – В разтворено състояние, в морската вода, и като минерал – каменна сол. Тя трябва да се отдели и от морската вода, и от каменната сол и да се пречисти. Получи ли се в чисто състояние, тя представя Божествения живот, към който всички се стремят. Този живот е съчетание на любовта и на мъдростта: любовта действа на земята, а мъдростта – на небето. За да разбере, какво нещо е любовта и мъдростта, преди всичко, човек трябва да знае, може ли да се разтопи, или не може. – Как ще познаем? – Много просто, ще намерите тайна врата на Царството Божие и там ще разберете, можете ли да се разтопите. Така ще разберете и стиха: „Блажени кротките, защото те ще наследят земята.“ За това е нужно труд и работа, да се потите по 99 пъти на ден, и всичко във вас да се разтвори за Божествения живот. Само така ще разберете смисъла на труда и работата, на радостите и страданията. Като се разтопите, ще се повдигнете нагоре, в Божествения свят, и всичко земно ще остане на земята. *** Всички хора и народи могат да се разтопяват, но не искат, защото са в обятията на своя възлюбен, който им дава различни обещания. Той им казва, че ще ги украси с диаманти, отдалеч да светят. Диамантите не са дадени за октоподите. Всеки може да изработи такива диаманти и да ги носи в себе си. Само така човек може да бъде смел, силен и готов на всякакви жертви. Пита ли някой, какво бъдеще го очаква, ще му отговоря: Бъдещето ти е завидно, ако се топиш, ако си кротък, ако си нажален, ако гладуваш и жадуваш за правдата. – Мъчно се постига това. – Все пак може да се постигне. „Ако не бях дошъл.“ Понеже истината е дошла, човек или ще живее, или ще умре – едно от двете. Като се разтопи, солта не изчезва, но става по-чиста. Колкото пъти и да я разтваряте във вода, тя не се уморява. Обаче, турите ли дървото само веднъж на огъня, то изчезва и се превръща на пепел. Ако приличате на солта, след разтварянето ви отново ще кристализирате, т.е. ще възкръснете; ако приличате на дърво, ще изгорите, ще се превърнете на пепел и ще ви хвърлят на купището. Казано е Писанието, че ако солта обезсолее, ще се хвърли навън. И тъй, блаженствата, върху които Христос говори на учениците си, имат отношение към солта. Ако дойде някой приятел при вас, питайте го, желае ли да се разтваря и топи като солта; желае ли да бъде кротък и нажален, да гладува и жадува за правдата. Ако отговори положително на всички въпроси, той е добър човек; ако отговори положително само на един въпрос, а на другите не дава отговор, пазете се от него. Това е говорил Христос на тогавашните хора. Така трябва да се говори и на сегашните учени, проповедници, общественици и др. Така трябва да се разбира Христовото учение, за да не кажете един ден: Вода газихме, жадни бяхме. Приятна и лесна работа е човек да се разтопява. Като се къпе, той може да провери, разтваря ли се, или не. Децата обичат да се къпят, но и възрастните обичат това. От тях се изисква внимание, да се изпитват, могат ли да се разтварят и топят. Това ще ги доведе до себепознаване. – Как ще позная дали се топя? – Ако някой ти открадне голяма сума, и ти не се смутиш, способен си да се разтопяваш. Смутиш ли се, ти не можеш да се топиш. Ако влизаш в положението на онзи, който страда, ти си способен да се разтопяваш. Приятно е да срещнеш такъв човек. Той е добър и влияе благотворно върху окръжаващите. Заслужава да слезеш на дъното на ада за един добър човек. За него небето се отваря и ти става весело и светло на душата. Приятно е да слушаш музиканти, които не само свирят, но чувстват и живеят във това, което изпълняват. "Пита ли някой, какво бъдеще го очаква, ще му отговоря: Бъдещето ти е завидно, ако се топиш, ако си кротък, ако си нажален, ако гладуваш и жадуваш за правдата. – Мъчно се постига това. – Все пак може да се постигне." Ако не бях дошъл

Целият Свят е едно доказателство. Онова, което е само за теб, е в твоето сърце. Когато твоята Душа, подреди болката и тъгата до радостта и веселието, и ти усетиш хармонията на движението - от тъмното към светлото, тогава това доказателство ще ти се изяви. Ние сме го нарекли Любов, а после, сме го изпразнили от съдържание... Може би, така е било определено, за да е възможно всеки от нас да усети силата на Божията промисъл... Вярата е отвъд хоризонта. И много по-близо, отколкото очакваш. Когато притихнеш в себе си, хоризонтът ще се слее с теб. Ще успееш!!!

Габровски балкан

Подарявам си от твое име тази нежност, с мисълта, че когато красотата достига до сърцето, тя огрява и най-тъмното ъгълче на Душата!

"Съвременният свят се нуждае от добри, силни и справедливи хора, които да кажат: Слаб е този човек, но да не го натискаме; ако е паднал, да му дадем възможност да стане, да се изчисти и да върви напред. Какво прави майката с детето си? – Дълго време тя го къпе, докато го изчисти и вложи в съзнанието му идеята за чистота. Като плаче, тя се вслушва в гласа му, радва се, че то пее. В плача му тя схваща музикални тонове. Тя е доволна, че то взима вече основния тон. След това в нея се явява желание, да стъли детето й на краката си и да започне да се движи. Най-после в нея се заражда желание детето й да учи. Такива трябва да бъдат отношенията на всички хора едни към други. Ще каже някой, че въздиша, че има страдания. – Това е в реда на нещата. Без страдания и без радости не може. – Искам да се радвам, да бъда силен, да забогатея. – Това са задачи, които сами ще решавате. Така вие се учите и придобивате знания. Тъй щото, дойдете ли до натискане, до поваляне някого на земята, ще знаете, че това не е позволено. Камъкът да натиска камък, това е естествено, но човек да натиска човека, това не е позволено. Добрият човек освобождава потиснатия. Докато хората продължават да се натискат едни-други, животът няма смисъл. Като се обезсърчават, мнозина казват, че няма защо да живеят, всичко е безсмислено за тях. Вземете пример от очите, ушите, устата, ръцете и краката. За кого живеят очите? – За светлината? Ушите? – За звука. Устата? – За яденето. Ръцете? – За работата. Краката? – За ходене. Човек е дошъл на земята, за да се познае. Всеки трябва да знае, защо е роден и какво може да направи. Всеки трябва да се запознае с душата си, т. е. с доброто; после трябва да се запознае със сърцето си – с живота и най-после, със своя ум – с мисълта си. Щом се запознае с душата, със сърцето и с ума си, той придобива истинската красота. Без красота няма щастие и доволство. Грозотата е родила недоволството и неблагодарността; красотата е родила доволството и благодарността. Благодарните хора са станали разумни, красиви, добри, силни, а неблагодарните – невежи, грозни, лоши и слаби. – Слаб човек съм. Какво трябва да правя, да се освободя от безсилието? – Да благодариш за всичко, което ти е дадено. Както учениците се срещат с учителите си, така и ти ще се срещаш с Господа, Той – на своята катедра, а ти – на своето столче, и оттам ще се разговаряте: Той ще те учи, а ти ще възприемаш и прилагаш." Любов и обич, Съборни Беседи, 24.02.1942 г.

"Носи всеки ден в ума, в сърцето и във волята си мисълта, че Бог е Любов, за да постигнеш всичко, което душата ти желае. Понеже сме направени по образ и подобие на Бога, ще станем като Него. Бог е мислил хиляди и милиони години наред, докато създаде света, докато направи човека и му даде всички блага и условия за добър живот. Един ден, когато човек се пробуди, ще разбере, какво е правил Бог и колко време е мислил, за да се прояви. След всичко това ще кажете, че Бог не мисли за вас. Всичко следи Той, нищо не може да избегне от Неговото око. Той следи и най-малките движения на човешката мисъл. Той следи и най-слабите чувствувания и движения и знае, как мисли, чувствува и постъпва всеки човек. Той следи и най-малките му движения и постъпки. Всеки момент Бог внася възвишени и светли импулси в човека, подтиква го да направи това или онова. Но често хората се колебаят, отпущат се, отлагат, не искат да дадат ход на доброто, което им се нашепва. Колко учени хора, колко търговци са изпуснали моментите да помогнат на някой нуждаещ. Ученият погледне към невежия, който иска помощ от него, но той го отминава, като казва: Нямам свободно време. Пет минути иска човекът. Отдели му пет минути от времето си и продължи научните си изследвания. Търговецът седи в дюкяна си, някой беден го безпокои, иска помощ от него. – Нямам пари за раздаване, иди да работиш. Какво ти коства да му дадеш един лев? Ако по-жертвуваш нещо за ближния си, и за тебе ще пожертвуват. Ако не си готов за жертва, вместо него, тебе ще поставят на работа. Природата ще ти прати болест, ще те тури на легло и ще те застави да се обръщаш на една и на друга страна в леглото си, да се въртиш с часове. След това ще се оплакваш, че си дал за лекари и за лекарства хиляди левове. Защо да не кажеш „Бог е Любов“ и да дадеш на бедния няколко лева? Любовта е в сърцето. Вложи любовта в ближния си, и той сам ще започне да работи, Любовта ще го подтикне към дейност. *** Красива е любовта, но скромно облечена. Изкуство е да я познаете в дрехата на смирението. Ако я познаете, тя ще ви даде един от плодовете на живота, от който ще оживеете и възкръснете. Безлюбието носи плодове на смъртта, а любовта – плодове на живота и на безсмъртието. Любовта дава на всеки човек първия плод, първия поглед, първата усмивка, първото движение. Идването на любовта подразбира оживяването и възкресението. Христос казва: „Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вашите души". Който приема любовта, приема и нейното благословение. Виждайте благословението на любовта във всичко, което днес става в света – добро или лошо. Божието благословение е навсякъде – и в доброто, и в злото. От вас зависи, да го приемете, или да го отхвърлите." Любов и обич, Съборни Беседи, 29.08.1942

"Казват, че природата трябва да се победи. Какво се разбира под „победа над природата“? Да победиш своята низша природа е едно нещо. Да победиш външната природа, това е друго нещо. Всъщност, може ли човек да победи своята низша природа? Така само се говори. Казваш, че можеш да бъдеш учен. И това е само твърдение. Учен си, но в какво отношение? Казва се „учен“, „неучен“. Какво означава буквата “н“? Къде е силата в отрицателната частица „не“? Казваш: Не обичам да правя зло. Силата е в частицата „не“. В друг случай, по стечение на обстоятелствата, казваш: Ще направя зло. Какво означава частицата „ще“? Каква част на речта е тя? Добре е понякога, човек да изгуби смисъла на всички думи и да не се безпокои за нищо. Частицата „ще“може да вземе мястото на отрицателната частица. Казваш: Ще ти взема парите. Какъв знак ще турите на това изречение? Преведете го в геометрическа форма. Буквата „щ“представя съчетание на три успоредни линии и на един прав ъгъл, обърнат с върха нагоре. Трите успоредни линии представят три реки или три канала. Още много неща може да представя буквата „щ“. В случая, ъгълът показва, че ще боравите във физическия свят, в гъста материя, на която трябва да знаете законите. Един химик отправя едно вещество нагоре в пространството. Това вещество няма съзнание. Вие правите усилия да го насочите нагоре. „Ще“означава сили, с които, в случая, вие разполагате. Буквата „щ“означава вътрешна активност. Кажете една миролюбива дума, която започва с буквата „щ“. Тази буква съдържа в себе си скрити звуци и показва, че пътят е затворен. За да се отвори твоят път, ти трябва да бъдеш много умен. Ако вратата ти е затворена, тя може да се отвори само при един случай. – Кога? – Когато кажеш истината. Следователно, като дойдеш до буквата „щ“, ще мислиш. Онези учени, които се занимавали с писмеността, те са разбирали звуковете в природата. Ако разглеждате първите звукове, можете да създадете от тях едно математическо упражнение, а после да го преведете в геометрическа формула. Това значи, да го пренесеш в свят, проявен в гъстата материя. И материята има отношение към числата и формите. Първоначално, материята се проявила като единица, която после се раздвоила. Значи, материята, която изпълвала пространството, се диференцирала и видоизменила, като се образували две противоположни полушария. Така се образувало числото 2 – борба между две единици. За да се прекрати тази борба, явило се числото три, което показва, че силите в природата са взели известно направление. Значи, разумното в природата е взело надмощие и светът започнал да се създава. *** Двама приятели разговарят. Единият се оплаква, че някъде го наругали, грубо се отнесли с него. Понеже бил силно засегнат, той предава на приятеля си случая така живо, като че сам ругае. Другият казал: Като са те ругали и мене ли трябва да ругаеш? Не можеш ли по-спокойно да разказваш? Казвам: Иди при приятеля си, кажи му, че господарят ти е недоволен от тебе и те наругал малко. Ти искаш да предоставиш господаря си толкова живо, като че ли се намираш пред него. Никога не повтаряй едно и също нещо два пъти. Паднал си от едно дърво, не си спомняй повече за този случай. А ти, къде кого срещнеш, все за това приказваш. Ако искаш да ти е мирна главата, забрави, че някога си падал. Загубил си хиляда лева, трябва ли да разказваш на всички? Че някой те обидил, трябва ли да повтаряш обидната дума? – Ама той ме нарече мазник! – Не повтаряй думата. Пази се от повторенията на нещата. Какво лошо има в думата „мазник“? Който обича да намазва нещата, той е мазник. Вие търсите в думите онова, което те не съдържат и се настройвате срещу хората. Кажи си: Направих една грешка и ме намазаха. Повече не искам да греша. Не искам втори път да ме намажат. Турям точка на това. Щом не греша, няма да ме намазват." Отношения между мисли и чувства, МОК, 13.01.1933 г., София

Правилно отношение към числата, ООК Единство и общност, ООК Гордост и тщеславие, МОК Орането и сеенето, освен в прекия смисъл - сам да създаваш благата храна за своето тяло, го приемам и в алегорията да " "прекопавам" себе си и да подготвям почвата за растежа на нови "цветя" ", както казва БожидарЗим. Горните цитати са в посока на размислите ми, че общуването с природата може да ни помогне при цялото това напрежение, което създават тесните градски пространства, изпълнени с бетон, стъкло, желязо и с хиляди мисли за лъжа, измама, ограбване и други подобни. За да се стигне до тук - има някаква закономерност, но неразположението, нервността и неудовлетвореността, възникващата агресия, са в разрез със законите на Природата. Тогава лесно може да се поддадеш на чужди влияния, будността ти бяга и вероятността да направиш погрешки нараства. Събрани на куп, взаимно усилващи се, тежките вибрации просто "изтърбушват" аурата на човека. Така взаимно си вредим - вместо да разплитаме възли, ги затягаме още повече. Нарушава се синхронността, а това води до объркване и загуба на енергия... Вярвам, че много от вас са го изпитали на собствен гръб. Когато се тонираме след една разходка сред зеленото на гората или поляните; когато се изпълним със звуците на вятъра, птиците, водата; когато уханието на зелената трева, на цветята и пръстта се слеят с останалите усещания... цялата ни същност се преобразява. Тогава много лесно можем да се обърнем към себе си, да видим красивите и смислени страни в нашия живот, да преценим грешките си и да вземем правилно решение. Тогава Душата ни се изпълва с пълнота и Благодарността към Бога избликва като изворна вода - естествено и омиротворяващо... И тогава приложението на Законите ще дойде от самосебе си. Когато сме изпълнение с Любов и омиротворение, когато сме будни и разумни, тогава "Да бъде Твоята Воля, както на Небето, така и на Земята" е наше естествено състояние. "Следователно, който иска да се самовъзпитава, нека влезе в контакт с живата, разумна Природа. Този контакт може да се създаде, когато човек постави в ума си мисълта, че Природата е жива, разумна и интелигентна." Две категории хора, ООК

КОНТРАСТИ

Събота е ден на Сатурн. Сатурн управлява нашата карма - голяма част от бедите ни идват чрез него, чрез неговия скептицизъм и критикуване, чрез неговия песимизъм. Но Сатурн ни учи да разсъждаваме правилно, той е разумен, той е философ, той се стреми да проумее далечните неща. Ето какво още казва Учителя Силна вяра, силна надежда и всесилна любов, МОК Когато човек придобие хармония в себе си, когато проумява Божествените закони, той може да изправи своята карма. Изправянето идва с правенето на ДОБРО - безкористно, без замисляне. Но с разсъждение - да го направиш по начина, който е определен от Божествения порядък. За да постигнеш това, трябва да си буден, да си съсредоточен в себе си и да си в пълна хармония с чувствата и мислите си. Вяра и съмнение, ООК Сатурн е внесъл страха у човека към природата - да се подчинява на нейните закони. Който разбира природата, той ще разбере и нуждата да се слее с нея и да възприеме нейната същност. Физическото тяло на човека е част от природата, част от Земята. С него той работи. Но то е отражение на вътрешния му свят. Когато във вътрешния си свят се стремиш към по-голяма организираност, то и външния свят ще се организира. Тогава енергията ще се изразходва правилно и на място. Правенето на Добро е пътя на самовъзпитанието. Това води до хармонизация и до подреждане, до синхронност в света на събитийността. Работи вътре в себе си. Пресъздай законите. И изяви Доброто в деня и часа, които са определени. Без знание и разумност, това не би се случило.

"Кога се карат хората? Коя е причината за недоразуменията и несъгласията в човешкия живот? Ако проследите всички причини за спорове и недоразумения, ще видите, че те имат материален характер и произход. Никога духовна причина не може да предизвика недоразумения. Думите, от които хората се обиждат, съдържат в себе си такива елементи, които предизвикват противоречия и недоразумения. Те събуждат гнева, честолюбието, гордостта, тщеславието на хората, вследствие на което развалят отношенията им. Има думи, които обиждат, но има и такива, които радват човека. За пример, ако кажете на някого, че е лицемер, подлизурко, той ще се обиди. Кажете ли му, че е добър, способен, гениален човек, ще се зарадва. И в единия, и в другия случай, вие сте засегнали нещо материално в човека. Като знаете силата на думите, добре е при самовъзпитанието да си служите само с такива думи, които повдигат и облагородяват, както вас, така и ближните ви. Защо да не си служите с такива думи? Има случаи, когато човек трябва да си послужи с някоя взривна дума, но не всякога. Само изключителни случаи диктуват на човека да извади някоя бомбастична дума от шишето и да я хвърли на точно определено място. Обаче, във всички останали случаи човек трябва да държи отровните и избухливи думи в шишета, херметически затворени. Ако сте във военна зона, между неприятели, които постоянно ви обстрелват, ще си послужите с някоя бомба, да се защитите, но в мирно време бомбите са безпредметни." Трите отношения / Първите отношения, Младежки Окултен Клас, 05.06.1931 г. София "Първата задача на човека е да оформи нещата, да даде форма на своите мисли и чувства. След това трябва да вложи в тях съдържание. И най-после - да ги осмисли. И това не е достатъчно. След като мислите имат форма и съдържание, от голямо значение е начинът, по който се изнасят и произнасят. Представете си, че сте написали думата “сила". Сама по себе си, тя има форма, съдържание и смисъл. Важно е, как ще я произнесете. Може така да я произнесете, че да не произведе никакъв ефект, а можете и така да я изговорите, че да разтърси небето и да произведе гръмотевици, светкавици и дъжд. И след това може така да изговорите думите “сила жива", че дъждът и гръмотевиците да престанат, небето да се проясни, и слънцето да изгрее. Значи, всяка дума има основен тон. Попаднете ли в нейния тон, тя произвежда известен резултат. Същевременно, думите в речта трябва да се нареждат по известен закон, че една дума да предизвиква друга. Това наричаме закон на асоциацията. Ако човек забрави някаква дума, по асоциация, той може да я възстанови в паметта си. Този закон съществува и в музиката. Ако попадне в този закон, човек може да произвежда тоновете един след друг. Прекъсне ли връзката между тоновете или между думите, човек се намира под влиянието на обратния закон - закон на дисоциация или разединяване. Стремете се към основния тон на нещата. Попаднете ли в основния тон, всичко върви добре. Каквато наука и да изучавате, намерете първо основния й тон." Красивите линии / Линиите на красотата в природата, Младежки Окултен Клас, 26.06.1931 г., София

"Господи, Ти всичко можеш. Твоят Дух, Който си изпратил да ме ръководи, чрез Тебе всичко може. И аз, чрез Твоя Дух всичко мога" ( формула )