Лъчезарна

"Някой път ти си недоволен. Най-напред, вие не сте пратени на земята за да бъдете доволни. Ти ще бъдеш доволен само при едно условие: Ти можеш да бъдеш доволен, когато те обичат. Ти можеш да бъдеш доволен и само, когато обичаш. Щом не те обичат и щом не обичаш, не можеш да бъдеш доволен. И щастието на човека зависи от любовта, която ти показваш към него и от любовта, която те показват към тебе. Светът е създаден по единствената причина, че в онова, което Бог е създал, Той е излял своята любов! Затова слънцето грее и всичко расте на земята, понеже Бог е излял своята любов! В Божествената Любов е реалността. И ние живеем, понеже Бог е излял своята Любов в нас. Но сега зависи от нас. Нашите страдания произтичат от това, че нашата любов не е като Божията Любов. И ние трябва да започнем да обичаме ближния си като себе си. Три неща са необходими: ще обичаш Бога с всичкия си ум, душа, сърце и сила. Ще обичаш ближния си като себе си. После ще се научиш да обичаш и себе си. Докато не се научиш да обичаш както трябва Бога, ближния си и себе си, ти не можеш да разбереш света в който живееш. Като обичаш Бога, като се научиш да обичаш Бога, ближния си и себе си, както трябва, тогава става верен законът: „Всичко каквото попросите, ще ви бъде“.Казано е: „Търсете първом Царството Божие и Неговата правда, и всичко друго ще ви се приложи“. Но тези неща са постижими само при любовта. Ако ти имаш в себе си тази Божествена Любов, ако имаш любов към Бога, към себе си и към ближния си, тогава нещата са постижими. Че ние не обичаме себе си! Ако ти обичаш тялото и му даваш за ядене и пиене, каква е обичта ти спрямо сърцето ти? Тялото е нашият ближен. За него доста вършим. Почти всичко вършим за него. Гледаме да му е удо но, да си има юрган, ризи, сладкиши, баници, какво ли не. Като дойдем до сърцето, ума и душата си, работите ни не са уредени. Ние не сме се научили да обичаме ума си, сърцето си и душата си. И добрината, която правим за другите, правим за техните тела. Тялото му страда и ти му помагаш. Ти още не обичаш душата на ближния както трябва. И своята душа не обичаш както трябва. Ти като обичаш душата си, ще гледаш да не създаваш на себе си излишни страдания. Всеки, който създава на себе си излишни страдания, той не обича душата си, а я измъчва. И след като направиш една погрешка, несъзнаваш погрешката си и търсиш причините отвън. Казваш: Този или онзи е станал причина. Но главната причина сме ние. В рая Ева стана причина. Най-първо дяволът стана причина, а след това втората причина е Ева. А Адам е третата причина. Три причини, три погрешки има: дяволът е първата причина, Ева е втората, а пък Адам третата. За доброто е пак същия закон. Причината за доброто е Бог, причината за доброто е Ева, причината за доброто е Адам. Трима души. Та казвам: Ако в твоята любов Бог не взема участие, твоят ближен не участва и ти сам не участваш, то с тази любов нищо не може да постигнеш. В любовта ти, като участва Бог, ближния ти и ти, тази Любов е магическата тояжка. Всичко е възможно тогаз. Тогава имате всичко на разположение. И ако Бог участва в твоята любов, ти ще разбираш нещата правилно. В твоята любов трябва да участва и ближния. Под ближния разбирам онзи, който те обича. И ти трябва да участваш в своята любов. Под тебе, тук разбирам разумното, божественото в тебе. Във всяка една работа в която участват Бог, ближния и ние, с тази любов всичко е възможно. Това е донякъде изгубената дума." Път към изгубената дума, Утринни Слова, 26.11.1939 г., София

Благодаря!

"... сегашните хора имат смътно понятие за това, като мислят, че в някои отношения човек седи по-горе от вола. Но има много волове, които са по-умни от хората. Писанието казва: „Волът познава господаря си, а Израил не познава Бога си“. Питам, онзи вол, който познава господаря си, и онзи човек, който не познава Бога си, кой от двамата е по-умен? – Волът е по-умен. И следователно нашата интелигентност седи само в това, да познаваме Любовта като основа на живота, която съзижда вярата, а вярата дава основа на интелигентността, а интелигентността туря основа на сегашния живот, а чрез този живот познаваме Бога по един обективен начин. Някои казват: „Покажи ми Бога“. Не, не, Бог не е нещо материално, не е външно. Той е нещо вътрешно. Тогава ние можем да го познаем и да го опитаме само чрез закона на Любовта. ... Някои казват: „Светът не ме обича“. Стани интелигентен, умен, и ще те обичат. Сега в какво седи Любовта? Някои казват: „Мене ме обичат“. Но ако вие на земята имате само един човек да ви обича, то е достатъчно. Да ви обича един човек, това значи съзнателно да ви опитва. И аз ще ви покажа признаците на тази Любов. В присъствието на този, който ви обича по Божествен начин, каквато скръб и разочарование да имате, веднага ще ви олекне, и ще замязате на една птичка в пролетта, веднага ще изчезне всяка тъмнина от вас. И затуй благото ни в Бога е голямо, защото Той ни обича. Може греховете ни да са тежки, колкото земята. Но щом като идем при Бога, всичките ни грехове ще се стопят в неговата Любов и ние ще кажем: „Слава Богу, освободих се от греховете си, олекна ми“. Достатъчно е един път да видиш Бога, ама да Го видиш! Някой казва: „Мъчно може да се види“. Веднъж като Го видиш, всички грехове ще се заличат, но да Го видите. А за да Го видиш, трябва да Го любиш. И за да те види някой, трябва да го любиш. Някой казва: „Аз много те обичам“, а като направя някоя погрешка, той не ме обича. Любовта не вижда никакви погрешки, колкото и да ги направиш. * Сега, в небето, в небесните жилища, атмосферата, в която живеят, е Любовта, защото тя съставлява въздуха на Божествения свят. Вие като влезете в този Божествен свят, ще дишате само Любов, отвсякъде ще я възприемате и следователно тя ще бъде необходимост за живота ви. Тя е атмосферата там. Следователно всички хора еднакво можем да се ползваме от въздуха, и богатият има право, и бедният, там няма разлика. Някой казва: „Той е богат, Господ към него е по-добър, благословил го е“. И тебе е благословил Господ. ... благото е дадено на всички хора еднакво. И ако вземем проста храна, и тя е изобилна за всички, и водата е дадена за всички. И тъй, ние седим и казваме: „Какви ще бъдат икономическите условия на света?“ Но икономическите условия зависят от Любовта, която хората имат. Колкото Любовта се намалява в света, толкова и икономическите условия стават по-тежки, хората стават егоисти и тогава всички почват да трупат къщи и богатства. И най-после, като види Господ, че тия доброволци не мислят да се изправят, казва: „Съборете им къщите, тия деца да не си играят, на работа всички! Аз ви пратих на училище да се учите на велики добродетели, да живеете разумно“. А че можете да правите къщи, можете, но поне едно време хората, като имаха къщи, можеха да поканят някой човек, а сега можете да имате къща на 2–3 етажа, но като дойде някой гост, ще кажете: „Господине, хотел има, с тази къща ние се прехранваме“. И сега нашите къщи са не да живеем в тях, а да се прехранваме от тях. Вместо да живееш разумно, ти ще се оплетеш във всички грехове. * В света сега се иска Любов, Любов, и всеки един от вас може да бъде проводник на Божествената Любов. Може да бъде, и сегашните християни не вярват, че те могат да бъдат проводници на тая Любов. Ако седим с тоя ум, и след 100 години няма да дойде Любовта. Трябва Бог да живее вътре в нас, а не да живее в телата ни. Той трябва да живее в нашите души, в разумния ни живот. * ...всичко, което живее в света, е едно проявление на Бога. * Христос казва: „В дома на Отца вашего много жилища има“ – в този дом, в който атмосферата е Любов. Следователно да внесем в нашите домове тази атмосфера, да дишаме Любов. И понякога, като я опиташ, мислиш, че Бог се е изменил. Не, Той не може да се опетни никога, не може да стане измяна в Него. Евангелистите казват: „Повярвай в Исуса Христа и ще се спасиш“. Аз казвам тъй: Влезте в този Божествен дом и като дишаш тази Любов, ще бъдеш спасен и ти, и домът ти, та няма нужда от второ спасение. ...Трябва да се проповядва учението: Да живеем в Любовта, всяко друго учение при сегашните условия е неестествено. „Повярвай в Исуса Христа“, това се разбира в този смисъл: Повярвай ти, бъди умен, интелигентен, изучавай законите на живата природа, живей съобразно с тия закони, с онова, което Бог е положил, повярвай и ще бъдеш спасен, ти и домът ти – това е всичко. А те мислят, че като повярват в Исуса Христа, че Той е дошъл и пострадал на земята, с това се свършва всичко. Той казва: „Думите, които ви аз говоря, са дух и живот“, туй слово като приложите в живота си, то ще ви спаси. * Мъчно може да се служи в света без Любов, невъзможно е. Но влезе ли тази Любов, всичко е възможно, и само тогава ще имаме една велика култура, дълбоки познания за природата, и ще се внесат нови методи за възпитание. * „В дома на Отца вашего много жилища има.“ И тия жилища ви чакат. И там атмосферата на тия жилища е пълна само с Любов. Нея ще дишате. Не само Любовта е като атмосфера, но има и живи извори, които постоянно извират. В тях животът ще бъде вечен. Влезете ли там, Любовта е като жива вода, която ще разхлажда вашата жажда, и както казва Христос, „Там ще имате и жив хляб“. " В дома на Отца

Роденото от плътта

Юрий Клапоух

Царството божие

"Колко голямо трябва да бъде тялото на човека? Колко богат трябва да бъде човек? Колко учен трябва да бъде човек? Ние виждаме, обаче, че всички хора, и учени, и прости, и богати, и бедни, всички умират еднакво. В края на краищата никой нищо не занася със себе си. Богатството, учеността, това са временни пособия, с които хората си служат. Свободата, която хората търсят отвън, не е истинска свобода. Свободата е отвътре. Всички хора трябва да търсят онази свобода, която е поставена у тях вътре, която им е дадена като заложба. Не е въпрос за онази свобода, която те могат да си извоюват. Защо? – Защото ние виждаме, че досега хората все свободата си извоюват, но все още не са освободени. * Как ще примирите сегашното положение, при което хората се намират? Те все за свобода воюват, а въпреки това никаква свобода нямат. И между религиозните, и между вярващите няма никаква свобода. Според мене свободата трябва да бъде достъпна за всички. В тялото цялото може да бъде свободно, но не и отделните части. Какво ще стане с това тяло, ако краката, ръцете, очите са свободни? Свободата на отделните части се заключава в това да няма никакво пресилване във функциите, които те изпълняват. * Христос казва: „Идете и научете хората така, както аз съм ви научил“. Не е въпрос да седите в бездействие, но научете хората на онова вътрешно разбиране, което да даде път на Божественото. Ако сегашното разбиране на хората не е право, тогава и вътрешното им разбиране не е право. Следователно, вътрешното разбиране на хората трябва да се измени коренно, за да се измени и външното им разбиране. Външното разбиране зависи от вътрешното. Най-първо човек трябва да научи себе си. Затова аз изнасям следния закон: Човек не може да бъде свободен, докато не се научи да дава. Свободата първо зависи от даването, а после от взимането. Взимането е процес на даване. Взимането е вторият, крайният процес. Сега всички хора в света са се спрели върху взимането – всички искат да взимат. Всички казват: Добре е да имаме, добре е да е оставил баща ни нещо. Да, но това е крайният процес. Ти не можеш да взимаш, докато не си давал. И Божественото начало се заключава в това, че от онова, което Бог ни е дал, от онова, което е вложено у нас, то иска да вземе. Когато ние искаме да вземем нещо от някого, това е Божествен процес. Бог иска, щото всеки човек, който е дал някъде нещо, да може да вземе. А онзи, който нищо не е дал, не може да вземе. Който нищо не е дал, той нищо не може да вземе. Казвате: Как трябва да разберем това нещо? – Този въпрос е един от най-лесно разбираемите въпроси. Вие имате известни разбирания за Христа, как е дошъл на земята, как е пострадал, но това знание нищо няма да ви помогне. Единственото нещо, което в даден случай може да ви помогне, това е любовта, която ние проявяваме. Следователно, първият процес на живота седи в даването. Бог ни е дал живот, а ние трябва да даваме от себе си. Бъдещето учение седи в това, че всички живи същества трябва да имат желание да дават. Не е въпрос да се изнасилват хората, но всяко живо същество трябва да има желание доброволно да дава, според възможностите, които то съдържа в себе си. Когато нещата не се налагат на човека, те (не) са Божествени. Там, дето има човешки ред на нещата, това е временен процес. При временните процеси, участвуват човешки закони. Сега аз говоря за онзи велик закон на даването, дето и нисшите, и висшите Божествени процеси стават еднакво. Нисшето там познава, че животът иде от висшето. * Сега всички хора търсят свободата, но къде ще я намерят? Ако вие не придобиете вътрешния живот, ако не влезете във връзка с Онзи, Който ви е изпратил на земята, и ако не чувате Неговия глас, ако не Го разбирате, вие не можете да придобиете свободата. В това седи смисълът на живота. Не е въпрос какво хората могат да ви учат отвън, но важно е да намерите онази вътрешна връзка с Бога. С това човек не трябва да мисли, че не се нуждае от другите хора. И тъй, като ви говоря за вътрешната свобода, разбирам единението за изпълнението Волята Божия при тези условия, при които сега се намирате.Запример, някой казва: Защо съм дошъл при тези бедни условия? Казвам – който иска да разбере живота, той трябва да го приеме такъв, какъвто му е даден. При този живот, който ви е даден, при онова, което е вложено у вас, седи разрешението на вашия живот. * Всичко седи в онази мисъл, която имате в живота си. Казвате, че животът е непоправим, че не можете да се справите с живота си. Не, това е криво заключение. Това е заблуждение. Бог, Който обгръща нещата, е дал възможност на всяко живо същество да се справи по някакъв начин с мъчнотиите си. * Ако не приложите този закон на даването, вие не можете да се освободите от страданията си. Такъв е Божественият закон. Вие ни най-малко не мислите за Бога, а трябва да изпълните Неговата Воля. Не изпълните ли Волята Божия, вие ще имате опитността на света, ще се родят толкова нещастия в живота ви, че мъчно ще се освободите от тях. Най-после ще дойдете до положение да се оплаквате от живота си и ще казвате, че всичко ви е дотегнало. Казвате: Какво трябва да правим? – Ще се върнете по обратния процес. Хиляди дела има заведени против вас. Какво трябва да се прави? – Ще започнеш да се разплащаш. Този си обрал, онзи си обрал – ще им върнеш това, което си взел. На този ще платиш, на онзи ще платиш, докато най-после се освободиш да се разплатиш. Този си обрал, онзи си обрал – ще им върнеш това, което си им взел. На този ще платиш, на онзи ще платиш, докато най-после се освободиш от всички престъпления, които те ограничават. Мнозина казват, че това учение не може да се приложи. Единственото учение, върху което почива животът, това е учението на Любовта. * Ти не можеш да простиш на човека, докато не го обичаш. Ти не можеш да простиш и докато не те обичат. Следователно, и двата закона ще прилагате: ще обичате и ще ви обичат. Не мислете, че можете да простите на някого без да го обичате. Без обич няма прошка. Докато единият, и другият не приложат Божия закон, не изпълнят Волята Божия, никаква прошка не съществува. Та при всички условия на живота си дръжте дълбоко в себе си това учение, защото дали сте учени или ще бъдете учени, това зависи от учението, доколко сте го приложили. И силата ви зависи пак от него. Мнозина мислят, че трябва да бъдат силни. Не, в изпълнението на Волята Божия не влиза силата. Бог не се нуждае от силни хора. Единственият силен човек, това е Бог. Единственият силен в света е сам Бог. Бог не се нуждае от силни хора. Той знае какво може да произведе силата без любовта. Единственото нещо, което Бог изисква от своите деца, е послушание. Не робство, но послушание. Понеже има всичко в себе си, Бог знае какво ще допринесе послушанието на хората. Той знае какви резултати ще има послушанието. Той казва: Ако ме слушате, ще се освободите от всички ограничения. Ако вие мислите, че вън от Бога можете да бъдете свободни, да имате свобода, вие сте на крива посока." Идете в Галилея, Неделни Беседи, 05.07.1936 г.,София

"Смъртта сега разрушава само несъвършените форми. Всички онези хора, които не са достигнали до положението на съвършени същества, са подложени на ножа на смъртта. Като станат съвършени, те няма да умират. Тогава хората ще се размножават по съвсем друг начин, а не като сега. Размножаването е закон на несъвършенството. Какъв ще бъде този закон? – Ще има смяна и размножаване. Тогава ще има движение, приложение и постижение. В движението е животът; в приложението е мъдростта, а в постижението е истината. Следователно, който иска да познае Любовта, той трябва да има движение. Който иска да познае, т.е. да придобие знанието и мъдростта в живота, той трябва да има приложение. Той трябва да приложи нещата. А който иска да приложи истината в нейната целокупност, той трябва да има постижение. Аз не говоря за човешките постижения. Постижението има за идеал съвършенството, а съвършенството е цел на човешкия живот. Постиженията на всички хора в света не могат да се сравнят с постиженията на истината, със съвършенството. Всичко онова, което вие може да постигнете, то даже не е една хилядна част от съвършенството, което може да постигнете. Следователно, като казвам постиженията, имам пред вид да влезете в пътя на съвършенството. Този път е вън от смъртта." Кротките ще наследят земята. Движение, приложение и постижение.

"И тъй, горящата свещ, като се изгаси, ще се опознае, а изгасналата ще се опознае, като се запали." Ин и Ян. Покой и Действие. Осъзнаване на същността, чрез живота на дуалността. Приемане люлеенето на махалото. В черното поле на Ин, живее бялото семе на Ян. В бялото поле на Ян, живее черното семе на Ин. Те са Едно.

1. Защото в живота трябва да изучаваме хората такива, каквито Бог ги е създал. Някои хора са енергични, волеви, силни. У някои хора чувствата са много силни. Не трябва да реагираме на чувствата им. А пък в някои хора мислите са силни. Та всякога трябва да искаме хората да сепроявяват такива, каквито Бог ги е създал. Ако не спазваме този закон, навсякъде ще се раждат неприятности. Трябва да знаем, как да постъпваме с човешкия ум в дадения случай. Той е закон на светлината. Трябва да знаем как да постъпваме с човешкото сърце - то е закон на топлината, и трябва да знаем как да постъпваме с човешката воля - тя е закон на силата. От това зависи подмладяването. Ако ти знаеш да се изпълниш със светлина, умът ти ще се подмлади. Ако не можеш да подмладиш мисълта си, не можеш да се подмладиш. Ако ти не знаеш да подмладиш чувствата си, не можеш да се подмладиш. Чувствата ти могат да бъдат сухи. Ако много те хвалят, ще станеш сух. Хората трябва да бъдат внимателни, защото от многото хвалене ще изсъхнат. Ако много те корят, ще станеш влажен. Ако премного те корят, ще станеш премного влажен. Ако ти кажат,че си даровит, приеми го, че си даровит. Ще признаеш, че Бог те е направил даровит. Ще кажеш: "Бог ми е дал таланти, дарби; аз искам да употребявам дарбите си за добро." Ако ти кажат, че си добър, ще кажеш: "Благодаря на Бога! Ще употребя това за общо благо, за Бога." Ако ти кажат, че сисилен, ще кажеш: "Благодаря на Бога! Ще употребя силата си за добро, за Бога. Светлината, топлината и силата ти са дадени от Бога. И ако ги обновяваш, това не е закон за подмладяване. Тогава ти имаш един естествен ред на нещата. Някой път хората премного хвалят, гладят нещата. А пък някой път не оценяват. Всеки човек си има особен мащаб за оценка. То е най-мъчното нещо, да имаш работа с хората. Някой път аз гледам хората в банката, които изплащат чековете, или хората в пощата, които раздават писмата. Когато плащаш - като чиновник на гишето - има случаи да проявиш търпение. Иначе 10 души могат да те обидят в пощата. Трябва да знаеш как да се обхождаш с всеки човек, та всеки да остане доволен от тебе. Правилно възприемане и правилно даване 2. …най-способните ученици в училището, които много обещават, в Живота нищо не дават. Не че не могат да дадат, но те серазвалят от похвалите. Сега, мнозина казват: „Да ни похвалят.“ Не, похвалата е много опасна. Веднъж в годината трябва да похвалиш някого и то само на Великден, но всеки ден да го хвалиш е много опасно. На Земята е много опасно да се хвали човека. Опасно е и да корим, няма защо да кориш. Колкото е опасно едното, толкова опасно е и другото. И корене, и хвалене – и двете имат егоистична подкладка. Ние хвалим някой човек; защо? – За да го подкупим – мисълта ни не е, че той е благороден, но искаме да го подкупим. Някой пътказваме: „Ти си много лош“; с това ние искаме да му въздействаме. А той казва: „Не съм толкова лош.“ В Окултната школа и единият, и другият начин не се употребяват – не се позволява нито да ви хвалят, нито да ви корят. Сега, ние имаме способности, вложени в нас, и всеки ги има преизобилно. Тия способности трябва да се развиват. У едни има повече условия за това, а у други – по-малко. При сегашните условия всички не може да бъдете еднакви и еднакви резултати не можете да постигнете. Даже между десет души един или двама от тях са талантливи, могат много нещо да постигнат, само те са герои, а другите са второстепенни. Ако в тоя живот не можем много да постигнем, то в другия живот, но туй не трябва да ни обезсърчава. Когато дойде твоят ред, тогава ще бъдеш готов – тъй трябва да гледа ученикът. Той трябва да използва настоящето заради ония далечни цели на своето битие. Един ден нас ще ни повикат, ще ни кажат: „Изпълнете своята роля!“ Ако сме готови, ще я изпълним. Тогава ще дойде твоят ред. Четирите правила 2 3. Много пъти учениците започват, влизат в гимназията, някои изкарват първи клас и остават; други изкарват II, III, IV,пък най-силните остават напоследък. Като свършат гимназията, като излизат в живота, пък може да се случи най-способните в гимназията да останат назад в живота. Законът е верен. Някои ученици, които са били първи до трети клас, от четвърти нагоре почват да отслабват. И обратно, като че се събужда нова енергия, и от четвърти клас нагоре изкарват много добре. И аз отдавам това на една психическа причина: и тя е следната: тия деца, като ги хвалят чрезмерно, утях се развива тщеславието, на задната част на мозъка се привлича всичката кръв, а предната част на мозъка се храни по-малко. Тъй че, когато много ви хвалят хората, без да искат, те ще спрат развитието на вашия ум. Затуй учениците трябва да се въздържат, да се възпират от хвалене. Тщеславието е отзад, понеже умът е се отпред разбойник, е то и всичката храница, която иде я взема; и умът не може да се развива. И затова в Писанието се казва: „Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат“. Те стават спасени. Ако някой те пита: Защо да не бъдем тщеславни? – ще възразиш: „За да не престане умът ми да е ум“. Действително, онези хора, които са осмивани в света, са станали поети, велики хора; а които са обещавали много, останали са посредствени. По тази причина умът им не е имал достатъчно храна да изкара своята работа. Та за туй ще чакате да ви хвалят хората след като умрете, на гробищата, тогава ще слушате хората кой какво ще каже за вас – и добро, и зло.А живи, докато сте трябва да бъдете глухи за всичко. За пример, може да ви попитам: Ти ученик ли си на окултната школа? и после да кажа: От тебе няма да излезе нищо, то е трудна работа. И ти се умърлушиш. Не, спри се, никакво внимание няма да обръщаш. Сега ще приложите този метод и ще видите какви са резултатите. Имат ли практическо влияние, или не? Защото има смели хора, от страх са смели. Някои казват: „Да бъдеш много смел!“ Но някой път смелостта се дължи на страха. Вземете, вие котката, която я е страх или куче, което квичи. В момента на самосъхранение у нея се заражда най-първо страх, но после тя е готова да се хвърли отгоре ти. Туй не е безстрашие. Това е смелост от страх да запазиш живота си. Когато пък безстрашието, подразбира вътре при всяко положение да е безстрашен човек, или казано на окултен език: Да се колебаеш отвънка, без да се разколебаваш отвътре. Колебание отвънка без разколебаване отвътре. Тези правила ще ги приложите, ще ги имате пред вид, когато изучавате окултните уроци. Страх и безстрашие 4. Както аз служа на Бога, така и вие трябва да служите. Няма защо да губите времето си в залъгвания само, че това ще направите, или онова ще направите. Небето е сито от залъгвания и неизпълнени обещания на хората. Какво правят хората днес? Съберат се около някой учен и започват да го ласкаят, да го величаят, да изтръгнат нещо от него. Каквопредставляват тези ласки, това хвалене? Те не са нищо друго, освен юлари на главата и самари на гърба му. Не, хвърлете всякакви юлари, всякакви самари настрана! Човек трябва да бъде свободен! Че тези юлари били златни или сребърни, това нищо не значи – все юлари са. Свободният човек не търпи никакви юлари, никакви самари, никакви гвоздеи. Той иска краката и ръцете му да бъдат свободни от окови, умът му – свободен от юлар, сърцето му – свободно от самар,а душата и духът му – свободни от всякакви гвоздеи! Тази е новата философия на живота! Обич,разумност и истинолюбие 5. Искаш да помогнеш на някого. Кажи му една блага дума. Щом постъпваш така и разумният свят ще ти каже една блага дума. С това ти помагаш на другите, помагаш и на себе си. – Трябва ли да хваля човека?– Като похвалиш някого, ти хвалиш и себе си. Ще го похвалиш, когато е обезсърчен и отчаян. Ако го укоряваш и себе си укоряваш. Да си служиш съссладки, благи думи, това е службата на устата. Като кажеш една сладка дума,лицето ти трябва да бъде весело, засмяно; мислите и чувствата също трябва да бъдат в съгласие. Казваш: Знаем ги тези работи. Учили сме всичко. – Учили сте,но още не сте учени. Истински ученият е крайно смирен. Той знае, че най-малкото опущение може да го спъне. Той знае, че колкото по-малко греши, толкова по-голям е неговият авторитет. Устата 6. Казваш: Обезсърчих се, не зная, какво да правя. - Мисли за малкото добро и се научи да служиш на Бога, когато ти е най-неприятно. - Защо си се обезсърчил? - Че някой те наругал, казал ти обидни думи. Той те ругае, защото не мислиш за него, че е божество, голям талант. Започни да го хвалиш и да се възхищаваш от него, той ще престане да те ругае.Има смисъл да те наругае човек, но ако той служи на Бога. Като те ругае, той иска да насочи вниманието ти към Господа: да Го познаеш и да Му служиш.Следователно, докато имате високо съзнание за себе си и гледате на някого снизходително, последният ще почувствува това и ще ви наругае. Никога не се мери с човека. Не се поставяй пред него като големец. Силата на човека не е в неговата външна форма, но в дълбокото разбиране на живота, в неговата правамисъл, която при никакви условия не може да се изопачи. Силата на човека се крие в чистотата на неговите чувства. Чувствата могат да се менят, но винаги да запазват чистотата си. Чувствата могат да бъдат приятни и неприятни, радостни и скръбни, но в тях трябва да има чистота и устойчивост. Малкото добро. Живият порядък 7. Когато дойде на земята, Христос каза:„Както ме е Отец научил, така говоря.“ Като не разбираха Словото Му, започнаха да Го гонят, ругаят, но Той знаеше, защо е дошъл на земята. Той се пожертва за човечеството, но пак не Го оцениха. Христос разбираше човека и не очакваше от него повече от това, което можеше да даде. Ще кажете, че Христос е бил мистик.Какво значи, да бъде човек мистик? Това значи, да разбира живота с всички противоречия в него. Той знае, че всичко, каквото се случва в живота на човека,е все за негово добро. Ако се гневи, той благодари на Бога за това, че се разгневил. Ако сгреши нещо, изправя по грeшката си. Тъй щото, каквато погрешканаправите, не я бутайте, но потърсете начин да я изправите. Щом съзнаеш погрeшката си, кажи, че тя ще се превърне на добро, и започни да я изправяш. Не повтаряйте погрешките, които веднъж сте направили. Природата не търпи никакво еднообразие. И като хвалиш човека, и като го укоряваш, служи си всякога с нови думи и методи. Устойчиви величини 8. ...когато страдате, не питайте, защо страдате; не казвайте, че вашите страдания са големи, но благодарете, защото чрез страданията придобивате живота. Чрез радостите пък влизате в живота и започвате да растете. Когато се радваш, не отивай между хората, да се хвалиш с радостта си. Така постъпват някои майки с децата си. Майката вземе детето наръце и тръгва от къща на къща, да го показва на съседките си. По този начин детето губи красивото, което е вложено в него. Майката трябва да излиза с детето сред природата и да се моли на Бога, да му даде възможност да сеп ревърне на светлина, с която да радва хората. Ще се радваш на светлината на хората, а не на самите тях. Проводници на любовта 9. ...запитах Господ в себе си: Да хваля,или да укорявам хората? Той ми отговори: Ако има за какво да ги хвалиш, хвали ги; ако има за какво да ги укоряваш, укорявай ги, но бъди справедлив. Нито един косъм повече да не присложиш, или да отнемеш. Бъди абсолютно справедлив! Ако хвалиш несправедливо, ще се поквариш; ако укоряваш несправедливо, пак ще се поквариш. Който хвали, или който укорява хората, сам се покваря. - Какво да се прави тогава? - Първо, трябва да се научиш да обичаш хората. Ако хвалиш някого,без да го обичаш, или, ако го укоряваш, без да го обичаш, ти ще се поквариш.Ако не обичаш някого, по-добре мълчи; нищо не казвай за него. От разговора си с Бога, аз разбрах, че всяко нещо, което става без обич, е достояние на Господ.Щом стане въпрос за него, ти млъкни. Остави Бог да се занимава с него. Щом обичаш нещо, занимавай се с него, колкото искаш. Великото в света 10. Какво ще кажете за похвалата? Може ли тя да се счита за проява на любовта? – Не, да хвалиш човека, това не значи Да го обичаш. Има смисъл да похвалите никого, но ако е необходимо. За пример, вие можете да хвалите единхудожник за картината, която е нарисувал. Вие можете да хвалите скулптора за статуята, която е изваял. Ученият се хвали за придобивките му в науката, поетът- за поезията му, проповедникът - за силната и красива проповед. Няма ли човек нещо, за което заслужава да бъде хвален, трябва или да мълчите, или да го критикувате. Какво придобива човек от похвалата? Като хвалят някого, той се радва, изпитва някаква приятност. Приятността, която човек изпитва при похвалата, е подобна на онази, която жадният усеща, когато задоволи жаждата си.Прекалената похвала не е на място. Тя крие в себе си нещо користолюбиво. Следователно, всичко, с което човек прекалява, не допринася никаква полза. Някои обичат да говорят много - прекаляват в говоренето. Други говорят малко - прекаляват в мълчанието. И едните, и другите дотягат и недопринасят никаква полза нито на себе си, нито на окръжаващите. Какъв смисъл има да говориш на човека с часове, че го обичаш? После той ще ти отговори, чете обича. Какво се придобива от тези обяснения? - Нищо не се придобива. Така постъпват и децата. Като видят една ябълка, натегнала от плодове, едно след друго те се изреждат пред нея, откъсват си по една ябълка и заминават. Като откъснат и последната ябълка от дървото, те не се явяват вече. – Защо? – Няма какво да вземат от нея. Докато ябълката имаше плодове, те я обикаляха, казвахай, че я обичат. Значи, когато хората казват, че ви обичат, дървото ви е пълно с плодове. Престанат ли да ви говорят за любов, плодовете на вашето дърво са обрани. Не се сърдете на хората, когато говорят лоши неща за вас, нито пък се подавайте на техните похвали, но проверявайте нещата, да видите, доколко думите им са истинни. Трябва ли художникът да се сърди, ако някой му каже, че устата или веждите на портрета, който рисува, са по-големи, и не отговарят на действителността? Няма защо да се сърди. Той трябва да измери точно дължинатана веждите и устата на човека, когото рисува, и да види, отговаря ли на образа,който е сложен на платното. Като ученици, вие трябва да работите съзнателно върху себе си, да се усъвършенствувате. Дали рисувате, пеете или свирите, вие трябва да задоволите първо себе си, а после другите. Ако певецът очаква от публиката одобрение, той не е пял добре. Най-добрият слушател и ценител на изкуството,което даден човек проявява, е той самият. Щом той е доволен от своето пение,свирене или рисуване, и публиката ще бъде доволна. Най-добрият учител за човекае той сам. Вътрешният учител на човека всеки момент му нашепва, дали е постъпил добре, дали е разрешил задачата си правилно. Който има уши нека слуша 11. Стремете се към изучаване на ония закони,които разрешават противоречията. Представете си, че вървите по един път.Настига ви един човек, застава от лявата ви страна и започва да ви укорява, да говори обидни думи по ваш адрес. В същото време, от дясната ви страна застава човек, който ви говори добри думи. Колкото първият човек ви хули и обижда,толкова вторият ви хвали и говори за вас най-добри думи. Какво трябва да правите? Вие сте тръгнали на далечен път, очакват ви някъде да получите голямо наследство, от няколко милиона лева. Трябва да се явите на определен час. Ако закъснеете, ще объркате работата си. Вървите по пътя и си казвате: Ако се спра само за момент да се обяснявам с тоя, който ме хули, или да благодаря на тоя,който говори добре за мене, ще объркам работата, за която съм тръгнал. Как трябва да постъпиш? Ако си ученик, ще бъдеш глух за укорите и за похвалите.Ученикът знае, че който говори добре за хората, повдига себе си; който говори лошо, сам се понижава. Прилагайте тоя закон, без да се смущавате. Ако го прилагате, всичките ви мъчнотии и страдания ще изчезнат. Това е един от великите закони на живота. Ученикът се отличава по това, че прилага законите на разумната природа. Те са закони и на великия, целокупния живот. * ...когато вървите в правия път на живота, не се спирайте да отговаряте на ония, които ви хвалят, или корят. Бъдете глухи и за едните, и за другите. Каквото става вън от човека, същото става и вътре в него. Като се научи да се справя с външните мъчнотии, той ще може да се справя и с вътрешните. Ще кажете, че откак сте тръгнали в правия път, имате по-големи мъчнотии. Така казваше един християнин, че откак приел Христовото учение, имал по-големи изпитания и изкушения. Радвайте се, когато ви изпитват, но бъдете будни да издържите изпитите си. С лош човек не се разправяй. Той само чака да го бутнеш, да го предизвикаш. И с човек, който те хвали, не говори. И двамата имат някаква користолюбива цел, да вземат нещо от тебе. Това е все едно, да говориш лошо за хлебаря и да му искаш хляб, или да го хвалиш и да очакваш доброволно да получиш от него хляб. И в единия, и в другия случай хлебарят не може да даде хляб. – Защо? – Хлябът не е негов. При това, и двамата не са избрали добър метод. Първият мисли, че с укори и лоши думи ще успее да получи хляб. Вторият мисли, че с похвали и с добри думи ще успее. Нещата се придобиват само с любов.Тя изключва и укорите, и похвалите. * Не е герой оня, който не може да се владее. Самообладание е нужно на човека. Без самообладание нищо не се постига. Ти не си дошъл на земята да оправяш света. Като живееш, ще прилагаш разумната си воля и самообладание.Реката трябва да се движи в определени граници, между двата си бряга. Понякога реката излиза от своето корито, но това е неестествено. Тя излязла от пътя,който природата ў определила. С какво ще се похвали неканализираната река? Щекаже, че може да излиза вън от бреговете си. Това не е за похвала. – Каква ще бъде водата на река, която постоянно излиза от бреговете си? – Нечиста. Тя събира нечистотиите по пътя си и ги разнася, дето не трябва. Човек, който не може да се владее, поема нечистотии по пътя си и ги разнася навсякъде. Закон е: Ако искаш да запазиш състоянието си, трябва да прилагаш самообладание. Понякога е достатъчно да се мръднеш с една десетохилядна част отмилиметъра, за да изгубиш самообладанието си. Затова е казано: “Малкото камъчекатурва колата.” Разумният върви по пътя си и не дава ухо нито на оня, който го ругае, нито на оня, който го хвали. Той знае, че и двамата грешат. И ако речеда се спре и обяснява с тях, и той греши. Той губи най-много. Речеш ли да се обясняваш с оня, който те кори, ще знаеш, че ако му кажеш една лоша дума, тойще ти каже две. Какво ще спечелите от това? * Важно е днес да вървите стъпка по стъпка след мене, да увеличите капитала на сегашния си живот. Не следвате ли тоя път, аз ще си вървя сам, а вие ще останете на мястото си да се оплаквате, че ви укоряват, или да се радвате, че ви хвалят. Мене не ме интересуват нито укорите, нито похвалите,които се сипят върху вас. Не се интересувам от лошото и от доброто, което се говори за мене. Който говори добро или лошо за мене, това си остава за негова сметка. В края на краищата, и в двата случая аз придобивам нещо ценно – и от двамата се уча. Аз влизам в положението и на двамата и ги разбирам. Аз зная,защо единият кори, а другият хвали. Ще кажете, че е добре да бъде човек учител,да знае всичко. Добре е за оня, който не знае, каква отговорност носи учителят.Добре е да бъдеш и майка, но тя знае, как е станала майка. * По кой метод да живеем – по метода на укоряването, или по метода на хваленето? – Нито по единия, нито по другия.Живейте по метода на любовта, която води към върха. – Можем ли да стигнем върха? – Вървете нагоре и не се съмнявайте. Не се обезсърчавайте. Вървете нагоре към любовта, която още не сте опитали и познали. Любов, в която човек не може да забрави себе си, не е любов. Да забравиш себе си, това значи, да се свържеш с Бога, с всички хора, с всички живи същества. Тогава радостите и страданията на хората са твои радости и страдания. Да забравиш себе си, това значи, да заемеш последно място в живота. Законът и Любовта 12. Човек мъчно се справя със себе си. Някой път аз нарушавам всичките окултни закони. Има някои неща, които в окултната наука никой път не се позволяват – това е да говориш за себе си. Това е една най-опасна тема. Като речеш да говориш за себе си, ти вече имаш една опасност.Всичката опасност произтича, когато човек говори за себе си. Това е едно отправилата. И всичките нещастия произтичат и когато говориш зле за хората. И когато говориш за себе си е лошо, и когато говориш зле за хората, пак е лошо.Ще се отучиш да хвалиш себе си. Щом се похвалиш, ще дойде една голяма беля. Ти не оставяш Господа да говори за тебе, каквото Той иска. Свещеното правило 13. Някой казва: „Бог не ме обича“. Питам:как искате Бог да ви обича? По какъв начин Бог трябва да прояви Любовта си към човека? Когато човек е гладен, Бог ще го нахрани. Когато човек е гол, Бог ще го облече. Когато човек е болен, Бог ще го излекува. И най-после, когато човек няма дом, Бог ще му даде дом. Какво повече може да иска човек? Само за четиринеща Бог може да мисли, да се интересува от човека: ако е гладен, ще го нахрани; ако е гол, ще го облече; ако е болен, ще го излекува; ако е без дом, и дом ще му даде. Има ли човек тия четири неща, не му остава друго, освен да учи.Този човек е щастлив, няма защо Бог да мисли за него. За положението на този човек може само да се радваме – нищо повече! След всичко това трябва ли Бог да дойде специално при този човек и да започне да го хвали, че е добър, че е учен?Не е само той добър и учен. Милиони хора има добри и учени, които очакват похвала, одобрение от Господа. Ако всички добри и учени хора се съберат на едно място, тогава Бог ще дойде при тях и ще им каже: „Вие сте много добри и ученихора“. Питам: каква нужда има от тази похвала? Ако вие сте много добри и учени и ви похвалят, ставате ли по-добри и по-учени? Или, ако сте добри и учени, а някой каже, че не сте добри и учени, с това губите ли вашата доброта и ученост? Казвам: при похвалата човек не придобива нещо повече от това, което има. И когато го корят, пак нищо не губи. Обаче човек трябва да констатира фактите,както са – без преувеличение или намаление. Дадат ли ти един хубав плод, ще кажеш: „Този плод е хубав!“ Дадат ли ти един гнил плод, ще кажеш: „Този плод е гнил!“ Следователно даваш ли някому една круша, за пример, трябва да я разгледаш от всички страни и тогава да каже: „Заповядай една хубава круша!“Изобщо, човек трябва да има определен морал за всички неща, да знае какви са и какво представляват в даден момент. * Каквито са отношенията на човека към Бога, такива ще бъдат отношенията му и към всички хора. Тази е философията на живота. Каквото друго ида каже, то не е истина. Иска ли някой да ви хвали, нека ви хвали чрез своите добри мисли, чувства и постъпки. Ако синът иска да хвали баща си, да го хвали по този начин. Ако дъщерята иска да хвали майка си, и тя да я хвали по този начин. Казвам: който хвали някого чрез своите добри мисли, чувства и постъпки,това не подразбира, че той няма право да изказва похвалата си и с думи. Той има право за това, защото и факти има на лице. Добрият ученик казва за учителя си:„Много добър е моят учител. Той ми посочи правия път, научи ме да върша волята Божия“. Следователно само онзи ученик има право да хвали учителя си, който изпълнява неговото учение; и само онзи учител има право да хвали ученика си,който му е дал ред доказателства, че правилно разбира и прилага неговото учение. Учителят дава на такъв ученик една хубава книга и казва: „Чети тази книга и прилагай!“ Като види, че ученикът прогресира в знанието, той му подарява втора книга, после трета и т.н. Учителят се радва на такъв ученик, аученикът обича учителя си и работи усърдно за приложение на неговото учение. От невидимия свят държат сметка за успеха и поведението на учениците. Те често запитват учителя: „Как вървят твоите ученици на земята?“ Ако учителят отговори:„Мъчат се, трудят се, горе-долу вървят“ – такъв отговор не се приема. Езикът на учителя трябва да бъде определен. Той трябва да отговори точно, определено,положително. Ако и мене питат за вас, като ученици, ще отговоря с такъв определен език, какъвто вие досега не сте чували: нито ще ви хваля, нито ще ви коря, но ще кажа истината, каквато е всъщност. Аз имам всички фотографии навашите постъпки, от първия ден на ученичеството ви до днес; ще представя тия фотографии на разумните същества от невидимия свят и ще кажа: „Ето какво са правили моите ученици през времето на своето ученичество“. Ако ме питат за вас,аз не мога да премълча, но ще извадя тези фотографии, ще ги наредя по ред и ще кажа: „Ето, гледайте и сами съдете! Повече нищо не ме питайте“. Ако нищо не ме запитат за вас, няма да вадя тия фотографии, нито пък ще говоря нещо. Казано е: „Делата им ходят след тях“. Действително, делата ни ходят след нас. Те хвърлят отпечатък върху цялото естество на човека. Има ли нещо лошо в това? И моите, и вашите дела ходят след нас. Значи и мене ще фотографират, и вас ще фотографират. Няма нищо скрито-покрито в света. И мене фотографират, но и аз правя фотографии. Сега, аз желая всички хора да дойдат в единение, да придобият Божествена свобода. Койтоживее в тази свобода, той няма страх от нищо. Че някой щял да фотографира делата му, той не се смущава. Защо? – Защото делата му са чисти. Щом делата на хората са чисти, те всякога ще бъдат радостни и весели. Нямат ли тази чистота в себе си, те ще бъдат изложени на ред мъчнотии и страдания. Аз желая хората да бъдат доволни, радостни и щастливи. Ден на божието изявление 14. Сега аз не искам да упреквам никого, но обръщам внимание на хората, да знаят, че се отклонили от правия път. Те вървят в крив път на разбиране и като са далеч от реалността, сами се заблуждават.Казваш на някого: Обичам те! Знаеш ли, ти си отличен поет, няма подобен на тебе. Ти си по-голям от Гьоте, от Шекспир. Докато е пред тебе, хвалиш го; катосе отдалечи, казваш: Да му намажа малко колата, да се вдъхнови. На този намажеш колата, на онзи намажеш колата, а сам ти оглупяваш. Кажи на човека истината:Слушай, братко, ти пишеш, но не си голям поет. Свириш, но не си голям цигулар.Утре пристига един виден цигулар от странство. Ще дава концерт. Иди да го слушаш, да видиш, какво значи свирене! Само така ще сравниш твоето свирене с неговото. – Беден съм, нямам пари за билет. Ето, аз ти давам моя билет. Иди ти,вместо мене. А след концерта, ела да ми предадеш своите впечатления. На другия ден той иде да разкаже впечатленията си, но обезсърчен. – Защо си обезсърчен? –Нищо няма да излезе от мене! – Не, продължавай да свириш, и не се обезсърчавай.Някога и ти ще станеш голям майстор, като него. Аз ще ти разкажа историята на този виртуоз. Той е свирил по десет часа дневно, при знаменит учител. Ти си самоук, уповаваш на себе си, разчиташ на своя талант. Обаче, за развитието на този талант трябва да имаш добър учител. Пръстта, глината е добра, но гърнето,което направиш от нея, трябва да се опече добре. Лесно е да кажеш, че си отлично гърне, но майстор го е правил и пекъл. Христос, който иде сега в света,е добрият майстор. Той носи новото учение, което се е разчуло навсякъде. Кое е това учение 15. Като се възпитават, хората прилагат един от трите метода. Някой казва: Аз съм добър човек, няма подобен на мене. Той прилага първия метод — хвали се. Друг казва: Лош човек съм. Той се укорява.Трети казва: Аз не съм нито добър, нито лош. Той прилага третия метод. Както в миналото, така и сега, хората са прилагали и трите метода, но не са постигнали големи резултати. Новият живот иска нов метод — методът на любовта, според който ще бъдеш сляп и глух, както за доброто, така и за злото. Закон е: Щом виждаш доброто на човека, ще виждаш и злото, не можеш да го избегнеш. Това е поляризиране. Щом търсиш добрите черти на човека, непременно ще се натъкнеш и на лошите. И обратно: като търсиш лошите му черти, ще намериш и добрите. Ако не пипаш нито доброто, нито лошото в човека, ти ще видиш само отношенията му към Бога. * Сега, аз искам от вас да задържите в ума си четвъртия метод за самовъзпитание: Да бъдете слепи за погрешките идобродетелите на хората и да се отворят очите ви за вашите добри и лоши страни.Не е въпрос да се укорявате и хвалите, но да знаете, защо сте добри или лоши. Има три начина, по които Христос може да ни спаси: по физически, духовен и Божествен начин. Тогава ще дойде възкресението. Аз обяснявам тези начини така: Ставаш — физически процес, оживяваш — духовен процес, възкръсваш — Божествен процес.Не можеш да оживееш, ако не си станал; не можеш да възкръснеш, ако не си оживял. Значи, физическият живот е основа и на духовния, и на Божествения. Като знаеш това, не казвай, че искаш да се освободиш от физическия живот. Той е от значение дотолкова, доколкото Бог му е дал нужната цена. На физическия живот ще се насади духовният, а на духовния ще се насади Божественият. Следователно,философията на човешкия живот е да бъдеш здрав: да имаш здрав стомах, здрави дробове, здрав мозък. От състоянието на тези органи се определя физическият живот на човека. И духовният живот се определя също от състоянието на сърцето,дробовете и мозъка. Когато дробовете са здрави, и сърцето е здраво; когато мозъкът е здрав, и мисълта е права. Следователно, здраво сърце — възвишени чувства. Здрав мозък — светли мисли. Силна, разумна воля — прави действия.Стомахът не създава волята, но тя се изявява чрез него. * Бъдете слепи и глухи към по-грешките и доброто на хората: нито ги хвалете, нито ги укорявайте. Днес обичаш някого, хвалиш го. Утре стане нещо между вас, почнеш да го укоряваш. Така постъпват хората.Докато жената върши волята на мъжа си, по-добра от нея няма. Щом му се противопостави, по-лоша от нея няма. Същото е и с мъжа. Не казвам да изпълнявате волята на мъжа или на жената, но казвам: За да вървите в правияпът, изпълнявайте волята Божия. Да бъдете слепи за доброто и за злото! Някой иска да знае, какво мнение имам за него. Ако иска от мене някаква услуга, ще му услужа, но няма да си кажа мнението за него. Какъв смисъл има, да му кажа, че е добър и честен човек, а не съм готов да му услужа с една малка сума? Де остана моята последователност между думи и дела? Като му дам сумата, която иска, с това аз изказвам доверието си към него. Дела се искат от нас, а не думи. Нека остане в ума ви поне една мисъл от днешната беседа: Бъдете слепи и глухи за погрешките и добродетелите на хората. Бъдете 75% слепи и глухи, а 25% давиждате. Път на мисълта 16. Днес, при самовъзпитанието на човека не се изисква голямо усилие. Старият метод за самоизмъчване, за самоосъждане е бил временен метод само, той не е донесъл добри резултати за човечеството. Да се хвалиш или да се самоосъждаш, това са два различни методи, които не дават добри резултати. В света или ще хвалят човека, или ще го укоряват, или ще бъдат индиферентни към него. Третото състояние е най-лошото, което човек може да преживее. В всеки даден случай аз трябва ясно да съзнавам, какво мога данаправя със своя ум, какво мога да направя със своето сърце и какво мога да направя със силата на своята воля. За всичко това аз трябва да си дам правилен отчет. Никога не трябва да се нагърбваме сработа, която не можем да свършим. Отличителните черти на човека

Томазо Джовани Албинони

Ядоха и наситиха се

"Погрешката въобще на всички хора, каквито и да са, светски или религиозни, седи в това, че ние мислим да разполагаме с живота си тъй, както ние искаме. Това е едно много голямо заблуждение. Ние, съвременните хора, сме много ограничени, и най-големият герой на бойното поле, след като го жегне някое парче от граната, веднага почне да плаче и да се моли. * Смисълът на живота е, че в света всички ние сме пратени да служим вярно на Бога. Сега, как ще извършим своята длъжност? Първо, ние имаме отношение към Бога, второ, към нашата душа и трето, към нашите ближни. Ако ние разбираме отношенията си към Бога, ще разберем втория закон и третия ще изпълним. Но не изпълним ли първия закон, и другите два закона не можем да изпълним. Те са свързани. ... Всички съвременни хора трябва да почнат с първия закон, той е, който ще уреди света. Ако ние не сме готови чистосърдечно да изпълним, в даден случай, волята Божия, то всички други усилия са безполезни. Трябва ли законът да бъде написан? Този закон не е написан, а се подразбира от самата същина на нещата. Кой ще разбере туй? Как да изпълним задълженията си към Бога? Този закон е написан вътре във всяка душа. * ...страданията не се налагат от Бога. Бог съизволява, но не благоволява в тях... * Ние, сегашните хора, всичко искаме, но същественото не искаме. Всеки иска да бъде богат, всеки иска да бъде силен, все материални блага искаме. Идете в обществото и кажете някому да се свърже с Бога, колко хора биха пожелали това? Ще ви отговорят: „Не, не, пари, пари!“ Но парите, това са един резултат. Преди милиарди години Господ ги е турил на земята, туй злато е складирано, преди милиони години тук е складирано жито, царевица, храни има преизобилно, всичко е промислено. Но туй изобилие, което съществува в света, не може да дойде точно навреме, защото ние се спъваме не само физически, но и духовно: ние спъваме енергиите на духовния си живот. * Смисълът на земния живот е да познаем Бога, понеже ние търсим Божествената Любов. А всички хора, мъже и жени, сме малки частици от тази Божествена Любов, проявена у всеки човек. Щом разбираме Бога, ние ще разберем, че тия малки хора са частици от Бога, и както любим Бога, тъй ще любим и всички хора. Ако не Го любим, всякога ще правим разлика между тоя и другия човек. * ...аз не ви казвам, че Бог е скрит в небето, а ви проповядвам за един Господ, Който живее във вас. Вие можете да Го намерите. Той спи във вас, може да Го събудите. Да не кажете някои: „Какъв Господ?“ Аз ви препоръчвам да намерите вашия Господ и туй ме радва. И ще кажа тогава: Аз те поздравлявам, че си намерил твоя Господ. Аз употребявам думата „спи“ – но Той, Господ, не спи, а вие спите. Когато вие се пробудите, ще чуете Неговия глас. И като го чуете, той ще бъде толкова сладък, този глас ще произведе цял преврат в живота ви, и вашата работа, каквато и да е, ще се осмисли. Този Господ ще осветли всичките ви работи. Тогава най-малките работи ще ни бъдат най-приятни да ги правим. Та казвам, някои от вас почват да се пробуждат – заговорил ви е този Господ. Някой път вие казвате: „Не е Той“. Вие се съмнявате. Спасението седи само във вътрешното пробуждане. Който и да ви проповядва, ако вие сами не чуете този вътрешен глас, въпросът за вас ще остане неразрешен. Но в деня, в който вие чуете този глас, той ще се разреши. * Сега, Христос казва: „Не знаете какво искате“. А трябва искане, трябва да искаме. Днес аз съм сериозен. В нашия живот трябва да стане един вътрешен преврат, едно преобразувание, за да докажем фактически, че имаме тази Любов. Ако ние вървим по едно учение и нашият живот се отличава само по форма, тогава нищо не се ползваме. Трябва да бъдем искрени в себе си. Нашият живот трябва да бъде чист като кристал, трябва да има такива пречупвания, както в най-чистия диамант. Като ни погледне човек в лицето, то да свети и да кажат: „Този човек няма никаква задна мисъл“, и да бъдем готови на всеки човек да покажем нашето чистосърдечие и незлобие. Да бъдем като един голям извор, който изхвърля нечистотиите навънка. Този свят е пълен с неразбории. Вестниците, които четем, книгите, разговорите, всеки ден оставят у нас утайки. Ние сме поставени на много голям изпит. Не е лесно да се живее сега един Божествен живот. Едно време светиите бягаха в горите, а сега и горите са пълни с харамии. Не може сега светиите да живеят и в горите, а сегашните светии трябва да живеят из градовете. А щом живееш в градовете, ще обичаш тези хора, и ако ги обичаш, и Господ ще каже: „Ти си разбрал Моето учение и ще носиш Моята светлина“. Бог изпраща светлината на всички еднакво, и на добри, и на зли. * Божествената Любов трябва да се приложи. Не подразбирам, че у вас няма Любов, но във всекиго трябва да дойде Божественото, да се усили това стремление у вас, туй съзнание у всинца ви, да имате един положителен опит, и тогава ще стане едно коренно преобразувание. И ще дойде денят на освобождението, денят на свободата в този свят. Този ден за някои може днес да е дошъл, за някои утре, но днес той за всинца ви може да бъде. Всеки един от вас може да бъде добър. * Силата Божия трябва да влезе в нас, без нея и най-съществените работи, които трябва да разрешите, ще останат неразрешени." Какво трябва да искаме

"Когато Господ създал земята, явило се първото цвете, наречено лотос. Сега това цвете е водно, расте във водата, но тогава е растяло на сушата. Четирите елемента – въздух, вода, огън и земя работели върху лотоса, вследствие на което, когато лотосът цъфнал, явил се спор между четирите елемента, на кого принадлежи цветето. Те дошли до пълно разногласие помежду си и трябвало да отнесат въпроса за разрешение до невидимия свят, а оттам и до Господ. Земята казала: Господи, аз отгледах това цвете в стаите си, дадох му добър прием, като го снабдявах с хранителни материали, подкрепях корените му да се засили, да издържи на всички тежки външни условия. Водата казала: Аз пък го квасих, смекчавах наоколо пръстта му, измивах листата му от праха, улеснявах движението на соковете му и с това помагах на неговото правилно кръвообращение. Въздухът казал: Аз отгледах това цвете, като нежна майка; люлеех клончетата му и с това раздвижвах соковете да хранят и най-отдалечените му части. Аз бях учителят на това малко създание, учих го как да расте. Най-после дошъл огънят, т.е. топлината и светлината, и казали: Ние пък, в своите малки стаички, отоплявахме водата и земята, и по този начин давахме възможност на соковете да се разнасят правилно в растението по всички негови части. Само чрез нашата помощ това цвете можа да израсте, да се развие и да цъфне. Питам: На кого, наистина, принадлежи това цвете? Тогава Господ отговорил на земята: „Понеже ти крепеше корените на това цвете, затова листата, цветовете и плодовете, които падат от него около корените му, са твои.“ На водата пък казал: „Понеже ти напояваше цветето, всичките капчици, които излизат от него, са твои.“ После се обърнал към въздуха и му казал: „Когато цветето цъфти, ти ще взимаш неговата миризма и ще я разнасяш из пространството. Това ще бъде твоята заплата.“ И най-после Господ се обърнал към светлината и топлината и им казал: „Когато цветето цъфне, вие ще го посочвате на хората. Само при светлината те могат да го видят, да видят неговия цвят и неговата форма.“ Що се отнася до въпроса, на кого принадлежи цветето, и кой го е създал, на това може да се отговори по следния начин: това цвете е напълно свободно, на никого не принадлежи. При това, Един е неговият създател. Както виждате, това е една загадка в живота. И тъй, що е лотосът? – Лотосът представлява човешката душа, която цъфти на земята." Дело свършено, Неделни Беседи, 30.01.1927 г.

"За в бъдеще обаче, хората ще знаят, че преди още да се е родило детето, то може да се възпитава. От това гледище, всяка майка, която иска да възпитава правилно децата си, не трябва да е заклала през целия си живот нито едно животно, било то птица, било млекопитаещо, нито да е късала цветя и т.н. Тя никога не трябва да се е гневила, да е изгаряла шапката си от гняв, или да е хвърляла обущата си. Тя трябва да е чела най-хубавите книги, да се е занимавала с най-възвишените идеи. Тя не трябва да е гледала отвратителни неща в живота си, а даже и да е виждала такива, не трябва да ги тълкува лошо. Всичко, каквото е виждала в живота си, тя трябва да го е тълкувала добре. Като срещне един човек, тя никога не трябва да вижда нещо лошо в него. Такава една мома, с такъв силен дух, като се ожени, тя може да има син или дъщеря, каквито иска. Ако не е живяла по този начин, тя ще има синове и дъщери, каквито днес се раждат. Първото е по Божествен начин. Бог казва: "Аз създадох мечката. Ако я обичаш, тя няма да те яде. Аз създадох дървото. Ако го обичаш, то ще ти дава много плодове." Ако обичаш всичко, както Бог го е създал, ти ще имаш отношение към нещата, и Бог ще те благослови. Ако пък ти си поставиш един закон, какъвто Бог не е поставил, тогава ще имаш обратни резултати." Ако всичкия свят спечеля, Неделни Беседи, 22.05.1932 г.