Власт/подчиненост и карма.
По-скоро това е тема за размисъл. И съм съгласна със Станимир, че това опира до съзнанието. До осъзнатостта на действието. Тук сме за да учим и ролите, в които попадаме, са част от обучението. И властващият, и подчиненият имат един и същ възел за разплитане. Отговорността и на двамата е да изиграят "играта" по начин, който ще ги освободи, а не дозаплете. Разумността е тази, която освобождава. За да си разумен, ти трябва да познаваш законите и да боравиш с тях, т.е. нужна е Истина. Така че кармата се утежнява винаги, когато се работи без Истината.
Истината няма как да се изяви, ако не изявиш първо Любовта в себе си. Защото разплитането на "възлите" е "по любов".
И това има реално приложение. Всяко нещо, което вършим с чистота в себе си - чистота в мислите, чистота в чувствата, чистота в действията, води до израстване. Без значение дали е в семейството или в обществото.
Що се отнася до поемането на карма, би трябвало да е светия този, който поема чуждата отговорност. Говоря без ирония. Само чистият и светият може да се справи с това.
~
Второто отделение, Неделни Беседи, 18.07.1943 г.