Лъчезарна

Когато човек иска да работи за Бога, то условията Ще му се подобрят. На първо място е добрият живот, идейният, Любовта и всичко друго ще дойде. Защото, когато ние мислим за Бога и Бог мисли за нас. Това е единственият път. Който се учи тук на земята, ще го пратят в по-горно училище, а който не се учи — в по-долно. ~ Сръднята, карането, отмъщението, гнева и пр., това са все животински състояния у човека. Човек трябва да има висок стремеж у себе си, та кръвта му да отива в предните и горни части на мозъка в главата и да се развиват висшите му центрове — тогава той ще може да напредва и умствено, и музикално, и сърдечно и пр. За да се оправи един човек физически, той трябва да се обърне към Бога, това е единственото средство! Всяка направена грешка от вас и поправена е благословение. Човек трябва да се изчисти абсолютно, съвършено до дъното, тогава животът му само ще бъде радостен и весел. Най-добрият начин за еволюцията на човека е: направи ли той грешка да я поправи моментално (макар, че тя се придружава със страдания, някой път големи, но нищо). Щом си сгрешил, поправи се и нищо повече. Човек трябва да бъде вече изразител на Божественото в себе си. Човек трябва да бъде смел и да не го е страх от грешките, но да ги изправя. Като сгреши човек, вижда къде е слабото у него и тогава не трябва да се самоосъжда, но да се покае и да се поправи. Ученикът не трябва да греши нито в една запетая. На светия човек и най-малката грешка му обръща внимание и пожелава да я поправи. Като те обиди някой, ти ще кажеш: ти ме обиди и ето аз си поправям грешката. Има същества, който са готови да ви помагат, когато сте неразположени, подтиснати, затова се молете Господ да изпрати Духа Си, вдишвайте дълбоко въздух, яжте малко плодове, малко хляб, чаша гореща вода и пр. защото Бог е във въздуха, плодовете, водата, хляба и като ги приемете съзнателно, вие чрез тях правите връзка с Бога. При обезсърчение, песимизъм — режете дърва, копайте, поливайте, сейте и пр. и отрицателната ви енергия ще се пласира, трансформира. Любовта трябва да влезе, за да уравновеси ума и сърцето. Божествената мисъл трябва да дойде у вас тогава, за да възстанови неразположението, тревогите, омразата, безпокойството, нервността и пр. Защото те нарушават и функциите на дишането, храносмилането и на черния дроб. Разговор с Учителя на Изгрев, из "Разговори с Учителя", Боян Боев

Разговори на Ел шадай - Екскурзия на 8 ноември 1927 година, Боян Боев

Милосърдие и користолюбие, МОК, 26.09.1930 г.

Мисъл за деня 31.07.2013 г. ...нашите чувства са отпечатъци на Божествените мисли. Туй, което носим в сърцето си, то е отпечатък. Ако този отпечатък е правилен, тогава нашите мисли след време ще станат правилни по отношение на Божиите мисли. Чувствата в нас са едно преходно състояние от Божественото към човешкото. Или от човешката мисъл към Божествената пак трябва да минем през своите чувства. Ти не можеш да минеш направо с ума си. Ако на своите мисли нямаш съответните чувства, твоите мисли не могат да бъдат приети. Трябва да има чувство и тогава твоята мисъл може да се предаде в Божествения свят. Придобиване на енергия Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята Молитва Да се прослави Бог в Бялото братство... – формула Молитвен наряд за сряда: Песен за светлия път - от "Песен на Ангелите" Молитва на братството Псалом 19 Псалом 103

Съборни беседи за м. Август 2013 г. Беседите са от книгата "Божественият и човешкият свят", 1940 г. 57. 01.08.2013 г. - Учене и служене 2 (28 август 1940 г.) - Розалина 58. 02.08.2013 г. - Вслушване (29 август 1940 г.) - Розалина 59. 03.08.2013 г. - Прилежание (30 август 1940 г.) - Лъчезарна 60. 04.08.2013 г. - Десетте девици (01 септември 1940 г.) - Ани 61. 05.08.2013 г. - Божественият и човешкият свят (23 юли 1940 г., Мусала) - Розалина 62. 06.08.2013 г. - Правила на любовта (23 юли 1940 г., Мусала) - Ани 63. 07.08.2013 г. - Закон за частите и за Цялото (24 юли 1940 г., Мусала) - Розалина 64. 08.08.2013 г. - Вечно обновяване (28 юли 1940 г.) - Ани 65. 09.08.2013 г. - На сватба (28 юли 1940 г.) - Розалина 66. 10.08.2013 г.- Реалност на живота (4 август 1940 г.) - Надеждна 67. 11.08.2013 г. - Стотникът (4 август 1940 г.) - Рассвет 68. 12.08.2013 г. - Вяра и вярване (11 август 1940 г.) - Ани 69. 13.08.2013 г. - Да имате любов (11 август 1940 г.) - Слънчева 70. 14.08.2013 г. - Божествена радост (14 август 1940 г.) - Слънчева 71. 15.08.2013 г. - Магическата сила на любовта (15 август 1940 г.) - Донка 72. 16.08.2013 г. - Господаруване и слугуване (16 август 1940 г.) - Донка 73. 17.08.2013 г. - Сянка и реалност 2 (17 август 1940 г.) - Рассвет 74. 18.08.2013 г. - Изучаване и приемане (18 август 1940 г.) - Донка 75. 19.08.2013 г. - Проветряване (19 август 1940 г.) - Донка 76. 20.08.2013 г. - Единство в любовта (19 август 1940 г.) - Слънчева 77. 21.08.2013 г. - Неоцененото богатство (25 август 1940 г.) - Слънчева 78. 22.08.2013 г. - Двете царства (25 август 1940 г.) - Слънчева 79. 23.08.2013 г. - Добрата покана (01 септември 1940 г.) - Розалина 80. 24.08.2013 г. - Закони на дишането (04 септември 1940 г.) - Слънчева 81. 25.08.2013 г. - Функции на вярата (08 септември 1940 г.) - Слънчева 82. 26.08.2013 г. - Израил и българин (08 септември 1940 г.) - Розалина 83. 27.08.2013 г. - Любов в трите свята (15 септември 1940 г.) - Слънчева 84. 28.08.2013 г. - Разбрани и неразбрани езици (15 септември 1940 г.) - Розалина 85. 29.08.2013 г. - Връзка между Бога и човека (22 септември 1940 г.) - Розалина 86. 30.08.2013 г. - В Божественото училище (22 септември 1940 г.) - Слънчева

Мисъл за деня 30.07.2013 г. Тъй както чувствуваме нещата, то е външната страна на Божествената мисъл. Бог мисли, а чувствата са израз на Божествената мисъл. В Бога това е мисъл, а в нас е чувство. То е един резултат. Чувствата в нас са един резултат на Божествената мисъл. Ако чувствата са правилни и резултатът е правилен. Щом осакатяваме нашите чувства, осакатяваме Божествения резултат. Затова сме отговорни за постъпките, понеже осакатяваме Божествената мисъл, не ѝ даваме онази правилна форма, в която тя трябва да се реализира. Това психически е един вътрешен закон. Придобиване на енергия Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог... - формула Молитвен наряд за вторник: Ще се развеселя - песен Пътят на живота - молитва Псалом 27

При разрешението на известни въпроси, човек винаги трябва да има предвид две важни неща. Първо, човек не може да разреши въпроса за живота със сърцето си. Второ, той не може да разреши същия въпрос и с ума си. Защо? – Защото със сърцето си човек винаги се привързва към видимите неща. Той не вярва в това, което не вижда. С ума си пък човек всякога се привързва към формите на нещата. И в това отношение между сърцето и ума има едно надпреварване. Под думата „форма“ се разбира нещо установено, с определени граници и рамки. ~ Пръв е онзи, който може да възприеме истината и да я приложи. Последен е онзи, който не може да възприеме истината; щом не може да я възприеме, той не може и да я приложи. Някой казва: аз пръв стигнах на еди-кое си място, пръв прочетох Евангелието, пръв чух еди-коя си реч и т.н. Не е пръв този, който пръв се е проявил във време и пространство, но който пръв се е проявил в прилагането. Такъв човек сам знае дали е пръв или не. Трябва ли той да пита другите прилага ли истината в живота си? Смешно е, когато човек се нахрани добре, да пита другите хора, нахранил ли се е, или не. Той сам знае това, той сам е господар на положението. Като се говори за добро, за доброта, трябва да се има предвид следният закон: доброто всякога се явява след Любовта. Това значи: ако човек не ви обича, той не може да бъде добър с вас. Обича ли ви, той непременно ще бъде добър към вас. Някой казва: „Аз съм добър човек“. – Ако любиш, само тогава можеш да бъдеш добър. Плодът не може да се яви преди дървото. Дървото пък е плод на Любовта. Следователно, не може да очаквате плод, докато Любовта не дойде. Щом дойде Любовта и плодът ще се яви. Казвам: много от съвременните хора имат повърхностни схващания за живота. Тези схващания могат да се уподобят на цветя еднодневки, или на дървета едногодишни, които не дават плод. Положителните схващания за живота са подобни на цветя, или на дървета, които дават плод. Какво ще ви ползват цветята, или дърветата в градината ви, ако те не дават никакви плодове? Тези цветя, които не дават никакъв плод, хората наричат глашатаи. Например, кокичето и минзухарът са първите вестители или тръбачи на Любовта. Те казват на хората: „Защо дремете още? Какво мислите да правите? Ставайте, Любовта идва вече!“ Тези цветя действат на обонянието, на зрението, на слуха на хората и по този начин ги канят да се събудят. Един ден те ще запитат хората: „Знаете ли защо останахме безплодни? Защото спахте“. Ако всички хора се събудят навреме, тогава и безплодните растения ще дават плод. Когато хората спят и не могат да се пробудят, това показва, че тези хора още не са повярвали в Бога. Когато всички повярват в Бога, няма да остане растение на земята, което да не дава плод. Казвате: „Защо всяка година изсъхват толкова много цветя и дървета?“ – Защото много хора грешат. – „Защо толкова много извори пресъхват?“ – Защото много хора умират. Когато човек умира, едновременно с него и някой извор пресъхва. Щом човек оживее, и този извор отново ще протече. – „Защо някои езера се пресушават?“ – Защото много хора не живеят по Бога. – „Защо някои планини се разрушават?“ – Защото веруюто на много хора се руши. Те нямат положително верую. ~ Човек трябва да има ясна представа за нещата, да знае какво нещо е оригинал, творение, и какво нещо е копие. Съвременните хора често се запитват: „В какво трябва да вярва човек?“ Казвам: вярвайте в това, което расте; вярвай в това, което дава плод; вярвай в това, което извира; вярвай в това, което уталожва жаждата; вярвай в това, което дава светлина и упътва хората; вярвай в това, което носи знание; вярвай в това, което носи живот на всички същества. И най-после, вярвай, че в света има само един Бог! Вярваш ли, че има много богове в света, ти ще се разделиш в съзнанието си. Много хора забъркват понятията си, когато тълкуват триединството на Бога, и казват: „Кой е Господ, кой е Исус и кой Дух свети?“ – Един е Бог. Ако Го познавате, един е Той; ако не Го познавате, много богове има. Ако познавате Бога, по-добър от Него няма. Казвате: „Тогава защо хората страдат?“ – Защото не познават Бога. – Защо се радват? – Защото познават Бога. Някой казва, че не познава Бога, а при това се радва. Неговата радост, именно, означава познаване на Бога. ~ Всеки човек е сам в света. Когато някой дойде при мене да се оплаква, че е сам в света, ще му кажа: аз зная Един, Който, като тебе, е сам. Ела да те заведа при него. – „Кой е той?“ – Той е създателят на небето и земята. Като те види, Той ще повярва в тебе и ще каже: „Ето един човек, от когото ще излезе нещо. Понеже ти искаш да станеш божество, аз ще вляза в тебе и ще се проявявам, като се радвам на всичко, което правиш. Аз ще работя отвътре, ти – отвън“. Тази е идеята, която Христос изказал в стиха: „Думите, които ви казвам, не са мои. Аз говоря това, което Отец ме е научил“. Следователно, човек мисли, чувства и действа, но трябва да съзнава, че вътре в него Бог работи. Това е истинското положение. Помисли ли човек, че всичко сам върши, той вече е на крив път. Казвате ли „аз“, „ти“, „той“, „ние“, „вие“, „те“, трябва да съзнавате, че в тези лица винаги Бог се проявява. Някой направи нещо и си въобрази, че той е автор на това дело, обаче привидно, за външно благочестие, казва: „Бог направи тази работа“. Не, човек трябва да бъде искрен в себе си, да съзнава, че Бог работи в него, а той външно само се проявява. ~ Каквото е хлябът за човека, такова е и вярата. Хлябът и вярата са храна за поддържане на живота. Хлябът дава живот и поддържа живота, затова трябва да бъдем в постоянно общение с него. Да възприемем хляба, т.е. Словото Божие отвътре, това означава: да бъдем свободни, независими. Възприемем ли Словото само отвън, ние сме зависими. Разбира се, все трябва да дойде някой отвън, да ни го предаде. Обаче, нашата работа е да възприемем това Слово и вътре в себе си, да го преработим, да го направим плът и кръв. Хлебарят трябва да прави хляба; земеделецът трябва да сее житото; градинарят трябва да отглежда плодните дървета. За в бъдеще хлябът, плодовете, всички храни изобщо, ще бъдат в самия човек. Достатъчно е да помисли за крушата и тя веднага ще се изпречи пред него. Ако е в планината, достатъчно е само да помисли за някой извор и този извор ще блика веднага пред него. Това ще бъде само за вярващите в Единния Бог. Който вярва в много богове, той ще ходи да оре и да копае. ~ Реално е само това, което принадлежи на Единния, на живия Бог. В този смисъл Любовта е първото проявление на Бога. Където е Любовта, където е доброто, там Бог се проявява. Любовта, доброто е реалното в света, затова и Бог казва: „Опитайте ме и вижте, че съм благ“. ~ Истинският морал се състои в това, всяко нещо, което човек върши, да бъде продиктувано от Любов и от добро. Всяко нещо, в което няма Любов, всяко нещо, в което доброто отсъства, е престъпление. Всяко нещо, в което има лъжа, е престъпление. ~ Като ме слушате, мнозина ще кажат, като турците: „И така да е, пак не вярвайте“. Питам: ако човек вярва в себе си, че е божество, защо да не вярва и на моите думи? Новото трябва да се посее вече! Човек трябва да бъде чист, последователен в своите възгледи и никога да не се разколебава. Например, някой възприема новото учение, но скоро се разколебава и казва: „Дали не е по-добре за мене да се върна към своите стари разбирания?“ Пуснали една свиня в гората на свобода. Тя прекарала там няколко месеца, но щом дошла зимата, уплашила се и казала: „Я да се върна пак в кочината, при стария си господар! Там ме храниха по пет пъти на ден“. Такова е положението на човека, който се държи само за временното, за преходното. Докато човек зависи само от храната и мисли какво ще яде и ще пие, той се намира в положението на животно, на свиня, т.е. има възгледи за живота като тези на свинята. Като говоря за свинята, аз я разглеждам като символ на повърхностна мисъл. Тя не мисли дълбоко. Като рови, тя счита, че всичко се намира в земята и трябва да рови, за да извади всичко, каквото е поставено там. Бог е дал ум на човека и с това иска да му каже, че не трябва да рови. ~ Човек всеки ден трябва да се подмладява. Подмладяването е идея, която показва, че в света съществува само един Бог, който се проявява в живота чрез Любовта, чрез Мъдростта и чрез Истината. Повярва ли човек в живота, Бог ще го освободи от всички ограничения. Тогава той ще види, че във всичко има смисъл. Всяко нещо, в което има смисъл, там е Бог; всяко нещо, в което няма смисъл, там Бог отсъства. Където Бог присъства, там е доброто; където Бог отсъства, там е злото. Следователно, който върви в правия път, той е в пътя на доброто; който върви в кривия път, той е в пътя на злото. Момента, в който Бог се проявява, човек е добър; момента, в който Бог не се проявява, човек е лош. Дойде ли Бог в човека, той става радостен, весел, готов на всякакво служене. Откаже ли се от служенето, Бог го напуска. Днес всички хора искат да бъдат обичани. И ако не се намери някой да ги обича, те страдат, оплакват се, че са самотни. Питам: какво значи да ви обича някой? Когато обичате крушата, какво правите с нея? Поставяте зъбите си на нея и я опитвате. Когато хората ви обичат, и те по същия начин поставят зъбите си върху вас. Значи, когато хората се обичат, те започват да се ядат, както ядат крушите. Тази е опаката страна на обичта. Иска ли някой да го обичаш, ти трябва да го изядеш. Ако пък някой те обича, той ще те изяде. Някой казва: „Аз не искам да ме ядат“. – Щом не искаш да те ядат, не искай да те обичат. – „Мъчно ми е, когато никой не ме обича.“ – Тогава, ще избереш едно от двете: или ще те обичат и ще се оставиш да те ядат, или няма да те обичат и няма да те ядат. Щом обичате нещо, непременно ще го изядете или изпиете. Например, вие обичате водата и затова я пиете. Ето защо, когато говорите за обичта на физическия човек, трябва да знаете, че той не е още истинският човек. И така, когато някой човек ви обича, той живее във вашите мисли и чувства. По този начин вие ще го опитате и разберете. Казано е в Писанието: „И Словото стана плът“. Това значи: когато човек приеме Словото Божие в себе си, то влиза в него като живо тяло, като нещо цяло, което не се раздробява. Ако Словото, което е станало в човека плът, можеше да се раздробява, тогава всеки щеше да иска, от Любов към него, да си отреже по едно парченце. На всеки, който ви обича, ще му кажете: „Аз не давам от плътта си да правите кебапчета“. Докато човек живее само физически живот, той ще иска да реже от вашата плът, да ви опитва. Такава е любовта на месоядеца. Казвам: в обичта си човек трябва да се издигне едно стъпало по-високо, да мине във фазата на вегетарианството и да влезе в духовния живот. Дойде ли такъв човек при вас и ви пита, обичате ли го, извадете от торбата си една хубава ябълка и му я дайте. Пита ли ви пак дали го обичате, дайте му една хубава круша. Ако още продължава да ви пита, дайте му една кифла. След всичко това има ли смисъл да питате, обича ли ви този човек, или не? Ябълката, крушата и кифлата, които той ви дава, са написани писма, които сами говорят. – „Искам да зная, от сърце ли давате тези неща?“ – Ако нямаш разположение, нямаше да ги дам. Аз нося тези плодове в сърцето си и оттам ги вадя. Сърцето означава торба, от която вадя тези плодове и ги давам на тези, които обичам. ~ Сега всички хора говорят за Любов, копнеят и въздишат за нея, търсят някой да ги обича. Казвате: „Не ме обичат близките ми, не ме обичат приятелите ми“. – Вярно е, че не ви обичат нито приятели, нито роднини, но и вие не ги обичате. Кому какво сте дали? Те са затворени за вас, но и вие сте затворени за тях. Всички хора трябва да отворят торбите си и да дават. Вие трябва да поставите в ума си мисълта да бъдете щедри. Бог е щедър и вие трябва да бъдете щедри. Бог е благоутробен и вие трябва да бъдете благоутробни. Бог е светлина и вие трябва да бъдете светлина. Бог е Любов и вие трябва да бъдете Любов. Който се грижи, безпокои за ежедневните работи, той няма Любов в себе си. Който не се тревожи за обикновените, за дребните работи в живота, той има Любов в себе си. ~ Като видя една круша, аз се разговарям с нея и казвам: това е Христос. Ще кажете: „Възможно ли е Христос, такава голяма величина, да се крие в една малка круша?“ – Възможно е, разбира се. Както крушата влиза в моя организъм и се възприема от него, така и аз разговарям с Христос. Ето защо, когато ме питат къде е Христос, казвам: Христос е навсякъде. Той е във всички плодове и растения, във всички дървета, във всички извори, във всички камъни, във всички животни и хора. Следователно, хората трябва да стигнат до положение да не умират, да не остаряват, да не скърбят и плачат, да не изпадат в безверие, в малодушие и т.н. Всички тези отрицателни състояния у тях са остатъци от миналите векове, които сега не трябва да се повтарят. Ще кажете, че сте остарели вече. Който носи старостта в ума си, той не е познал Господа. Старостта е извехтяла дреха, която човек трябва да съблече и да облече нова. – Ама побеляхме, очите ни се премрежиха, стомахът ни вече не работи. Всичко това е така, понеже не вярвате в Господа. Щом повярвате в Единния Бог, вие напълно ще се обновите. Всеки ден човек трябва да се обновява. Тази е новата философия на живота. Казвам: всеки момент бъдете будни, активни, готови на всяка нова работа, на всеки нов импулс. ~ Животът е в настоящето; той носи условията и възможностите за утрешния ден, който пък става настояще. Следователно, за днес човек трябва да знае, че има само един Бог и една любов; една мъдрост и едно знание; една истина и една свобода; една правда и абсолютно равновесие; една добродетел, една торба с блага. Който вярва в Единния Бог, в една мъдрост, в една истина, в една правда и в една добродетел, само той е човек на новото. Вън от тези единични мерки, всичко друго са празни думи. Който иска да бъде ученик, в пълния смисъл на думата, той трябва да разбере и приложи тази беседа, която считам встъпителна беседа при влизането на ученика в училището. Ако нямате пълни торби, каквито и усилия да положите, ученици не можете да бъдете. ~ Когато човек започне да търси истината, неговото слънце изгрява. Докато я търси, слънцето му непрестанно грее. Щом каже, че е намерил и познал истината, слънцето му залязва. Същото нещо е, когато човек започва и свършва четенето на някоя книга. Докато човек чете и изучава една книга, тя стои отворена пред него; щом я прочете и изучи, той я затваря. Отварянето на книгата и четенето от нея представлява изгрев на слънцето. Свършването на четенето и затварянето на книгата представлява залез на слънцето. Отварянето на Библията и четенето от нея представлява изгрев. Затварянето на Библията е залез. Значи при изгряване на слънцето човек учи, а при залеза той вече е научил урока си и го повтаря, да не го забрави. Когато човек е радостен, когато придобива нещо, той има изгрев в себе си; когато е тъжен, когато губи нещо, той има залез в себе си. Следователно, когато слънцето изгрява, човек учи; когато слънцето залязва, той вече е научил урока си. Не е ли научил урока си, той трябва да се помоли на Бога, да продължи деня още малко. За най-даровитите, за най-способните ученици денят има 12 часа; за по-малко даровитите денят има 24 часа; за обикновените ученици денят продължава шест месеца. И така, обикновените ученици идват от северния полюс, защото за тях денят продължава шест месеца, докато научат уроците си. Думите „северен полюс“ в този случай означават неблагоприятни условия. Когато някой ученик се намира в неблагоприятни условия за своето развитие, това показва, че той не е даровит. Някой казва: „Много страдания претърпях“. Защо? – Понеже не си от даровитите ученици. – „От баща ми остана голямо наследство, но аз го раздадох на хората и сега страдам.“ – Радвай се, че си го раздал на другите. Каквото веднъж си направил, не съжалявай за него. Когато съжаляваш, това значи: много хора обичах, разпилях обичта си, но сега никой не ме обича. – Радвай се и за това. Докато имаш, раздавай от торбата си и не съжалявай. Ако твоята торба не се пълни и празни, ти не си на прав път. Торбата ти всякога трябва да бъде пълна! – „Аз вече никого не обичам.“ – Защо? – „Защото и мене никой не обича.“ – Тогава ти си търговец, който има само взимания и давания, загуби и печалби. Докато хората разсъждават по този начин, те не могат да създадат нищо ново. Ако по този начин се образува някакво общество, хората в него пак ще умират, ще страдат и нищо ново няма да създадат. Ето защо, истинският човек никога не съжалява, че е обичал хората; той обича и не се интересува дали другите го обичат. Който ви обича, той намира, че всичко у вас е добро. Вземете, например, майката. Каквото и да направи детето ѝ, тя се радва, намира, че всичко у него е добро. Казвам: човекът на Любовта е човек на новото. Искате ли да се освободите от старото, приемете Любовта в себе си. Днес старото не струва нищо. Едно време е имало цена, но сега никой не го търси. Който иска да се освободи от старото учение, той трябва да го замести с новото, от което човек може да стане. – „Какво ще правим със старото учение?“ – Продайте го на мене, аз ще го купя като антика, ще дам за него едно петаче. От когото го купя, ще напиша името му. Казвате: „Тогава кое е сигурното в живота?“ Сигурно е само това, което може да издържи на всички изпитания в живота. Някой казва: „Аз боледувах известно време и се обърнах към Бога, като към най-сигурно място, но молитвата ми не се прие.“ – Значи, има някаква причина за това. Ти не се обезсърчавай, пак се помоли, докато получиш отговор на молитвата си. Реалността, или сигурността на живота, е във връзката ни с Бога. Щом сме свързани с Бога, молитвата ни всякога ще бъде приета. ~ Намерите ли Господа, ще придобиете устойчивост и ще кажете: „Сега вече съм богат човек! Торбата ми е пълна и мога да раздавам на всеки, който има нужда“. Без Бога всеки е нещастен. Защо? Всеки се оплаква, че пари няма, къща няма, приятели няма и т.н. Казвам: който повярва в Единния Бог, в една Любов, в една Мъдрост, в една Истина, в една Правда и в една Добродетел, той ще има всичко в света. Сега, кое положение предпочитате: вие да отидете при Господа, или Той да дойде при вас? Който отива при Господа, торбата му трябва да бъде пълна, та отдалеч още да принесе нещо хубаво. И Бог ще погледне, носи ли този човек нещо в торбата си, или е празен. Бог не обича хора с празни торби. Другояче казано: човек трябва да има сърце, пълно с Любов. Види ли сърцето на човека, пълно с Любов, Бог ще му даде нещо, но и човек трябва да даде нещо на Бога. Ако дойде при човека, Бог ще му даде пълна торба. С какво? – С подаръци. Подаръците, които Бог дава на хората, това са разумните страдания. В тях се крият великите тайни на живота, които хората трябва да разберат и проучат. В тях се крият духовни опитности, които трябва да се използват. ~ За да разбере и познае Бога, на човека са нужни не една, а няколко вечности. Затова посети ли Бог някого, той трябва само да се радва, без да се рови в себе си, Бог ли го е посетил, или друг някой. Човек трябва да се освободи от стария си навик да рови. Той трябва да каже: „Едно време, като свиня, като прасе, рових със зурлата си, но сега ще ровя с пръсти, ще правя дупки в земята и във всяка от тях ще посаждам по едно семенце“. Дойде ли подобно желание, да ровите, ще вземете перо в ръката, между пръстите си, и вместо да ровите, ще напишете някаква хубава мисъл. По този начин ще възпитате свинята, като я заставите вместо да рови с муцуната си, да заравя с пръста си семенца в земята и да пише с пръста си хубави мисли и стихотворения. Сега ще направя превод на думата „свиня“. Тя е символ на неразумен живот, на неразумна философия. Лошото в свинята е нейният навик да рови. Щом влезе в някоя градина, тя веднага започва да рови, без да обръща внимание на това, че ще повреди хубавите цветя и плодни дръвчета. Не правят ли същото и някои от съвременните хора? Те влизат в някой дом или в някое религиозно общество и започват да учат хората как да живеят, как да се молят на Бога и т.н. Искате ли да научите някой човек как да се моли на Бога, заведете го в една плодна градина, спрете се пред някое дърво, с увиснали на него плодове и кажете: „Дигни ръцете си нагоре, да си откъснеш един хубав, зрял плод!“ Щом дигне ръцете си нагоре, вие ще му кажете: „Ето, така трябва да се моли човек!“ После ще покажете на човека как се коленичи. Като дигне човек ръцете си нагоре, да откъсне един плод, но не може да го улови, той трябва да коленичи на земята и оттам да го вземе. Значи човек ще коленичи, за да вземе плода, който е паднал от дървото, и ще каже: „Господи, сгреших, не можах да уловя плода, създаден от дървото на живота“. Обаче, може да коленичи само онзи, който има смирение в себе си. Ако човек не е готов да коленичи пред всяка страдаща душа и да ѝ помогне, той не е коленичил. Видите ли една страдаща душа, не питайте защо страда, но дайте ѝ един плод, без да я учите как да го яде. Кажете на този човек: „Братко, целият свят – небето, земята, слънцето, луната, звездите – всичко е създадено за тебе. Защо трябва да страдаш?“ – „Не ме ли залъгваш?“ – „Не, говоря ти истината. Бог е създал всичко за хората, да учат и да работят.“ ~ Мнозина казват: „Ние трябва да уредим живота си“. Как може да се уреди животът? Без Любов животът не може да се уреди; без добро животът не може да се уреди; без участието на ума, сърцето и волята, животът не може да се уреди. Някой мисли, че животът на земята не може да се уреди и казват: „Както си се родил, така ще си отидеш“. Други пък казват: „Дано след смъртта бъдем по-добре!“ Не, смъртта не може да разреши въпросите на живота. Смъртта идва, когато човек е недоволен от това, което Бог му е дал. Тя казва: „Бог ме изпрати да ви науча да станете благодарни“. Смъртта е тояга, която казва на човека: „Отвори торбата си!“ Той отваря торбата си и смъртта започва да бие, да взима всичко, каквото има в нея. Любовта всичко дава, смъртта всичко взима. Следователно смъртта има смисъл само тогава, когато освобождава човека от злото. Обаче тя няма смисъл, ако освобождава човека от Любовта. Да умре човек за старите си възгледи, в това има смисъл; да умре за Божиите блага, в това няма никакъв смисъл. Смисълът е в живота, а не в смъртта. ~ Мнозина питат: „Кой е пътят, методът, по който мога да стана ученик?“ Който иска да стане ученик, той трябва да има пълна торба, т.е. сърце. Сърцето пък трябва да бъде пълно с Любов. Понякога сърцето на човека тупти по-силно от обикновено и той се плаши. Нищо страшно няма в това туптене; това сърце постоянно се отваря и затваря, т.е. дава и взима. Какво страшно има в отварянето и затварянето, в свиването и разпускането на нашата торба? Така, именно, става и кръвообращението. Когато торбата се отваря, тя се свива. В тези моменти на отваряне и затваряне на торбата човек вади или слага нещо в нея. Отварянето и затварянето, свиването и разширението са два процеса, които стават и в самата природа. Когато сърцето се свива, Бог взима нещо от него; когато сърцето се разширява, Бог дава нещо в него. Бог дава, Бог взима. Казвам на един: ще дадеш! – „Какво?“ – Това, което е в сърцето ти. ~ Всеки ден човек трябва да направи поне най-малкото добро, изразено в мисъл, чувство или действие. Това добро може да бъде направено на някой извор, на някое растение, на някоя мушица, или на някой човек. Колкото малко да е това добро, то трябва да се направи. Най-малкото добро е израз на Божественото учение, на вътрешния закон в човека. Живее ли човек по този начин, и ангелите, и светиите, и добрите хора ще го познават и посещават. Най-после и неговият учител ще го посети. Само тогава човек ще има правилно и високо разбиране за Бога. Сега, аз искам да ви представя Божественото учение в достъпна форма за приложение още сега, а не за в бъдеще. Остане ли да се разбере и приложи за в бъдеще, то е неразбрано учение. ~ Някой казва: „Бог ще прости ли греховете ми?“ Казвам: Бог не може да не прости греховете на онзи, който Го обича, колкото големи и каквито да са неговите грехове. Любовта всичко заличава. Без Любов греховете никому не се прощават. Това е закон. Внесе ли се Любовта като основа в живота, всички грехове, които съществуват, ще изчезнат; всичко старо ще изгори. Доброто пък е условие за реализиране на Любовта. Когато човек е добър, Любовта непременно ще се прояви в живота му. Някой казва: „Заслужават ли хората моята любов?“ Имайте предвид следното правило: всяко живо същество заслужава Любов, т.е. заслужава да бъде обичано. Защо? – Понеже всяко същество е произлязло от Бога. Ако това същество не прилича на вас, нищо не значи. ~ Днес човек трябва да води чист и свят живот. Любовта трябва да се излива от сърцето му като от извор. Той трябва да върши волята Божия и да се радва на всичко, което го заобикаля: на камъните, на дърветата, на изворите, на животните. Когато човек се качи на някоя планина, той трябва да разглежда, да изучава всички картини, които се откриват пред неговия поглед. Когато гледате картината на някой художник, вие знаете, че той е имал предвид какви цветове да употреби, за да представи предмета по възможност по-вярно и точно. Понякога цветовете, чертите на тази картина са сполучливо предадени, някога не са сполучливи. По същия начин и всяко камъче, всяко дърво или извор в картините на живата природа са поставени на местата си, според разбирането на художника или декоратора. На вас предстои красивата задача да изучавате тези картини. От природата човек ще изучава законите на съвършенството и ще ги прилага в живота си. И така, човек трябва да се стреми към съвършенство. Това може да се постигне, когато човек е в съгласие с Любовта, когато е готов на всички жертви за нея. Дойде ли човек до това положение, торбата му винаги ще бъде пълна. Ако торбата на някой човек е пълна, а работите му не вървят добре, коя е причината за това? Причината за това е неговото скъперничество: той или много рядко отваря торбата си, или никак не я отваря. Много от съвременните хора имат хубави торби от коприна, от лен или от друга фина материя, пълни с всякакви плодове и кифли, но понеже не се отварят често, плодовете в тях са изсъхнали, а кифлите са се превърнали на пексимит. Някой казва: „Знаеш ли какво нося в торбата си?“ – Зная какво носиш: изсъхнали ябълки, круши, сливи, кифли и т.н. Според мен всяко сърце, което от сутрин до вечер не се отваря, за да даде всичко, каквото има, и да приеме всичко, което му се пада, е анормално сърце, което не тупти, както трябва. Нормалното сърце е торба, която постоянно се отваря и раздава от нея на бедни, на страдащи. За себе си пък ще остави само една ябълка, една круша, една кифла и ще благодари на Бога за всичко, което му е дал. Тогава Бог ще погледне към това сърце благосклонно и ще каже: „Това сърце е разбрало смисъла на живота“. ~ „Ще бъдат ли простени греховете ми?“ – Ако обичаш, ще бъдат простени; ако не обичаш, няма да бъдат простени. – „Ще се усили ли вярата ми?“ – Ако обичаш, вярата ти ще се усили. – „Мога ли да стана учен човек?“ – Ако обичаш, можеш да станеш и учен, и философ, и поет, и художник. Ако обичаш, ако имаш Любов в себе си и раздаваш от нея на всички живи същества, можеш да станеш, каквото пожелаеш. В Любовта се крият всички възможности и условия за растене и развитие. Искате ли нещо повече от Любовта, ще получите тояга. Апостол Павел казва: „С тояга ли да дойда при вас, или с Любов и кротък дух?“ ~ Тази беседа се отнася за онези ученици, които искат да свършат училището. Едно от основните правила в това училище е всеки ученик да има хубава торба, с хубави плодове. Второ основно правило е ученикът да отваря торбата си навреме и да раздава от нея на всеки, който се нуждае. Такъв трябва да бъде човекът на новото време! ~ Сега дадох на всички по една ябълка. На обяд ще ви дам по една круша; надвечер ще ви дам по една кифла. Ябълката, крушата и кифлата са символи, които трябва да се преведат. Ябълката представлява живота, който се ражда от Любовта; крушата представлява Мъдростта, а кифлата – Словото, т.е. Истината. Казано е: „Глава на Словото е Истината“. Следователно, в Божията Любов, Мъдрост и Истина се заключава целокупния живот, цялата ве

Земята на живите, Неделни Беседи, 10 декември 1933 г. Праведният ходи в целостта си, Неделни Беседи, 2 юли 1933 г.

„Плевели.“ Тия плевели съществуват навсякъде и съвременните хора ги обясняват по разни начини. Те не спъват цялото човечество, но индивидуално спъват хората, спъват техните мисли, техните чувства, правят големи пакости. Плевелите съществуват навсякъде. Те могат да се родят между двама приятели и да падне един от тях. Какво представят плевелите? – Те представят кривите схващания, кривите заблуждения на хората. Навсякъде съществуват криви схващания и заблуждения. Навсякъде съществува неразбиране на онова, което природата е създала. ~ Сегашните хора страдат не от недоимък, но от голямо изобилие. Човек има много дарби в себе си, които не е развил и вървят в крива посока на живота, вследствие на неразбиране. В съвременната култура хората търсят своето щастие там, дето го няма. Природата обича разнообразието. Няма две същества в света, които природата да е надарила еднакво. Тя е надарила всички различно. Всеки трябва да се развива в своята среда. Една жена не може да развие качествата на един мъж и един мъж не може да развие качествата на една жена. Те се различават. После, и бащата не може да има качествата на своето дете. Той е бил дете, но това дете, което се ражда от него, има свои качества, които го различават. ~ Какво нещо е кражбата? – Кражбата е плевел. Ти искаш по един лесен начин да добиеш благото в живота, за което някои хора с хиляди години са работили, докато го придобият. Ти искаш на негова сметка да ядеш и да пиеш, а той да работи заради тебе. Това са вътрешни разсъждения, които съществуват. Те си имат своето основание. Съвременните учени хора изследват, че всичко това са все анормални състояния на типове, които са родени при неблагоприятни условия, от майки, които са се намирали в болезнено състояние във време на своята бременност. Бащата пък е имал някакъв порок, или е бил пияница, или е имал друг лош навик. Вследствие на това детето се е родило при много лоши условия. Следователно, ако на това дете не се даде някаква външна помощ, то не може да изправи недъзите, с които е присадено. Запример, три статистики има в това отношение. Ако бащата е бил гневен във време на зачеването на детето, искал да убие някого, но не е имал благоприятни условия да извърши това убийство, понеже тази мисъл е била постоянно в неговия ум, то когато се зачене детето, което може да бъде син, един ден то непременно ще бъде изпълнител на идеите на своя баща. Синът непременно ще извърши убийството. Значи, ако бащата е искал да извърши, но не е могъл, синът непременно ще извърши това убийство. Както един военен дава заповед на своите войници това да направят, онова да направят и те изпълняват, така и синът изпълнява волята на баща си. И след това вие мислите, че сте свободни, не знаете, че изпълнявате волята на баща си, който ви е дал заповед, още преди да се родите, да направите това или онова. Питам: Кой е отговорен за това? – Отговорен си за това, че без оглед си изпълнил заповедта на баща си. Ти трябваше да подложиш тази заповед на критика, даже и в мирно време. ~ У нас има известни идеи, които не са наши. У нас са напластени много архаични идеи. Според Дарвиновата теория ние сме минали през 400 хиляди форми на животинското царство. Всички тия животински форми са оставили у нас своите качества, своите навици. Често в човека се заражда желание да глътне някого. Това е желанието, което рибите имат. То е остатък от времето, когато сте минавали през рибия живот. Понякога у човека се явява желание да обеси някого. Това е желанието на паяка да хване една муха и да я обеси на своята паяжина. Понякога се явява в него желание да хване някого, да го обвие и да му счупи костите. Това е желанието на лъва, на тигъра, на леопарда. Лъвът като хване едно млекопитающо, чукне го с лапата си по главата, счупи я, излезе му мозъкът и по този начин вижда работата му. Та като казвате, че някои неща у вас са наследствени, питам: От кой баща са наследени? Значи, вие имате 400 хиляди форми бащи. Мога да ви ги наредя всичките. Та като казвате, че нещо сте наследили от баща си или от майка си, питам ви: От кой баща и от коя майка от всички тия 400 хиляди видове животни сте наследили дадено качество? През всички тия малки и големи форми сте минали. Във всяка в тези форми ти имаш майка и баща. Кой баща поддържате вие? ~ Създаването на човека представя един дълъг период от време. Много време се е минало, докато Бог събере всичкото вещество, от което е създал тялото на човека. Не става дума за неговия дух, но само тялото на човека. Понеже така е било писано, че след като човек е бил направен от пръст, после му се е вдъхнал дух, т.е. човекът станал жива душа. Там всичко е било предвидено. Няма нещо, което да пожелаете и да го няма там. ~ Защото робството се прекратява в една форма, а се ражда в друга. В едно отношение робството се прекратява, а в друго не. Хубаво е желанието да се създаде свобода на всички, но не се постига това желание. Хубави са всичките теории на хората, те имат свое предназначение. Има учени, има религиозни теории, всички имат за цел да освободят човека от робството. И в науката, и в религията, и моралистите – всички искат да освободят хората от робството. Но щом приложат своите теории, в едно отношение ги освобождават, в друго ги заробват. И в религията е същото: Като освободиха хората от едни заблуждения, наложиха им други. Запример, хората вече минаха фазата на идолопоклонството, в неговата груба форма. Ние вече на големи идоли не се кланяме, но в Индия, в Китай ги има още. Обаче нашите идоли са в банките. Като вземете един чек, отидете с него в някоя банка, поклоните се, кажете някоя дума и веднага ти плащат. Само Франция колко милиарда има! Тя държи своите пари 25 метра под земята. Америка ги държи още по-долу. И това са християнски държави, но техният Господ е долу, под земята някъде. Турците казват: Имаш ли пари, има Хасан, нямаш ли пари, няма Хасан. Дали съзнаваме това или не, борбата вътре пак съществува. Борбата съществува независимо от нашите идеи. Съществува една борба, в която, искаме или не искаме, ще вземем участие. Не е изяснено накъде ще гледаш. И между най-добрите хора пак ще има едно състезание. Борбата се започва от най-малките форми, от учениците, от едно поощрение, докато дойде до най-грубите състезания. Като дойдете до външните страни, до политическия живот, там всеки иска да има власт. Слушал съм някой българин да казва: „Да ме направят министър, ще обеся всички.“ Това е стара идея. Кога не са бесели, кога не са убивали? Кога не са клали? Кой как дойде, все коли и беси. Едни ще изчистят, други ще дойдат. В един от островите на Индийския океан се явили едни плъхове, които били много опасни. Затова поискали от Египет, от техните плъхове, които унищожавали другите. Обаче египетските плъхове били по-опасни от другите, които се размножили на острова. Та самият наш метод, който ние употребяваме за изтребването на нещо, става по-опасен от другия. Сега ние казваме: Нали човек е направен от Бога, как и откъде се е родило злото? Христос казва: „Враждебник човек е посадил това.“ Какво да правим, да го изтръгнем ли? – Не, има известен период, през който ще го държиш и след това разумно ще се справиш с него. Кога? – Като дойде времето на жетва, тогава ще събереш плевелите на една страна, на едно място, а житото на друго и така ще се освободиш. Във второто поколение, за плевелите не може да има присадка. Запример, човек може да тури една присадка, но природата е турила една преграда на този процес. Ти може да съчетаеш една кобила с едно магаре и да имаш един катър, но от катъра по-нататък нищо не можеш да направиш. Катърът си остава катър, той е завършено явление. Значи, ти може да направиш само едно престъпление в живота си, второ престъпление не може да направиш. Природата е турила край на всички престъпления. Но на доброто не е турила край – само в това се различават. Доброто се разплодява, а злото не се разплодява. Че злото съществува, съществува от едно съчетание на доброто със злото. Когато се казва в Писанието, че грешните ще изчезнат, това значи, че те няма да се раждат и сами по себе си ще изчезват. Ако двама грешника се съединят на едно място, те не могат да родят дете. Ако се съединят един грешник и един праведен, само тогава могат да родят едно дете. Ще се роди един катър, но катърът остава безплоден. Значи всички постъпки, които са неестествени, природата ги е осъдила на безплодие, вследствие на което те сами се заличават. Те могат да съществуват един период от 10, 20, 30, 40, 50, 100 години най-много, след което те се заличават. Следователно, когато питаме как ще се оправи светът, казвам: Светът сам по себе си ще се оправи! Тогава и ние ще се оправим. Когато казвам, че светът сам ще се оправи, аз имам пред вид следното: Има три проявления – има един свят, който е механически, разумността я няма там. Той е като една кола. Има един свят, който е разумен, разумността в този свят е отвън. Той представя кола, в която е впрегнат един кон. И най-после имате третото положение: Колата я няма, но човекът се качва на коня – разумността е отвътре. Във втория случай, колата се движи, но конят я тегли. В третия случай човек язди коня, той го управлява. Има и четвърто положение: човекът слиза от коня и нито колата я има, нито коня, човекът сам си върви. Това е истинското положение. ~ Ако оставиш нивата си неразорана, какво ще израсне от нея? Ако не я разореш, тръне и бодили ще израснат върху нея. Ако я изореш, все ще даде нещо, даже и най-проста да е почвата ѝ. Значи в живота е нужна една правилна философия. Хората трябва да бъдат искрени, честни, справедливи и да желаят доброто на своите ближни, преди те да са дошли на земята. Трябва да знаете, че като дойдат на земята, трябва да има предвидени условия за тях. Преди още да станат майка и баща, родителите отпреди 20 години насам трябва да знаят с какви средства разполагат, за да създадат потомство. Пък и държавата трябва да знае това нещо. Не е само да се каже, че някоя жена е бременна. Бременната жена трябва да се постави при най-добри условия. Не се ли постави при такива условия, тя ще роди плевели. В бременното си състояние тя е крайно чувствителна. Следователно, не я ли поставят при съответни условия, ще осакатят зародиша ѝ. Старите гърци са знаели това и са го спазвали. Когато някоя жена у тях била бременна, те са я поставяли при най-хубава обстановка, при най-добри условия. Окръжавали са я с най-хубави картини, давали ѝ са да чете най-хубави книги и по този начин са ѝ въздействували в добър смисъл, давали са ѝ добър подтик. Затова виждаме между гърците толкова красиви типове. Особено такива са били старите, класическите типове. Това показва, че великите хора на миналото са имали права идея в това отношение. Не е въпросът да се пеят тъжни песни на бременната жена, но най-хубави песни, най-хубава музика. Картините също така да бъдат най-художествени. Ако едно дете се роди при такива условия, то ще има добри заложби в себе си. Сега ние вървим по закона на наследствеността. Ако има такива условия, няма да се родят гении, но поне ще има по-добри съчетания в живота на тия деца. Защото и без това в природата има доста големи мъчнотии, които трябва да се преодолеят. И без това природата е създала на хората доста големи мъчнотии, тъй щото те сами не трябва да си създават ненужни страдания и мъчнотии. ~ ...трябва първо да изучим нещата в природата, а след като ги проучим, тогава да ги приложим. А сега ние първо създаваме теории за направата на света, а после искаме да преустроим нашия живот. Животът по този начин не може да се преустрои. Първо ние трябва да знаем живота, а после да създадем теории за преустрояването му. Първо човек трябва да знае хубаво да пее и да свири, а после да създаде теория на музиката. Ти можеш да знаеш теории, а да не можеш да пееш. А можеш да пееш добре и без да знаеш теорията. ~ Сега вие имате големи постижения, но в бъдеще условията на живота ще бъдат по-трудни. Тогава ще се предизвикат у вас много способности. Вие със старото знание лесно ще се справите, но за новите условия се изискват нови знания, нови методи. Също така и вярата, която сега имате, няма да ви помогне. Ако детето иска да разполага със своята детинска възраст и когато възмъжее, няма да може да направи нищо. Или ако със своята възмъжалост човек може да се справи и като остарее, и тогава няма да може да си помогне. Защо? – Защото всяка възраст се отнася за своето време. Защо човек остарява? – Защото не разполага с такава сила, каквато е имал като възрастен. Щом изгуби силата си, той започва да остарява. Старите хора стават банкери, турят парите си в банките и престават да работят. Така те се обленяват, изгубват силата си. Не преставайте да работите! Аз съм наблюдавал какво правят учениците и не съм намерил нито едно изключение в това отношение. Запример, някой чиновник казва: „Да изкарам 15 години да работя, ще се пенсионирам и ще започна да работя в духовно отношение.“ Обаче какво става? Като се пенсионира, заминава за онзи свят и пак не може да работи както е мислил. Казвам: Не чакайте да станете пенсионери и тогава да работите. Работете на всяко време и без да сте пенсионери. Като станете пенсионери, ще ви задигнат на онзи свят. По-хубаво пенсиониране от отиването ви горе няма. Да чакате да ви пенсионират и тогава да работите, това е неразбиране на идеята. Вие трябва да имате естествен подтик да работите. Че сте били чиновници, това нищо не значи. ~ Някой път работите не стават по аристократически, но по демократически начин. Ще вземеш мотиката и ще копаеш. Не ще копаеш като дядо си и баба си, ти си от едно поколение по-напред. Ти ще израстеш, ще се присадиш на дядо си и на баба си като едно клонче и ще израстеш като тях. Идущата година и върху теб ще израснат. „Плевелите.“ По този начин само ще се освободите от плевелите. Ще усилите житото, плевелите няма да корените, но те сами по себе си ще изчезнат. Като усилите вашите добри способности, вашите хубави способности, плевелите ви, т.е. вашите вътрешни недъзи, няма да имат условие да се развиват. Ще дойде ден, когато плевелите няма да могат да растат, тогава ще дойде жетвата. Тогава човек ще се справи със своите сили, ще бъде здрав и ще мисли правилно. Щом мисли правилно, той ще може да приложи всяка права теория в живота си. ~ ...дръжте в ума си само положителни, хубави мисли! Всякога, когато казвате, че утре ще бъдете по-добре, чрез тези положителни мисли Бог действува у вас и ви помага. Когато казвате, че утре ще бъдете по-добре, това е Божественото, което действува у вас. Когато казвате, че положението ви ще се влоши, това е човешкото, което действува у вас. В Божественото всякога работите стават по-добре. В човешкото работите стават по-зле. Когато свързваме човешкото с Божественото, ние всякога куцаме. Никога не свързвайте човешкото с Божественото, защото формите на човешкото не могат да издържат на потенциалната енергия, която се съдържа в Божествените форми. Това е разбирал Христос със стиха: „Никога не наливайте ново вино в стари мехове, защото ще се разпукнат.“ Никога не наливайте Божественото съдържание в човешка форма, т.е. в човешки ум, защото ще се разпръсне. Като знаете това, ще разберете защо никога не се е случило така, както мислите, както сте мислили. Една млада мома разправяше една своя опитност. „Когато бях млада мома, мислех си, че ще се оженя за някой добър, богат момък, ще си наредя къщата добре. Казах си, че всичко искам, но не искам болен мъж да го гледам. Какво стана после? Даде ми се точно това, което не съм мислила и което не мислих, исках. Мъжът ми скоро заболя и боледува цели седем години. През това време той стана толкова нервен, толкова сприхав, че мъчно можеше да му се угоди. Това негово състояние ме научи на много неща, придобих търпение.“ От това, от което се страхувала, това ѝ се паднало. Но коя е причината за това нещо? Причината се дължи на факта, че тя се е оженила за друг мъж, а не за този, който ѝ бил определен от Бога. Затова именно мъжът ѝ трябвало да боледува, да научи урока си. Следователно, ако в живота си имате противоречия, ще знаете, че вие сте се омъжили за мъж, който не ви е бил определен от Бога. Сега не остава нищо друго, освен да търпите. Онези, които идват при мене и разправят положението си, казвам: Ако бяхте дошли при мене преди да се ожените, щях да ви кажа дали сте един за други. Но понеже сте бързали и не сте питали, сега не остава нищо друго, освен да се търпите. Сега не правете втора погрешка – да се развеждате. Първата погрешка сте направили, прибързали сте да се ожените за човек, с когото не си схождате, поне втората погрешка не правете. ~ Сега от всички се изисква едно ново разбирание, което да регулира вашето битие. У всинца ви има нещо, което регулира живота ви. Това нещо често ви подшушва, кога по-силно, кога по-слабо, но вие трябва да го слушате. В някои от вас интиуцията е по-силно развита, а у някои – по-слабо развита. Някои хора предчувствуват нещата. Дръжте се с тях, дружете с такива хора! Дружете с хора, които мислят право. Дружете с хора, които имат добре развити морални чувства. Казвате за някого, че е много сприхав. Сприхавите хора са добри. Ако се качиш на един сприхав кон, за половин час ще те заведе. Ако се качиш на слабо конче, хилаво, няколко часа ще те кара. Как мислите, светлината не е ли сприхава? По-сприхаво нещо от светлината няма. Отдето мине, всички ще осветли, на всички ще даде нещо. Следователно, ние се нуждаем от сприхави, от разумни и добри хора. ~ Няма нищо по-лошо от това, когато искаме да се спираме един друг в своите прояви. Оставете всеки човек свободно да се проявява. Вие никого няма да изправите. Нито аз ще го изправя, нито вие ще го изправите. Оставете пияния сам да си падне, не го бутайте. Не мислете, че вие ще оправите света. Ако мислите по този начин, тази идея трябва да излезе от ума ви. Вложете в себе си най-хубавото и най-благородното и ще видите, че можете да придобиете и да развиете онова, което Бог е вложил във вас. Другите работи оставете настрана. Ако ви оставят да изправите вие света, добре. Но ако не ви оставят, изправете себе си. Оправете своя ум и ще бъдете щастливи. Щом оправите себе си, ще дойде тогава Божието благословение. Тогава Господ ще каже на жетварите: „Помогнете на този човек!“ И въпросът ще се свърши. Та сега за всички се изисква едно ново разбиране, една нова мисъл, една нова свобода. Всеки човек трябва да даде свобода на себе си, да даде свобода и на другите. И тогава всички да се молят за своите ближни. Този е пътят, по който ще стане новото въздигане в света! из Плевели, Неделни Беседи, 17 ноември 1935 г. Благодарение на Велина Василева

Често в ума ни, в сърцето ни влизат такива понятия, които имат точно обратен смисъл на това, което те днес съдържат, или на това, което природата първоначално е вложила в тях. Всичките погрешки на нашия живот седят в това, че сме изопачили нещата. Ние сме изопачили значението на нещата, на тяхното вътрешно съдържание, което природата първоначално им е вложила. Природата им е вложила едно, а ние разбираме друго. Ето защо често със своите разбирания хората са в противоречие с окръжаващата среда. Често мнозина говорят за условията в живота, които определят развитието на човека. Други казват, че условията не са важни, но важен е човекът. Да, важен е човекът, който мисли. Условията са само средства, чрез които мисълта може да се прояви. Човекът е онзи, който обмисля нещата, какво може да постигне, ако има благоприятни условия. За пример каква е била целта или намерението на природата, когато е създавала жената и когато я направила красива? Още не се знае смисълът на красотата, но чрез нея природата имала предвид да постави човека при условия да може от едно грубо състояние да премине в едно благородно, възвишено състояние. Красотата е един подтик, който природата е вложила с цел да помогне на човека да излезе от своето грубо състояние. Всички неща, които не са красиви, съдържат тъмнина, а всички красиви неща съдържат светлина, знание и мъдрост в себе си. Красотата е сбор на всички велики добродетели, които съществуват в битието. Това е общо и за външната, и за сърдечната, и за умствената красота. И духът е красив, и душата е красива. Значи красота има навсякъде. Тъй щото, външната красота на тялото се обуславя от вътрешната красота на човешката душа и на човешкия дух. Случва се, че и духът, и душата, и умът, и сърцето и тялото понякога биват грозни. Тяхната грозота се дължи на грубостта. Дето съществува грубост, там има грозота. Казвате: „Как да разберем това нещо?“ Вие го разбирате много добре. Кажете ли, че не го разбирате, аз съм уверен, че го разбирате повече, отколкото трябва... ~ Който има богатство, той трябва да знае разумно да се справя с него. Иначе той ще мине за безчестен човек. Природата държи точна сметка за всички неща. Казвате: „Да сме богати.“ Можете да бъдете богати, но трябва да знаете, че като ви направи богати, природата ще иска от вас първо да изплатите дълговете си. По този начин тя ще види кой колко е умен. Ако изплатите дълговете си, тя ще ви даде нова служба. Ако не изплатиш дълговете си, тя ще разбере колко си умен и ще те направи сиромах. Тогава няма да имаш на никого нищо да даваш, но няма и какво да взимаш. Тя казва: „Ти сега ще работиш.“ – „Дотегна ми да работя.“ Едно време те бяха направили богат човек, за да изплащаш дълговете си, но ти не искаше да направиш това. [Сега] те турят на работа, но ти не искаш да работиш. Природата казва: „Още едно знание имам.“ – „Какво е това знание?“ – Да умреш. Това е последната инстанция, чрез която можеш да се освободиш от всички мъчнотии. Това е смъртта. И тогава никой няма да те търси: нито сиромаси, нито богати. Тогава всички ще се дезинтересират от тебе. Тогава никой няма да дойде при тебе. Ти ще останеш сам. Да остане човек сам, това е едно философско окултно учение. И ще те остави Господ сам в пространството, в един остров. И след като седиш стотина години сам, без да похлопа на вратата ти нито една мухичка даже, тогава само ще разбереш какво нещо е самотията в живота Красотата на живота седи в това, когато онзи, който те обича, идва при тебе. Красотата на живота седи и в това и ти да отидеш при онзи, когото обичаш. В това седи смисълът на живота. Хората се страхуват от Бога, страх ги е да отидат при Него. Защо хората се страхуват... Защо плачеш и кого търсиш, Неделни Беседи, 21.02.1937 г.

Разумният човек, Неделни Беседи, 7 февруари 1937 г.

Освобождаване, МОК, 4 юли 1930 г.

В мое име, Неделни Беседи, 29 септември 1918 г.

Една от мъчнотиите, на която се натъкват всички хора, е тази, че във всеки човек виждат отрицателната му страна. За да се справите с тази мъчнотия, мислете и за себе си, и за ближните си, че сте такива, каквито трябва да бъдете. Затворете очите си за отрицателното и гледайте на положителните черти. – „Ама човек не може да не греши.“ – Съгласен съм с това, но прибавям: Човек не може и да не изправя грешките си. Щом греши, той може да изправя грешките си. В изправяне на грешките се заключава придобивката на деня. В изправяне на грешките човек влиза в радостта на живота. Ако не изправя грешките си, той влиза в областта на мъчението и на страданието. Неизправянето на една грешка води към втора, трета, четвърта и т.н. Изправянето на грешките, обаче, води към радостта и веселието, към светлината на живота. Силата на човека се заключава в изправяне на грешките. Такъв човек радва духа и душата си. Както бързо греши, така бързо човек може да изправи грешките си. Срещате човек, когото не обичате, не можете да го търпите. Още в първия момент искате да направите нещо, с което да го сразите. Вие сте сгрешили вече в мисълта си. Спрете се сега и изправете грешката още в мисълта си, докато не се е проявила на физическия свят. Кажете си: „Аз не мога да търпя този човек, но Бог го търпи и обича. Щом Бог го търпи, и аз ще го търпя. Когато Той престане да го търпи, тогава и аз ще престана да го търпя. При това нека си представя, че в този момент никой човек не може да ме търпи. Трябва ли да ме сразява? Както той ме търпи, така и аз мога да търпя онзи, когото не обичам“. Следователно, ако направиш една грешка, изправи я веднага. Не губи време с плач и вайкане: защо си я направил, какво ще мисли Бог за тебе, какво ще кажат хората и т.н. Хората са ученици, те не са свършили още учението си. Щом е така, не взимай пример от тях. Те са несъвършени още, не могат да се произнасят за твоите постъпки. Обаче, ако държиш за мнението на Бога, на съвършените същества, това е друг въпрос. Като се ръководиш от тяхното мнение, ти влизаш между тях като в баня, да се къпеш. Като направиш една грешка, веднага ще отидеш на банята да се окъпеш. – „Ама днес се къпах три пъти.“ – Прекалил си, пази се да не стане нужда и от четвърта баня. Пазете се да не отегчавате разумните същества. Позволено е на ден да се прави само една баня. Една грешка на ден – една баня. Колко бани са нужни на болния? – Една на ден му е достатъчна. – „С теляк или без теляк!“ – Зависи от колко време не си се къпал. Ако отдавна не си ходил на баня, телякът е на място. Но ако всеки ден правиш бани и викаш теляк, кожата ще ти се охлузи. Не е лесно да минава човек под ръката на теляка. Какво нещо е телякът? – Морализатор. В религиозните общества има много теляци. Едва се освободиш от един, срещне те втори и казва: „Чакай, аз съм по-добър майстор от него“ – и започва да те трие. После идва втори, трети, а ти се намираш в ужас, не знаеш как да се освободиш. Попаднеш ли веднъж под ръката му, освобождаване няма. Докато не охлузи кожата ти, няма да те пусне. Спасението е в това, втори път да не го викаш. Щом си опитал един, втори път потърси друг, чиято сила не познаваш. На ония, които си опитал, сложи знак, да не попадаш втори път под ръката им. Като ученици, вие трябва да пазите следното практическо правило: най-много по един теляк на ден. Колкото повече се охлузва кожата и научавате уроците си, намалявайте броя на теляците до 52, по един на седмицата. След това спрете на числото 12 – по един на месеца. Колкото по-нагоре се качвате, намалявайте числото им, докато стигнете до един теляк годишно. Най-после се освободете и от него. Човек може да живее и без теляци. В каквото общество и да влезете – религиозно, духовно, научно – пазете се от теляци, но внимавайте и вие да не изпълнявате тяхната роля. И тъй, за да избягвате мъчнотиите или да се справяте разумно с тях, дръжте в ума си мисълта, че Бог обича всички хора. Като мислите така, вложете Любовта в сърцето си и работете с нея. Обичайте хората и не им отнемайте това, което не можете да им дадете. Срещнете ли някой радостен човек, не го ограничавайте, не му отнемайте радостта. Виждате, че някой яде сух хляб. Не му казвайте, че е нещастен; не го изкушавайте с вашата пищна храна. Стомахът му не може да издържа. Сухият хляб е за предпочитане пред пищната храна, която разваля стомаха. Един стар възглед, който внася радост в душата ти, е за предпочитане пред един нов, за който не си готов и който може да развали живота ти. Не разваляй благото, което Бог ти е дал. Не разваляй благото на малкото дете. Не разваляй благото на младия момък и на младата мома. Не разваляй благото на възрастния човек. Не разваляй благото на стария човек. В това се заключава философията на живота. Най-голямото изкуство, Утринни Слова, 10 март 1935 г.

Идете при чистите извори, Неделни Беседи, 19 септември 1937 г.

Мисъл за деня - 09.07.2013 г. Аз съм за онази реална философия. Не да ви разправям какво ще бъде за бъдеще. Аз зная какво ще бъде за бъдеще. Зная и какво е било миналото. За мене миналото не е капитал и бъдещето не е капитал. Аз разчитам само на настоящето. Настоящето, това съм аз – туй, което е в мене, на него аз разчитам. Това, което в дадения момент имам, туй моето разположение, то е реалното. Не какво ще бъде след един час, но в дадения момент, какво съм, то е реалното, то е, на което аз разчитам. Законът е верен. Ако аз съм добър сега, и следния момент ще бъда добър. Ако сега аз не съм добър, и следния момент няма да бъда добър. Старото и новото Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог... - формула Молитвен наряд за вторник: Ще се развеселя - песен Пътят на живота - молитва Псалом 27

Един нумизматик намерил една златна стара монета, на която имало нещо написано. Той я дал на слугата си да я измие леко само от пръстта или от полепените нечистотии върху нея. Слугата взел монетата и от голямо усърдие я изчистил така хубаво, че изтрил и надписа ѝ. Желанието му било да я лъсне, да светне. Занесъл монетата на господаря си и му казал: „Господарю, много хубаво изчистих монетата. Не може да не останеш доволен, тя цялата блещи. Така я лъснах, че нищо не е останало на нея“. Господарят погледнал монетата и със съжаление констатирал, че монетата изгубила ценността си. Наистина, чиста, лъскава била, но написаното върху нея изчезнало. Казвам: и съвременните хора се намират в положението на лъсналата монета. Някои искат преждевременно да станат свети. И наистина, те успяват: изтъркат всичко от себе си, светнат, но и светостта, която Бог е вложил в тях, изчезва съвсем. Други искат да станат красиви. Стават красиви, но с това заедно изтъркват и красотата, която Бог е написал върху тях. Тъй щото, човек може да стане такъв, какъвто пожелае, но ще изгуби онова ценното, което Бог е написал върху него. Истинската красота не е нещо постоянно, каквото е маската върху лицето на маскирания. Красотата е нещо непреривно, тя изразява великите подтици на човешката душа, но същевременно тя се мени. Красив е човек, когато доброто е описано на неговото лице. Красив е човек, когато всичките добродетели, една след друга, се описват на неговото лице. Каква по-голяма красота ще намерите от слънцето? Красиво е слънцето, понеже постоянно изпраща своята светлина и топлина. Какво би станало със света, ако слънцето престане да изпраща светлината и топлината си? – Няма да има живот. Щом животът престане, и красотата ще изчезне. Днес съществува красота, защото животът съществува. Слънцето пак изгря, за да видите неговата красота. То е красиво, защото обича и прави всичко около себе си красиво. Красив човек е онзи, който всичко около себе си прави красиво. Чист човек е онзи, който всичко около себе си прави чисто. Къде мине, той все чисти. Търсѝ онази красота, която носи образа на Бога в себе си. Красотата на Бога се състои в това, че Той едновременно държи в ума си живота на всички същества. Той има предвид техните нужди, страдания, скърби и ги напътва в правия път. Той улеснява всички същества и в радостите, и в скърбите им. ~ Когато времето плаче, тревите и цветята се ползват, но не и хората. В такова време хората се изпокриват, бягат в домовете си. Защо се крият? – За да не заплачат и те с времето заедно. И тъй, растенията, които разбират вътрешния смисъл на дъжда, приемат росните капчици в себе си, за да ги утешат. Росните капчици са деца, които някога са изгубили майка си и непрекъснато я търсят. Растенията ги утешават, казват им да не плачат, защото един ден те ще намерят майка си. Те им дават първия урок в живота. Казвам им: вие сте богати. Отворете торбичките си да видите какви богатства носите със себе си. Щом отворят торбичките си, растенията взимат богатствата им и им показват пътя, по който могат да намерят майка си. Следователно, когато мъглата дойде при тебе, не плачи заедно с нея, но ѝ кажи: „Не бой се, ти ще намериш майка си“. Не плачи за това, за което другите плачат. Когато колата се счупи, какво трябва да правиш: да плачеш ли, или да се заемеш да я поправиш? Плачът спасява ли човека? – Не, плачът само утешава. Когато плачеш около умрелия, ще го съживиш ли? Ако можеш да го съживиш, плачи; ако не можеш да го съживиш, поне не го смущавай. На умрял човек тъпан бие ли се? Ако може да чуе, удряй тъпана, колкото искаш; ако не може да чуе, поне времето си не хаби. За направени погрешки не плачи. Изправяй погрешките си и мисли. Радвай се за всяка направена погрешка, защото имаш възможност да я изправиш и да познаеш силата си. Тези мисли може да ви се виждат противоречиви, но те почиват на известен закон. На какво се дължат погрешките? – На неразбиране. Когато някое разумно същество ви каже една велика мисъл, която не можете да разберете, вие непременно ще сгрешите. Значи зад всяка погрешка се крие една велика мисъл. Щом разберете погрешката си, ще разберете и великата мисъл, която се крие зад нея. Тъй щото, всяка погрешка води към добро. Ще ви дам един пример, да видите как можете да направите една погрешка. Дават ви едно змийско яйце и ви казват да го държите на студено. Ако го държите на топло, то ще се излюпи, и един ден ще пострадате от него. Вие взимате яйцето, но се интересувате какво може да излезе от него. Казвате си: „Ще сложа яйцето на топло, да видя какво ще се излюпи“. Слагате яйцето на топло и след известно време от него излиза едно малко змийче. Вие се радвате на малкото змийче, храните го и то расте, става голяма змия. Един ден тази змия се увива около вас и започва да ви души. В това отношение на змията не може да се разчита. Много от противоречията в живота се дължат на това, че хората само констатират нещата и там спират. Те казват, за пример: „Слънцето е извор на живота. То има влияние над нас и т.н.“ Обаче това още не е знание. Да констатираш нещата само, без да ги проучиш и приложиш, това не е наука, нито знание. ~ Аз взимам думата плач не в обикновен смисъл. Всяко нещо, което плаче, е живо. Всяко нещо, което не плаче, е мъртво. Източните философи казват, че човек трябва да престане да плаче. Казвам: да престане умният да плаче, разбирам. Обаче опасно е, когато глупавият престане да плаче. За глупавия плачът е необходим, той е на мястото си, той е благословение за него. ~ Много хора, докато минават за светски, те са работливи. Щом станат религиозни, те се отпущат, подават се на мързела и не работят. Те започват само да съзерцават. Това съзерцание не е нищо друго, освен мързел. Като светски хора, те знаят, че трябва да копаят, да разорат нивата да я посеят и след това вече очакват, каквото Бога даде. Обаче, като духовни, те нито копаят, нито орат, нито сеят, очакват дано Бог им даде нещо. Ако не получат нещо, те се разочароват. Следователно човек не трябва да изпада в крайности. Докато живее на физическия свят, той трябва да работи и физическа, и сърдечна, и умствена работа. Щом стане духовен, той трябва да работи още повече и то и в трите свята. Разликата в работата на светския и на духовния човек е следната: един земеделец от света ще посее, например, сто декара земя и ще получи някакъв резултат. Един духовен човек ще посее само десет декара земя, но класовете ще бъдат много по-едри и с по-голям брой зърна. С други думи казано: светският човек ще сложи на гърба си един камък 100 килограма тежък и ще се хвали със силата си. Един духовен човек ще сложи на гърба си един къс злато от 10 килограма и ще се хвали с разумността и знанието си. Чий товар е по-ценен? Когато човек носи в главата си една мисъл, той трябва да знае камък ли е тя, или злато. Умният, като види, че тази мисъл е тежка като камък, той ще я изхвърли от главата си. Глупавият, обаче, ще я носи и ще плаче, ще търси някой да го освободи. Който плаче, той има някаква скрита мисъл в себе си. Наблюдавал съм как някое малко дете плаче. Докато майка му е наблизо, то плаче, озърта се, чака да дойде майка му да го утеши. Колкото повече го утешава майката, то повече плаче. Щом майка му се отдалечи и престане да го утешава, то млъква и тръгва подир нея. Възрастните пък плачат, когато искат да смекчат сърцата на окръжаващите. Изобщо, каквато и да е причината за плача, той е на мястото си. Казано е в Писанието: „Ще обърша сълзите им“. – Кога? – Когато истинският живот дойде. Щом истинският живот дойде, плачът ще престане. Тогава ще се явят изворите на живота. Умният човек, който се намира пред изворите на своя живот, никога не плаче. Кой е умен човек? – Умен е онзи, който може да смени плача в радостта. Умен е онзи, който може да смени скръбта в утеха. Умен е онзи, който може да смени отчаянието в надежда. Умен е онзи, който може да смени омразата в любов. Умен е онзи, който може да смени невежеството в знание. Умен е онзи, който може да смени неправдата в правда. Умен е онзи, който може да смени робството в свобода. Умен е онзи, който може да смени сиромашията в богатство. Умен е онзи, който може да смени смъртта в живот. Умен е онзи, който и в най-голямата тъмнина може да намери пътя към Бога. из Открити, Рилски Беседи, 20 август 1932 г.

Константин Кузема

Трите врати

Съществува една вътрешна философия за живота, която определя пътя на човека. За да придобие тази философия, човек трябва да прави съзнателни усилия, да работи върху себе си. Ако ви запитат защо сте дошли на земята, какво е вашето предназначение, ще кажете, че Господ знае това. Той ви е създал, Той знае какво е предназначението ви. Това е общо твърдение. Така говори човекът, когато не мисли. Обаче човек трябва да знае защо е дошъл на земята, каква е неговата специална работа. ~ Всеки, който си е отговорил на въпроса, защо е дошъл на земята, може да се нарече щастлив човек. Той е придобил вътрешен мир и спокойствие. Следователно, който разбира смисъла на живота, той е дошъл до едно просветление в схващанията си, вследствие на което се развива правилно. Той върви със сигурност, с отворени очи в пътя си. На каквито мъчнотии и противоречия да се натъкне, той лесно ги разрешава. Този човек се интересува от всичко в живота. ~ Човек е дошъл на земята да учи. Като ученик на живота, той трябва да се стреми към положителни знания, които могат да внесат в него дълбок, вътрешен мир. Ето защо, ние казваме, че задачата на човека е да познае първо себе си, а после окръжаващите; да почне да работи първо със себе си, а после с ближния си. Да се нагърби с изправянето на света, това не е по неговите сили и възможности. Може ли човек да се грижи за прехраната на всички хора? Може ли той да си отговори на въпроса, какво става с умрелите и къде отиват те? Може ли той да държи сметка за живота на всички, които се раждат? Защо се ражда и защо умира човек? Каквото животът носи на човека, същото носи и смъртта. И животът, и смъртта едновременно носят известни блага и нещастия за човека. За някого смъртта е щастие, а за някого – нещастие; за едного животът е щастие, за другиго – нещастие. Щастието и нещастието са относителни неща. От човека зависи да направи живота си щастлив или нещастен. Ако живее съзнателно и изпълнява Божиите закони, човек продължава живота си; не спазва ли Божиите закони, човек съкращава живота си и става нещастен. ~ Понякога загубите са големи, а понякога – малки. Ако наливате вода в пукната стомна и тя изтича навън, загубата не е много голяма, защото в природата има изобилно вода: от една страна можеш да наливаш, а от друга да изтича. Обаче дойдете ли до розовото масло, например, най-малката загуба от него се отразява зле не само върху отделния човек, но и върху целия му дом. Тялото на човека не е нищо друго, освен гърне, което му е дадено за работа. Това гърне трябва да бъде здраво, за да задържа скъпоценното масло за дълго време. Скъпоценното масло, което се налива в човешкото гърне, представя самия живот. Пукне ли се гърнето, маслото изтича навън и човек започва да остарява. Започне ли животът да изтича, човек става неразположен и се оплаква, че краката му не го държат вече, свят му се вие, гърдите го болят, не може да мисли трезво, очите му се примрежват и т.н. Това показва преждевременно остаряване, от което се вижда, че човек е изгубил правилното си отношение към разумната природа. Какво трябва да прави при това положение? Той трябва да възстанови правилното си отношение към разумната природа и да започне да се обновява. Всеки човек, праведен или грешен, може да прекъсне отношението си с разумната природа, може и да го възстанови. С една крива постъпка праведният може да прекъсне връзката си с духовния свят. С една добра постъпка грешникът може да възстанови връзката си с духовния свят. Много естествено. Ако грешникът диша чист въздух, непременно ще бъде здрав. Ако праведният диша нечист въздух, ще се разболее. Обаче и едното, и другото може да бъде временно, а може да бъде и постоянно. Невъзможно е праведният, който живее добре, да остане в нечиста атмосфера. Невъзможно е грешникът да греши и да се ползва всякога от чист въздух. Ако праведният се тревожи, ще изгуби здравето си. Ако грешникът не се тревожи и пази своя вътрешен мир, всякога ще бъде здрав. Бог е дал ум на човека да мисли, а не да се тревожи. – „Ама защо светът е създаден така?“ – Това не е ваша работа. – „Кое верую е най-право?“ – Това са въпроси, които не се разрешават само с теория. Те се нуждаят от практическо приложение. За да си отговори на въпроса, кое верую е най-право, човек трябва да следи за резултатите на дадено верую, приложено в живота. Казано е в Писанието: „От плодовете им ще ги познаете“. Същото може да се каже и за всяко верую. Ако си здрав, учен, силен, твоето верую е право; ако си болен, невежа и слаб, твоето верую не е право. Ама могъл си да обясниш причината на твоята слабост и невежество – това нищо няма да те ползва. Каквито обяснения и извинения да давате, слабостта и невежеството не изчезват. Между Бога и човешката душа съществува връзка, която човек всеки момент трябва да съзнава и да се пази да не я прекъсва. Няма ли тази връзка, човек не може да си състави никакво понятие нито за Бога, нито за себе си. Той вижда хората, вижда и себе си, но няма представа какво нещо е човек. Той знае, че човек има очи, с които вижда; уши, с които чува; нос, с който мирише; уста, с която говори, но това не е достатъчно. Човек трябва да знае предназначението на всеки уд в своя организъм. Ще кажеш, че имаш ръце и крака, но ти трябва да знаеш външната и вътрешна служба на ръцете и на краката си. Предназначението на ръцете не се състои само в работата, която те вършат. Предназначението на краката не е само в ходенето. Всички удове на човешкото тяло имат външна и вътрешна служба. ~ Христос дойде на земята да помогне на ония, които бяха външно или вътрешно слепи, но същевременно бяха готови да изпълняват волята Божия. Ония, които не са готови да изпълняват волята Божия, ще слушат и ще гледат, но нищо няма да чуват и виждат. Значи не на всички е определено да си отворят очите и ушите им, да прогледнат и да възприемат Словото Божие. ~ За да не изразходва напразно енергиите си, природата всякога търси пътя на най-малкото съпротивление. И тъй, ако се движи по пътя на най-малкото съпротивление, човек спазва едно от правилата на морала в природата. И съвременните хора говорят за морал, осъждат и одобряват постъпките на своите ближни, но ако разгледат своите постъпки, ще видят, че малко от тях отговарят на правилата за морала. И в говора на човека има морал. Не се ли спазва този морал, говорът е груб, неизразителен, неприятен. Само онзи човек говори по правилата на морала, който има нужната мекота. За такъв човек се казва, че говори сладко. Няма ли мекота в характера си, каквото и да говори човек, все еднакво звучи. Дали ще кажете на някого, че го обичате или мразите, все еднакво звучи. Дали ще кажете, че желаете неговото доборо или го презирате, и едното, и другото ще звучат еднакво. Мекота е нужна на човека. Мекотата дава израз, интонация, а съдържанието на думите изпъква ясно. ~ Кога се моли човек от душа? Когато се намира на кладата, където ще го горят. В този момент той забравя всичко около себе си, нищо не вижда и не чува. Съзнанието му е заето изключително с мисълта за Бога. Между Бога и неговата душа не съществува никаква преграда. Той има пряко отношение към съзнанието на Бога. Изправите ли се на молитва пред Бога, вие трябва да заемете положението на дете, което е готово да се изповяда, да признае всичките си грехове, без никакво оправдание пред себе си. Защо е грешил, това не е важно. От човека се иска да се изповяда. Що се отнася до прошката, до оправданието, това е работа на Бога. Той знае, че човек не може всякога да разбира нещата с такава яснота, че да не прави никакви грешки. Като се натъкват на греховете си, някои се оправдават с това, че човек е слабо същество и не може да не греши. Това не спасява положението. Като греши, човек трябва да поправя грешките си. Не поправя ли грешките си, той дохожда до едно вътрешно състояние на греховност, при което изгубва достойнството и силата си. Той съзнава, че е изгубил онова, което му е давало сила и подем да расте и да се развива. При това положение, каквото и да мислят хората за него, важно е неговото вътрешно състояние. Изправя ли грешките си, той възстановява отношенията си към Бога и се чувства силен и смел. Той гледа спокойно в очите на хората и не се смущава от тяхното мнение. Съвременните хора се нуждаят от нови разбирания, които създават нови отношения, ново верую. Днес всички казват, че вярват в Бога. Каква вяра е тази, която не прави никакви жертви? Някой казва, че е готов да се хвърли от канара, само да докаже, че вярата му в Бога е силна. Лесно се говори, но всичко, което се говори, не може да се изпълни. От човека се иска разумна, а не безразсъдна вяра. Когато сатаната изкушаваше Христа, той Го накара да се хвърли от храма, да види, дали наистина ангели ще Го поемат, да не счупи крака си в камък, според казаното в Писанието. Христос не се подаде на изкушението и отговори: „Махни се оттук, не изкушавай Господа!“ Ако е въпрос да опитваме Господа, нека пръв се хвърли онзи, който изкушава другите. Разумен трябва да бъде човек. Да се хвърли човек от канара за Господа, това е вътрешен процес. При известен случай човек може да падне от канара и да остане неповреден. Това се постига чрез изменение тежестта на тялото. То се дължи на физически закони, които хората още не познават. Следователно всяка постъпка трябва да бъде разумна. Ако е за придобиване на някаква опитност, има смисъл човек да се хвърли от канара. Но ако при това хвърляне се убие, той изкушава Господа. Такова хвърляне е неразумно, в него няма никакъв смисъл. И тъй, истинската вяра, истинската обич подразбират работа. Вярваш ли в някого, ще работиш за него. Обичаш ли някого, ще работиш за него. Обичта е закон на работа. Понеже ни обича, Бог постоянно работи за нас. Той е създал света за нас, да се учим и развиваме. По същия закон и ние трябва да работим за Него, да правим това, което Той желае. Това значи да изпълняваме волята на Бога от любов към Него. Закон е: Обичаш ли някого, ти трябва да постъпваш към него така, че да го задоволиш. Държиш ли неговия образ в ума и в сърцето си в чистота, той е доволен от тебе. Не го ли обичаш, ти не си готов да направиш нещо за него. Хората се радват на живот, на здраве, на сили, благодарение на Любовта и грижите на Бога и на напредналите същества към тях. Престане ли Бог да мисли за тях, те ще се стопят, ще изчезнат от лицето на земята. Любовта на майката и на бащата, на братята и на сестрите, на приятелите поддържа живота на човека. Щом обичат, те искат той да живее и с това поддържат неговия живот. Значи Любовта поддържа живота. Където има Любов, там има и живот. Където Любовта отсъства, там никакъв живот не съществува. Докато близките ви желаят да живеете, вие ще живеете. Щом те пожелаят да умрете, вие изгубвате живота си. Това е един от вътрешните закони на Битието. Като знаете това, дръжте връзката си с Бога. Прекъснете ли връзката си с Бога, и животът ви се прекъсва. А щом животът се прекъсва, нещастията идат едно след друго. Следователно, ако страдате, не търсете причината за страданията вън от себе си. Знайте, че вие сте нарушили своите свети отношения към Първата Причина. Какво трябва да правите тогава? Възстановете връзката си с Първата Причина. Щом възстановите тази връзка, животът ви отново ще потече правилно. ~ Казано е в Писанието: „За всяка празна дума човек ще дава ответ пред Господа“. Кога ще бъде това? В деня съдни, т.е. в онзи ден, когато се разглежда съдбата на човечеството. Човек е отговорен за всяка своя дума, понеже живее в хармоничен свят, в свят на пълен ред и порядък. Когато се намерите пред Божия съд, вие ще отговаряте защо създадохте огнестрелните думи, с които нарушавате хармонията на Божествения свят. Сам по себе си Божественият свят е хармоничен, но със своето неразбиране и невежество човек внася в този свят дисхармония и мисли, че светът, изобщо, е дисхармоничен. Човешкият свят е дисхармоничен, но не и Божественият. Понеже тия светове са преплетени, изглежда, че дисхармонията е в целия свят. Не, дисхармонията е частична и принадлежи на човешкия свят. За да се премахне тази дисхармония, човек трябва да мине през страдания, през съдба, да види своите грешки. ~ Всяка мисъл, всяко чувство, които излизат от дълбочината на човешката душа, се отразяват върху лицето му, върху цялото му тяло. Те дават линиите на неговия външен образ. От линиите, които човек сам си изработва, зависи неговото светло или тъмно бъдеще. С мисълта и чувствата си човек може да подобри състоянието на своите удове. Например, ако човек постоянно се тревожи и държи в ума и в сърцето си еднообразни мисли и чувства, в скоро време зрението му ще отслабне. Хора, които са плакали много, които са прекарали големи тревоги и безпокойства, имат слаби очи. Детето на някоя майка умре, и тя цял живот го оплаква. Какво постига тя със своя плач? Може ли да си помогне? Плачът не разрешава въпросите. Някой изгубил любовта си и започва да плаче. С плач любовта не се придобива. Искаш ли да придобиеш отново любовта си, обърни се към Онзи, в Когото тя живее. Бог е Любов. Следователно търси Любов в Бога и ще я намериш. Като ученици, вие трябва да знаете, че отношенията на хората се определят от отношенията им към Първата Причина на нещата. Хората не могат да имат правилни отношения едни към други, докато нямат правилни отношения към Бога. Още със ставането си от сън човек трябва да се обърне към Великото съзнание в живота, да се свърже с Него и да възприеме поне една Негова мисъл, или едно Негово чувство. Направи ли човек тази връзка, приеме ли нещо от Бога, работата му през деня ще върви добре и той ще бъде весел, готов за услуги към всички свои приятели и познати. Няма по-велико нещо за човека от това, Бог да му проговори чрез своите мисли и чувства, да му даде импулс за работа. Това значи да осмисли човек живота си. За онзи, който е осмислил живота си, всички врати са отворени. Където похлопа, веднага вратата се отваря и му казват: „Добре дошъл!“ Сегашните хора се нуждаят от нова философия и ново разбиране за живота. Те се нуждаят от такова верую, което да ги свърже с Бога. Не могат ли да направят тази връзка, тяхното верую не е право. Те се движат в крив път, в пътя на заблужденията. За да възстановите връзката си с Първата Причина, още със ставането си помислете за Онзи, Който ви е дал живот. Ще Го търсите, ще мислите за Него, докато приемете поне една от мислите Му. Как ще стане това? Ще прочетете нещо, било от Библията, било от живота на светиите, на добрите и велики хора. След това можете да започнете работата си. Докато не дадете храна на ума и на сърцето си, никаква работа не предприемайте. Започнете ли една работа без Бога, никакъв успех не очаквайте. Това се отнася до ония, които искат да работят съзнателно върху себе си. Онези, които са заети, които са се предали на дома, на децата си, на своите лични интереси, те са свободни. Според мене всяка работа трябва да се предшества от мисъл и от чувство към Бога. Сегашните хора не успяват в живота си, защото започват работите си без мисъл за Великото в света. Те се раждат, женят и умират без Бога. Искате ли да родите нещо, или да се жените, питайте Онзи, Който ви е създал. Той знае какво е нужно за всеки човек и му дава необходимото. ~ Като ни обича, Бог постоянно мисли за нас, как да ни помогне, да задоволи нуждите ни. Като знае това, човек трябва да бъде готов да пожертва всичко за Бога. Види ли готовността на човека да се жертва, Бог му проговаря. Една дума ще му каже, но тази дума ще го издигне, ще осмисли неговия живот. Не може ли да направи тази жертва, човек е осъден на смърт, не физическа, но духовна. Духовната смърт подразбира изгубване на Любовта. Като изгуби Любовта си, човекът започва отново да я търси. Слушате някой да казва, че е изгубил първата си любов, но намерил втора. Втората любов е начало на раздори и недоразумения. Първата любов е чиста, безкористна. Тя отваря пред човека свят на блаженство. Изгуби ли тази любов, човек изпада в заблуждения. Той мисли, че ще я намери, но остава излъган. Той се намира в положението на кораб, люшкан от вълните на морето. Много време трябва да мине, докато той назрее и отново придобие Любовта. Придобие ли я, той не може вече да я изгуби. Сега, не е въпрос да се обезсърчавате, но трябва да имате ясна представа за нещата. Защо ще се лъжете, че камъкът на пръстена ви е скъпоценен? Защо ще се лъжете, че любовта ви е истинска, чиста и света? Като слушат да им се говори за великата Любов, мнозина казват, че тази Любов не ги интересува, че не искат да стават калугери. Тук не става въпрос за калугерство. Ние не се интересуваме от калугерството, защото в него няма никаква наука, никакъв прогрес. Като контраст на тия хора се явяват други, които казват, че са готови да се предадат в Божиите ръце. И това не е право. Това е изопачен език. Защо ще се предават в Божиите ръце? Те не са разбойници. От човека се иска служене – да служи на Бога с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичкото си сърце и с всичката си сила. ~ ... работата на човека е да посажда семена в своята градина, а останалото е Божие дело. Вие трябва да знаете, че Бог възраства, въздига и пречиства нещата. Един ден, като свършите работата си на земята, и вие ще кажете като Христа: „Господи, предавам духа си в Твоите ръце“. За да предаде духа си в Божиите ръце, човек трябва да има устойчива вяра, като диаманта. Преди да дойде до тази вяра, той трябва да има доверие в своя ближен. Днес хората са изгубили доверие един към друг. Когото срещнеш, на лицето му виждаш линии на противоречие. Външно се представя като човек с вяра, а вътрешно живее в противоречия, които разклащат вярата му основно. Това не е чист живот. Чистотата подразбира еднакъв живот и външно, и вътрешно. Защо трябва да се съмнява човек? Защо трябва да се колебае? Животът, сам по себе си, е чист и възвишен. Дръжте се за този живот, а не за човешкия. Човешкият живот е изменчив, като самия човек, но Божественият е устойчив и хармоничен. Използвайте днешните условия да проникнете в този живот, за да уредите своя. Ако днес не уредите живота си, никога няма да го уредите. – „Ама ние ще се молим, за да придобием този живот.“ – Молитвата подразбира работа. Ако не работите, никаква молитва не може да ви спаси. Ако ученикът не учи, а само се моли, учителят му не може да го прекара в по-горен клас. Учителят има еднакви отношения към всички душѝ, вследствие на което изисква от учениците си да учат и прилагат. Като ученици, вие трябва да работите съзнателно, всеки ден да придобивате по нещо ново. Знанието, което имате днес, не е достатъчно. Постиженията, до които сте дошли, не са достатъчни. ~ Съвременните хора се нуждаят от чистене. Те трябва да пречистят мислите, чувствата, желанията си, да ги освободят от всички наслоявания на миналото. Те трябва да пречистят съзнанието си, да светне. Това значи чист живот. Щом съзнанието на човека се пречисти, и животът му става чист. Не се спирайте върху външните прояви на хората, да мислите, че са нечисти. Чистотата и нечистотата са вътрешни процеси. Не гледате ли така на нещата, вие ще изпаднете във фалшиво благочестие, ще се спирате върху външното благочестие. Човек трябва да бъде благочестив и външно, и вътрешно. Не обръщайте внимание само на външното, но гледайте дали една работа се върши за Бога. Всяка работа, която човек върши за Бога, е чиста и света. Че някой бил поет, учен, проповедник – това нищо не значи. Ако поетът не възпява Великото в света и не живее за него, никакъв поет не е. Поет, учен, проповедник е онзи, който възпява Великото, проповядва го и живее за него. В този смисъл всеки човек може да бъде поет. Ако с езика си, като с перо, не можеш да пишеш по всички правила на поезията, никакъв поет не си. Ако със сърцето си, като с перо, не можеш да пишеш по всички правила на поезията, никакъв поет не си. Ако с ума си, като с перо, не можеш да пишеш по всички правила на поезията, никакъв поет не си. Истинският поет пише с езика, със сърцето и с ума си. Той излива, щедро дава от изобилието на своето сърце и на своя ум. Поетът описва преживяванията на сърцето, на ума, на душата, затова хората обичат неговата поезия. ~ Съвременните хора се плашат от живота и се питат какво ще стане с тях. Да задава ученикът такъв въпрос, това значи да се страхува. Какво ще стане с ученика, когато учителят му замине за другия свят? Този страх не е на място. Съзнателният учител е подобен на опитния капитан на парахода. Той никога няма да спре парахода всред морето. Щом е тръгнал на път, той благополучно ще изведе пътниците на определеното пристанище. Ако учителят замине, учениците му ще се намерят в същото положение, в каквото са били при него. Добрият и съзнателен учител внася светлина в умовете на учениците си, благодарение на което и без неговото външно отношение към тях те продължават да се учат. Ако това можем да кажем за обикновения учител, колко повече може да се каже за Великия Учител, който представя външно отношение на Бога към хората. Учителят предава част от своята светлина на окръжаващите, както свещта дава част от светлината си на всеки, който иска да се ползва от нея. Учителят е проява на Божествената светлина. Колкото повече приема човек от тази светлина, толкова повече е свързан с Учителя си, не по форма, но по съдържание и смисъл. Словото излиза от Учителя, но принадлежи на Бога. Божият глас, ООК, 26 август 1930 г.

Трите степени, Утринни Слова,21 април 1935 г.

Трите степени

...десета глава от Йоана. Ще взема седми и осми стих: „Тогаз пак им рече Исус: Истина, истина ви казвам, че аз съм вратата на овците. Всички, които са дошли преди Мене, крадци са и разбойници; но овците ги не послушаха“. Върху тези стихове мнозина са се спирали и са давали разни тълкувания. „Всички, които са дошли преди Мене“, казва Христос. Кои са тези „всички“? Каквото и да е – било то човек, философия или учение – всичко в света, което иска да ви отнеме Истината, не носи Любов. Всички те са крадци и разбойници. Първият акт, първото нещо това е Любовта; следователно, ако дойде някой и ви каже, че преди Любовта има нещо друго, което да я предшества, той е крадец и разбойник. С такива крадци е пълен светът и църквата. Всеки, който ви каже, че и без Любов може да се спасите, лъже ви. Могат да ви кажат, че ако подложите тялото си на изгаряне, спасението ще дойде; лъжат ви. Спасението е акт само на Любовта. А какво означава вярата? Вярата служи като условие на човека да победи, защото само интелигентният, разумният човек може да се спаси. Затова се казва „Повярвай!“ Кой да повярва? Само интелигентният. Кой още? Болният. Онзи, който има вяра, може да се излекува, но който няма вяра, не може. Там, където няма интелигентност, Любовта не може да се прояви в своята форма. Сега, всички църковници без разлика учат, че спасението е в църквата. Това е квадратна лъжа. Спасението е в Любовта, а Любовта е Бог. Спасението е в Бога – това е най-вярното. ~ Спасението е онзи велик акт, когато човек се освобождава от смъртта. Всички онези хора, които проповядват спасение, имат ли Любов? Бих ги попитал проповядват ли безкористие. Искам проповедниците, които проповядват Любов, първи да дадат пример и да работят без пари, защото това е свещен труд. Христос казва: „Всички, които са дошли преди Мене, крадци са и разбойници“. Това означава, че всички онези, които проповядват, че е възможно спасение без Любов, че спасението е само в църквата, че спасението е в дома, че спасението е в жената или в децата, крадци са и разбойници. Днес все така се проповядва. Мома ще се жени за някой момък, съберат се старите и говорят: „Ти си млада още и не разбираш; може да не обичаш сега момъка, но после любовта сама по себе си ще дойде“. Лъжат я. След това попът в името на Любовта и в Името на Господа ги венчава. Лъжа е това! Любовта по този начин не идва. Всяко нещо в света, което се извършва без Любов, е престъпление. Съвременните бракове са място на блудодеяние. Какъв живот искате, когато двама души се събират там, където Господ отсъства? Какъв брак ще излезе от това? В света все престъпници ще се народят, защото без Любов се раждат. Посейте едно цвете на сенчесто място и ще видите какво ще стане с него. Няма ли да израсте много хилаво? Мислите ли, че някое дете може да израсне без Любов? В душата на майката трябва да гори онази Божествена Любов, която да се предаде към душата на детето. Тогава тя ще е сигурна, че от него ще излезе истинско дете. Тази Божествена Любов трябва да гори в душата на всички проповедници и свещеници. От тези думи някои могат да се докачат. Казвам: вие докачихте Любовта и ние ще ви докачим. Вие говорите на света големи лъжи, че без Любов можело. Светът може да се възроди само чрез Любовта. Няма ли Любов, страданията ще се увеличават, болестите ще дойдат. Защо? Защото Господ Го няма. ~ Питам сега свещениците, които са присвоили това Слово, ще кажат ли на хората най-великата Истина? Аз заявявам: абсолютно никаква лъжа, в Бялото Братство не се позволява нито бяла, нито черна лъжа! Без лъжа може ли? Може. Кажете ми кой досега е прокопсал с лъжа. Оставете в една бетонирана стена малка дупчица, през която да минава вода, и ще видите, че тази вода за една година много нещо ще направи. Тогава мислите ли, че една малка лъжа, оставена във вашия характер, няма след години да съсипе живота ви? Ще запитате може ли светът да съществува без лъжа. Може. Бог създаде света без лъжа, а ние създадохме гражданството на лъжата и твърдим, че тя е почтена. Никакво извинение няма за лъжата. Човек, който лъже, е страхлив, а страхливият човек няма Любов. Казва се в Писанието, че Любовта изпъжда всеки страх навън. Следователно страхливият човек е човек с лъжа. Мястото на лъжата е място на всички престъпления. А сега, въпреки че искат да се изправят, всички казват, че светът може и с лъжа. ~ Съвременното християнство трябва да излезе от своето езичество. Ако православното духовенство иска да води българския народ, трябва да го поведе към Бога. Само тогава ще се въдвори дух на единство. Но то иска да го води в името на патриотизма, който се нуждае от пълни хамбари и масълце, нуждае се от майки, които да народят деца, за да се бият за отечеството. Това е добре, но къде са сега тези българи, които ще се жертват? Само Любовта може да ги роди. Следователно трябва да се върнем към онова основно Учение, което Христос е проповядвал на евреите. Те обаче не го приеха и две хиляди години вече откакто се разпръснаха по лицето на земята. И българите мислят, че като не приемат Новото Учение, ще прокопсат. Евреите постоянно избиваха пророците и не харесаха. Няма народ, който де е злоупотребил с Любовта и да не е приел своето възмездие. Затова Христос казва: „Всички, които са дошли преди Мене без Любов, крадци са и разбойници“. Сега хората питат защо съвременното младо поколение бяга от църквата. Бяга, защото няма Любов. От друга страна, старите, каквито и убеждения да изповядват, казват на младите: „Макар да нямате Любов, влезте в църквата, оженете се!“ Не, нека да имат пълната Любов преди да се женят. Придобиването на Любовта е женитба. Такава е великата Истина. ~ ...избран народ е само този, на когото умът е пълен с Божията Мъдрост, сърцето е изпълнено с Божията Любов, а душата – с Божията Истина. Такъв народ е велик, избран народ. В света има само една власт и тя е властта на Любовта! Няма същество, няма дори и неодушевен предмет, който да не служи на Любовта. Никаква друга власт аз не признавам. Няма власт по-голяма от Любовта! Всяка друга власт се прекланя пред Любовта! Искат да ни убедят, че има и друга власт. Всяка власт е дадена само от Любовта. Където има Любов, там има и власт; където няма Любов, няма и власт. Затова не се искат много доказателства: влезте в един дом и вижте как вървят работите му. Влезте в една държава и вижте дали не куцат работите ѝ. Куцат, разбира се. И дори при наличието на тази велика Истина искат да ни убедят, че без Любов може. Не, ние всички страдаме от безлюбие. ~ Сега, когато говорим Истината, някои могат да се обидят. Нека се обиждат; ние ще им покажем, че пътят, по който вървят, не е Пътят на Любовта. Единственото нещо, с което може да спасите този народ, е Истината. Говорете Истината в Любовта Божия, не се страхувайте! Говорете и за тези кръстове като за живи образи. Когато нямаме живи образи, започваме да почитаме разни идоли наместо тях. Ако имаме живия образ на Христа, ще има ли нужда да почитаме всички тези икони? Да не се заблуждавате; трябва да знаете, че самият Христос е проявление на Любовта и вие може да имате този жив опит. Христос днес ви призовава и в това е вашето спасение, вашето бъдеще. Ако искате домовете ви да бъдат съградени върху канара, съградете ги върху основите на Любовта. Ако мислите да ги съградите по друг начин, ще дойдат всички нещастия. Бог поругаем не бива; онова, което Той е поставил, ние не можем да го изопачим. И всеки свещеник, всеки пророк или пък самият аз, ако изопачим една истина, ще бъдем приковани на кръста. Бих желал всички живи кръстове, върху които са запалени тези кандила и свещи, да се приближат към Господа на Любовта. В Писанието се казва: „Земята и небето ще приидат, но докато хората не приемат Любовта, нищо няма да се измени“. Когато човек се спре пред вратата си, трябва да каже: „Любовта на Бога, Който живее в мен, ме заставя да говоря Истината“. Вие сте православни, но ако искате да бъдете истински православни, приложете Любовта. Ако не приложите Любовта, не сте православни. И свещениците, ако искат да бъдат истински свещеници, трябва да приложат Любовта. Когато Христос дойде и намери свещениците и членовете на църквата лишени от Любов, ще ги уволни. А тези, които намери изпълнени с Любов, ще бъдат почетени и ще вземат участие в Неговото Царство. На тях ще каже: „Елате вие, от Отца благословени и приемете това, което е за вас!“ ~ В една известна църква в Америка държал проповеди доктор Гордон. По повод на едно свое видение той написал знаменита книга за Христа. Сънува една вечер, че църквата му е пълна със слушатели, приковали вниманието си в проповедта. Изведнъж гледа, че в средата на църквата стои един човек, за когото няма място. Когато слиза от амвона, запитва съмишлениците си: „Кой беше този, който стоеше прав сред църквата?“ – Че Той беше Христос! Христос веднъж идва в неговата църква и за Него не се намира място. Колко пъти Христос е посещавал църквите и за Него не е имало място! За Христа още няма място и в сърцата на хората. Дори и вие, когато ви говоря за Любовта, се питате дали е вярно това Учение. Ние познаваме Христовото Учение! Ако приложим Любовта, ще придобием една магическа Сила, която ще ни донесе всичкото благословение. Не тази любов, която имате, а живата Любов, която слиза от Небето, приемете! Тази Любов и държавници, и социалисти искат да я приложат като принцип на братство и равенство. Всички те искат Любовта Христова. А там, където хората се отклоняват от това Учение, идват всички насилия. Христос казва „Аз съм вратата“. Където е вратата, там е Любовта. Приемете ли я, ще имате бъдеще и вие, и вашите деца. из Аз съм вратата на овцете, Съборни Беседи, 10 септември 1922 г.

Мисъл за деня - 29.06.2013 г. И апостол Павел говори за закона, но и досега още не е разрешил този въпрос. Под думата закон, ние разбираме карма. Законът отпосле е влязъл в света. Кармата влезе в света, след като хората съгрешиха. Преди да бяха съгрешили хората, карма нямаше в света. Тя влезе след съгрешаването. А законът на Любовта съществува преди закона на кармата. Апостол Павел казва: „По закон никой няма да се оправдае, но по благодат.“ И ще доведат всичките ви братя Молитвен наряд за всеки ден: Добрата Молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог в Бялото братство... – формула Молитвен наряд за събота: Бог е любов – песен Малката Молитва Псалом 25

Най-лесното, Утринни Слова, 8 март 1942 г.