Лъчезарна

Същината на човека

Христос казва: „Който говори от самосебе си, иска своята си слава; а който иска славата на Оногози, който го е проводил, той е истински, и няма неправда в него.“ Онзи, който търси славата на Оногози, който го е изпратил, който му е дал ума, сърцето и живота, той е истински. Някои мислят, че човекът е много нещо, че той е създаден по образ и подобие Божие, че той има големи привилегии в света. Че има големи привилегии, с това съм съгласен, но има и големи задължения. Че има големи дарби, и с това съм съгласен, но има и големи отговорности. Питам ви сега: Какъв е човешкият морал? Аз ще направя едно малко сравнение. Мислите ли вие, че с една вощена свещ, или с една електрическа лампа, с които си служите, ще може да виждате чак до Марс, Сатурн или Юпитер? – Няма да можете. Вашата свещ на 10 км. едва ли ще бъде забелязана. Щом е така, защо ѝ давате такова преимущество? Друг е въпросът за слънцето. Слънцето е видимо не само за нашата планета, от светлината му се ползваме не само ние, но и всички други, по-разумни същества от нас, които със своите усъвършенствани телескопи по някой път ни наблюдават, как се движим, как живеем на земята. Те сега виждат, че тук, в София, в този салон има събрани хора, които разискват някакви философски въпроси, но не могат да чуят, какво се говори, защото не се интересуват. Аз не ви казвам да вярвате непременно в това, може да е така, може и да не е така, но питам: Всички онези вярвания, които вие сте наследили, на какво почиват? – Безспорно те почиват на един велик закон. Ние, съвременните хора, обаче, сме паднали толкова дълбоко в материята, мислим, че материалният живот е истинският живот. Ние разчитаме на видимото, на осезаемото, но то е съвършено преходно. Ние отдаваме на материалния живот голяма тежест. Умът, сърцето ни, всичко у нас е ангажирано все с дреболии от този живот. Рядко ще се намери нещо по-високо, което да занимава нашия ум, нашето сърце. Ако един ясновидец би погледнал в ума на някой съвременен човек, той ще види дрехи, обуща, рокли, яденета, кревати, интриги, бой с жена му, но едва ли би намерил някоя светла идея. Някой път хората казват за някого: Този човек е идеалист. Дайте 100,000 лева на двама идеалисти да си ги разделят, ще видите, колко са идеалисти! Веднага ще се яви спор за тия пари. Защо? Ние мислим, че в имането е всичко. Да, трябва да имаме, но какво? Под имане, аз не подразбирам да имаме пари. Парите са последствие на човешкия ум. Тогава какво трябва да имаме? Имущество ли? – Не. Живот трябва да имаме. Имуществото е последствие на живота. Тази пръст, този чернозем, който имаме, е последствие на живота. Тези форми са образувани от самия живот. Следователно, в основата на живота седи животворният Божествен Дух, който сформира нещата тъй, както е Нему угодно. Ако има едно същество, което може да сформира нещата в живота, да ги изменя, да ги допълва, то е именно този Божествен Дух, от който е произлязъл първоначално живота; от този живот пък е произлязъл човешкият ум. ~ Съвременните химици още не са дошли до истинската наука, да изучават материята. Тази материя, която те изучават още не е самата материя. Това е само проекция на материята, но не е още истинската материя. Сила и материя, това са въпроси, които се разискват между учените, но учените още не изучават силата. Тази сила, която те изучават е само проекция на истинската сила, която се проявява. И самият живот, който се изучава, не е още истинският живот. Той е само проекция на онзи истински живот в природата. И с тези проекции, които изучаваме, ние мислим, че имаме същността на нещата, същността на материята. Някой казва: Какво нещо е материята? – Тя е една проекция, тя е като леда, по който зимно време можеш да минеш, а лятно време не можеш. Защо зимно време можеш да минеш? – Зимно време има условия за леда, а лятно време няма. Някои казват: Аз мога да направя, каквото искам. Не можеш да правиш, каквото искаш. Всяко нещо трябва да се прави навреме. Ако онзи бивол ляга лятно време в локвата, това е отлично за него, той се брани от мухите. Мислите ли, че, ако зимно време легне в локвата и излезе от там, ще му бъде приятно? Чудни са хората, като казват: Как, защо да не вляза в локвата! Казваме: Да, лятно време за бивола е добре да влезе в локвата, но зимно време кракът му няма да стъпи в локвата. Ако влезе главата му ще пати. Някои питат: Защо не трябва да грешим? – Зимно време е. Който стъпи в локвата, ще изгуби всички проекции на живота си. Казва някой: Е, докажи! Ела да ти докажа! Всеки ден, като бие камбаната, какво показва това? – Че един ден и твоята камбана ще бие, че и твоята проекция на живота се развалила. Ами тогава, къде е същността на живота къде са Иван, Петър, Стоян, къде е образът им? Гледам, от него останали глава, кости, но всичко това е празна работа. Това ли беше Иван? Не, ние от сега нататък трябва да проучваме истинския живот. И дотогава, докато ние разсъждаваме от самосебе си, дотогава, докато търсим своята слава в света, ще имаме такава култура, като сегашната: навсякъде между хората ще има съмнения. Прави са те, но казвам: Невъзможните неща за слона са възможни неща за мишките и за птиците. Един слаб мост, през който не е възможно да мине слон, понеже ще се строши, по този мост могат да минат хиляди мишки. Някой казва: Еди-кой си прави това, и аз мога да го направя. Не, той е мишка, за него не е забранено да минава по този мост. Той може да мине през този мост колкото пъти иска, но ти си слон, за тебе не е позволено да минаваш през този слаб мост. Тъй щото ние, съвременните хора, се различаваме един от друг. Всеки човек има известен кръг на своята деятелност; за всеки човек има известни ограничения, които природата е наложила; всеки човек, от свое гледище, трябва да размисли, как да употреби разумно живота си. Всеки трябва да се определи, своята слава ли търси, или славата на Оногози, който го е проводил. ~ Истината обективно не може да се проучва. И Любовта обективно не може да се проучва. И Мъдростта обективно не може да се проучва. Туй, което ти можеш да обхванеш не е Истина, то е само един факт. Истината е извън нашия ум. Любовта също е извън нашия ум. Истината по някой път хвърля своите проекции в ума, и умът по косвен начин може да я проучва. Мъдростта хвърля своите проекции отвътре навън, т.е. към външния свят. Какви са тези проекции? Когато Любовта дойде у нас, веднага ние се разширяваме, ставаме великани. Когато Любовта изчезне, ние ставаме дребнички, като мушици. Когато Мъдростта проектира своите проекции в нашия ум, ние ставаме велики, у нас се явява един велик замах и казваме: Велико е това учение! Щом, обаче, Мъдростта се оттегли, ние ставаме обикновени, малки, дребни. Когато Истината внесе своите проекции в човешката душа, човек става силен, като Христа, може да жертва живота си за другите, за цялото човечество. Щом Истината оттегли проекцията си от човешката душа, ние имаме един тип като Юда, който върши престъпления и после отива да се самоубива. Значи имаме два типа в света: Юда, който търсеше своята слава и мислеше само за себе си; и Христос, който търсеше славата на Онзи, Който Го е проводил. И двамата умряха. Христос умря по-рано, но възкръсна. Юда умря по-после, но не можа да възкръсне. И единият се размножи, и другият се размножи. Последователите на Юда днес не са малко. Казвате: А, последователи на Юда! Ами че последователи са! Навсякъде има последователи на Юда. Следователно, между тези два принципа, които виждаме в учението на Юда, и в учението на Христа, има една велика борба, която ние трябва да завършим. Някои казват: Е, какво ще се говори за учението на Юда? Нека се запитаме, свободни ли сме от влиянията, от недъзите на Юда? Когато бръкнем в кесията на някого, когато отнемеш живота му, имането му, когато го обезчестиш, когато отнемеш всичкото му целомъдрие, това не е ли учението на Юда? Когато внесеш онези велики, дълбоки качества в душата на човека, когато внесеш онова чувство на самопожертване, на себеотрицание в живота на човека, да бъде той готов да жертва здраве, сили и живот за другите, не е ли това учението на Христа? Ние казваме: Ето един човек, който не разбира живота! Според нас, въшката, която се качва на главата ми, нищо не работи и живее на моята сметка, е много културна! Тя казва: Нека този човек работи заради мене. Аз ще си смуча, ще ям готовата храна. Не, в това няма никаква култура! Аз говоря сега за духовните хора. Ние трябва да се отърсим от учението на Юда, от туй криво разбиране. Какво представлява Юда? – Той е само един символ. Който говори за себе си, търси своята слава. ~ Ние сега отлагаме, казваме: Времето още не е дошло. Като дойде Христос, Той ще ни научи. Що е Христос в света? – Той е Любовта. Всеки ден Любовта хлопа на вашите сърца. Ако вие изгубите този момент, ще чакате още няколко милиона години, докато дойдат други благоприятни условия. Това са вълни. Аз няма да се спирам да говоря за тези вътрешни връзки, които съществуват между една и друга вълна на битието, които обхващат хората и ги водят във вечността, т.е. не във вечността, но ги повдигат от една степен в друга и разширяват тяхното съзнание. Христос казва: „Онзи, който търси славата“. На кого? – На Онзи, Който го е пратил. Питам: Защо ние да не можем да възприемем този общ живот? Този общ велик живот няма да обезсмисли нашия индивидуален живот. Напротив, ще го осмисли. Той ще бъде един приток вътре в нас. Когато Божественото дойде у нас, то ще обнови живота ни, ще ни създаде един организъм с органи много по-приспособени за живот и дейност, отколкото са сегашните. В сегашното ни положение ние се намираме в колебание и в двоумение, откъде да започнем. Днес от запад, от Англия, от Америка много американци, много англичани отиват в Индия да изучават Истината. Обаче най-видните адепти от Индия са убедени, че те са дошли до края в познаването на Истината, затова очакват от другаде да узнаят нещо повече за Истината. Сами те я търсят. Европейците я търсят в Индия, а индийците я търсят в Европа. А тук, всеки се сили да отиде в Индия. Добре, идете там, посетете храмовете им. Всичко ще намерите – разни учения, теории, но туй същинското, за което душата ви копнее, към което умът ви се стреми, няма да намерите. Истината, която вие търсите, може да придобиете само при едно условие, а именно: човек трябва да научи великия закон, според който при удобен случай да излиза из тялото си и да се пренася в един далечен свят; там, след като научи Истината, ще се върне отново на земята, за да я познае. Сега някои привеждат този стих от Евангелието, дето Христос взел двама от своите ученици и ги завел на планината. Казвате: На високо място ги заведе Христос. Че колко високо беше това място? Ние знаем високите места на Палестина. Да, на много високо място ги изведе Христос! То не беше височина 10 км., не беше и 20 км., не беше и 100 км., то беше много високо място! Ще каже някой: Това нещо не съответства с разказа в Евангелието. Един човек на земята не може да светне. На друго място светва. Там, на планината се явили Илия и Мойсей и се разговаряли с Христа. След този разговор, Христос, с двамата си ученици се върна назад. Следователно, ние трябва идейно да се повдигнем. Човек трябва да излезе извън себе си. Тези опити са правили мнозина. Някои хора, като излязат вън от себе си, не искат да се върнат назад, затова не ги пускат. Днес хората не са достатъчно честни. Ние сме пратени на земята като в затвор, наказани сме. Понеже нашите пазители отговарят за нас, то за да ни заставят да стоим тук, не искат да ни пуснат да излезем извън тялото си. Ако сме достатъчно честни, някой път биха ни пуснали да излезем за малко от този затвор и пак да се върнем. Индусите казват, че ние сме дошли на земята в този затвор, за да ликвидираме със своята карма. Аз пък казвам: Ние сме изпратени на земята от невидимия свят, за да научим някои уроци, да свършим училището. Докато не свършим училището, няма да ни пускат в другия свят като неканени гости само за беля на своите майки и бащи. Казва Христос: „Който търси славата на Онзи, който го е пратил, Той е истински“. Този жар, да търсите славата Божия, трябва да се зароди в душата ви. Туй желание трябва да стане непреодолимо. И сега, като ви говоря за Господа, ще кажете: Е, пак се говори за този Господ, Който разваля света. Има наистина един Господ, който разваля света, но аз не ви проповядвам за него. Аз ви проповядвам за този Господ, Който е направил света. Седалището на онзи Господ, който разваля света, е човешкият търбух, а седалището на този Господ, Който е направил света е на друго място – то е в човешката душа, в човешкия дух. Тия хора, в душата, в духа на които живее Бог, това са онези велики хора, това са гении, Учители на човечеството, които са дали най-високото проявление в музиката, в поезията, в изкуството – изобщо във всички направления. Това са души, които подтикват човечеството напред. Те са имали опитността да излизат от тялото си. Следователно, вие, които ме слушате и за вас не е изключена възможността да имате същата опитност. Вие казвате: По благодат не може ли? – Не може. Проекциите само стават по благодат. В Любовта има един велик закон, той е следният: по някой път тя сама се разкрива, но само на онези, които могат да я възприемат и да се ползват от нея. За да ви се разкрие Любовта, трябва да преминете няколко закона: закона на жертвата и закона на самоотричането. ~ Вие трябва да търсите Истината, която е вложена във вашата душа. Не ви убеждавам, но казвам, че тази Истина е много ценна за мене, а същевременно тя е ценна и за вас, като души. Словото Божие, което представлява тази велика Истина, се състои от безбройни семена, които, за да посадя, избирам специален метод. Този метод е следният: аз предварително проучвам почвата и като видя, че тия семенца не биха се развили в тази почва, не ги сея. Някой казва: Сей в тази почва! Не, в тази почва ще сея други семена, но тия ценните няма да сея. Най-ценните семена ще сея в най-хубавата почва. Казвам: Това учение е учение на свободата. Вие имате сърца, вие имате умове, вие имате души, вие имате духове – опитайте сами тази велика Истина. Ако се съмнявате не пипайте, занимавайте се с други работи! Ще кажете: Времето още не е дошло. Не, онези от вас, които чуят първия зов, първото хлопане, както вашият приятел хлопа на вратата, не се излежавайте на леглото! Станете изведнъж и отворете! Така трябва да постъпи онзи, който очаква приятеля си; така трябва да постъпи онази приятелка, която очаква приятелката си. Сега вие ще направите една пермутация, ще кажете: Не може ли да се каже, че така трябва приятеля да очаква своята приятелка? – Не, такава пермутация не можем да направим. Защо? Чудни са хората, когато изнасят своите криви образи. Човек, който иска да се домогне до тази велика Истина, трябва да знае, какво нещо е животът; трябва да знае, какви трябва да бъдат отношенията му към Бога, и към хората; той не трябва да бъде нито мъж, нито жена. Той трябва да съедини тези два принципа в едно тяло, да няма никакви съблазни. Ще кажете: Ами в онзи свят няма ли жени? – Няма. Ами мъже? – И мъже няма. В онзи свят няма нито мъже, нито жени, там има благородни човеци, там има само души. Ще кажете: Ами какъв ще бъде тогава животът? Казва Писанието: „Око не е видяло, и ухо не е чуло това, което Бог е приготвил за онези, които Го любят“. Кое ухо, и кое око? – Очите и ушите на глупавите никога не са видели и чули това, което Господ е приготвил за тях. Но очите и ушите на разумните ще видят и чуят това, което е приготвено за великите души. Следователно, ние се намираме пред великата Истина на живота, и трябва да я търсим. Няма по-велико, по-мощно нещо в света от това, човек да намери Истината, да търси славата Божия! След като човек намери тази слава, всички неща в живота му ще се наредят по един хармоничен начин. Само така човек ще разбере Истината и ще се освободи веднъж завинаги от робството, в което се намира. И тогава той ще освободи не само себе си, но ще бъде в сила да освобождава и другите хора. Туй, което днес считаме за сила, това не е сила. Всеки се намира под едно вътрешно, морално робство. Всеки се страхува. От какво? – Че ще умре, а при това пак умира. Всеки се страхува, че ще осиромашее, а при това, в края на краищата, всички осиромашаваме. И при това, знаете ли как? Често, у българите има един обичай, като им говориш, цъкат. Аз харесвам това цъкане. Какво означава то? – Учудване. Бре, чудна работа! Та, казвам: Време е вече да отворим душите си, за да намерим туй което търсим: свобода, щастие, сила, любов, мъдрост, знание и ред други добродетели. Тогава ще ни се отвори тази велика завеса, да видим Славата Божия. Псалмопевецът казва: „Предпочел бих да прекарам един ден в Божиите дворове, отколкото хиляди години в шатъра на нечестието.“ Онзи, който търси своята слава, ще бъде роб на условията, а онзи, който търси Божията слава, ще бъде свободен. из "Който иска славата", Неделни Беседи, 25 януари 1925 г.

Сега ще ви приведа на български език един митически разказ, според който астрономите обясняват образуването на света. Той е следният. Когато Брама направил света във всичката негова красота, той повикал на угощение в своядворец всички богове във вселената. Брама се облякъл в своята старческа тога, а другите богове, млади и стари по възраст, се облекли в най-хубавите си дрехи. Явяват се те при Брама, за да получат своите подаръци, да им се даде кому какво трябва, да им се определят службите. По едно съвпадение, тъкмо този ден бил рождения ден на първата дъщеря на Брама, най-красивото същество в света, наречена “Зората”. Тя била толкова красива, толкова хубава, че нямало същество в света, което като я види, да не се влюби в нея. И самият Брама се влюбил в дъщеря си. Когато дъщеря му влязла в двореца при Брама, понеже го много обичала, приближила се при него, прегърнала го и го целунала. Когато другите богове видели това нещо, паднали на лицето си от уплаха. Това било голямо светотатство от страна на тази мома. Те имали особена представа за Брама. Да дойде при Брама една млада мома, да си позволи да го целуне и той да позволи да стане това нещо – това било голямо сътресение за тях. Питам: меродавно ли е за морала на Брама мнението на тия богове, които Той поканил на угощение в двореца си? Те са разбрали външната страна на живота. Брама пришепнал на своята дъщеря: “Дъще, ти си много красива, ти си единственото благо на света. Ти много сълзи ще изтриеш, но и много сълзи ще създадеш в света. Мнозина ще направиш щастливи, но и мнозина ще направиш нещастни. На едните ще откриеш красотата на тяхната душа, на техния ум, на техния дух, а на други ще откриеш техните недъзи и техните отвратителни черти, за което те ще те намразят и ти сама ще бъдеш нещастна в живота си, докато се върнеш при мене и ти предам втория урок.” Питам ви сега: какво разбрахте вие? Ако ме питаш, защо днес си неспокоен, ще ти кажа: дъщерята на Брама те е посетила, открила е някоя лоша черта в тебе, и ти си недоволен от нея. Огледаш се в огледалото и виждаш, че не си красив, че си черен, а онези, които ще те ценят, ценят те по лицето. Хайде сега, какво ще кажете? Човек трябва да има достойнство! Какво достойнство имате, лесно ще го проверите. Как? Идете на някой бал и вижте, ако нямате хубаво, красиво лице, ще можете ли да играете на този бал? Може да играете, но само с посредствените хора, а онези високопоставените даже няма да ви обърнат внимание. Но ако вие, ти или той, в женски или мъжки род, сега говорим за женски род, ако имате красотата на дъщерята на Брама, на това непристъпно божество, всички ще ви обърнат внимание. Защо се уплашиха тия богове? Понеже който погледне Брама, му затреперват гащите, на български да се изразя. Външно той е толкова страшен, но тази светлина, която излиза от него, не показва, каква е външната му страна, а какво има вътре в него. Страшното в Брама е частичният живот на онези същества, които живеят неразумно. ~ И тъй, аз казвам: семето, което паднало на добрата земя, е разумното слово. Най-първо нека се роди в нас едно силно желание да познаем Истината. Чрез тази Истина да познаем Бога, но не тъй, както Го познаха поканените богове в двореца на Брама, които отидоха да добият нещо, но когато видяха, че дъщерята на Брама дойде и го целуна, те паднаха на очите си от страх и излязоха вън. Не сме ние които създаваме този меродавен морал за света. В новия морал трябва да има по-голяма дълбочина и по-голяма широчина. Защо, обаче, тия богове изпопадаха на лицето си и останаха недоволни? Тия богове не подозираха, че младата мома е дъщеря на Брама, а мислеха, че е чужда за него мома, а всеки в себе си беше влюбен в нея и имаше скритото желание да я вземе за жена. Като видяха, че Брама шепне нещо на тази мома, те си казаха: "Този, най-силният от нас, ще я вземе за жена, и като се научи, че ние сме влюбени в нея, всички ще ни очисти, и нито косъм няма да остане от нас.” Затова те си казаха: “Ние ще мълчим и ще излезем от тук незабелязано.” Ще кажете: какъв е дълбокият смисъл, който ги е заставил да излязат навън? – Страхът, че Брама е по-силен от тях. Но в ума на Брама ни най-малко не е имало такава идея. Боговете са мислили за едно, а Брама си мислил за друго. И тогава, Брама като видял, че тия богове скрили едно зло в себе си, от очите му паднали две сълзи. За да увековечи тия сълзи, Брама създал човешките очи. Заради греховете, които били скрити в боговете, които Брама поканил на гости в двореца си, той пролял две сълзи, от които се образували човешките очи. Ето, разбрахте ли сега произхода на вашите очи? ~ Та ние, които сме дошли до тази фаза на своето развитие, които сме поканени днес на това угощение, ще мислим ли като тези богове? – Не. Христос казва: Ако аз кажа, че не Го познавам и трябва да живея за себе си, ще бъда подобен на вас, няма да има помежду ни никаква разлика, но аз го познавам и изпълнявам Неговата воля.” Каква е волята на Бога? Каква е волята на Христа? – Каквато е волята на светлината. Каква е волята на дъщерята, която е целунала Брама? В нея имало доблест! Брама, който работил толкова години, като се явил в света, явил се в своята стара, окаляна дреха, и дъщеря му, като знаела, че той създал света, дошла при него, целунала го и му казала: “Татко, много ти благодаря, че създаде света заради мене. Аз ще се старая да го украся.” Той се зарадвал, че има умна дъщеря и я нарекъл “светлина – зора”, проява на живота, като й казал: “Носи всичкото това благословение навсякъде по света, дето те очакват! Носи радост и веселие на скърбящи и тъжни и разправяй, че всичко е създадено за добро на онези, които разбират. Казвам: сега и вие сте нещастни. Защо? – Влюбили сте се. Вие сте поканени на гости в двореца на Брама и сте се влюбили в неговата дъщеря. Някой казва: аз съм нещастен. Гледам го, влюбил се, но не иска да каже Истината. Аз не се подигравам, но казвам, че сте се влюбили. Влюбването е хубаво, красиво нещо. ~ И Христос казва: “Силните физически, без разумност няма да се спасят, защото само разумността дава сила, само тя въвежда в Царството Божие.” Следователно, ако богатите хора не се отрекат… От какво да се отрекат? – Да се отрекат от своето безумие. Безумие е да се разрушава онова, което Бог е създал в света! Безумие е да се разрушават добродетелите! Някои казват: няма добродетели – кради, убивай колкото искаш! Няма Истина – лъжи колкото искаш! Как? Кражба, лъжа, това е най-големият срам за света! Лъжата е най-големият позор в света! Единственото велико, хубаво нещо в света, това е Добродетелта. Да направиш едно добро дело, колкото и да е микроскопическо, това е един благороден акт, за който всички от небето стават на крака, понеже в доброто е скрит Бог. Като направиш една добра постъпка, каквато и да е тя, не е важно, дали хората виждат или не, обаче тя е видяна от небето. Ангелите, които са толкова будни, или казано на друг език, онези Разумни същества, които са завършили своята еволюция, или онези възвишени братя, на които днес Брама дава второ угощение, за което сега няма да ви говоря, всички следят, всички виждат това нещо. Всяка добродетел, всяка добра постъпка е една целувка, дадена на Брама от неговата дъщеря светлината на живота. Каква целувка? – Такава, каквато една дъщеря може да даде на баща си - целувка на светлината. От тази целувка човек ще се издигне в очите на Брама, или в очите на Онзи, Който е вътре в него. Че ние искаме да бъдем щастливи, права е мисълта. Че ние искаме да бъдем блажени, права е мисълта. Че ние искаме да бъдем богати, права е мисълта. За какво богатство се говори? – За разумно богатство! Ние искаме да бъдем красиви, но красота, която да е израз на човешката разумност. Нека в туй красиво лице да се чете разумността на една възвишена душа, на един ангел, който е слязъл да прави добро. Не говоря за красота, в която е облечена някоя нисша сила. ~ Казвам: всички вие сега сте получили покана да отидете на гости при Брама в 6 часа вечерта. Да кажем че не Го намерите, какво ще направите? – Ще оставите писмо и ще кажете: утре в 6 часа вечерта пак ще дойдем. На другия ден пак ще Го търсите. Ще ходите, ще хлопате, докато най-после тази Истина прозре във вашите сърца. Това е един велик закон, който действа в сърцата ни. Само хората на постоянството, на великото търпение могат да намерят Истината. За Бога се казва, че е дълготърпелив. Защо? Велика философия се крие в тия думи. Когато станем като Бога търпеливи, само тогава ще разберем тази философия. Като казвам “търпение”, не подразбирам да носим неволята на света, но всяко нещо, което носим да ни радва. Ще ви приведа един пример. Разбойници гонят една млада мома, искат да я хванат, да я опозорят и да я убият. Тя бяга от тях, но дохожда до една река, на която вместо мост има една тясна греда и тя трябва да мине. Тя се страхува. Вижда я един млад, красив момък и я хваща, за да я пренеса през реката. Щом дохожда до средата на реката, той я пита:да те хвърля ли долу? Тя се обвива с ръце около врата му, целува го и му казва: “Аз виждам, че ти си красив и добър момък, зная, че няма да ме хвърлиш.” – Да, щом знаеш да прегръщаш и целуваш, ще те спася. Какво лошо има в това? Вие казвате: дали от сърце го целуна тя, или не? Няма да ви казвам, но ще ви оставя на нейното место, та сами да разберете. Ако сте на нейното място, какво ще направите? – Ще го целунете и оттатък ще минете. Това ви се вижда малко противоречиво. Ами че кое дете не е хванало майка си и не я е целунало? Майката в този случай е момъкът и казва на детето си: да те хвърля ли? То е момата и й казва: моля ти се, недей ме хвърля, гонят ме онези разбойници там! Това е в реда на нещата. Туй наричаме ние човещина и благоразумен живот. Този млад момък представлява мъдростта свързана с разумността. Тя му казва: “Ти си разумен, ти имаш сила, няма да употребиш тази сила за зло. Красивата форма, която Бог е създал, ти няма да я хвърлиш във водата и да я обезличиш, защото ще имаш онази участ на боговете, поканени в двореца на Брама. Ти ще ме оставиш да допринеса онова благо на човечеството, което Бог ми е определил.” Тя го целува и му казва: “Аз трябва да изпълня в света онзи закон, който ми е определен от Бога.” Значи, тя целува Брама. Той й казва: “Дъще, ти си същата, аз те познах. Носи своето благословение по лицето на земята!” Туй е разрешението на въпроса. Геройство трябва: Съмнението не е геройство. Съмнението е малодушие. Хора, които се съмняват, това са страхливците в света. Без съмнение вече! Най-дребнавите хора са тия, които казват, че науката не може да съществува без съмнението. Каква наука може да има в съмнението? Съмнявам се, че едното е едно, че двете е две, че трите е три и т.н. Какво може да се работи със съмнението? Съмнявам се, че имам една уста, че имам две очи, съмнявам се, дали някой ми говори Истината, или не. Съмнението е един порок, един недъг на души, които са изостанали далеч в пътя на своето развитие. Това са паднали духове, души на непослушанието. Доблест се изисква от човека! Човекът трябва да се подигне и да каже, че Бог е Любов. Следователно, светът е създаден за мене. За кого е създаден? – За мене, но аз трябва да бъда израз на тази велика Любов, която действа в света, за да заслужа този свят. Целия свят е за мене. Но кога? – Когато живея по закона на Любовта, когато живея разумен живот. Не живея ли разумен живот, ще бъда в положението на онези богове, които били поканени от Брама и които изчезнали веднага вън от двореца. Те си казали: “Стига да се научи Брама, че сме влюбени в тази красива мома, ще ни изпотрепе” и излезли навън. ~ Според вашата философия, ако има някой най-нещастен, това трябва да бъде Бог. И ако има някой най-щастлив, това пак трябва да бъде Бог, Който е създал света. Ако вие сте недоволни от света, това показва, че Бог, който е създал света, е създал нещастен свят. Това, обаче, не е ли най-голямата лъжа, която разпространявате в света? Това не е ли една квадратна лъжа, която развращава хората? Не, при всичкото си нещастие трябва ли имате онова усмихнато лице на зората и да дадете една целувка на Брама. Трябва да знаете, че и при некрасивите неща в живота, когато сте най-тъжни, все пак има нещо красиво, велико, обвито в мантията на скръбта. Какво е това нещо? – Целувката на дъщерята на Брама. В тази целувка ще видите и лицето на Брама, който осмисля живота. Ако разберем живота така, само тогава ще чуем онзи тих глас на Брама, който ще ни каже, както на зората: “Идете, носете тази светлина навред из света и направете човешките сърца радостни и весели в надеждата, че разумната Любов, която слиза от Бога и иде сега в света, почвата, върху която ще се насадят всички добри семенца.” Тогава и сълзите на Брама ще създадат по-добри условия в света и хората ще гледат с други очи на него. И всички ние ще се зарадваме, защото ще видим, че има една разумност между хората, че можем да живеем един чист и свят живот. Значи ние можем да живеем един братски живот. Само чрез разумния живот можем да се спогодим. И тогава няма да имаме онези криви схващания на неразумните богове, а ще имаме онова правилно схващане на светлината, която носи благото за целия свят. Когато светлината изгрява, някои ме питат: кажи ми какво мислиш за светлината. По някой път аз казвам: Днес ми предстои да извърша само едно добро дело! Всеки ден ми предстои на върша само по едно добро дело. Не го ли извърша, не съм направил нищо – всичко съм изгубил. Направя ли това добро дело, всичко съм извършил. За всеки ден има определено само по едно добро дело. Направиш ли го, ти осмисляш живота си. Туй добро дело е първата целувка, която трябва да дадеш на Брама или на ваш език казано, то е първата целувка, която онази мома дава на момъка, който я пренася през моста, като му казва: ти си добър, ти си благоразумен, недей ме хвърля през моста! И ако някой път вие се намерите в това положение, не се срамувайте, бъдете доблестни! Вие като се намерите в това положение, ще се обидите и ще кажете: как, аз да се обвия около врата на някои човек и да го целуна! По-добре ме хвърли долу! Ще се обвиеш, това е разумното! Външните неща са израз на един вътрешен живот и ако ние разберем този вътрешен живот, Бог ще ни проговори на един Божествен език или с други думи казано, ние трябва да разберем добре живота, да разбираме Божествения език и да не караме Бога да учи нашия език. ~ Христос казва: “Семето, което паднало на добрата земя, дало плод стократно.” Какво се казва в 18-та глава? Онези, които разбират Словото Божие, те го държат в разумното сърце, благото сърце, и то принася плод стократно. Кое е благото сърце? – Което принася плод на търпението. Кое търпение? – Разумното търпение, на което истината е майка. В света Истината е добита чрез търпението. И всеки от нас, който иска да намери Истината трябва да намери нейното дете. Намерите ли нейното дете, търпението, ще намерите и Истината. Нямате ли нейното дете, никога не можете да започнете с Истината. Когато говоря за търпението, аз разбирам същественото в Истината. Търпеливият човек е човекът на Истината. Днес ви пожелавам да бъдете радостни, весели, бодри, да отхраните това слово и да се зарадвате на дъщерята на Брама. Коя е тази дъщеря? Ще ви приведа тия думи малко по-близо до нас, за да ги разберете. Първата дъщеря на Бога, това е Любовта, която вие постоянно търсите. Първият син на Бога, това е Мъдростта, която също постоянно търсите. А синът на Истината, това е търпението. И когато Любовта, тази царска дъщеря ви стане приятелка и когато Мъдростта, този царски син, ви стане приятел, и когато търпението, този син на Истината, ви обикне и намери някоя стая във вас да живее, тогава вие ще бъдете най-щастливият човек в целия свят. из Добрата земя, Неделни Беседи, 20 декември 1925 г.

Истински цигулар е оня, който изпълнява добре това, което свири. Който чуе как той свири, казва: „Добре свири тоя цигулар“. Казваш: „Аз разбирам музиката“. – Разбираш, но не можеш да свириш. Малко хора могат да свирят. Колко музиканти има сега в света? – Около десетина. Мнозина свирят, всички искат да минат за музиканти, но идеалът на всички са изключителните музиканти. Същият закон се отнася и към духовния живот. Много хора минават за духовни, но малко са истински духовните. Животът е велика музика. Да живееш, това значи да свириш по всички правила на Божественото изкуство. Ако си нетърпелив, лъкът трепери и тоновете не излизат както трябва. Щом се съмняваш, губиш паметта си. И ако си търговец, ще фалираш. Ученик, който се съмнява в това, което учителят преподава, губи връзката между мислите си и не може да отговаря. Такъв ученик свършва с единица. Сега ние се спираме на външната страна на живота и се запитваме какво представя нещастието. То определя ъгъла на отклоняването ни от Бога. Колкото по-голямо е нещастието на човека, толкова по-голямо е отклоняването му от правия път. Колкото по-голяма е радостта, толкова и приближаването ни към Бога е по-голямо. Каже ли някой, че е нещастен, аз подразбирам, че той се е отклонил наляво. Нещастието се определя по градусите на ъгъла, под който е станало отклоняването. Тоя ъгъл може да бъде от един градус нагоре до пълен ъгъл равен на 360 градуса. Нещастният мисли за нещастието си, аз – за ъгъла на неговото отклоняване. По тоя ъгъл аз мога да определя след колко дни неговото нещастие ще се намали докато напълно изчезне. След това той ще влезе в неутралната зона, т.е. ще стъпи на правата линия, която определя посоката на неговия живот. Дойдеш ли до правия ъгъл, ти ще се движиш правилно. Тогава радостта ти ще почне да се увеличава. – „Искам да бъда радостен.“ – Щом искаш да се радваш, върви надясно. – „Не искам да страдам.“ – Направи завой, влез надясно. – „Искам да бъда учен.“ – Учи се, не преживявай това, което си възприел, но го обработвай. Христос казва на учениците си: „На влязване в дома поздравявайте го“. – Колко ученици имал Христос? – Дванадесет. Казваш: „Да бях и аз един от учениците на Христа! Щях да бъда или Матей, или Лука, или Марко, или Йоан, и светът щеше да ме познава. Името ми щеше да бъде известно на всички“. – Да, но можеше да бъдеш и Юда. Тогава имаше един Юда, а сега има милиони. Щом се увеличил броят на другите ученици, с тях заедно се увеличил броят и на Юда. Изчислете с какъв процент се увеличил броят на другите ученици, за да намерите пропорционално на него и броя на увеличилия се Юда. Днес има 500 милиона християни. Разделете числото на 12, да видите по колко милиона християни се падат на всеки ученик. – На всеки ученик се падат по 40 милиона християни. Значи в сегашния християнски свят има 40 милиона предатели. – Защо е така? – На тоя въпрос вие сами ще си отговорите. ~ ...от вас се иска да разбирате същината на живота. Това се постига чрез специални методи, в които е скрит истинският живот. Детето не може да прескочи детството си и изведнъж да стане юноша; юношата не може да стане изведнъж възрастен, и възрастният не може изведнъж да стане стар – последователност е нужна. Тоя закон на последователност съществува във всички области на живота. Ето защо, за да разберете една велика истина, трябва да сте развили съответни чувства и способности в себе си. Също така трябва да имате и съответни органи, чрез които да възприемате и предавате онова, което придобиете и което сте придобили. Това са първите стъпки към окултната школа. За да развие своите чувства и способности, своите органи на възприемане и предаване, ученикът трябва да стои далеч от всички мисли и чувства, които го спъват. Това са страхът, гневът, злобата, омразата и други. Който мрази, той сам спъва развитието си. Който прави зло на другите, прави зло на себе си. Като говорите за морал, преди всичко трябва да го приложите към себе си. – Защо е нужно да живеем добре? – За да развивате правилно своите чувства и мисли, както и органите на своята душа. Който не живее добре, той се деформира. Като знаете това, не се чудете, защото идат страданията. Ако питаш защо страдаш, казвам: Страдаш, защото си се отклонил, взел си посока наляво; дал си място на отрицателните качества в себе си. При неразбраните страдания човек постепенно деградира. Христос казва: „На влязване в дома, поздравявайте го“. Всеки човек е дом, който трябва да поздравявате. Ако приеме поздрава ви, оставете му своя мир. Ако той ви поздрави и приемете поздрава му, ще получите неговия мир. Това значи да дойде мирът Божи върху вас и Синът на Бога да ви посети. Дето е мирът, там е Христос. Дето няма мир, Христос е далеч от вас. „На влязване в дома, поздравявайте го!“ – Кого да поздравявате? – Господа, Който живее във вашия дом. Следователно щом срещнете човек в дома на когото живее Бог, ще го поздравявате. Когато синът влезе в дома на баща си, непременно трябва да го поздрави. Ако синът не поздрави баща си, ако и дъщерята не го поздрави, нито синът е син, нито дъщерята е дъщеря. – Как се поздравяват хората? – Българите се поздравяват с добър ден. – Какво представя доброто, т.е. добродетелта? – Плод на Любовта. Казано е: „В който дом влезете, ще го поздравите“. – С какво? – С плода на Любовта. Лесно е да поздравиш човека с думите „добър ден“, и той да ти отговори „дал ти Бог добро“, без да е денят добър и без да имате някакво добро. ~ ...кажеш ли на човека „добър ден“, трябва да преживееш тоя ден. Ако ти отговори „дал ти Бог добро“, и той трябва да преживее доброто. Така трябва да се поздравявате. Сега ние се поздравяваме с формулата: „Няма любов като Божията Любов“. Отговарят ви: „Само Божията Любов е Любов“. Това е най-простата формула, която съм ви дал, но вие вече сте я изцапали. Някои се поздравяват небрежно и бързо произнасят формулата. Който отговаря на поздрава, казва накратко „само“ без да довърши формулата. Ако искаш да кажеш нещо или да поздравиш човека, ще го направиш с разположение и Любов. Ще се вглъбиш в себе си и тогава ще произнесеш формулата. Това е добре и за тебе, и за оня, когото поздравяваш. Ще кажеш тихо: „Няма Любов като Божията Любов“. Това е математическа величина, която трябва да се превърне в положителна. ~ ...като ученици започнете да превръщате низшите енергии във висши. Не питайте кой къде е достигнал, какво е казал или какво знае. Не е достатъчно само да ядеш, но да превръщаш низшата енергия във висша. Като ядеш, ще трансформираш енергията правилно, в тебе ще се явят дълбоки чувства, светли мисли и стремеж към прилагане. Това е плодът, който определя степента на твоята любов. От проявата на Любовта съдят за твоята работа. Така Бог изпитва сърцата ви. Така Той проверява как сте превърнали низшата енергия във висша. Той ще влезе в градината ви, ще погледне дърветата и от плодовете им ще си направи заключение за вас. Щом Бог те посети, първата Му работа е да прегледа какво сте посадили в градината си, колко плодове имате и какво е качеството на тия плодове. Той знае какво сте работили и какво ще получите. Често учениците, като решават задачите си, прибягват към известна хитрост. Ако не могат да решат някои задачи, те ги преписват готово решени, слагат ги под ръкава си и, като им потрябва, поглеждат към ръкава и преписват. Ако не е забелязал това, учителят пише хубава бележка, шесторка. Тая шесторка се дължи на листчето, което си турил под ръкава. Ако ви дам днес една задача, как ще я решите? Някой ще потърси специална книга в библиотеката си, да види какво говорят авторите за нея. Друг ще погледне към ръкава си, да види дали няма листче, на което е написал решението на задачата. Най-после, ако не можете да я решите, казвате: „Тая задача не се отнася за Любовта – не може да се реши“. Много просто, ти не си я опитал, още нищо не си направил. Когато учителят е преподавал, говорил е с часове как се решават задачите. Сега и ти ще седнеш на мястото си, ще мислиш час, два, три, ще се измъчиш малко, но ще решиш задачата. Бог благославя всеки, който се мъчи и труди. Който очаква наготово да преписва от листчета в ръкавите, и тях изгубва. ~ „На влязване в дома, поздравявайте го.“ – Кого да поздравяваме? – Бога. Казано е в Писанието, че Бог не живее само на небето, но и в сърцата на смирените, на нищите духом. Следователно, когато срещнеш един смирен, нищ духом, поздрави го. Чрез него ти поздравяваш Господа, Който живее в душата му. Някой християнин, като срещне нищ духом, казва: „Не искам да поздравя тоя човек, не ме интересува“. – Ще се интересуваш от него, защото великият Божи Дух живее в сърцето му. Като влезеш в дума му, ще го поздравиш. Този, Който живее в неговия дом, ще ти отговори и ще те приеме. Сега и аз ви съветвам да се поздравявате, за да не обидите Господа, Който живее в сърцата и душите ви. Обидите ли Господа, никакво извинение не може да ви спаси. Казано е в Писанието: „Който огорчи Духа, няма да му се прости нито в този, нито в бъдещия живот“. Пазете се да не огорчите Духа, Който живее в сърцата на смирените и кротки хора. За Духа е казано, че е огън всепояждащ. Не отвръщай лицето си от сиромаха. – Той има карма. – Знаеш ли каква е неговата карма? Има случаи, когато някой човек носи на другиго кармата, която е вече назряла. Той не е на земята, но трябва да я плати. Неговият приятел, който живее на земята, поема кармата му и си казва: „Такава е Божията воля. Добър е Господ. Аз ще понеса кармата на своя приятел с радост и Любов“. Казвам: Тоя човек е външно беден, вътрешно богат. Днес от вас се изисква повече почитание. Българите, изобщо, са груби. И между вас има нежни, внимателни, обаче повечето са груби. Казвам ви една истина. Всеки търси своето право. Дойде ли до задължение, никакъв го няма. Всеки се стреми към първите места. Дойдат ли до задълженията на първите места, отлагат изпълнението им. Първото място е за оня, който е готов да се жертва от Любов. Второто място е за оня, който има вяра и упование в Бога. Третото място е за оня, който има надежда. Той е всякога радостен. Тогава, ако дойде в дома ми човек с надежда и радост, ще го поставя на трето място; ако дойде някой с вяра и упование, ще го поставя на второ място, ако дойде някой с готовност да се жертва, ще го сложа на първо място. Питаш: „Защо не ми даде първото място?“ – Не си готов да се жертваш. – „Защо не ми даде второто място?“ – Нямаш вяра и упование. – „Защо не ми даде третото място?“ – Нямаш надежда, не си радостен. Желая и вие да постъпвате като мене, да поставяте всеки на мястото му. Бъдете нежни, деликатни едни към други, защото Божествените мисли и чувства растат само при взаимно почитание и уважение, при добра обхода между вас. Ако се гневиш постоянно и огорчаваш Духа в себе си, какъв ученик ще бъдеш? – „Аз зная какво правя.“ – Нищо не знаеш. Знаеш ли защо някой върши престъпления? Знаеш ли защо прави добрина? Не знаеш. Скрита е тайната на живота. Сега, аз не искам да ви съдя. Ако съдя вас, и себе си осъждам. Аз констатирам фактите, както са в действителност. По резултатите в невидимия свят съдя за същността на нещата. Някога, като седя и размишлявам, усещам, че нещо ме жегне – една стрела дойде до мене. Търся причината и я намирам. Един от моите ученици е направил нещо, което причинява болка. Аз възприемам болката като стрела. След малко дойде друга стрела. Сега една от ученичките ми е направила някаква пакост. Аз взимам малко слюнка от устата си, намазвам раната, и болката минава. Така знаят, така постъпват. Сега това, тия ученици идат при мене, искат първи места. Не, това вече няма да се повтори. Цели 22 години правих опити да се мръдна от мястото си, нито на една стомилионна част от милиметъра. Ако не сте готови да изпълните закона на Любовта, ще знаете, че нямам нищо общо с вас. Друг път няма да се занимавам с вас. И да искам да ви срещна, не мога. Други ще се занимават с вас. Законът на Любовта е строг и взискателен. Ако го изпълните, добре ще бъде за вас. Ако не го изпълните, аз ще вървя по моя път – надясно, а вие ще си останете наляво. И тогава колкото повече време минава, толкова повече пътят се отклонява. Аз ще поема нагоре, а вие ще останете долу. След хиляди години пак ще се срещнем, но при други условия. Сега, като ученици, от вас се иска малко, микроскопическо усилие, за да направите едно малко добро. То може да ви отнеме една минута или секунда, но от него ще зависи вашето бъдеще. Ако не употребите поне една минута през деня за едно добро, направено от Любов, това показва, че не можете да приложите закона на Любовта. Това не значи да правите свръхусилия. Казвам, че законът на Любовта е строг. Колкото по-високо място заемеш, толкова повече се иска от тебе. Колкото повече знания имаш, толкова по-голяма отговорност носиш. От всеки човек се искат три неща. Първо: Да възлюбиш Господа с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила. Второ: Да възлюбиш ближния си като себе си. Трето: Да възлюбиш врага си. ~ – „Как мога да възлюбя врага си?“ – Като възлюбиш първо Господа, после ближния си. Най-после ще възлюбиш врага си. Който е изпълнил първите два закона, лесно ще изпълни третия. Всички, мъже и жени, ще се стремите да проявявате един към друг взаимно почитание и уважение. И да не обичате някого, ще гледате да намерите в него поне една добра черта. За тази черта ще го обичате. Само така ще развиете Любовта в себе си. Само така ще проявите Христовото учение. Само така Христос ще влезе в сърцето ви и ще ви открие това, за което душата ви копнее. Така ще се наредят работите ви. Няма да станете изведнъж богати, но ще придобиете условия за щастлив живот. Затова се иска силна и непоколебима воля. Каквото кажеш, да го направиш. Това значи да бъдеш готов на всякаква жертва за Христа. При каквито мъчнотии и изпитания се намираш, да не се разколебаваш... ~ Правете опити в областта на Любовта, като започнете от най-малкото, микроскопическо добро. При това опитайте се да направите едно малко добро първо към ония, които не обичате. Лесно се прави добро на тия, които обичате. Ще изчистиш обувките на тоя, когото не обичаш. Това ще произведе преврат в него. Малкото добро, направено с Любов, се предпочита пред голямото добро без любов. из Поздравът на Любовта, Неделни Беседи, 2 ноември 1921 г.

Мисъл за деня - 19.12.2013 г. И подобно е, казва Христос, Царството небесно на имане, скрито в нива. Нивата, това е човешкото тяло. Ето защо, при съвременното възпитание, всеки от вас трябва да започне със себе си. Той трябва да се проучва. Запример, проучвали ли сте вие защо вашето чело е построено по този начин, а не по друг? Дали ли сте разрешение на въпроса, защо устните на някои хора са дебели, а на други по-тънки? Разрешили ли сте въпроса, защо ушите на някои хора са по-големи, а на други по-малки?... Скрито имане Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог в Бялото Братство.... – формула Молитвен наряд за четвъртък: Той иде Молитва за плодовете на Духа Псалом 112

Мисъл за деня - 17.12.2013 г. Сега вие имате една идея, казвате: „Той е лош човек“. – Не е организиран добре. Добрият е организиран. В какво седи сега организирането? – Да има съответствие между неговите части. Добрият човек има съответствие, добре е организиран неговият ум, добре е организирано неговото сърце, добре е организирана неговата воля. Организиране Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог... - формула Молитвен наряд за вторник: Ще се развеселя - песен Пътят на живота - молитва Псалом 27

Степени на разбиране

Мисъл за деня - 13.12.2013 г. Лошият човек, като ти прави зло, ти го обикни – това ще го запали и той също ще те обикне и ще престане да ти прави зло. Ти ще бъдеш запалката. Обичай злия, без да правиш зло. Обичай добрия и прави добро. ...Бог как ни обича при всичките ни грехове? Той ни обича, но не одобрява нашите грехове. ...Какво е забраненият плод? Забраненият плод е всяка неправа мисъл, неправо чувство и неправо желание. Щом вярваш в Бога, всичко е възможно за теб: никакъв грях няма да остане, всичко може да се поправи. Обикновеното е условие за необикновеното Молитвен наряд за всеки ден: Добрата Молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята Молитва Да се прослави Бог в Бялото братство... – формула Молитвен наряд за петък: Фир-фюр-фен – песен Молитва на Триединния Бог Псалом 44

И колкото и да се чудя, на себе си приличам. Отричам… Какво е да отричаш нещо, което, всъщност, ти не притежаваш… Притежаваш… Притежанието те оковава в онази безнадеждност, която егото ти изживява… Да мисля имам сила… Но силата измисля ме сама. Така е... Тишина...

Който не разбира Любовта, казва, че тя причинява страдания. Това, което хората наричат страдания, причинени от Любовта, не е нищо друго, освен противодействието на Любовта. Когато Любовта види, че някой човек се лакоми, иска да я обсеби, да я погълне напълно, тя му се противопоставя. Любовта не търпи лакомството и алчността. Тя казва на човека да бъде благодарен и на най-малката Любов. От вас се иска да цените Любовта, а не да я обсебвате. Един проповедник често говорил на слушателите си за Любовта и вътрешно я пожелавал да го посети тя във всичката си цялост, да разбере същността ѝ. Един ден Любовта го посетила и го обхванала напълно. В първо време той изпитал приятност от голямото разширяване. Колкото повече време минавало, усещал, че разширяването ставало толкова голямо, до пръсване. Като видял, че не може да издържи на силата и на голямото напрежение на Любовта, той легнал по корем на земята, започнал да рита с крака и да се моли на Бога да го освободи от напрежението. „Разбрах, Господи – казал той, – че не съм готов за великата Любов. Доволен съм на малкото, което ми даваш. Друг път няма да искам неща, за които не съм готов.“ Велико благо е Любовта, но малцина могат да понасят нейните трептения. Срещате един човек, който ви поглежда мило и с Любов. Кой е този човек и защо ви поглежда така, не питайте. Чрез него се проявява Божията Любов към вас. Докато се намирате под влиянието на тази Любов, работите ви се нареждат добре. Излезете ли от нейното влияние, работите ви се объркват. Някой вижда, че работите му се объркват и казва, че Господ не го обича, забравил го е вече. Това не е ваша мисъл. Докато живеете, дишате, радвате се на светлината и на хилядите блага в живота, вие не можете да мислите така. Във всички можете да се усъмните, но в Бога никога. Неговата Любов е вечна и неизменна. Ако се отдалечите от Него, вината е във вас. Помнете: Човек е дошъл на земята да придобие това, което му липсва. Всеки съзнава, че му липсва нещо, но не знае какво. За да го придобие, той се блъска на една и на друга страна в желанията си. Един иска да придобие богатство, друг – да стане учен, трети – силен и т.н. Обаче, малцина разбират, че им е нужно знание да прилагат законите за придобиване на светли мисли, благородни чувства и възвишени постъпки. ~ Важно е човек, като слуга, като Божи служител, да свърши добре своята работа. Изкуство е да знае човек как да служи и как да обича. Няма по-велика наука в света от Любовта. Който не знае как да обича, той си е причинил най-големите страдания. Затова е казано, че само съвършеният човек може да люби. За да приложи любовта си, човек трябва да се върне към детинството си, да стане дете. Любовта на детето е чиста. То обича всеки човек. За него няма условности. Неговата любов се излива непосредствено, то дава любовта си на всичко, каквото срещне на пътя си. Дойдем ли до любовта на възрастния, там има повече актьорство. Във всеки човек, във всяко живо същество има нещо, което заслужава нашата любов. Няма по-голямо богатство за човека от това, да възприема, прилага и оценява Любовта. Ще кажете, че не искате да станете деца, да се връщате назад в живота си. Под думата „дете“ ние разбираме това състояние, в което човек може да възприема новото, а не да бъде нервно, своенравно дете, което да измъчва родителите си със своите желания и изисквания. Под думата „млад“ разбираме онзи, който изпълнява и прилага новото, което е възприел. Стар човек е онзи, който оценява нещата, а не онзи, който постоянно се оплаква, че краката му не държат, че не вижда, не чува, не може да се разбира с хората и т.н. Сега аз пожелавам да бъдете разумни деца, а не глупави; да бъдете млади и работоспособни, а не насилници; да бъдете стари и да оценявате нещата, да не ги обезсмисляте. Стремете се да възприемате Любовта, да я прилагате и да я оценявате. Само по този начин хората могат да се познават. Без Любов няма познанство. Където е Любовта, там всички хора се познават. Дали ще бъдете на земята или на небето, Любовта свързва хората и открива доброто в тях. – По какво познавате, че Любовта присъства между хората? – Когато слънцето грее, Любовта идва. Когато цветята цъфтят, Любовта идва. Когато птичките пеят, Любовта идва. Щом дойде някакво благо, с него заедно идва и Любовта. Влезе ли в ума ви една светла мисъл, в сърцето – едно възвишено чувство и във волята – силен подтик, ще знаете, че Любовта е дошла. Всички хора говорят за Любовта, но това не е достатъчно. Любовта се проявява в дела. Какво трябва да направите за онзи, когото обичате? Ако е болен, в името на Любовта трябва да пожелаете да оздравее; ако е грозен, в името на Любовта трябва да пожелаете да стане красив; ако е слаб, в името на Любовта трябва да пожелаете да стане силен. Любовта предава на човека нещо съществено. Като дойде при вас, тя веднага разбира от какво имате нужда и ви го доставя. Който ви обича, като види, че сте гладен, ще ви донесе хляб; ако сте жаден, ще ви донесе вода; ако сте бос, ще ви купи обувки. Който ви обича, непременно ще даде подслон на вашите добри мисли, чувства и постъпки. Като знаете това, благодарете на Бога за Любовта, чрез която Той се проявява. Любовта се проявява чрез различните хора и всеки ще ви предаде част от това, което носи в себе си: музикантът ще ви предаде нещо от своята музика, художникът – от своето художество, здравият – от своето здраве, болният – от своята болест, недоволният – от своето недоволство и т.н. Любовта е проводник и на положителните, и на отрицателните сили в природата. ~ Радвайте се на слънцето, което изгрява и залязва. Радвайте се на цветята, които цъфтят и разнасят благоуханието си надалеч. Радвайте се на изворите, които текат. Радвайте се на птиците, които пеят. Радвайте се на всеки човек, който ви срещне и ви се усмихне. Бог говори чрез всичко живо и ви поздравява. Като ученици на Великия живот, съветвам ви да пожелаете такова нещо, от което да научите как да придобивате Божиите блага и как да ги раздавате. Това нещо е Любовта. Пожелайте да ви посети Любовта, да ви донесе своите благословения. Радвайте се, ако Любовта ви посети, и благодарете, че е превърнала грешките ви в скъпоценни камъни, с които да се украсявате. В бъдеще огърлицата и пръстените ви ще бъдат украсени с вашите минали грешки, недоволства и недоразумения. Това подразбира стихът: „Ще залича греховете ви и няма да ги спомена“. За това време, именно, говори Христос: „Око не е видяло и ухо не е чуло това, което Бог е приготвил за онези, които Го любят“. За да се ползвате от Божията Любов, обичайте всичко, чрез което Той се проявява. Той присъства между всички, които се обичат и ги свързва. Затова е казано, че където са двама или трима, събрани в Негово име, там е Бог. Без Неговото присъствие хората не могат да проявят любовта си. Те са полюси, а Бог – съединителната връзка между тях. из "Тя иде", Съборни Беседи, 25 август 1941 г.

Изучавайте себе си, изучавайте хората, животните и растенията, за да дойдете до понятието „космичен човек”. В това понятие се включва цялата вселена. Космичният човек представя Божествения организъм, на Който ние сме удове. Голям, необятен е космичният човек, поради което виждаме само отделните му части, разхвърляни из цялата вселена. Виждаш един човек, втори, трети, като отделни единици. В същност, между всички хора, животни и растения има тясна връзка, както между удовете на един и същ организъм! Ще дойде ден, когато хората ще виждат тази връзка и ще се ползуват от нея. Това показва, че съвременните хора има още много да учат, докато дойдат до истинското познаване на нещата. Днес всички говорят за душата и духа, без да знаят, къде е тяхното седалище. То се намира някъде в мозъка, отдето те наблюдават живота на човека и го направляват. Къде точно е мястото им, малцина знаят. Не е важно да знаете мястото на душата и на духа; важно е да им давате възможност да се проявяват. Хранете душата си с любовта, а духа си – с мъдростта. Колкото повече хора обичате, толкова по-широка и необятна става душата ви; колкото по-малко хора обичате, толкова повече душата се затваря. Всички сетива са в услуга на душата. Също така умът, сърцето и волята са в услуга на душата. Ето защо, дръжте в изправност сетивата си. Дръжте в изправност мозъка и сърцето си, да изпълняват службата си правилно. Само така хората могат да бъдат щастливи. Докато не направят връзка с духовния свят, с всички разумни същества, те ще останат далеч от истината, от знанието и любовта. Мнозина казват, че разбират живота, а се отнасят с пренебрежение към камъните, даже към растенията и животните. Щом пренебрегват камъните, разбирането им за живота е ограничено. Според някои учени, камъните са спящи същества, които един ден ще се пробудят. Който гледа на тях като на живи същества, не си позволява да ги удря, чука или мести без нужда. Много хора са пострадали от тях, когато ги удрят с чук. От камъните се отчупват малки парченца, които влизат в очите им и ги ослепяват. Има камъни, които по никой начин не трябва да местите, нито да удряте. Който се осмели да направи това без позволение, скъпо плаща. Макар и спящи същества, камъните оказват влияние върху хората. Ако може да се говори за влияние на камъните, колко повече хората си влияят едни на други! Първото влияние на човека иде от майката и бащата. Майката влияе на детето си, докато е още в утробата ѝ, чрез своите мисли, чувства и постъпки. Не по-малко влияние върху развитието на детето оказва храната на бременната жена, както и тази, която дава на детето си след раждането му. От духовния живот на майката зависи, какво ще бъде детето. Майката може да роди обикновен човек, талантлив, гениален или светия. От нейния сърдечен и умствен живот зависи бъдещето на детето. Майка, която не носи отговорност за своя живот, има пред вид само сегашните условия. Тя не мисли за бъдещето, за целокупния живот. В това отношение тя прилича на Настрадин Ходжа, който казва: „Когато умре жена ми, половината свят се свършва за мене. Когато умра аз, целият свят се свършва”. Обаче, и след смъртта на Настрадин Ходжа светът продължава да съществува. Човек дохожда много пъти на земята, а не само един път. – Колко пъти дохожда? – Колкото пъти иска – от него зависи. Обикновеният човек се преражда на всеки 45 години. Ако той слиза на земята да се учи, разумните същества му определят, в кое семейство ще се роди. Той няма свободен избор. Ако човек идва на земята съзнателно, да помага на хората, той има свободен избор, да се роди, дето иска. Колкото по-напреднал е човек в развитието си, толкова по-голяма свобода има при слизането си на земята. Гениалните хора и светиите идат рядко на земята, когато човечеството отбелязва епоха в своя живот. Великите Учители пък идат на земята през всеки две хиляди години. Те внасят голямо преобразование в човешкия живот. Време е вече хората да изучават светлината в качествено и количествено отношение. Така те ще разберат, че светлината се различава по качество от посоката и ъгъла на падането ѝ. Не е все едно, дали светлината пада перпендикулярно или под наклон. Изучавайте светлината, въздуха, водата и хляба, за да разберете същественото в живота. ~ Съвременните хора не разбират дълбокия смисъл на живота, нито законите, които го управляват, затова критикуват нещата. С критика нищо не се постига. – Защо идат страданията? Защо моите страдания са толкова големи? Все на моята глава ли трябва да се сипят? – Това е криво мислене. Ти живееш себично, не се вглеждаш в живота на окръжаващите, да разбереш, че и те страдат, дори повече от тебе. Един човек постоянно се оплаквал от страданията си. Той мислел, че кръстът, който му е даден да носи, не е по силите му. Един ангел го чул и дошъл при него, да му помогне. – Какво искаш? – запитал го ангелът. – Искам да се намалят страданията ми, да ми се даде по-малък кръст. – Желанието ти може да се задоволи. Върви след мене. Ангелът го завел в една голяма стая, дето се намирали кръстовете на всички хора, и го оставил свободен, сам да си избере кръст. Човекът разгледал всички кръстове, вдигал ги, слагал ги, да опита тежестта им, и най-после видял, настрана някъде, едно малко, леко кръстче. – Ето, това кръстче искам. – Това е твоят кръст, който ти беше даден да носиш и от който постоянно се оплакваше. Той взел кръста си и, засрамен, излязъл вън. Много хора мислят като този човек. Те приличат на деца, които се оплакват, че майка им не ги обича. – Защо не ги обича? – Защото им дала малка ябълка, защото тънко им намазала хляба с масло. Ако им беше дала голяма ябълка или дебело намазано парче хляб с масло, ще кажат, че ги обича. Така не се разсъждава. Всички хора – учени и прости, богати и бедни – са поставени на изпит. На едного Провидението дава голяма ябълка, на друг – малка ябълка и наблюдава, как ще я приемат. На едного сипва ядене с голяма лъжица, на друг – с малка лъжица и пак наблюдава. Ако гледате към голямата ябълка или голямата лъжица на съседа си и се сърдите, не сте издържали изпита си. Ако се радвате, че неговата ябълка е по-голяма, вие сте издържали изпита си. Тогава Провидението пише: Това дете ще стане велик човек. ~ Любовта е извор. Дето мине, тя напоява, оросява, освежава. Който е пил от извора на любовта, и болен да е, оздравява; отчаян и обезсърчен да е, насърчава се. Един княжески син се влюбил в една красива мома, която не отговаряла на чувствата му. Той се отчаял толкова много, че решил да се самоубие. Момата го срещнала, спряла го и му казала две думи. Лицето му светнало от радост, той веднага се усмихнал и се отказал от намерението да се самоубие. Интересно е, какви са двете думи. Това не е важно; важно е, че след тези думи младият княз казал: Има смисъл животът. Заслужава човек да се жертвува за любовта. Когато момъкът обича една мома, тя трябва да знае, че Бог я обича чрез него. И когато момата обича момъка, пак Бог го обича чрез нея. Радвайте се на любовта, която се проявява чрез хората. Любовта иде от Бога но чрез хората. Когато слушате музика на радиото, от него ли иде тя? Радиото само предава музиката, без да я произвежда. На същото основание, бъдете и вие проводници на Божията Любов. Колкото по-добре я предавате, толкова по-голямо е Божието благословение върху вас. Съвременните хора се нуждаят от вяра и любов. Проявете вярата, за да се справите със съмнението. Приложете любовта, за да видите плодовете на живота. Ако имате едно семенце, не питайте, може ли да стане от него голямо дърво, но го посейте в земята, да се укрепи вярата ви. Като го поливате и окопавате с любов, семенцето ще се превърне на голямо дърво, което ще дава сладки плодове. Това правят вярата и любовта. Христос казва: „Ако имаш вяра като синапово зърно, и кажеш на планината да се помести, тя ще се помести”. Какво подразбира думата „планина”? Може ли човек да мести планината? Този стих има вътрешен, скрит смисъл. Планината подразбира скръб, беднотия, болести, мъчнотии и др. Който има вяра, може да премества скърбите си, да се освобождава от тях. Скръбта може да бъде голяма като планина, но вярващият лесно се справя с нея. Той казва на скръбта: Премести се, да дойде радостта. На бедността казва: Дай мястото си на богатството. На невежеството казва: Дай мястото си на знанието. Вярващият постига всичко. – Кой вярващ? – Който приема нещата по дух, а не по буква. Радвайте се на онези дарби, на онова богатство и знание, зад които стои Бог. Никоя сила в света не е в състояние да отнеме тези дарби, това богатство и знание. Радвайте се на всички хора – учени и прости, бедни и богати, умни и глупави, здрави и болни. Ще кажете, че не можете да се радвате на глупавия, на болния, на бедния. Радвайте се и на тях, за да подобрите положението им. Да се радвате на всички хора, това значи, да виждате в тях доброто, а не слабостите и недъзите им. из "Извор на любовта", Неделни Беседи, 12 септември 1943 г.

Основният закон гласи така: Ако ти не обичаш онзи, който те обича, ти нищо не можеш да постигнеш в света, нищо не ще знаеш. Ако ти не можеш да обичаш Онзи, Който е работил върху тебе и постоянно мисли добро за тебе, и постоянно ти е като слуга, ти нищо не можеш да постигнеш в живота си. Те са две неща важни. Тогаз някой ще каже: Няма кой да ме обича. – Това не е вярно. Защото, ако няма кой да го обича, той няма да се яви на земята да живее. Без обич той не може да се яви. Щом живее на земята, има някой да го обича. И най-сетне, той трябва да намери онзи, който е станал причина той да дойде на земята. Та при сегашните условия животът, който живеете сега, той е живот на миналите ваши съществувания от хиляди години, той е един живот както сте мислили, както сте чувствали и както сте постъпвали в миналото. Така сега живеете. Този живот, който сега не го харесвате, е такъв, какъвто сте го приготвили в миналото. А пък сега каквото мислите, чувствате и постъпвате, това в бъдеще ще го живеете. Никой не може да живее сегашния си живот, ако той не е ликвидирал със своята минала карма. Кармата – това са онези лоши условия, които създаваме. ...Всички условия на земята, колкото и да са лоши, и добрите, и лошите условия – това са възможности за постижения, за каквито и да е постижения. Без тези лоши и добри условия при сегашните обстоятелства вие не може да постигнете нищо. Някой път вие се оплаквате, че огънят, който гори в тази печка, може да изгори и къщата. Де е злото? Значи има едно зло в този огън – ако не знаеш как да го употребиш, той може да изгори и къщата. ... Има закон: Всичко онова, което вие мислите, което вие чувствате и както вие постъпвате без разлика, всичко това ще се върне при вас. Вашето ще се върне при вас. Затова именно в мислите си ние трябва да бъдем чисти, чисти и в желанията си, и в постъпките си, за да се повърнат един ден нашите мисли, чувства и постъпки чисти при нас. Защото, ако ги пратим такива, каквито не трябва да бъдат – оцапани, те ще се върнат още по-оцапани, понеже те отиват в света и там ще се оцапат още повече. И трябва да знаем, че всяка една мисъл, като се върне, трябва да я подложим на известен процес на чистене – колкото и да е чиста, пак трябва тази мисъл да се пречисти. Сега това е един вътрешен процес. ...бих желал, като минете през най-големите страдания и изпитания, да се обърнете към Бога и да кажете: Господи, благодаря ти! Не само на думи, но искрено да кажете в себе си: Благодаря ти, Господи! А пък сега някой трябва да дойде да ни казва: Ти не постъпи правилно. И после, друг един навик, че ако себе си критикуваме, ние опетняваме себе си. И ако другите критикуваме, пак опетняваме себе си. Разсъждавайте върху критиката. Не да търсите погрешките, но разсъждавайте дали нещата са правилни, дали порядъкът, който в този човек живее, е Божествен или човешки. Живее ли той в Божествения порядък? После вземете запример и себе си. Никой не е оставен да живее така, както иска. Ние сме оставени свободни. Но временно сме оставени свободни. Ако аз съм един художник, аз съм господар в своето ателие, мога да рисувам месец, два, три. Но щом изложа своите картини на показ в някоя изложба, хората или ще се ползват, или няма да се ползват и ще ви покажат всичките ви погрешки. И трябва да се вслушвам в тях. Могат да намерят погрешка в моята картина. Не трябва да кажа, че те са невежи, че те не разбират от изкуство. Ще се вслушаш и в себе си. И ще благодариш. Онзи художник трябва да благодари и за най-малкия намек, който може да му се направи и да го вземе под внимание. Или един цигулар – и той трябва да вземе под внимание и най-малкия намек, който може да му се направи. ...Вие по някой път сте недоволни от дявола, но той е отличен критик. Без пари работи. Не иска да му платиш като те обиди. Та има една добра страна в дявола. То е неговото безкористие. Когато напада хората, безкористно ги напада. Когато ги обвинява, безкористно ги обвинява. Не иска никой нищо да му плати. Първоначално светът беше добър, и как стана лош? Има си своите причини да стане лош от наше гледище. Ако Бог допусна тези работи, има си някои съображения. Бог използва злото за нещо добро. Ако беше непотребно, той не щеше да го допусне. Крайната цел на всичко това, което ние проявяваме, съдържа нещо добро, което трябва да се очаква. И не очаквайте да ви се каже кое е. Един ден ще знаете защо Бог допусна всичко това. Допуснете, че някой ще каже: Аз не ви обичам. Какво лошо има в това, че е казал така? Или какво добро има, като са ви казали, че ви обича? От самата дума не произтича любовта. Онези моми, които обичат някой момък, казват най-много, че не обичат момъка, а пък на нея сърцето ѝ гори за момъка. А пък момъкът не вярва в това именно. Тя по десет пъти казва за момъка: Аз не обръщам внимание на него. Това е политика. Че някой ще каже за тебе: „Той не е религиозен.“ А пък той съзнава, че е религиозен. Както момата казва за момъка, че не го обича, но тя го обича, така и някой съзнава, че е религиозен, макар че някой може да оспорва това. Сега това са елементарни работи. Хората могат сами да се спънат. Ние сами се спъваме, а могат и другите да ни спънат. Един ден ще дойдете до едно място – в духовния живот има едно място, че като влезеш в стаята, ще чуеш кряскането на целия свят. Ще влезеш в една стая и ще чуеш кряскането на целия свят, отвсякъде ще слушаш, и то ясно. И най-лошото, и най-хубавите работи. Тогава какво ще кажеш? А пък нямаш власт да затвориш този телефон. Ще те опитат доколко си търпелив. Нямаш власт да затвориш радиото. Много светии там са плакали и са пропадали. Ще се напълни умът ти с най-отвратителни мисли, които някога си си въобразявал в живота. Най-лошото ще дойде. Стаята е приготвена така, за да те опитат. Тогава трябва да приличаш на патка. Като влезеш във водата, водата отгоре да те облива, но да не прониква под перата. Като влезе кокошката във водата, тя излиза мокра, но патицата е умна – тя се намазва с мас. И водата си остава отвън. Та някои религиозни хора са като кокошката. Като влязат в този изпит, излизат всички измокрени. А пък някои са като патицата – излизат навън сухи, водата не може да проникне в тях. Та искам всички в това отношение да бъдете патици. Не искам да бъдете мокри кокошки. И като кокошки като ви видя, пак ми е приятно. Ще ме питате: Защо ме измокриха, аз ли бях най-големият виновник? Казвам: Измокриха те, защото си кокошка. Пък ти ще кажеш: Защо онези не ги измокриха? – Защото са патици. Масло трябва да има. А пък това масло произтича от обичта. Човек, който не обича, всякога ще бъде мокър, а пък който обича – никак. И да навлезе във водата, тя не може да проникне в него. То е голямо изкуство. Много мъчно е човек да търпи. Някой човек за нищо и никакво ще кресне. Седиш, седиш и най-после ще ти каже една дума. И ти кипнеш. За големите думи не казваш нищо, а пък за малките работи кипваш. Най-големите работи изтърпявате, а пък най-малките не изтърпявате. А пък има същества заинтересовани. Хората някой път приличат на мравчени крави. Има едни крави на мравите. Че като отиде мравката при нея, побутне я и тя изпусне сок. И мравката го взема. Има същества ненапреднали. Едно такова същество ще те побутне някъде и ти като се разгневиш, пуснеш мляко и то го взема. И постоянно те ще те чоплят. Този ще те бутне, онзи ще те бутне и ти казваш: Не ми върви. И почваш да се чувстваш болен. ...Страданията, които ние претърпяваме някой път, те са едно благо за света. А пък радостите, които ние чувстваме някой път, те са едно блаженство за света. Едните са благо, а другите са блаженство. Така че от страданията произтича благото в света! А пък от щастието ни – блаженството! Така че нека да се радваме в единия и в другия случай. Има добри последствия. Като страдат хората, то е наше благо, а като стават щастливи, то е наше блаженство. Да благодарим на Бога, Който превръща всичко на добро. Писанието казва, че всичко онова, което се случи на ония, които обичат Господа, ще им бъде за тяхно добро. Между себе си научете се да мислите, да се произнасяте добре. Но не за самия човек, както е сега, но в ума си дръжте, че в него има една душа. Мислите ли, че Бог, като гледа някого, не вижда неговите недостатъци? И мислите ли, че Му е приятно? Но Той търпи. И трябва приблизително както Той търпи, така и вие трябва да търпите. из "Благо и блаженство", УС , 19.02.1939 г.

Има специален закон, според който Бог определя и раздава благата на всички хора. Питам: Вие знаете ли кой е вашият специален закон? Ето едно нещо, което не знаете. За всеки човек има специален закон, по който той получава благата на своя живот. От този закон зависи неговото щастие, неговият успех. По този закон той може да се домогне и до тайните на природата. Този закон представлява модерно наредена инсталация с ключовете и с всичките си приспособления. Знаете ли закона, вие ще можете да управлявате и инсталацията; не знаете ли закона, нищо не можете да направите с вашата инсталация. Казвам: На всички ви е необходима светлина, за да може всеки отделно да се добере до специалния закон. Ученикът трябва да знае специалния закон, който се отнася до самия него. Някой казва: “Колко е щастлив моят приятел! Всички блага се сипят около него: жена има, деца има, къща има, богатства има.” За този човек казвам,че той само седи и като някой свещеник чете редица заучени молитви и нищо не работи.Този човек трябва да потърси в архива на своя живот специалния закон, който е определен изключително за него и да го научи. Специалният закон гласи: във всяка работа, която предприемаш, пръв започвай и последен свършвай! Мнозина казват: “Нека първо другите хора започнат работата, аз ще започна последен.” Значи ти обръщаш този закон в обратен смисъл: последен започвай, а пръв свършвай! Мислите ли така, действувате ли така, вие никога няма да научите специалния закон. Ако сте от хората, които започват всяка работа първи, вие сте вече в рамките на специалния закон. Дойдете ли до преддверието на този закон, лесно можете да го придобиете и да се ползувате от него. В Писанието се казва, че за всеки човек има определено едно написано камъче, което той сам трябва да намери. Такова нещо представлява и специалният закон. Специалният закон определя начина, по който Божията Любов може да се прояви отделно за всеки човек. Всички хора проявяват любовта си по различни начини. Някой казва: “Аз искам да обичам всички хора.” За да обичаш всички хора, ти трябва да си намерил специалния закон. ~ От всички хора днес се изисква работа, усилия, да намерят специалния закон и начин за проявление на този закон. Домогнат ли се до начина, по който може да се приложи специалният закон, те ще могат да предизвикат в себе си възвишени и благородни чувства. Изкуството е да може човек да прояви в себе си тъкмо това красиво чувство, което храни към някого. ~ За всеки човек има не само специален закон, но и специален тон от Божествената гама. Той може да бъде четвърт тон, половин тон, цял тон и т. н. Всеки трябва да изучава своя специален закон и своя специален тон, по който се различава от другите хора. Казвам: Освен специалния закон за всеки човек, има още и един общ велик закон за всички хора, който изисква от тях да се приготвят да бъдат носители на Великата Божия Любов. Велико нещо е Любовта, но човек трябва да знае как да я прояви. Той може да прояви Любовта само в един поглед, но трябва да знае как да погледне; някога Любовта може да се прояви само в едно движение, но той трябва да знае как да направи това движение; някога Любовта може да се прояви само в една дума, но той трябва да знае как да изговори тази дума; някога Любовта може да се прояви и в мълчание, но той трябва да знае как да мълчи. Любовта може да се прояви по хиляди начини, но трябва да знаете как да я проявите. ~ Божественото учение може да се приложи само по специален път, определен от Бога. Вие не можете да го приложите на другите хора, както искате и както вие разбирате. Говорите ли на хората нещо върху Божественото учение, те сами трябва да признаят, че им говорите Истината. Божествената Истина може да се предаде само по специален начин. Ако е въпрос да заставяте хората да вярват в Бога, тогава и вас могат да заставят да повярвате в нещо. Когато железарят иска да стопи желязото, той предварително наклажда огън в огнището, взема чук и духало и започва да го нагорещява, докато го смекчи, да може да се огъва и да се правят от него различни изделия. Та и вие, ако се намерите в общество, твърдо като желязо, най-напред ще накладете огън на огнището си, ще турите желязото в огъня, ще вземете меха да духате, а с чука ще удряте върху смекченото вече желязо, докато образувате от него нещо ново. След това, като отидете в това общество, ще видите, че в него е станала някаква промяна. Затова всеки от вас трябва да владее някакво изкуство в съвършенство, та като иска да помогне някому, ще му помогне по един от най-добрите методи на своето изкуство. ~ Сега като ученици необходимо е първо да придобиете Божията Любов, която ще изпълни душите ви; после ви е нужна Божията Мъдрост, която ще просвети умовете ви и най-после всички се нуждаете от Божията Истина, която ще ви освободи от всякакви ограничения и заблуждения. За да постигнете това нещо, вие трябва да изучавате специалния закон, по който можете да се проявите, а после да разберете, защо сте дошли на земята и как трябва да работите. Ако имате някакви спънки, ще се молите, ще работите, докато победите. Дойде ли ви някаква болест, вие обещавате, че ще направите това – онова само да се освободите от болестта. Като се освободите, всичко забравяте. Не, дойде ли ви някоя болест, кажете: “Господи, благодаря, че ми даде тази болест, да се изпитам и Ти да ме изпиташ. Помогни ми да се освободя от нея, за да изпълня Твоята воля. Не изпълня ли волята Ти, пак ми изпрати болестта.” Обещаете ли нещо, трябва да го изпълните. ~ Това, което се изнесе в лекцията, представлява само една част, но Духът, който работи у вас, ще трансформира тези мисли по специален начин, по специален закон за всеки едного. Това нещо няма да стане изведнъж. Може да минат дни, седмици, а някога месеци или години, докато тези мисли се предадат по специалния закон. Специалният закон на вашите мисли, на вашите чувства и на вашите действия са врати, през които Духът работи. Той ще влезе през една от многото врати и ще си свърши работата, както Бог е предвидил за всекиго специално. Учителя, из "Специалният закон", ООК, 7 юли 1926 г.

Развълнуваното море

Мисъл за деня - 21.11.2013 г. Най-първото педагогическо правило, което трябва да имате всички без разлика, без изключение на мъже, жени, деца, братя, сестри, свещеници, учители, е: всички ние трябва да искаме нашият приятел най-първо да люби Бога! Жена ти да люби Бога, Този Бог, Който е не само Светлина отвън, но и Светлина от вътре, Живата светлина, която трябва на всякъде - Него трябва да обича тя; люби ли Него, и тебе ще люби. Но поискаш ли ти да станеш обект на жена си, знай, че си развалил своето щастие. За да бъдеш обект на жена си, трябва да обичаш, да разбираш нейната душа и да бъдеш толкова внимателен, че с нищо и никога да не накърниш нейните чувства. Ще му покажа все, що има, да пострада за името ми Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог в Бялото Братство.... – формула Молитвен наряд за четвъртък: Той иде Молитва за плодовете на Духа Псалом 112

Главните точки

Героите

Няма случайни неща. Преди малко ми бе изпратена тази беседа. Та от нея са извадките от Библията. „Бог е Дух, и които Му се кланят, с Дух и Истина трябва да се кланят.“ (Евангелие от Йоана 4:24) „Освети ги чрез Твоята Истина: Твоето Слово е Истина.“ (Евангелие от Йоана 17:17) „Затова отхвърлете лъжата и всеки с ближнаго си говорете истина, защото сме удове един на друг.“ (Послание към ефесяните 4:25) „Защото законът чрез Мойсея бе даден, а Благодатта и Истината – чрез Исуса Христа биде.“ (Евангелие от Йоана 1:17) „Затова да празнуваме не с вехт квас, нито с квас на злоба и лукавство, но с безквасни хлябове на искреност и на Истина.“ (Първо послание към коринтяните 5:8)

Мисъл за деня - 20.11.2013 г. Децата унаследяват само физическите си черти от родителите, получават в наследство от тях физическо и етерно тяло, а характер, умствени и чувствени черти носят от миналото си прераждане. Много мъчно се преминава от един на род в друг при прераждане. Когато едно същество се разговаря с вас, то е реално Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята Молитва Да се прослави Бог в Бялото братство... – формула Молитвен наряд за сряда: Песен за светлия път - от "Песен на Ангелите" Молитва на братството Псалом 19 Псалом 103

Мисъл за деня - 19.11.2013 г. Знаете какъв е законът на наследствеността. Ще ви приведа два примера: ако един баща е намислил да краде или да убие някого, но не е извършил това, когато се ожени и има надмощие, в детето, което се ражда, той ще внесе тия внушения и детето ще извърши всички престъпления, които са били в ума на бащата. И обратното е вярно: някой баща иска да направи нещо добро, да се пожертва за хората, да направи нещо в науката, да направи някое даруване - най-хубавите работи да направи; като се ожени, неговото дете ще изпълни всичко това. Нещата, които бащата пожелае, детето ще извърши. Тъй щото ние сме подтик на ония внушения на миналите поколения, които са в нас. Като дойде злото, да предизвикаме Доброто - за това трябва да се молим на Бога. *** (Беседата няма посочено заглавие) Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог... - формула Молитвен наряд за вторник: Ще се развеселя - песен Пътят на живота - молитва Псалом 27

Духовният човек се определя по-мъчно от светския. Неговата любов възкресява. Любовта на духовния човек носи със себе си едно малко ножче. Като види някого вързан, тя прерязва връзките му и го освобождава. Любовта на светския дава само външно, не и вътрешно. Така постъпва добрият господар с коня си. Той го среши, приглади го, нахрани го, после му слага юлар на главата и го впряга на работа. При светската любов, колкото повече те обичат, толкова повече грижи полагат за тебе, но и толкова повече те ограничават. Изобщо, колкото по-голяма е любовта на светският човек, толкова по-големи са ограниченията. Като те люби светски човек, ако не вървиш според изискванията му, той те заплашва, че ще те убие. ~ ...да дойдем до духовната страна на живота. Духовен човек си, но настане у тебе едно помрачение и ти се разсърдиш. Дойде някой при тебе, не го приемаш; сърдиш се, викаш и го изпъдиш. Къде е твоята духовност? Така постъпва и животното. Докато го храниш, то е добро, меко, никого не напада. Щом огладнее, проявява своята жестокост. Аз имам едно черно куче, много честолюбиво. Мнозина са опитали неговото честолюбие. Гледам, един брат седи, отправил погледа си към кучето. В това време кучето стои до него и гледа на изток. Братът се обърна към кучето и го поглади по главата. Той иска да му каже: „Това, което аз виждам, ти не го виждаш и не можеш да го разбереш“. Кучето, раздразнено от докосването на ръката по главата му, скочи веднага, хвърли се върху брата и го хвана за рамото. Братът се стресна и се отстрани. Отидох при него и му казах: Не трябваше да хващаш кучето по главата, то се дразни от това. Кучето се е хвърляло и върху някои от сестрите. – Защо? – Вие не знаете една от характерните черти на животните. Никога животното няма да те ухапе, ако го гледаш право в очите. То хапе, само когато е зад човека. Един ден дойде една сестра при мене. Кучето беше легнало пред вратата ми. Тя се показа смела и го ритна, да си отвори път. То веднага скочи, хвана я за рамото. Тя се изненада. То искаше да каже: „Какво право имаш да ме буташ?“ Тя си пошепна: „Какво лошо куче!“ Аз постъпвам другояче с кучето. Като видя, че лежи пред вратата ми, погледна го в очите и му казвам: „Моля, бъди тъй добър, искам да мина!“ То ме погледне и стане от мястото си. Аз познавам характера на това куче. Ако го бутнеш отзад, то веднага скача и се хвърля върху човека. Като не знаеш характера му, ще се натъкнеш на голяма изненада. Аз привеждам този пример, искам да ви покажа, че и вие имате такова естество, с което трябва да се справите. За това естество и Павел говори. То е подобно на моето черно куче. Низшето естество в животните си има свои закони и ако не ги знаете, то ще ви причини голямо нещастие. Следователно кучето е добро само̀ за себе си. Някои казват, че кучето е лошо. – Ни най-малко не е лошо, но не трябва да го закачате. Това черно куче играе с малките, забавлява се с тях. То се прави, че нищо не разбира, и така ги забавлява. Събират се около него 5–6 малки кученца и го закачат. То се бори с тях, без да ги дави; забавлява ги, играе си с тях, като добър педагог, и после се отдалечава. Като не знаем как да постъпваме с кучето, казваме, че то е лошо. Това са наши разбирания. Тогава кой е лош: кучето или ние? Също така и низшето естество в човека не е лошо, ако знаете как да се справите с него. После ще питате защо Бог е направил света така. Той го е направил така, за да се учат хората. Докато вървите по пътя на низшето си естество, вие ще се натъквате на големи противоречия. Истински поклонници, Утринни Слова, 29 март 1931 г.

Мисъл за деня - 14.11.2013 г. Ако не дойдат от Невидимия свят да ти помагат, какво ще свършиш сам? Аз се чудя как хората мислят, че ще свършат нещо сами; каквото посеят, Невидимият свят го възраства. Божествената наука обема всичко в себе си Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог в Бялото Братство.... – формула Молитвен наряд за четвъртък: Той иде Молитва за плодовете на Духа Псалом 112

Каква е крайната цел на живота? – Намиране на Истината. Пътят на Истината води към изпитания, към радости и скърби. Ето защо, който търси съзнателно Истината, ще се натъкне и на драмата, и на комедията в живота. Докато се ражда и умира, човек неизбежно минава и през страдания, и през радости. Престане ли да се ражда и да умира, и радостите, и страданията престават. Докато е на земята, човек се стреми да постигне своите идеали, но не успява. Ако реализира едно от желанията си, десет остават нереализирани. Това е в реда на нещата. Постигнеш ли най-голямото си желание, смъртта те очаква. Постигнеш ли най-високото положение, пак смърт те очаква. Представете си, че всички хора искат да станат царе. Това е невъзможно. Вижте какво става между пчелите в кошерите. В един кошер не могат да живеят две царици. Едната от тях трябва да напусне кошера. Ако не направи това, смърт я очаква. В този случай трагедията е неизбежна. Време е вече хората да се замислят сериозно върху живота и страданията, да не ги избягват. Без страдания няма растене, няма живот. Ако житното зърно не се посади и не умре, няма да израсте. Новият живот иде след мъчнотии и страдания. Ето защо, за предпочитане е да имате и радости, и страдания, отколкото само радости. ~ Ще кажете, че не може да се живее без ядене, без знание и богатство. Не може, наистина, без ядене и без знания, не може и без богатство и сила, но въпреки това човек пак умира. Не е страшна смъртта, страшен е онзи живот, който води към смъртта. Опасен е страхът, който води към смъртта. Мнозина се страхуват да се проявят, да не сгрешат. Така те не проявяват нищо лошо, но и от доброто се въздържат. Те изпълняват точно заповедите на Мойсея – да не убиват, да не крадат, да не пожелават чуждото и от голямо въздържание преждевременно умират. Не е важно какво не трябва да прави човек; важно е какво трябва да прави. Моисей написа заповедите си на две плочи: на едната написа Божиите закони, дадени в положителна форма; на другата написа човешките закони. Той написа в положителна форма следните заповеди: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила. Да възлюбиш ближния си като себе си. Да почиташ баща си и майка си“. Тези са най-хубавите заповеди, които трябва да се изпълняват. Те са вечни и се отнасят до всички времена и епохи, до всички хора. Съвременните хора четат Свещените книги, говорят за убеждение, но търсят лесния път. Те искат да станат добри, учени, богати, силни, без страдания. Това е невъзможно. Доброволно ще приемете страданията, които идат, и ще вървите напред. Иначе те сами ще ви се наложат. По-добре е нещата да стават по добра воля, отколкото чрез насилие. Христос даде най-добрия пример за това. Той прие доброволно страданията, понесе ги съзнателно, за което беше възнаграден. Петър се опита да Го разубеди, да не се проявява открито. Той Му казваше: „Да отидем на друго място, където ще ни приемат с любов. Да напуснем еврейския народ. Ти си Месия, дошъл с велика задача на земята. Ако те хванат и убият, няма да изпълниш предназначението си. Пък мисли и за нас. Ако преследват тебе, и нас ще преследват. Какво ще стане тогава с нас?“ На всички негови съвети Христос отговори: „Махни се от мене! Ти не мислиш право, не познаваш Божиите закони“. Сега и на вас казвам: Колкото и да се плашите от страданията и да ги избягвате, не можете да се освободите от тях. Със своя живот Христос показа какво ви очаква. Той се моли за себе си, да се отмени участта Му, но не Го послушаха. Следователно и вас няма да послушат. Най-многото, което може да стане, е да се отложат страданията ви за известно време, но не и да се отменят. Няма по-голямо благо за човека от това, да приеме страданията си доброволно и да умре на кръста като герой. Христос умря на кръста геройски. Много от римските войници, които видяха геройството на Христа, се разкаяха и повярваха в Него. Те казаха: „Този човек е велик“. Те първи Го признаха за герой. Всички хора, които видяха Христа и Го познаха още преди разпъването Му на кръста, повярваха в Него, разбраха учението Му и днес са Негови последователи. Които не Го видяха на времето, и до днес още се лутат със своето верую, обезверяват се и търсят път без страдания и мъчнотии. Апостол Павел казва: „Отчасти знаем, отчасти пророкуваме“. Така е, всички хора знаят нещата отчасти. Когато умрат и възкръснат, тогава ще знаят Истината, тогава ще разберат смисъла на живота. Сегашните хора искат да знаят ще възкръснат ли след смъртта си. Че ще умрат, това всеки знае, но дали ще възкръснат, това малцина знаят. Има начин, по който и това можете да знаете. Нека всеки се опита може ли да прекара един ден, от сутринта до вечерта, без да допусне в ума си една лоша мисъл, в сърцето си – едно лошо чувство и във волята си – една лоша постъпка. Който може да направи това само за един ден, той има условия да възкръсне. Не можете ли поне един ден да прекарате в тишина и спокойствие на ума и на сърцето си, не сте готови още да възкръснете. Правете опити да изчистите ума и сърцето си от утайките на миналото, да се приготвите за светли и честити дни. Героите, Утринни Слова, 03.11.1935 г.

Мисъл за деня - 13.11.2013 г. Никой в света не може да действа самостоятелно. Ако който и да е от нас рече да извърши едно произволно действие в света, това действие се отразява върху съзнанието на всички разумни същества. Затова всеки разумен човек, когато иска да възприеме някоя мисъл или когато иска да изрази някое чувство, или когато иска да изпълни някое действие, трябва да спре и да помисли има ли някаква връзка в дадения момент между неговото съзнание и съзнанието на другите разумни същества. В съзнанието на човека не трябва да има разпокъсаност. Например разпокъсано е съзнанието, когато казваме, че всички хора са вълци - това заключение не е вярно. Саваат-Амон-Ра Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята Молитва Да се прослави Бог в Бялото братство... – формула Молитвен наряд за сряда: Песен за светлия път - от "Песен на Ангелите" Молитва на братството Псалом 19 Псалом 103

Молитвен наряд за начало: Утринна молитва, Фир-фюр-фен - песен Беседа: Скъпоценното камъче Молитвен наряд за край: Добрата молитва, Бершид Ба - песен Деяния 14; Деяния 15