Лъчезарна

И с ефирен цвят

Имаш право! Позволявам си да добавя. Балансът и равновесието са временни състояния по Пътя към дома. Вървенето по Пътя е като махало. Амплитудите в началото са огромни. С течение на времето, при израстване, се придвижваме нагоре. Амплитудата намалява, но интензитетът нараства. Когато стигнем точката на "окачване", за страничния наблюдател сме на едно място, а всъщност вибрацията е неопределимо интензивна. Тогава хармонията в динамичното равновесие е същност.

*** Там някъде, в съня ми, в залутаните ъгли на душата ми, ме чакаш. Там някъде ме чакаш. Дъхът ми, ме чака да си спомня, че те докосвах ... а може би, проклинах... Очаква да си спомня издишващата болка – съня и лабиринтите в душата. Да си спомня, да си припомня, че ме очакваш в мига за отмъщение или за опрощение... Там някъде, в съня ти в залутаните ъгли на душта си ме чакаш. Аз помня ли, че трябва да се върна! Ти помниш ли, че трябва да ме чакаш!

Душите ни в Пътя си на развитие, избират различни условия и възможности. Сега допирът между световете е все по-голям. Сегашните деца са носители на това сближаване. Те помнят повече за световете, от които идват. Те искат да съхранят и изявят този спомен по възможно най-добрия начин. И поради това не позволяват да бъдат контролирани. Те имат и силата да отхвърлят този контрол, и да съхранят идеята за собствения си път. От нас остава да се научим да виждаме през техните очи и да приемем, че те са дошли да применят този свят, както и ние сме променили света на нашите родители.

"Закони на дишането", "Божествен и човешки свят", 4 септември 1940 г. У. стр. 226, МОК "Добри навици", том 2, год. 2, изд. 1994

Когато една душа се преражда, родителите с поведението си, са отговорни да й помогнат да освети заложената в нея "матрица", за да си припомни необходимостта от това прераждане. Осветената "матрица" е предпоставка за събуждане на търсенията на тази душа. И в тези търсения, тя ще достигне до идеята за самовъзпитанието. Там където няма родители, дори най-близкият човек, който тази душа възпрема, също оказва силно въздействие. Нашата отговорност е да възпитаваме себе си и да дадем пример на децата. Колкото повече хора полагат усилия за това, толкова по-бързо обществото ни ще се промени. Тази промяна не се осъществява за 1-2 поколения. Всяко епоха изисква от хората да се развиват, синхронно с еволюцията на душите.

Сега ще ви дам следното правило: работете с положителните закони на мъдростта и с положителните методи на любовта! Досега вие сте имали отрицателни резултати в работата си, защото сте работили с отрицателните закони на мъдроста и с отрицателните методи на любовта. В Божията Любов няма закони. Тя е закон сама за себе си. Няма закон, който може да ограничи любовта, живеете ли по някакви закони на любовта, вие ще изпаднете в ред погрешки и заблуждения. Любовта работи с правила и методи. Значи, в живота на мъдроста има закони, а в живота на любовта - методи. Какви са законите на мъдростта? Какви са методите на любовта и къде са написани? Те са написани в човешката душа. Потърсете ги там и ще ги намерите. Стр.15, беседа “Ключът на живота”, от 22.08.1928г. Книга: “Ключът на живота”, том 1, ООК, 1928-1929, ”Печетница Задруга”, 1937 (В текста на беседата, дадена в Триъгълника тук липсват около 14 стр. от оригинала. Но текстът е пълен тук )

ПРИТЧА ЗА ВРАГОВЕТЕ И ПРИЯТЕЛИТЕ Той живееше, за да я унищожи. Тя живееш, за да го унищожи. Той искаше всичко. Тя искаше всичко. Той властваше. Тя властваше. Място под Слънцето за двамата – нямаше. Той, за да й се противопостави, за да я унищожи, след много преки битки без победител, реши – да я изучи издълбоко, и да я завладее. Тя, за да му се противопостави, за да го унищожи, след много преки битки без победител, реши – да го изучи издълбоко, и да го завладее. Изучава я дълго. Видя грешките и слабостите й. Видя силата и проникновението й. Изучава го дълго. Видя грешките и слабостите му. Видя силата и проникновението му. За да използва силата и слабостта й срещу нея, той ги вложи в себе си и ги овладя. За да използва силата и слабостта му срещу него, тя ги вложи в себе си и ги овладя. Битката дойде. Слънцето изгря. Излязоха един срещу друг. Гледаха се. Минута. Две. Слънцето залезе. Луната изгря. Седнаха. Луната залезе. Слънцето изгря. Той рече – Предавам се! Тя рече – Защото аз се предадох!

„Нашето истинско призвание е да бъдем себе си.” Мерилин Фергюсън „Хората не винаги осъзнават всичко в себе си.” Хауърд Саспортас Общуването, малко или много, започва от егоистична гледна точка. Какво искам другият да види в мен и да признае и приеме, че съм прав. Какво аз мога да взема от другия, без да признавам, че той е прав. Вярно е, че изглежда наивно и по детски, но всеки от нас е минал през този етап. Дефинирайки себе си като личности, на по-късен етап, и индивидуализирайки се, ние започваме да се сблъскваме с другите, които вървят по абсолютно същия път. В зависимост от заложеностите ни, общуването се разделя на различни нива. Но винаги остава желанието другият да разбрере какво аз искам да кажа. Тук вече се включва (прословутото от други теми) самовъзпитание. Полюсите се менят постоянно в този наш дуален свят и, естествено, в дадени моменти ние превъзхождаме другия и обратното, ние сме в партер. Въпросът опира до обмяната и споделянето на информация. Ако не познаваме себе си („Опознай себе си!”, Питагор), то нашата комуникация с другите е обречена. Самото опознаване и самовъзпитение е дълъг процес. И въпрос на воля, желание и необходимост. Но! Пътят на индивидуализацията е осеян с подводни камъни – сянката стои под прага на всяка нова врата, която се отваря. Човек трябва да интегрира и двата полюса. И да застане над тях… Трудното общуване е следствие от скритите мисли, неизказаните думи и недоверието, съмнението в отсрещния човек. Но когато аз ги виждам у другия, неминуемо, те са част от мен.

Нямам убеждението, че майката прави избора. По-скоро, прераждащата се душа избира майката и бащата. Естествено, всички души, преди да се преродят, съгласуват реперните точки с душите, които ще са им "спаринг" партньори. Имам познати, повечето жени, които са усещали децата си, много преди да е налице другия партньор. В тази категория съм и аз. Изживяванията са неописуеми, а в началото и стряскащи. Така че, на някакво ниво, изборът да бъдеш "самотна" майка, не съществува. (Надявам се, да не накърнявам никой тук. ) Ние сме активни помощници един на друг. Смисълът на преражданията ни, в крайна сметка, е да се върнем към първоизточника, породил ни. Да се върнем, обогатени с познанието за него и, наистина, омиротворени от неговата безусловна Любов.

Въпрос: коя е причината да се случва това днес?

Благодаря! Да възпиташ жена си, означава да възпиташ и себе си! Не разглеждам нещата едностранчиво. Viki3 е права, че взаимно се повдигаме. Никой от нищо не е изолиран. На първо място е самовъзпитанието, независимо дали има или няма човек до теб. УЧИТЕЛЯТ казва, че Бог изправя нашите погрешки, но последствията са само за нас (перефразирам). Дали едно дете ще бъде отгледано от двамата родители, или само от единия - с или без странична помощ, е от значение, спрямо необходимостта от научаване на определени уроци в това прераждане. В даден род има тенденции, които една прераждаща се душа може да използва. Уроците са нужни и на родители и на деца. Моето мнение, като родител, е, че се уча много повече от дете то си, отколкото то - от мен. Самотен баща, или самотна майка, семейство - всички имаме една и съща отговорност - към нас самите и към другите - да проявяваме, според възможностите и силите си, ЛЮБОВТА !

Мона, в тонът ти има замаскирана агресивност. Безсмислено е! Години наред патриархат. Миналия век - световни войни, в които голяма част от загиналите са мъже. Всички плащаме. Не смяташ ли, че след войните, милиони жени е трябвало да издържат семействата. Дори да е имало мъже до тях, голяма част са били натоварени психически от преживяното. В крайна сметка, балансът отдавна е нарушен. Говоря за вътрешната ни част. Силните жени са създали по-меки и по-неустойчиви мъже. В създадените от тези мъже семейства, моделът се повтаря. И махалото потегля към висока амплитуда. Нарушен е балансът анима/анимус.Така жената може да изземе функциите на мъжа, а мъжът, тези на жената. Светът ни се феминизира. УЧИТЕЛЯТ е казал, че майката ще повдигне, ще спаси света... "Майката" в нас, е тази която "ражда". И ние трябва да я възпитаваме. Разумно и с топлина. Приветствам те за темата! Иска ми се майките - настоящи и бъдещи, да получават топлина и уважение от всички около тях. Дори да няма мъж до нея, една майка, може още в утробата, да даде светлина и любов на детето си. Но отговорността да възпитава, моля за извинение новите светли душички - те са ни много умни, си е само нейна. С много любов, може да възпита и мъжа до себе си. Колкото за трудно - трудно е! Но силата на жената е в гъвкавостта и голямата издържливост!

Весел празник, Александър! Астрологията и хомеопатията могат прекрасно да вървят ръка за ръка! Познанията ми по хомеопатия са нищожни, но съм свидетел, колко добре действа! Астрологията, би могла да ни подскаже защо "накуцваме", а хомеопатията да ни помогне да "ненакуцваме". Реално, и двете търсят корените на причините. Знаем,че симптомите са върхът на айсберга.

С изключително точна опозиция (до часове), транзитен Хирон през девети натален дом към натален Марс, ме изпрати в неговото обиталище - планината Пилион. И тъй като имам и квадратура натални Марс и Сатурн, след ден изригнах в унищожителен гняв към много близък човек. Неказваното и натрупано с години, бе изречено от мен, с чувството, че някой от нас ще умре. Естествено никой не умря. Разруши се клетката, в която бяха сдържани моите виждания и думи, относно живота, който водим. Всеки се срина в собствените си заблуди. От изречените истини заболя. И, естествено, тази болка ще остане, защото времето не може да се върне. Поуката - да приемем, че всеки от нас е вселена, със собствени закони, които би трябвало да се постараем да разберем. Поуката - въпреки че ни боли един от друг, да бъдем търпеливи и внимателни към болезнените ни места. Всеки има да си изживява определени кармични посоки. Вникни и уважавай!

През деветтесетте години, на Рила, се сблъсках със странна ситуация. Краят й бе в изречението "Индивидуализирай се, опознавайки се, и така можеш да се усетиш като част от цялото, което те е породило." Личното его е във всяко ъгълче. Търсейки духовното, това его се откроява и е нужна откровеност към себе си и самовъзпитание за преодоляването му. Самоопознаването избистря възприятията, води до вътрешно центриране и до синхронност в настоящето. Но с времето открих част от себе си, която автоматично превежда - това е така, това не е така, и тя няма нищо общо с личното его. Тази смущаваща част, привлича и плаши едновременно с безкомпромисността си. Не се смятам за знаещ човек. Може би бъркам, когато казвам "Духовно его" Думата ми е за онази част от нас, която ни обособява, и която, така ми се струва, е отговорна за връщането ни към ИЗВОРА. Онази част, която в даден момент,изглежда, трябвада да се надрасне. Но преди да надраснем каквото и да е, нужно е опознаване. Прилича ми на мълчаливо и самотно бягане...

Всеки ходи по собствените си пътечи, в търсене на необходимото за Душата си израстване. Доколко духовното его, спира хода на търсенето ... или е неделима част от шлифоването!

Колкото до прословутите забележки... Каквото и да се случва, то е защото ние имаме нужда от него. Едва-ли можем да бъдем постоянно в хармония със себе си и света около нас. Едва-ли мислите ни, могат да бъдат постоянно чисти и светли. И кой може да каже, че постъпките му са винаги правилни. Дори неоснователната забележка иска да ни подскаже нещо. УЧИТЕЛЯТ иска от нас винаги да бъдем будни за случващото се. И той е имал бастун... След като думите му не са били чути и осмислени, след като ситуацията е слязла до физическо ниво, значи има нужда от бастун. Но той е УЧИТЕЛЯТ. А ние кои сме!!!! И аз имах опитности със сестра П.. Да, засягала е моето его, но след години - само се усмихвам. Човек трябва да осъзнава случващото се. И да се научи да се самовъзпитава. Иначе нямаше да се раждаме на Земята. Ако някой от нас не е светия.....

Сянката е натрупаното "не сега", "не днес", "не това", "не така", "не аз", "не ..." Сянката е всичко, което сме отхвърлили и недоогледли. А отхвърляме и недоглеждаме неща, с които трябва да работим. За да се "работи" е нужно приемане, за да се приеме е нужно разбиране, за да се разбере - отново откритост. Натрупването на болка идва от страха, а страхът е дошъл, най-малко, от две места: от средата, в която живеем и която ни налага модели на поведение; от егото, което създава невъобразимите ни илюзии и ни втвърдява и прави трошливи. Сянката винаги съществува, а отричането й води до катастрофи. Затова се прераждаме и, естествено е, учим се да я приемем и трансформираме. Затворената в нея енергия е най-голямото ни богатство. Точно тя, ще ни даде свободата. Когато опознаем ИСТИНСКИТЕ закони, тогава ние сме свободни. Сянката ни държи затворени. Но и мравешка крачка да направим в разбирането й, колкото и да е странно, ще бъдем възнаградени. Това няма нищо общо с мазохизма. Това е израстване - емоционално и ментално. Както чувствата, така и разумността се възпитават. А ето това е и огромната болка вътре в нас - сянката ни учи да се самовъзпитаваме по най-добрия за нас начин.

Понякога първият поглед може да каже всичко. Но да не успееш да си го преведеш. Ако душата ти е настроена на откритост и приемане , с плюсовете и минусите, вероятността да усетиш душата на другия е огромна. Но ако имаш претенции, ако си неудовлетворен, ако си контролиращ и взискателен, ако поставяш изисквания към другите, за да могат да се интегрират към теб така както ти желаеш, заблудата за другия също е огромна. Чистото общуване и разбиране на този срещу тебе е възможно само ако ти самия си открит. А понякога това много боли. Защото е изправяне срещу самия себе си. Ако не можеш да се опитваш да бъдеш обективен към себе си, не би могъл да бъдеш обективен и към другите. Магнетизмът лесно се изконсумирва. Месец, два, година. А след това. Остава празна шушулка, ако не успееш да преодолееш инерцията и невероятните желания на хората да притежават другия. А желанието за притежание може да е маскирано под много благовидни предлози. Така че първият поглед и проникването в другия, зависи изцяло от теб. От твоята чистота и отвореност. И от твоята коректност в отношението. И това не е идеализъм. Това е споделен опит. Колкото до другия.... Ако го приемеш, ще приемеш и неговите минуси. Дори няма да ги забелязваш. Само тихичко и лекичко ще му помагаш да ги преодолее. Опорната точка е в нас, а не в другите.