Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Лъчезарна

Модератори
  • Общо Съдържание

    1617
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    149

Всичко добавено от Лъчезарна

  1. "Та казвам: Човек е построен, има една наука в природата, по която човек е построен. Тялото му е построено. Силите, които се намират в неговия ум, количествено там са определени. Определена е възможността до каква степен може да се развие. Възможно е да се определи точно каква степен може да има постижението на своите чувства. Има известни желания, които трябва да се постигнат. Сега казвате: Това не желая, онова не желая. Човек трябва да има желание да постигне нещо. Та казвам: Първото нещо трябва да се определи правата посока, истинските желания. Една жена не може да има желанието на един мъж и един мъж не може да има желанието на една жена. Едно дете не може да има желанието на един мъж или на една жена. Тогава, желанията на жените образуват жените. Желанията на мъжете образуват мъжете. Мислите на жените образуват жените. Мислите на мъжете образуват мъжете. Желанията на децата образуват децата. Мислите на децата образуват децата. От тия три вида се образуват всичките други видове, които съществуват в света. В мъжете е разумното начало. Той представя на природата мисълта. Желанията доставят финансирането. За да се постигне човешката мисъл, трябва сърце. Една човешка мисъл без сърце не може да се реализира. Един мъж никога не може да постигне своите желания, ако една жена не го финансира. Казвате жена. Капиталът е от нея. Една жена не може да постигне желанията си, ако един мъж не работи заради нея. Пък ако децата не работят, мъжът и жената и те никакви печалби не могат да имат. Сега аз не говоря за семейството. То е привидно. Един външен образ е. ..." Всели се между нас
  2. "....Трябва да вникнем в онази философия, която може да изправи живота ни и да ни даде онова щастие, което търсим. И друг път съм обяснявал думата „ШТАСТИЕ“: тази дума от кои букви се състои? Буквата „Ш“ – три резки, обърнати нагоре, представят човешката ръка, която работи. „Т“-то показва директива или сила, с която се тика работата. След тия две букви идва „А“, то е човешкият нос – трябва не само работа, но и ум, да знае как да работи. Като вземете буквата „С“, тя представя човешкото сърце, а като я обърнете нагоре, ще стане лодка – това, което се припечелва, ще се складира. При буквата „И“ има едно слизане и възкачване – отгоре надолу и обратно; тия два ъгъла, като ги турите един до друг, образуват диаметрите на кръга – колелото, което движи колата напред. „Е“-то показва центъра, за който трябва да се държите. И, следователно, на вас трябват: ръка, сила, ум, сърце и цел нагоре." Стари и нови мехове
  3. "Казвате: „Духът ще ни открие Истината“. – Има неща, които Духът е написал на човешкото лице и втори път Той не ги открива. Той говори само за неоткритите неща, а откритите трябва да се изучават. Ето защо, хората трябва да изучават законите, които управляват живота. Според областта, в която действат, тия закони биват три вида: физически, които се отнасят до материята; астрални, които се отнасят до сърцето, до света на желанията, и умствени, които се отнасят до ума. Тези три вида закони се различават по форма. Например, човекът на ума обича изящните, красивите неща; човекът на сърцето обича съдържанието на нещата; физическият човек пък разглежда нещата по обем, по външна форма, по големина. Следователно физическият човек трупа знания; сърдечният човек използва знанията, а умственият човек ги подбира по смисъл и вади заключения от тях за правилен и разумен живот. За пример, правилно схващане е, че светът постоянно прогресира. В този смисъл, който прогресира, той влиза в първата категория числа от 1 до 10. Числата от 1 до 10 представляват Божествения свят; от 1 до 100 – ангелския свят; от 1 до 1000 – човешкия свят. Ако някой човек в числото 5342 е двойката, това показва, че той е заел последното място на физическия свят, т.е. той е на опашката. Ако пък имате числото 2435, вие сте в началото на това число, на първо място." ... "Казвам: Когато просякът скърби и плаче, разбирам. Но когато царският син скърби и плаче – не разбирам. Как ще си обясните скръбта на царския син и на царската дъщеря? Странно е как могат те да скърбят при приятели, при богатство, при удобства! Когато царските синове са недоволни, просяците са доволни; когато царските синове са доволни, просяците са недоволни. Законът в природата е такъв. Та и вие казвате, че сте Синове Божии, а при това скърбите и плачете, искате парички, искате богатства. Чудно нещо! Щом сте Синове Божии, всичко в света е на ваше разположение. Свободно можете да бъркате в касите, да взимате колкото пари ви трябват. – „Ама затвор има.“ – Щом има затвор, това показва, че сте на физическия свят. А на физическия свят никой не може да бъде царски син. Царският син е числото 10. Числото 10 представлява Божествения свят. Следователно, който живее в числото 10, щом слезе на земята, той първо ще уреди работата на другите хора, а после своята. Ето защо, той няма време да скърби и плаче за себе си. Човек плаче за себе си, а не за другите. Някой плаче, защото пръстът го боли, причинява му болка. Щом този пръст се смени с друг, и плачът престава. Казвам: Ученикът трябва да изучава законите на живата природа, да знае какво да прави, как да разрешава задачите си. И млади, и стари, не се стремете към големите работи, но изпълнете малките задачи, които ви са дадени. Силата на нещата седи в приложението. Каквито правила са дадени в лекциите, приложете ги. Ако християните бяха приложили поне една част от правилата, които Христос им е дал, светът щеше да бъде друг, а не като сегашният. От всички се изисква приложение! И в тази лекция ви дадох три правила: правилата на десетте, на стоте и на хилядата. Вие трябва да оживите, да приложите тия числа в живота си. Числото 10 представлява Любовта, т.е. главата на човека. Засега главата разполага със 7 врати: 2 очи, 2 уши, 2 ноздри и 1 уста. Има още три врати, които някога ще се отворят, но засега Господ ги е затворил. Съвременните хора не могат да си служат, както трябва, със седемте врати, а какво ще бъде положението им, ако се отворят и последните три? Ще дойде ден, когато човек ще използва разумно и десетте врати на главата си. Това ще бъде, когато той живее в числото 10." Малкият повод
  4. "Сега, ще изтълкувам значението на думата „молитва“, както се пише на български. Буквата „М“ означава закон на жертва. Буквата „О“ – условия, при които жертвата дава добри плодове. „Л“ – означава стремеж за молитва, т.е. за общение. „И“ – общение с Великото, с Божественото. „Т“ – победа на противоречията в живота. „В“ – единство с Бога. „А“ – придобиване на разумен живот. Значи молитвата представлява: жертва, условия, стремеж нагоре, победа на змията, на низшето, на противоречията в живота, единство с Бога, придобиване на разумен живот. Който иска да придобие нещо ценно, той трябва да е победил змията в себе си. Без тази победа никакъв духовен напредък не може да се очаква." Малкият повод
  5. "Когато ангелите казаха на Сара, че ще роди син, тя се засмя и си помисли: „На млади години не е станало, че сега ще стане“. Човек се смее пред реалността, която се проявява. Където не се смее, там загазва. Числото две показва, че човек трябва да мисли, чувства и действа правилно. Може ли да мисли, чувства и постъпва правилно, човек е доволен вече, решил е задачата на числото две – строгото и недоволно число в живота. Двойката е число на Сатурна. Само тройката е в състояние да го задоволи. Като види числото три – число на Венера, Сатурн се усмихва, става весел и доволен. Той е недоверчив, на никого не дава кредит. Види ли Венера, той отваря сърцето си за нея и казва: „Има едно добро в света“. " Огън на пречистване
  6. Калиманко Денко, калиманко мари, хубава, досега си ми била, Денко мари, калиманка. Отсега нанасетне, Денко мари, първо любе. Изгори ме, Денко мари, попари ме, та ме стори, Денко, калиманко мари, сухо дърво, сухо дърво, Денко, калиманко мари, орехово. http://www.youtube.c...h?v=K1SGTGqW3SE
  7. "Мнозина търсят щастието отвън. Кое наричаме щастие? – Всяко съприкосновение с реалността на нещата наричам щастие. Всяко съприкосновение с илюзиите на живота наричам нещастие. Обаче, човек не може да бъде всеки момент в съприкосновение с реалността. Достатъчно е само един момент да бъдеш в съприкосновение с реалността, за да се пробуди в тебе нещо ново. След тоя момент ти слизаш, в обикновеното си съзнание. Не е лесно да разбереш, как става преминаването от реалността в обикновения живот. Това първо се опитва, а после се разбира. И като го преживееш, пак не можеш да го запомниш и напълно разбереш. Колко пъти сте слушали някое хубаво музикално парче! Докато го слушате, приятно ви е, познато ви е. Речете ли да го възпроизведете, не можете. Докато ви свирят, приятно ви е да слушате хармоничното съчетание на тоновете. Щом престане свиренето, вие още се намирате под влиянието на тия тонове, докато съвършено се изличат. Не е лесно да възпроизведеш реалността. Някои хора повтарят миналите моменти на щастието. Не е лошо това. В човешкия живот трябва да се втича по малко от щастието. Ако не всеки момент, поне един момент през деня, през седмицата, месеца или годината. Трябва да се докоснеш до реалността! От невидимия свят трябва да се влее нещо в човешката душа. Не е достатъчно да живееш само с минали спомени от щастието. Колкото и да са сипни тия спомени, те са минали, те са преповтаряне. Вие изучавате живота на пророците и на апостолите. Те дадоха нещо на света и отминаха. Какво дадохте вие? Какво ще оставите вие на света? Като живеете на земята, трябва да оставите нещо на бъдещото поколение. Казвате: Пророците и апостолите са били велики хора. Апостол Павел е бил даровит човек Така не се говори Наистина, Павел свърши една добра работа, която му беше дадена. И вие трябва да свършите работата, която ви е дадена. И вашата работа не е по-малка от тая на апостол Павла. Който свърши работата си добре, ще заеме едно почетно място. Човек се цени по това, което в даден момент върши. Настоящето определя неговия живот, а не миналото. " Единият и многото
  8. Ще кажа, че финалът е така обнадеждаващ... И без тъгата преди него, нямаше да се изпита проникновената му сила.
  9. Лъчезарна

    Настроение

    Рила, 2007г.
  10. А защо възникват желанията? За мен е риторичен въпрос. Желанието е вид действие. В полярния свят се живее чрез действие. А действията ни осигуряват отработване на онези реперни точки, заради които сме слезли. Друг е въпросът, че човек трябва да е центриран в себе си и да внимава за желанията си (“от които има нужда”). А как да ги прецени?..... Преди години четох от Учителя (моля за извинение, че не мога да цитирам къде точно), че когато нещо е за теб, то под лъжичката ще усетиш една приятност. За мен всичко е определено. Ти си свободен (и освободен), когато познаваш и прилагаш законите. И изборът за това познание е твой. Когато си извън законите, веригите те следват по пътя. Докато не натежат толкова, че да те спрат. И “малко трамбоване” в кръг... Проумях сред безликото, че самотата е път, че бягането е слабост, но насред реката скала да стоиш, е смърт.
  11. "И тъй, доброто е връзка между Бога и човешката душа. Същевременно доброто има отношение и към злото. Не можеш да проявиш, доброто, без да засегнеш и злото в себе си. Обаче, ти трябва да разбираш Божиите закони, за да не попаднеш под силите на злото. Външно, злото има величествен вид, особено отдалеч. Гледано на разстояние, то представя красива планинска местност. Приближиш ли се до него, виждаш една оголена, камениста, усойна местност, която с нищо не привлича погледа на човека. Който се е опитвал да влезе във вътрешността на тая местност, здрав не е излязъл. Някои наричат злото „дявол". Какво всъщност е дяволът, и те не знаят. Смущават се от злото, без да знаят, че причина за това са те сами. Злото не може да има отношение към тебе, ако то не те обича, и ако ти не го обичаш. Никой момък не задиря момата, ако тя не го предизвиква. Днес тя хвърли око на едного, утре на другиго, докато запали сърцето на някой момък, и той тръгне подир нея. Няма човек в света, на когото сърцето да не е горяло. И да се пазиш и да не се пазиш, все ще се запали сърцето ти. Има нечисти места в живота, през които човек неизбежно минава – няма друг път. Ще кажете, че можете да избегнете нечистите места с аероплан. И във въздуха има опасни места. Колко авиатори са платили с живота си! Опасни места има и в мисълта, и в чувствата на човека. Който не знае законите на мисълта и на чувствата, лесно може да плати с живота си. Попадне ли в тия опасни места, мъчно може да излезе невредим. Който има любов в себе си, лесно се справя с опасностите и изпитанията в живота си." Първото място, УС, 16.05.1937
  12. Когато погледнеш в сърцето си златно, ще усетиш света в цветове необятни...
  13. Музиката винаги успява да докосне душите ни http://www.youtube.c...P_8&feature=fvw
  14. Ако добре опознаеш миналото (Сатурн ) и бъдеш отворен за прозренията на бъдещето (Уран), обективно и реално преценявайки ги (Сатурн – Уран), то можеш да живееш спокойно в настоящето (Слънце). Себепознанието е свързано с ред вход-изходни промени на синхронизация и дисбаланс. Проявата на живота става динамично равновесие само тогава, когато разумната воля го управлява. А разумността идва от Единението с Божествената искра у всеки човек, за което е необходима Будност. Самозаблуда (Нептун) винаги има, просто защото хаосът (Нептун) е необозрим. Но бидейки реални (Слънце) в определени граници (Сатурн), осъзнавайки запълените от нашето его (Марс-Слънце) връзки на тези граници (Венера), можем да опознаем (Меркурий) плоскостите (Юпитер) на този обем, дълбочината му (Плутон) и да го схванем като обективно цяло(Уран) и то да потъне в нас като разбиране (Луна).
  15. Ако човек проумее какво е да мислиш, би решил огромна част от проблемите си. Защото моделирането на мисълта изглежда автоматично, но всъщност това е процес на “процеждане”. Истиннната мисъл се “процежда” през нашите нагласи, обичаи, навици и мании, докато придобие форма с изкривени линии. Кривите лини са отпечатъци на нашето несъвършенство да живеем в пътя на Любовта, в пътя на Мъдростта, в пътя на Истината. Божествената промисъл иде от дълбоко (Плутон); изявява се “видимо” за нашите пределни възможности в онова, което наричаме “хаос” (Нептун); рязко се концентрира и създава прецедент в нашите възприятия, “прогаряйки” съзнанието ни (Уран) и се материализира в някаква форма, според нашите “кривини” (Сатурн). Прегърнали тази “идея” – ние се разширяваме (Юпитер) и се опитваме да я наложим, да я възпроизведем, но с нашите “кривини” (Марс). Посаждаме я и я отглеждаме, смятайки, че тя е наше творение (Земя). Обичаме я, превъзнасяме я, представяме я на другите като нещо съвършено необходимо и красиво (Венера) и после започваме обсъждания, дебати, критики, дребнавости и осъждания, защитавайки нейната правота и отхвърляйки смисъла на чуждите нам други “криви” творения (Меркурий). И всичкото това става на полето на несъзнателното (Луна) и на полето на съзнаваното (Слънце).
  16. ...Понякога времето се разстила до миг, превърнал се във вечност. Хаосът става същност – разбираема и добра. Тогава мислите престават да се появяват, защото всичко е мисъл – една единствена. Поетият дъх стига за всичко. И ти си тук, сега, завинаги... До следващото разстилане... Случвало ми се е да мисля концептуално, обемно, холограмно. Мисля... По-скоро си мисля, че мисля. Това е едновременно възприемане, осъзнаване, обхващане, приемане, проумяване на същност. То е вид сливане. И е ясно усещането, че това не е мисъл, но го усещаш като мислене. Нещата са кристални, в момента на “вътрешно поглеждане” към тях. И единственото, което “можеш да си кажеш”, това СА. Нещото Е. На някакво ниво, всичко е мисъл. Това, което смяташ, че мислиш, е по-скоро настройка за приемане на мисълта/мислите, която/които вече съществува/съществуват.
  17. Съвременен БЪЛГАРСКИ ЕЗИК... Или “телефон’о-интернето-4атен”... Умението да пишем граматически коректно, от една страна е култура на възпитание (самовъзпитание), от друга, е начин на мислене. ... Моето поколение беше възпитавано да съблюдава правилата и закономерностите в езика ни. Доколко ни възпитаха е друг въпрос, но много от тези, които станаха студенти, можеха ясно и добре да формулират и изразят мислите си. Отговорността пада не само върху учителите (широка тема), но и върху родителите (още по-широка тема). Кой в къщи, днес, прави забележки, ако детето му изговаря неправилно думите, ако поставя изреченията си в невъзможен словоред? Дали изобщо би се сетил, че нещо не е както трябва?! В голяма част от институците, хората, отговорни за комуникацията с клиентите, говорят граматически неправилно, а и пишат неправилно. Някой да им е поставил за цел това да не се случва, да го е изисквал от тях като начин на поведение... Българският език е отношение към нас самите, като българи. Култура! Българинът, извинявам се на една част българи, не понася да му се говори за култура. Далечните и отвлечени неща, които не могат да се консумират от устата, очите и ушите. .... Приятно ми е, когато мога да прочета един пост, в който мислите са не само добре дефинирани, но и добре изразени и предадени с думи. Това е отношение на пишещия към нас, другите. Вярно е, че някои биха могли да се постараят...
×
×
  • Добави...