Лъчезарна

Още малко водичка...

http://www.youtube.com/watch?v=FRydPshFb84&feature=related

"Армагедон" http://www.youtube.c...h?v=Vo_0UXRY_rY

"И тъй, каже ли ви някой една обидна дума, не я изговаряйте, защото тя е написана с горчиво мастило, което може да ви отрови. Турете тази дума далеч от себе си. Каже ли ви някой, че сте лош човек, не го слушайте. Оставете тази дума вън от себе си. Кой човек е лош? – Който отвън показва, че люби Бога, а отвътре люби себе си. Буквата „Л" означава любов към Бога, а буквата „Ш"– любов към себе си. Лошият човек е поставил Бога напред, постоянно говори за Него, а всичко върши за себе си. Буквата „Ш" разваля всички работи. В какво седи лошавината на хората? – В тяхната лакомия." Късият и дългият път,Съборни Беседи, 22.07.1938 г., Езерата "Грънчарят взима кал, омесва я и от нея прави грънци. От каква кал ще направиш добро? Да кажеш, че си направил добро, това е материален израз. Днес хората мислят материално. Ще кажеш, че си направил добро на някого, но той не го разбира и цени. Казваш, че слънцето изгрява и залязва, а всъщност, нито изгрява, нито залязва. Като се върти земята около своята ос, създават се денят и нощта, поради което привидно слънцето изгрява и залязва. Това се дължи на шашармата на земята. Така казва турчинът. Буквата „ш“ показва, че дето има лъжа, тя всякога излиза на бял свят, не може да се скрие. Ако кажеш една дума, в която има буквата „ш“, каквото си казал, ще излезе пред света." Първата песен, Утринни Слова, 14.11.1937 г., София

Благодаря! И на Късметче! И на Донка! Колкото и да ни е трудно - трябва да имаме доверие в децата си! Ако то липсва, дори добрите неща, няма да са добри. И винаги - ако не се учим от децата, те няма да се научат от нас.

Станимир! Много добре обяснено! Ако ние самите не се самоограничим, няма как да се дефинираме. Ще си позволя да прехвърля част от мое мнение, писано вчера в темата тук. "...човек е свободен, когато разбира, приема и прилага законите. Така придобитата свобода, му позволява чиста и истинна връзка с Божественото в нас, с Божественото около нас, с Божественото като проявление, изобщо. Будността да видим проявите на законите и да ги спазим и приложим, не от страх за наказание, а от необходимост за себенамиране в Бога."

Пример. Момчето въвежда групичка от деца в ситуация, в която всички осъзнават, че ще бъдат наказани. Синът ми изказва гласно това, а отговорът е - теб какво ти пука. Групичката се разцепва. Едната, ръководена от въпросното дете, е наказана в последствие. На въпросът ми, защо не се е опитал да предотварати ситуацията (не само да каже гласно), ми се отговаря "Аз му казах. Решението си е негово. Той, ако иска, да си прецени." Синът ми не го обвини директно, а се опита да го защити, от позицията - сам знае, че греши, но сам си избира какво да направи... Тъй като въпросната ситуация загрубя, когато родителите на детето пожелаха да говорят със сина ми - да им разкаже какво се е случило, той отказа и ги помоли да питат самото дете, а не него. Детето нагрубява доста често сина ми. Всъщност, момчето нагрубява всички деца покрай себе си... В къщи постоянно е наказван. Още от малък. Той е свикнал с наказанията - и в очите му се чете "Голяма работа, аз мога да издържа един час, два часа..." Синът ми полека започна да се дистанцира от него. Дистанцирането може да се дължи и на разговорите ми с него, на тема приятелство и приятели. Като цяло, синът ми има право на избор. Дори и да не харесвам някого или нещо, той знае, че има свободата сам да вземе решение... Все пак, съществува някаква граница. Но рамките й са достатъчно широки. Степен на близост! Преди години се срещахме много по-често. Сега се виждаме рядко. Но синът ми всеки ден е на училище с момчето. В дадени случаи знам повече от родителите му, какво се е случило в клас, а понякога и извън училище. Когато се опитах да говоря с тях, да им подскажа, че то има проблем и че трябва да му се помогне (лъжите му са нескончаеми), те не ме разбраха. Смятат, че след като е задоволен, сега тази задоволеност трябва да бъде ограничена, за да осъзнае грешките си. Изглежда ми нелогично. Би трябвало да говорят с детето честно и открито. Да признаят собствените си грешки и пред очите на детето да поправят някоя, за да му покажат.

Здравейте! Моят въпрос. Имам син в пети клас. От години, приятелчето му се изявява деструктивно. Синът ми се държи лоялно с него, въпреки, понякога, неадекватното поведение на другото дете. А то е много умно. Ехидността, снижхождението и чувството за превъзходство, чрез които общува, са пословични от детската градина до сега. Нещата се задълбочават. В момента лъже за всяко свое действие, за което трябва да поеме отговорност. Детето има нужда от помощ! Но моят въпрос е, как да помогна на родителите, които го възпитават, и продължават да го възпитават с методи, които го агресират и го затварят в себе си. Искам да помогна, без да се натрапвам, но се притеснявам от острата им реакция и отхвърлянето на моите предложения. Какъв, относително точен съвет, да дам на сина си, при общуването с това дете. Благодаря!

Може би има някакъв още по-дълбок смисъл тази беседа. Да! Изглежда ясна... Но и аз имах опитности вчера, които изцяло резонират с казаното в нея. Ако изпуснеш момента на малкия закон, няма как да не изпуснеш момента и на големия. И още - човек е свободен, когато разбира, приема и прилага законите. Така придобитата свобода, му позволява чиста и истинна връзка с Божественото в нас, с Божественото около нас, с Божественото като проявление, изобщо. Будността да видим проявите на законите и да ги спазим и приложим, не от страх за наказание, а от необходимост за себенамиране в Бога.

"Съвременните хора се нуждаят от положителна наука, която да систематизира всички факти и явления.Те се нуждаят от абсолютна вяра, която се основава на това, което съществува и което може да бъде. Като вярва в това, което днес може да направи и което в бъдеще може да постигне, човек дохожда до естествено развитие. Каквито заложби има в себе си, човек трябва да работи върху тях, да ги развива. Днес ще се ползва от ония дарби, които в миналото е развил, а в бъдеще — от ония, които в настоящия момент развива. Всяка дарба е семенце, вложено в човешката душа, дето очаква идването на пролетта, която носи условия за неговото развитие. За сегашните хора понятието „душа” е неопределено. Говорите ли за мозъка, те го разбират. Те гледат на него като на градина, в която растат красиви цветя и плодни дървета. Сърцето пък представя разсадник, от който се взимат красиви цветя и плодни дървета за посаждан в мозъка. Сърцето представя още автономно учреждение, със самостоятелно управление, което няма нищо общо с външния обективен свят. Обаче, то е свързано с космоса, откъдето черпи жизнените си сили. Доколкото силите на сърцето се проявяват правилно, дотолкова умът се развива нормално.Когато връзката между дейността на сърцето и космичните енергии се прекрати, животът на човека се прекъсва." Да се възвеселим, Неделни Беседи, 18.05.1930 г., София

"Сегашните хора не разбират Любовта нито по форма, нито по съдържание, нито по смисъл. Да се разбере една дума по форма, по съдържание и по смисъл, това значи, тя да произведе известно действие върху човешкия ум, сърце и воля. Ако държите една ябълка в ръката си, вие ще имате частична представа за нея: каква е големината и формата й, какъв е цветът й, дали расте в България или другаде. Обаче, какъв вкус има ябълката, и каква е нейната сила, вие не знаете. Има два вида ябълки: едните се раждат на Дървото за познаване на Доброто, а други – на Дървото за познаване на злото. Първите ще бъдат сладки или горчиви, а вторите – жестоки или милостиви. От човека и от случая зависи кое от двете качества ще се прояви." Двете заповеди, Неделни Беседи, 27.10.1918 г., София

"Какво представлява Любовта? Някои употребяват думата Любов вместо обич и обратно, а те се различават. Любовта е творческа сила, която дава Живот. Обичта гради върху това, което Любовта твори. Изобщо, Любовта дава, Обичта взема." Призваните, Неделни Беседи, 03.11.1918 г., София

ЧЕСТИТА ПРОЛЕТ! НА ВСИЧКИ!

"Христос казва: „Не туряйте ново вино в стари мехове". Старите мехове съдържат кваса на старото вино, от което новото вино започва да ферментира, и меховете се пукат. Родителите искат синовете и дъщерите им да бъдат като тях. Желанието на родителите не е нищо друго, освен наливане на новото вино в стари мехове. Какъв ще бъде резултатът? Новото вино ще ферментира и ще пукне старите мехове." "Сега и на вас казвам: давайте от доброто, от сладкото вино на децата си. Те са пили вече от старото вино, познават го и носят последствията му. Отрано те заповядват на родителите си, на своите по-големи братя и сестри. – „Какво трябва да правим, за да подобрим живота си?" – Като се жените, викайте на сватбата си Христос, да внесе в живота ви такива елементи, които могат да го подобрят. Той ще ви научи да превръщате отрицателното в положително. Ако сте страхливи, да станете безстрашни; ако сте лоши, да станете добри; ако сте слаби, да станете силни. – Как се познава силният човек? Ако може да се бори с бик. Сегашните хора не успяват в живота си, защото искат да бъдат богати, без да са били сиромаси; искат да бъдат добри, без да са били лоши. Невъзможно е човек да бъде богат, без да е губил, без да е минал през дълбоки вътрешни процеси." "Сегашните хора нямат ясна представа за Любовта. Тя е положителна сила, която върши чудеса. Тя прави преврат в човешкия характер: лошият става добър, слабият – силен, мързеливият – прилежен. Ако жената може да подобри характера на мъжа си, тя има Любов; същото може да направи и мъжът с жена си, ако има Любов в себе си. Ако децата в дома стават по-добри, родителите им имат Любов. Видите ли, че детето ви се вкисва, ще знаете, че нямате Любов. Обърнете се тогава към Бога, към Разумния свят, признайте погрешката си, че детето ви се вкисва, защото и вие сте ферментирали, и помолете Го да ви даде начин да подобрите живота си. Ще кажете, че това е покаяние. Какво е, всъщност, покаянието? Превръщане на горчивото в сладко. Ще кажете, че не може без зло, без лошавина, без горчивина. Не е така, това не е в реда на нещата. Лошавината, горчивите елементи са резултат на нечистотиите, които ферментират. Всеки трябва да си има по една тайна стаичка, в която да влиза поне по един час на ден, за да се изчиства. В този час, именно, ще бъдете поканени на сватба." "Стремете се към методите на Новото учение, за да решите правилно задачите на живота си. Не мислете, че можете да постъпвате, както искате, без да носите последствията на вашите постъпки. Ако си огорчен, не търси виновника за огорчението, но си кажи: „Заради Господа мога да превърна горчивината си в сладост". Заради Господа, жената може да възпита и мъжа, и децата си. Същото може да направи и мъжът. Жена, която очаква на мъжа си да я храни и поддържа, не може да го възпита. Майка, която отглежда децата си с мисълта, те да я гледат на старини, нищо добро не може да внесе в тях. Такива синове и дъщери ще вървят по стария път. Те ще бъркат в джобовете на родителите си, без да мислят за тях. Понеже родителите са тясно свързани с децата си, първи те могат да им дадат пример от Новия живот. Първо те трябва да ги запознаят с великите принципи на Живота. Ако между мъжа и жената в един дом има несъгласие, децата им непременно ще боледуват. Децата са здрави и добре възпитани, когато майката и бащата живеят в хармония и в съгласие помежду си. Няма ли хармония и съгласие между тях, никакъв лекар, никакъв педагог не може да помогне на децата им. Прилагайте Христовите принципи в личния, семейния и обществения живот, не за свои лични, материални нужди, но за подобрение на вашия живот, както и за подобрение живота на вашите ближни. Ако някой дойде при мене, да ме пита как да оправи личните си сметки и задължения, аз няма да му дам никакъв съвет. Моите съвети са за хора, които искат да напредват умствено и духовно, да повдигат душата си." Доброто вино, Неделни Беседи, 04.08.1918 г., София

"Думата съвършенство започва с буквата с, която означава процес на пълнене и празнене. Положението на тази буква представлява Луната в процеса на пълненето й. Думата пълнота започва с буквата п, която означава плод, който зрее. Втората буква на същата дума е ъ. Тя означава бременност. Като изучавате думите и буквите, от които те са съставени, ще видите, че всяка дума съдържа в себе си известни закони. Това показва, че имената на хората, с които те си служат, имат дълбок смисъл и значение." "И думите, с които човек си служи, имат цветове, които оказват известно влияние върху нервната система. Някои думи оказват лошо влияние върху човека, и той започва да ферментира. Като знаете това, не казвайте на човека, че е нетърпелив, нечист, неморален и т.н. Ако видите, че някой е нетърпелив, създайте му такива условия, които да превърнат нетърпението в търпение. Ако мъжът ви е нечист, дайте му възможност често да се къпе, да махне нечистотиите от себе си, да се облекчи състоянието му. Ако мъжът или жената е нечиста, трябва да си помагат взаимно, да се чистят. Изобщо, не си служете с думи, които съдържат отрицателната частица не. Видите ли отрицателна проява някъде, притичайте се на помощ. Ако си служите с отрицателни думи, за да изразите недостатъка на човека, вие сами се свързвате с неговия недостатък." "И тъй, пита ли ви някой в какво се заключава Новото учение, ще отговорите: „Новото учение има за цел да превръща водата в добро вино, което никога не ферментира." Какво означава думата вино? Буквата в означава съединяване на човешката душа с Бога. Буквата и означава слизане на човека към страдащите, за да им помогне, и после пак да възлезе към Бога. Буквата н означава примиряване с противоречията в живота. Буквата о означава използване на Божествените условия, които са вложени в човека." Доброто вино, Неделни Беседи, 04.08.1918 г., София

Прочетете 20 и 21 глава от Откровението, да видите какво Господ готви за човечеството. Сега аз проповядвам на българите, защото Бог е решил да ги благослови. Всички ще се подобрят, ще станат добри хора. Всички свещеници, проповедници, учители, майки и бащи ще проявят Доброто в себе си и ще говорят на един език. Господ казва: „България ще бъде благословена!" Времето ще покаже Истина ли говоря, или не. Всички ще бъдете носители на Новото учение по света. Така е решил Бог, а каквото Той решава, не се разваля. Не се обезсърчавайте и бъдете благодарни за това, което Бог ви е дал. Всяка година Той ще ви дава все повече и повече. Той ще ви дава от новото вино, от което няма да се опивате. – „Какво ще стане с България?" – За България иде голямо Добро, което всички трябва да приемат доброволно. Ако не го приемат доброволно, насила ще го приемат, но Бог няма да отмени решението си. Какво правят майките със своенравните си деца? За да приемат благото, Доброто, което им дават, те ги набиват. Доброто вино, Неделни Беседи, 04.08.1918 г., София

"Палецът означава: дръж се с Божествения свят, не презирай Божията воля и ум; показалецът – бъди чиста и пази правото, което Бог ти е дал; средният – отсъждай всяко нещо с Божествената мярка, за да бъдеш винаги справедлива и милостива към всекиго във всички свои действия; прави това, което искаш и другите да правят на тебе; безименният – обичай Божествената наука: истината, хубавото и красивото в природата, в търговията не лъжи хората; кутрето, или най-малкият пръст, се отнася за търговията и иска да каже: „Изпридай добре своята прежда и тъчи добре“." Гърбавата жена , Неделни Беседи, 08.06.1919 г., София

Klaudia, моите мисли са в подобна посока. Тази тема ми се е изплъзнала, но... Звучи доста песимистично - гледано от ъгъла на гордостта. На едно мнение съм и със Станимир, че всички народи са на пътя. Да бъдем шовинисти е, меко казано, инфантилно. Това казва Учителя в Неделната Беседа Неизвестното , която е била разглеждана тук. (Klaudia, виждам, че и ти си цитирала пасажа.) Хората сме индивидуалисти, но няма как да не се мине през индивидуализацията. Това е крайното отделяне от Бог. И е само стъпка по пътя ни към него. Ако заспим на това състояние, не само българите, цялото човечество ще се самоунищожи. Нужно е да се самоосъзнаем като част от Породилото ни. Като националност, може и да сме различни (което е отново част от индивидуализацията), но в същината си сме еднакви. Вътрешният духовен прогрес вече става явен. Все повече хора се интересуват от тази (съществена) страна на земния ни живот. Вярвам, че и мравешките крачици, които правим, имат огромни положителни последствия! Бог е промислил всичко. От нас - осъзнаване, възприемане и приложение. Светъл ден, приятели!

Злинчо, привет! http://www.youtube.c...feature=related

Вървели двама монаси. Стигнали буйна река. На брега до тях имало красива жена, която ги помолила да я пренесат на отстрещния бряг. Единият монах я взел на гърба си и я пренесъл. Продължили двамата монаси по своя път. Вървели дълго. По едно време единият монах казал: "Братко, ти много съгреши, като пренесе жената. Знаеш, че е забранено да се докосваме до всичко, което може да ни отклони от правия път." Монахът, пренесъл жената, му отговорил: "Аз я пренесох и я оставих. Ти, който я недокосна, още я носиш." За да кажеш, че си независим, трябва да си надраснал зависимостта. Но... ...дали казването, че си назависим, доказва, че си независим?! (БожидарЗим, така приемаш ли )

"А една жена с детенце на ръце продума: — Кажи ни нещо за Децата. А той й рече: — Вашите деца не са ваши чада. Те са синове и дъщери на копнежа на живота за живот. Идват чрез вас, но не са из вас. И макар да живеят с вас, не ви принадлежат. Можете да им отдадете любовта си, но не и мислите си, защото те имат свои мисли. Можете да им дадете подслон на телата им, но не и на душите им, защото душите им обитават къщата на бъдното, в която не можете да влезете дори насън. Можете да се стремите към тях, но не се мъчете да ги направите като себе си, защото животът не се връща назад, нито помни вчера. Вие сте лъковете, които изстрелват чадата ви като живи стрели. Стрелецът вижда целта си върху пътеката на безкрая и ви огъва с мощ, така че вихрените Му стрели да отлетят надалеч. Нека огъването ви в ръката на Стрелеца е за радост; защото както Той обича литналата стрела, тъй му е драг и якият лък в десницата Му. " Джубран Халил Джубран "Пророкът"

"...всичко, което ни се случва е строго отмерено и е само и единствено - добро..." Всички сме свързани. И както ти си изживяла радост и си изпитала топлина в душата си, след написаното, така и аз я съпреживях сега. Прекрасно е! Благодаря!

Да опитам и аз! Седя - в самотната си стая. Седя и слушам. Седя и слушам, как тихичко говориш. Говориш необятно. Говориш ми безмълвно... ...и тръхнах да те диря - гласът ти, да го видя... И ходейки, съзрях - в самотната си стая, как тихичко седя. Седя и виждам - гласа на твойта необятност.

“Като четем Библията на английски, думата благост е преведена с думата „добро", която не е толкова изразителна. Думите, с които си служим днес, трябва да претърпят известно видоизменение. Има думи, които човек не може да произнесе, както трябва – ларинксът не е дошъл още до пълното си развитие. За да се произнесе една дума правилно, трябва да се спазят известен брой трептения. На всеки език има думи с няколко значения. Например, думата „хайдук" на български има две значения. Тя е добра дума по съдържание, а лоша по значение. Сричката „хай" означава високо положение, а „дук – дуче" означава заповедник. Всъщност, думата „хайдук" не крие нищо лошо в себе си. Не само думите, но и буквите в езика имат различно влияние върху човека. Например, буквата „р" е груба, волева буква. Тя трябва да се употребява от човек с мек характер. Грубият човек не трябва да си служи с нея. Преди стотици години думата „ргеvеnt" на английски означавала: Господи, застави ме да направя нещо. Днес има точно обратно значение: Застави ме да не направя това нещо. И тъй, за да произведе ефект, всяка дума трябва да се произнесе на място, да се предаде нейното съдържание. Иначе, тя губи съдържанието си. Има динамични думи, както експлозивите. Туриш ли един експлозив някъде, той непременно ще произведе известен ефект. Който си служи с експлозиви, той знае точно тяхната експлозивна сила. На същото основание, той трябва да знае силата на думите, с които си служи. Има експлозиви, които, употребени в малко количество, са безопасни, но в голямо количество причиняват нещастия. Същото се отнася и до думите. Всяка дума, употребена на място, е безвредна; ако не се употреби на място, причинява нещастие. Думите се отразяват не само върху физичния, но и върху психичния живот на човека. Ето защо, човек трябва да пази както тялото си, така и своята психика.” “Един българин отишъл в Америка, без да знае една английска дума. Тоя му говори, оня му говори, нищо не разбира. Вслушвал се в думите, дано може поне да ги отдели една от друга, но и това не могъл. Казвал си: Ще науча ли някога английски? След шест месеца изведнъж почувствувал нещо особено – една вътрешна светлина го озарила. Той започнал да разбира езика, станал му вътрешно близък. От ден на ден му ставал все по-близък и разбран. Спиритистът ще каже, че някой дух е влязъл в него, да го учи. И това е възможно. Аз казвам, че англичанинът в него се е събудил. В българина е събудено българското, затова знае български език. В англичанина е обратно – българинът спи. В бъдеще, когато висшето съзнание в човека се пробуди, той ще знае всички езици; той ще бъде и българин, и французин, и англичанин. – Искам да уча френски. – Събуди французина в себе си. Докато той спи, нищо няма да научиш. Аз често се спирам върху езиците и намирам голяма разлика между старите и новите езици. Новите езици ни са по-близки. Там всяка дума има живот в себе си. Чрез тях, именно, работи Духът. Това се отнася повече за думи, които отговарят на реалността. Друг е въпросът за отвлечените думи. Търсиш значението им в речника, слушаш обяснения за тях и въпреки това, пак остават неразбрани. Какво означават думите „субстанция", „есенция"? Как ще определите думата „добро" на български и „good" на английски? Тая дума не може да се определи точно, но се разбира вътрешно. Буквата „g", началната буква на „good" показва, че англичанинът е реалист. Той посял семето, да пусне коренчета, и казва: Първо корените, а после клоните. Двете букви „о" показват условията, при които семето се развива, за да поеме посоката нагоре – "d". В думата „добро" българинът започва с клоните. Той казва: Корените ще дойдат после. Той си служи със закона на пресаждането. Вземе едно калемче, резне кората на дръвчето, прилепи към него калемчето, засмоли го, превърже го добре и го оставя да се развива. Значи, в българина доброто е присадено, а в англичанина е посадено. Затова се казва, че англичанинът има дълбоки корени. Ако трябва да обещае нещо, той не бърза. Ще те гледа, ще мисли, ще съобразява и след това, или ще ти обещае, или няма да обещае. Обаче, даде ли някакво обещание, непременно ще го изпълни. Ти трябва да разчиташ на неговата дума.” Истина и благост , Утринни Слова, 18.04.1937 г., София