Лъчезарна

За идеалната жена... Желанието да поставим в центъра на координатната система себе си, а Бог да е наоколо, води до страх от загуба на контрола. Идеализмът, в някаква степен, тук на земята, придобива форма на свръхконтрол - ще се старая да съм идеален и така никой не може да ме помръдне от създаденото и фиксирано - свръхточно местенце... Страхът да загубиш контрола, е липса на отдаване. Ако не отдадеш себе си Богу, ако не поставиш в центъра на координатната система Бог, а ти да си наоколо, не би изпитал пълнотата на всепроникващата Любов. Защото координатната система се осмисля от центъра, а околностите са следствие от него. Виж, ако се придвижваш към центъра, това вече си е себепресъздаване.

За пеперудите... Ако трябва да изживея живота си отново, не бих сменила нищо. Колкото и каквото да се е трошило у мен, точно то, днес, ме прави по-смислена в очите ми. Изпитанията са ни нужни за себенамирането. Без тях, без усещането на границите, щяхме да сме безволеви. Не толкова на външен план (и това си е необходимост), колкото на вътрешен. Вече нямам спомен какво е да се живее без опити за себеопознаване, съграждане, размишление, приемане и проявяване на заложеното у мен. Вярно е, че има сивота и мъгла - в дадени моменти. Но и те, в общия поток, са необходимост. Радостта, че мога да усещам скритите от обикновените очи неща, тъгата, че се чувствам захвърлена някъде, където нищо не ми говори за мой дом... И двете състояния са добри и смислени... Дори когато осъзнавам, че греша и не успявам да се спра на време... И тези моменти са част от пътеката. Доброто и злото са частни стойности за нас, но нямат нищо общо с Божественото. Когато за миг успея да надникна зад тази граница на дуалност... ...когато отново се осъзная тук, остава едно усещане за единение и всепроникване...

"Сега виждате ли тоя облак на небето? Какво ви говори той? Ще кажете, като учените, че това е облак, образуван от изпаряването на водата. Не е само това, той е жив облак. Черният му цвят показва, че той е отражение на отрицателните научни и философски вярвания. Той представя отрицателната страна на живота. Долната, т. е. вътрешната страна на облака, е светла, а горната – тъмна. Ще кажете, че тоя облак закрива слънцето и ви пречи. Знайте, че всичко, което става в природата, е на мястото си. Ако слънцето всякога грееше силно, цялата растителност щеше да изсъхне. И обратно: ако в природата съществуваше само влага, без слънце, растителността пак щеше да изчезне. Всички промени в природата са на място, те дават условия за развитието на живота. Следователно, и всичко, което сега става в живота, е в реда на нещата, няма защо да се сърдите." "Едно житно зрънце е внесено в света, но то храни цялото човечество. Също така и ябълката, и крушата не са дошли колективно. Култура е имало в света, която обработвала земята и отглеждала растенията. – Кога е дошло житото в света? – Ако отворя архивата на природата и прочета, ще видя, че един ангел е донесъл, първото житно зрънце на земята. Вярвате ли в това? Това е станало преди 250 милиона години. – Тогава земята не е съществувала. … преди 250 милиони години житното зърно е било внесено в умствения свят. То е расло първо в човешкия ум, т. е. в мозъка на човека. То постепенно е слизало от умствения свят, докато е дошло на земята. И ние днес се ползуваме от него, знаем, каква сила съдържа то." Бог е говорил, Неделни Беседи, 09.11.1919 г., София

"Едно време сърцето и умът са живели заедно: сърцето е било на лявата страна, а умът – на дясната. Днес те са разделени. В новата епоха ще стане точно обратно: сърцето ще бъде надясно, а умът – наляво. Следователно, ако искате да знаете, на прав път ли сте, вижте, дали сърцето ви е в средата. Ако е наляво, още не сте правоверни. Христос ще тури в рая само праведните, на които сърцето е в средата. Има ли истински православни или евангелисти, на които сърцата да са наляво? Ще кажете, че е естествено сърцето на човека да е наляво. Нямам време да обяснявам, че сърцето на човека не е наляво, но хората са го изместили наляво. Изместването на човешкото сърце наляво се дължи на слизането на човека на земята. Понеже земята го привлякла към себе си, заедно с това и сърцето му мръднало наляво. Когато човек започне да се качва нагоре, привличането му към дясно ще бъде по-силно. Това привличане ще надвие на привличането наляво, и сърцето ще остане повече към средата. Ето защо, мислете, че сърцето ви е повече в средата, отколкото наляво. Забравете вашето сърце, което е наляво. Мислете за сърцето, с което служите на Бога. Това сърце е в средата, а умът ви в душата. Не говоря за сърцето, което бие в гърдите, но за онова сърце, с което служите на Бога. То е в средата на вашата душа. Когато едно възвишено същество от горния свят мисли, вашето сърце на земята бие. Всяко движение е резултат на човешката мисъл." Бог е говорил, Неделни Беседи, 09.11.1919 г., София

"Учениците на Христа поискаха да. им даде вяра, и Той им отговори: Ако бихте имали вяра, колкото синаповото зърно, бихте могли да местите планини. – Защо Христос си послужи като символ със синаповото зърно, а не с друго някое? – Защото синаповото зърно произвежда пришки. Следователно, вярата на човека трябва да бъде толкова силна, че да произвежда пришки. Питам: Вашата вяра произвежда ли пришки? – Не. – Значи, вярата ви е слаба. Ако искате да усилите вярата си в положителен смисъл, трябва да използувате сините лъчи на светлината – ясните, не тъмносините. Те са в състояние да усилят вярата и да премахнат меланхолията в човека. Когато не мислите право, наблюдавайте изгряването и залязването на слънцето, да възприемете жълтите лъчи." Бог е говорил, Неделни Беседи, 09.11.1919 г., София

Дълбоко... ...безмълвно красиво...

С хомеопатията се сблъсках преди десетина години. Една забравена във влака книга (старо издание) от Учителя, ме срещна с хомеопат, който успя да ми помогне в много труден за мен момент. Преди няколко месеца, реших, че е наложително да посетя отново хомеопат. Не открих стария ми познайник, по ред причини, но открих друг. Дали го открих, или взаимно се открихме - отделен въпрос. Първият път, след приема на хомеопатичното средство, не усетих нищо. Но изминалите месеци ясно очертават вътрешната промяна в мен. Пиша, за да споделя изживяното от преди пет дена. Още в мига на вземане на хомеопатичното средство, в сърдечна чакра усетих приятна топлина. Една вълна избликна и се отправи към главата. От седма чакра, само за миг се появи тъмновиолетова светлина. После, по-бавничко, бликнаха една след друга люлякова, бледожълта, бяла до кристална светлини. Като листенца, се спуснаха надолу - тъмновиолетовата и люляковата до краката; бледожълтата до средата на тялото; бялата до сърдечна чакра; кристалната обгърна главата и остана на върха, като коронка... Душата ми се усмихна. Целят свят ми се усмихна. Аз се усмихнах на себе си... Пожелавам на всеки, да изпита това невероятно усещане! Да се усмихнеш на себе си...

Специално за Уакан Танка! Злинчо, за теб също! http://www.youtube.c...feature=related

"Един беден американец, силно вярващ човек, постоянно се молел на Бога, да му помогне по някакъв начин, да подобри материалното си положение. Един ден, като се връщал от черква, минал край дома на един от богатите банкери и видял на отворения прозорец торба със златни монети. Веднага си казал: Ето, Бог отговаря на молитвата ми. Повдигнал ръката си нагоре и взел торбата с парите. Връщайки се вкъщи, той размишлявал: Всичкото богатство в света е Божие, следователно, Бог е господар и на тази торба. Аз се молех да ми помогне да изляза от сиромашията и, ето, той ми помага днес. Банкерът забравил торбата с парите на прозореца, за да се възползвам аз от нея. Като влязъл в колибата си, бедният човек започнал молитва, с която отправял благодарността си към Бога за торбата със злато, която така неочаквано, дошла в ръцете му. Какво било учудването му, когато още при първите думи, торбата се изпречила пред него и му препятствала да се моли. Той скрил торбата в един сандък и пак започнал да се моли. Торбата отново се изпречила пред него. Така минали два—три дена, но той все не могъл да се моли. Скривал торбата на едно, на друго место, но, щом започвал да се моли, торбата се изпречвала пред него. Като се видял в невъзможност да мисли и да се моли, той взел торбата, занесъл я на собственика й и казал: Братко, взех торбата с парите, която ти случайно си забравил на прозореца. Мислех, че Бог ми я праща, като отговор на молитвата ми. Обаче, от деня, в който я занесох в дома си, изгубих най-голямото си богатство: способността си да мисля и да се моля. Пред вид на това, за да възстановя вътрешния си мир, да мисля свободно и да отправям молитвата си към Бога, вземи торбата си, тя не е моя. И тъй, няма по-велико нещо за човека от възможността му да мисли право и да се моли. Молитвата е вътрешно общение на човека с Бога. За да може молитвата да отива направо до Бога, човек не трябва да поставя препятствие между Бога и своята душа. Ще кажете, че торбата с парите е малка, не може да прекъсне връзката на човешката душа с Първата Причина. Колкото и да е малък предметът, щом не е в съгласие с волята Божия, той хвърля сянка върху чистото платно на душата. Пазете се от торби, които закриват светлината, към която се стремите. Кой човек не е държал в ума си такава торба? Изправите се на молитва и започвате да мърморите, защо сте бедни, защо никой не ви помага. Вечер, като си лягате, пак се оплаквате, че не получавате отговор на молитвите си. По три пъти на ден се молите и въпреки това, нищо не получавате. Защо не получавате отговор на молитвите си? — Защото не са прави. Бог ви е дал здраве, сила, ум, да работите, да учите, да придобивате богатства и знания. Трябва ли след всичко това да просите от Бога подаяние? Защо не работите и не учите? Само онзи има право да хлопа на вратата на Бога, който работи, учи, развива и прилага своите дарби и нищо не получава. Обаче, това е невъзможно. Невъзможно е човек да работи и да бъде сиромах." Аз и Отец сме едно, Неделни Беседи, 20.04.1930 г., София

"Съвременните хора се нуждаят от нови, положителни възгледи за живота. Мина времето на старите философски разбирания, според които, за да развива ума и сърцето си, човек трябва да пренебрегне тялото си, да се запусне, да ходи гол и окъсан. Тялото е свещено нещо, ще го поддържаш така, както искаш да работиш с него. То е инструмент, чрез който сърцето и умът се проявяват. Скъсаните дрехи не правят човека смирен." Аз и Отец сме едно, Неделни Беседи, 20.04.1930 г., София

Преди много години, в групата, която създадохме, всеки от нас коментираше прочетените беседи от Учителя. Но коментарите бяха не върху самите думи на Учителя, а върху преживяното, разбраното, или неразбраното... Стигало се е до спорове, но, по-често, едно от мненията се налагаше и се приемаше като вярно. От тези, които сформирахме групата, в сегашната са, може би, един-двама. Някои се отдръпнаха поради лични причини, но на много егото ни не издържа. Всекиму се искаше, неговите виждания да са най-прави... Това бе болезнен урок за много от нас. С времето, отново се събрахме, но как - в малки групички, в различно време и място... Коментарите, относно беседите са много малко, всъщност - липсват. Всеки знае, че другия чете, но обсъждания не се случват. Групата сега е различна. Отново се събират в уречен ден и час. Четат беседа. С наряд и песни... Паневритмията се играе от повече хора, отколкото се събират в съответния ден. Дори да получа упреци, моята необходимост е да работя с беседите на Учителя сама. Тук, във форума, се реших да правя коментари, дори да разработя беседа. Но винаги ми се иска да са само цитати, вярно, тук-там удебелени, за да обърна внимание какво ме е впечатлило. Коментарите са ми общи, но ми е трудно да ги правя. Съобразих се с едно от изискванията на подфорума. Как мога да ви предам как ми ухае на мен люляка? Не мога! Но мога да ви заведа до усещанията, които вие имате за люляк. Защото всяко усещане е субективно. И когато ви заведа, вие ще усетите аромата на люляк, но вашия аромат, не моя... Защо написах всичко това! Защото моята опитност е свързана с мълчаливото вникване в думите. Понякога един абзац го препрочитам много пъти, и твърдя, че се вижда обем, а не линейност. А, понякога, нещо, което съм разбрала преди по един начин, сега се оказва, че го разбирам по друг. Ани, въпросът ти е много на място. И, смятам, че сама даваш отговора. При вглеждане дълбоко в себе си, при усещане на случващото се, в дадения момент, човек сам ще усети необходимо ли е споделяне, или - не. Колкото по-съзнателно участва в процеса на обвземане и проумяване, толкова по-добре се определя смисъла да кажеш, или да не кажеш. Защото, ако не сме чисти проводници, ние ще изкривим достигащото до нас и, естествено, ще си носим отговорността. А чистотата в нас е следствие от смиряване на егото, възпитание на чувствата и впрягането им в осъзнаване и приемне на словото. Това е идеалният вариант. Всеки би се стремял към него, но и всеки би правил грешки. Всяка грешка си има последствия и понесени отговорности. Затова, остава ни да сме будни за случващото се. И, дори когато сгрешим, да си вземем поука, и да продължим. Но без будност, това не би се случило.

"Председателят на Съединените Щати поканил на обяд двама видни индийци. На трапезата, между другото, сложили и горчица. По-младият гост намазал на хляба си горчица и, като хапнал, сълзи му потекли от очите. Другарят му го запитал: „Защо плачеш?“ – Спомних си, че миналата година баща ми се увади в Герановото езеро. След малко и вторият индиец хапнал от горчицата. И неговите очи се напълнили със сълзи. – „Защо плачеш и ти?“ – запитал младият индиец. – „Плача от съжаление, че и ти не можа да се удавиш заедно с баща си.“ Това значи да не си искрен. Сегашните християни говорят повече за мъчнотиите си, но не и за причините на мъчнотиите. Вината не е в горчицата. Ако баща ти наистина се удавил, причината се крие другаде, а не в горчицата." Възкресение на Любовта, Неделни Беседи, 1 май, Великден, 1921 г., София

Пътят на Мъдростта и пътят на Любовта. Понякога, ми се струва, че съм в пътя на Мъдростта. Понякога - че съм в пътя на Любовта. Струва ми се... Пътя на Мъдростта изисква непреклонност и търпение - да разбереш и най-малкото , да изчакаш времето на приложение, да приложиш точно. Пътят на Любовта изисква непреклонност и отдаване - и на най-малкото да дадеш, без да се замисляш, но разумно. Пътят на Мъдростта и пътят на Любовта. По който и път да вървим, свободата ни е в прилагане на Божествените закони. Те са вътре в нас. В нас е цялото благо, което ни служи за израстване. Ако не го открием, оставаме в тъмнина и студ... Но Бог е дълготърпелив и дългомилостив...

http://www.youtube.c...feature=related

"Някои мислят, че комунизмът е нова наука. Не, стара наука е комунизмът; той съществува откак свят светува. Когато пръстите на ръцете и на краката страдат, целият организъм страда. Здравите клетки започват да изпращат храна и енергия към болните и така ги подкрепват. Клетките са малки душички, които след време ще се развият и ще станат индивидуални души, разумни като вас. Дайте им условия да се развият. Те са комунисти, отказали се доброволно от своята собственост. Те казват: Господарю, ние ще живеем заради тебе. Когато господарят им направи отклонение от правия път, те казват: Господарю, ти трябва да умреш. В тоя смисъл, смъртта не е нищо друго, освен край на монархическото управление в човека. Това управление трябва да умре. Бог е начертал, какво ще бъде управлението, и ние трябва да го приложим. Ако всички, които ме слушате днес, сте готови да напуснете старите си вярвания, т. е. изсъхналите шушулки, и потърсите Бога с всичкото си сърце и душа, ще Го намерите. Който е намерил Бога, той обича всички живи същества, от най-малките до най-големите. За него няма страдания, за него не съществува ад." Аз съм онзи човек, Неделни Беседи, 28.09.1919 г., София

"Преди години, един български адвокат трябвало да пътува от Г. Оряховица до Търново с влак. Като купувал билет, един селянин се приближил до него и му казал: Господине, не ми достигат 30 ст. за билет. Можеш ли да ми услужиш? Адвокатът се обърнал строго към него и казал : Нямам пари, не мога да ти дам. Всъщност, той имал пари, но си казал: Селянин е, като няма пари, да върви пеш. След години тоя адвокат пътувал от Лондон за един провинциален град, но не му достигали 30 ст. за билет. Обърнал се натук-натам да намери някой познат, но не могъл да види такъв. Не се решил да иска от непознати и се принудил да върви пеш. Като тръгнал, замислил се и си спомнил, че преди години той не пожелал да услужи на селянина. Сега той изпаднал в неговото положение. Закон е: Каквото си направил, ще ти се върне." *** "Преди години бях в Бостон. Вървя един ден по улиците и виждам един висок господин, около два метра, стърчи над другите. На главата си имаше корона. Всички се обръщат, гледат го и се смеят. Какво ли особено имаше тоя човек? Мина пред мене, нищо не видях. Отминах го. Обаче, рекох да се обърна, да видя гърба му. Каква беше изненадата ми, когато видях, че гърбът му беше покрит с различни реклами. Казах си: Такова нещо представяме и ние, съвременните хора – рекламаджии. Гърбът ни е покрит само с реклами от различен характер. Ако ни погледне някое разумно същество, няма да ни познае. Рекламите са различните прозвища, които ни са дадени. Кое е истинското ни име, мъчно може да се разбере." *** "Наблюдавах един интересен факт в с. Чатма – Варненско. Две ластовички си правеха гнезда на близки места. Едната ходеше, връщаше се, носеше кал, сламки за гнездото си. Другата, по-хитра, стои настрана и чака първата да замине, да вземе от гнездото й готов материал. Първата ластовичка не забелязва това, продължава да носи кал, да си гради гнездото. Това траеше десетина деня. Първата, работливата ластовичка, гледа гнездото си и се чуди, защо, след като носи толкова материал, не може да го завърши. В това време иде втората ластовичка, спуща се към гнездото на първата, да си вземе сламки и кал. Едва сега трудолюбивата ластовичка разбра, че крадец взима материала за гнездото й. Хвърли се върху нея и се сбиха. В борбата и двете паднаха на земята. В това време се спусна върху тях една котка и хвана едната. – Коя ластовичка падна в устата на. котката? – Крадливата. Така тя получи възмездието си." Аз съм онзи човек, Неделни Беседи, 28.09.1919 г., София

http://www.youtube.c...feature=related http://www.youtube.c...feature=related

Светъл празник на всички!

http://www.youtube.c...h?v=IOWou8iFly0 http://www.youtube.com/watch?v=FQLBqMhZf9E&feature=related