Лъчезарна

"В природата съществуват различни болести: едни болести са от физичен характер, други – от астрален характер, а трети – от умствен. Ако си неразположен психически, това се дължи на астрални същества, които влизат в твоята симпатична нервна система и причиняват известно дразнене. Тия същества обират човека, и черният му дроб страда. Следователно, когато черният дроб на човека е разстроен, чувствата му са накърнени. Когато нервната система е разстроена, човек страда умствено. Изобщо, за да не страда, човек трябва да се освободи от своите нисши мисли и желания." Детето на истината, Утринни Слова, 06.06.1937 г., София

"Ще прочета 19 гл. от Евангелието на Йоана, от 21 ст. нататък.(тук) Това, което стана с Христа, засегна всички хора на земята. – Какво беше то? – Разпятието на Христа. *** Защо трябваше Христос да пострада? – За да роди нещо. Той първо роди, а после напусна земята. Това, което роди, Той остави на земята. Значи, Христос остави детето си на земята. – Кое е Неговото дете? – Божието Слово. Той го остави на земята в полза на цялото човечество. Христос роди на кръста и там умря. Питам: Какво ще родите вие? Какво ще излезе от вашия, ум? Физическото раждане, както жената ражда, коренно се различава от умственото. За да се освободи от плода, който носи в утробата си, жената трябва да изгуби много кръв. Ако плодът остане в утробата на жената по-дълго, отколкото трябва, детето е осъдено на смърт. За да излезе плодът вън от утробата, страданията на майката трябва да започнат. – Не може ли без страдания? – Не може. Щом раждаш, ще страдаш. Освен физичното раждане, има още едно, наречено самораждане. – Защо идат големите страдания? – За изправяне на грешките. Една жена помятала десет пъти, не по нейно желание. Въпреки това, при помятанията има големи страдания. Много хора помятат. Започнат една работа, донякъде вървят добре и изведнъж пометнат – развали се работата. И тъй, докато човек не се самороди, всякога ще страда и умира. Трябва да се самородиш! Страданието е признак, че е дошло време за майката да роди. Ако раждането не стане на време, майката помята. Ако страдаш и нищо не родиш, страданията нямат смисъл. Те ще следват човека, докато роди. Христос роди и внесе в човечеството нещо ново. Той зачена грешното човечество в себе си и, като го роди, предаде му нещо ново. Затова се казва, че Христос понесе страданията и греховете на хората, за да ги очисти от тях. Христос доброволно пое кръста на страданието и роди детето на новото човечество. Ако не искаше да страда, щеше да пометне. За предпочитане е да страдаш и да родиш, отколкото да пометнеш. Помни: Докато Божият Дух не се роди в тебе, ти не можеш да се повдигнеш. Не мисли, че си се самородил. Да се самородиш, това значи, да поемеш правия път на живота. Тогава ще имаш само външни страдания, но не и вътрешни. Да се самородиш, това значи, да осмислиш живота си, да придобиеш любовта и да влезеш в областта на великата хармония. При това положение, страданието има смисъл. Христа разпнаха, но Той роди Божественото дете. За това дете се говори в Откровението. Змеят гони детето на раждащата жена, но ангел Господен го взе и отнесе в Царството Божие. Мнозина ме питат, защо светът е създаден така. Защо има толкова много страдания? – Виновен ли съм за това? – Не виждаш ли, че хората страдат? – Виждам и ги съжалявам, но и да искам, не мога да им помогна. – Защо умират хората? – Който се е родил, ще умре, но трябва да е готов да роди нещо, да остави, нещо на човечеството. Ако страдаш и нищо не родиш, страданията ти не са на място. Трябва да дойде някой да ти помогне да родиш. Ето, Христос дойде, за да помогне на човечеството. Сегашният свят е по-добре, отколкото беше във времето на Христа. Понеже още не сте родили, светът не е напълно оправен. В края на тая епоха ще се роди новото дете, и светът ще се оправи Ще се мъчите, ще страдате, но ще родите. Някои от вас ще заминат за другия свят, а други ще останат още на земята, да свършат работата, която им е дадена. – Кога ще възкръснем? – Когато минете през големи страдания. Христос възкръсна, защото мина през най-големия изпит и го издържа. Възкресението е процес на новораждане. Казвате: Толкова години работим и учим, нищо ли не постигнахме? – Изпитът ще покаже, какво сте научили и изработили. Ако сте учили десет години архитектура и не можете да направите план на една къща, какво сте научили? Ако десет години сте изучавали музика и не-можете да изсвирите едно музикално парче, както трябва, какво сте учили? Ако много си страдал и не можещ да родиш едно дете, нищо не си разбрал. Ще страдаш и ще родиш един път. Втори път няма защо да раждаш. Казано е в Писанието: „И създаде Бог човека по образ и подобие свое." Сегашните хора са направени, още не са родени. Ако човекът, когото Бог направи, беше завършен, защо е казано в Писанието, че той трябва да се новороди? Създаването е външен процес, а раждането – вътрешен. Това, което говоря днес, се отнася за ония, които са просветени, които разбират духа на нещата. Не говоря на обикновените хора, които очакват да умрат, да отидат на оня свят, и тогава да научат тайната на живота. Това е криво разбиране. Не мислете, че жената, която е помятала няколко пъти, без да роди, ще влезе в Царството Божие. Тя може да стигне до вратата на това Царство, но веднага ще я върнат назад. Ако родиш, ще влезеш в Царството Божие. Иначе, ще те върнат назад. Ти трябва да родиш. Детето ти ще носи истината в себе си. То ще върви напред, а ти след него. Вратата на Царството Божие ще бъде широко отворена за тебе, защото ти роди дете на истината. Песни и музика те очакват. Венци и хваления ще има. Ангели ще те носят на ръце, защото пред тебе върви детето на истината. – Ще се преродя ли? – Ако не родиш детето на истината, ще се раждаш и прераждаш, колкото пъти искаш. Родиш ли детето на истината, ще имаш свобода: ако искаш, можеш да се преродиш; ако не искаш, ще останеш на небето Прераждането е условие за развитие, но не е смисъл на живота." Детето на истината, Утринни Слова, 06.06.1937 г., София

Препитване..... Може, но за ваша сметка В този ред на мисли, ще разкажа една случица. По време на следването ми, когато учихме с колеги за изпита по "Минералогия и петрография", стигнехме до един минерал - спекуларит. Това е слюдеста разновидност на хематита. И тъй като "листата" с минарали нарастваше лавинообразно, се опитвахме всяка серия от минерали да я свържем с нещо, което да ни подскаже "цитирането" на "менюто". Та, въпросния спекуларит, го прекръстихме на "ДАЛАВЕРИТ". Че падна смях падна, но когато трябваше да разпознавам в "кошницата" минерали, виждайки розичката от хематит, първото което казах... Казах ДАЛАВЕРИТ . Е, професорката прие "далаверата" с хематита и аз - на далавера - имах сносна оценка . И един поздрав с "ДАЛАВЕРИТ"-чета (на втората снимка, спекуларитът е "израстнал" върху планински кристал)

Молитвен наряд за начало: Молитва за плодовете на Духа Бершит Ба - песен Беседа: И отиде и се представи Молитвен наряд за край: Бог на любовта... - формула Псалом 117 Качването и слизането, издигането и падането, събирането и изваждането са част от великия ритъм на Живота. В него, един единствен е постоянен - Бог. Ние сме вълната, която се излъчва от него, а после се връща, осъзнала се. Всичко е закономерно. И "Всяко нещо става на точно определено време." Аз Бог Виждам, Господ Дом Един Е!

МАЛКО ТЕОРИЯ ЗА СТРУКТУРАТА НА МИНЕРАЛИТЕ Химическия състав и вътрешната структура (кристална решетка) на минералите определят физическите свойства на съответния кристал – външна форма, твърдост, цепителност, лом, относително тегло, а също така и съответните оптични свойства. Структурата на минералите и скъпоценните камъни описва начина на подредба в пространството на атомите, които ги изграждат. За кристална структура говорим, когато атомите, йоните или молекулите са подредени в пространството по определен начин (кристална решетка), характеризиращ се с повтаряемост и определена симетрия. В противовес на това е аморфната структура, характеризираща се с липсата на подреденост и повтаряемост. Примери за материали с кристална структура са повечето минерали и скъпоценни камъни – диамант, берил, кварц, турмалин и т.н. Аморфна структура имат опала, кехлибара, обсидиана, стъклото (включително т.н. “кристално” стъкло). Основна разлика между кристалните и аморфните материали, освен подредбата на техните атоми е следната: при материалите с кристална структура определени физични (механични, оптични, електрически и др.) свойства често се проявяват по различен начин в различните направления на кристалната структура. Това качество се нарича анизотропност. При аморфните материали, свойствата се проявяват по еднакъв начин без да зависят от направлението в пространството, т.е. наблюдава се изотропност. Проява на анизотропност е оптическата характеристика плеохроизъм (дву- и трицветност) – изменение на цвета на скъпоценния камък или неговата интензивност в зависимост от направлението на падащата светлина по отношение осите на симетрия, или с други думи – погледнати от различен ъгъл камъните имат различен цвят или интензивност на цвета. Пример за камъни със силно изразен плеохроизъм са рубин, сапфир, танзанит. Минералите и скъпоценните камъни допълнително могат да се разделят на такива с монокристална (макрокристална) и микрокристална структура. Микрокристалната структура се характеризира от микроскопични кристалчета, имащи всички характеристики на макрокристала, но самите те са свързани хаотично помежду си и изграждат съответния камък като агрегат и могат да се наблюдават единствено при много голямо увеличение, напр. с микроскоп. Характерно при това е, че някои минерали съществуват и с монокристална и микрокристална структура. Например кварцът може да израства в големи (видими с просто око) до огромни монокристали (планински кристал, аметист, цитрин), или да съществува в микрокристална форма (халцедон с неговите разновидности ахат, оникс, хелиотроп, яспис и т.н.). Науката, изучаваща кристалната структура на телата, се нарича КРИСТАЛОГРАФИЯ. Кристалографията различава 7 кристалографски системи (сингонии). Под кристалографска система се разбира комбинацията от оси на симетрия и ъглите на пресичане помежду им в кристалната решетка. Кристалографските системи са следните: Кубична (изометрична) – диамант, флуорит, гранат, шпинел. Всичките три оси на симетрия са с еднаква дължина и са перпендикулярни една на друга.Тетрагонална – халкопирит, рутил, циркон. Две от общо трите оси на симетрия са с еднаква дължина, третата е по-къса или по-дълга от тях, като и трите оси са перпендикулярни една на друга. Хексагонална – апатит, берил, изумруд, сугилит. Три от общо четирите оси се намират в една равнина, имат еднаква дължина и се пресичат на 1200. Четвъртата ос е с различна дължина и е препендикулярна на равнината на останалите три оси. Тригонална – ахат, аметист, цинобър, рубин, хематит, сапфир, турмалин. Три от общо четирите оси се намират в една равнина, имат еднаква дължина и се пресичат на 1200. Четвъртата ос е с различна дължина и е препендикулярна на равнината на останалите три оси. Разликата между тригоналната и хексагоналната системи е в симетрията – при хексагоналната система напречното сечение на кристала е шестоъгълник, а при тригоналната – триъгълник. Ромбична – александрит, андалусит, хризоберил, перидот, прехнит, топаз, танзанит, зоисит. Трите оси на симетрия са перпендикулярни една на друга, но са с три различни дължини. Моноклинна – азурит, чароит, хризокола, диопсид, фуксит, хаулит, жадеит, малахит, лунен камък, нефрит, серпентин. Трите оси на симетрия са с различна дължина, като две от тях са перпендикулярни една на друга, а третата е на ъгъл различен от 900 спрямо плоскостта на другите две. Триклинна – амазонит, лабрадорит, родонит, слънчев камък, тюркоаз. Трите оси на симетрия са с различна дължина, като сключват произволни, различни от 900, ъгли помежду си. Кристална решетка; Решетки на Браве; Сингонии

КВАРЦ Един от най-разпространените минерали в земната кора – 12 % от нея се състои от кварц. Образува се при различни геологически процеси. Може непосредствено да кристализира от магма. При ходротермален процес се образуват кварцови кристални жили - най-често са като геоди от кварц (планински кристал) с ахатова обвивка. Широко разпрострнен е в утаечните пластове. При изветряне на скалите, малките кристали кварц са устойчиви и се отлагат под формата на пясък. В чист вид, кварцът е безцветен или има бял цвят, поради вътрешни цепнатини и кристални дефекти. Наличието на примеси и микроскопични включения от други минерали, най-често железени оксиди, му придават различно оцветяване. Най-ценени са прозрачните разновидности на кварца. На първо място планинския кристал. Ако той има пролуки в кристалната решетка (липсват силициеви йони, които се заместват от алуминиеви йони) - опушен кварц (раухттопаз). Малки примеси от желязо и титан – морион (той често може да бъде сбъркан с обсидиан – вулканско стъкло, което обаче има аморфна, а не кристална структура). (Двата най-тъмни кристала на горната снимка.) Примесите на мангана оцветяват кварца в гамата на виолетовото – аметист. Примеси от желязо, манган и титан – розов кварц. Примеси от желязо, алуминий и литий придават лимонено жълто оцветяване – цитрин. Наличието на други минерали, включени в структурата на планинския кристал, като например рутил (титанов диоксид) или турмалин (сложен силикатен минерал), водят до образуване на нишки – такъв е например кристалът, известен под името Косите на Венера. При изкуствено създадените кристали кварц, може да се придаде зелена (рядко срещана в природата) окраска, както и светлосиня (без природни аналози). Непрозрачните разновидности на кварца също много се ценят – опал, яспис, ахат, (и на снимката горе - друзата за аметиста - "леглото" на което кристалите от аметисти стоят) оникс (вид ахат), халцедон, тигрово/котешко/соколово око..... Разновидностите са толкова много... В тях основен е силициевият диоксид (кварц), а като включения са различно количество водни молекули, оксиди на други метали, други минерали. Ето и сайтове, в които можете да се запознаете с влиянието на КВАРЦА, неговите минерали, както и други кристали и минерали: Планински кристал и тук ; Интересно за камъните; Скъпоценни камъни; Магическата сила на кристалите; Силата на кристалите; Скъпоценни камъни и зодии

"Напишете на дъската думите „татко, баща, отец“ и мислете върху тях, да схванете вътрешния им смисъл, вътрешното им съдържание. Как мислите, едно и също ли е съдържанието на тези три думи? *** Като мислите върху трите думи, вие ще се домогнете до нов начин на разсъждение. Като се спирате върху буквите, с които се пише всяка една от дадените думи, вие ще разберете тяхното съдържание и смисъл. За пример, думата „татко“ започва с буквата „Т“, която е знак на противоречие, на препятствие на физическия свят. Тази буква се проявява само в материалния, във физическия свят. Думата „баща“ започва с буквата „Б“. Някои пророци наричат Бога свой Баща. Като казват за себе си, че са говорили с Баща си, те имат предвид Бога. Буквата „Б“ представлява духовния свят. Тя е семе, посадено в земята и дава първа издънка, първа проява на живота. Животът пък се изявява чрез духовния свят. Където има живот, там има дух, там е духовното. Думата „Отец“ започва с буквата „О“ – мярка на всички неща. Когато иска да създаде една вселена, Бог начертава един кръг, т.е. определя границите на тази вселена. Буквата „О“ съдържа възможностите, до които човешкото съзнание може да достигне. Значи, от трите дадени думи, първите две започват със съгласни букви, а третата – с гласна. От началните букви на тези думи се образува думата „тоб“, която означава същество, което граби. Може да се образува и думата „бот“, която на български значи бодене, шиене с игла, а на английски означава „двама“. Значи, двама души могат да направят нещо. Ето защо, за да ушие нещо, човек непременно трябва да има бод, игла, шило. Без шило, без игла и най-опитният шивач не може да ушие. И тъй, като разглеждате буквите, от които са съставени думите, вие ще се домогнете до вътрешното съдържание на думите, а също и до техния смисъл. Всяка дума е съставена от букви, които се подчиняват на известни закони. Можете ли да кажете, коя е първата дума, с която българският народ е започнал своето съществуване? Не можете. Това знае само онзи, у когото висшето съзнание е пробудено. По употребата на едни или други думи, може да се каже, кой човек, къде живее – на физическия, в духовния или в Божествения свят. Когато някой човек употребява думата „татко“, това подразбира, че той е живял на физическия свят и е заминал вече за другия свят. Дали този човек е бил на земята цар, княз, министър, това не е важно. От онзи свят погледнат, той е подобен на всички хора, които са на еднаква степен на развитие. В духовния свят, а още повече в Божествения, никакви титли не съществуват. Там съществуват други имена, за които хората нямат никаква представа. Не само хората, но и ангелите не знаят, какво съществува във висшите светове. *** За да дойде до положение да изправи погрешките си, човек трябва да работи върху себе си, да мисли, да разсъждава право. Като разсъждава правилно, той ще има ясна представа за думите „татко, баща и отец“. Думата „татко“ подразбира онзи, който те е родил на земята. Думата „баща“ подразбира онзи, който те е родил в духовния свят." Задна стража, Общ Окултен Клас, 20.06.1928 г., София

"В думата „любов“ на български език, първата буква „Л“ означава стремеж нагоре, а после слизане надолу – търсене на пътя. Буквата „Б“ означава път на растене на посятото семе. Буквата „О“ представлява ограда на посятото семе. Значи, всяко посято семе се огражда. В любовта се явява една мъчнотия, която трябва да се преодолее. Любовта започва със стремеж към онзи, когото обичате. Сърцето на онзи, който обича, винаги трепти. Той започва да се страхува, което показва, че страхът идва заедно с любовта. Когато любовта посети човека, той става страхлив като заек. Това е закон. Който казва, че не се страхува, той никога не се е влюбвал. Щом не се страхува, той не е човек. За да стане човек, трябва да се влюби. Казано е в Писанието: „Начало на Божията Мъдрост е страхът“. Мъдростта е начало на благочестието. Аз не говоря за страх, който помрачава съзнанието, но за страх, който води към намиране пътя на Божията Мъдрост и знание. Когато влезе в областта на любовта, човек става страхлив, недоволен от себе си, че е направил някаква грешка, заради която ще го уволнят от служба. Страхът е естествено последствие на любовта. Като ученици, правили ли сте опит да произнасяте думата „любов“ по 10, 20 или 30 пъти на ден и да видите, какъв резултат произвежда? Направете следния опит: в продължение на десет дни произнасяйте думата любов по един път на ден, в един от най-силните моменти: на обяд в 12 ч., или вечер в 12 ч. Който иска, той може да произнася думата и в някой слаб момент. Има два слаби момента: сутрин и вечер. Те представляват отражение на силните моменти. Като направите този опит, можете да произнасяте думата любов още десет дни, по десет пъти на ден. Когато произнасяте тази дума, вие ще преживеете ред противоречия. Произнасянето на думата може да бъде мислено, гласно, или като я почувствувате. При трите случая ще имате три различни резултата. Буквите в думата „любов“ ще ги произнасяте според мекотата и твърдостта на техните звукове. Звукът „Л“ е мек; звукът „Ю“ представлява отвор; звукът „Б“ затваря нещата; звукът „О“ е също отвор. Значи, думата любов има два отвора. Има нещо страшно в тази дума. Страшното се крие в буквата „В“. При изговаряне на буквата „В“, зъбите опират на долната устна. Това показва, че онзи, който не разбира любовта, туря човека, когото обича, на устните си, между зъбите и го ухапва. – Какво показва това? – Това показва, че във всяка дума има динамическа сила, която се проявява по един, или по друг начин. Ако не се прояви по естествен път, тя ще произведе обратни резултати." Плащане и прощаване, Общ Окултен Клас, 23.05.1928 г., София

"Когато развива чувствителността си, едновременно с това човек трябва да знае, как да се предпазва от възприемане на отрицателни мисли и чувства, които развалят разположението му. За да трансформира състоянията си, човек трябва да се вглъбява в себе си, във всичко да намира красивата страна. Като съзерцава и се вглъбява в себе си, той вижда красотата и хармонията, които съществуват в целокупния живот. Само така човек дохожда до съзнание, че всичко, каквото се случва в живота му, е за добро. Когато гледа на нещата от високо, човек вижда всичко красиво; слезе ли на стъпалото на обикновения живот, той вижда нещата, както са, като добри и лоши, като положителни и отрицателни, но знае, че в края на краищата всичко ще се превърне на добро. Каквито идеи да дойдат в ума ви през време на съзерцанието, не отклонявайте вниманието си. Чрез съзерцание човек се учи да контролира своята мисъл, да се съсредоточава в едно направление. Само така съзерцанието има смисъл. Като се натъкват на страдания, хората се запитват, не може ли без тях. При сегашното развитие на човека, без страдания животът е невъзможен. Днес страданията са толкова необходими, колкото и радостите. Освен това, те носят в себе си блага и възможности за растене. Без страдание човек не може да придобие дълбочина на чувствата. Без радост чувствата му не могат да се разширяват. Колкото по-голяма дълбочина и широчина имат чувствата на човека, толкова по-големи възможности се разкриват за неговия умствен живот. Тъй щото, искате ли да използувате страданията разумно, всяка сутрин, като ставате от сън, употребявайте по 5-10 минути в съзерцание. Спомнете си през това време, какво обещание сте дали пред себе си и стремете се да го реализирате. Този е най-добрият метод за самовъзпитание." Различаване, Младежки Окултен Клас, 28.11.1926 г., София "Като ученици, вие трябва да се самовъзпитавате. Не е лесно да се самовъзпитава човек. Това не може да се постигне изведнъж, но чрез постоянство. Всеки ден, при всякакво разположение, добро или лошо, човек трябва да отделя по 5-10 минути за пълно вглъбяване в себе си. Това наричаме ние скриване в тайната стаичка. Отдели ли се в тази тайна, свещена стаичка, човек трябва да забрави всичко около себе си. След това той може пак да продължи работата си. Каквото прави, човек не трябва да забравя да отделя всеки ден по 5-10 минути за съзерцание, през което време може да си даде отчет за всичко, което е извършил през деня. Кой на каквато работа да е – учител, свещеник, музикант, чиновник, може да направи това. Като живее правилно, като мисли хармонично, като чувства добре и като постъпва разумно, всеки може да бъде музикант. Работите на човека вървят толкова по-добре, колкото повече има пред вид самовъзпитанието си." Освобождение, Младежки Окултен Клас, 21.11.1926 г., София

"Мисля, че ме разбирате – говоря ви много ясно. Искам да ви говоря тъй, както може би никога не са ви говорили. Първото нещо е да се научите да обичате Господа и тази Обич ще ви свърже с Него. Имате хиляди случаи да се съедините с Него и да направите живота си щастлив. И когато се съедините с Него и влезете във Вечния живот, във вас всичко ще се преобрази и всичко ще дойде на своето място. И тъй, турете си за задача първо за две минути, после за пет минути да изпъдите чуждите мисли из себе си. И след като останете сам, почнете в туй дълбоко съзерцание да размишлявате върху този велик проблем защо сте на Земята, защо сте неразположени, защо нямате благородни мисли и сърце, защо нямате воля да разрешите известен въпрос. И Христос ще ви отговори. Той ще отговори в тази форма: „Аз съм пътят, истината и животът. Значи, когато изпъдите всичко навън и приемете в себе си Мен, когато познаете за Бог Моя Отец, който живее в Мен, който е дал Живот вечен на Мен, ще даде такъв и вам.“ Необходимост да познаваме Бога, Неделни Беседи, 21.09.1914 г., София

Така е! Много точно - Паневритмията ме играе! Такова преживяване не се забравя! Човек влиза в един ритъм, в един вихър, който те изпълва, който те повдига, който те прави добър, тих, щастлив и пълен със светлина... Иво, наистина трудно се описва такова състояние! А и как ще го наречем - не е важно. Важното и прекрасното е, че ни е дадено да го изпитаме. И ако не можем да бъдем постоянно в него, то поне знаем какво търсим да постигнем. Веднъж прокарана пътечката, ако постоянстваме, тя не само че няма да се забрави, тя ще се разшири в път...

"Ще ви запитам друг един въпрос: Защо природата е поставила скъпоценните камъни вътре в земята, там да се образуват? Мислите ли, че у кристалите има известна интелигентност? По какво съдим за интелигентността на едно същество? Като гледаме къщата на един човек, прозорците, стаята и всичко наоколо, по това съдим вече за неговата интелигентност. Ако гледаме изработката на някой предмет или някоя статуя от някого, ние също съдим за степента на неговата интелигентност. Това е общо. Кристалите, които са се образували в земята, и те имат своя интелигентност. Те разбират законите на светлината и са научили начина за възприемането й. Всеки един кристал е възприел точно тази светлина, която е необходима за неговото развитие. Окултистите поддържат, че кристалите се раждат и зреят в земята тъй, както и плодовете. Но кристалите са много големи егоисти. Голямо тщеславие и гордост има в тях. И понеже са толкова горделиви, турени са на такава голяма дълбочина в материята, за да обуздава тяхната гордост. И виждате колко са твърди те. В тях няма мекота. Трябва дълго време да ги шлифовате, за да ги направите гладки. В туй отношение кристалите показват първичната причина за човешкото падане. Бих желал някой от вас да опише краските на по-важните скъпоценни камъни. Някои от вашите идеи имат връзка и отношение с кристалите. Не мислете, че кристалите са само в земята. Туй, което е в земята, е и у вас. Трябва да знаете: всичко, което съществува в природата, съществува и във вашето тяло." Новите схващания на ученика, Младежик Окултен Клас, 19.10.1924 г., София "Само това може да се приложи, което се добре разбира. Щом криво разбирате, какво ще приложите? Най-първо трябва да имате любов и уважение един към други. Каква любов може да имате? Като срещнеш някой човек, ти да го уважаваш и той да те уважава. Всеки да търси доброто у другите. Ако нямаме такова разположение, тогаз не можем да вършим волята Божия. Инак ще искаме да се изиграем един други. А там, където се изиграват хората един други, там Бог не взема участие. Аз не искам вие да бъдете като прости стъкла, а като диаманти, като скъпоценни камъни, които силно пречупват светлината. В скъпоценните камъни има нещо, което ги отличава. Ако прекараме един диамант върху някой човек, който е неразположен, ще му мине неразположението. Но ако прекараме върху него едно просто стъкло, то няма да му мине неразположението. В скъпоценните камъни има живот. Та добрият човек има изобилен живот. Добрият трябва да бъде като скъпоценен камък. Желая всинца вие да бъдете като скъпоценни камъни. Да пречупвате Божествената светлина и да имате новото, с което да се отличавате." Вътрешно единство, Извънредни Беседи, 29.08.1930 г., София, Изгрев Графит и Диамант Въглеродът е в основата на физическото ни тяло, в осовата на телата на животните и растенията. В чисто състояние се среща в две алотропни форми – графит и диамант. Двете форми са крайно различни – графитът е мазен и металносивочер на цвят, а диамантът е в началото на таблицата за твърдост и изключително прозрачен, като при малки следи от примеси придобива оцветяване. Различията идват от подредбата на атомите въглерод в кристалната решетка. При графитът, те са подредени в шестоъгълници, образувайки слоеста структура, без добра връзка между слоевете. Кристалната решетка на диамантът е образувана от правилни тетраедри. Двете алотропни форми могат да се превърнат една в друга, но при наличието на специфични условия - съответни темепарура и налягане. Превръщането на диамант в графит е много по-лесно, отколкото на графит в диамант. Енергията, която се използва за достигане на стабилната кристална решетка на диаманта, е в пъти повече, от вложената енергия за "изгаряне" на диаманта и превръщането му в графит. Всеки знае за молива в училище и за въглена от жаравата. Там царува графитът. Диамантът царува в материалния ни свят и като наслада за сетивата, и като показност на власт и притежание. Небезизвестният брилянт (шлифован диамант) Кулинан. Истории на известни диаманти Самороден и шлифован розов диамант Син шлифован диамант Шлифован диамант Самороден диамант "Във вашето съзнание трябва да влезе един нов елемент. Новият елемент седи в това, да превръщате обикновеното в необикновено качество, което Бог има. Ако Христос дойде при вас сега, вие вземате и Му дадете един въглен, голям въглен, който е изгасен в огнището. Само това имате и Му го давате за подарък. Той го взема. Но Христос, като тури този въглен в своята реторта, и от него може да направи един скъпоценен камък, един диамант. Втория път като ви посети, казва: „Давам ти подарък този скъпоценен камък, той е от този въглен." Ако не бяхте го дали, нямаше да ви даде и скъпоценния камък сега. Ако дойде при вас един човек, който не ви обича, и по същия начин ви даде въглен, може ли вие да превърнете въглена в диамант, че втори път като дойде при вас, да му кажете: „Давам ти този диамант." На този, който не ви обича, след като му дадете диаманта, съвсем друго мнение ще има за вас. А вие само носите насам-натам тия въглени, тръснете този въглен и казвате: „Ти ми го даде едно време." Нищо не си постигнал. Никога не връщайте въглена, който някой ви е дал. Върнете го като скъпоценен камък. Това е новото учение." Комплексни понятия, Общ Окултен Клас, 19.06.1935 г., София

"Природата признава само онова, което тя е създала. Всичко изкуствено остава на последен план. Едно нещо е да бъдеш гениален, признат от природата; друго нещо е ти сам да станеш гениален, с неестествени усилия и труд. В края на краищата ти сам ще си кажеш, че не си заслужава по изкуствен начин човек да става гениален. Изразходваната за тази цел енергия струва повече, отколкото придобивките, получени чрез нея. За предпочитане е, човек да бъде признат от природата за гениален, отколкото от хората. Помнете: Работите на природата се различават от човешките работи. Когато човек работи едновременно с природата, инициативата излиза от природата, а човек е изпълнител на нейната инициатива. Тогава природата върви напред, а човек – след нея. Има случаи, когато инициативата взима човек, а природата му помага. В този случай човек върви напред, а природата след него. Дали човек ще работи по първия или по втория начин, не е важно; важно е само, да бъде в съгласие с природата. Който е в съгласие с природата и работи по нейните методи, всякога дохожда до ценни резултати. При това, природата прилага за всеки човек различни методи. Следвате ли методи, които не са за вас, вие може да пострадате. В такъв случай няма да имате добри резултати. Това е забелязано в западноевропейските окултни школи. При дишането, например, те си служат с методите на индуските йоги, но не получават добри резултати. Много естествено, те не са нагодени за техните условия. Вървете по естествения път на природата и не се страхувайте. Ако се отклоните от нейния път, вие ще си създадете изкуствени мъчнотии, с които не можете да се справите. Ще кажете, че сами не можете да свършите известна работа. „Може“ и „не може“ са относителни понятия. Това, което днес, при дадени условия не можеш да свършиш, при други условия ще можеш да свършиш. *** Ще кажете, че искате да живеете в София. Това е вашето желание, но не е желание на природата. Ще се подчините на желанието на природата, която е предвидила вашето бъдеще. Тя иска да ви изпрати на работа там, дето ще бъдете най-полезен. Ако речете да изнасилите природата, тя ще ви даде, каквото искате, но в края на краищата виждате, че това, което сте желали, не дава никакви придобивки. Ще разберете, че сте сгрешили. Ако се остави на плана на природата, човек се радва на големи придобивки. С малко енергия той постига големи резултати. От Божествено гледище, човек трябва да запази силата и трезвостта на мисълта си, за да има какво да предаде на бъдещото поколение. Когато някой поеме длъжността библиотекар, той трябва да пази книгите, да ги държи в изправност, за да има какво да предаде на следния библиотекар. Следователно, като напуща земята, човек трябва да остави добро наследство след себе си. Не остави ли такова наследство, природата отваря книгата си и пише: „Ето един човек, който не е изпълнил задълженията си, както трябва“. Тя пише името му и се подписва, като туря печата си. Дойде ли втори път на земята, този човек носи вече печата, който природата му е сложила – печата на лош, изопачен живот. – „Докажи това.“ – Всяко ново поколение носи печата на предидущото. Приближете се до него и четете. Ще се убедите сами, че няма нищо скрито–покрито в природата. *** Сега и на вас казвам: Идете в природата да се учите и се върнете обратно при своите, да видите как ще ви посрещнат. Ако прилагате наученото добре, ще ви посрещнат с почести и уважение; ако нищо не прилагате, не сте научили нищо от природата. Ще се върнете отново в природата, да учите. Докато между теорията и практиката не настане пълна хармония, вие ще отивате в природата и пак ще се връщате. Щом тя ви даде диплом за свършен курс на учението, вие ще влезете и във външния свят, да помагате на цялото, като част от него." По пътя на природата, МОК, 25 март 1928 г., София.

"Много свещеници и проповедници говорят за възкресението, като ту отварят прозорците на своите слушатели, ту ги затварят – не могат да кажат истината, не я познават. И философи, и учени говорят за възкресението, но и те не са дошли до истината. Когато възкръснете, тогава ще разберете, какво представя възкресението. Сега, каквото и да ви се говори, няма да го разберете. Да говориш за възкресението на оня, който не е възкръснал, това значи, да говориш на гладния за яденето. Каквото и да му говориш, няма да те разбере. Ще му обясняваш, как трябва да дъвче храната. Това не е ядене. Ще му разказваш, как се смила храната, по какъв път върви. И това не е ядене. Яденето, или храненето е процес, при който човек придобива живот и сила. *** Някои казват, че имат ясна представа за възкресението на Христа. Какво се ползувате от това? Не е важно да вярваш във възкресението; важно е ти сам да възкръснеш. *** Възкресението е оня капитал, който поддържа живота. Без възкресението човек е изложен на изпитания, на мъчнотии, на страдания и недоразумения. Царството Божие е дошло само за възкръсналия. Под „Царство Божие" разбирам истинския живот. Влезе ли тоя живот в човека, той е вече възкръснал. Ако мислиш, че ще възкръснеш, когато дойде Христос на земята, ти си на крив път. Христос възкръсна и се яви само на ония, които Го обичаха, за да усили вярата им. Той не се яви на ония, които нямаха никакво отношение към Него. И тъй, възкресението е разумен акт. Само разумният може да възкръсне. Неразумният, който има желание да възкръсне, живее със страх, не знае, какво да прави, от какво да се откаже и, като види, че не е възкръснал, казва: Съжалявам, че живях толкова строг живот. Да бях се поне наживял. А така, нито възкръснах, нито използувах живота. Той съжалява, че не е могъл да опита любовта. Това е криво разбиране. Истинската любов има отношение към възкресението. Само възкръсналият разбира любовта и може да я прилага. Само свободният разбира любовта." Проводници на Любовта, Утринни Слова, 13.06.1937 г., София

Умочувствания и сърцемисления... Всички души... ...като слънчевите лъчи... ...разни дарби, разни чувства... Всичко е добро...

Within Temptation http://www.youtube.c...feature=channel http://www.youtube.c...feature=channel

"Законът за наследствеността не е разбран от всички. Египтяните са вярвали в преселването на душите; индусите вярват в прераждането, а съвременните учени – в наследствеността. Това са три учения с противоположни значения. Наследствеността е закон за физическия свят, прераждането е закон за душата, а преселването на душата – закон за духа. С други думи казано: египтяните учели за слизането на Духа, индусите – за еволюцията на душата, а съвременните учени – за наследствеността. Те говорят за ниви, къщи, за лозя, за имоти, за наследяване на дарби и способности. ... Мнозина се запитват, защо Христос е говорил повече с притчи и символи. – Целта на Христа е била да каже истината на хората, да им посочи правия път, без да ги обижда. Но, въпреки това, те не можаха да Го изтърпят и Го разпнаха. Той казваше на свещениците: „Вие държите ключовете от небето и нито сами влизате вътре, нито другите пущате да влязат.“ Така и съвременните християни се готвят за небето, без да отговарят на името „истински християни“. За да носиш това име, трябва да се проникнеш от великото учение на Христа, от едно дълбоко разбиране за всичко, което става в света, и от готовността да изправиш всяка своя погрешка. В това се крие благородството на човешката душа. Много са заблужденията на хората и то, по причина на друго заблуждение, че човек е короната на създанията, че е създаден по образ и подобие на Бога. Истинските човеци, създадени по образ и подобие Божие са на небето, а Адам и Ева, направени от кал, са още на земята. Някои поддържат идеята, че душата е направена от кръв, която след смъртта се разливала по земята. Наистина, плътта гние, кръвта се разлива, но живото дихание нито гние, нито се разлива и губи, а остава за вечни времена. То е Божественото начало в човека, което е безсмъртно. То е подложено на закона на еволюцията. Значи, животинското начало в човека умира, а Божественото живее вечно. Важно е Божественото, а не животинското. Ако приятелят ти дойде на гости с кон, кое е по-важно за тебе: неговото присъствие, или конят, с който е пристигнал? Същественото е твоят приятел, а не неговият кон. Какво значение има червеният или белият кон, с който приятелят ти е дошъл? Конят е важен дотолкова, доколкото да чуеш отдалеч пристигането на твоя приятел. Ако конят е бял, също така отдалеч ще видиш приятеля си, който бързо се приближава към тебе. Като се говори за смъртното и безсмъртното начало в човека, явява се въпросът, как ще възкръсне човек. Според някои, човек ще възкръсне със същото тяло, с което е живял на земята. Значи, ако някой борец е тежал 100 – 120 кг., след възкресението си ще се яви пак толкова силен, едър, тежък човек. Това е детинско разбиране, а не истинско възкресение на душата. Възкресението подразбира нов, Божествен живот. В този смисъл, човек може да възкръсва по няколко пъти на ден. Достатъчно е да се откаже от едно свое заблуждение, за да възкръсне нещо в него. Възкресението подразбира освобождаване. То няма нищо общо с гроба на човека. Кой човек е излязъл от гроба жив и възкръснал? Това не е било и няма да бъде. Обаче, човек е подложен на постоянни промени. Затова и Павел казва: „Ние няма да умрем, но ще се изменим.“ Това е било и всякога ще бъде. Сегашният човек не е това, което е бил в миналото, нито ще остане такъв в бъдеще. Човек се изменя по ум, сърце и воля; той изменя и своите разбирания, своя начин на живот. Съвременните хора говорят за достойнство, за воля, за силна мисъл и т.н. Според мене, само онзи има силна воля, който може да се откаже от злото, което е намислил да прави, и да го замести с добро. Ще кажете, че това и вашите деди и прадеди са знаели. Знаели са го, но не са разбирали, по какъв начин може злото да се превърне в добро." Противоречие в съзвучието, Неделни Беседи, 06.02.1919 г., София

Открих те отново, но ти вече си тръгваше... Сега знам - това беше мойто сбогуване. Когато отново те видя - ще е твойто посрещане...

Клаудия, добра тема! Лекичко ще променя (за мен) акцента й. Усещанията ми не са като за фокусиране. Усещанията ми, по време на Паневритмия, са за единение... Има три упражнения от Паневритмията, които ярко разграничавам по време на игра. При тях автоматично влизам в медитация (да кажем медитативно състояние!) Мисли, Аум и Изгрява слънцето. При тях, често, ми се иска да играя със затворени очи, а понякога, не ми се иска да свършват. Особено Аум. А ако съм и в хармония с партньора, изживяването е невероятно. Преди много години, при една Паневритмия на Чистотата (езерото), когато всичко беше в облаци и мъгла, когато се чуваше "дране на ламарини" от гръмотевиците, играейки цитираните три упражнения, влизайки в медитативно състояние, усетих как целия кръг, как двата кръга - всички заиграхме в синхрон. Облаците се осукаха, раздвижиха и, бих казала мистично, се развиха, оставяйки видимост за играещите... Като в похлупак, през който далечно прозираше слънчева светлина... Споделям това преживяване, защото то остави отпечатък в мен, а и е една от първите ми опитности, че когато Паневритмията се играе съзнателно, как нещата се променят. Много от нас искаха да играят, въпреки облаците и дъжда, който наближаваше. Не е нужно да казвам, че той, заедно с градушка, се изсипа върху целия циркус половин час след приключване на Паневритмията. Но тогава я изиграхме... За да играе човек съзнателно Паневритмия, за да попадне в, както ти я наричаш, динамична медитация, освен доброто познаване на движенията и музиката, текстът - също, е необходимо вътрешно отваряне. А, за да си спокоен при отварянето, се нуждаеш от доверие към всичко заобикалящо. То, от своя страна, се постига с вяра в Божественото, и у теб, и у другите... Колко идеалистично звучи! Макар и идеалистично, знам, че това се случва. Може да е за минута, може за повече, но се случва. Понякога съм си мислела, че Паневритмията е хармонизация във всичките ни планове - и вътрешни, и външни. И, в един момент, няма как да не се случи тази динамична медитация. Доколко ние, с нашите стрелкащи се насам - натам мисли, с нашите разхвърляни в различни посоки чувства, можем да ги притихнем и приласкаем, е друг въпрос. Но в това се корени и постигането на единение с другите по време на Паневритмия. Овладяването и възпитанието на нас самите е част от пътя ни. Играта на Паневритмия е условие, предпоставка, да успеем да се случи това самовъзпитание. Но, всеки от нас е на различно ниво, и това ще се случва по различен начин, с различни средства.

"Има учени хора, добри теоретици, които минават за добри математици и химици, но нито един опит не могат да направят. Някой химик знае свойствата на елементите, знае законите, на които се подчиняват, но не е правил опити, няма опитност. Някой минава за учен, играе си с думите, но, ако го накарате да тури всяка дума на мястото й, според силата, която съдържа, не може. Думите крият в себе си динамическа сила. Една дума може да произведе цяла реакция; една дума може да запали един килограм барут; една дума може да превърне известно количество желязо в злато. – Възможно ли е това? – Възможно е. В това, именно, се заключава изкуството на човека, да работи с думите, като с определени величини и сили. Който знае да работи с тях, той лесно превръща, желязото в злато; който не знае, седи, гледа и се оплаква от неблагоприятните условия, от противоречията в живота." За храна, Неделни Беседи, 22.06.1930 г., София

"Не е безразлично, какво име носи човекът, или животното. Мислите ли, че имената на вълка, на змията не отговарят на техните прояви? Ако един мирен и тих по характер човек произнася в продължение на един месец, по няколко пъти на ден, думата „змия”, непременно ще почувства вибрациите на змията. Сегашните хора често говорят за дявола, за дяволски работи и, без да подозират, възприемат неговите вибрации. Хората мислят повече за дявола, отколкото за Бога." Бог е говорил, Неделни Беседи, 09.11.1919 г., София

Опознай старото и приключи с него. Приеми новото, разбери го и го приложи. Когато опознаеш и приложиш, ще откриеш себе си, като част от Него.