Лъчезарна

Klaudia "Христос казва: „Имам ключовете на ада и на смъртта." В това, именно, се заключава новото учение, да разбираш законите на ада и на смъртта. Другояче казано, да разбираш законите, на които се подчиняват силите в твоя организъм, да живееш толкова, колкото желаеш, а не хората, да те заставят да напуснеш тялото си. Целта на Христовото учение е да придобием безсмъртие" Аз съм жив Задавала съм си въпроса: "Какво означава, че съм жива?" Нямала съм отговор. И сега смятам, че съм далеч от него. Може би, надявам се, вече гледам в правилната посока. Заниманията ми с асторология бяха провокирани, далеч назад в годините, от необходимостта да разбера защо нещо се случва така, а не по друг начин; защо се мисли така; защо се говори така; какво има вътре, в хората, което ги принуждава да вървят по този, а не по другия път... и т.н. Едно от нещата, които все още ме провокират в астрологията, е връзката човек-тяло. Или по-скоро казано Душа-Тяло. Защото каквото горе, такова и долу. И обратното. Ние сме един "бульон хормони", които влияят не само на тялото, но и на психиката ни. Особено жените, при малко повече желание, могат да дадат достатъчно много примери. (При условие, че се опитват да опознават тялото и себе си!) Та, тази "супичка", си е много добра - Природата е умна и знае как да подрежда нещата. Въпросът е - дали ние разбираме смисълът на този поток от неосъзната (все още) информация, която управлява телесните ни функции. И дали сме готови да получим, респективно - боравим с тази информация. Говоря за опитите ни, да контролираме хормоналните потоци. "...да разбираш законите, на които се подчиняват силите в твоя организъм" Да разбираш законите и да работиш вътре в тях и с тях. А не - извън тях. Защото колелото на кармата ще продължава да се върти и да навива нови нишки, които ще се препридат и изплитат още много прераждания. "Целта на Христовото учение е да придобием безсмъртие." Да обичаш тялото си и да разбереш законите, по които то се движи. Да го интегрираш в съзнанието си, като част от пътя. И, стъпвайки върху природните закони, да успееш да чуеш : "Обичай съвършения път на Истината и Живота. Постави Доброто за основа на дома си, Правдата за мерило, Любовта за украшение, Мъдростта за ограда и Истината за светило. Само тогава ще Ме познаеш и Аз ще ти се изявя." Безсмъртието е винаги с нас. Ние сме забравили за него, идентифициайки се с тялото. И от нас зависи, да се самонамерим. Да се новородим.

източник

"Закон е: За да влезеш във връзка с живите сили на природата, клетките на твоя мозък трябва да са приготвени да издържат. Не са ли готови, ти ще приличаш на оня човек, който, от две чаши вино се опива *** Казват, че религиозните хора се обърквали. Има нещо истинно в това. Те мъчно издържат на духовните сили, които действат в тях. *** Велик е духовният свят, но за него са нужни подготвени хора, които могат да се справят с бързите промени в живота." Аз съм жив Иван Антонов, Лекции по Астрология, том 1 От известно време, в съзнанието ми се настани една аналогия: Ученикът трябва да има Сърце чисто (ДЕВА), като кристал, Ум светъл (БЛИЗНАЦИ), като Слънцето, Душа обширна (РИБИ), като Вселената, Дух мощен (СТРЕЛЕЦ), като Бога и в едно с Бога. Подвижният кръст в астрологията се свързва с мислите и идеите на човека. С неговата гъвкавост, адаптивност, но и двойственост, променливост, непостоянство. Чистота в мислите, позволяват разширение, до сливане с Бог. Най-важното е пред нас - приложението.

Митът може и да е модерен, но ние самите сме участници в собствените си постановки. А случващото се с нас, е част от пътя. Цирцея е необходимост. Тя е прелюдията преди входа на Хадес. И е огладало на тшеславното ни самовлюбено его, смятащо се властник на страстите ни. Животинско тяло с човешки разум. Това ни показва Цирцея. Когато видим себе си в тази форма, ако проявим светлината и разумността си в нас, можем да интегрираме животинското, облагородявайки го – и то само ще ни напусне (Елф, Легендата е прекрасна!). Ако се борим с него – свършени сме. Борбата ще ни доведе до отдаване на Цирцея и нашите синове – страстите и желанията, ще ни убият. Но, дори и борейки се, дори да ни убият, отново има изход. Защото това е по-дългия път към нас самите. Хадес е там и ни очаква. И той, както и Цирцея (все пак, тя е и благородна – предрича слизането ни в Хадес, напътства) са необходимост. В дългия път на завръщането, правим грешки. (Които, понякога, ми се струват задължителни!) Отклоненията трябва да се изживеят. И да се продължи на чисто. Опасност, безсмисленост, погрешна посока... Така е Валентине. Но без изправяне пред нашите тъмни страни, няма как да продължим. "Всякога, когато ученикът дойде до определена фаза на развитие, той се излага на известни изпитания – излагат го вече на съзнателни изпитания. Така е в законите на Природата. *** Като ви говоря за онзи идеален свят, подразбирам, че у човека трябва да се развият всички онези добродетели, всички онези способности. Тогава той ще има сила за себе си. И няма да има никакви животни около него, защото животните са признак на неговите слабости. *** Ако вложите тези правила в Живота си, ще имате известни добри резултати. Но и ако не ги вложите, пак ще си учите уроците, защото Невидимият свят е толкова строг и справедлив. Откакто светът е създаден досега нито един Ангел не е успял да се промъкне без да учи – всеки, който се е опитал, винаги е слизал долу на Земята. .... Чистотата е качество само на безсмъртните души. Това трябва да знаете – смъртен ли си, Чистота нямаш. Също и Разумността е качество само на безсмъртните души – смъртната душа не може да бъде разумна. Истината, Правдата, Добродетелта – всички тези добродетели са все качества на безсмъртните души. Когато човек стане безсмъртен, и той ще има свои добродетели, и той ще има свой начин на разбиране, но всички те ще бъдат различни." Сгъване и пречупване, Беседи пред Сестрите, 18.02-1926 г., София

"Краската играе важна роля. Ако ти не може да възприемеш червения цвят както трябва, ти ще бъдеш анемичен. Ако ти не може да възприемеш портокаловия цвят както трябва, твоята индивидуалност ще се обезличи. Ако не може да възприемеш зелените лъчи, в тебе здравето не може да бъде нормално. Ако ти не може да възприемеш жълтите лъчи, умът ти няма да бъде на място. Ако ти не може да възприемеш сините лъчи, вярата ти няма да бъде на място. Ако ти не може да възприемеш правилно виолетовите лъчи, силата ти няма да функционира. Не само да възприемем светлината, но тя носи известни сили, които трябва да останат вътре в сърцето, трябва да останат в ума, в душата. Аз казвам: Човек докато не постави доброто в сърцето си, докато не постави справедливостта в ума си, докато не постави красотата в душата си и разумността в духа си, той ще бъде далеч от Истината, която търси." Божественото Слово, Неделни Беседи, 11.04.1943 г., София

"Съвременните хора са изопачили своето верую. Голяма деформация има в телата и в главите им. Бялата раса както върви, деформирани са лицата им. На някои носът е много дълъг. Не е нужен да е толкова дълъг носът. На някои носът е къс. На някои ухото е дълго повече, отколкото трябва. Ако е за дълго ухо, заекът има много дълго ухо, като на магарето се е проточило. Заекът много малък ръст има и от страх да слуша, като съсредоточавал ума си във въздуха, пращал кръв в ухото и то е израснало, проточило се е. Много хора, които се интересуват да знаят човешките тайни, понеже турят носа си да помирисват, пращат повече кръв в носа и той е станал по-дълъг. Дългият нос, той търси тайните, отличен детектив става. Някой като наблюдава, наблюдава, казвате: много наблюдателен е, но веждите са станали много дебели, по-дебели, отколкото трябва. Веждите са граница между Божествения и духовния свят. Това са антени. Хубавите вежди дават хубаво разположение. Един човек с дебели вежди, с дебели косми, той е материалист, вярва в парите." Божественото Слово, Неделни Беседи, 11.04.1943 г., София

В едни други теми, тези дни, се вихри темата за осъждането. Осъждането е вид "енергиен вампиризъм". Когато не знаем как да разпределим енергиите си, в дадени места те са в излишък, на други - липсват. Там, където са в излишък - появяват се заболявания, там, където липсват - също заболявания. Но тъй като липсите са по-ясно усетими, ние несъзнателно, провокираме другите да ни отдадат енергия. Започва завихряне от типа: "Аз на тебе, ти - на мене!", което си е още от Мойсеево време. Бог се е ограничил в нас, като проявление, за да се опознае. Когато ние се себепознаваме и осъзнаваме, вървим към единение с него. Защото сме частици от него. Ако "Бог", като понятие не ни хареса, ние сме достатъчно "умни", да си го наименоваме с различни други думички, но те винаги клонят към нещо обобщаващо. Всичко е във Всички. Тогава, наистина, осъждането и недоволството са срещу нас самите, респективно срещу доброто и злото, респективно срещу това, което ги е породило. Ние съдържаме и доброто и злото. Защото живеем в дуален свят и няма как де не ги съдържаме. Желанието за унищожаване е под ръководството на ума. Неговата същност изисква от подчинените му, да го боготворят, да го възвисят и да го признаят за единствен владелец. Но, ако усещанията ни провокират идеята, че той и властта му върху нас, са проява на злото, отново се себеунищожаваме. Ако осъждаме чувствата в нас, че не можем да понасяме владелеца, отново се проявяваме като самоунищожители. Бог е в нас и ние сме в Бог. Големият кръг съдържа малкия. Малкият кръг се съдържа в големия. Къде е примирението на малкия кръг - в смирението. Защото, в началото сме били точка, която бавно и постепенно расте, разширява се, докато достигне до големия кръг. Волята Божия, Беседи пред сестрите, 29.03.1917 г., София Кръгът страда, когато се разширява, растейки. Растенето изисква и отдаване, и приемане. Липсата на баланс, като крайна проява, води до заболявания на физическото тяло. Кръгът се изкушава от други кръгове. Моето разширение, ако го повториш, е по-добро и ти ще имаш по-добър успех. Умът и чувствата биват възпитавани и възпитаващи. Кръгът, осъзнал се като част от Големия кръг, обвзел в сърцевина истинския закон за разширение, плавно, спокойно и неотклонно, смирено, израства, за да се слее с него. А хармонията, излъчена от сливането на един малък кръг с Големия, неминуемо преминава през другите кръгове, защото те всички се съдържат в Големия.

Всеки от нас минава през фазата на "гладния дух". Това просто е неминуемо. От страни погледнато, Божидаре, твоята жена е права. Но, нали разбираш, че за този "глад", после се плаща. Защото Човек, независимо от формата, в която пребивава на Земята, е сит по начало. Въпросът е в центрирането. И - в себенамирането. И докато се центрираме - дали жени, или мъже, винаги "гладът" ни преследва. Но всеки се променя, всеки расте. Всеки расте нанякъде. И докато е гладен и расте, човек си трупа грешчиците, за които после трябва да прощава и да си прощава. А прошката изисква приемане на себе си и на другия. А няма да приемеш нещата по този начин, ако в теб не проговори тихия глас на Бога. Няма как да се случи по друг начин. Любовта, заложена в нас, трябва да проговори. И тогава няма да става дума за "Обичам те!", а за мълчаливо и топло приемане. Но, събирането ни в групи, които се титуловат "духовни", е начин за развитие. Човек винаги търси вариации, защото в него е заложена промяната. Самото моделиране в групите, е част от онзи несъзнат стремеж, който ни води до такова обединяване. Всичко си е на място и на време. Въпросът е в осъзнаването.

Най-трудно е да се приеме, че думите към другите, че действитя ни, реално, са насочени към нас самите. А още по-трудно се проумява, че пътят към другите започва от пътя към нас самите. Започва от приемането не само на положителното, но и на отрицателното. За това се иска откритост и безпристрастност. Иска се откровеност към собствените ни дълбини. И много топлина, да приемеш грешките. Да простиш, да си простиш... За да продължиш. Благодаря, СЛЪНЧЕВА! Точните думи освобождават човека. Дано повече от нас, да са готови да приемат реалната свобода. Картина на Мориц Ешер - 1; Картина на Мориц Ешер - 2; Картина на Мориц Ешер - 3

"Човек е дошъл на земята да се учи, да живее правилно, а не да мисли за женене, за раждане на деца. Първата задача на човека е да уреди отношенията си с Бога, а после да уреди и своите работи. Като определи отношенията си към Първата Причина, човек знае вече да се жени ли и за коя мома или за кой момък да се ожени. Бог има грижа за всички хора. Той знае как да ги съчетае, кои хора си подхождат и т.н. Ако сегашните хора страдат в женитбите си, причината се крие в тяхното непослушание. Те се женят без съгласието на Бога. Ще кажете, че хората трябва да се обичат. Това е друг въпрос. Страшното е, че сегашните женитби не са основани на любовта. В желанието си да се ожени, човек е вложил някакви изопачени идеи. В сегашните женитби ще намерите всичко, но не и любов. Има женитби в света, които се крепят на любовта, но те са рядко. Някои мислят, че като се оженят, ще имат условия да се развиват. Това е заблуждение. Те забравят, че развитието на човека, напредването му, е предвидено в Божествения план. Тъй щото, женен ли е човек, или не, условията за неговото развитие са предвидени. Можете ли да наречете благоприятни условия за развитие тия, при които хората се намират в постоянни борби? Тъкмо това виждаме днес в повечето семейства. Влезете ли в някое съвременно семейство, ще видите, че майката и бащата са в постоянна борба, а оттам и децата. Мъжът и жената не се разбират, децата - също. Другаде ще види, че синът се е опълчил срещу баща си, дъщерята - срещу майка си. Казано е в Писанието: ”Всеки дом, разделен против себе си, не може да устои". Такова е положението на съвременното семейство. *** Мнозина казват, че човек не може да живее сам, но трябва да си намери другар или другарка, с които да се разбира. Кой човек е сам в живота? Още със слизането си на земята, човек е дошъл заедно с много души, с които е тясно свързан. Макар и в различни краища на земята, тия души си взаимно помагат. Освен това, всеки човек се намира под специалните грижи на възвишените същества, които не го оставят сам. В трудните моменти на живота те му се притичат на помощ. Въпреки грижите на разумния свят, хората страдат, мъчат се, защото забравиха Божиите пътища. Те пожелаха да бъдат като Бога, да се ползват с абсолютна свобода. Бог е абсолютно свободен, защото има знания, сила, богатства, каквито човек не притежава. Никой човек не може да направи това, което Бог прави. Защо? Не му е позволено. Опита ли се да направи това, което Бог може да направи, той ще внесе злото в своя живот. Момък се оженва за една мома и веднага я ограничава. Защо? Защото била негова собственост. И момата започва да го ограничава, защото бил неин мъж. Те си позволяват неща, на които нямат право. Преди всичко мъжът и жената са души, излезли от Бога. Те принадлежат на Бога, и никой няма право да ги задържа за себе си." Правилно отношение към числата, Общ Окултен Клас, 12.11.1930 г., София Виновна ли е светлината, че когато мине през нас, ние заблестяваме като многоцветни скъпоценни камъни. Днес, аз искам да съм червена, а ти - син. Утре аз ще се променя и ще заблестя в жълто. А ти заблестя в зелено - променил си се. Да, ние сме много цветове, но сме такива и се проявяваме като такива, защото сме слезли да научим урока на светлината.

"Желая ви като ставате сутрин от сън, да чуете Божия глас, както Адам го чуваше в рая. Бог казваше на Адама: Адаме, Адаме, къде си? - Тук съм, Господи, но не мога да се покажа. Защо не можа Адам да се яви пред лицето на Господа? Защото беше гол. И на вас казвам: Чуете ли тихия глас на Бога, веднага се обадете. Кажете: Тук съм, Господи! Бъдете смели да се явите пред лицето Му. Няма по - велико нещо за човешката душа от момента, в който той чува тихия и кротък глас на Бога. Чуе ли този глас, в душата му се явява светлина, и той е готов вече за работа, за служене на Бога. Вън от този глас, човек лесно може да изпадне в тъмнина. Стремете се към чист живот, да се свържете с Бога, да чувате Неговия глас. Станете добра почва, да възприемате Словото Му. Ако сте камък, Словото ще мине и замине край вас, без да ви засегне. Добрата почва лесно се пои, а камъкът отбива водата от себе си. Да бъдеш камък и да не приемаш водата в себе си, това представя живот, пълен с противоречия. За да се освободи от противоречията, човек трябва да бъде добър плувец. Влезе ли в бурното море на живота, той трябва да държи главата си над водата, да не се удави. *** Помнете: един Учител съществува в света. Искате ли да се ползвате от благословението Му, пазете името Му свещено в ума, в сърцето, в душата си. Това трябва да бъде идеалът на човешката душа. Един Бог съществува в света, в Когото никога не трябва да се съмнявате. Не се съмнявайте в любовта Му към вас. Хората се съмняват в любовта, защото искат от нея повече, отколкото в дадения случай тя може да им даде. Божията Любов е единствената мярка, с която мерим нещата и различаваме доброто от злото. Приложите ли тази любов в живота си, каквото пожелаете, ще се сбъдне. Като знаете това, бъдете внимателни в желанията си, защото всяко желание, добро или лошо, се сбъдва. Сега, като знаете кое е същественото в живота, гледайте да запазите връзката си с Бога. Ако сте я прекъснали, възстановете я. Този е пътят, по който иде новото в света. Старото вече си отива и се замества с ново. *** ...от всички се иска съзнателна връзка с Бога, за да влязат в новия живот, да чуят тихия глас на Бога, Който им казва: Адаме, излез вън! Напусни стария живот, и влез в новия, дето царува любов, светлина и знание, свобода и простор. " Божият глас, Общ Окултен Клас, 26.08.1930 г., София

"Апостол Павел казва: "Физическият човек не може да разбере духовните работи, понеже те духовно се разбират". Вие трябва да поставите новата насока на живота си върху вашето разумно сърце. В това разумно сърце оперира или действа Божият Дух. И в действията на това разумно сърце няма никакво изключение. Човек, като действа според него, не прави никакви погрешки, всички погрешки се разрешават моментално. Погрешките в света произтичат от обективния ум на човека. Той е сегашният ум, с който човек разсъждава. Дойде ти една добра мисъл и ти почваш да разсъждаваш по кой начин да я приложиш и изгубваш условията. Ние често казваме, че ако човек влезе във водата може да се удави. Или трябва да знае да плува, или трябва да се учи да плува. Питам в кое училище е учило изкуството на плуване онова малко патенце, което щом се измъти, и знае да плува? Преди хиляди години то е научило това изкуство. Тъй щото, вътре в човешкия ум има един Божествен елемент. Ние Го наричаме Божествен Дух, който действа разумно, без никакви изключения. И когато ние слушаме този вътрешен глас (аз го наричам "разумното сърце"), нашите разсъждения се отличават от обикновените разсъждения. *** Но ако вие запитате вашето разумно сърце какво ще бъде времето в понеделник, то ще ви каже с абсолютна точност. В тия схващания няма разсъждения. Щом започнете да разсъждавате, Божественото вече почва да губи своята стойност. Разсъждавате ли с разумното си сърце, вие ще почувствате едно приятно разположение долу под лъжичката си и тогава всеки един от вас може да каже: "Времето ще бъде еди-какво си". *** Всичкото нещастие в нашия живот е там, че ние не слушаме своите добри подбуждения и добри навици, които имаме вътре в сърцето си. Ние се спираме на ред философски разсъждения и умувания и казваме, че ние трябва да уредим живота си. Първото заблуждение е в това, че ние мислим и искаме сами да уредим живота си. Животът ни, според това разумно сърце, е уреден. Всички условия, при които трябва да живеем, всички хора, с които трябва да се срещаме и които трябва да имат влияние върху нас, всичко това е определено. И както е определено, така ще бъде. Цялото Небе работи върху нас в тази насока. В света ние не живеем, но Бог живее. И следователно, всяко добро дело е проявление на Бога в нас. И когато ние противодействаме на една добра Божествена мисъл, ние създаваме своето нещастие в света. *** Как познаваме, че в нас действа разумното сърце? - Когато това разумно сърце действа в нас, в душата ни всякога става едно разширение. Щом направиш най-малкото добро, ти усещаш вътрешно доволство в себе си, като че ли си придобил целия свят. Всички трябва да се пазите от следното нещо: когато направите най-малкото добро, не го изявявайте отвън. Изявите ли го отвън, вие спъвате себе си. Защото в дадения случай, когато направиш доброто, ти вече имаш одобрението на Бога и се радваш. С това ти не се препоръчваш, но Бог те препоръчва. *** Аз съм казвал и друг път що е зло. Злото всякога произтича от отказването ни да вършим добро. Злото е ненаправено добро. Да допуснем сега, че двама ученици се скарат, обидят се нещо; това е много естествено. Как ще изгладят тази обида? Ако единият от тях си каже "чакай, аз ще постъпя според моето разумно сърце", и другият казва в себе си "и аз ще постъпя според моето разумно сърце". Постъпят ли и двамата така, веднага спорът ще бъде изгладен. Ами че какво има да делите? Какво има да делите в този свят? Не е ли най-хубаво да имате Божествената Любов? *** Сега, когато аз говоря за разумното сърце, трябва да знаете, че за да се развие то, страданията трябва да ви засегнат издълбоко. Човек трябва да бъде разклатен от дълбочините на душата си. Не са нужни само афекти, които да засягат повърхността ви, както някои вълни засягат само десетина метра от морската повърхност. За вас трябва коренна обнова. *** Никога няма да бързате. Каквото и да вършите, не бързайте. Някой от вас е търговец, заплете се в сметките си, няма пари; отиде си вкъщи, стисне си главата - отчая се. Не стискайте главата си! Като дойдете в къщи, седнете, отправете ума си към Бога, към своето разумно сърце, послушайте какво ще ви се каже да направите в дадения случай. Все ще получите един отговор. Майка сте, имате една непослушна дъщеря; не й се карайте, не я молете да направи това-онова, но се обърнете към своето разумно сърце и го попитайте какво да правите. Може да се минат ден, два, три, четири - ще дойде най-добрият отговор какво трябва да направите. Учител си, слуга си някъде, ученик си; каквото и положение да заемаш, не бързай. *** Аз ви говоря, но ние не можем да ви наложим правила. Желая едно нещо от вас: да се надпреварвате в отдаването на почит един на друг. То е първото нещо. Философия имате достатъчно, даже и за професори ставате. Лекции можете да държите, морал на хората можете да дадете, можете да тълкувате и Евангелието, но приложение ви трябва. Най-мъчното нещо е приложението, а това се изисква от всинца ви. Който приложи, той влиза във втората фаза. Който слуша разумното сърце, на него може вече да се говори. Добрите навици са, на които можете да разчитате. Трябва да знаете, че всички имате добри навици. Че ги имате, ето как ще ви докажа: ако ви обидя, вие ще ми покажете как трябваше да постъпя. Ще ми кажете: "Трябваше да бъдеш по-мекичък". Щом ми четеш морал, значи имаш добър навик, знаеш как да постъпваш. Щом можеш да ми четеш морал, значи разбираш от добрите навици. Защо да не можеш да постъпиш така и ти? Всички знаем как трябва да постъпваме. Щом знаем, защо да не можем да приложим? Можем да приложим! И тъй, всички, без изключение, можете да приложите. Ние имаме добрите навици, имаме разумно сърце. Бог се е ограничил и живее в нас. Ако две хиляди години след Христа кажем, че не можем да живеем един чист християнски живот, това е срам за нас! *** Сърцата на всички трябва да са готови да изпълнят Волята Божия. Всички трябва да извършат Волята Божия от Любов, и Неговото царство ще дойде." Разумното сърце, Общ Окултен Клас, 02.04.1924 г., София

източник

Пътят към Него, дори да прекъсне, дори да изчезне, е винаги там. Ако не се стремим към чистота в себе си, във всичките ни прояви, няма да можем да го видим отново. Ще се лутаме и ще страдаме. ... А за тази чистота, е нужна вяра и "В изпълнение Волята на Бога е силата на човешката Душа!".

"За да разберете живата геометрия, за която говоря, изучавайте носа, устата, веждите, ушите, очите си. Например, носът има форма на триъгълник. Изучете добре своя нос, линиите, формата и големината му, за да се домогнете до живия триъгълник. После изучавайте веждите си, да разберете техния произход. Ще кажете, че веждите са предназначени да пазят очите от прах и пот. Донякъде това е вярно, но веждите имат и друго предназначение. Забелязано е, че хора, на които обективният ум е силно развит, имат дебели вежди. Те са смели и решителни, със силна воля. Чувствата им са груби. Хора, на които обективният ум е слабо развит, имат тънки вежди. Чувствата им са деликатни. Значи, веждите показват, какви са чувствата на човека – груби, или нежни. Научете се да превеждате външните форми, да разберете техния дълбок смисъл и предназначение. Когато носът при основата си е широк, това говори за човек със силно развити чувства. Когато интелектът се развива, носът се удължава и стеснява. Какъв нос е за предпочитане: дълъг и тесен, или къси широк? Носът трябва да бъде добре развит, да има съответствие между широчината и дължината. Не е ли спазена тая пропорционалност, между ума и сърцето няма хармония. Носът е барометър. С него се измерват външните и вътрешните условия. Това е наука, която не може да се даде на хората, защото те нямат още нужната култура. Ако познаваха тая наука, те щяха да се подиграват едни с други. Като ви се разсърди някой, ще каже: Виж си носа, колко е къс, неправилен. А чувствата ти са много груби, необработени. В тоя случай, за предпочитане е невежеството, отколкото знание, което ще ви събори." Земният и небесният, Неделни Беседи, 01.02.1920 г., София

Молитвен наряд за начало: Молитва "Пътят на живота" "Велик си Ти, Господи, Велики са Твоите дела" Беседа: Земният и небесният Молитвен наряд за край: Песен "Химн на Великата Душа" "Бог царува на небето" „Ако земните работи ви рекох и не вярвате, как ще повярвате, ако ви река небесните?” (Йоана 3:12) "Мнозина ме питат: Ти вярваш ли в това, което проповядваш? Ходил ли си на оня свят, че говориш за него? – В оня свят не съм ходил, но живея в него. – При Бога ходил ли си? – Не съм ходил, но в Него живея и Го изучавам във всичко: в камъните, в растенията, в животните, във водата, във въздуха, в светлината. Бог е във всичко живо. Виждам Го и в най-малкото, и в най-голямото; радвам се и се веселя, като чувам Неговия тих глас Има ли нещо чудно в това? Вие очаквате да видите Господа след смъртта си. Ако живеете по човешки, и като умрете, пак ще бъдете на земята. Човек трябва да умре за своя егоизъм и от лед да се превърне на течност. Само така човек може да се спаси. Иначе, да умреш, без да превърнеш леда в течност, ти пак си в опасност. Приемете новите идеи, които идат отгоре. – Де е Бог? – Той е в професора, който просвещава; в свещеника, който поучава ; в домакинята, която се грижи за къщата си; в съдията, който решава добре делата си; във войника, в офицера – навсякъде е Бог. Той е в мене, който ви говоря, и във вас, които ме слушате." из Земният и небесният

"Коя е основната мисъл на тази лекция? – Законите на любовта и на вярата. – Разбрахте, че любовта обръща внимание на малките неща, а вярата – на големите. Наистина, когато обичаш някого, ти обръщаш внимание на най-малките работи: какво ти казал, как те погледнал. Любовта извинява нещата, но разтърсва човека. Тя преувеличава нещата, за да ги види добре. После, човек поглежда на другия край на тръбата и вижда, че са били много малки. Докато обичаш човека, ти мислиш, че е много добър, способен, даровит. Щом престанеш да го обичаш, всичко това изчезва. За да не изпада в разочарования, от време на време, човек трябва да се вслушва в Божественото в себе си, което всякога познава истината. Слушам, че някой човек свири. ще си кажа: Не бързай още да се произнасяш, дали е даровит, или не.Той е начертал само една линия. Ще имаш търпение да дочакаш цялата картина и тогава да се произнасяш. – Ама да му кажа да се зарадва. – Не, човек трябва да бъде искрен в себе си. Като се вслушва в гласа на Божественото начало, човек всякога ще има права преценка за нещата, било по отношение към себе си, било по отношение към другите. Не се ли вслушва в този глас, той ще причинява страдания на близките си, но и те ще му причиняват." Любов и вяра, Младежки Окултен Клас, 17.10.1926 г., София