Лъчезарна

"Първото нещо, което ви е необходимо, е дисциплина. Дисциплината е потребна, за да спестяваме време и да бъдем експедитивни при приложение на светите мисли и светите желания в Божествения свят. Защото за Божествените работи се изисква бързина: речено и свършено! В Божествения свят няма протакане и умуване, речено-свършено. * Погледът ви не трябва да е неестествен и не трябва да го снемате бързо – това е прийом на черното братство. Ще погледнеш брата си и ще му кажеш: „Изпращам ти моята Любов, изпращам ти моята Светлина, давам ти моята Свобода“. * Безстрашни трябва да бъдете! Страхът ви трябва да бъде само едно качество на благоразумие. Страх трябва да имате само когато сте пристъпили някой закон на Любовта. Когато се яви във вас мисъл да престъпите великия закон на Божествената Любов, тогава трябва да дойде страхът и да кажете: „Не, няма да го направя!“ * Всяко нещо, което правим, трябва да е строго осмислено, трябва да бъде музикално, художествено, поетическо. За всяко нещо – ходим ли, сядаме ли да ядем и да пием, лягаме ли – за всичките ни действия трябва да казват: „В тези хора има музика“. * ...когато двама приятели вървят един до друг, никога няма да се втиквате между тях като клин. Ще застанете или отляво, или отдясно, или отпред, или отзад. Ако имаш приятел или приятелка, никому не позволявай да се вмъкне помежду ви като клин. Спазвайте това правило! Ако все пак някой се вмъкне, не му забелязвайте и не правете скандал; минете от другата страна, а него оставете от края. Природата не търпи дисхармония и всеки, който пристъпи нейните закони, тя го наказва. Тя е много взискателна и никога не позволява да се престъпват нейните свещени правила за Живота. Тези неща трябва да имате предвид. Те могат да ви се видят много малки, но Природата е толкова строга в тези малки работи!" Беседа за младите, Съборни Беседи, 25.08.1922 г., Търново

"Душата в Невидимия свят сама не може да живее – там двама по двама живеят. Разбирате ли? Ще имате сродни души. Сродност ще има, по двама ще живеете. Сам човек не може да живее. Така е направил Господ света: тук на земята живеят две тела на едно място, в астралния свят живеят две сърца заедно, в умствения свят живеят два ума на едно място, в Духовния свят живеят две души на едно място, а в Божествения свят живеят два духа в едно. И когато влезете в Бога, ставате Единство. Сега, когато питате за себе си дали да се жените, вие имате предвид тялото. Телата женят хората днес. Съедини се едно тяло с друго и това го наричат женитба. Съединяват две стаи с една врата, за да можел господарят да влиза от едната в другото и казват: „Между тези две стаи трябва да има врата“. Трябва врата, разбира се, но тези две стаи пред Господа не са нищо сами по себе си. Стаите без господар са несъществени. Следователно понятията „женен“ и „неженен“ не означават, че ако не сте женени, неженени ще бъдете, или ако сте женени, ще бъдете женени. Ако сте като онзи, които се е оженил само за да яде и пие, вие сте нечисти. И ако друг не се жени от страх и той е нечист. Въпросът за женитбата зависи единствено от условието дали е решено за двама души да се съединят и да изпълнят Волята Божия на земята. Не е ли решено, тези души трябва да продължат да се учат сами." Беседа за младите, Съборни Беседи, 25.08.1922 г., Търново

"Очите ви не трябва да играят. Знайте, че когато ви гледам, ни най-малко имам намерение да ви обискирам. Когато погледна очите ви, ще мисля за вашата Мъдрост; когато погледна ушите ви, ще мисля за вашата Истина; когато погледна устата ви, ще мисля за вашата Любов; когато погледна ръцете ви, ще мисля за вашата Правда, с която работите; когато погледна нозете ви, ще мисля за вашата Добродетел. Ще си създадете един идеал. Никаква нечиста мисъл не трябва да имате. И само когато заличите вашите форми, у вас ще се зароди онази идеална Любов, която ще даде образците на новата Любов и на новия Живот. * Чистотата е една необходимост за сърцата ви. С тази Чистота ще започне Любовта. Любов не може да има без Чистота. Затова искам очите ви да бъдат прозрачно чисти, ясни и меки, а не мътни. Мътните очи показват развален стомах. Неспокойните очи показват, че нервната система и умът не са чисти. На всинца ви погледът трябва да бъде чист, ясен, мек, изразителен, интелигентен." Беседа за младите, Съборни Беседи, 25.08.1922 г., Търново

Трите ухания

Трите ухания Крайните ситуации винаги водят до трошене. Нещата трябва да се случат по вътрешна необходимост. По сърце. Насилието само ще утежни и оплете допълнително мрежата на кармата. Същото се отнася и до вегетарианството. Човек би мислил върху смисълът от него. Би го разгледал от всички страни. Дали, обаче, ще премине в тази посока - и е негов избор, и е определено.

Още на първия ден след раждането си, синът ми имаше ясно изразен характер. (Чувствителните и наблюдателни майки ще ме подкрепят. Може и татковците.) С годините виждам, че характерът му си остава, в същината си, непроменен. Само дето има надстройки и се разтваря като ветрило. Така че - прав си!

Примирителна постъпка

http://www.youtube.com/watch?v=1KjpyHX7X-o&feature=related

Малко хора, имат спомени за миналите си прераждания. Появявайки се в нова физическа форма, тези спомени са в подсъзнанието. Но точно тези спомени са ни довели до съответното ново прераждане. Разсъждавайки по този начин, би могло да се предположи, че всичко случващо ни се, най-вече в детските години, ще е отклик на заложеното в подсъзнанието. За да имаме поле за действие в по-късен етап. Така че травмиращите ситуации, са предопределени. И потъването на емоциите, които са били неприятни и разяждащи - също. С тях ще се сблъскваме в течение на живота. Те са ни необходимата пречка, която ще ни накара да се движим към осъзнаваното. Така и субективизмът е неминуем. С този тесен хоризонт, сблъсквайки се с хора и ситуации, щем-нещем, ще трябва да се променяме. А качествена промяна ще настъпва, когато осъзнаем "тихите чувства", както ти ги наричаш. Човек трябва да изпита на гърба си случващото се, да придобие опит, за да може да оползотвори смислено даденото му. А ни е дадено шанс страдайки, да проумеем замисълът, на Сътворението. Човек трябва да е достатъчно искрен и чист, когато застане пред тези "тихи чувства". Егото може да си измисли хиляди оправдания. А и сърцето може да е достатъчно крайно в емоционалните си излияния. Сенките са си в нас, но те са си наши. И да се борим с тях е безсмислено. Те са там, за да ни помогнат. Не е лесно човек да се заобича и да си прости. Плашещо е понякога, когато из дълбините изплуват сенките, т.е. осъзнаем съществуването и моделирането ни от "тихите" ни "чувства". Без вътрешна вяра в Божествената Промисъл, няма да ги надмогнем и интегрираме в себе си. Отново опираме до будността и вътрешната тишина. Без тях срещата с "тихите чувства" ще си остане само илюзия. Колкото до музиката, прав си. Често ми се случва, пътувайки към работа, в съзнанието ми да се настани някоя мелодия. Ей-така, от нищото. И с времето забелязах, че тя е в синхрон със ставащото през деня. Имам и друга опитност - месеци, преди да се случи нещо достатъчно неприятно в живота ми, една песен бе като щемпел. Най-вече текстът. Сега след време, ми е малко смешно. Този текст едно към едно разказваше как щеше да се развие проблемът.

Възможно е и друго - Учителят да има предвид следното: "човек да предприеме", т.е. "на своя глава"... Когато човек предприема нещата, по човешката си воля - те са обречени. Има Една Воля и Тя е Божията Воля... Такъв "предприемчив" човек, сляп за Бога (вършещ всичко, според собствената си човешка воля ), има шанс единствено, ако поне малко се усъмни в себе си и допусне съществуването на Бог. И предостави Богу да се намеси и да осуети това начинание (което той, в заслепението си, счита за свое и едновременно с това - 100 % сигурно - тъкмо поради невежеството си, относно Законите, които управляват света). В случай, че Божията Воля е друга... Нещата се уреждат благоприятно и са сигурни, когато нашата воля се е сляла с Божията Воля и интуицията ни безпогрешно го потвърждава... Защото, "Човек предполага, а Бог - разполага!" По-мъдро е от наша страна - да се съмняваме, поне малко, в личните си начинания, когато не сме наясно с Божията Воля за тях... Само това, което Бог допусне, само то се проявява на физическото поле, в обозримо време... (Човек трябва да благодари на всички хора, които го заобикалят, защото чрез тях работи Божията Промисъл. Така благодари и на Бога, който му помага в пътя. Човешката воля е прах по вятъра, ако няма единение с Божествената. Тогава вътрешните устои се осъзнават и човек се чувства силен и омиротворен.)

Благодаря!

Свободно даване „Господи, укрепи вярата ми, усили духа ми, облагороди сърцето ми, осени ме с Твоята вечна Любов, за да Ти служа с радост!“ „Господи, помогни ми да изпълня Твоята блага Воля!“ „Да бъде Волята Божия!“ източник

защото ме озадачи...От една страна - ако човек мисли, че ще успее на 100% - няма да стане, от друга страна трябва да вярва(?), уповава на интуицията си...? Как да разбирам това...? Един от принципите на херметизма е "Всичко е полярност". Едно от следствията е, че ако искаш да достигнеш някой от полюсите, по-лесно е да се поляризираш в срещуположния полюс. Двата полюса се привличат и това е най-краткия път. И още - в този символ всяка от "капките" съдържа зародиша на другата. Вяра, с малко съмнение, поражда движение. Само еднообразното е смърт. Но, според мен, това важи за дуалния ни свят. За другите - не бих коментирала. Възможно е и друго - нашият ум винаги може да ни обърка. И да ни отведе до нереални представи. Нашата интуиция, би могла да ни подаде правилната посока, ако сме във вътрешен покой. Тогава съмнението си остава (умът), но вътрешната убеденост съществува (интуицията). Остава само да позволим на Божествената Промисъл да премине през нас.

"Съвременните хора се нуждаят от чиста, безкористна Любов. Съвременните хора се нуждаят от такава Мъдрост и от такова знание, които да им помагат във всички случаи на техния живот. Съвременните хора се нуждаят от тази Истина, в която няма абсолютно никаква лъжа. Сега и на вас пожелавам да бъдете млади като Любовта, възрастни като Мъдростта и чисти като Истината" Съществени връзки

В изпълнение Волята на Бога, е силата на човешката Душа! Старото отмина Честит призник!