Лъчезарна

"Сега, да дойдем до истината. Тя е мярка за свободата. Човек не може да бъде свободен, докато не е намерил мярката на истината в себе си. Свободата е вътрешна, а не външна проява. За да бъде свободен, човек трябва да бъде жив; после, той трябва да разполага с мярката на любовта, на мъдростта и на истината. Щом има тези неща в себе си, той ще бъде силен. Как може човек да придобие свободата си? – Чрез съзнателна работа. Всеки трябва да разчита на себе си, сам да извоюва свободата си. Свободата, която човек търси, не иде отвън. Ако е въпрос за външна свобода, той лесно може да я придобие. Господарят може да направи слугата си външно независим, но с това той ще отнеме вътрешната му свобода. Свободата се придобива при условията, при които човек се намира. Докато е на легло и очаква помощ от лекаря, болният не е свободен. Дойде един лекар, даде му някакво лекарство, което временно ще го успокои. Дойде друг лекар, и той даде лекарство, което влошава положението му. Болният, обаче, не е свободен нито в първия, нито във втория случай. Човек трябва да бъде лекар сам на себе си. Докато не сте лекари на себе си, не можете да бъдете свободни. Докато не създаде вътрешна, интимна връзка между духа и душата си, човек не може да бъде свободен. Това наричаме ние връзка с Бога, с Първата Причина на нещата. Без тази свещена връзка, човек не може да очаква онова вътрешно единство в себе си. От това единство зависи неговото бъдещо развитие. От вътрешното единство в човека зависи придобиването на онези блага, към които той се стреми. Така трябва да се разбира истината. * .....всеки има условия в себе си да стане добър. Който разбира Божиите пътища и ги следва, той е едно с Бога – никой не може да го ограничи. Бог е всякога свободен. Казано е в Писанието: „Дето е Духът, там е свободата. Дето е Духът, там е истината. Истината освобождава човека. Съвременните хора търсят свободата. Целият свят воюва за свобода. Във всеки дом има спор за свобода: мъже, жени, деца – всички се борят за свобода; слуги и господари – също се борят за свобода. Обаче, тъй както съвременните хора търсят свободата този въпрос остава неразрешен. Светът сам няма да разреши тази задача, нито вие можете да разрешите задачата на света. – Защо е така? – Защото този въпрос е колективен и принадлежи на разрешаване от цялото човечество. Цялото човечество търси нещо. То търси някаква обща идея, която да го повдигне. Каква е тази идея, никой не знае. Никой не може да наложи една идея на другите. Всеки сам може да си наложи някаква идея. Само при това положение човек може да бъде свободен. Ако някой пита, как може да бъде свободен, това показва, че той не е готов още за свобода. * „Онова, което Бог е съчетал, човек да не разлъчва.“ – Какво е съчетал Бог? – Той е съчетал възгледите на душата и на духа и отношенията между тях. Тези са новите възгледи, които правят човека свободен." Което Бог е съчетал , Утринни Слова, 22.03.1936 г., . София

"„Онова, което Бог е съчетал“. Щом Бог е съчетал нещо, на същото основание и човек е изпратен на земята да направи нещо в духа на това, което Бог е съчетал. Който не разбира този закон, може да изпадне в заблуждение, да мисли, че всичко е постижимо за него. Обаче, казано е в Писанието: „Целият свят лежи в ръцете на лукавия.“ Това значи: целият свят лежи в заблуждения, в изкушения. Поради заблужденията, хората нямат ясна представа за живота. Те нямат нужната любов. Без любов животът е неразбран, непознат за човека. Без любов животът е мъчение. Любовта е необходима за човека, за да познае живота. Че страдал, че се мъчил, че имал неприятности, това са илюзии в живота. Илюзиите са на второ място. На първо място е любовта, която ражда живота. – Главата ми побеля от страдания. – Ти се лъжеш. Твоите страдания и мъчнотии са от книга. * Единствената мярка в живота е любовта. Без любов, като Божествена мярка, животът остава неразбран. Който има любов, той разполага с онази мярка, с която може да мери всички неща. Който е придобил любовта, той се е домогнал до щастието в живота. Дето е любовта, там е щастието. Това правило няма изключение. Казват, че любовта била празна работа. Празнотата е в безлюбието, а пълнотата на живота – в любовта. Докато си служите с любовта, като мярка в живота, всякога ще имате мир, спокойствие, радост, веселие. Ако изгубите едно от тия качества, вие сте изгубили мярката си. – Какво да правя тогава? – Намери мярката си и я постави на място! * Любовта е път за разрешаване на трудните задачи в живота на човека. С други думи казано: Любовта е път за сърцето, мъдростта – път за ума. Човек не може да придобие, да разбере, да оцени и приложи знанието, ако не е мъдър. * Сега ние говорим за закона на любовта, като връзка между душите. Когато се направи тази връзка, животът на хората ще потече по естествен начин. Тогава никой никого няма да изнасилва, да измъчва. Всички хора ще си помагат взаимно. Законът на любовта изисква взаимна помощ между хората. Когато се свържат със закона на мъдростта, светлина ще потече в умовете им, и никой няма да се спъва. Пътят им ще бъде осветен. Когато се свържат със закона на истината, хората ще бъдат свободни. Необходимо е човек да бъде свободен. Без живот, без знание и без свобода човешкият дух и човешката душа не могат да растат, не могат правилно да се развиват. Това са велики заповеди, написани на човешката душа. * „Онова, което Бог е съчетал, човек да не разлъчва.“ – Какво е съчетал Бог? – Той е съчетал възгледите на душата и на духа и отношенията между тях. Тези са новите възгледи, които правят човека свободен. Ние имаме предвид съвършената, пълната свобода, която съдържа в себе си три качества: живот, знание и свобода. Който има тези качества в себе си, той влиза в новия живот – във възкресението. Възкресението е нова фаза на живота, нов живот, който изключва всички страдания, всички мъчнотии и недоразумения. Вие не можете да бъдете свободни от вашите мъчнотии и страдания, преди да влезете в живота на свободата, в живота на възкресението. Докато сте още в стария живот, страданията неизбежно ще ви следват. Временно страданията могат да отстъпят от човека, но след това пак ще го посетят. В новия живот, обаче, страданията сами по себе си изчезват. Както слънчевата светлина и топлина топят леда и снега, така светлината на новия живот стопява и отстранява от пътя на човека всички мъчнотии и страдания. Казано е в Писанието за Бога: „Ще изтрия сълзите им и няма да ги помена. И ще ме познават от малък до голям.“ " Което Бог е съчетал, Утринни Слова, 22.03.1936 г., София

Божията воля, Утринни Слова, 26.12.1943 г., София

"Светът е пълен с изкуствени цветя. Някой туря една Божествена мисъл в заповедна форма и казва: Да се обичаме! Божествена е тази мисъл, но не е турена на място. Със заповед хората не могат да се обичат. Да се обичаме! – това е заповед, закон. Единственото нещо, което не се подчинява на закона, е любовта.– Защо? –Защото тя сама е закон. Ако любовта би повярвала в закона, тя щеше да направи престъпление. Законът е подчинен на любовта. Тя сама е закон на себе си, няма нужда от други закони. Това, което тя прави, е закон. * Като четете Стария Завет, натъквате се на стиха: „Да се кланяш на слънцето”. Ако се кланяш на слънцето и не работиш, грешиш. Казано е още да не уповаваш на хората. Това значи: не прави хората божества, та да не изпадаш в изкушение. Обаче, Бог може да ти помогне чрез хората. Не мислете, че човешката любов е като Божията. Според мене, само една любов съществува, но в обикновения човек тя се проявява по един начин, а в добрия и праведния – по друг начин. В цялото Битие съществува една любов. Дето влезе, любовта смекчава и облагородява. Ако те обикне едно животно, то е готово на жертва и на услуга за тебе; ако те обикне една птичка, и тя е готова на услуги. Когато пророк Илия остана сам в пустинята, гарван му носеше хляб. Обичаше го тоя гарван. * Във всички времена и епохи Божието Слово е еднакво ценно. Божествените неща никога не губят цената си. Колкото ценни са били едно време, толкова ценни са и сега. Едно време Божественото е било пъпка, сега е цвят, след време ще бъде зрял плод. Не е въпрос за греховете на хората. Аз говоря за живия Бог – Бог на любовта. Зная, че Той е единственият, Който обича грешниците. Казано е в Писанието: „Бог не съизволява в смъртта на грешника". * Първата задача на човека е да изпълни Божията воля по любов, а не по закон. Много неща изпълняват хората, но по закон. * Не обичайте вашите идоли, вашите фалшиви мисли и чувства. Откажете се от тях, както се отказвате от фалшиви монети. Възлюбете духа си, душата си, ума си и сърцето си. Любете Бога, Който се проявява във вашия дух, във вашата душа, във вашия ум и във вашето сърце. Изпълнявайте волята Му без никакво раздвояване в себе си." Божията воля, Утринни Слова, 26.12.1943 г. София

Честит Рожден Ден, ДОНЧЕ!

"Вие всинца се спъвате от съмнения и от вяра. Вяра, която носи след себе си съмнения, е пресилена вяра. За пример вие като дете може да мислите, че вашият баща е най-силният, най-умният човек, че всичко може да направи. Туй е вашата положителна вяра. Но при един изпит вие виждате, че баща ви не може да издържи изпита. Тогава вие виждате, че баща ви не е такъв, какъвто сте го мислили. Вашата вяра претърпява едно малко отклонение и започвате да се съмнявате и виждате, че баща ви не е това, което сте мислили. Следователно всеки ученик трябва да има вяра, която да вижда съмнението, но да не го ражда. Злото не е там, че можем да се усъмним в Бога, в нашите близки и в приятелите си, но в това, че можем да се усъмним в себе си и да се спрем в развитието си. Ние мислим, че всичко можем да направим, но при един голям изпит усъмним се, падаме духом и веднага изгубваме половината от своята вяра. Вие, като ученици, ще помните един факт: на земята няма силен човек. Човек, облечен в материално тяло, е едно слабо същество. Туй е първото нещо. Не по душа, но по тяло човек е едно слабо същество. Туй трябва да го знаете и винаги трябва да го имате предвид. Силен може да бъде човек само тогава, когато е свързан с онези вечни принципи на живота, когато е свързан с Бога. Тогава неговият дух владее законите на живата материя, защото ние сега сме в мъртвата материя, а трябва да я одухотворим. Трептенията на тази мъртва материя са много слаби. Като влезем в нея, нашият дух веднага се ограничава, губи и ние изгубваме половината от своите знания. * Щом един ученик престъпи духовните закони, слагат го в закона на забравата. Това е наказанието му. Влезеш ли в закона на забравата, върху ти ще дойдат всички слабости на света и ще изпиташ всички несгоди на живота. Ще изпиташ всички закони на необходимостта върху си, за да се учиш постепенно да служиш на Бога. * Като ученици на Школата ще знаете, че в която школа и да влезете, принципите са едни и същи. В черната школа, в черното братство ако влезете, там пак не търпят съмнение. Вие няма да се съмнявате във вашата кауза. В черното братство искат, като правиш зло, да мислиш, че то е необходимо, че то е доброто в дадения случай. Ти няма да се съмняваш върху принципите. Те казват: „Ти трябва да вярваш и да не се съмняваш“. Щом се усъмниш, те веднага те хващат и ти налагат най-голямото наказание, ще оковат ума и сърцето ти във вериги, докато се примириш. В Бялото Братство като се усъмниш, няма да те изключат, но ще те извадят навън, да понесеш последствията на своите съмнения." Вяра и съмнение, Общи Окултен Клас, 17.06.1923 г., София

"Сутрин, като стана, посрещам себе си. Имам известни правила. Аз никога не ставам с левия крак. Ще подигна крака си, ще кажа на десния си крак: „Бъди тъй добър да ми услужиш.“ Казвам и на левия: „Ще бъдеш тъй добър да ми услужиш. През този ден услужвайте си.“ После дам наставления и на пръстите си. На палеца казвам: „Ти си свързан с Божествения свят – бъди снизходителен, помагай в живота навсякъде.“ На другите пръсти им казвам: „Слушайте вашия баща каквото ви каже.“ На всеки пръст давам разпореждане какво да прави. На показалеца казвам да бъде благороден в постъпките, на средния пръст казвам да бъде справедлив. На слънчевия казвам: „Хубаво ще се обличаш, красив ще бъдеш, добре ще пееш, добре ще свириш.“ На малкия казвам: „Добре ще вършиш търговските си работи.“ Като наредя тях на работа, дам разпореждане и на очите, на клепачите си как да мигат. След като дам разпореждане на всичките си удове, аз, човекът, отивам при Бога да се представя. Казвам им: „Имам един Баща, когото вие всички трябва да обичате, Когото вие не познавате. Той е по-добър от мене.“ Казват: „Искаме ние да Го видим.“ Казвам: „Ще Го видите с мене заедно.“ Като се върнем, всички са доволни, казват: „Много добър баща имаш, за пръв път виждаме такъв баща.“ * Та, ние, съвременните хора, седим и мислим за оня свят, мислим за своята святост, мислим за своята добрина. За онова, което Бог ни е дал, ние не го ценим. Ти не оценяваш ръката си, за която колко хиляди години взела, докато Бог създаде ръката. Ти може да оцениш каква голяма услуга ти прави всеки пръст. Ако осакатиш показалеца, знаеш ли колко много ще изгубиш? Ако осакатиш показалците в двете ръце, ще изгубиш всичкото благородство. Ако осакатиш палеца, ще изгубиш волята си. В старо време, когато искаха да накажат един престъпник, който бил упорит, отсичаха палеца му. И той изгубва волята си. Като станеш сутрин, ако искаш да уякчиш волята си, най-първо подвижи палеца си. Показалеца, и него ще движиш. Ако се отреже средния пръст, ще изгубиш проявата да бъдеш справедлив. Ако се отсече слънчевият пръст, ще изгубиш чувството си за хубавото. Това е издънка, един резултат на целия човек не само, [но и] на цялото човечество, но и на всичкото битие вътре да изпълняват волята Божия." Три вида любов , Общ Окултен Клас, 22.05.1940 г., София

http://www.vbox7.com/play:d3a1e168 http://www.vbox7.com/play:0c1cc3a3

http://www.youtube.com/watch?v=lDc97zcHHgs

http://www.youtube.com/watch?v=W8uSr-cBMK4