Лъчезарна

Всичко онова, което ние правим, трябва да бъде разумно. Аз не искам нещата да бъдат еднообразни, понеже в еднообразието е грехът. В еднообразието престъпленията са неизбежни. В разнообразието има една вътрешна свобода. Свободни сте, когато всичко е подчинено на Божественото. Подчинение без любов, то е робство. Подчинение с любов, това е свобода. Туй трябва да се знае. Ако на един човек, на когото ти служиш, той не те обича, ти не си свободен. Ако той те обича и ти му служиш, той те освобождава. Ако ти му служиш без любов и той не е свободен. Ако той приема твоето служение, което ти му правиш, ти си свободен. Ако ти правиш някому услуга без любов, той не е свободен, ти го заробваш. За да бъдем свободни, аз трябва да правя нещата с любов и вие трябва да ги приемате с любов. Ако вие ги приемате с любов, аз съм свободен. Ако аз ги правя с любов, вие сте свободни. Тези максими трябва да ги пазите. Вън от тия закони няма втори. Ако правиш нещата с любов, освобождаваш другите, ако на вас правят с любов, освобождават вас. Едновременно всички трябва да бъдем свободни. Любовта трябва да дойде по два[та] начина. Съвършенство във възприемането и даването, Утринни Слова, 14 юли 1940 г.

В чувствения свят ние сме вплетени в една гъста материя и нямаме ясна представа за онова, което Бог е създал. Желанието на Любовта е да ни даде живот. Желанието на Мъдростта е да ни даде светлина и знание. Желанието на Истината е да ни даде свобода. А пък свободата е плодът. Тя е смисълът, който ще осмисли живота. Най-първо, какъв е смисълът да ни се даде живот? Трябва да знаем, че и най-лошият живот е толкоз ценен, толкоз богатства има в него, колкото и в най-добрия живот. Ние имаме повърхностно разбиране за живота. Животът не може да се дели. Животът е неделим. Следователно, лошият и добрият живот са еднакво ценни. Това разбиране го нямаме. В любовта ти ще разбереш, че животът е еднакво ценен. И най-малкият живот, живот, който е пълен с най-големите страдания, има всички богатства, които има в рая и в Божествения свят. И ти като не разбираш, спъваш се. И всички вие искате един живот, всички други да страдат, а само вие да не страдате. Че то е едно криво разбиране на живота... Вечно подмладяване. Закон на вечната младост, ООК, 22 септември 1937 г.

Казваш: „Трябва да се обичаме“. Това е вярно по отношение закона на Любовта. Значи ще обичаш Любовта, няма да обичаш безлюбието. Ще обичаш Мъдростта, няма да обичаш глупостта. Ще обичаш Истината, няма да обичаш лъжата. Казваш: „Да обичаме всичко!“ – Можеш ли да обичаш глупостта? Ще обичаш Мъдростта, която носи светлина, а не глупостта, която отнема светлината. Да обичаш някого, значи да му дадеш нещо от себе си. Какво ще дадеш на глупостта, която те обрала, взела ти всичко? И да искаш, няма какво да дадеш. Невъзможно е да обичаш и да не дадеш нещо от себе си. Какво ще дадеш на Бога? Трябва да Му дадеш сърцето си. Той иска сърцето ти. „Сине мой, дай ми сърцето си!“ Единственото нещо в човека, неустроено, неорганизирано, това е неговото сърце. Там всичко е объркано. На това се дължи нещастието на човека. Понеже обича човека, Бог иска да му помогне, да го освободи от страдания. Той иска сърцето му, за да организира този объркан свят. Мъчно се убеждава човек. Той казва: „Как ще си дам сърцето? Какво ще правя без сърце, къде ще го намеря?“ Това е фигура на речта. Въпреки всичко, светът е така създаден, че един ден ще дадеш сърцето си... Четири погледа, Утринни Слова, 13 февруари 1938 г.

Човек, ако не повярва, се самоосъжда. Познаването на доброто и злото е дадената ни възможност да познаем свободата. Бог ни дава право да избираме - имаме два пътя, но и двата пътя са свързани с последствията на Божиите закони. Свободен си да не повярваш - самоосъждаш се на страдания. Свободен си да повярваш - в душата ти ще нахлуе радост и пълнота, ще бъдеш защитен. Всъщност, кръстът е материалният свят. Който повярва и се кръсти ще бъде спасен - повярвай, използвай даденото ти (земното) и се придвижи нагоре - това е спасението. Ако отричаш едното, за сметка на другото - не става. Днес попаднах на една беседа, в която се казва: Злото смразява, а доброто разтопява. Злото и доброто, съединени в едно, чрез тях може да се работи, както златарят топи и обработва златото, дето трябва – повече топлина, дето трябва – повече студ. Дето трябва – доброто, дето трябва – злото, ще ги съединиш в едно. Ти трябва да работиш чрез тях, но не те чрез тебе. Разумният човек, НБ , 07.02.1937 г. Адът сме си го създали ние. То е човешкото, което иска да подчини Божественото. Когато подчиним човешкото на Божественото - то е рай. Така че, думите на Христос ми изглеждат много точни. Въпрос на гледна точка. Поне моята е такава.

Прилежание, Рилски Беседи, 30 август 1940 г.

Съвременните хора искат да бъдат силни, лесно да се справят с мъчнотиите си. Обаче силата на човека не се крие във външни условия, но в условията на неговата душа.Силата на душата пък не е в човешката личност. Личността е нещо променчиво, преходно, временно. В това отношение тя представя живота на физическия свят. Физическият живот е най-малката, най-ограничена проява на целокупния живот.Следователно малките неща не разрешават въпросите. Те са условия само за проявяване на живота, началото на който не трябва да се търси в миналото, но в настоящето. Съвременните хора още в настоящия момент трябва да си отговорят дали са личности, азове или души. Животът на личността се отличава по това, че в него има радост и скръб, омраза и любов, завист и съревнование. Този живот е изтъкан от контрасти. Дойде ли до проявите на личността, човек трябва да знае, че се намира на най-ниското стъпало на живота. Произходът на личността се крие в съзнанието. То е майка на личността. Азът пък е баща на личността. Значи съзнанието - нисшето себе, и азът - висшето себе, представят двойката, която е родила личността. Над тази двойка стои Божествената монада. Над Божествената монада - Божествената душа, а над Божествената душа - Божественият дух. Окултната наука в своето развитие е достигнала вече до разбиране проявите на Божествения дух. Над тези прояви има още много, които тя не познава и не разбира. Много хора не разбират себе си даже като личност. Да разбира и да познава човек себе си в пълния смисъл на думата, това значи да се владее. Ако не е господар на своята личност и не може да се владее, човек още не владее себе си. Да се сърди, това е проява на личността. В сърденето, като проява на личността, се крие известно благо за нея. Ако не се сърди, ако не скърби, личността ще умре. Ако не се радва, тя пак ще умре. Следователно личността живее само когато се радва и когато скърби, когато люби и когато мрази. Тъй щото това, което е добро за личния живот, не е добро за съзнателния. Други са положенията за съзнателния живот. ~ Човек трябва да се изучава, да прави анализа на живота си, да види колко е извървял досега от своя дълъг път и как го е извървял. Той трябва да види до кой клас е достигнал. Първият клас на великата житейска школа е животът на личността. Той е подготвителният клас за училището. След него иде втори, трети, четвърти, пети клас и т.н. Как се учи, как разбира живота, учителят има думата по този въпрос. Всеки човек има свой вътрешен учител, който го напътства и коригира в живота. Анализът и самоанализът са два метода, които се прилагат в училището. Когато започне да яде, едновременно с това човек прилага методата на анализата: той анализира от какви елементи са съставени оризът, житото, маслините, хлябът, ябълките. След това проучва на какви места са расли всички тия продукти, кой ги е сял, отде са купени, кой ги е варил, на какъв горителен материал - въглища или дърва, и т.н. Тия неща оказват влияние върху храните и дават своите добри или лоши резултати. Това е една от великите задачи на съвременния човек. Въпросът за храненето във физическо и в духовно отношение е интересувал човечеството още в миналото, интересува го и днес. Въпреки това този въпрос не е напълно разрешен. ~ Свободен човек е онзи, който има знания и който може да ги прилага. Някой минава за учен, за човек с големи знания, а като се намери пред известно страдание, не може да си помогне. Знание, което не може да освободи човека от страдания и мъчнотии, или не е положително, или още не е приложено. Който разполага с положителната наука, той трябва да се лекува с нея и сам да плаща дълговете си.Истинско знание е онова, което човек всякога носи със себе си и прилага на всяко време. Новороденото дете носи известни знания със себе си и щом отвори устата си, то знае вече какво да прави. Кой учи новороденото дете да яде, да сучи от майка си? Кой учи току-що излюпеното пиленце да кълве? Следователно, като живее, човек трябва да се стреми към придобиване на знания, които ще му послужат през всички времена и епохи. Това знание наричаме Божествено. Време е вече да отворите път на Божественото в себе си, да приемете Божествения живот. Този живот е на степени, вследствие на което се проявява по различен начин. В личността той се проявява по един начин, в съзнанието по друг, в душата по трети начин, в духа по четвърти начин и т.н. В това именно седи разнообразието на Божествения живот, който се проявява в различни форми и по различни начини. Божественото живее във всички форми - от най-малките до най-големите. Докато една форма живее по начин, специфичен за нея, и изпълнява законите, по които е създадена, тя всякога е жива. И като умре, тя пак продължава да живее. Наруши ли законите, по които е създадена, тя умира. В това се заключава философията на живота. От гледището на тази философия човек казва: „Докато Бог живее в мене, и аз живея. Престане ли Бог да живее в мене, и аз умирам." Дръжте в ума си мисълта: Бог живее навсякъде и неговата воля трябва да се слуша. Щом Бог е създал света, трябва ли да оставим малките същества да го управляват? Защо е създаден светът? Това е Божия работа. Щом е създал света, Бог е имал някаква велика цел. Нашата задача не се заключава в разрешението на въпроса, защо светът е създаден, но да разберем защо сме дошли на земята.Хората задават този въпрос и различно си отговарят. Някои казват, че човек е дошъл на земята да яде и да пие. Отчасти този отговор е прав, но яденето и пиенето не са единствената цел на човешкия живот. Ако нямаше ядене, малцина биха дошли на земята. Без ядене животът на земята е невъзможен. Едно от великите неща на земята е яденето. Чрез ядене хората се примиряват. Чрез ядене те разрешават противоречията в живота си. Значи яденето определя смисъла на живота. Въпросът за яденето, за осигуряване на храната е един от важните социални въпроси на днешния век. Той стои на масата на съвременния човек като пръв и най-важен за разрешаване. Като се разрешава този въпрос, трябва да се има предвид неговото трояко значение: физическо, духовно и умствено. ~ Къде има най-много противоречия? В живота на личността. Тя заема най-високото място в човека. По-горе от човека тя не може да отиде. Засега господарка на човека е личността. Видите ли, че някой се обижда, ще знаете, че той се проявява като личност. Съзнателен ли е, човек трябва да се качи по-високо от своята личност, да не се обижда. Можете ли да обидите силно разгорилия се огън, като му сипете няколко капки вода? Можете ли да обидите океана, като черпите от него вода? Можете ли да обидите с нещо Хималаите? Човек се обижда, когато не е зачетена неговата личност, когато са пренебрегнати някои нейни права. За да бъде почитан, човек трябва да почита другите. Докато човек прави разлика между хората, докато поставя своята личност над личността на всички хора, той никога няма да бъде почитан. Съвременните хора не признават личния елемент на животните, вследствие на което не им отдават нужното внимание и ги третират като безлични същества. И животните имат личен елемент, само че личността на човека седи най-високо, като цар на всички личности. Мнозина предават на личността Божествен произход. Ако наистина Божественото начало е в човешката личност, никаква дисхармония не би трябвало да съществува в света. Докато в човешкия живот съществуват ред отрицателни прояви. Божественото не е проникнало още в личността. Човек не познава още своята личност. Разбере ли я веднъж, той ще й даде нужното място и ще се освободи от противоречията и страданията в живота. ~ Личността в човека представя живота на плътта, а Божественото - живота на духа. Когато духът вземе първо място в човека, плътта трябва да остане на последно. Вземе ли плътта първо място, духът отстъпва. Дето духът живее, плътта умира, дето плътта живее, духът умира. Защо? Храната им не е еднаква. Духът не може да поддържа живота си с храната на плътта. И плътта не може да живее с храната на духа. Ако плътта живее при духа и не умира, това показва, че тя живее по свой начин, независим от този на духа. Ако и духът живее при плътта, без да умира, това показва, че той живее свой собствен живот. Тази е причината, поради която виждаме два различни живота в един и същ човек. Тези два живота именно създават борбите и противоречията в човека. Човек ще се справи с противоречията си само когато животът на плътта се подчини на живота на духа, т.е. когато личността се подчини на Божественото начало в човека. Днес хората мислят върху въпроса, защо духът не живее в съгласие с плътта и защо плътта не живее в съгласие с духа. Много естествено. Те са разменили местата си. Един ден, когато всеки отиде на мястото си, плътта и духът ще бъдат в пълна хармония и единство. Често хората имат крива представа за себе си, вследствие на което се мислят по-учени, по-силни, по-духовни, отколкото са в действителност. Обаче, когато изпитанията дойдат в живота им, те виждат истинската си стойност. Може ли да се нарече силен човек този, който от една дума се обижда? Може ли да се нарече дълбок извор този, който от най-малкия дъжд се размътва? Ако от най-слабото земетресение водата на извора се губи, това показва, че той няма голяма дълбочина. Следователно в пълния смисъл на думата духовен човек е онзи, който остава неизменен при всички изпитания. Каквито бури и ветрове да срещне на пътя си, каквито сътресения да го сполетят, той всякога остава тих и спокоен. ~ Често религиозните хора изпадат в заблуждение, като мислят, че щом е благ. Бог трябва да бъде снизходителен към човека, независимо от това, дали живее правилно, или не. Ако е вярно, че Бог всякога трябва да бъде благ, защо човек умира? При това, казано е в Писанието, че Бог не съизволява в смъртта на грешника. Не е въпрос защо грешният или праведният умира, но защо човек умира преждевременно. Когато умира преждевременно, човек сам предизвиква смъртта си, сам се лишава от ония условия, при които животът му може правилно да се развива. Всяка преждевременна смърт е равна на самоубийство. В момента, в който личността помисли, че е свободна, самостоятелна, напълно независима и може да прави, каквото желае, смъртта настъпва за нея. Човек живее, докато мисли, чувства и постъпва правилно. Личността трябва да има предвид, че не живее за себе си. Тя е свързана със съзнанието, а то - с висшето аз. Значи между подсъзнанието, съзнанието, самосъзнанието и свръхсъзнанието съществува непреривна връзка. Самосъзнанието е живот на личността, свръхсъзнанието - живот на душата. Следователно личността може да живее повече или по-малко в зависимост от това, доколко е в услуга на душата. Душата се нуждае от други източници, а не от тия, от които личността черпи своя живот. Продължителността на земния живот на човека зависи от отношенията, които той е създал с душата си: ако обича душата си, животът му се продължава, не я ли обича, животът му се съкращава.Невъзможно е човек да живее изключително за личността си и да стигне до дълбока старост. Дългият живот е в зависимост от любовта на човека към душата. Колкото повече душата изявява своя живот, толкова по-издръжлив е човешкият организъм. Иска ли да се лекува, човек трябва да потърси лекар и лекарства в душата си. Тя лекува по вътрешен път. Обаче не може човек да се лекува, ако не обича душата си. Който обича личността повече от душата си, той е осъден на смърт. Защо? Защото качествата на личността са страх, омраза, ревност и т.н. Казано е в Писанието: „Който мрази, той е осъден на смърт." Същото се отнася и до останалите отрицателни качества. Кой човек мрази? Който няма любов към Бога. Има ли любов към Бога, човек е придобил вечния живот. Какво разбирате под думите „любов към Бога"? Да обичате Бога, това значи да бъдете извори, да давате изобилно. Учителят, из Личност и Душа, Общ Окултен Клас, 1 януари 1930 г.

Малките възможности

Молитвен наряд за начало: Добрата молитва Беседа: Добрият живот Молитвен наряд за край: Ученикът трябва да има Сърце - чисто, като кристал, Ум - светъл, като слънцето, Душа - обширна като вселената и Дух - мощен, като Бога и в едно с Бога! (три пъти) Добрият живот

Опознаване

Днес всички говорят за любовта, търсят я, но като я намерят, в края на краищата, тя ги изгаря. Да говорите за любовта, това значи, да проявявате Бога, всеки да Го види и познае. Иначе, любовта няма смисъл. Ще кажете, че любовта причинява страдания, че който ви обича, същевременно ви измъчва. Любовта никога не измъчва. Злото мъчи човека, с единствената цел, да го накара да обикне Бога. То не казва на човека, как да Го обича, но го заставя да обича. Изобщо, злото доставя материал за работа, а доброто гради. Доброто показва на човека, как трябва да обича. Казано е в Евангелието: „Не противи се на злото". Сега се иска още нещо: не само да не се противиш на злото, но и да го обикнеш. Като го обикнеш, то ще се разтопи. Злото е твърдо като камък. Ако не можеш да го разтопиш, ще удариш главата си в него и ще я разбиеш. Мъчно се разтопява злото, но ако успееш, ще го превърнеш в течност и в пара и ще лъхне към тебе като ветрец. Тогава ще видиш, че Бог се крие зад злото. Дрехата, с която е облечено злото, е създадена от човека. Кой е цярът срещу злото? – Любовта. Любов и обич, Съборни Беседи, 29.08.1942 г.

Любов и обич

Мисъл за деня - 22.08.2014 г. ...мнозина търсят Любовта. Нали я опитвате? Младите опитват Любовта, но не могат да я задържат. Старите опитват Любовта, също не могат да я задържат. Не е въпрос само да се опита Любовта, но трябва да се задържи. Когато тя дойде, човек се пропуква и не може да я задържи. Всички вие сте опитали Любовта, но колко от вас са я задържали? Зазоряване Молитвен наряд за всеки ден: Добрата Молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята Молитва Да се прослави Бог в Бялото братство... – формула Молитвен наряд за петък: Фир-фюр-фен – песен Молитва на Триединния Бог Псалом 44

Постоянна благодарност

Мисъл за деня - 21.08.2014 г. Изключено е човек да има щастие в истински вид, понеже нервната му система не може да издържи на това напрежение. Щастието е голямо напрежение, както Любовта, Мъдростта, Истината и Свободата, ето защо чак в бъдеще, когато се подготви, щастието е мислимо. Човек върви по пътя на щастието, но за да го постигне, трябва да се отрече от себе си. Христос казва: „Да се отречеш от себе си“ и това е голямо изпитание. Човек трябва да опита самоотричането. Щастието Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог в Бялото Братство.... – формула Молитвен наряд за четвъртък: Той иде Молитва за плодовете на Духа Псалом 112

Устойчиви връзки

Мисъл за деня - 20.08.2014 г. ...ние трябва да придобием качеството на светлината безкористие, и качеството на водата мекота... Аз наричам щедрия човек вода, а човекът, който дава знания на хората, светлина. Бих желал вие да бъдете щедри и да давате знания на хората и така да се образуват тези прекрасни, хубави връзки, които ще ви направят за в бъдеще братя на Земята и братя на Небето. Саваат Амон Ра Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята Молитва Да се прослави Бог в Бялото братство... – формула Молитвен наряд за сряда: Песен за светлия път - от "Песен на Ангелите" Молитва на братството Псалом 19 Псалом 103

Тайната стаичка

Мисъл за деня - 19.08.2014 г. Всяка следваща култура е едно ново откровение на човешкия дух. И тогава кое е новото, което носи културата, която иде? Има известни признаци, по които може да се доловят новите идеи, както по първите пролетни цветя може да се съди за бъдната пролет. Новото, което иде днес, е пробуждането на космично то съзнание. Иде духът на братството, на единението. При новото съзнание личният живот ще бъде надраснат и ще се навлезе в безграничния живот на Цялото, на Всеобщото. Паневритмия Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог... - формула Молитвен наряд за вторник: Ще се развеселя - песен Пътят на живота - молитва Псалом 27

На зазоряване

Мисъл за деня - 18.08.2014 г. Човек трябва да бъде в постоянна връзка. Казано е: „Бдете и молете се.“ Човек трябва да бъде в контакт с Небето, защото не знае това, което има да му се случи. Ако някое злощастие е определено, молитвата може да го отмени. Може, може, и още как! В тези работи чудеса могат да станат, стига молитвата да е силна. Божията ръка не се е отменила да спасява. Всички имате опитност, но като дойде мъчнотията, пак се колебаете. Всякога човек да е готов, да има готовност да изпълни Волята Божия. Да вижда в своята опитност и в опитността на другите Божия промисъл. Щастието е във връзка с Божествения свят, с Божественото съзнание. Щастието зависи от единението с Бога. Истинското щастие е в Бога. Върнеш ли се в Дома си, със съзнанието си ще почувстваш единството, или ще изпиташ нирвана. Нирвана е мястото, където се чувства единството на нещата. Отидеш ли в нирвана, разбираш, че определени причини дават и определени последствия; тогава осъзнаваш, че този път, по който си минал, е най-добрият. Сега никой не може да те убеди в това, само в нирвана ще се убедиш, че този път, по който си минал, е най-хубавият. Който разбира времето, той е маг Молитвен наряд за всеки ден: Добрата Молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята Молитва Да се прослави Бог в Бялото Братство...– формула Молитвен наряд за понеделник: Благославяй - №8 от "Духът Божий" Молитва на царството Псалом 143

Мисъл за деня - 17.08.2014 г. В този живот всички хора – и религиозни, и светски, търсят външни блага. Трябва да знаете обаче, че благата ще дойдат след завършването на живота. Щастието, което търсите в материалната страна на живота, но то подразбира материални блага на земята. Щастието не може да съществува без материални блага. Значи човек може да бъде щастлив само след като завърши своя живот. Затова не търсете щастие на земята, но търсене Божественото, доброто, красивото, разумното. То подразбира един велик процес на усъвършенстване. Блажен е онзи човек, който постоянно се усъвършенства, защото той никога не остарява. Блаженството е процес на душата, която постоянно расте. В него се крие вечната младост. Щастието може всеки момент да се изгуби и човек да бъде отново нещастен. Затова се казва, че човек на земята не може да бъде щастлив. Щастието на земята е постижимо относително, когато блаженството е постижимо напълно. Всеки верующ човек трябва всеки момент да се стреми към блаженство. То е благото на живота. Христос казва: „Блажени верующите, блажени милосърдните, блажени кротките, защото те ще наследят Царството небесно.“ Пътят на героите Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята Молитва Да се прослави Бог в Бялото Братство... – формула Молитвен наряд за неделя: В начало бе Словото – песен Добрата Молитва Псалом 61

Сутрешен наряд 1. Песента "Ранен час" 2. Добрата молитва 3. Беседата: Наследници на Земята / Наследующие землю 4. Песента "Бог е Любов" 5. Песента "Благословен Господ" 6. Формулата "Чистота, чистота, влей, Господи, в тялото ми, в душата ми и в духа ми." /3 пъти/ 7. Господнята молитва 8. Формулата на Братството Вечерен наряд 1. 91 псалом - в музика и текст 2. Молитва на благодарността 3. Формула: "Господи, Ти всичко можеш. Твоят Дух, Който Си изпратил да ни ръководи, чрез Тебе всичко може. И ние чрез Твоя Дух всичко можем." 4. Песента "Мога да любя" 5. Формула: "Верен, истинен, чист и благ всякога бъди и Господ на мира ще изпълни сърцето ти с всички добрини." 6. Псалом 133 7. Господнята молитва 8. Формулата на Братството Наследници на земята

Ценни добродетели

Новата култура

Живите числа 2