Лъчезарна

Rüdiger Nehmzow

Пак ще видя Когато пия от кристалния планински извор, утолявам жаждата си. И на душата ми става чистичко, чистичко... Когато хиляди крака минат през потока на този извор, те го размътват. Как да пия тази размътена вода. Може да утоля жаждата си, но с водата в мен ще влезе и мръсотията... Понякога се налага, но дали имам онова цедило, което да прецеди водата. А понякога, и моите крака минават през този поток... Пак ще видя

ЦЯЛОТО НОЩНО НЕБЕ НА 360°

Из "Дневник на Учителя", Разговор шести, 8 юли 1900 г. Двоен дял, Общ Окултен Клас, 11 ноември 1931 г.

"Положи всичко в сърцето си, което съм ти казал до сега, защото времето ще оправдае моите думи и ще потвърди истината, която ти говорих по сърце, защото аз съм Истии, днес и утре. Ето вътрешното възобновление, което се извършва в душата ти, ще видиш с твоето собствено око. Аз ще поправя мислите ти и ще възстановя силите ти, ще облека сърцето ти в мъдрост и знание и ще се възрадваш в моето спасение и животът ти ще мине от смърт в живот. Неверието на всяка душа е главнота спънка за спасението на всекиго от вас, и чудно е това ваше състояние, което сами си налагате от нехайност и леност. Много пъти, когато хлопам на сърцето ви, вратата е затворена и дръжката ръждясала. Колко пъти, когато съм минувал, намирал съм, че спите, небрежни духом. Тялото и душата ва са били бодри, но не и духът ви и вътрешността на сърцето ви, и ето една главна причина за закъснението на възраждането ви. Няма съмнение, че това, което ти говоря сега, ти го чувстваш сам. Умът ти досега е бил зает с много неща, но не и с истината. Ти си желал много неща, но не и нещо особено, желал си всичко, а всъщност излиза нищо. Где са твоите мисли и желания? Где са отлетели? Где са отлетели? Какво е станало с тях? Каква промяна днес виждаш в живота си? Не е ли това цяла измама? но бъди благодарен и признателен на Бога, че не е допуснал да изгубиш душата си. И това е най-голямото добро, което ти е сторил. Когато един человек в тоя свят изгуби всичкото си богатство, а спасява живота си, може да се каже, че той нищо не е загубил, но напротив, е спечелил. Каква полза щеше да има за него, ако изгубеше живота си, а спечелеше богатството си? Никаква. Това щеше да бъде цяла безсмислица. Ето защо казва Господ на богатия : "Безумни, тази нощ ще изискам душата ти, и на кого ще оставиш всичко това, което си припечелил?". Така ще се случи всекиму, който не е богат в Господа, но в света. Богатството е душата, и ако някой спасява душата си, той е богат,както онзи в тоя свят, който жертвува богатството си за избавяне на живота си, защото животът може изново да препечели богатството, което и згубил, но самото богатство не може да припечели живота. В повестта на праведнаго Йова, Господ дава един добър и чуден пример за тебе. Разбери прочее съдържанието на тия думи и не бъди неблагодарен, но благодарен. Душата ти, която Господ е опазил и възлюбил, е най-големият дар, който някога Господ ти е дал, не е ли истина? Какво се ползва человек, ако света спечели, а душата си загуби? Това е ужасно зло, което може да сполети едного человека. Да продаде, да разори най-хубавото и най-драгоценното нещо, най-доброто създание, своята душа. Не е ли това най-голямото безумие, което един грешник може да стори против себе си? Не показва ли това върхът на едно разстление, на едно върховно беззаконие против Бога и самия Дух, да погуби това, което е най-свято и съкровено в себе си. Не е ли такова едно поведение за осъждане, не е ли такава постъпка достойна за пъкъла? Да. Ето неизцелимото зло на живота. Което человек сам може да си нанесе, никой друг не може да му го стори. Никой не може да погуби живота на една душа, освен человек сам. Бъди благодарен, че Бог сам те е предопределил на спасение и затова работи и действа, за да извърши своето възнамерение. Определил те е, това е тайна съкровена, която само един Господ знае, защо именно върши това. Който чува гласа Господен, трябва да слуша думите му и в това слушане се извършва онова благотворно действие на Божието възобновление на душата. Както пролетното слънце и както пролетният дъжд действува благотворно на растителния живот, така и идването на Духа Божий и неговият глас действат на человекческия дух. Колко добре това обяснява Духът Господен, който казва: "Като чуеш гласа му, ще оживееш". И ти сега сам, който слушаш моя глас и го възприемаш, си жив и живееш живот, който не знаеш откъде идва. Но този живот е сам Господ на живота. Моят свят Дух ти оживява, като ти говори, понеже е в непрекъснато общение с твоята душа, която душа и възприема Духът ми. Това е една велика и съкровена тайна на Царството Божие, която се съзнава и възприема. Духът е живота, това Господ казва и трябва да вярваме на думите му. Който слуша думите Божии и обръща лицето си към него в молитва, всичко му става ясно. Знанието, мъдростта идват в душата му непосредствено, както виделината. И Господ се възцарява, и животът придобива значение. Както е туй възцаряване на Господа, то е подобно на възцаряването на слънцето над деня - нали това е приятно? Нали сърцето, което очаква деня, като види пукването на зората и приближаването на слънцето на деня, радост изпълня цялата вътрешност на человека? Такова подобно състояние придобива духовно всяка душа, когато Господ се възцарява. Това ти е понятно. Истинската виделина е Господ. Тия природни неща, които виждаш, са само знаци, емблеми и изяснения на духовните. Защото видимият свят в главните си черти е създаден по прилика на духовния. Редът, порядъкът са взети отгоре. Естеството в съвокупността си е олицетворение на невидимия мир. Природата изразява действията на всичките твари и създания. Тия наредби, тази велика сцена, тия действия на видимия свят са въздигнати за вашето обучение. Които сте определени да наследите небето, за вас Господ е създал всичко това, за да ви привлече по-близо до себе си. И всичко вкупом служи като спомагало за по-горното и по-съвършеното. Не са знаците, слоговете и думите, които дават неговата приятност и хубост, то е съдържанието, което е просмукано в тях, духът, който вее. Всички други неща са средства, стъпала, помагала, удобства, улеснения, едно от друго по-приспособими да пренесат божествената мисъл, която се отправя към вас. И когато тази божествена мисъл проникне и се въдвори в най-съкровените станции на душата и предаде своето послание на Дха, образува онази вътрешна връзка, която е изражение на видимата Господня любов. И какво е това поръчеителство, което един Божий пратеник донася от Бога до вашата душа, освен засвидетелствуване, че неговата вярност, неговата милост, благост за вас не се е изменила. Не е ли той, който постоянно изпраща своите уверения на твоето сърце, че нещастията, които са ви постигнали, не са някои знаци и предсказания, че връзките на съюза са се скъсали помежду него и тебе и че Бог е отвърнал лицето си от тебе, и е като неприятел? Не. Напротив. Той иде да ти даде удостоверение, че бурята на този свят, която е строшила някой клон на живота ти, пороят, който е оголил корените на дървото ти, или сланата, която е опарила някой и друг лист, ще се преобърнат за твое добро. Счупеният клон казва: той ще ме присади с по-добро клонче, оголеният корени той ще покрие с много по-добра пръст и ще тури наоколо им много по-добра почва, която ще обгради и запази, а на мястото на повехналите листа, той ще направи така, че да прораснат нови, много по-хубави от предишните, които ще са за изцелението на всички твои болки. И сега, когато сам този, който държи юздите на всичко в твоя свят, ти обещава своето съдействие и своето благословение, питам има ли място за съмнение? Не. това е тъй вярно, както че земята стои на своите основания и небето я покрива като дреха със своите благословения. В какво има ти или някой друг да се съмнява в Божията благодат? В нищо. Не е ли самият ти живот едно постоянно свидетелство, че Господ е милостив и добър винаги? Ако не беше всеблаг, би ли ти дал да мислиш, да гледаш, да слушаш, да действаш? Или да върши това, което желаеш? Би ли позволил свободно да си повдигаш очите и да го призоваваш като приятел на помощ? Кой от земните владетели е дал някога такава свобода на своите поданици, за да могат всякога да имат достъп до него? Той е само Господ, който е сторил това, който е навсякъде, на когото окото е всевиждащо, който претегля и оценява всички постъпки. Но вие се бъркате като се трудите да ускорите Божиите работи. Може ли една жена да роди .своето дете преждевременно или може ли да роди няколко деца в една минута? Ако за земните работи като раждането се изисква определено число дни и месеци, за да се изпълни числото на времето, което зачатието изисква, колко повече Божиите работи изискват това пълно съблюдение. Но казвам, една жена може да роди преди време и после време, но и двата случая са гибелни за детето. В първия, смъртта очаква детето, във втория, смъртта поглъща детето още вътре. Ето защо трябва да се правят наблюдения. Ако сега разбираш съдържанието на моите думи, мислите на моя Дух ще съумеят да се съобразят с волята ми, така говори Господ. Ако познавате всичките знаци на тая книга, която е написана и разгадана пред тебе, която съдържа цялото небе и цялата земя, ти щеше доста отчетливо да четеш във всичкото минало и бъдеще, което е отпечатано и написано на нея, за тоя свят и за оня, ти щеше да разбираш езика на нещата, които говорят и свидетелствуват сами за себе си и за истината. Попитай оня червей, защо се влече и той ще ти отговори защо, но ти ще разбереш ли тази загадка - защо пълзи и се влече и каква облага намира той в това? На тебе ти се вижда това пълзене безсъдържателно, безсмислено, но аз ти казвам, че то има в себе си толкова съдържание и толкова смисъл и важност, колкото обръщането на земята към слънцето. Този червей извършва една почтена работа, макар и унизен до пръстта. Ако го попиташ защо е избрал този живот, той ще ти отговори. Но ти, който се съмняваш в Божиите думи, ще се усъмниш и в отговора на червея. Той може, по някой път, да прегризе някое коренче или листо, или някое твое дърво от градината ти, но ти трябва да го извиниш, защото това му е работата. И благодари се, че той със своето видимо нехайство, те е научил на много уроци. Той не роптае. Винаги е доволен. Ако го смажеш и стриеш, той с търпение приема своята участ. И не те мрази за стореното му зло. Ако и да го изхвърлиш от мястото му, той с благодарение отива на друго място, като ти казва: Человече, не съм ти сторил зло. Земята е Господня и аз изпълнявам своя дълг, макар това на тебе да не ти е приятно. Пред тебе аз съм престъпник, може би, но и пред своя създател. Искам да ти кажа - моята храна е пръстта и както виждаш, не е твърде богата, но съм благодарен. Но искам да ти напомня, че ако служиш на света, ще те изям и да не ми се сърдиш, ако един ден се отзова и почна да човъркам твоята мазнина. Това е моята длъжност от Бога дадена. Да постъпвам тъй с всички, които се крият в тази земя. Ако ти е свидно и се гнусиш от това мое ужасно присъствие, в тъмнината на нощта, когато си легнеш в Земята да си починеш, както мислиш, от сега ти казвам человече Божий, ако и да ме считаш за враг, вземи крилата на твоя Свят Дух, който Бог ти дава и лети към дома на Небето, защото там е най-доброто и най-безопасно благословено място, гдето ни червей, ни молец, ни крадец се приближава." 8 юли 1900 г. РАЗГОВОРИ И ПОУЧЕНИЯ "Ще бъдат научени от Господа" П. К. Д. Благословени праведните ІІІ книга

Неговата воля

"...нещата стават ясни, осезаеми, видими, реални, само когато се сгъстяват. Това са отвлечени работи, които имат смисъл към сегашния живот на хората. Това, което осмисля земния живот, не е нито богатството, нито знанието, нито тялото. Богатството, знанието, тялото са само средства, условия, дадени на човека, за да се домогне той до великата Истина, която може да му даде свобода. Под думата свобода се разбира работа. Свободата може да се постигне само чрез усилена работа. Засега хората не са свободни, но има хора, които и след сто хиляди години няма да се освободят. Казвате: Христос ни е освободил. – Това още не е свобода. Най-голяма свобода, човек може да постигне, когато спазва стиха: „Ако устоите в моята дума, наистина сте мои ученици; ще познаете Истината, която ще ви направи свободни." Следователно, само онзи човек е абсолютно свободен, който живее в закона на Любовта. Такива трябва да бъдат отношенията на ученика към учителя. Който се домогне до великата Божествена наука, той ще придобие големи опитности. Само тази наука е в сила да обърне човека към Бога. Когато казвате, че сте обърнали някого към Бога, вие се самоизлъгвате. Никой никого не може да обърне към Бога. Да посочите на някой човек пътя към Бога, това е възможно; обаче, да го обърнете към Него, това е абсолютно невъзможно! Моисей навремето си казваше: „До този ден още не мога да обърна еврейския народ към Бога.” При това, Моисей беше голям адепт и като такъв, пак не можа да обърне еврейския народ към Него. И днес още евреите не вършат това, което Моисей им казвал. Днес и християните още не вършат това, което Христос им проповядвал. Това показва, че у човека съществува вътрешен закон на свобода. Законът на свободата, законът на великата Истина изисква човек сам да се обърне към Бога. Той сам трябва да Го потърси. В това отношение човек трябва да разбере, какво нещо е сърцето. Той трябва да намери сърцето си и да го изучи. Следователно, най-важното нещо за човека е свободата. Всеки иска да бъде свободен. Всяко живо същество иска да го обича някой. Този е основният камък на живота. Когато човек се убеди, че има някое същество, което го обича, животът му се осмисля. Щом се поколебае в тази основна идея, животът му отново се обезсмисля. Обаче, пробуди ли се съзнанието на човека, той вече разбира, че първото същество, което го обича, това е той сам. Щом човек обикне себе си, той се свързва с Бога. Иначе, той не може да намери истината. Казвате: да обичаш себе си, това е егоизъм. Ако човек в любовта към себе си не може да види онзи, който го обича и внася в него истината, тази негова любов няма смисъл, т.е. любовта му не е на място." Две думи, Неделни Беседи, 05.06.1927 г.

Плевелите и пшеницата Топлината на Любовта А другото падна на добрата земя Ани, благодаря за беседата. Тя се оказа в синхрон, с четените от мен беседи през седмицата и темата за доброто и злото. Цитатите са от тях.

Аз се "изморих" също! И се надявам някой да не се обиди! Деветдесетте години на Рила бяха съвсем други! Била съм и на Мадарския събор..... Разбирам Solej прекрасно. Но много хора си работят по сами и по вътрешно усещане. Не би трябвало да е така, защото когато сме в група и всеки от нас работи за единството, тогава нещата са силни. Преживяла съм го на Рила! Но! Но това става само чрез самосъзнанието и самовъзпитанието на отделния човек. А става и чрез вдъхновението само на един, който би могъл да увлече и другите. За което се иска чистота и топлина... Светъл ден! На всички!

Dale Chihuly - американски скулптор ... скулптури от стъкло

"Вярата, това е един вътрешен закон на битието, който ни свързва с Първата причина. Няма какво да меря своята вяра с тяхната вяра. Тяхната вяра за мене може да е спомагателно средство. И моята вяра може да е спомагателно средство за тях. Но моята вяра ползува само мене. Ако моята вяра не може да ползува само мене, не може да ползува и другите. Ако вярата на другите не може да ползува само тях, тя не може да ползува и мене. Казвам: Вярата е един вътрешен, субективен закон, който ползува този, който вярва. Казвате: „Защо трябва да вярвам?“ – Ако не вярваш, твоята свещ не може да се запали. Ти ще ходиш постоянно в тъмнина. Вярата в света се е явила за пръв път когато светлината се е явила. Тогава и вярата се явила. Тя е закон на светлината. Туй, което открива външния свят, то е законът на вярата. Значи, вярата се явила когато светът, който Бог създал, станал за нас достъпен, външният, обективен свят. Не субективният свят, туй, което Господ мисли в себе си, но туй, което става обективно, то е достъпно за нас. Сега, по закона на аналогиите съдим какво нещо е Господ, какво е Той. Никога няма да знаем какво е. Само Господ за себе си знае. Ние за нас само знаем. Вие понякой път казвате, че познавате някой човек. Дотолкоз познаваме другите хора, доколкото познаваме себе си. Сега, по този начин, като разглеждам въпроса, се явява едно противоречие. Трябва да познаваме хората. Но има един закон. В познанието седи животът. „Да познаваш“, казва Писанието, „Това е живот вечен, да позная Тебе Единаго Истинаго Бога и Христа, Когото Ти си изпратил.“ Да познаваш нещо, в какъвто и да е смисъл, трябва то да внесе в тебе един нов елемент. Питам сега: А ако ти познаваш един човек и той не внася нищо в тебе, туй познание ли е? Ако познаваш, че една круша е гнила, туй познание ли е? – Ако познаваш, че една круша е здрава, в туй познание на здравата круша има съдържание. А в гнилата круша, която познаваш, ти се пазиш само да не бъдеш измамен. Ако не познаваш крушата, може да ти продадат гнилите круши за здрави. Казвам сега: Известно верую има в света. Искате да знаете кое верую в света е право. Туй верую, което носи в света живот е право. Туй верую, което носи светлина, е право. Туй верую, което носи сила, е право. Туй верую, което носи богатство, е право. Всички ония неща, които носят известни блага, те са прави. Или другояче казано: Всичко онова, което излиза от Бога е право." Обичай и освобождавай, ООК, 26.01.1938 г.

Имам власт, Неделни Беседи, 22.12.1929 г.

http://vbox7.com/play:dfba87d7 ============ Нещо с Луната не е наред? Или със Земята? (с благодарност към velinavasileva и val68z)

Сега в света най-разбраното нещо е любовта и най-неразбраното е любовта. Едно нещо има, което е разбрано и неразбрано. То е любовта. Колкото го разбираш, толкова и го не разбираш. Колкото повече го разбираш, толкоз повече го не разбираш. То е обратен процес. * Някои неща са разбрани, близки са. Далечните неща не са разбрани. Любовта е наблизо и надалече. Следователно, близката любов е разбрана, далечната любов е неразбрана. Какво има, защо е неразбрана? Защото е далечна. Защо е разбрана? Защото е близка. Свършена работа. Красотата на любовта е, когато е неразбрана. Красотата на любовта е, когато е разбрана. И в двете е еднакво красива. Дръжте две неща в ума си. Не мислете, че разбирате любовта в цялото. То е заблуждение. Казвате, че знаете близката любов. Да се не съмнявате. За далечната любов кажете: Тази работа не е за нас. За далечната любов и да ме питате, нищо не зная. За близката никога не казвайте, че не я знаете. Сега всички знаете близката любов, вашата близка любов. Всеки знае своята близка любов. И всеки не знае своята далечна любов. Те са две понятия. Сега за пример, едно малко камъче може да го дигнете. То е малката любов. Ако дигнеш 4–5 тона камък, какво ще го правиш. Този 4–5-тонния камък, ако ти дадат 10 години, може да го пренесеш. Ще го разбиеш, ще го разчупиш на малки парчета и ще го пренесеш. Когато човек се старае да разбере цялата любов, той се сразява, пречупва се гръбнака, става неврастеник, неразположен, мърморник, недоволен. Никога не се старайте да носите голямата любов. Няма нужда да я носиш. Единственото нещо, което иска да го не носите, то е любовта. Ние по някой път искаме да покажем любовта. Туй, което показваме на хората, не е любов. Единственото нещо, което човек не може да носи, то е любовта. Единственото нещо, което не иска да те носи, пак е любовта. Нито иска да я носиш, нито иска тя да те носи. Туй, което носиш, не е любов. Туй, което те носи, не е любов. Ако искате да знаете, щом любовта те носи, ти си слаб. Щом ти носиш любовта, тя е слаба. * С какво трябва да се занимаваме? С онова, което любовта ни говори. Каквото говори в дадения случай, то е единственото, с което трябва да се занимаваме. Когато говори любовта ще слушаш. Тоз говори туй, онзи говори онуй, всичко туй ще оставиш. Туй което говори тя, ще слушаш. Никой не може да говори, както тя говори. Никой в света не е в състояние, нито поет, нито философ да говори, както любовта говори. Тя като ти говори, ще я слушаш. И няма да я сравняваш с никого. Всички други трябва да станат сенки на любовта.Тя да изпъкне и тогава ще я разбираш. Вий по някой път искате да покажете на хората, как ви се е открила любовта. Туй, което любовта ви открива, тя не иска никога вие да го казвате на другите. Ако има нужда, тя ще говори. Любовта няма нужда от преводчици. Единствената сила в света, която не търпи преводчици, тя е любовта. Другите може да искат, тя не иска преводчици. Като дойде, знае всичките езици, може да ти каже и ти да разбереш. Като говори любовта, всички я разбират. Някой дойде, иска да ме учи, какво нещо е любовта. Тълкуватели на любовта има. Аз не искам да ви тълкувам любовта. Казвам: Когато любовта говори, да я слушате. Няма по-хубаво нещо от това. Какво ще ви говори за слънцето? Какво е слънцето, каква е светлината? Слънцето като ти говори, слушай го, отколкото който и философ да ти говори за слънцето и светлината. Туй, което слънцето ти даде, туй което си видял, туй което си почувствал, то е знанието, което слънцето дава. Другите неща са механични пособия или превозни средства. * Та казвам: Важна е любовта, която ни говори в дадения случай. По някой път хората мислят, че Господ им се разсърдил. Туй, което мислим, че Господ ни се разсърдил на нас, то сме ние. Ние, които се оглеждаме в Негово огледало виждаме се сърдити. Казваме: Господ е сърдит. От туй заблуждение оставете се настрана. Бог никога не се сърди. Той не е Бог на гнева, но Бог на Любовта. Понеже ние се гневим, мислим че и той се гневи. Гневът извън любовта е на място. Но в любовта, той няма място. Няма никаква стая за гнева в любовта. Гневът като дойде в любовта, никакъв прием не му дават, никакво легло не му дават, държа го отвън обикаля около къщата. Като слуга го държат. Тогава се сърди, че няма прием вътре. Сега когато вие се сърдите, обикаляте къщата на любовта. И 10 години да се сърди, ще обикаля. Ако искате да влезете в любовта, ще напуснете гнева, ще влезете вътре. * Всичките хора, които са на първите места, търсят неразбраната любов. Които са на последните места, те виждат разбраната любов. Когато сте на последното място, вие разбирате любовта. Когато сте на първото място, вие не я разбирате, нямате любов. Всички царе, владици, попове, светии, те не разбират любовта. Единствените същества, които разбират любовта, те са децата. Казва: „Ако не станете като малки деца, не можете да влезете в Царството Божие“. Аз говоря за любовта, не мислете за първите места. Казвате: Голяма любов има. То са понятия на съвременния свят. Неразбран свят е той. По какво ще познаете, когато любовта говори. Когато ти слушаш любовта, дето минеш всички хора те приемат. Когато проявяваш любовта, хората те разбират. Когато не я проявяваш, мислиш че любовта те е изоставила, ще те изпъдят. И двете са заблуждения. Ти не може да носиш любовта. Любовта никога няма да те остави. Ти като не разбираш, оставяш я, искаш да лъжеш хората, че тя те е оставила. * Във вас сега има едно неразбрано недоволство. Недоволството произтича, когато мислиш, че двама души те обичат. И двамата ще бъдат недоволни от вас. Затуй смешно е да кажеш, че двама ви обичат. В дадения случай в света само един може да те обича. Щом двама те обичат, скандал има вече. Казвам: Всичкото недоразумение между хората произтича от едно вътрешно неразбиране на онази любов, с която Бог иска да научи хората на земята да живеят. * Именно апостол Павел засяга според тогавашното съзнание на първите християни да изясни любовта, засяга някои основни черти, качества на любовта, които може да се приложат. Някои мислят, че говорят езици, че имат много знание. Той казва: Всички тия неща са преходни. Той казва: „Езици ли са, ще престанат, знание ли е, ще изчезне. Сега отчасти знаем“. Единственото нещо, което ще остане за бъдеще, то е любовта – когато ни говори, да я слушаме. После трябва да бъдеш търпелив. Като говори любовта, трябва да имаш търпение да я чакаш. Любовта сама ще дойде да ти говори. Ти ще схванеш, че днес ще дойде. Тя може да дойде днес, утре, други ден, може и след година да дойде. Ти ще окрякаш орталъка. Като ти каже след една година и като мине година, да ти се струва като че един час. Да се не продължава времето. Любовта винаги съкратява времето. Неразбраната любов удължава времето. Туй, което във вас удължава времето, е неразбраната любов. Туй съкратява времето то е разбраната любов. Сега ще се яви въпросът: Защо ние да го не разбираме? Защото искаш да носиш любовта. Защо аз не разбирам? Защото искаш любовта да те носи. То са две неща в света невъзможни. Защото ако любовта те носи, ти си слаб; ако ти носиш любовта, тя е слаба. Всесилното в света, безсмъртното в света то е любовта. Щом любовта те носи, ти си смъртен човек. Щом любовта те носи ти си неспособен човек за култура. Щом ходиш с любов и я слушаш, всичко добре разбираш. Тогава може да имаш едно знание, което тя ще ти го даде. Щом помислиш, дали някой друг я разбира, както ти я разбираш, туй, което имаш, ще го изгубиш. Тя не обича да поставяш контрасти. Тя знае всичко, на които говори я разбират. Ти трябва да мислиш като ти говори и ти я разбираш. Щом ти говори и ти мислиш, че не я разбираш, вие сте в противоречие. * Любовта никога не отпада. Другите дарби,пророчества ли са, ще се прекратят, езици ли са, ще престанат, знание ли е , ще изчезне. Но когато „съвършеното“, т.е. когато дойде любовта, „това, което е отчасти ще се прекрати“. * Ние искаме някой човек да ни покаже образец за любовта. Не търсете образец. Любовта чрез всичките хора се проявява. Единственото нещо, което не търси преводчици и други да я представляват, то е любовта. Тя е единственото нещо в света, което всички разбират и която всички разбира. Между любовта и човешката душа няма никакъв спор. Тя е всякога разбрана. Ако има нещо, което не разбира, то е посторонно. Казвам: Единственото, което ви разбира, то е любовта. Единственото, което вие разбирате, то е любовта. Единственото, което не разбирате, то е любовта. Единственото, което не ви разбира, е пак любовта. И любовта не ви разбира. Когато вие искате да я носите, не ви разбира тогава. Ще бъде смешно. Ако вземеш земята на ръцете си, къде ще я носиш? Или ако вие поканите слънцето на гости на земята, в коя стая ще го поместите? Искаш да поканиш на гости това слънце. Невъзможно е. Ще оставиш да е далече. Туй, което вземеш от него, малката светлина е разбрано. При голямото слънце ще идеш при него наблизо. Ако речеш то да дойде при тебе, ти искаш неразбранато в света. Сега ще кажете, защо сме били толкоз невежи в света. Радвайте се, че си бил невежа. Ако ти знаеш в света, знаеш, какво ще бъде? То ще бъде най-голямото нещастие, което може да те сполети: да знаеш всичко. Адът е образуван от идеята, че всичко знаем. Раят е образуван, че малко знаем. Значи раят е място, дето малко знаят: Адът е място, дето много знаят. Като дойде някой казва: Какво аз зная, колко ми е патила главата? Когато всичко знаете и страдате, то е ад. Защо страдам? Защото много знаеш. Турците казват: „Чок билям, чок чекер.“ Аз не ви говоря това, което знаете, да го изхвърлите. Не да приемете новото и старото да го изхвърлите, да облечете новите дрехи. Новото само на Великден ще го облечете, всеки ден няма да го обичате, ще го пазите. Когато се намерите в голямо противоречие ще облечете новите дрехи. Като дойде страданието, ще облечете новите дрехи. Обикновените дрехи ще носите. „Бог толкоз възлюби света, щото изпрати любовта си да научи хората, как да живеят“ в света. Думите „изпрати сина си“, значи изпрати любовта си да ни научи на любовта, която не може да я носиш, нито да ни носи. Любовта, която ще ни научи да живеем тъй, както Бог изисква. * Няма по-хубаво нещо в света от любовта. Тя като говори, всичко имаш. Няма по-голямо страдание, когато престане да ти говори. Когато не ти говори, това са наши разбирания. Щом я разбираш тя отваря всичките врати. Когато не я разбираш, затваря всичките врати изведнъж. И това е много естествено. Значи в малкото, което разбираш всичките врати са отворени. Голямото, щом е неразбрано, вратите са затворени. При врати, които са затворени не отиваш да хлопаш. Дето вратите са отворени, има любов. Дето вратите са затворени няма любов. Всяка затворена врата говори за неразбрана любов. Всяка отворена врата говори за разбраната любов. Не ходи при затворена врата. Казва: Сърдцето е затворено. В света искаме да бъдем учени, в света искаме да бъдем богати, в света искаме да бъдем силни. Те са затворени врати. Тези неща са облекло. Те нямат нищо общо с любовта. Когато някой мисли, че като има знание, ще го обичат, той е само един слуга на любовта. Ни най-малко знанието няма да те заведе при любовта. Любовта от знанието не се нуждае. Знанието е превозно средство. Любовта сама ще ви посети, ще ви говори. Вие трябва да я слушате. Няма да искате да се качите на нейната колесница да ви развожда. Такива работи да няма. Може да ви проповядват колесници, има много колесници, но любовта никакви колесници няма. Единственото нещо, което няма превозно средство е любовта. Единственото нещо, което няма преводчици то е любовта. * Сега не искайте да ви разбират хората. Когато любовта дойде, значи ще ви разберат. Когато любовта си иде, ще бъдете неразбрани. Понякога е хубаво любовта свободна да си замине. Иде си, да се радвате: Дойде, пак да се радвате. И заминаването на любовта да ни причинява радост. Идването на любовта да ни причинява радост. Тя е единствената, която, като идва причинява радост и като заминава, причинява радост. Сега не мислете, че радостта не е еднаква. Радостта, като замине любовта е еднакво силна, както, когато дойде любовта. Когато дойде любовта при вас, вие ще бъдете майка, натоварена с вашето дете. Когато любовта замине, детето ще бъде в училище, ще бъде израснало, ще ви говори. За туй любовта е, която примирява всичките противоречия в света. * Ако любовта би ви държала на ръце, вие никога не бихте се просветили. Вие щяхте да бъдете малки деца. Понеже сега всички други са ви носили, са ви говорили за любовта, сега ще влезете в света, дето самата любов ще ви говори. Представете си, че сте били в един свят дето са ви представили, какво нещо е слънцето. Мислите ли, че всичките свещи могат да представят слънцето. Когато видиш слънцето, какво е всъщност, ще кажеш тогава: Сега разбрах какво е реалността в света. Свещите са на място, но те никога не може да заместят слънцето. Вашата любов никога не може да замести слънцето на любовта. „Отчасти знаем и отчасти сме приели.“ В Него всички живеят и се движат. Бог ни е дал свобода да живеем в Него. За нищо Той не ни се сърди. Сами се наказваме и считаме, че туй е наказание от Бога. Бие мъжът жената. Жената казва: Господ позволи да ме бие. Любиш, обичаш го, пак казвате: Господ така направи. Трябва ли постоянно да обичаш хората. Представете си, че имам да посетя хиляда души хора. Започвам с първия. Имам по пет минути при всеки едного да седя. Той има ли право да ме задържа да седя десет минути при него. Да се радва на петте минути, които мога да му дам. С какво съм аз задължен. Любовта какво ми е длъжна да остане десет минути? Тя определила пет минути. Аз трябва да чакам, като обиколи хиляда души, пак ще се върне при мене. Какво говоря на другите хора, то не е твоя работа. Какво говори на тебе, с туй занимавай. Какво е говорила на другите хора, то е тяхна работа. Ако един ден се помъчи да каже, какво любовта е говорила, има право. Може да ти предаде толкоз колкото любовта е говорила. Не казвам, че не може да предадеш. Туй знание, което всеки може да предаде за любовта е частично. Казва: Аз го разбрах. От части знаем. Когато дойде любовта, ще знаем, ще се разкрие. Ще кажете: Сега ми се отвориха очите, сега ми се отвори сърдцето, разбирам, какво нещо е любовта. Туй, в което човек трябва да възкръсне. Щом възкръснеш, трябва да престанеш да бъдеш смъртен. „Сега остават тия трите: Надежда, Вяра и Любов.“ Аз считам надеждата свързана с физическия свят. Вярата е свързана със света на знанието, с духовния свят, а любовта – с Божествения свят. Надеждата е приемната стая, приятно ще ядеш. Вярата е класната стая, дето трябва да учиш нещо. Любовта е свободата. Ще дойдеш да се разхождаш, екскурзия ще правиш навсякъде. Ще ходиш, дето искаш и колкото искаш. Може да посещаваш слънцето, месечината, звездите. Като ти дотегне, пак може да се върнеш в класната стая. Щом ти дотегне там, ще се върнеш в обядната стая. Надявайте се, живейте във физическия свят. Вярвайте, живейте в духовния свят. Любете, живейте в света на любовта, в Божествения свят. Живейте тъй, както разбирате. Като казвам живейте, както разбирате, то е любовта. Живейте както са ви учили. Живейте тъй, както ви обичат дрехите. Нали правите гримировки. Ще седиш, ще ти четат, ще ти облекат дрехите, булките как ги обличат. Колко седмици булките носят дрехите си? После носят булски байрак и този байрак на четири парчета го късат и парчетата хвърлят в четирите посоки на света. Аз тълкувам туй: Булката има право да живее на запад, на изток, на север, на юг. Казвам: Това е законът на любовта, имаш право на всякъде да живееш. * Да се радваме, че има едно нещо, на което може да разчитаме. Да се радваме, че има нещо, което ни прави невежи и знаещи, прави ни слаби и силни, прави ни доволни и недоволни. Контрасти. Недоволството е карма. Любов като дойде, всичките тия ги примирява, всичките противоречия моментално ги примирява. Като се отдалечи, противоречията идат. Знайте, когато противоречията идат, любовта си е заминала; Когато противоречията си отиват, любовта е дошла. Не мислете, че сте в Царството Божие. Като влезе в ада един светия може да го превърне на рай. Христос като влезе в ада обърна го на рай. Проповядва на тия хора и всички тръгнаха подире му, изведе ги. Любовта влезе и всичките дяволи забравиха противоречията. из Неразбрана и разбрана любов, 22.06.1944 г.

"Любовта е един закон, който обръща внимание на нищожните работи в света. Нищо повече! Любовта не се интересува от Слънцето, от звездите; не се интересува от царете, а се интересува от малките работи, дето никой не обръща внимание. И ако искате да я намерите, там ще я намерите. Ако искате да намерите Любовта, ще я намерите в един чист извор, дето камъни хлопат, който тече – там е тя. Тя взема участие там. Дето има мътна вода, блата, няма я там. В някое малко чисто изворче, Любовта е там, при малките работи. Любовта е при малката мушичка, но тя е седнала при един цвят и се мъчи, какво да направи? Интересува се тази малка мушичка, да влезе в този, малкия цвят вътре. Любовта е там." Четирите качества, Утринни Слова, 03.05.1936 г.

"...в Природата съществува един закон, че туй, което се изяжда, повече се размножава. Ако вълците се бяха отказали да ядат овцете, овцете щяха да намаляват. Значи докато съществуват мъчнотиите и страданията в света, знанието на Земята ще се увеличава. Вземете например последната война, която стана. Тя причини много вреди, но и ползите от нея са грамадни. Страданията в този живот ви причиняват много болки, но те са необходими за бъдещия ви живот. Те ни донасят много блага. Павел казва: „Днешните ни страдания не могат да се сравнят с бъдещите ни блага.“ Всеки от вас трябва да има правилни отношения към Живата Природа, т.е. към Бога. Те трябва да бъдат напълно естествени, а не пресилени. Само тогава ще имате вътрешна свобода, вътрешен мир. Ако още не сте придобили тази вътрешна свобода и този вътрешен мир, това да не ви обезсърчава. Защо? Защото и мирът, и свободата са на степени. И тъй, благото, което искате от Бога, ще ви се даде. Но кога? – Само когато имате вяра и търпение. Вярата може да се придобие отвън, тя отвън се дава, но вие трябва сами да придобиете търпението. Тогава от вас търпението, от мен вярата. Аз не мога да ви дам търпение, но вяра мога да ви дам.Ако питате за нещо: „Ама кога ще бъде това?“, вие сте нетърпелив човек. Ти няма да туряш в ума си мисълта, дали това нещо ще бъде сега, или след един милион години, защото един милион години може да се съберат в една минута и една минута може да се разтегли в един милион години. ...Всеки ден носи едно велико благо. Аз бих желал всеки от вас да има в ума си мисълта: „Днес Слънцето изгря заради мен! Днес почувствах какво значи човек да бъде роден от Божествения Дух!“ ... Вярата ще дойде, а пък и най-малкото нетърпение, което човек проявява, може да стане причина да не му се даде определеното за него благо. Нетърпеливият човек е човек със слаба вяра и със слаба любов. Търпението показва степента на нашата любов. Това е един ключ и ето, аз ви го давам. Вие ще го турите на 100 ключалки, но трябва да знаете, че този ключ може да отвори само една ключалка. Може да опитате всички ключалки, за да намерите съответната за този ключ ключалка." Търпение и вяра, Съборно Слово, 24.08.1925 г.

"Не може да се изхвърли злото от живота, нито от природата. То е велика, космическа сила, която работи заедно с доброто. Злото и доброто съществуват и в самия човек. Каквито усилия и да прави, човек не може да се освободи от злото. Да се освободиш от него, това значи да напуснеш земята. Изкуство е не да бяга човек от лошото си естество, но да го уравновеси с доброто. Щом постигне това, те стават приятели. Най-малкото нарушаване на равновесието внася противоречия в човека. Той се чуди какво е станало с него, че е толкова лош. Сам се пита: „Аз ли съм това, или не съм?“ За да не нарушава равновесието си, човек трябва да знае от какво може да се освободи и от какво не може. Освобождавайте се от всичко човешко, но не и от Божественото. На Божественото ще се подчинявате, а човешкото ще възпитавате. Дойдете ли до желанията си, правете наблюдения, изучавания, да различавате човешките от Божествените. Не е въпрос да се самоосъждате, но да анализирате нещата. Критиката е опасна, но и без критика е опасно. Човек трябва да бъде разумен, да знае кога и как да критикува. Защо не трябва човек да критикува? – Защото всяко нещо е в процес на развитие. Как ще критикуваш пъпката, че не е цъфнала? Тя чака момента на своето разпукване. Как ще критикуваш плода, че не е узрял? Той не е достатъчно огряван от слънцето. Когато слънцето го грее определено време, плодът узрява. Следователно не критикувайте художника, че не рисува добре. Той не е завършил още учението си. Не критикувайте музиканта, че не свири добре. Той не е завършил още развитието си. Радвайте се и на слабите, незавършили още поети, писатели, музиканти и художници, защото пред тях се открива велико бъдеще. Важно е човек да работи, един ден ще излезе нещо от него. Светът, в който живеете, е велико училище, от което ще научите много уроци. Дали сте материалист или идеалист, не е важно. И материалистът се учи, както и идеалистът. Разликата е в това, че идеалистът е весел, с добро разположение на духа и вярва в успеха на работата, която започва." Животът във формите, МОК, 22.01.1928 г.

"И вярванията някой път са мода. Хората вярват и казват „Аз вярвам на Христа“, но какво подразбира вярата? Може да вярваме в три неща. Човек вярва, че в неговата душа има любов, в която Бог се проявява. Вярвам в един човек, че Божията мъдрост е в неговия ум, който се проявява. Вярвам в един човек, че истината е в неговия дух и се проявява. Тогава в какво да вярваме? Ако вярваме в тези три неща и ако вярвам така, между Него и мен се образува една силна връзка. Има в какво да вярваш. Да вярваш в любовта, в която човек живее. Да вярваш в мъдростта, в която човешкия ум се проявява. Да вярваш в истината, в която човешкия дух се проявява. Туй е вяра. И казвам: Именно тази вяра е, която образува връзката. Ако ти не можеш да вярваш в любовта на един човек, ако ти не можеш да вярваш в мъдростта, в която той живее, ако ти не вярваш в истината, в която той живее – ти не можеш да познаваш Бога. Следователно, всичките живи хора в света са само един свят, в който Бог се проявява. И всеки един от вас е нужен, за да се прояви Бог. Вие сте нужни на Господа, както са нужни платната на художниците. Защото един художник може да има четки, бои и всичко, но едно платно му е потребно, да може да приложи своята идея на платното. И само тогава неговото изкуство може да стане знатно. Вие сте тъй необходим, както е необходим един инструмент на един цигулар или както е необходима една китара на един китарист, или едно пиано, или който и да е инструмент за един, който може да свири. Сега дръжте в съзнанието си да е в изправно положение цигулката ви, четирите струни – те да са на мястото си, и хубав лък трябва да имате." Ценността на вашата душа, Утринни Слова,14.05.1939 г.

Един крайно беден човек отишъл при един богат и му казал: „Ти си единственият, който можеш да ми помогнеш да изляза от трудното положение, в което се намирам“. Богатият му отговорил: „Ще ти помогна на драго сърце, ако можеш да минеш по конец като по мост. Минеш ли по конец, ще ти дам всичко, каквото пожелаеш“. – „За Бога, помогни ми сега!“ – „Никакъв Бог не признавам. Минеш ли по конеца, всичко, каквото имам, ще го разделя с тебе.“ Приготвяйте се да минете по конеца. Който може да мине по конеца, той всичко ще придобие. Не може ли да мине по конеца, ще остане в старото си положение. – „По дървен мост или с лодка не може ли да се мине?“ – Не, през тази река са прекарани само конци. Тя може да се мине само по конец. Ако сте птица, можете да прехвръкнете над реката, но като човек, имате само един път: по конеца. Ако можете да минете по конеца, всичко ще придобиете: здраве, сила, знание, любов, богатство. Какво представлява тънкият конец? Един турчин запитал султана какво трябва да прави, за да подобри живота си. Султанът му отговорил: „Светът представлява голям казан, вързан със седем дебели въжета. Гледай да хванеш поне едното въже. Хванеш ли го, ти си вече пред казана, в който има всичко, каквото пожелаеш: ядене, дрехи, пари, знание, сила“. Каквото представлява въжето за казана, такова нещо е тънкият конец за живота на разумния, за онзи, който иска да се развива правилно. Въжето на казана, тънкият конец на моста, това е волята Божия. Следователно, който изпълнява волята Божия, той има на разположение всичко, каквото пожелае. Човек трябва да знае, че каквото прави, както и да лъкатуши в живота, той неизбежно трябва да мине по тънкия конец. С други думи казано: Колкото да философства, в края на краищата човек трябва да изпълни волята Божия. Някои мислят, че за да минат благополучно по тънкия конец, трябва да постят, да олекнат. Други пък, като виждат, че не могат да минат по конеца, предават се на ядене и на пиене, на охолен живот. Както да живеят, хората все трябва да минат през един път. Това е пътят на тънкия конец. Колкото да е страшен, той е привидно такъв. Всъщност той е най-красивият и безопасен път. Достатъчно е човек да има добро разположение на ума и на сърцето си, да отвори душата си за Божественото, за да мине спокойно и безопасно по конеца. Ще кажете, че е по-добре този конец да не се изпречва на пътя ви. Къде ще търсите добро разположение на ума и на сърцето си или отворена душа за Божественото? Като се страхувате от конеца, вие изпадате в положението на едно младо момче, внук на една многознаеща баба, която му давала съвет, как да се пази от мечка. Внукът трябвало да мине през една гъста гора, но се страхувал от мечка. Бабата познавала магията и му казала: „Синко, вземи тази бяла кърпа и като видиш, че срещу тебе иде мечка, извади кърпата от джоба си и я размахай пред нея“. Внукът погледнал усмихнато към баба си и казал: „Бабо, по-добре ми бай да не ме среща мечка“. С бялата кърпа бабата искала да се образуват приятелски отношения между внука и мечката. Сега и аз казвам: Като ви говоря за тънкия конец, ще работите върху себе си, да минете благополучно по него. Дойдете ли до конеца, извадете бялата кърпа от джоба си и махайте с нея. Ако мечката избяга, ако разбойниците не ви оберат, добре сте работили. Не можете ли да се справите с мечката и с разбойниците и трябва да се катерите по дърветата, за да се спасявате от тях, още има да работите. В гора ли сте или в планина, вървете напред и благодарете за всичко, което ви е дадено. Ако се натъкнете на някакво противоречие или ако пиете от горчивата чаша на живота, не съжалявайте. Сегашните горчивини ще се превърнат в бъдещи блага. из Тънкият конец, Утринно Слово, 21.10.1934 г.

И Петър се грееше Бог е вложил в нас всичко. И в Душата, и в Сърцето, и в Тялото... Докато не се заровим в пръстта, докато не стигнем до дъното, докато не приемем красотата и смисъла на черното и бялото, на всички цветове между тях... Как бихме познали себе си и Бог в нас ?!!!